Блог

Как се пише преразказ

Преразказът е текст, който повторно разказва неща, разказани вече от друг наративен текст. Според наличието/липсата иа предварително поставени дидактически условия пред преразказването самите преразкази се делят на две групи. Преразказите, които се създават с оглед на конкретни изисквания във връзка с начина на преразказване, се определят като регламентирани. Според вида на поставения регламент те се разделят на подробни, сбити, подборни и трансформиращи (творчески). Преразказите, които се създават в ситуации на нерегламентирано преразказване, се определят като свободни. Свободният преразказ е тип репродуктивен текст, при който на ученика е предоставена свобода да избира, включително и да комбинира, преразказни техники според собственото си предпочитание за пресъздаване на първоизточника. Логично е в началния училищен период да се поставя акцент върху репродуктивните текстове. Те са свързани с по-леката текстопораждаща дейност, която предполага преимуществено позоваваме иа съществуващ вече текст. От всички репродуктивни текстове преразказът е най-достъпният за усвояване ученически текст, затова именно той стои в основата иа учебното съдържание за развитие иа речта в начална степен. Общите типологични характеристики на преразказа се представят още във 2. клас, без да се диференцират признаци, които да насочват към някои от неговите разновидности. Това дава свобода на второкласниците да преразказват текста, както намерят за добре, стига да пресъздадат усвоеното съдържание със свои думи (т. е. по същество те правят свободен преразказ). Акцентът в начална степен обаче се поставя върху подробния преразказ, защото той предполага най-малко ограничения за преразказващия при възпроизвеждането на текста. При представяне на информацията за подробен преразказ в 3. клас общата за всички преразкази характеристика, свързана с използването на собствен езиков запас за препредаване на възприето текстово съдържание, се допълва с още едно изискване — изходният сюжет да се следва отблизо. Вътре в зоната на подробния преразказ е предвидено градиране на преразказите по степен на трудност, която най-често се определя от самия подбор на текстовете за преразказ (изучавани или неизучаваиии, с опростена или с по-разгърната сюжетна верига и пр.). В периода 5.-8. клас репродуктивните текстове се представят от всички видове преразкази. Изучават се по-сложните видове преразказ - сбит, подборен, трансформиращ и свободен. В 5. клас завършва изучаването на подробен преразказ, като се акцентира върху преразказ на неизучаван в училище текст, с по-усложнена сюжетна структура, с присъствие на повече неповествователни пасажи. Трансформиращият преразказ в училище най-често се определя като творчески преразказ и се свързва със случаите, когато дидактическата задача изисква добавяне на нови (измислени) елементи към сюжетната основа иа първоизточника. Извън училище обаче ситуациите на трансформиращо преразказване са значително по-разнообразни - събитията, представени в текста образец в даден ред, в преразказната версия се пренареждат в друга последователност, преобразува се гледна точка и т. н. Реалната комуникативна практика добре мотивира представянето на този вид преразказ в средна степен. Върху сбит преразказ се акцентира в 6. клас, защото това е период, в който в достатъчна степен се развива абстрактнологическото мислене на учениците, за да могат те да се справят с допълнителната аналитична дейност, стояща в основата на сбитото преразказване. Освен това степента на формираност на рецептивните умения на учениците дава възможност да се работи върху по-обемни текстове, каквито е необходимо да се подбират за сбит преразказ. Подборният преразказ се среща в училищната практика, включително и в начална степен, но тъй като предполага развити аналитични умения, тази текстова форма следва определено да се адресира към по-големите ученици. Освен това, след като вече са усвоили техниката на сбитото преразказване, учениците по-лесно могат да осмислят характеристиките иа подборния преразказ, който за разлика от сбития пресъздава (обикновено синтезирано) не глобалното съдържание на текста, а само определен негов смислов аспект — например проследява отделен мотив, тематична линия и др. Най-голяма свобода за начина на възпроизвеждане на наративен текст дава свободният преразказ. Той се характеризира с това, че ученикът има правото сам да реши с какви преразказни техники да си служи при препредаване на информацията от опорния текст. Свободният преразказ (макар реално да се практикува в училище още във 2. клас) се препоръчва за специално изучаване в края на средна степен, защото, за да избира и комбинира сполучливо различни преразказни техники съобразно с предпочитанието си, ученикът трябва вече да ги е усвоил. Основно изискване към преразказа е достоверното пресъздаване на първоизточника (освен при изрично поставена друга задача). Независимо дали преразказват в детайли или накратко съдържанието на изходния текст, учениците трябва да следват неговата логика, да предават оригиналния сюжет, без да го променят с измислени добавки или пък с изпускане на важни връзки, в резултат на което се стига до подмяна на изходния сюжет с друг. Важен ориентир с оглед на пълнотата и достоверността на информацията, съдържаща се в преразказа, е и неговият адресат. В извънучилищната практика информацията в преразказа винаги се адресира към определено лице, което не познава съдържанието на първоизточника, не знае какво се е случило в разказния свят и ще научи за него от преразказа. Затова в училище преразказът (освен при поставена друга задача) се насочва към въображаем адресат, който няма представа за съдържанието на първоизточника. На практика обаче учениците не могат да се абстрахират от косвения адресат - учителя, защото знаят, че писмените им работи ще бъдат проверявани от него. Затова е необходимо изрично да се акцентира върху целта иа преразказа — да представи съдържанието на първоизточника така, че всеки незапознат с него читател да може да разбере каква информация съдържа той. Само при специално поставена задача ученическият преразказ се ориентира към конкретизиран адресат, притежаващ определени възрастови характеристики (връстник, родител, по-малко дете), познат или непознат за преразказващия, компетентен носител на същия език или чужденец с недостатъчна езикова подготовка, представител на същата култура или на друга и т.н. В такъв случай задълженията на преразказващия се усложняват: ще е нужен специален подбор на изразни средства, подходящи за възприемане точно от този конкретен адресат и същевременно съобразени с типа на ситуацията, в която се осъществява общуването с него - всекидневнобитова, празнична, свързана с формално поддържане на словесен контакт и т.н. Характерен повърхнинен белег на преразказа е пресъздаването на първоизточника със свои думи. Напълно очаквано е, разбира се, определени характерни изрази от оригинала да се възпроизведат буквално (например запомнящи се епитети, открояващи се метафори, лични имена и специфични други изрази за идентифициране на лица, животни, географски обекти, предмети, исторически епохи, месеци, дни от седмицата и т. н.). Но в общи линии езиковата повърхнина на създавания от ученика преразказен текст трябва да бъде изпълнена с подбрани от собствения езиков запас изразни средства. Бихме обобщили по следния начин характеристиките на преразказите: • Преразказът достоверно възпроизвежда известен (по-малък или по-голям) обем от съдържанието на епически първоизточник, като задължително пресъздава (изцяло или частично) неговия сюжет. В преразказа с определена степен на пълнота могат да бъдат представени и (част от) извънсюжетните елементи на изходния наратив. • Преразказът по правило е предназначен за анонимен неосведомен адресат. Само при специално поставена задача преразказващият се съобразява с конкретизиран адресат. • Преразказващият по принцип води повествованието в третолична (той) форма, като поема ролята на преразказващ повествовател. • Съставителят на преразказа подчертава функцията си на преразказващ чрез употребата на преизказно наклонение (-л-форми), но може да си служи и с изявителните форми на сегашно историческо време. При първоизточници с визуално-изобразителен компонент могат да се използват и изявителии форми в минало свършено време. Необосновани преходи от едно към друго водещо време/наклонение са недопустими. • Преразказването на първоизточника става със свои думи. Сред използваните езикови средства е допустимо да присъстват определено количество дословно възпроизведени от първоизточника собствени имена, характерни думи, тропи, фигури, устойчиви съчетания и т. н. • Пряката реч (респ. всяка реч, представена като чужда) от първоизточника в преразказа се препредава косвено. • В преразказа не се допускат пасажи с коментарен характер, съдържащи пряко изказани оценки, лични становища, данни за авторство на първоизточника и пр. Първият вид регламентиране разграничава подробни и сбити преразкази, а продукти на аспектно регламентираното преразказване са съответно подборните и трасформиращите (творческите) преразкази. В случаите на неограничено от никакъв регламент преразказване, от друга страна, продуктът на речта е някакъв преразказ, чиито конкретни смислови и обемни праметри са избрани изцяло от ученика според собствените му предпочитания. Резултатът на този вид дейност тук се определя като свободен преразказ. В училищната практика наименованието свободен преразказ може да се заменя с общото наименование на този репродуктивен тип текст - преразказ. Липсата на специално поставени изисквания към вида на преразказа предполага ученикът сам да избере преразказната техника или комбинация от техники, които ще използва в писмения си текст. В ситуцията на подробно преразказване валидното изискване е наративният първоизточник да бъде следвам отблизо, като съдържателният му план се пресъздава със свои думи. Регламентът при сбитото преразказване е по-строг — от ученика се изисква да пресъздаде накратко съдържанието на първоизточника, като се придържа преди всичко към основните тематични линии (към елементите на сюжета). Още по-конкретни са ограниченията при подборното преразказване, тъй като в тези случаи ученикът получава специална задача да възпроизведе (фрагмент от) първоизточника с акцент върху отделни негови аспекти - с оглед на даден мотив, причинно-следствена зависимост, връзка между герои и др. Другият вид аспектно регламентиране на преразказната дейност е свързано с поставянето на задача за творческо трансформиране на първоизточника в определено отношение. Подробните и сбитите преразкази са традиционно най-често използваните преразказни форми в училищното образование. Особености на отделните видове преразкази Подробният преразказ е вид репродуктивен текст, в който със свои думи максималпо пълно се пресъздава (част от) съдържанието на наративен текст. Подробният преразказ пресъздава всички сюжетни и повечето извънсюжетни елементи от изходния текст с всички основни връзки между тях, като спазва последователността на представянето им в първоизточника. В подробния преразказ се обхваща цялата сюжетна верига на първоизточника с всички нейни звена. Трябва да бъдат пресъздадени и съществено количество от извънсюжетните елементи в първоизточника - например всички описания, разсъждения, пасажи със съобщителен, подбудителен и пр. характер, които поясняват действията в разказния свят, разкриват причините за осъществяването им, коментират мотиви на техните вършители, описват психологически, физически, социални и други връзки между действащи лица, представят важни обстоятелства от контекста на действията и др. Нормално е пропускането на незначителни детайли — все пак се преразказва текст, който в момента на преразказването не е на разположение на ученика. Повествованието в подробния преразказ се