Блог

Блог със статии и интересни факти

Блог » Строителство и ремонт

mariqna_dqkova_mariqna_dqkova_

Строителната площадка - условия за организация и безопасност

Много често когато минаваме край някой строеж ни прави впечатление, когато видим нещо, което ни кара да обиколим поради недостатъчната обезопасеност на обекта и неговите строително-монтажни дейности. Липсата на организация обикновено е свързана с изхвърлянето на строителни отпадъци, но без нужната организация за движението, укрепването на изкопи, особено на по-голяма дълбочина, където има риск от срутване на почвата, скелета, монтаж на покриви и т.н. - geobg.info Списъка е достатъчно дълъг, когато става въпрос за осигуряване на безопасността на работниците на строежа. Но не и на последно място са и хората, които минават в съседство край обекта. Много често това са населени места, където е неизбежно минаването в близост до обекта. Необходимо е осигуряването поне на минимална дистанция, която да е безопасна при преминаването им. Това са все мерки, които изглеждат елементарни, но на практика не винаги се получава така. Темата за безопасността на строителната площадка зависи от типа дейност, който се извършва. В зависимост от нейната дейност са и методите и за конкретното обезопасяване. С една дума за различните дейности се използват различни варианти за защита и безопасност. Например изкоп е нужно неговото допълнително укрепване, ако е скеле, трябва да е стабилно монтирано, изхвърлянето на строителни материали трябва да е безопасно и да не създава дискомфорт на хората, които минават наблизо. Неизбежното правило за строителната площадка е спазването на нормативните норми и правила от ЗУТ, което гарантира здравето и безопасността на хората и обекта. Тяхното спазване в процес на работа и правилната организация на труда води до не само до безопасност на труда, но и до по-високи резултати. Повече за строителна фирма МД-90 за Варна и област, както и за нейните строителни услуги и обекти, може да намерите на сайта и блога ни на адрес – www.md90.biz

 

Блог » Строителство и ремонт

mariqna_dqkova_mariqna_dqkova_

"Модерен дом" на интериор и екстериор в едно

Понятието за „модерен” дом се променя с времето. Всяко време влага своята дефиниция и своето виждане за него. Това е една история без край. Ако решим може да видим в детайли всяка една промяна, която претърпява една сграда в своето развитие през вековете,различните орнаменти, стилове, цветове, форми. По тяхната архитектура може да проследим нейното време, все пак в приблизителни параметри. Днес къщите притежават преди всичко функционалност, която се постига със светли тонове, множество светлина, която да влиза през светлите отвори, изчистените форми, сливане на къщата със средата, където се намира чрез стъклени витринни прозорци и врати, които могат да свързват и затварят помещенията по избор на техният собственик и неговите предпочитания. Всички помещения на модерния дом са отворени към външното пространство. Продължението на външната и вътрешна среда, където природата и човешката дейност се преплитат и създават един нов поглед който подчертава това „модерно” ново строителство на еднофамилни къщи у нас - www.md90.biz Архитектите се стремят да уловят във всеки един нов проект на дом, нещо от характерната и среда. Изграждането на една идентична обща среда, която да е разпознаваема отвън и отвътре с въздух вътре в стаите, който да е достатъчно свеж и чист като този, който е навън. Затова работят екипи от проектанти, които днес имат задачата да се получи подобно модерно и същевременно природно съчетание на този съвременен дом - модерно и естествено постижение на архитектурата. Повече за Нас, наши проекти и обекти на сайта и блога на строителна фирма МД-90 за Варна и област – www.md90.biz

 

Блог » Строителство и ремонт

mariqna_dqkova_mariqna_dqkova_

Видове изолации и покриви

Изолацията на покрива осигурява 25/30% от енергийните стойности на сградата. Важно условие е да изберете подходящата изолация, която да съответства на вида покрив, подпокривното пространство и неговата експлоатация по предназначение. Вариантите, с които екипът на строителна фирма МД-90 за Варна и област - www.md90.biz ще Ви запознаят са няколко. Всички те са издържали практическата проверка на времето. 1. Видове изолации за покрив: - при избор на каменна вата се осигурява дълготрайна експлоатация, с добри топлоизолиращи, звукоизолиращи и пожароустойчиви характеристики. Подходяща за жилищни сгради, производствени помещения и др. - минерални плочи, както подсказва името са изградени от естествени материали, с високи топлоизолационни свойства, хигроскопичност, негоримост и лесен за използване при монтаж. - стъклената вата се използва най-вече при дървени конструкции като допълнителна изолация на покрива и осигурява по–добра химертизация от външните атмосферни условия. Притежава добри изолационни свойства. - XPS или така наречена екструдирана полистеролна пяна в синьо-зелен цвят притежава високи топлоизолационни свойства, влагоусточивост на сто процента, с добри пожароустойчиви свойства при необходимост. Подходящ за покриви с ниски и средни натоварвания. Време на експлоатация /15-20 години/. - ЕPS или т.нар. експандиран полистирол /стиропор/ е с добра топлоизолация и масова употреба за всякакъв вид сгради. Това е по-елементарния вариант на XPS, но ако е изложен на пряка светлина се намалят експлоатационните му качества, не е пожароустойчив, но има добри показатели за влагоустойчивост. Достъпна цена и лесен за полагане. Не е подходящ за дървени конструции. Живот на експлоатационни свойства около 15 години. За да изберете правилната изолация за Вашия покрив, нашите консултанти са на Ваше разположение. Така например ако подпокривното помещение ще е отопляемо се изчислява дебелина на изолацията, не по-малка от 15 см. Ако се спазват нормативните изисквания и правилен подбор на изолация се осигурява и по-висок клас енергийна стойност на сградата. Повече за Нас и нашите строителни услуги за Варна и област на сайта и блога ни на адрес – www.md90.biz

 

Блог » Строителство и ремонт

mariqna_dqkova_mariqna_dqkova_

Архитекти и инженери с най - атрактивните сгради в света

Архитектурата започва оттам където свършва инженерството – В. Гропиус немски архитект Това е много показателно за липсата на свързващо звено между отделните проектански професии. Архитектите са тези, които проявяват повече творческа мисъл в сградата и искат да надскочат себе си и своите възможности, те определено искат тяхната работа да бъде оценена и да се отличават още при пръв поглед. Конструктивните инженерите са тези, които винаги приземяват подобни инициативи, проявяват все пак прагматизъм и се застраховат дори в повече, което да не забравяме все пак е част от тяхната работа и отговорят за сигурността , която трябва да има сградата. Това води до известно напрежение между отделните звена, но резултата винаги е това, което трябва почти на сто процента. Затова всеки архитект обикновено добре подбира своя екип, с който да осъществява своите проекти, да бъде разбран по най добрият начин на практика. Без взаимно доверие и работа в екип, няма как да има и успех в едно начинание. Зад всяко едно творение на архитекта стои екип от хора, които работят не по-малко успоредно с него и носят отговорност за сигурността на сградата и нейната дългосрочна експлоатация и присъствие, с които ни радва. Ето делото на различните проектанти по света, които са оставили следа за тях в големи мащаби, с които ще Ви запознае строителна фирма МД-90 за Вас: - едно от най – атрактивните покриви в света е така нар. „летящ покрив”, който е облят от светлина на киноцентър в Бусан в Южна Корея. Дело на австрийска фирма Coop Himmelb , 2008-2012г, известен като конструкция „най-дългият покрив от конзоли в света” в рекордите на Гинес, както и престижни международни награди за уникален дизайн. Едно покритие на пространството, в което няма колони и се създава илюзия за виртуално небе, което се подсилва от триизмерни елементи. Един продукт в който и технологиите от различни нива се обединяват и създават този променящ се и защеметяващ като резултат покрив. - Кулата в Джида с височина 1000 метра, Саудитска Арабия, е проект на архитекти и инженери на Ланган Интернешънъл, , на които е поверена конструкцията и която надминава най-високата сграда в света Бурж Калифа Запомнящи резултати на архитекти, конструктори, изпълнители, заедно като екип - залог за успеха на един проект, на една сграда. Повече за Нас, нашите строителни услуги, както и любопитни и интересни факти по света в нашата област, може да намерите на сайта и блога ни за Вас на адрес – www.md90.biz

 

Блог » Любопитно и куриозно

TKlimaTKlima

РЪКОВОДСТВО ПРАВИЛА ЗА БЕЗОПАНОСТ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА КЛИМАТИКА

Знаем ли как да боравим правилно с климатика? Моля, запознайте се със следните препоръки и предупреждения, преди да използвате Вашите климатици и климатичните системи. Не се опитвайте да удължите кабела за захранване с друг кабел. Това може да предизвика електрически удар, прегряване и пожар. Пазете кабелa за захранване от увреждане и не се опитвайте да го преработвате. Не го използвайте, ако е повреден или силно усукан. Поставянето на тежки предмети върху него може да го увреди и да предизвика пожар или електрически удар. Не излагайте тялото си на студен (горещ) въздух за продължително време; не охлаждайте (затопляйте) стаята прекалено много. Това може да повлияе на общото ви състояние или здравето ви. Не вкарвайте пръст, пръчка или други предмети във външното тяло. Вентилаторът се върти на високи обороти, и може да ви нарани. Не се опитвайте да ремонтирате и местите климатика. Неправилна работа може да предизвика електрически удар, пожар и др. За обслужване на климатика се свържете с Т КЛИМА ЕООД. Ако е случи нещо необичайно, например миризма на изгоряло, спрете незабавно климатика от работа и го изключете от главния ключ. Продължителна работа в неизправно състояние, може да създаде проблеми, електрически удар, пожар и др. Свържете се с Т КЛИМА ЕООД. Не използвайте климатика с цел съхранение. Да не се използва за съхраняване на прецизни инструменти, храна, растения, животни, предмети на изкуството и др. Това ще влоши производствените характеристики и качеството на предметите, както може да съкрати живота на растенията или животните. Не управлявайте климатика с мокра ръка. Това може да предизвика електрически удар. Проветрявайте стаята от време на време. Бъдете внимателни, особено ако използвате уред с огън, тъй като това може да ограничи количеството на кислород. Преди почистване се уверете, че климатикът е спрян от главния ключ „OFF“. Тъй като вентилаторът се върти на големи обороти, почистването докато е вкл може да причини нараняване. След продължителна работа, проверете крепежните елементи на климатика. Ако повредите не се отстранят, тялото може да падне и да предизвика нараняване. Не се качвайте и не сядайте на външното тяло. Не поставяйте предмети върху него. Човекът или предметът може да падне и да се предизвика нараняване. Не поставяйте под вътрешното или външното тяло неща, които трябва да се пазят от влажност. – Вътрешно тяло: влажността от въздуха може да кондензира и да покапе при определени условия. – Външно тяло: при охлаждане се създава кондензация, която капе от тръбите. Не мийте климатика с вода. Може да предизвика електрически удар. Не излагайте растения или животни директно под въздушния поток. Може да има вредни ефекти върху растението или животното. Не поставяйте съдове с вода върху тялото на климатика. Водата може да проникне в климатика, да увреди електрическите елементи и да предизвика електрически удар. Не блокирайте входящите и изходящите отвори за въздух. Недостатъчен въздушен поток, може да предизвика повреди. от Т Клима ЕООД

 

