Блог

Блог със статии и интересни факти

Блог » Дом и семейство

madmax3madmax3

Как да говорим с детето - по-добре истина, отколкото лъжа

“Мамо, мамо, аз как съм се родил? А къде е татко? Защо на Пепи от градината едното му краче е криво?...” Детето е способно постоянно да ви засипва с въпроси и точно когато сметнете, че сте дали всички възможни отговори, се стоварва нова лавина питанки. Почти винаги когато пита, детето вече знае нещо по въпроса и има предполагаеми отговори по темата. Може да е говорило с приятелче, да е дочуло нещо случайно или пък да го е прихванало от разговор в семейството. В такъв случай най добрият първоначален отговор също е въпрос. Например - ако пита как се е родил, контрирайте с – „А ти как мислиш?” Така може да добиете представа в каква степен детето е запознато с истината за процеса и доколко представите му са плод на въображението или все още част от приказен свят. Родителите често се учудват от какви неща се интересува детето им. Наскоро получих въпрос от 6-годишния си племенник на колко метра дълбочина се погребват мъртъвците. Шокира ме не толкова въпросът, колкото цялостната посока, тематиката на мислите, породили подобно питане. И естествено любимият ми - Как бебето влиза в корема на майката? А всъщност няма нищо чак толкова странно. Детето се интересува от абсолютно всичко, свързано и с живота, и със смъртта. То иска да вникне в различните събития, които се случват около него, в някой по-дълбоко и подробно, в други не толкова. Когато даваме отговори на въпросите, трябва да се съобразяваме с някои особености. Важно е максимално да се придържаме към истината. Другото условие е да не даваме повече информация, отколкото детето може да разбере за възрастта си. Интересът му също има своите граници, които родителите трябва да се опитат да усетят и да не преминават. Дали ще отговорим на любопитството, или ще го подбудим още повече зависи и от нашата реакция, когато отговаряме. Ако се изплашим, можем да дадем смешен или по-лошото - много объркващ за отговор. Децата са много добър лакмус за смущенията на родителите си. Всяко проявено тяхно притеснение прави интереса към въпроса още по-голям. Детето забелязва, че има неща, които се крият от него и именно те му стават най-любопитни. Ако не получи отговор от родителите си обаче, то може да го намери на улицата или от чужди хора, а информацията от там може да е опасна, изопачена или неточна. Да се отговаря на въпроси, свързани със секса или любовта, трябва да става толкова естествено, колкото на такива, свързани с времето или машините. Детето би се чувствало добре, ако му покажем, че да е искрено е нещо хубаво. Така се градят основите на честни отношения родител-дете, в които няма място за лъжи. А в тези отношения родителите не се сърдят заради зададени въпросите. Спокойствието на детето се определя и от това дали отговорите се дават с желание, решително, без потайности и увъртания. Бягайте възможно най-далеч от отговора „Ти още не разбираш”. Самият въпрос сигнализира, че тази област на познанието вече не е чужда на детето.

 