разгръща в третолична (той) форма, т. е. разказният свят се представя от позицията на повествовател. Това положение се спазва независимо от начина, по който е изградено повествованието в първоизточника. Целият текст на подробния преразказ трябва да е издържан в единно разказно време. Най-често се преразказва в преизказни (-л) форми, чрез които преразказващият подчертава, че не е свидетел на представяните събития, а е научил за тях от друг източник. Подходящи за подробно преразказване са и изявителните сегашни форми. В подробния преразказ пряката реч от първоизточника се предава по косвен начин; реплики без съществено значение за сюжетното развитие могат да се пропускат. Съдържанието на репликите от оригинала може да бъде пресъздадено относително подробно или съвсем пестеливо — в зависимост от това, доколко самите реплики са важни за разказваната поредица от действия. Възможно е отделни кратки реплики направо да се пренебрегнат. Възможно е също съдържанието на отделни пасажи с пряка реч да се пресъздаде не в косвен облик, а чрез „прехвърляне“ в самото повествование. Специфичните особености на писмения подробен преразказ можем да обобщим по следния начин: • В подробния писмен преразказ се пресъздава цялата сюжетна верига на първоизточника с всички нейни звена. • На възпроизвеждане подлежат и значително количество извънсюжетни елементи, които обаче (или някои от тях) може да са представени и относително пестеливо. • Подробният преразказ достоверно пресъздава съдържателния план на първоизточника. Не бива да се пропускат смислови компоненти от оригиналния текст, както и да се добавят измислени сюжетни или извънсюжетни елементи. • В подробния преразказ съдържанието на изходния текст се възпроизвежда цялостно - целта на подробното преразказване не бива да се подменя с детайлно представяне на избрани фрагменти от първоизточника (това би превърнало продукта на преразказването в подборен преразказ). • Езиковата повърхнина на подробния преразказ може да бъде изградена и с относително много, и с относително малко словесни средства. Решаващото условие е не с какво количество езикови средства се препредава съдържанието на първоизточника, а какво количество от това съдържание се представя в преразказа. По-общите преразказни характеристики на писмения подробен преразказ можем да обобщим по следния начин:  Съдържанието на наративния първоизточник се възпроизвежда със свои думи. Допустимо е буквалното възпроизвеждане само на единични изрази от първоизточника.  Повествованието се води от името на неутрален разказвач.  Обичайно е речта на повествователя в подробния преразказ да е в преизказно наклонение, но изявителните форми на сегашното време, а при аудио-визуален първоизточник и на миналото свършено време, също са уместни. Както при всеки преразказ, веднъж избраното основно разказно време/наклонение трябва да остане единно за цялостния текст.  В подробния преразказ пряката реч от първоизточника се възпроизвежда като косвена.  Информацията в подробния преразказ се поднася така, сякаш е предназначена за адресат, на когото първоизточникът е неизвестен.  Включване на коментари и пасажи (с преки оценки, мнения, разсъждения и пр.) от името на преразказващия не се допуска. Можем да обобщим следното: основно жанрово изискване към подробния преразказ е цялостното съдържание на първоизточника да е възпроизведено ясно, непротиворечиво и пълно; смисловото възпроизвеждане да е осъществено със свои думи и да е издържано в единно основно разказно време/наклонение; информацията да е предназначена за неосведомен потребител. СБИТ ПРЕРАЗКАЗ Сбитият преразказ е вид репродуктивен текст, в който със свои думи накратко се пресъздава (част от) съдържанието на наративен текст. В ситуация на сбито преразказване от учениците се изисква да пресъздадат накратко и в основни линии сюжетната верига на наративен първоизточник. В сбития ученически преразказ се възпроизвеждат централните сюжетни елементи от изходния текст, като се разкриват най-основните хронологични и причинно-следствени отношения между тях. Информацията за извънсюжетните елементи по принцип се пропуска или се свежда до минимум. По правило се пресъздават само онези извънсюжетни елементи, без споменаването на които събитийният поток остава неразбираем - например отделни аргументи относно причинно-следствени връзки, коментари на мотиви за действия, описания на обстановката и външния вид на героите или други детайли, които са с неотменима важност за развитието на сюжета. Словесното представяне на компресираното изходно съдържание е пестеливо - в сбития преразказ многословието е напълно неуместно. Препоръчителни са по-изчистените синтактични конструкции. Повествованието в сбития преразказ е препоръчително да се води в сегашно време, тъй като сбитото преразказване в разнообразните типове извънучилищни дискурси определено предпочита именно това глаголно време. За изграждането на повествуващата реч в сбития преразказ обаче са напълно уместни и преизказните (-л) форми, чрез които изрично се подчертава несвидетелската позиция на повествователя към събитията от разказния свят. В сбития преразказ пряката реч от първоизточника се пропуска или се препредава косвено в редуциран обем. Специфичните особености на писмения сбит преразказ можем да обобщим по следния начин: • Сбитият преразказ редуцирано, но достоверно пресъздава сюжетната основа на първоизточника. • Смисловата редукция на първоизточника не бива да води до драстично скъсяване на сюжетната верига, от което тя да стане неразбираема или несъответстваща на изходната. • Извънсюжетните елементи от първоизточника по принцип не се възпроизвеждат освен в случаите, когато мотивират фрагменти от събитийния ход. Всички необходими извънсюжетни елементи се представят съвсем пестеливо. Сбитият преразказ е значително по-кратък от първоизточника. Словесният изказ е лаконичен. За предпочитане е опростеният синтаксис. • Препоръчително е в сбития преразказ да се повествува в сегашно време; преизказните (-л) форми също са подходящи. • По правило пряката реч от първоизточника в сбития преразказ се пропуска или се възпроизвежда косвено, в силно редуциран обем. По-общите преразказни критерии на писмения сбит преразказ можем да обобщим по следния начин:  В сбития преразказ повествованието по правило се води в третолична (той) форма от името на неутрален повествовател.  Основното разказно време/наклонение трябва да е единно за целия текст.  В сбития преразказ съдържанието на първоизточника се възпроизвежда със свои думи.  Информацията в сбития преразказ е предназначена за адресат, на когото първоизточникът не е познат.  Добавки с интерпретиращ характер не се допускат. Можем да обобщим следното: основно жанрово изискване към сбития преразказ е да представя в синтезиран вариант сюжета на преразказвания текст, с пропускане на всички пренебрежими подробности; смисловото възпроизвеждане се прави със свои думи; повествува се в единно основно време/наклонение; сбитият преразказ е значително по-кратък от първоизточника; информацията е предназначена за незапознат с първоизточника адресат. ПОДБОРЕН ПРЕРАЗКАЗ Подборният преразказ е вид репродуктивен текст, в който със свои думи се предава точно определен аспект от съдържанието на наративен текст. Специфичните особености на писмения подборен преразказ можем да обобщим по следния начин: • Подборният преразказ пресъздава частично първоизточиика в определен смислов аспект, като възпроизвежда фрагменти от съдържанието му, подбрани във връзка с проследяването на някаква частна тематична линия (причинно-следствена зависимост, развитие на мотив и т. н.). • Обхващат се точно (и само) тези елементи от цялостния сюжет на първоизточника, които са във връзка с формулирания в задачата смислов аспект. Пресъздаването на извънсюжетни елементи, попадащи в обсега на формулировката, е факултативно и по преценка на преразказващия. • Подборният преразказ достоверно пресъздава съдържанието на избраните фрагменти от първоизточника, без да да добавя измислени елементи и връзки. • Не се допускат добавки с интерпретиращ характер (относно въздействие, стилно-езикови характеристики, степен на понятност на първоизточника и пр.). Неуместно е коментарното изразяване на лична позиция към елементи от разказния свят. • В обемно отношение подборният преразказ се очаква да е по-кратък от първоизточника поради смисловото си съотнасяне с него като част към цяло. • В преразказната версия могат да бъдат използвани техниките както на сбитото, така и на подробното преразказване на подбраните фрагменти. • Препоръчително е повествуващата реч да е в сегашно време; по изключение може да се преразказва в л- форми. • Пряката реч от първоизточника се пропуска или се възпроизвежда косвено. • Допуска се използването на единични вътрешни цитати от първоизточника. По-общите преразказни критерии на писмения подборен преразказ можем да обобщим по следния начин:  Разказната реч в подборния преразказ се води в третолична (той) форма от името на неутрален повествовател.  Основното разказно време/наклонение трябва да е единно за целия текст.  Съдържанието на подбраните фрагменти се възпроизвежда със свои думи.  Информацията в подборния преразказ е предназначена за въображаем анонимен адресат, на когото първоизточникът не е познат.  Добавянето на фрагменти с коментарен характер не се допуска. Можем да обобщим следното: основно жанрово изискване към подборния преразказ е да пресъздава достоверно определен частен аспект от съдържанието на изходния текст; смисловото възпроизвеждане трябва да е изпълнено със свои думи и да е издържано в единно основно разказно време/наклонение; информацията трябва да е предназначена за адресат, незапознат с първоизточника. ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ Трансформиращият (творческият) преразказ е вид репродуктивен текст, който пресъздава изходния текст, като осъществява промяна в неговата структура в изпълнение на конкретна дидактическа задача. Специфичните особености на писмения трансформиращ (творчески) преразказ можем да обобщим по следния начин: • Трансформиращият (творческият) преразказ пресъздава първоизточника, като осъществява промяна в неговото съдържание и/или в начина на представянето му в определен частен аспект, регламентиран в дидактическата задача. • В преразказната версия могат да бъдат използвани/съвместявани техниките на подробното и сбитото преразказване. • Наклонението на преразказното повествование (изявително или преизказно) зависи от наложената чрез задачата повествователна перспектива. Когато се преразказва от позицията на неутрален повествовател, най-подходящо е преизказното наклонение, но изявителните форми на сегашното време (при аудиовизуален първоизточник - и на миналото свършено време) по принцип също са уместни. При задача за повествуване от първоличната позиция на разказвач може да се избира между сегашно и минало свършено време (при положение, че формата на времето не е фиксирана в самата задача). • Ако конкретната трансформационна задача не изисква друго, информацията в преразказа се насочва към адресат, на когото първоизточникът не е познат. По-общите преразказни критерии на писмения трансформиращ (творчески) преразказ можем да обобщим по следния начин:  Съдържанието на епическия първоизточник се възпроизвежда със свои думи. Допустимо е дословното възпроизвеждане само на единични характерни изрази.  Пряката реч от първоизточника или се пропуска, или се възпроизвежда в облика на косвена.  