Блог

Механизмът от Антикитера

Учени от университета Насионал де Килмес (Аржентина) и университета в Пюджет Саунд (САЩ) изясниха, че прочутият Антикитерски механизъм е почти с век по-древен, отколкото се смятало преди. Антикитерският механизъм представлява своеобразен астрономически компютър от повече от тридесет предавки и циферблати със стрелки, с чиято помощ можело да се определи положението на Луната, Слънцето, Марс, Венера, Меркурий, Юпитер и Сатурн на определена дата, а също да се изчисли слънчево и лунно затъмнение. Механизмът е открит през 1900 година от гръцки водолази в Егейско море до остров Антикитера на мястото на корабокрушение от I в. пр.н.е., и се смята за първото в историята аналогово изчислително устройство. Механизмът е получил широка известност след статията „Древногръцкият компютър“, публикувана през 1959 година в сп. Scientific American от Дерек де Сол Прайс. Древното устройство се среща и в антични летописи, например при Цицерон в съчинението „За природата на боговете“: „Топката, която наскоро изработи нашият приятел Посидоний, възпроизвежда това, което се случва на небето със Слънцето, Луната и пет планети в различни дни и нощи.“ Самият Антикитерски механизъм и създадената от учените негова функционираща версия се съхраняват в Националния археологически музей в Атина. Радиовъглеродният анализ на механизма определил неговата възраст в периода от 150 до 100 г. пр.н.е., а сега учените изследвали частта му, необходима за определяне на затъмненията. Теоретична основа на изследването бил цикълът на Сарос – период, в който редица слънчеви и лунни затъмнения се повтарят. Сарос е равен на 223 синодични месеца на Луната, което прави 6585,32 дни, или почти 18 календарни години. На практика античните астрономи използвали Екселигмос (от гр. ἐξέλιγμος – завъртане на колелото) – период, равен на три сароса и удобен с това, че образува цяло число дни – 19 756. Учените успели да изчислят, че механизмът за предсказване на затъмнения ще показва най-точни резултати, ако в качеството на „точка на отчитане“ на сароса бъде избран 12 май 205 г. пр.н.е. Такова откритие би им позволило да направят извод, че уредът е бил изработен в края на III – началото на II в. пр.н.е. И все пак изследователите отбелязват, че този факт може да определи не датата на сглобяването на механизма, а времето на разработката на неговата конструкция. [h]Първите въпроси[/h] Механизмът от Антикитера е открит през 1902 г. в Егейско море, близо до остров Антикитера, разположен между Крит и Пелопонес. В момента устройството се съхранява в Националния археологически музей в Атина и е на възраст около 2100-2150 години. Първият учен, който повдига завесата на мистерията около странния апарат, е английският историк Дерек де Сола Прайс, който през 1955 г. пръв изказва предположението, че античният механизъм има точно и ясно предназначение – той е изчислително устройство, подобно на механичните калкулатори от ХХ век или астрономически часовник. Оттогава Механизмът от Антикитера се превръща в любим предмет за изследване на много учени (в това число и Жак Ив Кусто, който в края на 70-те години се гмурка в Егейско море, за да търси части от механизма) и веднага попада в списъка от доказателства на защитниците на теорията за палеоконтакта. Проучванията на уреда, които се правят и до ден днешен, пък все повече озадачават специалистите. [h]Как е направен?[/h] Въпросът как е бил изобретен толкова прецизен астрономически уред преди повече от 20 века още разпалва любопитството на научния свят. Доказано е, че за направата на Механизма от Антикитера са използвани диференциална предавка (за която се смята, че е изобретена не по-рано от ХVІ век), 32 бронзови механизма и циферблати със стрелки. При това нивото на механична обработка на детайлите е сравнимо с това на производството на механични часовници от ХVІІ век. През 1959 г. артефактът е изучен с помощта на рентгенови лъчи, но пълна схема на устройството е съставена едва през 1971 г. През лятото на 2005 година чрез нов рентгенов метод са прочетени около 2000 символа, нанесени върху отделните детайли от механизма. Всички тези странни открития карат учените да създадат международна изследователска група, която да даде окончателно становище за произхода и предназначението на уреда. Екипът на Майк Едмъндс потвърждава, че Антикитерският механизъм представлява прецизен механичен компютър, предназначен за изчисляване на движенията на небесните тела с точност, която трудно би могла да се постигне и в днешно време – своеобразен изключително точен астрономичен календар. Мнението на самия Едмъндс е повече от категорично: “Този уред е просто невероятен, единствен от вида си. Дизайнът му е много красив, а астрономическите изчисления абсолютно точни. Начинът, по който са направени вътрешните механизми, буквално ни накара да зяпаме с отворени уста. Този, който е направил уреда, е бил невероятно прецизен. От гледна точка на това, че е единствен и че представлява историческа ценност, според мен апаратът е по-ценен от картината “Мона Лиза”. [h]Кой го е изработил?[/h] Учените достигат до две основни теории за това кой е направил този изключителен за времето си уред. Според едната група създателите на проекта са от астрономическата школа на древния гръцки философ Посидон, която се е намирала на остров Родос. За архитект на това гениално творение те сочат астронома Хипаркус – един от първите изследователи на движението на Луната и нейните фази. Според последните проучвания, публикувани в списание “Nature” от 30 юли 2008 г., корените на Механизма от Антикитера трябва да се търсят в колонията на Коринт на остров Сицилия, което директно препраща към безспорно най-големия ум на древността – Архимед. Да се твърди, че той е архитект на изобретението, обаче е доста трудно, тъй като Архимед умира повече от 100 години преди най-ранната предполагаема дата на създаването на механизма. Въпреки това не е изключено великият учен да е участвал, макар и косвено, в създаването на тази загадка. В статията, публикувана в броя на списание “Nature” отпреди по-малко от месец, учените правят допълнителни разкрития около начина, по който е работил механизмът. Според тях той е изчислявал времето по Метоническия календар (кръстен на името на древния гръцки учен Метон, който разделя годината на 365 дни, като всяка четвърта има по-един ден повече – 366, и създава теорията за хелиоцентричната система), предсказвал е с абсолютна точност след колко време ще има слънчево затъмнение и е служил като календар за организирането на древните олимпийски игри. [h]Странните артефакти[/h] За Деникен и много негови последователи, изброените досега факти говорят директно, че в направата на Механизма от Антикитера са участвали същества с далеч по-развит интелект от хората, живели през II и I век пр. Хр. Затова този уникален изчислителен апарат, който нерядко е наричан и първия механичен компютър, попада в интересния списък на т. нар. артефакти не на мястото си. Освен него в този списък се включват и Аеропланът от Сакара, Артефактите от Косо, Дорчестър, планината Байгонг, Багдадските батерии, Вкаменената човешка ръка от Богота на 100-130 млн. години, Дисковете от планината Баян Кара Ула (Дропа дискове), Железният стълб в Индия, Каменният блок от Баалбек, Камъните от Ика, Картата на Буаше, Картата Пири Рейс, Картата на Създателя, Кристалните лещи от Хелуан, Кристалните черепи, Кубовидният метален къс от Австрия, Купата и чукчето от планината Тейбъл, Микроскопичните обекти от Нарада, Незавършеният обелиск от Асуан, Пирамидата Гимпи в Австралия, Рисунките на машини в древен Египет, Лампите от Дендара, Статуята от пещерите Лултун, Сферите от Клерксдорп, Фигурките на аероплани от предколумбова Америка, Фигурките от Акампаро, Черната пагода от Конарк и Чукът от Киндуги. За тези интересни артефакти, тяхната история и догадките на учените, както и за много други загадъчни предмети и събития, можете да прочетете в раздела [url=./2.0.21.Блог-Тайни-и-загадки]"Тайни и загадки"[/url] на нашия блог.