Блог » Дом и семейство

madmax3madmax3

Отношенията у дома влияят на детската психика

Всяко семейство носи своя атмосфера – при едни преобладават хармонията и усмивките, при други – напрежението и конфликтите. А малкото „попива“ тези модели на поведение. От стила на взаимоотношенията у дома в голяма степен зависи как ще се държи детето навън, как ще се изгради неговия характер и по какъв начин ще общува с връстниците си. Семейство-вулкан Тук вечно се изясняват отношенията, защо това е така, а онова – не. Спонтанността преобладава над чувството за отговорност. Мама и татко са готови винаги да спорят за всяка дреболия. В такива семейства малките човечета изпитват силна емоционална натовареност. От постоянните спорове на родителите, понякога придобиващи катастрофални размери, се нарушава стабилността на детския свят. Съвет: Опитайте се, преди да заемете противоположната позиция, първо да изслушате мнението на половинката си. Постарайте се да не въвличате малкото във вашите спорове, както и да не му се налага да избира някоя от страните. По принцип няма нищо лошо понякога да се спори (нали в спора се ражда истината :), стига обаче това да не е ежедневно и да не води до размяна на обиди и изостряне на отношенията. Спорът може да е полезен, само ако е конструктивен. Тогава детето се учи как да отстоява своята позиция и че компромисът е възможен. Семейство-санаториум В този тип семейство единият родител изпитва повишена тревожност и изисква към себе си особено отношение, любов и грижа. Само външно семейството изглежда солидарно. А всъщност единият от членовете му значително ограничава задълженията си, като заставя близките си все повече и повече да му обръщат внимание и да се грижат за него. Понякога подобна позиция води до упреци на един от съпрузите към другия („Ти си толкова безсърдечен/на - аз страдам и трябва да те моля за твоята помощ“). Отношението на децата е различно в такъв тип семейства. Ако мама или татко се нуждаят от повишено внимание, то децата отрано свикват да изпълняват домашната работа, години наред живеят в състояние на нервна и физическа натовареност. И въпреки това обикновено се отнасят към родителите си с топлина и любов. Ако в центъра на „санаториума“ са баба или сестричката, то детето живее в среда на прекомерно изострено внимание към здравето, расте страхливо и ограничено и често пъти, когато порасне, се разбунтува срещу ситуацията и напуска семейството. Съвет: Възпитаването в състрадание и съчувствие е хубаво, но въпреки всичко се постарай, да покажеш на детето, че светът е разнообразен – има и тъга, и радости. От нас зависи да успеем да се справим с проблемите с усмивка и разбиране, а не с постоянно хленчене и недоволство. Всеки има своя път в живота и е добре да го извърви достойно, нали? Семейство-крепост В основата му е заложена представата за опасността от агресивността и жестокостта на обкръжаващия свят. Негативните емоции, възникващи в семейството, въпреки стабилността на домашното огнище, се пренасят към света като цяло. Тук е ясно изразено значението на „ние“. У дома обикновено един от съпрузите доминира и всичко е точно регламентирано. Постиженията на детето се оценяват само тогава, когато то оправдае възложените надежди. Възпитанието придобива черти на хипергрижовност. Малкото расте безинициативно, настроено е негативно. Възниква вътрешен конфликт между семейния и собствения опит. От тук са възможни и трудности в общуването с връстниците, усещане за изолираност, проблеми с нервната система. Съвет: Няма нищо по-хубаво от това детето да се чувства защитено от своето семейство. Но това не би трябвало да означава да му се отнема възможността само да опознае света около себе си. Да, в него има опасности, но има и много прекрасни неща. И си заслужава всеки сам да се сблъска и с едното, и с другото – само така ще натрупа опит и ще изгради своите представи за бяло и черно, зло и добро. Опитай се да не възпираш инициативата и любознателността на малкото, като разбира се това не изключва грижата и стремежът да го предпазваш и подкрепяш. Семейство-театър Театрализираният образ на живота показва видимо благополучие и близост, но... само на повърхността. А какво се крие отдолу? Единият от съпрузите изпитва остра потребност от признание, внимание, възхищение и т.н. В отношенията с децата бързо се приемат забрани и поощрения, които още по-бързо се забравят. Любовта към малкото се заменя с модни идеи за възпитание или се „откупва“ със скъпи подаръци. Демонстрира се обич обаче липсва пълноценното общуване. Обикновено в такава среда децата растат егоистични, липсват им вътрешната дисциплина и самоконтрол. Съвет: Искреността и доверието в общуването с детето са нещо твърде ценно. Трябва да изразяваме любовта си не само с купища играчки или водене по безбройни школи, а най-вече в разговора с малкото човече: как е минал денят му, кой му е помогнал, обидил ли го е някой, как се казва новото му приятелче и т.н. А правилата в живота на детето просто са нужни - те му помагат да изгражда своите представи за света. Семейство с кумир Детето укрепва съпружеските отношения и грижата за малкото се оказва единствената сила, способна да съхрани семейното огнище. Родителите са особено внимателни към своето съкровище – дори пренасят своите нереализирани амбиции върху него. Детето е под постоянно наблюдение, ограничава се неговата самостоятелност, преувеличават се достойнствата му. И като резултат след време то не е способно да вземе нито едно решение без помощта на мама или татко. Съвет: Всеки родител иска най-доброто за своето дете. Но понякога от прекалена грижа и амбиции е възможно да се забравим нещо важно – трябва да даваме на децата си правото на избор и самостоятелност. Безспорно, твоето дете е най-ценното за теб на този свят, но не забравяй и това, че всеки има свой живот. Така както малкото се нуждае от самостоятелност, така и ти имаш нужда от време само за себе си. Семейство-маскарад Родителите имат различни жизнени цели. Те поставят детето в ситуации на различни изисквания и несъгласувани оценки. Често пъти исканията на мама и татко напълно се самоизключват. Възпитанието се характеризира с непоследователен характер. Рядко родителите са искрени, те по-скоро зарязват една роля, за да се впуснат в друга. Разнообразните маски повишават тревожността у детето, водят до раздвоение на самооценката, неспособност към проява на волеви усилия. Всяка ситуация, която изисква да се вземе самостоятелно решение, предизвиква паника. Съвет: Детето се нуждае от последователност във възпитанието. За да се чувства сигурно, то трябва да знае какво се очаква от него, какво му е позволено и какво не. А ако мама разрешава едно, а татко го забранява, тогава няма какво друго да се очаква освен обърканост и тревожност. За да помогнете на малкото да расте щастливо и уверено в себе си, изяснете семейните правила и се опитайте всички да ги спазвате. Мнението на специалиста Анет Маринова, детски психолог, докторант в НБУ, София Ако родителите са щастливи, радват се на семейния живот и се отнасят към детето като към отделно човешко същество, тогава те правят точно това, което е нужно за него. Ако го приемат като пълноправен член на семейството и му позволят да се чувства като такъв, те изпълняват своята задача. Да се обича и да се уважава детето – това са двата полюса-опори на двойката. Когато всеки има свое място в семейството, се осигурява пространство за разгръщане на възможностите и на най-малкия човек в него. Добре е ролите на майката и бащата да бъдат ясно разграничени, в противен случай се образува диада майка-дете, която блокира развитието на малкото. Дори и в отсъствие на бащата, той трябва да присъства в словото на майката и начинът, по който говори на детето за него трябва да затвърди позицията на трима в семейството. Възпитанието на детето има за цел да му помогне да се разграничи от другите хора, като развие своите качества и формира собствена гледна точка. Мнението на детето за всичко, което вижда около себе си е, важно още от най-ранната възраст. Детето е чувствително към отношенията си с родителите, както и към тези между мама и татко. Когато любопитства за вашите отношения, не се се задълбочавайте в обяснения, които няма да разбере или ще го наранят. Давайте на малкото отговори така, че да признаете правото му да има мнение и да го изразява. Помогнете му да разбере, че родителите не са съвършени, така ще расте като толерантно същество, което лесно ще приеме собствените си и на другите недостатъци. Детето трябва да научи, че щастието е свързано със способността да се обичат любимите хора по свободен от първоначалната ни зависимост към тях начин. Целта е постигната, когато то открие, че по нещо прилича на близките си, но в същото време е и много различно от тях. Автор: Борислава Байкушева-Бонева