Не се допускат добавки с интерпретиращ характер. Неуместно е коментарното изразяване на лична позиция към елементи от разказния свят или към начина на неговото представяне в първоизточника. Можем да обобщим следното: основно жанрово изискване към трансформиращия преразказ е да пресъздаде даден първоизточник, като осъществи промяна в неговата структура в изпълнение на конкретно формулирана задача; смисловото възпроизвеждане трябва да е изпълнено със свои думи, да е издържано в единна разказна перспектива и в единно основно разказно време/наклонение; информацията трябва да е предназначена за анонимен, незапознат с първоизточника адресат, освен ако конкретната трансформационна задача изисква нещо друго. Типове трансформиращ преразказ с дидактическа задача, давани на Националното външно оценяване за седмокласници:  Трансформиращ преразказ с дидактическа задача от неутрален разказвач – изискването е чуждият текст да се предаде от независим наблюдател на случващото се в сюжетното действие. Самият преразказващ сякаш изземва функциите на повествователя и преразказва случката като свидетел. Особеностите, към които е необходимо да се придържа ученикът, са свързани с основното глаголно време – сегашно историческо, като не се изключват и спомагателни глаголни времена и наклонения, в зависимост от сюжетното действие. Съдържанието на художественото действие трябва да се предаде вярно, увлекателно и изчерпателно, като не се допускат логически несъответствия при структурното подреждане на епизодите, добавяне на несъществуващи моменти или интерпретация на съдържанието. Пряката реч се преобразува в непряка, като ученикът се придържа към оформянето на текста спрямо нормите на книжовния български език.  Трансформиращ преразказ с дидактическа задача от името на герой – изискването е чуждият текст да се предаде от някой от зададените герои, като за преразказващия е необходимо да влезе в ролята на съответния герой. Основното глаголно време е минало свършено време, като не се изключват и спомагателни глаголни времена и наклонения, в зависимост от сюжетното действие. Епизодите, в които не участва героят, или не се преразказват, или ако са необходими за логическата последователност на сюжетното действие, се преразказват в сложна глаголна форма на -л, -ла, -ло, -ли. Съдържанието на художественото действие трябва да се предаде вярно, увлекателно и изчерпателно, като не се допускат логически несъответствия с структурното подреждане на епизодите, добавяне на несъществуващи моменти или интерпретация на съдържанието. Пряката реч се преобразува в непряка, като ученикът се придържа към оформянето на текста спрямо нормите на книжовния български език. Какво трябва да има предвид седмокласникът при преразказ с дидактическа задача: • Типа дидактическа задача; • Глаголното време; • Предаването на пряка в непряка реч; • Необходимостта от включване или изключване на текстове с описателна характеристика; • Кои части от сюжетното действие да преразкаже сбито, кои – подробно и кои да не включва; • Типът изказ да бъде въздействащ, увлекателен и четивен; • Да предаде съдържанието в съответствие с правописните, граматическите и пунктуационните норми на съвременния книжовен български език; • Да се спазват изискванията за графично оформяне на отделните абзаци от текста; • Да не допуска епизоди с коментарен (интерпретативен) характер, в които да изразява лична позиция, а да се придържа стриктно към съдържанието, което повествователят е създал. Трансформиращият преразказ с дидактическа задача на практика обхваща втори модул от Националното външно оценяване за седмокласници. Има за цел да установи способностите на ученика да предава чужда реч, в зависимост от типа задача, която му е поставена – или от неутрален разказвач, или от името на герой. От максималния брой точки 100 за формиране на отличен резултат този модул дава 35. Критериите за оценяване на преразказ са осем на брой и обхващат следните езиковедски параметри: • по отношение съдържанието на художествения текст; • по отношение на дидактическата задача; • по отношение на изграждане на микротекстове с интерпретативен характер; • по отношение на преобразуването на пряка реч; • по отношение на използване на основно глаголно време; • по отношение на спазването на граматичната, правописната и пунктуационната норма; • по отношение на лексикалната култура; • по отношение на графичното оформяне на текста. КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА ПРЕРАЗКАЗ С ДИДАКТИЧЕСКА ЗАДАЧА Tочки 1. ПО ОТНОШЕНИЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ХУДОЖЕСТВЕНИЯ ТЕКСТ УЧЕНИКЪТ: Предава съдържанието вярно, изчерпателно и в съответствие с развитието на действието. 6 Предава съдържанието в съответствие с развитието на действието, вярно, но сбито. 5 Предава съдържанието вярно и в съответствие с развитието на действието, но пропуска някои епизоди. 4 Предава съдържанието като цяло, но пропуска и/или размества епизоди, важни за развитието на действието. 3 Предава съдържанието като цяло, но допуска смислова неточност при един или няколко епизода. 2 Предава съдържанието като цяло, но пропуска отделни епизоди и допуска смислово несъответствие. 1 Допуска фактологични грешки и показва неумение за вярно и изчерпателно предаване на съдържанието в съответствие с развитието на действието. 0 2. ПО ОТНОШЕНИЕ НА ДИДАКТИЧЕСКАТА ЗАДАЧА УЧЕНИКЪТ: Напълно се съобразява с дидактическата задача; предава подробно епизодите, които са съществени за изпълнението на дидактическата задача, и сбито – епизодите, които са несъществени, но изграждат смисловата и логическата взаимосвързаност както на художествения текст, така и на преразказа. 6 Се съобразява с дидактическата задача; прилага уместно техниките на сбитото и на подробното преразказване, но пропуска необосновано елементи на описание, повествование и/или разсъждение в художествения текст. 5 Като цяло се съобразява с дидактическата задача, но предава сбито съществени за изпълнението на дидактическата задача епизоди. 4 Като цяло се съобразява с дидактическата задача и не променя смисъла на художествения текст, но предава сбито и пропуска необосновано епизод (епизоди). 3 Непоследователно изпълнява дидактическата задача, но запазва смисъла на художествения текст. 2 Като цяло се съобразява с дидактическата задача, но нарушава смисловата и логическата взаимосвързаност както на художествения текст, така и на преразказа. 1 Не се съобразява с дидактическата задача и не познава техниките на сбитото и на подробното преразказване. 0 3. ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИЗГРАЖДАНЕ НА МИКРОТЕКСТОВЕ С КОМЕНТАРЕН (ИНТЕРПРЕТАТИВЕН) ХАРАКТЕР УЧЕНИКЪТ: Преразказва, като не допуска елементи на разсъждение (от аналитичен и интерпретативен характер). 2 Преразказва, като допуска единични разсъждения върху отделни структурни елементи на художествения текст. 1 Преразказва, като допуска елементи на разсъждение и “дописва” художествения текст, с което променя неговия смисъл. 0 4. ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕОБРАЗУВАНЕТО НА ПРЯКАТА РЕЧ УЧЕНИКЪТ: Преобразува правилно и последователно пряката реч в непряка и/или полупряка, като не допуска необосновани лексикални повторения. 4 Преобразува пряката реч в непряка, но в синтактичните конструкции използва повтарящи се глаголи. 3 Преобразува пряката реч в непряка, но допуска пунктуационни грешки в оформянето ѝ. 2 Преобразува неточно и непоследователно пряката реч в непряка. 1 Не умее да преобразува пряката реч в непряка, поради което не преразказва диалозите или монолозите в художествения текст и/или предава директно пряката реч. 0 5. ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ОСНОВНО ГЛАГОЛНО ВРЕМЕ УЧЕНИКЪТ: Преразказва в съответствие с дидактическата задача в подходящо основно глаголно време и в съответните му спомагателни времена и наклонения. 4 Преразказва в подходящо основно глаголно време, но допуска единични грешки при съвместната употреба на глаголните времена и наклонения. 3 Преразказва в подходящо основно глаголно време, но допуска единични грешки в неговата употреба. 2 Преразказва в неподходящо основно глаголно време, но успешно съвместява спомагателни глаголни времена и наклонения. 1 Преразказва, като не избира правилно наклонението на глагола и основното глаголно време; допуска грешки при съвместната употреба на глаголните времена и наклонения. 0 6. ПО ОТНОШЕНИЕ НА СПАЗВАНЕТО НА ГРАМАТИЧНАТА, ПРАВОПИСНАТА И ПУНКТУАЦИОННАТА НОРМА УЧЕНИКЪТ: Не допуска граматични, правописни или пунктуационни грешки; използва разнообразни синтактични конструкции. 7 Допуска единични пунктуационни грешки; използва разнообразни синтактични конструкции. 6 Допуска единични правописни грешки; използва разнообразни синтактични конструкции. 5 Допуска единични граматични, правописни или пунктуационни грешки; използва разнообразни синтактични конструкции. 4 Допуска единични повтарящи се граматични, правописни или пунктуационни грешки; използва еднотипни синтактични конструкции. 3 Допуска повтарящи се граматични, правописни или пунктуационни грешки; използва еднотипни синтактични конструкции. 2 Допуска груби и повтарящи се граматични, правописни и пунктуационни грешки; използва еднотипни синтактични конструкции. 1 Проявява явна езикова некомпетентност. 0 7. ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЛЕКСИКАЛНАТА СИ КУЛТУРА УЧЕНИКЪТ: Употребява стилово уместни думи и изрази; използва подходящи синоними при замяна на думи и синтактични конструкции, специфични за езика на писателя. 3 Допуска единични лексикални неточности. 2 Допуска повтарящи се лексикални грешки. 1 Употребява стилово неуместни думи и изрази; използва неподходящи синоними и синтактични конструкции. 0 8. ПО ОТНОШЕНИЕ НА ГРАФИЧНОТО ОФОРМЛЕНИЕ НА ПРЕРАЗКАЗА УЧЕНИКЪТ: Откроява графично всички абзаци; пише с ясна графика главните и малките букви, отделя думите; редактира четливо текста си при необходимост. 3 Допуска единични грешки при отделяне на думите и/или при пренасянето им на нов ред. 2 Слива не повече от два абзаца; не пише с ясна графика главните и малките букви, но отделя думите и редактира четливо текста си при необходимост. 1 Не откроява графично абзаците; пише неясно и нечетливо 0 ПРЕРАЗКАЗЪТ СЕ ОЦЕНЯВА С 0 ТОЧКИ И В СЛУЧАИТЕ, КОГАТО УЧЕНИКЪТ Е: Предал празен лист. Написал текст, който няма пряко отношение към изпитния текст. Писал нечетливо до степен на неразбираемост. СВОБОДЕН ПРЕРАЗКАЗ Свободният преразказ е вид репродуктивен текст, в който със свои думи се пресъздава (част от) съдържанието на наративен текст. Специфичните особености на писмения свободен преразказ можем да обобщим по следния начин: • Свободният преразказ достоверно пресъздава (част от) сюжета на първоизточника. • Коя преразказна техника (на подробното или сбитото преразказване) или комбинация от техники ще се избере за представяне на информацията от първоизточника, зависи единствено от личното предпочитание на ученика. Свободно се избира и подходът към първоизточника — за цялостно или подборно преразказване. По-общите преразказни критерии на писмения свободен преразказ можем да обобщим по следния начин:  Както във всеки преразказ, така и в свободния съдържанието на първоизточника се пресъздава със свои думи. Недопустимо е дословното възпроизвеждане на големи пасажи.  Повествованието се изгражда от позицията на повествовател в третолична (той) форма.  Както във всеки преразказ, в свободния преразказ е недопустимо произволното сменяне на основното разказно време/наклонение. Веднъж избрано, то остава единно за целия текст.  Пряката реч от първоизточника се възпроизвежда преимуществено като косвена. Допустимо е прякото пресъздаване на отделни ключови реплики.  Не се допускат добавки с интерпретиращ характер. Неуместно е коментарното изразяване на лична позиция към елементи от разказния свят. Можем да обобщим следното: Основно изискване към свободния преразказ е да пресъздава достоверно съдържанието на изходния текст; смисловото възпроизвеждане да става със свои думи в единна разказна перспектива; информацията да е предназначена за незапознат с първоизточника адресат. Използвана литература: 1. Маргарита Георгиева, Елка Добрева. Писмените ученически текстове. Първа част. София, 2003, изд. Кръгозор Подбор и селекция: [url]http://kursoviraboti.com[/url]