Картата на Пири Рейс

В средата на XIX-ти век, директорът на Националния музей в Истамбул, подреждайки библиотеката на византийските императори в стария султански дворец, открил на една прашна полица карта, изработена върху кожа от газела. Върху картата били изобразени западния бряг на Африка, южното крайбрежие на Южна Америка (!) и северния бряг на Антарктида (!!!). Бреговата ивица на Земята на Кралица Мод, южно от 70-тия паралел, била изобразена без ледена покривка. На това място съставителят нанесъл планинска верига. И това е една от най-големите загадки, защото геологическите доказателства потвърждават, че най-късната дата, когато би могла да бъде видяна и нанесена на картата без ледове, е 4000 години пр. Хр. Името на човека, съставил картата, било добре известно на директора на музея. Това бил адмиралът от военния флот на Отоманската империя Пири Рейс, живял през първата половина на XVI-ти век. Картографията била негова страст. Карта, изработена в космоса?! Достоверността на картата не будела съмнение, но Антарктида била открита през 1818 г., а картата била съставена в Константинопол през 1513 г. – 300 години по-рано (!). Графологическата експертиза на бележките, направени в страничните полета на картата, потвърдила, че са направени от ръката на Пири Рейс. Начертана през 1513 г., картата демонстрира необяснимо познаване на Южна Америка. И не само на източното крайбрежие, но и на Андите в западната част, които по това време все още не били известни. Река Амазонка също била изобразена правилно. Неизвестните до 1592 г. Фолклендски острови, също били показани на картата и то на точната географска ширина. След интензивно сеизмично проучване, през 1960 г. подполковник Харолд Олмейра, командир на 8-а ескадрила за техническо разузнаване на ВВС на САЩ, съобщава следното: “Географските подробности, изобразени в долната част на картата (брега на Антарктида), съвпадат точно с данните от сеизмичното разузнаване… Невъзможно е да се обясни това съвпадение с предполагаемия уровен на географската наука през 1513 година”. Самият Пири Рейс, в бележки на страничните полета написал, че картата е базирана на източници, някои от които били начертани от негови съвременници, а други се отнасят към по древни времена – около IV век пр. Хр. Единият от тези източници принадлежал на Александър Македонски, живял точно в тази епоха. Още по-смайващи се оказват резултатаите от изследванията на картографи от САЩ. Според тях, картата е нарисувана така, както би се виждала от космоса (!). Освен това, на нея са показани вътрешните райони на Антарктида, за които никой по това време не би могъл да знае. Показани са и планинските хребети, скрити под ледовете от хиляди години. Картата на Пири Рейс не е единствена! Всъщност картата на Пири Рейс съвсем не е единствената, която смайва днешния свят. Още през 1959 г. американският професор Чалз Хепгуд открил в Библиотеката на конгреса във Вашингтон една карта, съставена от Оронтеус Финиус през 1531 г. Там Антарктида е изобразена без лед, с ясно различими, брегове, планини и реки. Очертанията и характерните особености на релефа, съвпадали със сведенията за скритата под ледове повърхност на материка, които били картографирани през 1960 г. През 1737 г. действителният член на Френската академия на науките Филип Боаше, публикувал своя карта на Антарктида. На нея той също дал точно изображение на материка както изглежда без ледената покривка. Нещо повече, френският академик изобразил в средата на континента водно пространство, разделящо го на два подконтинента. Изследванията по програмата на Международната геофизическа година, извършени през 1958 г. потвърждават, че Антарктида всъщност е архипелаг, съставен от големи острови, сковани от лед, с дебелина 1,5 км. В крайна сметка става ясно, че картите на Пири Рейс, Оронтеус Финиус и Филип Боаше дават представа за Антарктида такава, каквато е била по време на зараждащите се шумерска и египетска цивилизации. Според мнението на специалисти от Масачузетския технологичен институт, за съставянето на тези карти е необходимо задълбочено познаване на методите за геометрична триангулация и разбиране на сферичната тригонометрия. А такива знания безпорно са имали съставителите на картите, които използвали като първоизточници Пири Рейс, Оронтеус Финиус и Филип Боаше. Дали някога ще разберем, кои са били тези древни картографи, обладаващи такива смайващи знания?! За тези интересни артефакти, тяхната история и догадките на учените, както и за много други загадъчни предмети и събития, можете да прочетете в раздела [url=./2.0.21.Блог-Тайни-и-загадки]"Тайни и загадки"[/url] на нашия блог.

