Блог

Блог със статии и интересни факти

Блог » Финаси и кредити

VitanaVitana

Как да защитим своите права като кредитополучатели

За да се предпазим от измами, когато теглим потребителски кредит, от финансово-консултантска къща [url]http://potrebitelskikrediti.eu[/url] препоръчват стриктно да спазваме следните правила: 1. Да използваме само регистрирани и лицензирани заемодатели. Българската народна банка поддържа Регистър на финансовите институции, който е публичен и съдържа основни данни както за вписаните дружества, които извършват дейност на територията на България, така и за заличените финансови институции. Дейността на финансовите институции е съобразена с изискванията на разпоредбите на Директива 2013/36/ЕС относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно надзора върху кредитните институции и инвестиционните посредници. Към вписаните в Регистъра финансови институции БНБ прилага регистрационен режим. Данните в Регистъра се актуализират посредством единна автоматизирана система въз основа на предоставената от финансовите институции информация. 2. По никакъв повод да не изпращаме предварително пари. Изискването за изпращане на пари е сигурен знак, че съответната институция е измамна и възможността да останем излъгани, е голяма. 3. Да не се подвеждаме по уверения, че лошото ЦКР може да бъде променено, оправено или "изчистено". Централният кредитен регистър (ЦКР) е организиран и се поддържа от Българската народна банка (БНБ). Той представлява информационна система за кредитната задлъжнялост на клиентите към банките, финансовите институции, платежните институции и дружествата за електронни пари, които извършват дейност на българска територия. В Централния кредитен регистър подлежат на отчитане кредити на клиенти към банки, финансови институции, платежните институции и дружествата за електронни пари независимо от размера им. Банките, финансовите институции, платежните институции и дружествата за електронни пари подават към Централния кредитен регистър ежемесечно до 15-то число на месеца, следващ отчетния, информация за текущото състояние по всички активни кредити на техни клиенти към последната дата на отчетния месец. Банките, финансовите институции, платежните институции и дружествата за електронни пари подават в същия срок и информация за извършените корекции по кредити на техни клиенти за предходни отчетни периоди. Всяко физическо или юридическо лице има право чрез писмено заявление да поиска от Българската народна банка (БНБ) информация относно кредитната си задлъжнялост, включително кои банки, финансови институции, платежни институции и дружества за електронни пари са подали информация в системата на регистъра. Централната банка предоставя исканата информация чрез справка от този регистър след заплащане на такса. Когато лице установи, че съдържащата се за него информация в Централния кредитен регистър е неточна, то има право да подаде писмено заявление до банката, финансовата институция, платежната институция и дружеството за електронни пари, за коригиране на установена от него неточност. В срок до 7 работни дни от получаване на заявлението банката, финансовата институция, платежната институция и дружеството за електронни пари са длъжни да го разгледат и да предоставят своя писмен отговор до заявителя. Ако искането е основателно, банката, финансовата институция, платежната институция и дружеството за електронни пари извършват корекцията и подават коригираните данни към информационната система на Централния кредитен регистър. Важно е да знаем, че БНБ не може да извършва корекции на информацията, предоставена от банките, финансовите институции, платежните институции и дружествата за електронни пари в регистъра. Понякога чуваме, че дадено лице има „лошо ЦКР”. Всъщност това е кредитната история за просрочия, която се съхранява за срок от 5 години в Централния кредитен регистър. Независимо дали кредитите са погасени или не, ако в рамките на последните 60 отчетни периода (5 години), клиентът е имал кредити, класифицирани в категория, различна от „редовен” или период на просрочие различен от „редовен” до 31.10.2016 г. или период на просрочие различен от 0 до 30 дни от 30.11.2016 г., те се отразяват в справката от ЦКР като исторически данни. Периодите се заличават във времето автоматично един по един след изтичане на този 5-годишен срок. 4. Да не теглим нов кредит, за да платим с него задължение по предишен. Ако започнем да теглим нови заеми, за да погасяваме стари, лесно ще попаднем в капана на кредитната спирала, която ще ни доведе до свръхзадлъжнялост и невъзможност да изплащаме вноските по кредитите. Затова е необходимо критично да преосмислим приходите и разходите си, когато сключваме договори за получаване на нови заеми, да преценим трезво дали вноските по новите кредити са ни по джоба. По приемливо е да закъсняваме в разумен срок с вноските по 1-2 кредита, отколкото да натрупаме 20 кредита, които няма как да погасяваме с наличните си доходи. 5. Необходимо е да изчислим цялата сума, която ще трябва да върнем и да преценим дали кредитът може да бъде по нашите възможности. Преди да вземем решение за изтеглянето на потребителския кредит, от финансово-консултантска къща [url]http://potrebitelskikrediti.eu[/url] ни съветват да сравним различните оферти. За целта изискваме от кредиторите всички условия за кредитиране. Всеки кредиторът е длъжен да ни предостави предварително Стандартен европейски формуляр с информация относно потребителския кредит. Стандартният европейски формуляр е ефективна мярка за защита на потребителите при теглене на кредит. Представлява преддоговорна информация, т.