Блог

Блог със статии и интересни факти

Блог » Дом и семейство

vedesignvedesign

Как да върнем доверието, което вече сме изгубили.

Нека започнем с обобщаване думата „ДОВЕРИЕ”, какво е то за какво ни е , яде ли се пие ли се или е нещо много важно и нематериално което трябва да имат другите към нас. Доверие, що е то?! Доверие накратко можем да наречем, чувството което кара другите да ни вярват, и да ни смятат за човек на когото могат да разчитат безрезервно , по всяко време на денонощието, и да знаят, че никога няма да ги предадем. Защото хората са социални, и имат нужда да се подкрепят в лесни и трудни моменти и доверието един към друг крепи всяко приятелство между тях. Защо се борим за това доверие, щом най малкото нещо като „себелюбието ” ни поблазни и веднага гледаме да съсипем това чувство у хората, и недай си боже това да е завинаги. Когато изграждаме доверие в някого, ние се стремим да му покажем, че той/тя си струва, и че той/тя означава нещо повече от останалите. Всички хора грешат, някой по веднъж други „многократно” дали случайно не можем да се научим от грешките си, и можем ли да поправим стореното колкото и късно да го осъзнае? Това могат да отговорят само хората към които сме съгрешили! Когато градим доверие в началото на връзка, или просто приятелство за това е важно, как ще се представим пред хората на които държим. В началото е лесно, защото не сме разочаровали никого. Когато сгрешим множество пъти това „доверие” се изпарява, колкото и да не ни се вярва, той/тя действа по начин по който ще съхрани себе си и няма да позволи да бъде предаден. Инстинкт за самосъхранение, или нещо на което вече не може да разчита. Какво правим? Започваме да пренебрегваме нещата или фактите заради които се е случило това недоверие в хората около нас, и когато дойде време да поправяме счупеното „огледало „ започваме да даваме не 50 не 100 а 300% от възможностите за да разберат нашите любими хора, че все още те го заслужават, и не желаем повече да грешим и искаме да спечелим това доверие отново, но по трудния начин. Тук идва желанието и волята на човек, колкото по силни сме толкова повече ще издържим за да покажем на останалите, че грешим или сме сгрешили, и сме осъзнали грешката която сме допуснали, за да се стигне до тук! Друг фактор който допринася за развалянето на отношенията между хората това думичката която аз вече мразя „ ЕГО-то”. Това е едно от най лошите неща на света и не напразно наречен един от седемте смъртни гряха. Какво означава доверието и кой как го разбира и как всъщност не разбираме значението му? Ще дам прост пример с намирането на първата ни работа. Отначало всичко е трудно и ние не намираме, същото е когато търсим и такъв приятел, или човек от другия пол с който искаме да прекараме цялото си време…. Търсим работата за която мечтаем, намираме я, започваме да градим така нареченото доверие за което говорим. Ние работим упорито, трудим се, даваме всичко от себе си, но в един момент приемаме работата за даденост, и започваме да страним от ежедневните си задължения, защото работата ни е сигурна. В такъв момент нашия работодател, решава да ни уволни защото ни няма вече доверие, и не може да разчита на нас, особено ако сме сгрешили многократно или ни е даден шанс който пак пропиляваме. Така е и с взаимоотношенията със любимите хора около нас. Ние грешим, те ни прощават, ние продължаваме да си играем с доверието им така както постъпваме и с работата, и те спират да ни вярват и не желаят да присъстваме повече в живота им. Дали е възможно да постигнем и най невъзможното нещо на света или да преобърнем събитията който са настъпили в нашия живот, поради нашите грешки? Мога да го кажа кратно и ясно. Невъзможни неща няма, доверие се печели с огромни усилия, след като сме го оставили да ни напусне подари ясни от нас причини. Въпросът е там дали си заслужава, и какво можем да дадем от себе си и колко силно го искаме. Дали всъщност сме такива за каквито се представяме пред хората или не общуваме за да не ни наранят или не поправяме грешките си на време. Това може да отговори всеки от вас по свой собствен начин, стига да има за какво да се бори, на кого да даде, какво ще получи и…. какво всъщност е дал.! Никога не поставяйте вашите интереси пред тези на вашата половинка, защото ще съсипете нещо за което сте се борили с години, за което сте положили усилия и сте дали всичко. … За да получиш трябва дадеш, за да си купиш трябва да платиш и за да живееш трябва да обичаш! Господи, Боже наш, като благ и човеколюбец, прости ми каквото съгреших тоя ден с думи, дело и помисъл. Дарувай ми мирен и спокоен сън, Прати твоя Ангел-пазител да ме закриля и пази от всяко зло, защото Ти си пазител на душите и телата ни, и на Тебе Отец, Син и Свети Дух, въздаваме слава сега и всякога и во веки веков. Амин! Вдъхновен от : Ж. ПЕТРОВА Автор: В. Георгиев

 