Обувките са важни не само за добрата визия

Изобилието от обувки, което предлага всеки магазин специализиран в продажбата им, както и сайтовете предлагащи обувки онлайн, е огромно. Днес съвременният човек се радва на стотици модели дамски обувки, мъжки обувки и детски обувки, като в по-голямата си част те са италиански обувки, немски обувки, китайски обувки или американски такива. Разнообразието от модели при жените е най-голямо, като за това има логично обяснение. От край време жените си падат по обувките и днес всяка жена не пропуска възможност да зареди гардероба си с още един чифт. Оказва се, че лесно можем да разпознаем характера на един човек според предпочитания чифт обувки, който носи. Това се отнася в пълна сила, както за мъжете, така и за жените. Какво означава ако една жена предпочита да носи обувки с ток? Такава жена е енергична и много импулсивна, а самото носене на високи обувки не се отдава на всяка жена, а още по-малко такива обувки стоят добре на всеки крак и на всяка жена. Логично ако една жена предпочита обувките с висок ток, то тя определено има голямо самочувствие, благодарение на което тя иска да бъде забелязвана и да излъчва сексапил. В същото време един от най-предпочитаните мъжки обувки са спортните обувки. Ако един мъж носи често маратонки, то трябва да знаете, че той вероятно има отношение към спорта и се грижи за красотата на тялото си. Такива мъже са своенравни и държат да привличат вниманието на жените към себе си. Мокасините са често употребявани, както от представителките на нежния пол, така и от мъжете. Ако една жена обича да носи мокасини, то тя е целеустремена. Независимо от трудностите тя ще направи всичко възможно да постигне целите си, като в същото време е сдържана и не обича да споделя. Това важи в пълна сила и за мъжете.

Факторът цена при избора на охранителна система

Когато човек избира охранителна система има множество фактори, които оказват влияние върху неговото решение. Несъмнено един от най-силните фактори е цената. Важно е фирмите извършващи СОД услуги да предлагат гъвкави решения и конкурентни цени на своите клиенти. Типичен пример за фирма, чиято политика е ориентирана изцяло в полза на клиента е [url=http://bodusod.bg/]Боду СОД[/url] С ясните условия и атрактивни цени, които предлага, фирмата си е спечелила много лоялни клиенти. За да си изясните начина на ценообразуване при монтирането на охранителна система, трябва да сте наясно с нейните елементи. Тук трябва да споменем, че съществува ценова разлика при елементите предлагани от отделни фирми. Задължителният компонент на всяка охранителна система е техниката, която в голяма част от случаите се заплаща. Цените за техниката варират при различните фирми и също така се определят от големината на монтираната система. Самата техника се състои от магнитен датчик, централа, клавиатура и/или дистанционно управление и обемни датчици за хора или животни. Именно от тези компоненти произтичат и разликите в цените. От размерите на охраняваното помещение зависи и броя на датчиците, които ще се инсталират. Най-често броят им варира между 2 и 6. Другият съществен елемент на ценообразуването е месечната такса. Тук вариацията в цената между отделните фирми отново е голяма. Боду СОД предлага достъпни абонаментни цени, което я разграничава от фирмите, предлагащи месечни такси, непосилни за повечето клиенти. Част от фирмите изискват предварително плащане, но обикновено то върви с определена отстъпка. Предимството отличаващо Боду СОД от останалите фирми е, че не се изисква сключването на ангажиращ договор, който да обвързва и задължава клиента да ползва услугите. Останалите фактори, влияещи върху ценообразуването на услугата, са таксата за монтаж на самата охранителна система и таксата за първоначално включване. Важно е монтажът да се направи от професионалисти, за да може самата система да действа коректно. Тук [url=http://bodusod.bg/]Боду СОД[/url] отново изпъкват пред конкурентните фирми – те разполагат с екип от експерти с дългогодишен опит, които знаят как да извършат качествено монтажа дори на най-сложната система за охрана. Част от фирмите извършват инсталацията на системата безплатно, други вземат определена сума за нея. Такса за така нареченото първоначално включване обикновено не се взема, освен в случаите когато има прехвърляне от един доставчик на друг. В тези случаи сумата обикновено е символична.