Как се пише съчинение в училище

Съчинения се наричат текстовете, създавани по повод на някакъв нетекстов обект с описателни, осведомителни и пр. цели. Съчиненията се пораждат в ситуации на нерегламентирано или регламентирано текстопроизводство. Съчинения, възникващи според предварително поставени условия за начина, по който да се третира обектът, се определят като регламентирани. В този случай от ученика се изисква да създаде съчинение с определена функционална натовареност - съчинение описание, съчинение повествование, съчинение разсъждение, осведомително съчинение, подбудително съчинение. Съчинението описание трябва да бъде правдоподобно, да разкрива достатъчно и съществени белези, за да представи вярно обекта, да борави с подходящ подбор от думи, съобразен с вида на представяния обект. Съчинението описание следва общия композиционнен модел: увод, изложение, заключение. Подреждането на описателните моменти трябва да се движи от общата представа към уточняващите детайли. Съчинението повествование разказва за нещо случващо се, като действията и състоянията се разполагат в реално протичащо време. В основата на разказването е случка, която трябва да бъде представена с нейното начало, развитие и край. Освен основния епизод в повествованието може да има и допълнителни елементи – описание, разсъждение, диалог. Тяхното присъствие не е задължително. Повествованието може да се води в аз-форма или в третополична той-форма. В него преобладава авторската реч, която се допълва от пряка и непряка чужда реч. Композицията на съчинението повествование съдържа като основни елементи: • встъпителна част – запознава с времето и мястото на действие, въвежда героите. • същинска част – разказва основната случка или събитие. • заключителна част – разказва последиците от случилото се. Съчинението разсъждение е отговор на въпрос – устен или писмен текст, с който защитаваме свое становище по поставен чрез въпрос. Съчинение разсъждение се съставя по определени точки. Те са: 1. Увод – насочва към поставената тема. В него се съдържат данни за автора, които са свързани с поставената тема. Насочва към проблемите, които са поставени в заглавието. Трябва да съдържа името на автора и произведението. 2. Теза – пряк отговор на поставения въпрос. Отговаря се с няколко изречения-сбито и точно. Тезата изразява мнението на автора на съчинението по поставения проблем. Тя е сбор от няколко твърдения. Всяко от тях представлява отделна подтеза, която трябва да бъде доказана в изложението. 3. Изложение – чрез разсъждения се доказва, че тезата е вярна. Чрез размисли се отговаря подробно на поставения въпрос. Дават се примери от текста. Цитатите сами по себе си не могат да бъдат доказателство. Те могат само да подкрепят доказателствата. Те не трябва да се преразказват. При размислите е необходимо да се определи какво казва писателят по въпроса, който ни интересува:Защо го казва?; Как го казва?; С какви художествени средства?. Резултатите от разсъжденията се оформят в извод. 4. Заключение – представлява обобщение под формата на извод на казаното в изложението. Съчинения, създавани в ситуации на нерегламентирано съчиняване, се определят като свободни. Свободното съчинение е тип продуктивен текст, при който на ученика е предоставена свобода да избира, включително и да комбинира, текстопораждащи техники (описване, разсъждаваме и т. н.) съобразно със собственото си виждаме относно най-сполучливия начин за текстово представяне на определения обект и за постигаме на конкретната комуникативиа цел. Съчинения интерпретации се наричат речевите продукти, съотнесени с текстов обект (художествен или друг някакъв текст) в аспект на тълкуване, коментар, анализ, оценка и т. н. Ученическите съчинения интерпретации битуват в няколко основни жанрови разновидности: 1) Отговорът на въпрос е текст, в който се излага и аргументира чрез тълкуване позицията на ученика относно интерпретирания текст във връзка с поставена дидактическа задача. 2) Интерпретативно съчинение (статия) представлява систематично изложение на резултатите от проучването и интерпретацията на проблем, съществен за даден изходен текст. В този вид съчинение ясно се откроява и пътят, по който ученикът е достигнал до своите истини за интерпретирания проблем. Интерпретативното съчинение по литература е научен, литературноаналитичен и литературнокритически текст, писмено изложение коментар на художествена литературна творба или творби по определена тема. То като цяло се отъждествява с понятието аргументативен литературнонаучен текст: систематично писмено изложение, комплекс от разсъждения и изводи, илюстрирани с цитати от художествената литературна творба, които доказват състоятелността на формулираната теза въз основа на проблематиката, заложена в заглавието. С други думи, интерпретативното съчинение по литература е умален и опростен работен вариант на литературнокритическата статия, предназначен за практическа образователна работа в средното училище. Неговата идеална цел е да развива у учениците умения за относително самостоятелен коментар на художествено литературно произведение, изложен в последователен смислово свързан текст, подчинен на изискванията на научния стил и орнаментиран, по възможност, с оригинални есеистични елементи. Реалната му цел е чрез неговото създаване учениците да си изградят практически умения за генериране на аргументативен, „доказателствен“ литературнонаучен текст с известни аналитични изводи въз основа на зададен проблем. Жанрът интерпретативно съчинение е текст, който съчетава аргументаторски и херменевтични умения, т.е. показва изкуството на своя автор да “чете” по различен начин дадена творба, като ѝ придава нови, оригинални значения, надхвърлящи авторовите намерения. На практика това означава съчинението да “превежда” многопосочните значения на литературната творба, като все повече и по-плътно се доближава до обекта на тълкуването (литературния текст-основа). Съчинението е своеобразна визитна картичка, която показва степента на литературна компетентност, нивото на езиковата култура или обобщено казано комуникативния потенциал на своя автор. Композицията на интерпретативно съчинение следва следната схема: Можем да обособим следните изисквания и принципи на конструиране на интерпретативното съчинение: І. Въведение  начален композиционен компонент, който дефинира и определя смисловите граници на интерпретацията, като върви от общото към частното.  Неговият емоционален градус е значително по-висок от този на аргументативната част, където преобладава рационалното начало. ІІ. Теза  отделен абзац, със статут на основно твърдение  структура: въвеждащо изречение, развиващи изречения – отделните микротези и заключително изречение.  Тезата притежава ярко изразен рационален характер, тя е и микроплан на интерпретативното съчинение. Подредбата на микротезите е свободна, но по правило първата микротеза трябва да има ярка аргументативна сила, втората може да бъде по-слаба в това отношение, а финалната микротеза отново трябва да бъде особено категорична и недвусмислена като аргумент. Подредбата на микротезите в тезата трябва да бъде спазена в същинската част, тази, която се определя като изложение или същинската интерпретация. ІІІ. Аргументативно-интерпретативна част (изложение)  Винаги се започва с дефиниране на първата микротеза. Всяка микротеза се изказва в изложението.  Микротези – съставни части на тезата, представляващи отделни смислови ядра на проблематизацията, заложена в заглавието  Микротеми – съставни части на микротезите, които представляват отделни мотиви Те по правило се развиват като се разполагат графично в отделни абзаци. Те съдържат:  Опорни моменти – отделни епизоди от един художествен текст или ключови изрази, които подлежат на тълкуване.  Аргументи – доводи, които се конструират в разсъжденията, като задължително съдържат отговор на въпросите какво, как и защо. Тези три въпроса се отнасят до разнородни микроструктури на текста-основа. Точно тук се реализира онази дейност, която популярно се нарича анализ на текстовите структури, като този анализ може да бъде многопосочен: да се осланя на различните интерпретативни техники, които най-общо се легитимират като затворен или контекстуален прочит на литературната творба.  Цитат – авторов текст, който подкрепя и илюстрира разсъжденията.  Този порядък не е задължителен, т. е. той може да се променя в процеса на работата.  Логически преходи – те се конструират, за да осъществят плавен преход между отделните смислови ядра, присъстващи в съчинението. Има ги (ако е необходимо) между въведението и тезата; между тезата и аргументативно-интерпретативната част (изложението на съчинението); между отделните микротеми в рамките на една микротеза; между отделните микротези; между последната микротема на последната микротеза и заключението. ІV. Заключение  обобщава на ново ниво интерпретираната проблематика.  Заключителната част разширява смисловото поле на интерпретацията към цялата българска литература или към общочовешките ценности, които се интерпретират в литературния текст-основа. Критериите за оценяване на интерпретативно съчинение (VІІІ – ХІІ клас) са следните: 1. Придържане към жанровите изисквания за създаване на този вид съчинение: • подходящ увод; • откроена и произтичаща от проблема в заглавието теза; • пълни, точни, целенасочени и задълбочени разсъждения по темата; • подходящи изводи; • заключително обобщение. 2. Наличие на логически преходи както между отделните структурни елементи на писмената работа, така и между отделните подтези в рамките на същинската част. 3. Наблюдения върху художествената специфика на текста. 4. Стилово единство, цялостност и завършеност на писмения текст. 5. Избор на глаголно време. 6. Равнище на овладяване на правописната и пунктуационната норма на съвременния български книжовен език. 7. Графично оформяне на съчинението. В зрелостния изпит по български език и литература, държан от българските ученици в края на 12 клас, третият модул е написване на литературноинтерпретативно съчинение или литературно есе по избор, като максималният брой точки, които се дават, са 30. Целта е всеки ученик да развие в рамките до 4 страници тема, в която да се открои критическо мислене, езиковедски умения и логическа мисъл. Изискванията са формирани в три основни групи: • литературни компетентности; • компетентности на аргументативен текст; • езикови компетентности. Критериите за оценяване на литературноинтерпретативното съчинение са следните: I. Литературни компетентности – максимален брой точки – 10 • Разбиране и осмисляне на условния характер на литературата – от 0 до 2 т. • Знания за процесите в литературната история, автора и творбата – от 0 до 2 т. • Умения да се прилагат знания за строежа и функционирането на литературната творба и изясняване на зададени проблеми – от 0 до 3 т. • Интерпретиране на художествените смисли съобразно поставен проблем – от 0 до 3 т. II. Знания и умения за изграждане на аргументативен текст – максимален брой точки – 12 • Наличие на теза, съответстваща на темата и проблема – от 0 до 3 т. • Адекватна, конкретна и изчерпателна аргументация – от 0 до 3 т. • Логическа последователност на аргументацията – от 0 до 3 т. • Ясно структурирани и смислово свързани композиционни части (Увод, изложение, заключение) – от 0 до 3 т. III. Езикови норми – максимален брой точки – 8 • Знания и умения за прилагане на лексикалната норма – от 0 до 2 т. • Знания и умения за прилагане на граматичната норма – от 0 до 2 т. • Знания и умения за прилагане на правописната норма – от 0 до 2 т. • Знания и умения за прилагане на пунктуационната норма – от 0 до 2 т. Максимален резултат от критериите за оценяване на интерпретативно съчинение – 30 точки. 