Блог » Бизнес и търговия

VitanaVitana

Насоки на антисанкционната политика в Руската федерация

1) Въздействието на санкциите върху различни сектори на руската икономика Санкциите са една от принудителните дипломатически мерки в международните отношения. Това е един от най-мощните инструменти, използвани във външната политика и много правителства го използват само когато е абсолютно необходимо - когато всички други мерки не са успели да предотвратят нежелано поведение на другите. Руската федерация е изправена пред санкции на Запада заради действията си в Крим и Източна Украйна. Така Европейският съюз, заедно със своите партньори (САЩ, Канада, Австралия, Япония, Норвегия, Швейцария), са принудени да предприемат редица ограничителни мерки, които трябва да принудят Русия да спре да се намесва във вътрешната политика на една суверенна държава. В тази връзка са предприети много мерки срещу Русия. Срещата на Г-8 в Сочи (2014 г.) е отменена, а срещата на върха на Г-7 (без участието на руснаците) е организирана в Брюксел. Страните от ЕС подкрепят и спирането на преговорите за присъединяване на Русия към ОИСР и Международната агенция по енергетика. Прекратени са и двустранните преговори с Русия по визовите въпроси, както и преговорите за ново споразумение между ЕС и Русия. Тъй като тези мерки не са много ефективни, ЕС е принуден да използва още по-строги инструменти. Европейският съюз в този случай нарича своите невоенни принудителни мерки "ограничителни мерки" и тяхното въвеждане е прието в съответствие с общата европейска външна политика и политика на сигурност. На следващ етап санкциите са засилени във връзка с катастрофата на Боинг 777 в Донецка област на 17 юли 2014 г. заради действията на подкрепяните от Русия бунтовници. Нека да разгледаме как първоначално санкциите се отразяват на бизнес връзките на западните компании с Русия. Промишленост. Американската корпорация Applied Materials отказва да достави оборудване за завод за производство на чипове с MRAM памет в Москва. До септември 2014 г. американската петролна компания ExxonMobil, най-голямата частна петролна компания в света, спира работата по девет от десет проекта в Русия. Германският концерн Rheinmetall спира доставките на оборудване за Русия. Френската компания Renault Trucks Defense, собственост на шведския концерн Volvo, спира съвместната разработка с Русия на проекта за бойна машина на пехотата Atom. Френската компания EDF Trading се отказва от руските въглища, използвани за отопление. Италианската компания "Финкантиери" спира съвместния проект с Централното конструкторско бюро на МТ "Рубин" за разработване на малка неатомна подводница С-1000. Италианската петролна рафинерия Saras отлага плановете си за създаване на съвместно предприятие с OAO Rosneft за продажба на петрол и петролни продукти. Vitol, швейцарско-нидерландски търговец на петрол, преустановява преговорите за набиране на около 2 милиарда долара от европейски банки и Съединените щати, за да плати на Роснефт предварително в замяна на последващи доставки на петрол. Нидерландско-британската нефтена и газова компания Royal Dutch Shell прекратява сътрудничеството си с руската петролна компания Gazprom Neft в рамките на съвместното предприятие Khanty-Mansiysk Oil Union. Финансово-икономическа сфера. На 21 март 2014 г. международните платежни системи Visa и MasterCard спират да обслужват карти, издадени от руски банки, свързани с лица от санкционния списък на САЩ. На 16 април Кипърската банка спира работата на всички свои клонове в Крим. Туризъм. Туристическите круизни компании отменят посещенията на своите лайнери в пристанищата на Крим. По-специално, това решение е официално обявено от Costa Crociere, Azamara, Oceania Cruises, Regent Seven Seas Cruises, Windstar Cruises, MSC Cruises, Chervona Ruta. От 2014 г. се наблюдава влошаване на икономическата ситуация в редица области, което довежда до спад на БВП в годишно изражение с около 1%. Но Русия показва, че е готова да поеме разходите, за да защити политическата си позиция в света. Отрицателното въздействие на санкциите върху показателите на външната търговия на Русия е представено в таблица 5: общият спад в търговския оборот на Русия за периода от 2013 г. до 2019 г. е 30,7%, за износа - 3 3%, за вноса - 27,9%. Таблица 1. Показатели за външната търговия на Русия през периода 2013–2019 г., милиона щатски долара. Показател/ година 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 Товарооборот 842 233 782927 526275 467753 584050 688113 666558 Износ 527 266 496 944 343 597 285 491 357 083 449 964 424648 Внос 314 967 285 982 182 678 182 262 226 966 238 151 247435 Спадът във външната търговия на Русия през 2014-2016 г. в икономиката на страната се обяснява със спада на световните цени на петрола, както и с дестабилизацията на международните отношения. През 2018 г. Русия успява значително да увеличи износа. През 2019 г. динамиката на износа отново става отрицателна, което е представено в таблица 2. През 2017 г. се очертават тенденции за възстановяване на руската икономика. Това заключение се подкрепя от няколко резултата. Наблюдава се значително нарастване на характеристиките на външната търговия във всички направления. Таблица 2. Основни характеристики на износа на суров петрол от Русия Показател/година 2013 2016 2017 2019 Обем, млн. т. 236,6 254,8 25 6 267,5 Цена, американски долари 173 670 73 676 93 306 121,6 Дял в структурата на износа, % 3 9 25,8 26,1 2 4 Средногодишна цена на нефта от марката Brent, американски долари за баррел 108,8 44,0 54,4 63,5 През 2017 г. делът на страните от АТИС в общия износ достигна 24,2%, а през 2018 г. се увеличава до 25,8%. Според Федералната митническа служба на Русия през периода януари-октомври 2019 г. страните от региона са получавали 26,4% от руския износ. През периода януари-октомври 2019 г. намалението на руския износ в доларово изражение за страните от този регион възлиза на 3,3% в сравнение със същия период на 2018 г., докато износът за ЕС и ОНД намалява съответно със 7,2% и 4,3%. В същото време обемът на разходите за износ за страните от ЕС е 3,6 пъти по-висок от същия показател за страните от ОНД. Намаляването на експортната търговия през 2019 година е свързано с промяна в конюнктурата на външните пазари поради спад в цените на енергията. Нарастващото значение на страните от Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС) като външнотърговски партньор на Русия до голяма степен се дължи на ръста на експортните доставки за Китай, които представляват 49,6% от общия износ за страните от АТИС (45400000000 USD) през януари-октомври 2019 г. Стойността на износа на стоките за Китай са паднали само с 0,3%. През януари-октомври 2019 г. общият обем на руския износ за страните от ЕС е намалял със 122 милиарда долара и е достигнал 156 800 000 000 долара. В края на 2019 г. ЕС представлява 41,9% от общия оборот на руския износ. Най-голям спад сред страните от ЕС е характерен за Белгия (-26,9%), Полша (-26,4%) и Швеция (-24,9%). Спадът на световните цени довежда до намаляване на разходите за износ на енергия през 2019 г. Физическият обем на износа на петрол нараства с 3,5% на годишна база, но обемът на износа в стойност намалява с 4,0% спрямо същия период на предходната година. Спадът в цените на петрола до голяма степен се дължи на опасения относно търсенето на петрол поради търговския конфликт между САЩ и Китай, допринасящ за забавяне на глобалния икономически растеж и намаляване на търсенето на петрол. На среща във Виена на 6 декември 2019 г. е решено да се удължи споразумението на ОПЕК за намаляване на производството на петрол до края на март 2020 г. Производителите възнамеряват да намалят среднодневното производство с още 503 хиляди барела, което надвишава настоящите квоти. Това ще помогне за предотвратяване на свръхпредлагане и подкрепа на цените на петрола: производството ще намалее с 1,7 милиона барела на ден в сравнение с октомври 2018 г., което съответства на около 1,7% от световното търсене на петрол. Новото споразумение на ОПЕК, сключено през април 2020 г., обаче предвижда поетапно намаляване на добива на петрол - с 9,7 млн. барела на ден през май-юни 2020 г., със 7,7 млн. барела на ден през втората половина на 2020 г. и до 5,8 милиона барела на ден до края на април 2022 г. Така може да се твърди, че въздействието на международните санкции не е фатално за Русия. Всъщност по отношение на външната търговия страната се връща на нивата си от 2010 г. Интересно е развитието на търговските отношения между Русия и САЩ. Въпреки далеч непростите политически отношения между двете страни, както и постоянното засилване не само на американския санкционен натиск върху Русия, но и психологическото му въздействие върху европейските държави по отношение на Руската федерация, не може да се каже, че във външнотърговското сътрудничество между Съединените щати и Русия през последните 5 години са настъпили значителни промени. Освен това през почти всички тези години значението на Съединените щати в руската търговия непрекъснато нараства. Страната, която заема 10-то място във външната търговия на Русия през 2013 г., засилва позицията си едва през 2017 г., като се премества на 6-то място. В същото време делът на САЩ в руския износ се увеличава от 11% (14-то място) до 3,0% (10-то място), във вноса - от 5,24% (3-то място) до 5,51%. Въпреки намаляването на разходните характеристики на взаимната търговия с 16%, тяхното падане не може да се нарече катастрофално. Това се случва главно по отношение на вноса (24%), докато руският износ не е засегнат (-4%), както е показано в таблица 3. Таблица 3. Динамика на външната търговия между Русия и САЩ през 2013–2017 г. Показател/година 2013 2015 2017 Място в товарооборота на Русия 10 8 6 Дял в товарооборота на Русия, % 3,28 3,98 3,97 Товарооборот, млрд американски долари 27,6 20,9 23,2 Износ, млрд американски долари 11,1 9,5 10,7 Внос, млрд американски долари 16,5 11,5 1 5 Като част от взаимната търговия на ЕИП през 2019 г. делът на Русия в износа е около 63,6%, а във вноса - повече от 30%. Според Федералната митническа служба на Русия общият обем на взаимната търговия със стоки между страните членки на Евразийския икономически съюз през януари-септември 2019 г. възлиза на 4 0 милиарда щатски долара (-1,3% на годишна база). В търговията през този период участието на Русия и вносът възлиза на 33,9%, а в износа достига 63,6%. Армения, Република Беларус и Казахстан остават основните търговски партньори на Русия. По данни на ЕАЕС през януари-септември 2019 г. минералните продукти заемат голяма част от стоковата структура на взаимната търговия на страните членки на ЕАЕС (25,9% от обема на взаимната търговия), от които 8 0% се доставят на руския пазар от ЕАЕС. Машини, оборудване и превозни средства, които представляват 19,8% от взаимната търговия (от които 58,9% - в Русия и 36,4% - в Беларус), храни и селскостопански суровини - 15,4% (от които 49,7% се падат на Република Беларус и 38% - на Руската федерация). Делът на металите и изделията от тях за същия период възлиза на 13,3% от обема на взаимната търговия, от които 65,1% са доставени от Русия. От страните от ЕАЕС Русия внася основно храни и селскостопански суровини (24,6%), автомобили (21,5%), метали и метални изделия (13,2%), минерални продукти (1 6%), както и продукти на химическата промишленост (1 0%). Най-голямо увеличение е отбелязано в категорията „други стоки“ (+ 14,1%) - тази група стоки представлява 8,8% от общия внос на страните от ЕАИС. Обобщавайки анализа на географските промени в руската търговия под въздействието на международните санкции, трябва да се вземат предвид няколко положителни момента. Първо, санкциите демонстрираха готовността на Русия да компенсира загубата на външнотърговски партньори чрез диверсификация на търговските пазари и разширяване на икономическото сътрудничество с нови контрагенти. Подобно на западните страни, които компенсират загубите от руските контрасанкции от други пазари, Русия също свърши значителна работа за укрепване на външнотърговското сътрудничество със страни, чието значение за външната търговия на Руската федерация е по-малко значимо. Например диверсификацията в машиностроителната индустрия е добър пример. Спадът от почти 40% се дължи на катастрофално намаляване на износа за страните