Детето не чува!

За всеки родител новината, че детето му има проблем със слуха или въобще не чува е шокираща. Понякога това става ясно едва след първата година на малкото, когато близките му очакват да проговори, а то втренчено следи изражението на лицето и движението на устните им. При други, които имат частично намаление на слуха, проблемът може да се установи след проговарянето им, когато стават забележими несъвършенствата в артикулацията им. 1 на 1000деца се раждат с пълна глухота, а 3-4/1000 с различна по степен слухова увреда. Кои са рисковите фактори за глухотата при децата? Фамилна обремененост (Голяма част от случаите на глухота и загуба на слуха са наследствени ); Недоносеност Трудно раждане, при което се стига до намаление или липса на кислорода, пренасян от кръвта до тъканите на бебето. Това състояние се нарича аноксия и предизвиква клетъчни изменения, особено във висшите нервни клетъчни формирования, които са извънредно уязвими; Прекарани от майката инфекции (рубеола или други шарки в ранните седмици на бременността) или предаване на цитомегаловирус при раждането. Вродени малформации; Резус фактор-несъвемстимост между майката и детето Тежка жълтеница на новороденото; Неонатални инфекции; Преболедуване на менингит в ранна възраст. лечение с ототоксични антибиотици. У нас има приета правителствена програма за неонатален слухов скрининг на всички деца в първите дни след раждането, но на практика тя не се прилага, защото държавата не отпуска средства за реализирането й. Единствено родителите, които настояват за такъв преглед и заплатят допълнително за него още в родилния дом, могат да разберат още тогава дали детето има някакво отклонение в слуха си. Как да провериш дали детето чува? Децата усвояват умението да говорят като подражават на чутото от възрастните. Добрият слух е задължително условие за нормалното психическо и речево развитие на детето, затова колкото по-рано откриеш, че малкото има някакъв проблем с това сетиво, толкова по-бързо ще може да се реагира. Първото, което можеш и сама да установиш дори и при новородено бебе е да плеснеш с ръце в стаята и да проследиш реакцията на детето. Ако такава въобще няма, най-добре побързай да направиш консултация със специалист УНГ. При деца към 1 г., ако липсва интерес към различна звукова стимулация, идваща от детското по телевизията или друг източник на музика, също трябва да помислиш за спешна среща с лекар. Децата над годинка, които търсят настоятелно визуален контакт при общуването, вероятно също имат проблеми със слуха. Видове глухота при децата: В зависимост от това в коя част на слуховата система са открити анатомични изменения или функционални нарушения , се определят два вида глухота: Кондуктивна глухота – свързана е със състоянието на външното и средното ухо и се изразява в намалена способност за възприемане силата на звука. Състоянието може да се подобри след медикаментозно или хирургическо лечение.При този тип намаление на слуха децата са с развит говор, само при аномалии на анатомичните структури малкото може да не проговори. Невросензорна глухота - При нея пренасянето на слуховите дразнения е затруднено или въобще не може да се осъществи по невросензорната верига. Това е състояние, което трудно се поддава на лечение и успехът зависи от това, къде точно е прекъсната веригата. Как може да се помогне на детето? Много от причините за намален слух са лечими, а голяма част от нелечимите се преодоляват чрез слухопротезиране или кохлеарен имплант. Ето защо откриването на намален слух при деца е от изключителна важност. Поставянето на слухов апарат трябва да стане възможно най-рано след установяването на проблема. При бетата, които са диагностицирани с пълна глухота, операцията за поставяне на кохлеарен имплант се прави около първата годинка. Операцията и апаратчето, което се поставя на детето се заплаща изцяло от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). У нас това се прави в МБАЛ „Царица Йоанна“ (ИСУЛ) – Клиниката по УНГ и във Военна болница. При правилна експлоатация един такъв имплант издържа 10 и повече години, само при евентуален технически дефект може да бъде подменен. Как работят слуховите импланти? Кохлеарен имплант е електронно устройство, което помага на загубилите слуха си да чуват. Има външни части (говорен процесор, който приема звуковите вълни, кутия със захранващи батерии и предавателна намотка) и вътрешна част (поставя се във вътрешното ухо - охлюва ) , които позволяват сигналът да стигне до структурите на централната нервна система в мозъка. Имплантът не възвръща нормалния слух, а само го имитира, като стимулира директно слуховия нерв с електрически импулси. Целта е детето да чува реч и да не усеща дискомфорт, когато звуците са прекалено силни. От какво зависи успешната адаптация на дете със слухов апарат? Практиката показва, че слухопротезираните деца около първата им година успяват да проговорят и да се интегрират социално дотолкова, че дори да тръгнат на училище с останалите си връстници. Успехът зависи на първо място от родителите, които да правят всичко възможно да общуват повече с малкото и от работата на сурдопедагозите (педагози, работещи с глухонеми) и логопедите в специализираните кабинети. Лекарите определят говорният контакт на близките с детето като ключов за успешната адаптация. Консултант: Доц. д-р Диана Попова, д.м.н., Катедра по УНГБ в МБАЛ „Царица Йоанна“