 

Блог » Дом и семейство

madmax3madmax3

Какво означава да си родител ?

Когато за първи път разбрах, че ще имам дете, извънредно много се зарадвах. Все още не разбирах добре какво точно ме очаква и честно казано, днес, повече от 7 години по-късно, все още изпадам в ситуации, в които не зная как да реагирам. Родителството ме поставя непрекъснато пред нови изпитания и всеки ден от мен се иска да влагам още повече от себе си. С всеки изминал ден детето ми расте и изисква повече време, повече внимание, повече търпение и повече информация, за да попълни базата си с данни за живота. Именно поради тази причина аз често си задавам въпроса „Какво е да си родител?” Общо прието е, че родителите трябва да знаят и да могат всичко. Поне така смятат онези, които за първи път се сблъскват с идеята, че очакват дете. Те считат, че трябва да могат да се справят с всеки проблем, да успеят да реагират правилно при всяка ситуация и да са безгрешни. Това заблуждение е временно. Опитът ме научи, че първо е необходимо време да свикнеш с идеята, че вече си родител. След това да приемеш, че животът ти е променен завинаги и да се приспособиш към новата ситуация. Аз например, като новоизлюпил се родител, вярвах, че от мен се очаква винаги да знам отговорите и да правя всичко както трябва. Изчетох доста литература относно отглеждането на деца, събрах пълна информация за това какво следва и как трябва да реагирам на промените. Но в крайна сметка животът ми показа, че никой не се е родил научен и най-вече, че някои неща липсват в книгите. Бях изключително педантична относно дребните детайли, описани в книгите, но животът не може да бъде воден като по книга. Бързо разбрах, че не съществува такава книга, която просто да отвориш и да намериш всички отговори. Необходимо е време. Време да свикнеш с новия си живот, време да опознаеш детето си, време да се научиш как да реагираш и да се справяш с проблемите. А те са много. Всеки ден те изправя пред нещо ново, няма два еднакви дни или два еднакви проблема. Именно затова е необходим правилен подход към живота като цяло. Да си родител означава да се научиш да носиш отговорност не само за себе си, да осъзнаеш колко важна е всяка твоя постъпка, да имаш по-големи изисквания към самия себе си за да бъдеш достатъчно добър пример за детето си. Да си родител означава да се промениш. Тази промяна не винаги е лесна. Налага се да се откажеш от начина си живот до момента, да правиш компромиси със себе си и постоянно да се учиш. Да си родител е предизвикателство. Никак не е лесно да приемеш идеята, че вече не разполагаш с времето си, че животът ти започва да се върти единствено около детето ти и след време усещаш, че той се формира главно през неговата призма. Свободното ти време е отделено за него. Всички решения, които взимаш се претеглят първо от гледна точка на детето. Кое би било добро за него и кое не. В деня, в който станеш родител, се отказваш личния си живот и се посвещаваш единствено на друг човек. Напълно погрешно е да се смята, че нищо няма да се промени, това би било грешка. Всичко се променя. Да си родител, обаче е нещо повече от това да правиш компромиси със себе си и с начина си на живот. Родителството е огромно предизвикателство, което те кара да се развиваш, да се учиш и да станеш по-добър човек. Родителството разкрива нови възможности и променя коренно възгледите ти за света. Няма по-прекрасно нещо от това да виждаш, че се справяш добре като родител. Една детска усмивка компенсира всички трудности, с които си се сблъскал. В лицето на малкия човек ти печелиш някой, който не само ще изисква от теб да си по-добър, но и ще ти помогне да станеш такъв, дори без да го осъзнава. Детето е твоят най-голям съдник, то е едновременно твое копие и наставник. С негова помощ ти можеш да се промениш. В очите му виждаш себе си, както с добрите, така и с отрицателните си качества и навици. Детето те научава истински да обичаш, да си загрижен за някого повече, отколкото за себе си. Помага ти да видиш живота в коренно различна светлина. То предизвиква в теб емоции, които никога не си предполагал, че можеш да изпиташ. Това е едно друго измерение. Независимо от това какво си очаквал от родителството, то няма нищо общо с твоите представи или ги променя с течение на времето. Независимо колко си подготвен за това, впоследствие се оказва, че си нямал представа какво означава да си родител. Често мечтите и надеждите ти се различават от истинския живот, но свикваш да се приспособяваш. Очакванията ти често надвишават реалността и понякога този факт те разочарова, но свикваш да приемаш и това. Детето ти е човек, ти също и в тази връзка нищо човешко не ви е чуждо. И двамата грешите и после съжалявате, но и двамата се учите от грешките си. Понякога ти се учиш дори повече от детето, с оглед на това, че се налага да променяш вече изградени качества и мироглед. Детето е като книга с бели страници. Всеки ден от живота му попълва страница от него. Всеки ден от вашия съвместен живот го учи на нещо ново, дава му нови възможности и разкрива пред него един нов свят. Основен принцип на родителството е да очакваш неочакваното. Децата от своя страна, въпреки очакванията ви, се задоволяват с малко. Те не държат на