от ОНД (61%), главно за Казахстан (82%) и Украйна (83%). За щастие руските износители успяват да компенсират загубите с продажба на външни пазари. Например износът на руски автомобили за Чехия се е увеличил почти 500 пъти. През 2017 г. се появяват много идеи за намиране на нови пазари за високотехнологични продукти. Засилването на ролята на Китай във взаимодействието с Русия има положителен ефект върху икономиката. Има поне две положителни промени в стоковата структура. Първо, има намаляване на зависимостта от енергийните ресурси, което показва качествена промяна в руското производство към увеличаване на дълбочината на преработка. На второ място, направена е важна стъпка за осигуряване на продоволствената сигурност на страната, изразяваща се в почти двойно увеличение на дела на хранителни продукти и селскостопански суровини в структурата на руския износ с тенденция към намаляване на структурата на вноса. Според Росстат през третото тримесечие на 2019 г. физическият обем на БВП е нараснал с 1,7% на годишна база (по-нататък - г/г) след увеличение от 0,9% на годишна база през второто тримесечие. Според Банката на Русия износът на страната през третото тримесечие на 2019 г. е намалял с 8,1% на годишна база до 101,5 милиарда долара, докато вносът показва увеличение от 3,5% на годишна база до 64,9 милиарда долара. През ноември темпът на растеж на индустриалното производство в Русия пада до 0,3% след + 6% на годишна база месец по-рано. Положително увеличение на производството през ноември е резултат от добива (+1,4% на годишна база). Темпът на растеж на преработващата промишленост пада до +0,1% на годишна база. Темпът на растеж на реалните разполагаеми парични доходи на населението през третото тримесечие на 2019 г. възлиза на 9% на годишна база, като разликата спрямо 2016 г. е около 12%. През третото тримесечие на 2019 г. реалният ръст на заплатите възлиза на 9% на годишна база, което е по-високо от същия показател за предходната година. По този начин е възможно да се откроят някои положителни резултати - свежи тенденции в развитието на руската икономика на фона на санкциите: • достъп до нови пазари за внос и продажба на продукти; • тенденции в развитието на аграрния сектор на страната; • акцент върху развитието на високите технологии в страната; • разширяване на производствената база, за разлика от продажбата на минерали. Санкциите засягат следните аспекти:  има активно развитие на нови пазари за руски продукти. Изправена пред частична икономическа блокада в Европа, Русия до голяма степен обръща курса на външната си политика на Изток. Активизират се действията на Русия за сътрудничество в рамките на съюза БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка). Общността на тези икономически развиващи се страни е значителен отговор на монополите на САЩ и ЕС;  доктрината за продоволствена сигурност е провъзгласена във връзка с хранителното ембарго. Така налагането на санкции засяга цялата селскостопанска индустрия, но само по два начина: от една страна страда секторният бизнес, от друга страна се появява стимул за укрепване и повишаване на ефективността на националното селскостопанско производство. По този начин има значително увеличение на търсенето на местни продукти. Въпреки това тенденцията вече се формира: нарастването на търсенето принуждава съществуващите компании бързо да се разширят или да напуснат пазара;  зависимостта на повечето руски банкови институции от западни партньори разкрива очевидна празнина в цялата система. Последва значително финансово влияние от страна на държавата, която в крайна сметка действа като движеща сила не само за този сектор. И така, Русия започва да развива своята платежна система MIR, освен това спестяванията на руски организации от европейски и американски банки са до голяма степен изтеглени, банковата система е национализирана и диверсифицирана;  Икономическият удар, нанесен от санкциите върху петролния и газовия сектор, налага преразглеждане на структурата на бюджетните приходи. Вече е ясно, че енергетиката няма да може да осигури напълно приходната част на бюджета и създава дефицит. Днес има активно търсене на ресурси за запълване на тази празнина. Оказва се, че икономическите санкции са насочени към ключови сектори на икономиката: държавни финансови институции и руския енергиен сектор, с цел икономическо и политическо ограничаване на влиянието на руските власти. В същото време именно санкциите помагат да се разберат уязвимите места и да се възстанови икономиката на страната по такъв начин, че процесът на нейната модернизация да е най-ефективен. 2) Екстратериториалните санкции като инструмент за натиск върху Руската федерация Екстериториалните санкции са ограничителни мерки по собственото законодателство срещу физически и юридически лица на трети страни. Такива санкции често се прилагат от държавите срещу трети страни. Ще разгледаме подобни санкции в действие, като използваме примера на „Северен поток 2“, който трябва да помогне за укрепване на руската и европейската енергийна сигурност. Полша и някои страни от ЕС под натиска на САЩ се противопоставят на този проект, обяснявайки това като нарушение на енергийния суверенитет на Украйна. Nord Stream е на повече от 20 години: подготвителната работа започва през 1997 г., а през 2005 г. компанията Nord Stream AG е създадена в Швейцария. След обявяването на намеренията за реализиране на този проект в отговор не е получено доверие от други участници. След завършване на строителството на първия клон обаче се обмисля продължаване на трети и четвърти клон, което става препъни камък за Брюксел и редица страни от ЕС, а освен това и за Украйна и САЩ. „Северен поток 2“ представлява две тръби от Русия до Германия по дъното на Балтийско море. Дължината е около 1200 км. Газопроводът минава от Уст-Луга до германския Грайфсвалд. Капацитетът на двете нишки на газопровода се оценява от "Газпром" на 55 милиарда кубически метра годишно. Основната част е разположена на дъното на Балтийско море. Освен Русия проектът се финансира от пет европейски компании ENGIE, OMV, Shell, Uniper и Wintershall. Първият проект е ограничен от третия енергиен пакет на ЕС - до средата на 2017 г. "Газпром" има право да използва само половината от капацитета на наземния си газопровод OPAL. Съдбата на втория "Северен поток" е под въпрос. От една страна, антируското лоби, водено от Полша и балтийските държави, се опита да забрани прилагането му в рамките на действащите правни норми на Европейския съюз. От друга страна, от лятото на 2017 г. Съединените щати оказват безпрецедентен натиск върху ръководството на ЕС да спре строителството или да го направи технически невъзможно (поради изключването на руския монополист от сътрудничество с неговите партньори), опитвайки се да убеди европейските служители за изключително високите рискове за енергийната сигурност на Европа. И противниците в ЕС, и американците до голяма степен постигат целите си. Полша успява да принуди партньорите на Газпром да напуснат втория консорциум, включващ EN-GIE, OMV, Shell, Uniper и Wintershall. Те обаче остават основните финансови инвеститори в проекта. Полската страна не спира дотук и днес се опитва да забрани всякакво сътрудничество с руския концерн. Тя също инициира обсъждане на проекта като политическо оръжие, използвано от Русия срещу Украйна, която рискува да загуби 2 милиарда долара от транзита на руски газ от 2020 г. Тази теза е подкрепена от други страни, включително САЩ, които в съответствие със своя закон CAATSA от 2 август 2017 г. идентифицират проекта като заплаха за енергийната сигурност на Европа. Съединените щати забраняват на американски компании да правят бизнес с руски енергийни компании, особено в сектора на петрола и газа, и си запазват правото да налагат извънтериториални санкции на фирми от трети страни, които си сътрудничат по енергийни проекти с Русия. В средата на юни 2017 г. германският външен министър и австрийският федерален канцлер казаха на Съединените щати, че санкциите срещу Русия представляват потенциална вреда за европейските компании, които участват в доставките на енергия за страните от ЕС. Съвместното изявление е публикувано на сайта на германското външно министерство. Икономически е доказано, че Ямало-Ненецкият автономен окръг и модерната транспортна инфраструктура, свързваща го с основната ресурсна база, имат минимални разходи за транспортиране на газ (в сравнение с други сухопътни газопроводи). Европа може да получи 110 милиарда м3 газ, ако всички тръбопроводи в Европа са напълно натоварени. Теоретично покупките с помощта на южните газопроводи, които ще минават през Турция, ще позволят на Газпром да избегне рисковете, свързани с транзита през украинската газова система (лошо техническо състояние, неразрешено производство на газ и др.). Ниските разходи (приблизително 1 USD за транспортиране на 1000 g газ на 100 km) позволяват да се договорят по-ниски цени за европейските потребители. Според експерти търсенето на газ в средносрочен план остава на високо ниво. В същото време се прогнозира намаляване на производството при други (неруски) доставчици. Германия и Австрия са обективно заинтересовани от последователното разширяване на Северен поток. Северен поток 2 е и си остава комерсиален проект. Всички партии в двете страни са съгласни, че Северен поток 2 не трябва да се използва за политически цели. Западните партньори обаче все пак са допуснали политически цели в проекта. Една от причините е Украйна. Приходите в украинския държавен бюджет, както и цените на газта на едро и дребно са значително зависими от транзита на газ. Без доставките на руско синьо гориво за Европа Украйна няма да може да приложи сегашната официална реверсивна схема, при която взема част от предназначения за Европа газ, например, за Словакия и след това плаща за него. Следователно украинската държава би искала да получи гаранции за минимален транзит от 45 милиарда m3. От април 2018 г. Германия се превръща в основен лобист на украинските интереси. На среща в Сочи А. Меркел директно се обърна към президента на Русия В. В. Путин с молба да се запази част от украинския транзит. Тя също така отбеляза, че въпреки всички политически противоречия със САЩ, Германия не смята екстериториалните санкции за правилни. Руският президент се отнесе благосклонно към искането на федералния канцлер и изрази готовност да го подкрепи, но само ако параметрите на сделката отговарят на търговските условия, а не на политическите условия. В същото време Доналд Тръмп използва политически инструменти за постигане на икономически цели, например законът CAATSA също е насочен към намаляване на ресурсната база на Русия от нефт и газ. Украинският транзит се превръща в геополитически инструмент за натиск върху Кремъл - Газпром е принуден да доставя газ чрез украинската газовопреносна система (ГПС), но от икономическа гледна точка тя е неконкурентоспособна. В същото време принудителният транзит ограничава доставките на газ през нови газопроводи, което значително намалява тяхната възвръщаемост и ефективност. В Брюксел в края на 2018 г. има нарастващо разбиране, че усилията на Русия за по-нататъшна диверсификация на своята газова инфраструктура не отслабват, а укрепват енергийната сигурност на Европа. Приветствана е готовността на Русия да постигне компромис по украинския транзит. Руските и германските експерти започнат да обсъждат по-активно възможните инструменти за противодействие на натиска на САЩ. Активизирането на тази тема се увеличава от 18 май 2018 г., в съответствие с решението на срещата на държавните и правителствените ръководители на ЕС в София, така наречения блокиращ статут на ЕС от 1996 г., целящ защита срещу последиците от „извънтериториално прилагане на законодателството на трета държава“. На 5 юни 2018 г. влиза в сила Законът на Руската федерация „За мерките за въздействие (противодействие) на враждебните действия на Съединените щати и други чужди държави“. В правоприлагащата практика обаче законът не засяга интересите на сътрудничеството между руски и европейски компании. През декември 2019 г. президентът на САЩ Д. Тръмп подписва бюджета за отбрана за 2020 г., като документът включва въвеждането на ограничения срещу компаниите, участващи в строителството. След това швейцарската компания за полагане на тръби