Образованието ще бъде ли достатъчно?

Кандидатите за президент във Франция множат предложенията за реформиране на образователната система. Чрез нея щели да се борят срещу безработицата, премахването на неравенствата и дори за единството на нацията. Във Франция, както и в САЩ, и отляво, и отдясно кичат класната стая с най-големите политически добродетели. Но може ли училището всичко? ДОКАТО палатковите лагери на движението „Окупирай Уолстрийт“ в САЩ се множаха, неговите основания бяха осветлени от едно официално проучване, публикувано през ноември. Според Бюрото по бюджета към Конгреса средният доход [1] на американските домакинства е нараснал с 35 % между 1979 и 2007 г. За същия период заплатите на най-богатата прослойка (около 1% от населението) са се увеличили седем пъти по-бързо [2]. Ден след оповестяването на тези цифри журналистът Никълъс Кристоф, определян като „по-скоро ляв“, публикува в Ню Йорк Таймс статия, озаглавена „Окупирай класната стая“ [3]. Макар да отчита проблема, който поставят социално-икономическите неравенства в САЩ, той се дистанцира от неизречените искания на демонстрантите – не се обявява нито за увеличаване на данъчните задължения на най-богатите, нито за регулация на финансовата система, още по-малко за арестуването на някои банкери. Съвсем не. Cпоред Кристоф мярката, която най-много би допринесла за намаляване на неравенствата, е да се подобри образованието на децата. Общият момент във всичките ми репортажи върху бедността, обяснява той, независимо дали в Ню Йорк или в Сиера Леоне, е, че доброто образование е най-доброто средство за преодоляването ѝ. За жалост, продължава той, както в САЩ, така и в Африка, вратите на този обществен ескалатор, са затворени за децата, които произхождат от средите на социално слабите. В контекста на движението „Окупирай Уолстрийт“ тази пледоария в полза на едно по-добро образование, способно да измъкне бедните от тяхното социално положение, е твърде изненадваща. Всъщност едно от малкото конкретни искания на демонстрантите е за разсрочване на дълговете, сключени за периода на тяхното обучение, които се изчисляват на 1000 милиарда долара за цялата страна. Макар че притежават дипломи, които би трябвало да отворят пред тях вратите на така почитания от Кристоф обществен „ескалатор“, те се оказват безработни или наети срещу заплащане, което не е достатъчно, за да погасяват задълженията си. Това обаче не е попречило на журналиста от Ню Йорк Таймс да си намери привърженици, понякога видни. В реч, произнесена на 6 април, президентът Обама припомни една от главните си цели: Да направим всичко, за да се даде на всекиго възможно най-доброто образование, тъй като то си остава най-решителният фактор, определящ дали едно дете ще успее в живота, или не. [b]Рядък консенсус[/b] ЗА най-голямо учудване, в страна, в която двете основни политически партии не могат да се разберат дори какво е времето, анализите на Кристоф и на президента Обама не се различават от направените от другата страна на политическата шахматна дъска. Така в радиоинтервю през ноември Грегори Манкив, професор в Харвардския университет и бивш съветник на президента Джордж Буш, допусна, че нарастването на неравенствата поставя проблем [4]. Същият човек, чиито прокапиталистически пристрастия няколко седмици по-рано се бяха оказали достатъчно карикатурни, за да накарат група студенти да напуснат в знак на протест неговия курс по въведение в икономиката, побърза обаче да внуши, че слабостите на образователната система съставляват една от основните причини за икономическите неравенства. Според Манкив проблемът, с който се сблъскваме, е, че не сме произвели достатъчно дипломирани специалисти, за да отговорим на социалната поръчка за високо квалифицирани работници. Човек би казал, че освен Бог, американците – или по-точно казано, тези, които претендират да говорят от тяхно име – не виждат по-висша сила от образованието в борбата срещу неравенствата. Но дали вярата им е основателна? Образованието само по себе си би ли било достатъчно, за да се намали социално-икономическата пропаст сред населението, която все повече се разширява? По този въпрос, както и по въпроса за съществуването на божественото, доказателствата са рядкост… В реторически план лозунгите Head Start (Предимство от самото начало), Race to the top (Надбягване към върха), No child left behind (Нито едно изоставено дете) [5] функционират безотказно. В политически план това не е така очевидно. Най-напред, нищо не указва, че е възможно всички да бъдат поставени на равни начала още с прекрачването на училищния праг. В последните години значителен брой проучвания показаха, че още преди да си ожулят коленете на килимчето за игри в детските ясли, при децата от бедни семейства има забавяне спрямо тези, които са родени в заможни семейства. Когато е ефективно, училището съумява да попречи тази пропаст да се разшири, но не я намалява. От десетина години насам изследователите достигат до консенсус, който не е подложен на преоценка. На образованието в най-добрия случай се дължат 15% от резултатите на учащите, а на социално-икономическата им среда – около 60 %, потвърди наскоро журналистката Дана Голдщайн, специалист по въпросите на образованието [6]. Иначе казано, училището не е всесилно. В най-добрия случай то позволява да се смекчат различията, с които децата навлизат в своя курс на обучение, но не и да се заличат. Да се сочи образованието като най-доброто средство за постепенното премахване на неравенствата, означава усилията да се сведат до най-незначителната част от онова, което обуславя успеха. И обратното, стремежът към ефикасност на борбата срещу последиците от бедността в училището, би трябвало да доведе до това да не се ограничаваме само до факторите, свързани с класната стая, а да достигнем до корените на проблема – до социално-икономическия