Блог » Образование и обучение

VitanaVitana

Как се пише курсова работа

Курсовата работа е част от обучението във висшите училища и в процеса на писането й се развива творческото мислене на студентите. Тя провокира изследователските търсения на студентите по време на семестриалното образование, излиза се извън руслото на репродуктивното възпроизвеждане на знания. Написването на курсова работа изисква проучване на повече литературни източници (монографии, статии, студии и др.), умения за селектиране, позоваване на научни публикации, а също и на такива, които са базови. Използваните източници се включват в списъка с използваната литература, като структурно се поставят в края след текста и се записват според страндартните изисквания. Според специализирания сайт [url]http://kursoviraboti.com[/url] теоретичната рамка е задължителна, необходимо е студентът да е запознат с основни публикации по проблема, да работи с точни понятия и с категориално-понятийния апарат на дадената наука. Графичното оформяне на титулната страница е следното: университет, факултет, катедра, тема на курсовата работа, името на студента и на преподавателя, мястото и датата на изготвяне. Курсовата работа притежава следната структура: • Уводна част – може да се започне с представяне мотивацията за избора на дадена тема, да се докаже актуалността на изследвания проблем, да се уточни дали е в теоретичен план или ще е във връзка с практически проучвания. След това се изготвя т.нар. теоретична рамка или се изяснява кои методи ще се използват, кои термини се възприемат, кои дефиниции се смятат за приемливи. Позоваването на автори става според изискванията за цитиране в научен текст. • Основна част – включва анализи, логично идват обобщенията и изводите. Тук се представят целите и задачите в съдържателен аспект. Поместват се схеми, таблици с цел доказване на приетата теза. • Заключителна част – представят се основните изводи и заключение от изследователските търсения на студента. Логически и последователно се подреждат изводите, като могат да се посочат и съответни препоръки за практиката. Задължително е структурата да бъде балансирана – главите да са с относително равен обем. Недопустимо е курсовата работа да се състои от две глави, от които едната представлява 90% от обема на курсовата работа. Второто условие по отношение на структурата е тя да обхваща всички основни аспекти на избраната тема. Колкото по-детайлно разработена е структурата с глави и подглави, толкова по-малък е рискът повествованието да се отклонява от темата или да се повтарят отделни факти и анализи. Писането на курсова работа не е безидейно нахвърляне на цялата събрана информация по дадена тема. Събраните факти служат за обосноваване на анализите по темата и на направените изводи. Анализите обаче могат да се правят в най-различна насока. В някои случаи анализите и изводите са очевидни, срещат се в почти всички източници. Повтарянето им за пореден път от студента не доказва нито неговите качества, нито представлява някаква научна полза. Затова анализът на студента трябва да се концентрира около конкретен проблем свързан с темата, по който студентът има какво да добави към досега написаното в литературата. Този проблем се формулира под формата на въпрос във въведението на курсовата работа. По отношение на този проблем студентът може да развие теза. В изложението на курсовата работа чрез излагане на фактите и техния анализ се проверява доколко тази теза се потвърждава от събитията, до каква степен тя се припокрива с анализите на утвърдените специалисти по темата. В заключението се дава отговор на така формулирания проблем, като се резюмират изводите, направени в хода на изложението. Формулирането на проблема спомага да се свърже смислово въведението, изложението и заключението, да се направи връзка между фактите и анализите и в крайна сметка да се изясни какво точно се твърди в курсовата работа и каква е ползата от нея. Студентите имат свободата да формулират проблема, като имат предвид, че този избор ще предопредели съдържанието и на цялостното изложение на курсовата работа. Некоректно е във въведението да се формулира един проблем, а изложението и заключението да не дават отговор по него. Съдържанието следва да отговаря на темата. Недопустимо е изложението да се отклонява върху други теми, които нямат общо с темата. Недопустимо е и темата да не се изчерпи, т.е. съществени аспекти на проблема да не бъдат разгледани. Същото важи и по отношение на главите. Недопустимо е в дадена глава да се разглежда най-подробно въпрос, който ще влезне в друга глава. Заглавието на темата и на главите са рамките, в които се развива повествованието. Съдържанието обхваща фактология и анализи. Фактите се представят, като се посочва източникът на информацията. Не се представят само всеизвестни факти. Фактите, които се представят, трябва така да са подбрани, че да представят обективно проблема, като не се премълчава никой съществен негов аспект. Фактите следва да се анализират по начин, който позволява да се даде отговор на поставения въпрос. Представянето само на факти, без те да бъдат анализирани, е безмислено. Представяне на чужди анализи без фактите, от които са изведени, е некоректно. По отношение анализа на фактите студентът има свобода сам да изкаже мнение или да преразкаже мненията на авторитетите в областта. Анализът следва да бъде логичен, убедителен и безпристрастен. Емоционални коментари, реторични въпроси, възклицателни изречения нямат място в курсовата работа. Ако студентът защитава определена позиция по проблема, то той следва да представи солидни аргументи в подкрепа на тази теза и логично да я изложи. Следва да се има предвид, че колкото по-смела е една теза, толкова по-добре тя трябва да се аргументира. В противен случай проверяващият може да приеме, че аргументите в полза на тази теза не са достатъчно убедителни, тезата не е защитена и курсовата работа няма да получи добра оценка. Екипът на [url]http://kursoviraboti.com[/url] съветва текстът да се подрежда в следната поредност: 1) заглавна страница; 2) съдържание; 3) изложение; 4) използвана литература; 5) приложения. Заглавната страница съдържа названието на университета и катедрата, дисциплината, по която е курсовата работа, темата, имена и факултетен номер на студента, име на преподавателя, проверяващ курсовата работа, място и година. Съдържанието се оформя както съдържанието на една книга – то включва названията на главите и подглавите, на които е разделена курсовата работа, както и страницата, на която започват. Изложението обхваща основния текст на курсовата работа: въведение, изложение и заключение. Използваната литература представлява списък, който се прилага в края на курсовата работа. В този списък се посочват всички източници, които студентът е използвал при писането. В списъка източниците се посочват с автор, заглавие, издателство, място на издаване и година. Те се подреждат по азбучен ред по фамилията на автора, като първо се изреждат заглавията на кирилица, после заглавията на латиница. Ако освен книги са използвани повече от една статии от списания, интернет страници или материали от конференции, за по-голяма прегледност те могат да бъдат оформени в рубрики, отделни от книгите, но отново трябва да се спазва подреждането по азбучен ред. Приложенията включват избрани от студента допълнителни материали, които биха допринесли за по-нагледното представяне на информацията. Това могат да бъдат карти, таблици със статистическа информация, текстове на договори и др. Представянето на приложения не е задължително. Преподавателят определя в какъв обем страници трябва да се предаде курсовата работа. Обемът на курсовата работа представлява броя на страници на въведението, изложението и заключението. Заглавната страница, страницата със съдържанието, използваната литература и приложениета не се вземат предвид. Обемът може да бъде определен от преподавателя с фиксиран брой страници – например 20 стр. В такъв случай въведението, изложението и заключението не трябва да се разминават с повече от 10 % нагоре или надолу от фиксираното число, т.е. да варират под 18 или над 22 страници. Във всички случаи, когато студент промени шрифта, размера на буквите, междуредието или размера на полето, за да преправи една неотговаряща по обем курсова работа, така че да изглежда все едно обемът е спазен, това се взема предвид от преподавателя и по негова преценка курсовата работа може да бъде отхвърлена.