Allseas се оттегля от проекта. Така през 2019 година Газпром обявява, че Русия ще завърши газопровода "Северен поток 2" сама. Малък участък в датските води остава недовършен. Ако "Северен поток 2" може да бъде пуснат със закъснение поради санкциите на САЩ, то преди това съществуват други пречки. Например Дания забавя издаването на разрешение за изграждане на тръба в своите води. В резултат на това разрешението е издадено в края на октомври 2019 г. Външният министър Александър Шаленберг в интервю за Die Presse в началото на 2020 г. нарича последните санкции на САЩ неприемливи. Според дипломата новият газопровод "Северен поток 2" не накърнява интересите на Украйна и допринася за диверсификацията на енергийните доставки на европейската територия. Малко по-рано медиите научават за новите цели на американските санкции за "Северен поток 2". Американските сенатори внасят законопроект, който разширява санкциите срещу тръбопровода. В документа се казва, че санкциите, които САЩ налагат по-рано на "Северен поток 2", ще бъдат разширени за всички дейности, свързани с полагането на тръби и застраховането. Предвижда се ограничителните мерки да бъдат разширени и за компании, които предоставят застрахователни услуги за кораби, работещи по тръбопровода. Освен това те искат да наложат санкции срещу компании, които предоставят услуги за преоборудване на кораби за полагане на тръби от „Северен поток 2“, както и срещу кораби, които ще работят в тандем с кораба за полагане на тръби. Един от вносителите на законопроекта смята, че газопроводът представлява критична заплаха за националната сигурност на Америка и не трябва да бъде завършен и предупреждава, че всеки, който участва в изграждането на Северен поток ще бъде изправен пред незабавни санкции от страна на САЩ. Тед Круз е един от сенаторите, които изпращат писмо до швейцарската Allseas (която участва в полагането на тръбите на Северен поток 2) с искане всички строителни дейности да бъдат спрени, в резултат на което Allseas спира работа. Тогава остават за полагане 160 км от газопровода и Газпром трябва сам да завърши строителството на "Северен поток 2". А корабите Akademik Chersky и Fortuna, способни да завършат строителството, са в германското пристанище Мукран, което е логистичен център за Северен поток 2. Пристанищният оператор е Fährhafen Sassnitz GmbH. Санкции срещу застрахователите на корабите за полагане на тръби от „Северен поток 2“ са предвидени в законопроекта „За защита на енергийната сигурност на Европа“, приет през декември 2019 година. От началото на 2020 г. "Газпром флот", в чието оперативно управление е корабът, се опитва да намери компания, която да застрахова строително-монтажните рискове по време на преоборудването на "Академик Черски". През това време Gazprom Fleet удължава търга около десет пъти, но в крайна сметка го отменя в края на май. Предлага се да бъдат въведени санкции срещу лица, които предоставят пристанищни услуги за кораби, участващи в строителството на газопровода „Северен поток 2“, както и средства за модернизация на корабите. Според Nord Stream 2 AG усилията за осуетяване на проекта показват незачитане на правото на Европейския съюз да определя собственото си енергийно бъдеще. Компании от Австрия, Германия, Франция и Холандия са инвестирали почти 1 милиард евро в проекта, а повече от хиляда предприятия от 25 страни проявяват интерес към завършването му. Също така в изявление на върховния представител на ЕС и заместник-председател на Европейската комисия Жозеп Борел е отбелязано, че ЕС не признава извънтериториалното прилагане на санкциите на САЩ и счита, че те противоречат на международното право и политическата политика на ЕС. Разбира се, реализацията на „Северен поток 2“ не може да бъде продиктувана от заплахата или прякото прилагане на такива санкции от трети държави. Що се отнася до реакцията на Украйна, Нафтогаз (украинската държавна компания за добив, транспорт и преработка на нефт и природен газ) изразява благодарност на американските сенатори за намерението им да наложат нови санкции, които ще попречат на изграждането на проекта "Северен поток 2". Екстериториалността на американските закони е ефективно оръжие не само срещу конкурентите, но и срещу западноевропейските партньори, което дава конкурентно предимство на американските производители. По време на нашумяло дизелово разследване на недостатъчно отчитане на данните за емисиите от Volkswagen, Министерството на финансите на САЩ постановява германският автомобилен производител да плати 1 милиард долара. В същото време британската компания Rolls Royce е получила 800 милиона долара подкупи в няколко страни за продажба на турбини и самолетни двигатели. Естествено в тези области конкуренцията между американския и европейския бизнес е особено силна и американската съдебна система помага на американските корпорации да укрепят позициите си на световните пазари. Очевидно Вашингтон ще продължава да използва извънтериториални санкции за постигане на своите политически, а често и чисто икономически търговски цели. И рано или късно световната общност ще може да изработи колективна противоотрова срещу подобни санкции. Защото никоя диктатура, включително и в международните икономически отношения, не може да продължи вечно. Освен това, ако погледнем глобалните тенденции от последните десетилетия, сега времето не работи за Съединените щати. Единственият начин ЕС да устои на американския натиск и да защити интересите си е да реагира твърдо. В противен случай Съединените щати, под прикритието на защитата на интересите на Украйна, ще играят изключително по собствените си правила, тъй като извънтериториалното право им дава възможност да се намесват във вътрешните работи на други държави. Според законите на страната си те действат напълно легитимно, но от страна на международното право нещата са съвсем различни. Можем да наблюдаваме и неадекватната реакция на някои държави. През април 2020 г. Украйна и други държави решават да блокират резолюцията, предложена от Русия в ООН за облекчаване на санкциите в контекста на коронавируса. Документът призовава за отказ от използването на едностранни икономически санкции срещу развиващите се страни. Според Киев резолюцията е насочена към облекчаване на санкциите. Украинското външно министерство обвинява Москва, че се опитвва „под прикритието на борба с пандемията от коронавирус да замъгли режима на санкции“ с документ, за който се твърди, че има някаква „манипулативна същност“. Тези ограничения наистина възпрепятстват доставката на лекарства, храни и стоки от първа необходимост в най-засегнатите страни. Това състояние на нещата дава основание да се говори за необходимостта от въвеждане на механизъм за изпълнение на решенията и създаване на орган за разрешаване на спорове, за да се постигне положителен резултат. 3) Развитието на заместването на вноса в Руската федерация и последиците от санкционните войни за икономиката на ЕС Като част от първия пакет от санкции през 2014 г. са въведени персонални ограничения за цял списък от физически и юридически лица. Активите на физически лица в Руската федерация са замразени и срещу тях са обявени визови ограничения. На пръв поглед тези санкции засягат само определени субекти на руските икономически отношения. Много от тях обаче са представители на руския бизнес, включително най-висши служители, което усложнява взаимодействието на руските предприятия с чуждестранните компании. Що се отнася до руските компании от санкционния списък, сътрудничеството с тях в редица области е прекъснато. Областта, която усеща негативния ефект от антируските санкции, е дейността по привличане на чуждестранни инвестиции в местни компании. Тъй като икономиката на Русия е до известна степен зависима от чужд капитал, Московската фондова борса успява да поддържа финансовата ликвидност главно чрез привличане на чуждестранни инвестиции в страната. Въвеждането на ограничения върху циркулацията на ценни книжа на руски компании и забраната на западните страни да инвестират в тях, свързани с антируските санкции, довежда до намаляване на рейтинга на тези предприятия на световния финансов пазар. Съществува потенциален риск те да имат затруднения с уреждането на дългови задължения, както и с привличането на нови инвестиции. Това, разбира се, довежда до спад в инвестиционната привлекателност на Русия. Актуална става тенденцията към спад на инвестиционната активност в страната. През 2014 г. се наблюдава рязък спад на инвестициите в Руската федерация, чийто размер намалява повече от три пъти, а през 2015 г. достига рекордно ниско ниво от $6,853 млрд. Следващите две години могат да се характеризират с леко възстановяване на външните инвестиции, но до 2018 г. отново има рязък спад. Спадът на чуждите инвестиции се превръща в негативен показател за Русия. Общият им обем през 2014 г. възлиза на 15 1 милиарда долара, през 2015 г. - 57,1 милиарда долара, през 2016 г. - 18,5 милиарда долара, през 2017 г. - 25,2 милиарда долара. Впоследствие това довежда до обезценяване на рублата, нарастваща инфлация и началото на финансовата криза в Русия. Санкциите, насочени срещу банковия сектор, оказват силно въздействие и върху руската икономика. Поради интеграцията на руската банкова система в света, контролирана от САЩ и техните съюзници, съществува риск финансистите на тези страни да окажат влияние върху световната банкова система. Сериозни щети могат да бъдат нанесени на дейността на тези местни предприятия, които имат сметки в американски и европейски банки. Като ярък пример за отрицателното въздействие на санкциите върху руската банкова система може да се даде блокирането на пластмасови електронни карти за разплащане на такива големи руски банки като Sobibank, SMP Bank, Rossiya от световни платежни системи на света VISA и MasterCard. Освен това достъпът на банки, като например Сбербанк, VTB Bank, Vnesheconombank, Gazprombank, Rosselkhozbank, до западния дългов пазар става ограничен, тъй като те загубват достъп до евтини кредитни ресурси, тъй като условията на заемите в западните банките са по-печеливши поради ниските лихви по кредитите. На този фон и след повишаването на основната лихва на Руската централна банка, което трябва да забави обезценяването на рублата, нивото на лихвените проценти за вътрешното кредитиране също се повишава. Най-въздействащ е пакетът от санкции срещу петролния и газовия сектор на Русия. С негова помощ е ограничен достъпът на компаниите до финансиране и е въведена забрана за износ в Русия на нови технологии и оборудване за дълбок добив на въглеводороди, проучване и добив на ресурси в шелфа на Арктика, както и запаси от шистов нефт и газ. Освен това те предполагат замразяване на съществуващи и отхвърляне на нови международни проекти в този сектор на икономиката. Основната цел на подобни действия е да се намали производството на петрол в Русия и впоследствие да се забави икономическият растеж в страната, който зависи от суровинната индустрия. Следователно въвеждането на този режим на санкции предполага изключително негативно въздействие върху икономиката. Важно е да се вземе предвид динамиката на обменния курс на рублата спрямо щатския долар, който е един от показателите, отразяващи състоянието на икономиката на Русия. Отслабването на националната валута на Русия започва веднага след въвеждането на първите санкции, след което се засилва. През 2015-2016 г. е периодът на най-силно обезценяване на руската валута. През 2020 г. правителството използва различни инструменти за поддържане на курса на рублата, което не изключва силен спад. Преди това девалвацията на рублата се обяснява с трикратно понижаване на цените на петрола: от $110 до $34-40 за барел. Такава силна зависимост на състоянието на икономиката на Руската федерация от цените на петрола показва необходимостта от нейната диверсификация и отказ от суровинната ориентация на експортната политика на страната. Естествено е необходимо да се анализира и как се е променил БВП на страната под въздействието на антируските санкции. През 2014 г. ограничителните мерки довеждат до забавяне на темпа на растеж на реалния БВП: темпът му на растеж е 0,74% срещу 1,79% - стойността му през 2013 г. Въздействието на антируските санкции оказва най-голямо влияние върху динамиката на БВП на Русия през следващите две годин