3) Есето представлява изградена на асоциативен принцип интерпретация на проблем, към който се подхожда на базата на персонален опит (житейски, философски, естетически и пр.). В изложението се представя становище, което се доказва с аргументи от различен тип. Смисловата структура на есето „снема“ не логиката на научното изследване, а следва интуицията, играта на въображението и фантазията на ученика. Критериите за оценяване на литературно есе според изискванията на МОН са следните: I. Компетентности за писане на аргументативен текст есе – максимален брой точки – 22 • Изразяване на лично становище по зададения проблем – от 0 до 2 т. • Разглеждане на проблема в адекватен и значим контекст – от 0 до 2 т. • Стилистически умения за постигане на въздействие и убедителност – от 0 до 3 т. • Достатъчност на аргументацията за убедителното доказване на тезата – от 0 до 3 т. • Теза, свързана с поставения проблем – от 0 до 3 т. • Аргументация, доказваща тезата и подтезите – от 0 до 3 т. • Логическа последователност на организацията на есето – от 0 до 3 т. • Смислова обвързаност на композиционните части на есето – от 0 до 3 т. II. Езикови норми – максимален брой точки – 8 • Знания и умения за прилагане на лексикалната норма – от 0 до 2 т. • Знания и умения за прилагане на граматичната норма – от 0 до 2 т. • Знания и умения за прилагане на правописната норма – от 0 до 2 т. • Знания и умения за прилагане на пунктуационната норма – от 0 до 2 т. _______________________________________________________________ Максимален резултат за 6.00 от критериите за есе – 30 точки. Продуктивните текстове в начална степен се представят от съчиненията, реализирани най-често чрез жанрове, които предпоставят някаква конкретна функциоиално-смислова натовареност на текста. Заложената в учебниците за 2. клас информация за разказ по серия от картини, опорни думи и пр. подготвя учениците за осмисляне на понятието съчинение повествование, което се въвежда в 3. и 4. клас. В 3. клас акцентът се поставя върху (микро)съчинение описание иа обект, който може да бъде наблюдава от всички ученици, а в 4. клас се включва съчинение повествование (например по зададено начало). Неподходящо е в начална степен да се предвиждат свободни съчинения по аналогия (такива съчинения са заложени в учебните програми за 3. клас), защото социокултуриият опит на децата е още твърде беден, за да се изисква прилагане на подобни логически операции при създаваме на собствен текст. Свое място в начална степен имат осведомителните и подбудителните съчинения (особено по-кратките жанрове като обява, писмо, поздравление, покана), но съчиненията интерпретации са неподходящи за тази възраст. Малките ученици още нямат необходимия социален опит и интелектуален потенциал, за да интерпретират писмено какъвто и да е текст (езиков или неезиков). В този смисъл е пресилена сегашната практика в началния училищен период да се работи върху съчинение по сюжетна картина, отговор на въпрос и пр. Във връзка с обучението по литература е логично да се включват устни отговори на въпроси, но в никакъв случай не е уместно въвеждането и на писмените им варианти (както е сега в 3. клас). Освен че липсва интерпретаторски опит у децата, не трябва да се забравя и че те още не са запознати с характеристиките на разсъждението като тип текст, за да могат сами да продуцират съчинения интерпретации. Основен вид продуктивен текст в средна степен е съчинението, представено чрез различните му видове (жанрове) — описание, повествование, разсъждение, осведомително съчинение, подбудително съчинение. В 5. клас се разширява работата върху съчинение повествование и съчинение описание (сега описанието се съотнася с група обекти и със сложно устроени обекти — архитектурни и/или исторически паметници, природни картини). В 5. клас се включват и частни разновидности на осведомителното съчинение - например лично писмо, поздравителна картичка и др. В 6. клас се акцентира върху съчинение разсъждение. В учебното съдържание по български език за този клас е предвидено изучаване на разсъждението като тип текст, което мотивира и включването на съчинението разсъждение в работата за развитие на речта. Въпреки че в момента Министерството иа образованието и науката препоръчва в 6. клас да се включи и есето (като разновидност на съчинението разсъждение), може да се спори дали шестокласниците имат достатъчно натрупан опит (социален, философски, етичен и пр.), за да могат да се справят с подобна задача. Може би в 8. и 9. клас самите извънучилищни комуникативни потребности на учениците ще ги насочат към есето като жанр и затова е по-логично специалното му изучаване да се отнесе към горна степен. В 7. и 8. клас е подходящо да се предлагат теми за свободни съчинения, в които не е препоръчана някаква конкретна функционално-смислова доминанта на създавания текст, а само е указан обектът, с който той трябва да се съотнесе (дъждовен ден, незавършен строеж, празничен обяд и под.), или пък само е формулирана темата, която трябва да се разгърне в него. Във връзка с дадения обект или дадената тема учениците получават свободата по свое предпочитание да използват текстопораждащи техники, които най-пълно съответстват на субективното им комуникативно намерение при съставянето на съчинението. Така естествено се стига и до есето със специфичния за него стил и възможностите, които предоставя за демонстрация на лична позиция по дадена тема, за позоваване на собствения опит (житейски, етичен, естетически, философски и пр.) и индивидуално светоусещане, за асоциативна игра на мисълта. Вторият вид продуктивен текст — съчинението интерпретация — се представя чрез жанра отговор на въпрос (7.-8. клас). В предложената тук система отговорът на въпрос се дефинира като жанрова разновидност на съчинението интерпретация, защото формулираният въпрос върху някакъв текст (езиков или неезиков) предполага вариант на интерпретация и ясен структурен модел на ученическия текст. В средна степен по традиция се включват и т. нар. съчинения по картина, скулптура и др., но те рядко се реализират като съчинения интерпретации. Препоръчително е интерпретационните им варианти да се използват много внимателно и по възможност съвсем ограничено, защото интерпретацията на естетически обект изисква стабилна подготовка в областта на съответното изкуство (не можеш да интерпретираш нещо, което не разбираш и/или чийто език не владееш). Разумно е, разбира се, задачи за създаване на подобни текстове да се адресират към ученици с интереси в съответната област. Основен вид продуктивен текст в училищната стенен 9.-12. клас е съчинението интерпретация, представено от жанровете статия и есе; продуктивните текстове се представят и чрез есето, разработено като свободно съчинение с оглед на нетекстов обект. С жанровите характеристики на статията, с критериите за подготовката, писането и редактирането ѝ учениците се запознават в 9. клас. Те вече имат опит в разработката на съчинение интерпретация от типа отговор на въпрос (7.-8. клас) и по-богата литературна култура. Съществено е увеличена и способността на учениците да се съсредоточават върху проблеми от различно естество (философски, нравствени, екзистенциални, естетически и т. н.), което улеснява мотивирането им да правят своите успешни опити на тълкуватели. Освен това в 9. клас е възможно изучаваният автор да се ситуира в по-широк литературен и културен контекст, а темите за статии могат да изискват полагане на проблема в по-широки културни хоризонти, открояване на битието му не само в конкретния интерпретиран текст, а и във връзка с други сродни обекти. За да се формират умения за разработване на статия, се повишава трудността на темите и обектите, които се тълкуват. Уместна е следната времева последователност, която визира разполагането на интерпретираните обекти: В 9.-10. клас е подходящо да се работи върху статия върху един текст; статия върху същия текст, но на друга тема; статия по тема, разработвана за един отделен текст, но отнесена към цялото творчество (или повече текстове) на автора; статия по тема, разработвана, върху един или повече текстове на даден автор, но отнесена към един или повече текстове на друг автор. В 11.-12. клас може да се работи върху статия за текстове от един автор; статия за текстове (с еднаква, а в следващ етап с различна жанрова принадлежност) на автори от една и съща литературна епоха; статия за текстове (с еднаква или различна жанрова принадлежност) за автори от различни литературни епохи. От 10. клас по преценка на учителя, съобразена с равнището на аудиторията и със спецификата на учебното съдържание, се разработват статии върху текстове, които не се изучават в уроците по литература (метатекстове, публицистични, научни, научнопопулярни и други текстове). С жанровата природа на есето учениците специално се запознават в 9. клас. Есе може да се пише и в 7., и в 8. клас, но богатите възможности, които есето предоставя за себеизява по разнообразни въпроси (в тяхната явна или асоциативно усетена връзка), могат да се осмислят в горна степен. Уместно е за есе да се следва същата градация по степен на трудност и да се предлагат същите теми, както за статия, защото по такъв начин учениците получават правото за избор на жанр за текста си - есе или статия. Есето е жанр, относим и към групата на съчиненията интерпретации, и към свободните съчинения. Мислено като свободно съчинение, то, за разлика от есето интерпретация, предполага пишещият сам да подбира обектите (текстови или нетекстови), а на практика това означава учителят само да предлага темата за текста. Използвана литература: 1. Маргарита Георгиева, Елка Добрева. Писмените ученически текстове. Първа част. София, 2003, изд. Кръгозор Подбор и селекция: [url]http://kursoviraboti.com[/url]