 

Блог » Образование и обучение

VitanaVitana

Как се пише казус

Казусът е метод, при който се представя една проблемна ситуация, която е обект на анализ, с цел открояване на различни алтернативи за решение. Казусът може да бъде описание на случай, част от документ, филм и пр. Чрез използване на казус може да се провери прилагането на теоретични постановки на практика, изпробването на различни техники в една реалистична или симулирана ситуация. Специфичните особености на казуса са: • Представя един проблем, техника, човек, клиентска група и др. с максимално много детайли. • Базира се на факти и на реален житейски сюжет. • Приближава се максимално до един проблем или до истинския живот. • Казусът може да се свърже с теоретични постановки и служи за илюстрирането на теорията или за нейното оспорване. Според специализирания сайт [url]http://kursoviraboti.com[/url] казусът може да се използва за анализирането на конкретен проблем и формулиране на препоръки, както и за онагледяване или оспорване на изучавани теоретични постановки. Като изпитна форма казусът е особено подходящ за оценяване на: • Нетрадиционна интерпретация на проблем. • Алтернативни решения. • Умението за формулиране на изводи, предложения или недостиг на информация, формулиране на нови идеи, ако те не фигурират в предварителните условия. • Умения за избор на нетрадиционни подходи, стратегии, решения. • Умения за преценка на риск, за откриване на противоречия в твърдения, представени като истина. Разработването на един учебен казус минава през три етапа: • Разбиране на заданието – това означава да знаете какво се изисква от вас в подробности; • Събиране на литература и допълнителна информация – за разработването на казуса трябва да разполагате с определени материали, данни и т.н.; • Анализ и синтез – необходимо е цялата информация да бъде анализирана, въз основа на което да се изведат тенденции, основни изводи, обобщение на темата. В повечето случаи самите задания на даден казус изискват от студента да направи връзка между теоретичните постановки и практическите връзки с тях, т. е. иска се теорията да бъде приложена на практика. Специалистите от [url]http://kursoviraboti.com[/url] препоръчват да се спазва определена вътрешна логика и структура на казуса: • Въведение – какъв е проблемът, връзка с други проблеми, източници, свързани теми и т. н.; • Изложение/Решение – анализ на проблема и свързаните тематики, методика, ако е нужно, същинско решение, изводи и друга допълнителна информация. Изложението обикновено е разделено на подточки; • Заключение – представлява обобщение, набелязва главните изводи и препоръки; • Източници – всички източници, които са използвани При оценяването на казуса се отчитат начина на разсъждения на учащия, даването на повече алтернативи за решение на проблема, привежданите аргументи в защита на различните позиции, начини на “излизане” от проблемната ситуация (формулиране на изводи). Оценяването се свързва с целта, за която е използван казусът, и нейното постигане. За висока оценка е необходимо използването на актуални данни според предмета и заданието, като е препоръчително данните да са поместени в таблици, графики или диаграми. В България казусите се прилагат в Нов български университет, Университет за национално и световно стопанство, Стопанска академия „Димитър Ценов”, Международно висше бизнес училище и много други колежи и университети.

 