 

Блог » Финаси и кредити

VitanaVitana

Спецификата при прилагането на санкции срещу Венецуела

От началото на независимото си съществуване Венецуела, богата на природни и климатични ресурси, е изправена пред значителни трудности – страната три пъти извоюва своята независимост от Испанската империя. Там робството е премахнато по-рано, отколкото в Бразилия. Целият 19 век в републиката е съпроводен от борба за пътищата на развитие на страната между две партии - консервативната (представена главно от латифундистите) и либералната. В навечерието на Първата световна война - с подкрепата на САЩ - в страната е извършен държавен преврат, в резултат на който във Венецуела се установява военна диктатура. Американската компания "Стандарт Ойл" и англо-холандската компания "Роял Дъч-Шел" стават собственици на най-големите петролни полета, а също така стават и основни мениджъри на икономиката. По тяхна инициатива през 1920 г. е приет закон, според който чуждестранните компании получават същите права на петролни концесии като националните, а също така им се предоставят ниски мита върху износа на петрол. От началото на индустриалното развитие на петролодобива Съединените щати се превръщат в основен търговски партньор на Венецуела, изтласквайки отслабващата Великобритания. Значимостта на Венецуела се определя от факта, че тя е единственият немюсюлмански член на ОПЕК, който има значително влияние върху световния петролен пазар. Достатъчно е да се каже, че 45% от целия венецуелски износ, главно петрол, отива за американския пазар. При администрацията на президента Барак Обама Съединените щати въвеждат първите санкции срещу Венецуела през декември 2014 г. Конгресът на САЩ приема венецуелския Закон за правата на човека и защита на гражданското общество, който нарежда на президента да наложи санкции на венецуелските сили за сигурност, които яростно потушават студентските протести. Президентът кодифицира този закон през 2015 г., като анулира активите и визите на осем души в администрацията на Мадуро. Този закон по-късно е удължен до 2019 г. и Министерството на финансите на САЩ инициира десетки обвинения срещу държавни и военни служители, включително с обвинения за подкрепа за тероризъм, наркотици и трафик на хора, нарушения на правата на човека, корупция, пране на пари, други финансови престъпления и нелиберално поведение. Към днешна дата Съединените щати са санкционирали 119 лица и 47 организации от или свързани с Венецуела, много от които също са посочени от Канада, Мексико, Панама и Европейския съюз. Въпреки че администрацията на Обама следва широко прилагане на санкциите, най-забележителната промяна в политиката след встъпването в длъжност на президента Тръмп през 2017 г. е постепенното преминаване от индивидуални към секторни санкции. Това са различни инструменти на политиката: индивидуалните санкции блокират активите и движението на лица, за които се смята, че допринасят за режима, докато секторните санкции забраняват сделки с определени компании, които извършват незаконни дейности от името на правителството. Когато президентът Тръмп встъпва в длъжност, той продължава да санкционира лица, за които се смята, че работят от името на режима на Мадуро, включително семейството на Мадуро, вицепрезидента и министри, както и съветници около него. Промяната в курса обаче идва, когато президентът издава изпълнителна заповед през август 2017 г., забраняваща на гражданите на САЩ да купуват венецуелски държавен дълг, по-специално срещу държавната петролна компания на Венецуела, Petróleos de Venezuela S.A. (PDVSA). Мандатът също така ограничава достъпа на венецуелското правителство до американския дълг и пазарите на ценни книжа, за да ограничи способността на Мадуро да финансира незаконни дейности и да плаща на военни служители. През март 2018 г. президентът забранява на гражданите на САЩ да извършват транзакции с petromoneda (по-известен като petro), неуспешна криптовалута, контролирана от правителството, създадена от режима за заобикаляне на финансовите санкции. След нелегитимното преизбиране на Мадуро през май 2018 г. нова изпълнителна заповед отрязва правителството на Венецуела и всичките му дъщерни дружества от международно дългово финансиране, като допълнително блокира корумпираните венецуелски служители да продават държавни активи. Съгласно изпълнителна заповед от 2018 г., която определя рамката за наказване на венецуелски компании, смятани за съучастници в измамни или корупционни практики, Министерството на финансите определи PdVSA като цел на санкция, замразявайки нейната собственост и интереси и забранявайки транзакции с граждани на САЩ. Тези санкции обаче не влизат в сила до юни 2019 г. Няколко публични, частни и военни лица са наказани за участието им в незаконния добив. Месец по-късно Министерството на финансите налага санкции на Централната банка на Венецуела, като ограничава достъпа ѝ до американска валута и способността ѝ да извършва международни транзакции. Допълнителни целеви санкции са приложени към мрежа от кубински и руски компании, включително банки, вносители на петрол и корабни компании, които си сътрудничат с PdVSA и предоставят пари на правителството на Мадуро. В началото на август 2019 година президентът Тръмп обявява пълно ембарго срещу правителството на Венецуела, блокирайки всички операции с някои изключения, свързани с хуманитарна помощ. Освен това той дава на Министерството на финансите правомощието да прилага вторични санкции срещу чуждестранни и местни организации, свързани с режима на Мадуро. Като цяло от 2014 г. Венецуела колективно е загубила две трети от своя БВП. Фокусът на Венецуела върху продажбата на минерали, при липса на други значими видове експортни продукти, определя високата степен на зависимост на икономическия растеж на страната от цените на петрола. Периодът на най-високи темпове на растеж на БВП се случват по време на значително увеличение на цените на петрола през 2004–2008 г. - средната стойност на показателя през този период е 10,5% годишно. От 2014 г. Венецуела навлиза в период на дълбока икономическа рецесия, предизвикана от срива на цените на суровините. Високото ниво на корупция се отразява на социалните и икономическите проблеми. Силното покачване на цените е проява на кризата. Потребителската инфлация във Венецуела е средно 21,9%, като се ускорява до 40,6% през 2013 г. и продължава да нараства до хиперинфлационни стойности в бъдеще. В края на 2018 г. инфлацията в страната достига своя връх и след това намалява до 19 906,0% през 2019 г. Според прогнозата на МВФ през 2020-2021 г. хиперинфлацията във Венецуела ще остане на ниво от 15 000% годишно. Кризата изостря други структурни проблеми във венецуелската икономика, по-специално отрицателното салдо на държавния бюджет, наблюдавано в страната от 2006 г., както е показано в таблица 1. Основният фактор за нарастването на дефицита е намаляването на производството и продажбите на петрол. През 2018 г. превишението на държавните разходи над приходите достига 31,3% от БВП, след което отново намалява до 10,0% от БВП през 2019 г. Освен това публичният дълг на Венецуела също достига рекордни нива и до 2018 г. се повишава до 18 4% от БВП. Според прогнозата на МВФ от 14 април 2020 г. през 2020-2021 г. се очаква реалният БВП на Венецуела да продължи да намалява, но темпът на спад ще се забави съответно до 15,0% и 5,0% след рекордните 35,0% през 2019 г. Процесите, оказали негативно влияние върху икономиката, са свързани със следните два фактора. Правителството иска от ExxonMobil и ConocoPhillips, които разработват петролните полета съвместно с PDSVA, да осигурят контрол върху дейността си, което е отказано. Това намалява размера на инвестициите, на Венецуела също е отказан международен експертен опит, което препятства началото на производството на петрол. У. Чавес изпраща парите от продажбата на петрол не в индустрията за по-нататъшно развитие, а в програми за социална подкрепа, а това по-късно води до намаляване на производството на суровини. В резултат на тези фактори досега нивото на производство на петрол е намаляло и е достигнало най-ниското си ниво от 1965 г. насам. Производството на суров петрол във Венецуела се увеличава до 737 хиляди барела/ден през април 2020 г. Максималното производство е 3453 хиляди барела/ден, а минимумът е 594 хиляди барела/ден. Заедно с национализацията на определени сектори от икономиката преди кризата се наблюдава спад на безработицата до 7%, но спадът в цената на барел петрол отново довежда до нейното повишаване. И още през 2018 г. безработицата се увеличава до 35,5%. Санкциите не са причинили икономическа или хуманитарна криза във Венецуела, тъй като трудните условия във Венецуела са предшествали прилагането на санкциите. До 2016 г., една година преди каквито и да е финансови или секторни санкции да засегнат страната, венецуелската икономика вече изпитва тежка хиперинфлация, която е над 800 процента. Между 2013 г. и 2016 г. вносът на храни е намалял със 71 процента, докато вносът на лекарства и медицинско оборудване е намалял с 68 процента. През същия период детската смъртност се е увеличила с 44 процента. По времето, когато са наложени санкциите, венецуелците с минимална заплата могат да си позволят само 56 процента от калориите, необходими на петчленно семейство. Повече от два милиона венецуелци вече са напуснали страната. Мащабът на хуманитарните щети, понесени преди налагането на секторните санкции, показва, че вината не може да бъде хвърлена върху самите санкции. Например Централната банка на Венецуела потвърждава през 2014 г., че резкият спад в цените на петрола е причинил тежък икономически спад с едновременна хиперинфлация. Под прикритието на строги икономии Мадуро обявява съкращения на основните социални услуги, на които милиони граждани разчитат. Въпреки влошаващата се икономическа ситуация в страната преди налагането на широки санкции, някои все още обвиняват САЩ за налагането на санкции, станали причина за падащия стандарт на живот във Венецуела. Доклад на CEPR от април 2019 г. твърди, че 40 000 души са намерили смъртта си в резултат на тези санкции. Това твърдение се основава на сравнение на производството на петрол между Венецуела и Колумбия преди и след санкциите от 2017 г. Десетилетия наред успехът на венецуелците зависи от световните цени на петрола. Данните на ОПЕК показват, че петролът представлява 98 процента от приходите от износ на страната. Зависимостта на правителството от тези приходи за финансиране на основни социални разходи отчасти довежда до настоящата криза. Преди налагането на икономическите санкции от САЩ производството на петрол във Венецуела се срива с милиони барели, което отразява липсата на икономическо разнообразие и нетърпимостта към недържавната конкуренция в производството на петрол. Това е още едно доказателство за опасната свързаност между просперитета на нацията и цените на петрола. Контролът над Венецуела означава контрол над световния петрол и природен газ, така че залозите са високи. Съединените щати, първоначално ограничени до санкции срещу сегашното правителство и бизнеса на самата Венецуела, скоро разширяват „полето на удара“ към други страни и компании. Преди всичко към Русия и Роснефт. Държавният департамент на САЩ обвинява руската петролна компания в нарушаване на санкциите срещу Венецуела, което се изразява в подкрепа на венецуелската нефтена и газова индустрия, износа на венецуелски петрол и активните опити за заобикаляне на санкциите. През февруари-март 2020 г. САЩ налагат санкции срещу 2 дъщерни дружества на Роснефт. И в двата случая не се стигна до налагането на санкции директно срещу Роснефт, но решителните мерки на САЩ показват, че подобна възможност трябва да се разглежда не просто като заплаха. Новите санкции от 2019 г., целящи да лишат правителството на Мадуро от приходи от петрол, са най-значимите санкции досега и имат драматично въздействие. През 2019 г. бившият докладчик на ООН Алфред де Заяс казва, че санкциите на САЩ срещу Венецуела са незаконни, защото представляват икономическа война и могат да се равняват на престъпления срещу човечеството според международното право. Американските власти обаче смятат, че Венецуела няма да може да се възстанови от сегашната правителствена политика, дори ако санкциите бъдат премахнати, тъй като и най-големите запаси от петрол не гарантират рязко увеличение на националното богатство. Санкциите несъмнено ограничават финансирането на режима на Мадуро, ограничавайки способността на правителството да внася храни и лекарства в условията на икономически спад. Отмяната на санкциите срещу Мадуро и предоставянето на достъп на режима до приходи обаче няма да разреши хуманитарната криза поради три основни причини. Въпреки че държавните приходи са били използвани в миналото за финансиране на социални програми, режимът на Мадуро е пренебрегнал възможността да осигури храна и лекарства на венецуелския народ. Вместо това режимът печели директно от тези приходи, като финансира незаконни проекти и купува лоялността на военни служители. Санкциите са предназначени да спрат тези приходи, отслабвайки властта на Мадуро и по този начин ускорявайки възстановяването на демокрацията във Венецуела. Според конституцията на Венецуела Мадуро не е легитимен президент на страната от 10 януари 2019 г. Повече от 50 държави осъждат неговия режим и признават Хуан Гуайдо за временен президент до провеждането на свободни и честни избори. Даването на финансови възможности на Мадуро само подкопава призивите за свободни и честни избори. Вместо това законното правителство на Венецуела трябва да получи власт над ресурсите и институциите на страната. Алтернативните подходи към хуманитарната криза биха могли по-ефективно да облекчат страданията на венецуелците, без да дават на Мадуро държавни активи и ресурси. Секторните санкции могат да навредят на уязвимите граждани, които вече страдат от хиперинфлацията и от съкращаването на работни места. Следователно всяка средносрочна и дългосрочна стратегия за санкции трябва да бъде съчетана с план за подпомагане на населението на Венецуела, 90% от което не може да си позволи продукти от първа необходимост. Чрез ограничаване на финансите за режима на Мадуро и замяната му с поредица от програми, предназначени да осигурят храна и помощ на венецуелския народ, и двете цели могат да бъдат постигнати. Една от възможностите - инициативата петрол срещу храни - може да се възползва от богатите природни ресурси на Венецуела - тя има най-големите петролни запаси в света. Докато предишните програми петрол срещу храни имат не толкова добри резултати, внимателният международен надзор би ограничил риска от корупция. По-трудно се приема фактът, че Мадуро все още контролира територията на страната и нейните огромни запаси от петрол. Мадуро спира чуждестранната помощ от чужбина, включително от Съединените щати, Канада и Европейския съюз, наричайки техния принос нарушение на суверенитета. Под негово разпореждане границите на Венецуела с бившите съюзници Бразилия и Колумбия са затворени, което довежда до почти пълно спиране на доставката на критична хуманитарна помощ. Отбелязвайки очевидния интерес на Мадуро към подобряване на условията за венецуелците, заинтересованите правителства трябва да възприемат нетрадиционен подход към разпределението на помощта. Основните цели на всяка централна стратегия са ясни: намаляване на глада и недохранването, увеличаване на достъпа до медицински услуги и здравеопазване и развитие на независимите общности. Прилагането на тази промяна (без да се даде възможност на правителството на Мадуро да се изплъзне) може да изисква използването на технологии като блокчейн и криптовалута. Въпреки че достъпът до интернет е ограничен поради чести прекъсвания на електрозахранването и общи икономически затруднения, микрофинансирането може да се разпределя чрез криптовалута на централни места като църкви или читалища и да се разпространява от местни представители. Подобна система би намалила риска от корупция и би гарантирала, че селските и местните жители получават помощта, от която имат остра нужда. Въпреки че нестабилността на криптовалутите е повод за безпокойство при използването им като средство за размяна, стабилни валути като MakerDAO - децентрализирана валута, обвързана с щатския долар, предоставят безпрецедентна възможност за ефективно насочване на средства, като същевременно намаляват икономическата мощ на Мадуро. В крайна сметка се очаква венецуелският боливар да достигне ниво на инфлация от 10 милиона процента тази година. Обобщавайки казаното, можем да отбележим следното:  режимите на санкции, теоретично предназначени да разрешават различията между страните без използване на военна сила и без нарушаване на общопризнатите права на живот и свобода, в действителност се превръщат в метод за силен натиск върху държава, която разполага с необходимите ресурси, от страната, която налага тези санкции;  държави като Иран, Куба и Венецуела, дори преди въвеждането на ограниченията, нямат активно развиваща се икономика, в резултат на което санкционните режими оказват негативно влияние върху техните показатели (БВП, публичен дълг и др.)  голяма роля в държавния бюджет на тези страни се пада на търговията със суровини, в резултат на което налагането на санкции има рязко въздействие върху състоянието на икономиката като цяло и влошаването на живота на населението в частност  Иран, Куба и Венецуела не последват примера на САЩ и започват да укрепват външните си връзки с други държави, да развиват селското стопанство, да въвеждат нова валута и т.н. Санкционните режими срещу тези страни са само средство за постигане на целите на суперсилата – в случая САЩ. Въпреки силния натиск, правителствата на тези страни действат в интерес на страната си и продължават да развиват икономиката и да изпълняват социални програми за държавна подкрепа за гражданите. Съставител: potrebitelskikrediti.eu