въпрос, който по-широко определя развитието на учениците. Тогава Кристоф би стигнал до следното заключение: за да постигат бедните деца по-добри резултати в училище, преди всичко трябва да им се помогне да се избавят от бедността. Впрочем има още едно препятствие по пътя, който трябва да води мирно от училищното равенство към социално-икономическото равенство. Дори ако образованието успее да заличи следствията от социалния произход, давайки по този начин на всички студенти равни шансове за университетска диплома, то не би могло да промени пазара на труда, в който всички трябва да бъдат включени независимо от образователната степен или бележките. А природата на пазара има някои особености. На какви места ще има най-много назначения до 2018 г. в САЩ? За касиери. Кои са втори в списъка? Продавачите. Трети? Сервитьорите. Четвърти? Продавач-консултантите. Трите следващи? Медицински сестри, подготвители на храни (авторът има предвид ресторантите за бързо хранене, където персоналът само подготвя за продажба полуфабрикатите – (бел. ред. ), чиновници в канцелария. Забелязвате ли общото между тези професии? Нито една от тях не се нуждае от университетска диплома. Като изключим тази на медицинската сестра, всички останали изискват кратко обучение, най-често на работното място. Само една, отново тази на медицинската сестра, е достатъчно добре заплатена, за да поддържа домакинството на относителна дистанция от прага на бедността. Впрочем според американското статистическо бюро от сега до 2018 година само една на всеки четири длъжности ще се нуждае от университетска диплома. Останалите ще могат да се заемат от хора, обучени при поискване, и заплащането им ще бъде обвързано с този факт. Защо това е важно? Защото независимо от нашата способност – поне хипотетична – да осигурим истинско равенство на шансовете за успех в училище, силни са и шансовете винаги да има някой, който да таксува вашите продукти на касата в супермаркета, да ви продава консумираните от вас стоки, да ви взема поръчката в ресторантите за бързо хранене, да записва рекламациите ви или да отговаря на телефона. И този някой ще бъде част от мнозинството американски трудещи се. Каквито и реформи да осъществим в образователна система, този тип длъжности няма скоро да изчезне. Казано на чисто икономически език, няма никакво основание всички ние да минаваме през университета. Разбира се, можем да признаем, че едно университетско образование носи не само икономически предимства, но при все това някои от нас ще трябва да работят в „Макдоналдс“ или в някое от другите подобни предприятия, които наемат три милиона подготвители (транжори) на храни в САЩ за средна годишна заплата от 16 430 долара (около 12 250 евро). При тези условия повече образование няма непременно да доведе до по-добро заплащане. Но как фишовете за заплатите да пораснат с няколко нули? А именно тези фишове увеличават социално-икономическите неравенства много повече от училището – богатството се концентрира на върха на социалната пирамида, защото напуска основата. [b]Да се помисли за друго решение[/b] В КАКВО се състои рискът? В това в областта на труда да се възпроизведе логиката, която следваме в образованието, а именно да водим борба само срещу най-незначимите фактори. Ако радетелите на образованието-като-решение-на-неравенствата можеха да наложат своето виждане за нещата, тяхната битка може би щеше да доведе до това няколко десетки хиляди бедни деца да получат диплома, а след това и добре платена длъжност. Това би било чудесно. Пазарът на труда обаче е игра с нулев резултат – броят на свободните длъжности за дипломирани не е функция от образоваността на активното население. Следователно за всеки беден по рождение, който ще получи по-добре платено работно място благодарение на своята диплома, друг млад човек с по-заможен произход ще трябва да приеме по-ниско платен пост (да се обзаложим ли, че във всички случаи изходът ще е по-благоприятен за децата, които произлизат от заможни среди). Изглежда, че като се съсредоточаваме върху подобряването на образованието, ние понякога забравяме за едно друго решение на проблема за неравенствата – по-добро заплащане на зле платените длъжности, една несправедливост, която засяга десетки милиони трудещи се през целия им живот. Тези, които по примера на господин Обама от 6 април подемат госпъла за образованието, не се колебаят да внушават, че то представлява въпроса за гражданските права в нашата епоха. Може би те трябва да си спомнят, че през 1963 г., докато Мартин Лутер Кинг произнасяше във Вашингтон прочутата си реч „Имам мечта“, демонстрантите издигаха плакати с лозунга „Работа и свобода“. Те бяха разбрали, че в борбата за равенство на гражданите решаващ ще бъде социалният въпрос: колко работни места, с какво заплащане, за кого? И ще бъдат ли разрешени синдикалните организации? LE MONDE DIPLOMATIQUE Превод Миряна Янакиева Бележки под линия [1] Който дели населението на две равни половини, едната получава повече, а другата по-малко. [2] Congressional Budget Office, „Trends in the distribution of household income between 1979 and 2007“, октомври 2011, www.cbo.gov. [3] Nicholas Kristof, „Occupy the classroom“,The New York Times, 19 октомври 2011. [4] National Public Radio, 3 ноември. [5] Съответно: образователна програма за най-малките деца от средите на социално слабите; средства, отпуснати на щат, който насърчава нововъведенията в областта на образователната реформа; закон, чиято цел е да засили отговорността на щатите и училището за успеха на обучението чрез обвързано с резултатите финансиране. Джон Марш - Автор на Class Dismissed. Why we cannot teach or learn our way out of inequality, Monthly Review Press, New York, 2011. [url=http://analitichen.pogled.info/news/28779/Obrazovanieto-shte-bade-li-dostatachno]Прочети цялата статия тук: Поглед Инфо[/url]