Блог » Образование и обучение

VitanaVitana

Как се пише доклад

Докладът допринася за формиране на академичен начин на мислене на по-високо равнище и е неразделна част от изпълнението на специфична изследователска работа или работа по проект. Целта на доклада е студентът или ученикът в задълбочен вид писмено да представи свой план и проект върху определена тема. Това изисква работа с информационните базови източници, съставяне на библиографска справка по зададена тема или формулиран научен проблем, селекция и преглед на събраните научни публикации. Специалистите от сайта [url]http://kursoviraboti.com[/url] препоръчват докладът да се изготвя с титулна страница, където се отбелязва учебната дисциплина, темата на доклада, името на изработилия текста и името на преподавателя. При изготвяне на доклада се обособяват няколко етапа: • Подготовка – от студента или ученика се изисква да може да работи с различни литературни източници, да изготвя анотации, да селектира и подбира най-важните и значими текстове, за да пристъпи към подготовката на доклада. • План-проект за доклада – включва редактиране и корекции върху първоначалния текст. Това се приема като същинската творческа работа на студента или ученика. Тук се изисква да се приложи аналитично и синтетично мислене, използване на точен категориално-понятиен апарат, даване на дефиниции, логичност и последователност при съставяне на текста. Творческото мислене е задължително при изготвянето на доклада. Изискват се умения за създаване на текст, в който да се представят доказателства, аргументира се теза, ясно и логично се подреждат структурните моменти. Структурата на доклада съдържа няколко компонента: • Уводна част – При изготвянето на доклада биографичните данни за автора се споменават рядко или съвсем накратко, само ако се прецени, че това има пряко отношение към темата. Възможна е да се направи кратка ретроспекция назад, да се споменат или представят методите на изследване, както и резултатите от проучванията, за да се представят постиженията в теоретичен и изследователски аспект. Този елемент е кратък по обем и относително труден за изготвяне. От студента или ученика се изискват умения да използва точен език и знания за автора, за науката, за мястото в съответната област. • Основна част – включва написването на план-проекта и на окончателния текст. Тук се представя информацията, като е възможно да се въведат вътрешни заглавия (подзаглавия), за да се обособят структурно и графично съществените моменти. Подходите могат да бъдат хронологичен, сравнителен, обзорен, постепенно навлизане в проблематиката и др. Възможно е едновременно съчетаване на няколко подхода, но студентът или ученикът преценява как точно ще структурира основния текст. • Заключителна част – обобщението и изводите са задължителна структурна част от доклада. Това не са общи шаблонни изрази, чрез тях се показва умение за синтетично мислене, за оформяне на научен текст. • Библиография – тя се поставя след текста и задължително се включва с цел доказване, че се познават източниците и че са налице умения за изготвяне на научен текст. Докладът предполага устно излагане на написания текст пред другите студенти или ученици – изцяло като готов текст чрез прочит, като резюме от него или чрез съвсем кратко представяне. Оценяването на доклада според специалистите в [url]http://kursoviraboti.com[/url] се извършва чрез предварително определени критерии и показатели, които отразяват това, което преподавателят очаква да види като резултат в писмените разработки на студентите или учениците. Критериите отразяват основните характеристики на доклада, например – структура, стил, оригиналност и др. Индикаторите са отделни аспекти на критериите, като всеки индикатор е положителен или отрицателен. Индикаторите се отнасят до: • Целта, която трябва да бъде постигната. • Подходящ формат. • План на доклада. • Съдържание. • Необходими компоненти по структурата. Оценката се образува като сума от точките по отделните индикатори.

 

Блог » Образование и обучение

VitanaVitana

Как се пише реферат

Съществуват няколко причини за написването на реферат: • студентите и учениците придобиват умения да търсят информация по дадена тема. • студентите и учениците придобиват умения как да пишат правилно на академичен език, което ще послужи като подготовка за написването на евентуални бъдещи научни разработки. • написването на реферата ще спомогне за по-дълбокото разбиране на дадена тема, включена в курса на обучение. Целта на реферата е сбито и кратко да се представи съдържанието на научен труд, да се съпоставят данни от различни източници и да се обобщи най-същественото от тях, информация за автора (авторите), за приносите, за терминологията, откритията и др., оповестени в тези научни трудове. В повечето случаи е по-добре рефератът да е по-кратък, но съдържателен. Все пак е желателно минималният обем на реферата да е 7 страници с литературния списък и всички фигури, таблици и графики. Според авторитетния сайт [url]http://kursoviraboti.com[/url] структурата на реферата принципно трябва да съдържа: • Въведение • Обобщение • Методи • Резултати • Дискусия – в нея рефериращият откроява своята оценка, мнение и позиция относно разглеждания проблем. Приема или отрича становищата на авторите, като се аргументира за това. Обобщава своето мнение с оглед убеждаване. Описва се използваната литература според държавните стандарти. Всяка разработка завършва с литературен списък на цитираните автори. Много е важно той да е правилно съставен. Всеки, който чете вашия реферат, проект, статия или курсова работа, трябва лесно да намира цитираната от вас литература в текста и в списъка накрая, за да може да разбере на какво са базирани вашите твърдения. В литературният списък се посочва пълният източник на цитираната литература Специалистите от [url]http://kursoviraboti.com[/url] ви съветват да следвате някои основни правила: • Правете разлика между наука и мнение и бъдете обективни • Старайте се да подхождате аналитично и да давате точни и ясни обяснения. • Посочете достатъчно автори в своята работа. • Търсете нова и актуална литература. Бъдете критични към старата. • Всички чужди думи (научни наименования и др.) трябва да са посочени в Italic – например - Betula pendula. • Научните наименования трябва да се използват само когато се посочват за първи път – например Betula pendula. След това може да се използва обикновеното име - например „бреза“ или съкратено B. pendula. • Всички абревиатури трябва да се обяснят и изпишат изцяло само първия път, когато се използват – например - Environmental Proctection Agency (EPA). След това просто – „EPA посочва в годишния доклад от 1998 год., че...“ • Всички фигури и таблици в текста трябва да са ясно обозначени и обяснени, така че да може читателят да ги разбере, дори и без да се фокусира върху текста или да се връща обратно към него. • Таблиците се обозначават с текст над тях, а фигурите – с текст под тях. Всички използвани таблици и фигури трябва да са цитирани и в текста, а ако не са ваши – да се посочи и авторът им. Например „Както се вижда от Таблица 1….“, „…представено на Фиг.1…“ • Препоръчваме да използвате ясночетлив шрифт, с не прекалено голяма или малка големина (например – 12 pts Times New Roman). • В работата могат да се използват и снимки, но тяхната употреба трябва да е умерена и да е само на местата, на които се налага. Оценяването на реферата се извършва чрез предварително определени критерии и индикатори (показатели), които отразяват това, което преподавателят очаква да види като учебен резултат в писмените разработки на студентите или учениците. Критериите отразяват основните характеристики на реферата, например – структура, стил, оригиналност и др. Индикаторите са отделни аспекти на критериите, като всеки индикатор е положителен или отрицателен.