 

Блог » Бизнес и търговия

VitanaVitana

Анализ на режимите на санкции в Република Куба

През 60-те години на ХХ век, след въвеждането на икономически санкции, Куба избира стратегия за адаптиране към новата политическа и икономическа ситуация в страната без радикални промени в основните насоки на развитие. Кубинското правителство последователно модернизира социалистическия режим, избран преди шестдесет години, подобрявайки стратегиите за управление на страната, разработвайки схеми за развитие на външната търговия. Ако разгледаме предприетите мерки за адаптиране към настоящите санкции по-подробно и поетапно, можем да различим следните промени: 1) в периода от 1959 до 1991 г. Куба получи масивна икономическа помощ от СССР. Тогава са направени множество опити да се обсъди със САЩ премахването на ограниченията; 2) през 1991 г., след разпадането на Съюза, подкрепата е спряна и в Куба започна криза. Държавата трябва да въведе спестовен режим и да разработи програми за външноикономическо сътрудничество, свързани с развитието на туризма, приходите от който сега са основният източник на валутни приходи на страната: през 2000-2010 г. 58% от БВП е получен от приходи от международен туризъм; 3) от 1993 г. Куба активно установява външноикономически отношения с държави, които не подкрепят санкциите - Венецуела, Китай, Бразилия, Аржентина и др., което със сигурност успява. За да се адаптира към отворена икономика, Куба легализира обращението на чуждестранна валута и ограничава монополния режим на външната търговия; 4) през 1994 г. е забранено свободното обращение на долара и като алтернатива на долара е въведена валута, обвързана с долара - така нареченото конвертируемо песо. Всички разплащания за международен туризъм са извършени в тази валута; 5) в периода 1996-1997 г. страната е в процес на създаване на свободни икономически зони (СИЗ). През 2016 г. в Куба вече има три свободни икономически зони, сред които е и столицата на държавата - Хавана; 6) през 1998 г. кубинското правителство въвежда преференциален данъчен режим за малкия бизнес и индивидуалното предприемачество; 7) през 1999 г. е извършена банкова реформа с националните търговски банки и клоновете на чуждестранните банки. И тези фактори през 21 век повлияват на икономиката по следния начин:  в началото на 2000-те години Република Куба сключва споразумение с Венецуела за доставка на суров петрол за страната при преференциални условия. Износът на рафинирани петролни продукти се превърна в най-големия източник на валутни приходи на Куба и представляваше повече от 30% от бюджета;  През 2007 г. в сравнение с 2004 г. цените на никела се утрояват, което позволява на Куба да увеличи приходите от износ на метали до 1 милиарда долара. Това помага значително на страната да увеличи своите международни резерви. Всички тези външноикономически фактори позволяват на Куба да увеличи значително своя БВП до 2008 г., което е представено в таблица 1. Въпреки това през 2018-2019 г. темповете на растеж значително са намалели до 2-3%. Таблица 1. БВП на Република Куба през периода 2007-2019 в щатски долари. Година Брутен вътрешен продукт Изменение в % 2007 58 603 900 000,00 7,31 % 2008 60 806 300 000,00 3,76 % 2009 62 080 000 000,00 09% 2010 64 328 000 000,00 3,62 % 2011 68 990 000 000,00 7,25 % 2012 73 141 000 000,00 6,02 % 2013 77 148 000 000,00 5,48 % 2014 80 656 000 000,00 4,55 % 2015 87 133 000 000,00 8,03 % 2016 91 370 000 000,00 4,86 % 2017 96 851 000 000,00 6,00 % 2018 100 023 000 000,00 3,28 % 2019 102 037 000 000,00 28 % Въпреки значителното увеличение на БВП правителството се страхува от задълбочаващ се социален дисбаланс. Брутният вътрешен продукт на Куба е нараснал с 1,3% през 2014 г. спрямо 7% през 2013 г. Тези цифри отразяват реалния спад на износа и вноса на стоки и услуги и в по-малка степен на държавното потребление. Положителният растеж както на инвестициите (макар и с по-бавни темпове от планираното), така и на частното потребление все пак допринася за растежа на БВП. През 2015 г. БВП нараства с 4% основно на фона на увеличение на вътрешните инвестиции с над 20%. За да подобри изпълнението на инвестициите, което е институционален проблем през предходните години поради неадекватна правна рамка, правителството прилага общите стандарти и правила за организация на инвестициите, които са разработени след одобрението през май 2013 г. на политика за подобряване на институционалната среда. Предвидени са подходящи мерки, които да направят инвестициите по-ефективни, рационални и всеобхватни. На фискалния фронт правителството очаква дефицит от 6,2% от БВП (срещу 4,1% през 2014 г.), като държавните разходи се увеличават с 10%, а приходите - с 6%. В съответствие с графика за прилагане на данъчните закони се начислява такса от 2% върху продажбите на едро и се прилага местен данък върху имотите за застрояване за всички общини. В международен план обявеното възобновяване на дипломатическите отношения между Куба и Съединените щати и премахването на Куба от списъка на Държавния департамент за страните, финансиращи тероризма, са стъпки в правилната посока, но не са в съответствие с нормализирането на отношенията между двете страни. Трябва да се подчертае, че икономическото, търговското и финансовото ембарго на Съединените щати срещу Куба остава в сила, което възпрепятства търговията в съответствие с правилата на международната търговия. От икономическите трансформации в редица области е извършено следното:  през 2000 г. 3/4 от общия обем на заявления за участие в индивидуално предприемачество са отхвърлени, а през 2003 г. е издаден закон, ограничаващ областите на дейност, разрешени преди това за частно предприемачество, в резултат на което делът на индивидуалното предприемачество намалява рязко;  външната търговия става по-централизирана, броят на предприятията, способни да навлязат на световните пазари, намалява;  през 2004 г. се увеличава държавният контрол върху чуждестранните инвестиции, което намалява притока на допълнително финансиране. Възстановяването на ролята на работната заплата като основен финансов източник за задоволяване потребностите на населението се превръща в един от приоритетите на страната. През същия период е извършена бюджетна реформа. В рамките на реформата и с цел увеличаване на приходите и намаляване на разходите в държавния бюджет са намалени разходите по всички съществуващи социални програми. Още през 2011 г. за социални цели са отпуснати 43,2% срещу 50,7% през 2007 г., делът на бюджетното финансиране на социалната сфера значително е намалял. За да се увеличат държавните приходи, през 2009 г. е приет Закон за социалното осигуряване. Между 2008 г. и 2011 г. кубинското правителство драстично увеличава цените на горивата, като същевременно увеличава бюджетните разходи, за да поддържа ценова стабилност. През 2010-2016 г. приходите от вътрешен туризъм се увеличават, взето е решение за отдаване под наем на неизползвани държавни земеделски земи и прехвърляне на малки държавни предприятия в сектора на услугите на индивидуални предприемачи. През 2008-2009 г. започва обновяването на икономическия модел на кубинската икономика, планирано в средносрочен план. Обновяването се състои в решаването на социално-икономически проблеми чрез намаляване на участието на държавата в икономиката. В рамките на държавната програма през 2010 г. са разработени и приети нови закони в областта на данъците, социалното осигуряване на самостоятелно заетите граждани. Въведени са и закони за отдаване под наем на обществени помещения, наказания за неизпълнение на задължения и др. Проведени са реформи, които премахват разпределението. Обявяването на валутната унификация през октомври 2013 г. бележи промяна в структурата на спестяванията на домакинствата от конвертируеми кубински песо (CUC) към кубински песо (CUP). Паричните средства в обращение се увеличават значително от 2013 до 2014 г., както и депозитите и разплащателните сметки. Новата кредитна политика, приета в края на 2011 г. и консолидирана в началото на 2013 г., довежда до постепенно нарастване на кредитирането на населението, което е подкрепено и от динамиката на недържавния сектор на икономиката под формата на собствена сметка за работници, дребни фермери и неземеделски кооперации. Така до декември 2013 г. са отпуснати около 243 000 заема на обща стойност над 2 млрд. кубински песо. До октомври 2014 г. (последния месец, за който има данни) са отпуснати общо 378 011 заема, оценени на 3,231 милиарда кубински песо. Дейностите в неправителствения сектор помагат за увеличаване на броя на текущите сметки както в конвертируеми кубински песо, така и в кубински песо, а съотношението на банковите депозити (срочни депозити, текущи сметки и срочни депозити) към БВП се увеличава от 23,9% на 26,7%. Това увеличение при използването на банките отразява преминаването от пари в брой към спестявания и не означава непременно, че ликвидността е по-висока. По същия начин увеличението на ликвидността в кубинските песо идва в резултат на прехода от една национална валута към друга поради очакванията след обявяването на валутния съюз. Куба е традиционно земеделска страна. Аграрният сектор е източникът на богатството на страната в навечерието на освободителната революция от 1953-1959 г. В тази връзка изглежда, че именно плавният растеж на селскостопанското производство може да се превърне в „мост“, който ще помогне на кубинската икономика постепенно да се освободи от санкционния натиск. За да се увеличи селскостопанското производство в Куба, са приети редица разпоредби за стимулиране на селскостопанското производство. За възстановяване на селскостопанския сектор, който е приоритет в кубинската икономика, секторният раздел „Области за развитие на икономическата политика“ предвижда тридесет и седем мерки за развитие на селскостопанския сектор, включително: ограничаване на държавната намеса, по-нататъшна децентрализация, разширяване на използването на стоково-парични механизми, както и предоставяне на производителите на по-голяма независимост по въпросите на финансирането, осигуряването на материали, маркетинга на продуктите и др. Въпреки това кубинското селско стопанство през периода 2010-2017 г. не демонстрира съществени темпове на растеж, тъй като материално-техническата база на селскостопанския сектор рязко се влошава, в резултат на което се увеличава себестойността на селскостопанската продукция. Обемът на националното промишлено производство все още зависи от хранително-вкусовата промишленост. Съвременна Куба започва активно да развива фармацевтичната и биотехнологичната индустрия (увеличение от 2 1% само през 2010 г.), чийто дял в общите производствени разходи се увеличава до 9,8%. В областите на развитие основните задачи на индустриалната политика са: експортна ориентация, намаляване на дела на експортните компоненти на производството, насищане на вътрешния пазар, въвеждане на нови видове машини и оборудване в производството, създаване на сложни организационни структури, участващи във финансирането, иновативни проучвания, производство, инженеринг и поддръжка на стоки и услуги и др. Приоритетни сектори са фармацевтиката и биотехнологиите, производството на телекомуникационно оборудване, никел, електроника, производството на минерални торове, гуми, опаковъчни и строителни материали, черна металургия, машиностроене, лека промишленост. Кубинското правителство преразглежда политиката си за чуждестранни инвестиции, за да привлече инвестиционно финансиране и по този начин да увеличи процента на капиталообразуване и да стимулира икономиката. Определени са единадесет приоритетни сектора за привличане на чужд капитал, включително в хранително-вкусовата промишленост, в промишлеността като цяло, във възобновяемата енергия, туризма, петрола и минното дело, строителството и фармацевтичната индустрия. Цялата тази информация е публикувана в Портфолиото на възможностите, което се актуализира всяка година. В същото време е установен нов и по-атрактивен правен режим със значителни данъчни стимули и гаранции за инвеститорите. Въпреки това икономическото, търговското и финансовото ембарго на Съединените щати по отношение на Куба остава в сила, а това има негативно въздействие върху търговията. Например на Куба все още е забранено да сключва международни транзакции в щатски долари, а на банките в Съединените щати е забранено да поддържат кореспондентски банкови отношения с техните кубински партньори, кубинският износ все още е забранен в Съединените щати. Сегашното ниво на развитие на банковия сектор на финансовия пазар в Куба е недостатъчно за осигуряване на националната икономика с финансови ресурси. Кубинските банки могат да осигурят не повече от 5% от необходимите на икономиката финансови ресурси. Нивото на лихвените проценти се преразглежда от централната банка много по-рядко от необходимото предвид бързо променящите се икономически условия. Досега са наложени ограничения върху дейността на чуждестранни кредитни институции, които могат да присъстват на кубинския финансов пазар само под формата на представителства. Тези насоки включват реформиране на лихвената система за постигане на по-голяма гъвкавост и разширяване на финансирането на частните производители. Сериозни диспропорции в икономиката и социалната сфера са причинени от наличието на два паралелни валутни курса, но предвид сложността на проблема валутната унификация не се разглежда като непосредствена задача. През последното десетилетие Куба поема по пътя на „повторно включване в икономиката“. Републиката се опитва да преодолее продължителния спад в развитието на външната търговия и други форми на външноикономическа дейност, като променя структурата на националния износ и се опитва да се измъкне от традиционната специализация на суровините поради ускорения растеж на износа с висока добавена стойност на следните стоки: лекарства, биотехнологични продукти, машини и оборудване, уреди. По-късно страната преминава от износ предимно на стоки към износ на услуги. Чуждестранният туризъм се развива активно в републиката, което позволява привличането на чужд капитал под формата на договори за управление на хотели, които дават на чуждестранните инвеститори правото да ги модернизират и реконструират, както и да управляват дейността им. За да привлече чужд капитал, кубинското правителство приема закон през 2010 г., който позволява на чуждестранни компании да наемат земя и недвижими имоти за период от 50 до 99 години, като по този начин премахва забраната за строителство и закупуване на жилища от чужди граждани. Това от своя страна допринася за привличането на чуждестранни инвестиции и развитието на международния туризъм, въпреки че националното законодателство на Куба все още не предвижда облекчения за чуждестранните инвеститори и тяхната дейност е строго контролирана. Нов механизъм за укрепване на международното външно сътрудничество е създаването на специални зони за развитие за стимулиране на експортното производство, заместването на вноса. В края на 2019 година обаче натискът върху кубинската икономика се увеличава заедно със затягането на американските санкции и тежката криза във Венецуела, която вече не може да ѝ доставя много петрол на занижени цени. Поради това кубинското правителство обявява планове да ограничи продажбата на основни хранителни продукти и хигиенни продукти, за да намали нивото на спекулативната търговия с дефицитни стоки. От 2018 г. Съединените щати намаляват допустимия размер на паричните преводи, които кубинските американци могат да изпращат на роднините си на острова, и позволява на американските граждани, чиято собственост в Куба е конфискувана след революцията от 1959 г., да съдят компании, които я използват в бизнеса си. САЩ имат за цел да отблъснат чуждестранните инвеститори от Куба. През октомври 2019 г. Русия и Куба подписват пакет от споразумения в Хавана. Най-голямото от тях е споразумението между Съюза на кубинските железници и Руските железници JSC за десетгодишна програма за възстановяване на кубинската железопътна инфраструктура на стойност €1,88 млрд. Транспортът за кубинската икономика е потенциално много голям. Кубинското правителство също така се надява руските енергийни компании да инвестират във възстановяването на кубинските топлоелектрически централи и електрически мрежи, в реконструкцията на кубинските рафинерии и мощностите за преработка на никел в Куба, използващи вносни суровини, и във възстановяването на производството на захар. Анализирайки тези данни, следва, че санкциите на САЩ забавят развитието на кубинската икономика, но страната успява да увеличи участието си в международното разделение на труда. Промяната в структурата на стоковия износ, развитието на външния туризъм, международното сътрудничество и износа на услуги, постигането на положителен баланс в текущата дейност са благоприятни мерки за икономиката на страната. Въпреки това режимът на санкции се засилва и мястото на Куба в глобалната икономика и глобалните финанси все още не е на необходимото равнище. Сегашната ситуация се дължи не само на попадането под санкционни ограничения, но и на социалистическия икономически модел, който се задържа дълго време. Важните макроикономически показатели през последните 20 години в Куба, въпреки че остават относително стабилни, се влияят от ембаргото, което не позволява да се увеличи темпът на икономически растеж и принуждава Куба да търси нови пътища за развитие. Правителството работи за разработване на механизми за снабдяване на производителите с необходимите вносни ресурси, осигуряване на достъп до международния пазар, привличане на чуждестранни инвестиции в образованието, като по този начин укрепва позициите на държавата. Считам за важно да отбележа, че днес всички страни, с изключение на Съединените щати и Израел, гласуват за вдигане на ембаргото срещу Република Куба. Съставител: potrebitelskikrediti.eu