най-прекрасната играчка, на най-красивата дреха, най-скъпия подарък. Това, от което имат нужда е истински да ги обичате, независимо от всичко. Те очакват да сте пример за тях, но са склонни лесно да ви прощават грешките. Не очакват да сте идеални и не изискват от вас да бъдете нещо, което не сте. Те нямат нужда само от материалната ви подкрепа, те имат нужда да се чувстват обичани, защитени и закриляни. Децата осъзнават грешките си по-лесно от възрастните. Склонни са да се извиняват и очакват да ги научите как да ги поправят. Децата очакват много от вас, но ви обичат точно такива каквито сте. Те не искат и нямат нужда от други родители. Вие сте единствените най-добри родители за тях. Децата искат топлина, сигурност и любов. В техния малък свят те трябва да се чувстват защитени. Необходимо е да знаят, че въпреки всичко вие ги обичате и те са най-важното нещо за вас. Исканията им са прости – те очакват да ги похвалите, когато се стараят и да им направите забележка, когато са сгрешили. Ако не реагирате по този начин, детето ще израсне с погрешни изводи за живота. Вие сте първите учители на вашето дете. Вие първи започвате да го учите да се усмихва, да мисли, да се изявява и да се радва на живота. Вашето дете е специално, уникално и различно от всички деца. То се различава от останалите в развитието, качествата си и вродените си възможности. Всичко, което правите в първите години от живота на вашето дете, има голямо значение за неговото развитие във всякакъв смисъл. Вие трябва да се научите да бъдете добри родители, т.е. да помагате на детето си да развива своя потенциал, да откриете какво го влече, какво умее и да му помогнете да развива вродените си таланти. Необходимо е да обръщате внимание на въпросите му и на това какво точно го интересува, трябва да се научите да познавате вашето дете. Необходимо е да помислите за своята философия на родителството – да си дадете сметка какво точно очаквате и какво се очаква от вас като родители. Замислете се кои сте вие, какво искате да възпитате във вашето дете, кои ваши качества не искате то да притежава и какво трябва да промените в себе си. Изяснете целите си като родител, вашите ценности и приоритети. Не пропускайте да научите детето на онова, което умеете най-добре. Децата са огледало на родителите, те се учат от това, което виждат по подражание, а не от това, което им говорите. Ако децата са заобиколени от враждебност, те се научават да се бият. Ако децата растат в страх, те се научават да се тревожат. Ако изпитвате съжаление към децата, те се научават да се самосъжаляват. Ако към тях се отнасяте с присмех, те се научават да се срамуват. Ако децата се измъчват от ревност, те се научават да завиждат. Ако живеят с чувство за срам, те се научават да се чувстват виновни. От друга страна, ако проявявате към децата толерантност, те се научават да бъдат търпеливи. Ако вдъхвате на децата кураж, те се научават да бъдат уверени. Ако получават похвала, те се научават да бъдат упорити в постигането на целите си. Ако децата получават одобрение, те се научават да харесват себе си. Ако се отнасяте към тях с любов, те се научават да получават и да дават любов. Ако получават признание, те се научават да бъдат самоуверени. Ако обграждате децата с разбиране, те се научават да бъдат щедри. Ако живеят сред честност и почтеност, те се научават на истина и справедливост. Ако децата живеят в сигурност, те се научават да вярват в себе си и в хората. Ако живеят в спокойствие, те постигат хармония на духа. Необходимо е да подхранвате самооценката на децата. В никакъв случай не трябва да ги омаловажавате, обиждате, унижавате или ругаете. Вашата задача е да помогнете на Вашето дете да вярва в себе си и да развие чувство за уважение към другите. Трябва да му помогнете да открие таланта, който носи и интересите си. Трябва да му помогнете да се научи на самоконтрол и самодисциплина, защото няма винаги да сте до него. Тъй като го обичате и цените, трябва да приемете, че имате решаваща роля в живота му. Пазете го, когато е възможно от физически вреди и емоционални болки, но го оставяйте само да опитва и да се научи. Научете го на постоянство, научете го да не се отказва, ако срещне трудност. Детето е приоритет в живота Ви – от появяването си на този свят, то се превръща във важен фактор в решенията, които взимате. Но независимо от всичко, най-важно е да го обичате, да му казвате и да му показвате всячески това. След всичко казано дотук, да си родител изглежда прекалено трудно, но всъщност не е. До себе си имате един малък човек, който Ви обича, разчита на Вас и Ви вярва. Детето не очаква от Вас чудеса и разбира отлично, че не сте идеални. Не го подценявайте. Старайте се да бъдете за пример и да премахнете онези качества и навици от себе си, които не искате то да придобие. Детето Ви възнаграждава за усилията многократно. Достатъчно е само да усетите малките му ръчички да Ви прегръщат, да усетите вярата и надеждата, която храни то във Вас, само две мънички думи „Обичам те!” са достатъчни за да разберете, че си струва. „Добрите родители дават на децата си корени и криле. Корени, за да знаят къде е домът им, и криле, за да летят надалечe и да правят онова, на което са били научени.”