Отвореното пространство на дома и идеи за неговата функционалност

Все повече хора искат техния дом да изглежда светъл, с отворени пространствени детайли, които да могат да увеличат това усещане. Но това определено трябва да бъде направено по начин, който да не се отразява в отделните интериорни функции. Ето няколко интериорни идеи със строителна фирма МД-90 за Варна и област, които позволяват на пространството да се „движи” и да създава нов вид на общата жилищна площ: Стъклени пана – едно решение, което определено е много функционално и естетично и което може да променяте лесно като определяте процента на затваряемост. Разделяне на общото пространство и обособяването му на отделни зони по цветови комбинации. Раздграничаване с рафтове или етажерки, които могат да бъдат използвани от двете страни на помещението. Създават уют и ново, различно присъствие в зависимост от изгледа Фиксиране на отделните пространства с мебели. Изглежда лесно на пръв поглед, но на практика се оказва истинско изкуство. Нашите консултанти на строителна фирма МД-90 ви дават идеите, а Вие решете функционалните варианти, а защо не и комбинативни разновидности за жилищното пространство. То все пак е ваше и трябва да подчертава личното Ви присъствие в него като стил и начин на живот. Но не забравяйте че правилното разпределение Ви дава възможност да притежавате всички необходими удобства, независимо дали жилищната площ е голяма или е с размерите на едностаен апартамент. Повече за нашите строителни услуги, проекти, ремонти, реконструкции на сайта и блога ни на адрес – [url]http://www.md90.biz[/url]