 

Блог » Дом и семейство

vedesignvedesign

10 неща които правим грешно

1. Не ценим хората около нас (родители, приятели, жени, гаджета, и познати), ние не сме най великите на света! 2. Подценяваме нещата, които сме постигнали в живота, защото искаме винаги това което нямаме. 3. Не даваме шанс на новото да навлезе в живота ни защото, старото ни се струва познато. 4. Не ядем здравословно, защото сме модерни. 5. Държим се гадно и се правим на лоши, за да подражаваме на фалшиви потребности, и изкуствени хора от които нямаме нужда. 6. Не следваме духовния начин на живот и не виждаме елементарни работи, защото материалното ни е обгърнало, и всичко което се доближава до бог, е „Сектантско” 7. Не мислим за това което не сме направили, а за това което вече сме. 8. Не споделяме, не изразяваме емоции, не се образоваме, защото ние сме … силни! 9. Тъпчем се с хапчета, които ни разболяват повече от колкото ще ни излекуват, и никога не поглеждаме към народната медицина, която е изпитана от векове. 10. Оставям на вас читателите да прецените в кое най-много грешим. ........... Какво ни липсва, и от какво имаме нужда определят хората за които се грижите с любов, а не вие самите. Следователно, ако НЕ уважавате човека до вас и не мислите за него, никога няма да имате нещата от които имате нужда. Хора живота е кратък и изпълнен с ЛЮБОВ и други сродни чувства, които могат да направят живота ви прекрасен. Не забравяйте че в живота са нужни двама!!! Не ги губете, не им се сърдете, прощавайте им, уважавайте ги, ценете ги, говорете с тях, давайте им това от което имат нужда, и винаги поставяйте на първо място човека който е до вас. И запомнете, човека до вас е вашето отражение. Изреченията и мислите които са използвани в тази статия са авторски, и подлежат на копиране, с цел осъзнаване на част от нещата в които грешим. Надявам се да съм бил полезен, да съм накарал някого да се замисли, и направи нещо в което не е бил сигурен! С много Любов Автор: В. Георгиев

 