 

Блог » Финаси и кредити

VitanaVitana

Световният опит в разработването на режими на санкции. Характеристики на въвеждането на режими на санкции в Иран

В наши дни несигурността на глобалната икономическа система нараства поради постепенното преструктуриране на политическата и икономическата структура на света, поради което въвеждането и прилагането на режими на санкции привлича все повече внимание. Теоретично санкциите трябва да помогнат за разрешаване на конфликти без започване на война и като цяло да изключват жертвите, тъй като действат въз основа на международното право. Дали наистина е така и как точно режимите на санкции засягат развиващите се страни? Характеристики на въвеждането на режими на санкции в Иран Иранската икономика по отношение на БВП е една от най-големите в Западна Азия и се нарежда на второ място след Венецуела по отношение на производството на гориво сред членовете на ОПЕК. И повече от половин век тази страна е под влиянието на различни санкции и режими. Първата проява на ограничения срещу Иран е бойкотът на иранските петролни продукти през втората половина на ХХ век. Икономически санкции срещу Иран са въведени от различни страни във връзка с развитието на ракетни и ядрени програми в Иран. Обединеното кралство налага санкции върху ирански петролни продукти в отговор на национализацията на британската правителствена Англо-иранска петролна компания с подкрепата на правителството на САЩ. Великобритания и САЩ решават да свалят от власт инициатора на национализацията - иранския премиер Мохамед Мосадек, която сериозно се отразява на иранската икономика. През 1979 г., по време на Ислямската революция, радикални студенти, след като научават, че кралят на Иран шах Мохамед се укрива в Съединените щати, превземат американското посолство в Техеран. В отговор САЩ блокират притежанията на иранските производители и валутните резерви, забраняват на ирански граждани да влизат в САЩ и ограничават възможността на американските производители и предприемачи да извършват каквато и да е икономическа дейност в Иран. Освен това правителството на САЩ налага санкции на други страни, които не подкрепят условията на американските търговски ограничения за Иран. През 1980 г., по време на войната между Иран и Ирак, Щатите засилват режима на санкции чрез финансови санкции (забрана за предоставяне на заеми за закупуване на оръжия). А след 1987 г., след военен сблъсък между американски и ирански кораби, търговията между двете страни напълно се прекратява. През 1995 г. забраната за търговия с невоенни стоки е частично премахната, но само през трети страни. А година по-късно се появяват нови ограничения в стоковия сектор, които забраняват инвестирането на повече от 20 милиона щатски долара в производството на петрол в Иран. Мохамед Хатами е президент на Реформистката партия на Иран от 1997 до 2004 г., чието правителство не прави значителни промени в режима на санкции. Въпреки това има известно развитие по отношение на търговията с лекарства, медицинско оборудване, хайвер и килими. И през 2004 г., след възстановяване на сътрудничеството между американски и ирански учени, програмата за обогатяване на уран е възобновена. В отговор правителството на САЩ налага нови санкции на ирански банки, компании и лица, свързани с ядрената и отбранителната индустрия на Иран. Съвместната ядрена програма между Иран и САЩ стартира през 1969 г. Тази програма е част от програмата „Атом за мир“, обявена от президента на САЩ Д. Айзенхаузер. По-късно Германия и Франция също участват в развитието на иранската ядрена енергетика. Иран е една от водещите страни в производството на нефт и газ. В първичното потребление на енергийни ресурси петролът и нефтопродуктите представляват около 37%, а по-голямата част от потреблението на енергия се осигурява от газ. Въпреки факта, че през 2011 г. Иран стартира първата атомна електроцентрала в Близкия изток - в Бушер, през 2014 г. ядрената енергия осигурява по-малко от 1% от потреблението на първична енергия в страната. През 2012 г., след въвеждането на ограничения върху износа на петрол за ЕС, реалният БВП на Иран веднага пада с повече от 10%, инфлацията се повишава, износът спада рязко, а иранската валута се обезценява два пъти спрямо долара само през 2013 г. Показателите за БВП на страната достигат максималните отрицателни нива именно след въвеждането на санкциите на САЩ срещу Иран. От 2012 г. страните от ЕС също налагат ембарго върху иранските петролни продукти и транспортните застраховки. Други развити страни също прибягват до тази мярка, което засяга значително не само износа на страната, но и обемите на производството. До 2012 г. повече от 30% от приходите на иранската икономика са средства от полезни изкопаеми, от които 80% идват от продажба на петролни продукти. По-рано това е осигурявало половината от бюджета на страната, а санкционният режим засяга около 20% от БВП. Както е известно, от финансова гледна точка замразяването на кладенци или намаляването на количеството добиван нефт е много скъпо и технологично сложно начинание, което не може да не се отрази сериозно на икономиката. Успешното изпълнение на Съвместния всеобхватен план за действие, подписан между Иран и групата страни 5+1 (САЩ, Обединеното кралство, Франция, Русия, Китай и Германия) през юли 2015 г. и влязъл в сила през януари 2016 г., прави възможно отмяната на всички ограничения, свързани със санкциите по ядрената програма, включително петролното ембарго. Веднага след премахването на ограниченията за добива на петрол в края на 2016 г. износът се е увеличил повече от два пъти (9,9 милиона тона). Последвалото активно развитие на икономиката спрямо предходния период е свързано главно с увеличаване на обема на производство и продажба на суровини, включително в газовата промишленост. Русия, въпреки противоречията, след войната с Ирак е единствената страна, готова да сътрудничи с Иран и се съгласява да помогне за изграждането на атомна електроцентрала, което е възможно едва през 2011 г. През септември 2016 г. "Росатом" започва строителството на втория етап на АЕЦ "Бушер". Иран планира да намали зависимостта си от петрол и газ с развитието на електрическата и ядрената енергия. Година след ядрената сделка президентът на САЩ решава в началото на 2017 г. да наложи нов пакет от санкции срещу Иран, включващ 17 компании, участващи в разработването на нови технологии за производство на балистични ракети. И година по-късно, след оттеглянето от ядреното споразумение, режимът на санкции е възстановен изцяло: срещу финансовия, петролния, автомобилния сектор, търговията с благородни метали. С въвеждането на втория блок от санкции с цел въздействие върху петролния сектор и Централната банка на Иран зачестяват възраженията на ЕС и няколко месеца по-късно европейските страни се застъпват за въвеждането на режим на санкции. Техеран официално уведомява световната общност, че ще използва изследванията изключително за мирни граждански цели и че спазването на условията на ядрената програма ще се спазва само ако щетите от санкциите на САЩ бъдат компенсирани. В началото на 2018 г. производството на суров петрол в Иран достига според данни на ОПЕК 3,8 милиона барела на ден. По-голямата част от петрола е купен от осемте държави или територии, на които САЩ предоставя шестмесечни стимули след влизането в сила на санкциите срещу енергийния сектор на Иран: Китай, Индия, Япония, Южна Корея, Тайван, Турция, Гърция и Италия. Условието за отмяната е вносителите да намалят покупките си на ирански петрол и до април 2019 г. износът на ирански петрол пада средно до 1 милион барела на ден. Това намалява държавните приходи с милиарди долари. И още през юни 2019 г. Тръмп решава да премахне изключенията и заявява, че „възнамерява да намали износа на ирански петрол до нула“. До октомври 2019 г. производството на суров петрол в Иран е спаднало според ОПЕК до средно 1 милиона барела на ден. Тази цифра обаче може да не отразява действителните доставки поради доклади за действия от страна на Иран и неговите клиенти за прикриване на покупки или избягване на проследяването на танкери. Иранските танкери са обвинени в нарушаване на международните разпоредби, като са изключили транспондерите си за автоматична идентификация. Също така се казва, че Иран често извършва транспорт от кораб до кораб за нефт и петролни продукти. Спадът в продажбите на петрол довежда до значителен спад в валутните приходи на Иран. МВФ изчислява, че валутните резерви на Иран са намалели до 86 милиарда долара - 20% под нивото им през 2013 г. Високопоставеният американски служител Брайън Хук казва през декември 2019 г., че според него Иран има достъп само до 10% от тези резерви поради ограниченията във финансовия си сектор и че в резултат на това ще му е трудно да поддържа валутата си и да предотврати инфлацията. Самото иранско правителство прогнозира, че приходите от износ на петрол ще намалеят със 70% през следващата фискална година. Оценката на ефективността на въздействието на санкциите не може да бъде еднозначна, поради което си струва да се отбележи, че последиците от прилагането на санкциите зависят от специфичните външни и вътрешни условия на страната: размера на икономиката, видовете стоки и услугите, които страната внася и изнася, глобалната среда, структурата на икономиката на страната, нейните географски характеристики и др. Постоянно възстановяващата се икономика на Иран също е важна при оценката на ефективността. Освен това е трудно да се разбере къде