 

 



Публикуване на статии с линкове

Вие можете да публикувате безплатно статии в нашия блог. Статиите могат да бъдат на различни теми и в тях може да поставите един или два линка към външни страници.

Във всяка статия можете да поставите подходяща снимка с която да онагледите съдържанието.


Директория със сайтове

В директорията със сайтове можете да поставите вашия сайт. Единственото което трябва да направите, е да въведете адреса на сайта. Програмата сама ще изтегли съдържанието на сайта, наличните изображения и ще попълни необходимата информация.


Каталог на фирми и услуги

В каталога на фирми и услуги Вие можете да рекламирате безплатно вашата фирма, стоките и услугите които предлагате или друг бизнес.

Можете да качите логото на Вашата фирма или друга подх


Малки обяви, реклами и съобщения

В рубриката за малки обяви можете да публикувате вашите малки обяви, реклами и съобщения. Както във всички други рубрики можете да добавите подхояща снимка, лого или друго изображение.

VIP реклама


Препоръчано от нашия блог

Как-да-върнем-доверието-което-вече-сме-изгубили

Филтър


Сподели с приятели


Добави статия

Вие можете да добавите безплатно статия с линкове, интернет сайт, описание на фирма или услуга, малка обява или рекламно съобщение. Възползвайте се от нашите услуги за да намерите нови клиенти.

Добави статия

Добави сайт

Добави фирма

Добави обява


Най-четеното


Полезни връзки


Ключови думи

семейство дом детската влияят психика какво родител означава дома лъжа говорим как детето добре отколкото истина отношенията