Блог » Образование и обучение

VitanaVitana

Как се пише академично есе

Думата есе по произход е френска и буквално означава “опит”. Eднотомният тълковен речник на френския език Robert я обяснява по следния начин: “Резултат от опит; първите писмени текстове на някого, който прави опити да пише в рамките на определен жанр”. Думата „есе“ означава също така “съчинение в проза, неголямо по обем и със свободна композиция, изразяващо индивидуални впечатления и размишления по конкретен повод или въпрос и поради това непретендиращо за определяща или изчерпваща трактовка на предмета”. Този вид есе по правило предполага, че поставения проблем се разглежда от субективна гледна точка. То може да има философски, историко-биографичен, публицистичен, литературно-критичен, научно-популярен или изцяло белетристичен характер. През ХХ век писането на есета се превръща в престижно занимание, а етикетът “есе” започва да се лепи на най-различни произведения. Днес такива могат да се окажат и бележката, и научната монография, което неминуемо се отразява на различните школски интерпретации на жанра. Есето представлява писмен текст. Въпреки характерната за жанра свобода, есето не е сбор от несвързани изречения. То притежава всички характеристики на писмения текст - смислова и формална свързаност, граматичност, информативност и завършеност. Есето притежава всички характеристики на аргументативния текст. Отличаващото е свободната форма, субективната гледна точка, непретендираща за изчерпателност, и равнопоставеността на използваните аргументи, независимо дали те са резултат от сериозно научно изследване, или са почерпани от житейския опит на автора. Академично есе Специалистите от сайта [url]http://kursoviraboti.com[/url] уточняват, че академичното есе е научно-учебна форма и изпитна задача, която, използвайки широките възможности на есето като жанр, проверява езиковата и комуникативната компетентност на студентите и по този начин ги подготвя за писането на изискващите по-сериозна проучвателна работа и по-голям обем академични текстове, които самите студенти трябва да създават в процеса на своето обучение. На изпита по академично есе студентите показват, че: • могат да открият съдържащия се в зададената тема проблем; • способни са да заемат определена позиция по отношение на този проблем; • могат да изразят тази позиция като ясно и точно формулирана теза; • способни са да защитят тази теза по един разумен начин, като представят достатъчно на брой убедителни аргументи; • могат да създадат един смислен, свързан, аргументативен текст, в който да покажат, че владеят правилата и възможностите на българския книжовен език. Целите на есето се свързват с представяне и защита на личното мнение (информативно-познавателно есе) и с убеждаване на събеседника (читателя, аудиторията) в правотата на изказаното мнение (убеждаващо есе). Академичното есе има някои особености, които го отличават от есето като литературен жанр. То се пише по предварително зададена тема; трябва да отговаря на определени критерии, които налагат точно определена структура (академичното есе задължително съдържа ясно заявена теза, което не е задължително за есето като литературен жанр например) и има ограничен обем. Структурно-композиционен модел на академичното есе Академичното есе съдържа увод, изложение и заключение. • Уводът представя специфичния аспект на темата, който ще бъде разгледан в есето, и заявява основната идея на текста, формулирана в тезата. Добрият увод запознава читателя с реда на изложението, предизвиква вниманието на читателя и го ориентира за съдържанието и посоката на развитие на есето. Категорично се формулира тезата, която ще се доказва, позицията, която ще се отстоява. Студентът трябва да акцентира върху значимото и същественото. Фокусира вниманието си върху даване на отговор на въпросите – Кой?; Какво?; Къде?; Кога?, предизвиква вниманието на читателя и го ориентира за съдържанието и посоката на развитие на есето. Тезата е основна, водеща, главна мисъл на есето, която изразява и разкрива целта на есето. Трябва да бъде кратка и ясно формулирана, да бъде добре осмислена и определяща вярната посока на есеистичното изложение. Изисквания към тезата: o Тезата трябва да бъде единна и еднопосочна. Не се допускат противоречиви идеи в едно изречение. o Тезата не трябва да бъде във вид на въпрос с отворен край. o Тезата трябва да заявява една-единствена водеща цел. o Тезата трябва да бъде формулирана като положително твърдение. o Тезата трябва да бъде интересна за читателя, да внушава доверие чрез изразената в нея авторова позиция. o Тезата може да бъде драматична, интригуваща, предизвикателна, но най-съществено и важно е да бъде защитима. Възможни подходи за начало на есето са: o Реторичен въпрос. o Използване на конкретен факт. o Въведение чрез общо съждение. o Директно уточняване на темата. o Въведение чрез повествование. o Цитат. o Сравнение. o Акцент върху дума или израз. o Диалог. o Статистически данни. o Лично наблюдение. o Използване на афоризми, максими, правила, сентенции. • Изложението се състои от поредица от абзаци, всеки един от които има за цел да потвърди, обоснове или обясни заявената теза. Изложението е свободно, но не хаотично в своята структура (аргумент – доказателство). То се организира логически, целенасочено и се откроява с емоционалната съпричастност на автора. Основната част се разделя на параграфи и абзаци. Доказателствата се събират от различни източници. Студентите следва да разграничават факт от мнение, да оценяват силата на аргумента, да преценяват дали той е достоверен, дали е силен или слаб, дали има връзка с тезата и дали ще подпомогне процеса на доказване. Модели за организация на основната част са: • Хронологичен ред. • Пространствен ред. • Причина и следствие. • Сравнение и противопоставяне (открояват се сходствата и различията). • Въпроси и отговори (посочва се същността на проблема, след което се предлагат едно или няколко решения). • От общото към частното и обратно. • Възходяща или низходяща градация на аргументите. Основното за тези модели е извеждането на аргументи (подтези, микротези) в тематични изречения, оформени в образци, включващи значими и разнообразни доказателства. Избягват се прекалено общите констатации. Чуждите идеи трябва да са ясно разграничени от собствените, които са логически съгласувани помежду си. • Заключението резюмира основните идеи или прави обобщение. То може да предложи изводи, да даде препоръки за решаване на проблема или да представи прогноза. Заключението е обобщение на основните аргументи, с които е защитена тезата на есето. Заключението трябва да убеди, че съчинението е пълно, цялостно и завършено. Препоръчително е да не се повтарят основните изводи, изречения или извадки от изложението, а да се покажат умения за обобщаване. Разграничават се няколко вида академични есета: • Описателно есе, в което се представят познанията за предмета. • Обяснително есе, в което се очертават и извеждат логическите връзки. • Аналитично есе, в което предметът се описва, като се подразделя на съставни части. • Дефинитивно есе, в което се разглеждат различни интерпретации на термини. • Сравнително есе, в което се сравняват различни тези, становища, точки, т.е. посочва се дали са сходни или различни. • Оценяващо есе, в което се оценяват качествата на различни точки, параграфи. • Аргументативно есе, в което се представят доказателства с цел доказване на теза. Специалистите от сайта [url]http://kursoviraboti.com[/url] препоръчват обобособяването на няколко етапа при писането на есе: Подготовка  Избор на темата.  Отстояване на целта (позицията).  Събиране и подреждане на информацията.  Обмисляне на композицията.  Изготвяне на план на текста. Писане на текста.  Наличие на причинно-следствена връзка между факти и явления.  Съпоставяне и противопоставяне на факти и явления.  Примери, отразяващи конкретни факти и явления.  Цитати.  Литературни въпроси.  Други художествени изрази и средства – антитеза, сравнения, градация.  Статистически данни. КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНКА НА ЕСЕТО Критерии Показатели 1. Тема на есето - да е значима и интересна за читателя; - да е добре разбрана, осмислена и целенасочена; - по-важните й аспекти да са равностойни. 2. Интерпретация на темата - да бъде оригинална; - да бъде предизвикателна или поне да не съвпада с обичайните, предсказуеми насоки на интерпретиране; - да преобладава аналитичният подход. 3. Комуникативност - предава ясно послание на читателя, да отговаря на неговите очаквания и интереси; - изложението да е интригуващо и убедително. 4. Теза (основна мисъл) - кратка и внимателно обмислена; - ясно формулирана, определяща вярната посока на есето. 5. Съдържание (аргументация и факти) - твърденията да са обосновани със значими и разнообразни доказателства; - идеите да са ясни и логически развити помежду си; - чуждите идеи да са ясно разграничени от собствените; - фактите да са проверени и коректно представени; - цитатите да са правилно подбрани и подходящо да се вписват в контекста на аргументацията. 6. Организация (архитектоника) - стройна, логическа организация на цялото есе; - уводната част да привлича вниманието на читателя и да го ориентира за съдържанието на есето; - заключението да е убедително и естествено да произтича от казаното преди. 7. Стил - избягват се в максимална степен клишетата и многословието; - правилен подбор на лексикални и синтактични средства, на реторични ефекти, на реторични въпроси, използване на афоризми, сентенции и правила. 8. Грамотност и оформяне - да не се допускат съществени грешки – граматически, стилистични и пунктуационни; - графически правилно оформяне на есето. Основните критерии, по които се оценява академичното есе в Нов български университет, са: I. УМЕНИЯ, СВЪРЗАНИ С ОРИЕНТАЦИЯТА СПРЯМО ОПРЕДЕЛЕНА ТЕМА 1. Добре е разбран обемът на темата. 2. Есето е изградено като сложна структура, основана на идеята да се реши проблем. II. УМЕНИЯ ДА СЕ ИЗГРАЖДА ТЕЗА 1. Тезата е свързана с темата. 2. Тезата е добре формулирана, ясно заявена във встъпителната част на писмената работа. 3. Избрана е подходяща теза, доказуема в рамките на няколко абзаца. III. УМЕНИЯ, СВЪРЗАНИ С ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ТЕКСТА 1. Ясен метод на организиране на логическия ред от подтези и аргументи. Налице е стройна структура, като се използва ясно откроен модел или съчетание от няколко модела. Координирани помежду си подтези. 2. Обвързаност на въвеждащата и финалната част. 3. Ясни логически преходи между частите на есето, в частност – между абзаците. 4. Всеки абзац е организиран около добре обмислено тематично изречение и е структуриран добре. 5. Логическа кохезивност на всяко ниво на текста. IV. УМЕНИЯ, СВЪРЗАНИ С АРГУМЕНТАЦИЯТА 1. Наличие на логически изведен ред от подтези, подпомагащи основната теза. 2. Наличие на специфична аргументация, отнасяща се до подтезите. 3. Адекватност на аргументацията. Използваният доказателствен материал е подчинен на доказването на тезата. Липсват самоцелни или неуместни аргументи. 4. Аргументите са свързани пряко с подтезата, на която служат. 5. Избегнати са възможните грешки в доказателствената част: неуместен в случая авторитет, неточна дефиниция, фалшиви аргументи, подвеждащи силогизми. 6. Достатъчност на аргументацията. Аргументите убедително доказват съответната подтеза и подпомагат доказването на тезата. V. ГРАМАТИЧЕСКИ УМЕНИЯ 1. Синтактически правилно изградени изречения. 2. Отсъствие на правописни и пунктуационни грешки. 3. Граматическа кохерентност на текста - съгласуваност на времената, умение за правилната употреба на предлозите и т.н. VI. СТИЛИСТИЧЕСКИ УМЕНИЯ 1. Уместност на употребата на метафорични, идиоматични, паремийни и други конструкции. 2. Обоснован, предварително избран стил на писане. 3. Отсъствие на грешки, свързани с непознаване на семантиката на думите.