негативните последици са свързани с многокомпонентни санкции и къде с непоследователни и понякога неефективни правителствени мерки, довели до продължителна рецесия. Информацията за анализ от източници като МВФ и Световната банка се различава от данните на правителството на изследваната страна, което създава собствени трудности при оценката. Разбира се, иранската икономика е силно засегната от инфлацията, високата безработица и несистемните реформи. В някои моменти силният санкционен натиск помага на правителството да вземе по-рационални решения, а финансовите санкции и ограниченията върху заемите от международни организации са причина за установяване на дисциплина в бюджетната система на страната, особено в разходната ѝ част. Режимът на санкции срещу Иран в някои отношения е подобен на санкциите срещу Русия. Но въпреки редица прилики в режимите на Русия и Иран, разликите са не по-малко значими. Санкциите срещу Иран са въведени непрекъснато и поетапно, което дава възможност за постепенно адаптиране към нови мерки и ограничения. Но икономика със силна зависимост от стоковия сектор преживява трудно санкционните режими. Възстановяване се постига дори след десетилетия. Държавите, от друга страна, използваха Иран като поле за обучение и проучват различните последици от налагането на санкции, което им помага да подобрят още повече тази политика, да я направят гъвкава и неоспорима за световната общност. Този опит е взет предвид при налагането на санкции срещу Русия. Първо, мерките за интензивни санкции са предприети за кратко време, второ, те веднага са приложени като многостранни по природа, трето, те са секторни и тясно фокусирани, парализирайки работата на банковия сектор, както и на нефтената и газовата индустрия. Този метод не оставя на Русия нито време, нито „място“ за модернизация на икономиката и планирани контрамерки. Съставител: potrebitelskikrediti.eu

 

Блог » Финаси и кредити

VitanaVitana

Санкциите като инструмент за натиск

В наши дни интересът към икономическите санкции като средство за натиск нараства, тъй като други ключови инструменти за влияние имат определени ограничения. Налагането на санкции се превръща в основен инструмент на външната политика за защита на националните политически интереси. Най-голям ефект при глобализацията на икономическите отношения имат многостранните санкции под егидата на ООН или Съвета на Европа. От края на ХХ век ООН увеличава честотата на санкциите - главно на целевите санкции. Русия също действа като активен субект на икономически санкции: през 2006 г. влиза в сила Закон № 281-FZ „За специалните икономически мерки“. В него се пояснява, че е необходима незабавна реакция в отговор на заплаха за националната сигурност на Русия и не трябва да се нарушават разпоредбите на Съвета за сигурност на ООН. Неправителствените организации са активни институции в областта на икономическите санкции. Например USA-Engage, организацията на представителите на големия бизнес в САЩ за защита срещу икономически санкции, активно подкрепя законодателството. Тя инициира приемането на закон за санкциите, който задължава да се оценяват икономическите последици и ефективността на санкциите, и затяга изискванията за продължителността и евентуалното преразглеждане на текущия мониторинг на санкциите. Благодарение на критиките на подобни организации е създадена институцията на комисиите по санкции към Съвета за сигурност на ООН. И до ден-днешен съществува организация на Европейския съвет за външни отношения, която предлага налагане на санкции на израелските банки, за да принуди Израел да признае палестинската автономия. Според най-разпространените дефиниции икономическите санкции означават умишленото, инициирано от правителството или международните междуправителствени организации, прекратяване на съществуващи външноикономически отношения, което би се случило, ако нямаше санкции. Целите на тези действия могат да бъдат промяна на политическия режим, спиране или прекратяване на военните действия в страната, по отношение на която е въведен режимът на санкции. За да се оправдае налагането на санкции, се дават положителни цели, например борбата с тероризма, наркотиците или предотвратяването на "хуманитарна катастрофа", борбата срещу тоталитарните режими. Според инструментите санкциите се делят на икономически и неикономически. Пример за това как последното може да повлияе на икономиката е забраната за движение на лица в рамките на неикономическите санкции – тази забрана може да доведе до намаляване на икономическата активност на отдени субекти в чужбина, до разваляне на преговори или договори, увреждане на дейността на фирми, чиито представители са тези лица и др. Неикономическите санкции включват такива инструменти като забрана и ограничаване на сътрудничеството в обществени организации, отмяна на правителствени посещения и парламентарни обмени, забрана за издаване на визи и съответно за влизане в страната, включително транзитно преминаване през страната, отказ от военно сътрудничество, отказ от участие в международни икономически и политически срещи на върха на територията на целевата държава или прекъсване на такива, отказ от участие в културни и спортни събития, забрана за излъчване на телевизионни канали и др. Според степента на покритие санкциите се делят на широки, умерени и ограничени. Широките или всеобхватните санкции имат най-голямо отрицателно хуманитарно въздействие и се използват все по-рядко. Умерените, както и ограничените санкции са насочени към определени отрасли на икономическата дейност. В тази група могат да се включат и целенасочени (прецизни, „интелигентни“) санкции, насочени към отделни физически и юридически лица, като инструментите на целенасочените санкции могат да бъдат както икономически, така и неикономически мерки. Според броя на участниците те се делят на едностранни и многостранни. В тази връзка интерес представляват т. нар. екстериториални (вторични) санкции, които предполагат, че не само физически и юридически лица от дадена държава, но и такива от трети страни могат да бъдат наказвани за нарушаване на едностранни санкции, което, разбира се, предизвиква негативна реакция от международната общност и се счита за нарушение на международното право. Поради факта, че пазарите на различни индустрии търгуват в долари, за Щатите е по-лесно да влияят на държавите чрез валутата. Също така срещу страните от Европа и Япония са наложени финансови ограничения на редица банки поради неспазване на условията на режима на санкции срещу трети страни. Финансовите санкции, от друга страна, водят до недостиг на финансови активи чрез спиране на кредитиране, финансова помощ и чуждестранни инвестиции. Инструментите за това са разнообразни: забрани за бизнес с банки, за финансиране в американски или европейски банки, запор върху имущество и залози на банки, закриване на кореспондентски сметки, забрана за закупуване на вече издадени акции, облигации и депозитни разписки, на използването на електронни системи за плащане и системи за предаване на данни. Дори университетите стават обект на едностранни целенасочени санкции: те са лишени от стипендии за научни изследвания, обменът на студенти е спрян и се въвежда забрана за приемане на студенти със стипендии от нежелателни правителства. През последното десетилетие активното използване на целенасочени санкции довежда до възмущение относно нарушаването на правата на личността при тяхното използване, което доведе до създаването на нови институции към Съвета за сигурност на ООН: звено за контакт за получаване на искания за заличаване от списъка и Служба на омбудсмана. Подгрупа от скрити санкции може също да включва редица инструменти, които са предназначени да демонстрират недоволство от определени политики и да причинят щети на репутацията, но често причиняват и финансови щети. В заключение можем да направим следните изводи:  необходимо е участието на неправителствени организации в решаването на проблемите на санкциите;  целенасочените санкции се използват по-често от всеобхватните, тъй като не причиняват толкова много щети на гражданите, въпреки че са фокусирани върху ключови сектори на икономиката;  инструментите на финансовите санкции работят по-ефективно от търговските поради тяхното дългосрочно въздействие, което води до намаляване на отрицателното хуманитарно въздействие;  необходимо е да се вземат предвид не само преките загуби от налагането на икономически санкции, но и транзакционните разходи за вземане на политически решения. Съставител: potrebitelskikrediti.eu

 

 


 

VIP реклама


Препоръчано от нашия блог

Воблери-за-риболов-от-Strike-Pro

Филтър


Сподели с приятели


Добави статия

Вие можете да добавите безплатно статия с линкове, интернет сайт, описание на фирма или услуга, малка обява или рекламно съобщение. Възползвайте се от нашите услуги за да намерите нови клиенти.

Добави статия

Добави сайт

Добави фирма

Добави обява


Най-четеното


Полезни връзки


Ключови думи

строителство санкции ремонт кредити финаси при режими търговия бизнес интериор република организация условия спецификата прилагането площадка срещу венецуела анализ режимите куба руската световният опит разработването строителната характеристики въвеждането иран санкциите като инструмент федерация политика екстериор света едно видове изолации покриви архитекти инженери най атрактивните сгради любопитно антисанкционната куриозно ръководство правила безопаност дом използване климатика модерен безопасност насоки натиск