Модални глаголи част 1

Всеки който е изучавал [url=http://www.senseistudy.eu/]английски език[/url] се е сблъсквал с употребата на модалните глаголи. В тази статия ще разгледаме някои от тях и ще обясним каква е употребата им в конректния случай, така че да разберете разликата и когато ви се наложи в разговор да направите правилния избор. Първо ще разгледаме употребата на модалните глаголи, които изразяват някакво задължение или необходимост( obligation/necessity). Това са модалните глаголи must и have to. Те имат много близко значение . Have to се използва по-често за общи, външни задължение например правила и закони. Нещо, което някой ни налага като правило вън от нас(тоест не ние самите да си го налагаме). Must се използва по-често за специфични, конректни или лични задължения(нещо, което ние самите си налагаме на нас). Нека да сравним два примера, за да разберет разликата по-добре. I have to wear a white shirt at work. (it’s a rule in my company) Трябва да съм облечен с бяла риза на работа ( това е правилно във фирмата, в която работя) I must buy a new shirt for my sister’s wedding. (it’s my own decision). Трябва да си купя нова риза за сватбата на сестра ми. (това е мое собствено решение). Друга съществена разлика между must и have to, произлизат от това, че have to може да се използва граматически във всички времена, докато must е модален глагол , неговите форми са must и mustn’t. Интересно допълнение е, че можем да използваме и двата глагола,когато искаме да препоръчаме нещо много силно на някого. You have to /must watch this new film- its’amazing. Трябва да гледаш този нов филм- невероятен е. Дотук разгледахме употребата на тези два глагола за изразяване на задължение или необходимост. За да изразим обратното – липса на задължение или необходимост използваме don’t have to. Нека да дадем няколко примера за това. You don’t have to pay for the water. It’s free. Няма нужда да плащаш за водата, тя е безплатна. You don’t have to come with me to this party if you don’t want to. Няма нужда да идваш с мен на това парти, ако не искаш. На български най-лесно и ясно е да преведем don’t have to с няма нужда. Важно е тук да отбележим разликата с mustn’t, което изразява забрана. За разлика от употребата им в положителна форма, mustn’t и don’t have to нямат нищо общо когато са в отрицателна форма. You mustn’t park here. It’s forbidden. Не трябва да паркираш тук. Забранено е. You mustn’t eat in the classroom. There is a rule. Не трябва да ядеш в класната стая. Има такова правило. В този случай можем да използваме и can’t /not allowed като синоним на mustn’t. You mustn’t park here/ You can’t park here./ You are not allowed to park here. Не трябва да спираш тук./ Не можеш да спираш тук ./ Не е позволено да спираш тук. Сравнете с употребата на don’t have to и ще видите , че значението им е съвсем различно. В заключение, за да изразим задължение и/или необходимост както и липса на забрана или необходимост, или наличие на забрана използваме глаголите must и have to, както и съответно don’t have to и mustn’t. Важно е да правим разликата в отрицателната им форма, когато тези глаголи означават две коренно различни неща, а именно mustn’t изразява забрана, докато don’t have to – липса на необходимост.

Повече за металните керемиди и защо да ги изберем

1. Предимства на металните керемиди. Металните керемиди са широкоспектърни като приложение и определено тук с нашите консултанти на строителна фирма МД-90 ще отбележим техните основни предимства: – издръжливи на атмосферни неблагоприятни условия като пожар, дъжд, вятър, влага, корозия – имат дългосрочна гаранция в рамките на няколко десетилетия /45-50години/ – лесен монтаж – практичност при поддръжка – разнообразие от цветове и форми – леки са като конструкция 4,5kg/m2 – достъпност на ценови диапазон – притежава висока ефективност като съвкупност от технически характеристики и свойства 2. Приложение на металните керемиди Могат да се използват за строителство на жилищни, промишлени и обществени сгради, както и за реставрация на стари сгради, тъй като металните керемиди могат да изпълняват всякаква архитектурна особеност. Това позволява използването им както при ново строителство на сгради, така и при ремонти, подмяна на покрив. С развитието на технологиите се подобрява и техните показатели и те се превръщат в незаменима част от покривното пространство на много сгради у нас. Повече за строителни услуги, ремонти, реконструкции покриви и др. на сайта и блога на строителна фирма МД-90 за Варна и област на адрес – [url]http://www.md90.biz[/url]

За приказните герои - феи и елфи

[url]http://bgcostumes.eu[/url] Намираме ги в най-любимите си истории – Питър Пан, Властелинът на пръстените, Господарката на злото, Уингс, Ерагон, Тайната на Артемис Фоул. Харесваме ги, помним ги и ги търсим в следващите ни книги, филми, произведения на изкуството. Защо Феите и елфите са сред любимите ни герои? Образът на феята обединява в себе си няколко теми, близки до всеки от нас -темата за женствеността, за непреходната женска красота, за финната и деликатна женска същност -темата за природата като източник на хармония, смисъл и непреходност - темата за приказките, вълшебството и свръхественото – които отчаяно търсим в нашето ежедневие всички малки и порастнали деца. Феите са не само нежни и ефирни, но често проявяват непостоянство, палавост, своенравност, което ги прави забавни, интересни и непредсказуеми. Те често се привързват към нашите любими герои, съпровождат ги по време на тяхното приключение и им помагат с вълшебните си сили. Водят скрит начин на живот, не демонстрират шумно способностите си, но не остават безразлични и помагат на хората, които харесват. Проявяват своята своенравност и непредсказуемост към непознати и груби индивиди. Те правят дарове на новорените, раздават съкровища като символ на мъдрост, наказват злодеите. Хората правят феите герои на множество легенди, приказки и произведения на изкуството и са неизменна част от романтичния свят на човека от векове. Как изглеждат? Феите се изобразяват като красиви женски горски духове с чисто човешки облик . Обикновено са с крилца и издават меко сияние. Описват ги като малки и красиви същества. Те са вечно млади, неземно красиви, с дълги коси и чародеен поглед, който замайва. Облечени са в дълги рокли в нежни, бледи цветове, които подчертават тяхната свръхествена природа. Цветовете, типични за облеклото на горските феи са земните цветове – кафяво, зелено, бежово – които подчертават връзката им с природата и с ественото им местообитание – гората. Олицетворяваме ги с природните сили, народното познание и мъдрост, могъществото.

5-те грешки, които се допускат след боядисване на косата

Нямаш време за фризьор и предприемаш действие да се боядисаш вкъщи, но забелязваш често избледняване на цвета си и това не ти харесва. Или си постигнала желаниите цветове след процедура в салона и след известно време, нюансите не са това което си представяш. Всичко това се дължи на няколко малки грешки, които може би пропускаш. Да чуем професионалистите - фризьорите: ???? Грешка 1. Ако миеш косата веднага или на следващия ден след боядисване. При някои бои за коса, процесът на стабилизация на цвета продължава по-дълго и за това е най-добре да избягваш да миеш косата в първите 48 часа след процедурата. Но разбира се ние лисичките имаме своите малки хитринки, и ще споделим с теб, че в тази точка, можеш спокойно да се довериш на експертите от марката ECHOSLINE и шампоана S1 AFTER COLOUR за измиване на боядисана коса. Шампоанът завършва процеса на оцветяване и забавя процеса на измиване и ти позволява да се наслаждаваш на новия си цвят на косата, невероятно дълго време! ???? Грешка 2. Ако не използваш у дома специални продукти за боядисана коса. Продуктите за боядисана коса не са маркетингов трик. Специалните серии за грижа за боядисаните коси съдържат водоразтворими силикони, които не позволяват на пигментите в боите да се отмиват от косата. В този случай най-добре ще помогне серията CAVIAR SUPREME на италианската марка KAYPRO, които са създадени специално за боядисана и химически третирана коса, чиято формула е обогатена с екстракт от черен хайвер. Серията включва шампоан, крем, маска и серум за запазване на цвета. ???? Грешка 3. Ако не нанасяш термозащитни продукти преди да използваш преса или маша. Цветът на косата се променя при висока температура. Така, че не забравяй продукта за термозащита, преди да посегнеш към пресата за коса. Тук ти препоръчвам едина страхотна подхранваща спрей маска за боядисани коси с 15 функции - ALL IN ONE 15 COLOR MULTI-TREATMENT SPRAY MASK на италианската марка Selective Professional. ???? Грешка 4. Ако не използваш тониращи шампоани и маски за коса. С тях не само можеш да добавиш красив оттенък към косите, но и да неутрализираш рижавите нюанси или жълтите такива след боядисване! Така, че добави ги към арсенала си за грижа за цвета на косата у дома. Ще ти предложа любимата си серия от оцветяващи шампоани Navitas и маски Navitas за коса на италианската марка JEAN PAUL MYNÈ - NAVITAS ORGANIC TOUCH. ???? Грешка 5. Ако след 4 седмици решиш сама да боядисваш израсналите корени, игнорирайки препоръките на фризьора ти. Или пропускаш да се абонираш за ценните съвети и любопитни факти от myfoxbox.shop ???? Не допускай тези грешки и ще се наслаждаваш по-дълго на цвета на косата си!