 

Блог » Образование и обучение

VitanaVitana

Пазарът на дипломни и курсови работи активно се разширява

Изготвянето на дипломни и курсови работи активно се предлага на пазара, клиентите се умножават бързо, но въпреки това е трудно да се открият научно подготвени специалисти, които да удовлетворят нуждите на студентите и учениците от писмени разработки в съответните дисциплини, спазвайки професионална етика и принципи. Според специализирания сайт [url]http://kursoviraboti.com[/url] проблемът идва от там, че младите хора не умеят да пишат или нямат време да го направят. Никой не ги учи как да оформят мисълта си в писмена форма. Затова те преписват в училище, зубрят теми за кандидатстване, свалят от интернет готови писмени разработки. Много рядко дипломните работи на студентите стъпват на курсови работи или други предишни техни разработки. Научните ръководители демонстрират или тотална незаинтересованост към работата на дипломанта, или обратното – свръхвзискателност в подробностите, което води до загуби на време и пари на студентите. За да може всеки да си пише дипломната или курсовата работа сам, трябва началното и средното образование да дават необходимото ниво на компетентност за влизане във висшите учебни заведения, без частни уроци и зубрене на теми, да има култура на писане и четене, връзка между теорията и практиката в университетското образование, тесен контакт между преподаватели и студенти – все възможности и вероятности, които в настоящето са само пожелания. „А дотогава ние ще работим здраво за вас, студентите и учениците, за да удовлетворим вашите нужди“ – ни увери екипът на [url]http://kursoviraboti.com.[/url] Логиката е чисто икономическа и въпрос на аритметика. Цената на дипломната работа е около 400-500 лева. Времето за самостоятелно написване е около 1-2 месеца, като алтернативната цена на това време е 1200-1300 лева. Добавяме разходи за самата дипломна работа – копиране, закупуване на книги и статии, набор и печат, обработка на изображения, таблици, статистически данни, транспорт и т.н. – приблизително около 200-400 лева, при продължаваща текуща издръжка на студента. Ако пресметнем, ще видим, че е много по-изгодно студентът да плати на утвърдени специалисти за изготвяне на дипломната или курсовата работа, отколкото да загуби ценно време и средства. И в същото време трябва много внимателно да се преценят способностите и опитът на тези, които ще изпълнят поръчката на студента или ученика. Затова трябва да се доверите на качествени и опитни специалисти. В цитирания сайт над 20 години се дават консултации и се изработват курсови, дипломни работи, казуси, реферати, есета, презентации, проекти, доклади, речи, магистърски тези, планове, конспекти, задачи, въпроси за изпити, дисертации, преразкази, съчинения по поръчка за студенти, ученици и докторанти на всякакви поставени теми и съгласно всякакви индивидуални изисквания. Можете да направите запитвания по електронна поща или по телефона, да обсъдите подробно вашата поръчка с този, който може се заеме с нея и тогава да прецените неговата компетентност, възможности и конфиденциалност. Успехът при такъв подход е гарантиран – ще получите оригинална, научно издържана разработка, съответстваща на вашите изисквания, при спазнането на пълна конфиденциалност и професионална етика. Освен това сайтът разполага със списък от готови разработки, написани по поръчка на студенти и ученици преди време, които се предлагат на ниски цени и могат да послужат и в настоящия момент след съвсем малка дообработка. Всеки може да избере своя вариант за постигане на високи резултати в обучението, стига да има желание.