Очарованието на почивката в хотел край Цигов чарк

Когато се колебаете къде да отидете на почивка за няколко дни или за повече време, изберете някой хотел в Цигов чарк и ще пожелаете винаги да се връщате на това вълшебно място. Скътано в пазвите на планината Родопи, то с пълна сила потвърждава думите на Ж. Ж. Русо „Назад към природата”. Защото тук човек наистина се чувства истински и пречистен, намерил своето „естествено състояние”, което се определя най-вече от връзката му със заобикалящата го природа. Всеки хотел в Цигов чарк изненадва не само с красивия си външен вид, но и с уюта на своя интериор. Стилно подредени стаи за различен брой хора, санитарни удобства, камина, климатик. Макар интернетът да е намерил място и тук, той не може да намали усещането, че се чувстваш обновен и успокоен. Близостта на Цигов чарк с язовир Батак и градовете Велинград и Пазарджик е допълнително предимство за курортистите. Те могат да си организират велопоходи или да покарат ски, да ловят риба, да карат лодки или водни колела или просто да се разходят на чист въздух по някоя екопътека. Каквото и да изберат почиващите в семейните вили и къщи или в някой хотел в Цигов чарк, ще останат доволни. Развитието на туризма в тази част на Родопите води началото си от преди повече от половин век. Днес китните еднофамилни къщи и семейни вили са предизвикателство за всеки, който е решил да отиде на непознато място за пълна релаксация. Мирисът на бор и диви плодове ободрява и зарежда, кристалната вода на язовирите дава усещане за вечност и неподправеност, а гостоприемството на домакините допълва представата за българското. Гостите на всеки хотел в Цигов чарк ще останат очаровани от възможностите за пълноценна почивка и спорт. Освен традиционните риболов, лов и ски се предлагат дори езда, както и посещения на места, съхранили исторически останки- всичко това може да разнообрази престоят ви във вила, семейна къща или хотел в Цигов чарк. Според някои проучвания името на местността идва от личното име Циго и банциг (чарк), или „дъскорезницата на Циго”. Гъстите гори и тогава са били едно най-големите богатства на този приказен район. Днес развитието на туризма налага своевременни промени на инфраструктурата на мястото- старите курортни комплекси се ремонтират, строят се и много кокетни вили и къщи за гости. Създаването на по-големи туристически комплекси в Цигов чарк е свързано със засиленото посещение на групи и с организирането на детски лагери. Досегът с природните красоти обогатява и тонизира човека, а когато това е съпроводено и от комфортните условия на различните места за отдих, оставаме с усещането за истинско вълшебство – [url]http://katalina-bg.com[/url]

Намериха британска сонда на Марс, изчезнала преди повече от 10 г.

Британска сонда, която изчезна безследно преди повече от 10 години, е забелязана на повърхността на Марс, обяви Космическата агенция на Великобритания, предаде „Франс прес". Марсоходът Beagle е бил открит на повърхността на планетата, което слага край на мистерия, станала по време на мисията, отбелязва агенцията. Това откритие показва, че Beagle 2 работи и успешно е извършил кацане на Марс на Коледа през 2003 година, поясняват от Космическата агенция, допълвайки, че има „ясно доказателство", че това е изгубеният марсоход. Откритието е потвърдено от изображения на Mars Reconnaissance Orbiter (MRO) на НАСА. От Европейската космическа агенция заявяват, че преди 11 години операцията е била разглеждана като пълен провал, но сега тотално са се обърнали нещата. Най-малкото има кацане на Марс, каза генералният директор на агенцията Жан-Жак Дорден. Обаче роботът при кацането не е бил в позицията, която се предполага, че трябва да бъде, което „би обяснило защо не е получаван сигнал или данни от марсохода, тъй като е необходимо правилно разположение на всички соларни панели, за да може антената RF да изпраща информация и да получава команди от Земята". За съжаление, със закритата антена не е възможно да се задвижи Beagle 2 и да получим информация, поясняват от британската агенция. Това беше първата европейска мисия за изследване на друга планета.