Какви са предимствата на прахосмукачка робот Xiaomi Roborock S6?

Xiaomi е един от най-добрите на пазара производител на прахосмукачки роботи. Roborock S6 е най-добрият пример за това, тъй като при него говорим за един от най-мощните, но тих модел. Това не е всичко което може да се каже за тази прахосмукачка робот. Тя е способна да се адаптира към вкякакви ситуации, което го прави универсален робот. Лесен за инсталиране и с голяма мощност на картографиране, Xiaomi S6 е предназначен за всички който търсят висококачествен робот за почистване. Благодарение на лазерен сензор, този модел прахосмукачка робот голям капацитет за картографиране на дома ви, като по този начин постига голяма безопасност по време на почистването. В допълнение, след първото почистване робота Xiaomi S6 ще открие най-оптималния път за почистване на дома ви, като благодарение на високата си всмукателна сила от 2000 PA и моп е способен да почисти безупречно дома ви. Използвайки приложението Mi Home ще имате пълен контрол от разстояние на вашия робот. В приложението можете да видите карта на дома си, да поставяте бариери с който да ограничите зони за почистване, да изберете зони за ежедневно почистване, също така следите състоянието на робота. Xiaomi S6 е разработен да бъде напълно автоматичен и самостоятелен, чрез LDS лазерно измерване на разстоянието със скенер 360 градуса, който непрекъснато следи и проверява обстановката около робота. Процесора на робота е с голям капацитет и заедно с по-ниските му сензори може успешно да изпълнява мисиите по почистване на пода в дома ви. С прахосмукачка робот Xiaomi Roborock S6 винаги ще имате чист под. Вижте намаленията в сайта [url]https://cheren-petak.com/[/url]

Електропастири – по-ефективните заграждения за животновъдни стопанства

С какво ограждение да защитите своето стопанство? За далновидните фермери този въпрос отдавна не е на дневен ред. В животновъдния сектор като най-рентабилно решение са се доказали електрическите огради, познати с наименованието електропастири. Едни от най-добрите готови решения, както и аксесоари и допълнително оборудване предлага фирма Евроагро, включително онлайн, чрез фирмения си уебсайт [url=https://euroagro.bg/]euroagro.bg[/url]. На кои изисквания отговаря добрата разработка? Водени от съображения за икономии, много стопани залагат на по-евтините модели електрически огради, а други изграждат собствени, самоделни системи. При скромен бюджет, такова решение е донякъде оправдано, но и свързано с наличие на множество проблеми в периода на експлоатация. Електропастирът, независимо дали е готова система на престижна марка или собствен проект, направен по метода „Направи си сам”, трябва да притежава следните ключови характеристики: • Да осигурява на животните удобни условия за паша в райони с буйна растителност; • Да не позволява на диви животни, и особено хищници да навлизат в ограденото пасище; • Да възпрепятства излизането на селскостопанските животни извън оградения периметър. Да ги спира, без да ги наранява. • Да е лесен за сглобяване и инсталиране, както и да може да се премества на ново място, без особени затруднения. Освен това, безупречно проектираната и инсталирана електрическа ограда не би следвало да създава проблеми, понеже животните са опитали да напуснат заграждението и са предизвикали авария, а още по-малко пък да допуска опитите им да бъдат успешни. Оградата се очаква да осигурява непрекъсната и ефективна работа, така че разходите по изграждането ѝ да са напълно оправдани. Ползите от употребата на електропастири с добро качество са много на брой, особено ако се касае за съоръжения, чиито параметри и брой компоненти отговарят на изискванията на самия терен и са съобразени с вида на отглеждания добитък. Влагането на финансови средства в такъв проект е с бърза и висока възвръщаемост, защото оградата позволява да се спестят средства за допълнителен персонал –пастири, гледачи и т.н. Освен с намаляване на разходите за наемане на работници, електрооградите пестят време, което би могло да се разходва за други дейности, свързани с животновъдството. Качеството на един напълно окомплектован електропастир, се определя и от възможността, ограждението, заедно със стадото да бъде лесно и бързо преместено на друго място. Висококачествената електрическа ограда за говеда, домашни птици, овце, кози, зайци и други животни, ще донесе на бизнеса ви само ползи и ще се превърне в печеливша инвестиция. Фирма Евроагро предлага различни модели електропастири, всеки от които е оптимално подходящ за определени условия. Оградата, предоставена от компанията би могла да бъде под формата на защитна система с генератор на батерии, която да осигури максимална мобилност. Налични са също ограждения, оборудвани със соларни панели, с които могат да се оборудват пасищата в най-недостъпните планински райони, както и стационарни генератори за ограждане на периметър за паша на място в стопанството. Колекцията електрически огради, предлагана от Евроагро включва и системи за дома, с които да се осигури добро защитно ограждение за кучета и котки. Електропастирите са базирани на различни елементи – оградни мрежи, въжета, ленти и поцинкована тел. Асортиментът на фирмата включва готови комплекти, както и отделно предлагани компоненти, сред които: импулсни генератори, изолатори, врати, колчета, кабели, конектори, заземяване и натягащи елементи.

Фототапетът – новото старо интериорно решение

За да освежите скучната обстановка в дома си, не е нужно да правите крупни ремонти и да променяте обзавеждането в цялата стая. С новото поколение фототапети можете да декорирате една от стените, така че спалнята, холът или работният кабинет да придобият коренно различен облик. Фототапетът е старо интериорно решение, което в момента изживява своя ренесанс. Какви идеи бихте могли да реализирате? Фототапетите, предлагани днес, ви дават възможност да реализирате най-креативните си идеи. Дори не е нужно да премахвате стария тапет, в участъка, който планирате да освежите. А освен това можете да направите страхотни актуализации с така наречените модулни картини, които също принадлежат към семейството на фототапета. Фототапетът се вписва перфектно във всеки интериорен дизайн и пространство – от огромните холове на селските къщи до съвсем малките стаички в градските апартаменти. В едностайните апартаменти и студия, фото тапетът позволява пространството да се зонира, както и визуално да се добави обем и акцент. За уголемяване на помещения помагат изображенията тип „перспектива”. Този декоративен елемент пести време и пари при обновяване на интериора. Освен това се лепи и поддържа лесно, и запазва първоначалния си вид в продължение на години. Един от водещите магазини за фототапети в страната ни е [url=https://degrets.bg/]Дегрец[/url] със своя достъпна електронна версия, където можете да изберете перфектно отпечатани тапети в различни размери и цветови схеми. Благодарение на иновативните технологии, касаещи както самото покритие, така и методите на отпечатване на изображенията, фототапетът придоби невиждана до момента популярност. Качеството на стенните картини, предлагани от Дегрец е показателно. Гледани отблизо и отдалеч, фототапетите, залепени на стените имат еднакво силно въздействие. Кой е правилният подход при избора? Много малко хора са наистина наясно тапет с какво фото изображение искат да имат на стената си, а още по-малко пък са онези, които знаят със сигурност, че конкретния модел ще изпълни перфектно своето предназначение и ще се впише добре в стила на помещението. Правилният подход при избора на фототапет, е неговият размер и рисунък да отговаря на характеристиките на стаята, където ще бъде поставен. На първо място е нужно ясно да дефинирате кой е подходящия цвят за конкретното помещение. Необходимо е също така да се вземе предвид общият стил на вътрешното пространство (стая, офис), така че избраният тапет да не противоречи на околната обстановка. Основният принцип при избора на фототапети е комбинация от изображението с цялостния дизайн, цветът трябва да е в хармония с цвета на мебелите. Например, за светлите мебели избягвайте твърде тъмните фототапети и обратно. Важно е да се вземе предвид предназначението на стаята. За хола са подходящи изображения на всякаква тематика, но за спалнята е добре да се избират фототапети с по-романтично и успокояващо въздействие. Черно-белите изображения са подходящи за стаите на тийнейджъри, особено тези от типа „Абстракция”. За по-малките деца са създадени страхотни тапети с анимационни и приказни герои, както и с миловидни животинки. В едно тясно и по-тъмно пространство можете да залепите фототапет с изображение на отворен прозорец, разкриващ прелестна гледка, а защо не и врата тип френски прозорец. По този начин фототапетът ще създаде илюзията, че стаята е свързана с веранда, която води директно към двора, изпълнен с цветя и зеленина. Съвременният пазар, част от който е и магазин Дегрец не поставя никакви ограничения. Изборът се простира дотам, докъдето стига вашата фантазия.