 

Блог » Курсове и уроци

ancoragenteancoragente

ОБУЧЕНИЯ ЗА ПОВИШАВАНЕ НА КВАЛИФИКАЦИЯТА НА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ С КРЕДИТИ

Центърът за обучения „АКАДЕМИЯ” вече стартира организирането на обучения по 21 одобрени от МОН програми. Всяка от тях е обвързана с получаването на един кредит. Програмите са за директори, учители, педагогически съветници, психолози, корепетитори, хореографи, възпитатели. Обученията дават допълнителни знания и умения за оказване на първа помощ, справяне с агресията, училищно самоуправление, разрешаване на конфликти, лидерски умения и др. Информация за програмите можете да откриете в Информационния регистър на МОН - [url]http://iropk.mon.bg/[/url] и на сайта на обучителната организацията - [url]https://ancoragente.com/kvalifikaciq-na-pedadogicheski-specialisti/[/url] За информация и записвания: info@ancoragente.com 0878 887 139 0876 307 124

 

Блог » Здраве и медицина

vencislava.hristvencislava.hrist

Детска стоматология, или какво трябва да знаем за детските зъбки?

Всеки настоящ и най-вече бъдещ родител трябва да бъде запознат с устройството и особеностите, свързани с детските зъбки, тъй като, дори да имате стоматолог под ръка, е хубаво да знаете как поникват те, какви проблеми са възможни при излизането им, защото детето изпитва дискомфорт и т.н. [b]Временни зъбки са 20 на брой – 10 горе и 10 долу[/b], като както горната, така и долната челюст разполага с 4 кътника, 4 резци и 2 кучешки зъба. В повечето случаи, най-напред поникват централно разположените на долната челюст резци. Това се случва [b]около 6-ия месец[/b] на детето. След това идва ред и на горните резци. Следват страничните такива, а когато детето наближи годинка изникват и кътниците. Всички зъбки са налице около преполовяването на втората годинка. Ако не сте на ясно, е добре да се консултирате и с [url=http://stomcenter.bg/child_dentistry]детски стоматолог[/url] относно първите признаци за поникване на зъбките. Характерните такива са подутина върху венеца, който впоследствие изтънява и зъбчето се показва. По време на този процес детето изпитва виден дискомфорт – сърбеж, болка, раздразнение, повишено слюнкоотделяне и т.н. Обикновено, тогава организмът е по-податлив на инфекции, затова специалистите препоръчват третиране на мястото със съответните гелове. [b]Първите постоянни зъби се появяват около 6-годишна възраст[/b], като това най-често са кътниците. Тук е моментът да отбележим, че независимо дали ще забележите, че това е постоянен зъб или първоначално ще се заблудите, е задължително да се грижите и за млечните зъбки на детето. Нелекуването им при възникнал проблем би могло да се отрази и на постоянните зъби, намиращи се под тях. [b]Факторите, които биха могли да окажат въздействие върху пробиването на зъбите[/b] също са нещо, което вашият зъболекар е длъжен да ви каже. Не се тревожете, ако временните или постоянни зъбки пробият по-рано или по-късно от обичайното – това [b]може да се дължи на наследственост[/b]. Ако и при вас е било така, няма какво да се чудите. [b]Бременността, както и самото раждане[/b] също биха могли да въздействат върху поникването на зъбите. Ако тогава са се появили някакви усложнения, такива може да има и сега. Проблем може да има и ако [b]здравословното състояние[/b] на детето не е добро. Всякакви [b]дентални проблеми[/b] също биха могли да повлияят на изникването на зъбките – травми, преждевременно вадене на млечни зъби и т.н. Точно по тази причина, всеки стоматолог препоръчва провеждането на профилактичен преглед поне два пъти годишно!

 

 


 

VIP реклама


Препоръчано от нашия блог

ОБУЧЕНИЯ-ЗА-ПОВИШАВАНЕ-НА-КВАЛИФИКАЦИЯТА-НА-ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ-СПЕЦИАЛИСТИ-С-КРЕДИТИ

Филтър


Сподели с приятели


Добави статия

Вие можете да добавите безплатно статия с линкове, интернет сайт, описание на фирма или услуга, малка обява или рекламно съобщение. Възползвайте се от нашите услуги за да намерите нови клиенти.

Добави статия

Добави сайт

Добави фирма

Добави обява


Най-четеното


Полезни връзки


Ключови думи

образование обучение как пише дом семейство педагогическите специалисти квалификацията обучения разширява курсове уроци кредити повишаване стоматология трябва знаем детските зъбки какво или медицина детска активно здраве пазарът изгубили курсова работа казус сме вече върнем доверието което доклад реферат есе дипломни курсови академично грешно неща които правим работи