За упоритостта и желанието

Понякога единственото необходимо условие за да постигнеш реализация на идеите си е упоритостта. Започва се с голямото желание . Тогава тръгваш напред и се понасяш по течението. Още в първите няколко часа си готов да се откажеш няколко пъти. Рухват опорни точки в замисленото. Хора, на които възлагаш надежди се отказват. Учителите не намират време и не помагат достатъчно . Времето се стоварва с цялата си студена прелест. Така оставаш сам след поредния неуспешен опит. На сантиметри от окончателното отказване. Само забъркалите се в сценария си знаят какво ги кара да продължат. Може би когато не си сам се получава ефектът на взаимната положителна обратна връзка. Може би когато си положил огромни усилия не ти дава мира мисълта, че трябва да се откажеш. Може би всяка следваща минута във филма те прави все по-уверен, става ти все по-интересно и въображението се задейства все по-силно. Така постепенно идеята се сглобява и реализира. С десетки нови елементи, неприсъстващи в първоначалния план. Реакцията на публиката може да е всякаква, но това, че сте достигнали до крайната точка ще се помни дълго и ще ви дава сили да се захващате с други подобни луди занимания. Там, където другите не вярват, вашето спасение се появява в упоритостта и желанието ви.След това се появяват детайлите и натрупаният опит. И огромната първа стъпка, която задейства процедурата. Надя и Бойка имаха желанието и упоритостта и затова доведоха до успешен край идеята си. Двете момичета я реализира почти самостоятелно с минимална чужда помощ. Те доказаха, че няма невъзможни неща. Дори когато се захващаш с непознати неща. Само трябва да вървиш напред и никога да не се отказваш пред трудностите.

Далтонизъм - светът в по-малко цветове

Червено, оранжево, жълто? Детето ти не прави разлика между тях и постоянно бърка имената им. А ти се чудиш нормално ли е все още да не ги различава... Ако подозираш, че твоето дете има сериозен проблем и с разпознаването на цветовете, потърси помощта на специалист-офталмолог, който ще провери зрението на малчугана и ще установи дали той не страда от т. нар. „цветна слепота“. Признаци за далтонизъм Съществуват определени признаци, по които можеш да разпознаеш далтонизма. Детето далтонист например често бърка пастелите, като ги назовава с несъответстващи цветове. Разбира се, възможно е все още просто да не е научило думичките за всеки отделен цвят, но дали това е така със сигурност може да каже единствено лекарят. Когато детето се научи да разпознава цифрите, ще може да бъде тествано с помощта на специални диагностични таблици в кабинета на специалиста. Какво виждат далтонистите? Да си далтонист не означава да не разпознаваш цветовете. Такива случаи са много редки и са свързани с тежки увреждания на зрителната функция като цяло - силно намалена зрителна острота, нистагъм и т.н. Всяко нарушение в един от основните 3 цвята има три степени. Обикновено страдащите от „цветна слепота“ възприемат по различен от нас начин разликата е в нюансите. Причината е в недостига на един или няколко вида рецептори за цвят. Конусчетата, намиращи се в центъра окото, са отговорни за възприемане на цветовете. В човешкото око има 3 вида специфични елементи - пигменти, които се възбуждат съответно от червен, зелен и виолетов (син) цвят. Едновременното и еднакво по степен дразнене предизвиква усещането за бял; а липсата на такова усещане - за черен цвят. Окончателното цветно възприятие е резултат от различно по степен възбуждане на трите цветноразличителни системи. Ако тази чувствителност е нарушена, детето бърка цветовете и среща затруднения в детската градина (училище). Ето защо трябва да подходиш с много внимание и разбиране и в никакъв случай не е препоръчително да се караш на детето – далтонист за това, че не е „като другите“. То не бива да се чувства различно. Нужно е да знаеш... Далтонизмът е генетично нарушение във възпримането на един от цветовете: най-вече червено, зелено или виолетово. Нарушението в рецепторите за един цвят предизвиква изкривено възприемане на целия цветен спектър. В повечето случаи далтонизмът се дължи на наследствени нарушения на фоторецепторите, но е възможно цветната слепота да бъде предизвикана от увреждане на ретината или очния нерв. За съжаление състоянието не подлежи на лечение – нито се влошава, нито се подобрява. Затова детето – далтонист ще бъде ограничено в професионалния си избор (не може да е летец, моряк, шофьор, химик и др.) 8% от мъжката популация са далтонисти. Освен това заболяването се предава от майка на син. Автор: Наталия Градинарова Консултант: д-р Мариела Облашка, д. м. - офталмолог в болница „Вита“ - София