е. трябва да го получим и прочетем, преди да сме подписали договора. Този документ е изготвен с цел да ни помогне да разберем възможно най-добре реда и условията на всеки договор за кредит, който евентуално възнамеряваме да подпишем. Съгласно Закона за потребителския кредит стандартният европейски формуляр съдържа: • основните характеристики на договора за кредитиране, • размера на кредита и неговата цена, • годишния процент на разходите (ГПР) — това е стойност, показваща общия размер на разходите по кредита, включително лихви, комисиони, такси и всякакъв друг вид разходи, които ще имаме при обслужването на кредита • броя, периодичността и размера на всички наши плащания, • информация по важни правни аспекти. Формулярът е в табличен вид и съдържа още информация за условията за усвояване (получаване на парите) и за срока на договора. Трябва да бъдат посочени и погасителните вноски. Отделно съдържа и информация за допълнителните такси, ако има такива – за разглеждане на документи, за застраховка, нотариални такси и други допълнителни разходи. Съдържа информация за лихвата и условията за прилагане (ако е променлива), наказателни такси при просрочие, имаме ли право на предсрочно погасяване или отказ от договора. След като се запознаем с тази информация, ще можем да сравняваме оферти за кредити от различни заемодатели и да изберем най-подходящата за нас. Ако кредиторът не ни е предоставил този формуляр, можем да го поискаме и никакви основания за отказ не са валидни. Банките и небанковите финансови институции са длъжни да го предоставят на всеки клиент преди самото теглене на кредита, преди подписването на договора. Ако банката или компанията се опита да ни подведе да го получим след подписването, това е нарушение. Събирането на Стандартни европейски формуляри от различни банки или компании за бързи кредити е най-лесният начин да сравним техните оферти. Причината е, че информацията е пълна и прегледна. Не трябва да разчитаме само на устни обяснения, които може да са объркващи и непълни. Предварително трябва да посочим и търсената сума за кредит, за да може да ни бъде издаден такъв формуляр. Най-добре е да пристъпим към подписване на договор за кредит чак след като сме се запознали със Стандартния европейски формуляр, за да сме подготвени за всички условия по него. Договорът за потребителски кредит трябва да дава ясна представа за всички дължими от потребителя плащания, в т.ч. лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти. Тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти, като в противен случай договорът може да бъде обявен за недействителен. Законът изисква в договора да се посочи годишния процент на разходите (ГПР) и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, които потребителят трябва да направи, за да издължи кредита, като в противен случай договорът може да бъде обявен за недействителен. Договорът за кредит следва да съдържа информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, като в противен случай договорът може да бъде обявен за недействителен. Погасителният план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания. Планът задължително следва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. Ако сме решили да се откажем от вече получения кредит и сме подписали договора за кредитиране, имаме право да развалиме този договор в рамките на 14 календарни дни от подписването му. Няма задължението да давате каквото и да са обяснения на заемодателя, но ще трябва да възстановим сумата, която сме заели, заедно с лихвите и други неподлежащи на възстановяване такси, заплатени от кредитора. При упражняване на правото си на отказ от сключения договор потребителят уведомява кредитора преди изтичането на установения в закона срок. Срокът се смята за спазен, ако уведомлението, направено на хартиен или друг траен носител, достъпен за получателя, който може да бъде доказан съгласно действащото законодателство, е било изпратено преди изтичането на съответния срок. Когато потребителят упражни правото си на отказ от договора за кредит, той връща на кредитора главницата и заплаща лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средства по кредита до датата на връщане на главницата, без неоправдано забавяне и не по-късно от 30 календарни дни, считано от изпращането на уведомлението до кредитора за упражняване на правото на отказ. Лихвата се изчислява на базата на уговорения в договора лихвен процент. Ако желаем да изплатим нашия кредит по-рано, отколкото е посочено в договора, имаме право да го направим. Може да се наложи да обезщетим кредитора за пропуснатите приходи. Компенсаторното плащане обаче не трябва да превишава общия размер на действително пропуснатите лихви. Тези правила важат за потребителски кредити в размер от 200 до 75 000 евро, с изключение на заеми: • гарантирани с ипотека, • сключени за покупка на земя или недвижимо имущество, • за лизинг или отдаване под наем, в които не съществува задължение за купуване, • отпуснати без лихва, без други такси, или под формата на овърдрафт, който трябва да бъде погасен в срок до 1 месец, • в резултат на съдебно решение, • свързани със заеми, отпуснати на ограничен кръг лица от широката общественост. Кредиторите са длъжни да предвидят вътрешни процедура за подаване на възражения, решаване на спорове и определяне на обезщетения във връзка с жалби на потребители, свързани с предоставянето на потребителски кредити, както и да предоставят информация на потребителите за това. Кредиторите са длъжни да уведомят писмено съответния потребител за решението си по всяко постъпило възражение във връзка с потребителски кредит в срок 30 дни от получаването му. Потребителите имат право да подават жалби до Комисията за защита на потребителите, свързани с договори за потребителски кредит.

 

Блог » Наука и техника

VitanaVitana

Как се разработват проекти

Учебните проекти са вид учебна задача, свързана с решаването на проблем, с който учащите не са се занимавали преди това. Като всички проекти и учебният проект е ограничен във времето, има специфични цели, предварително планирани, очаквани резултати и предварително планирани дейности за постигане на резултатите. Според специалистите в сайта [url]http://kursoviraboti.com[/url] основните характеристики на учебния проект са: • Той е “уникален” – има специфична цел. • Основава се на изследователска работа. • Фокусиран e върху една тема, която се изследва в дълбочина. • Излиза извън рамките на познати модели за изследване на проблем. • Ограничен е във времето. • Изисква наличието на добри управленски умения – за планиране, организиране и управление на времето. Всеки проект съдържа: наименование, цел (цели) и задачи, целева група, дейности, резултати, а при по-голям проект – описание на екипа и финансов план. Чрез работата по проекти могат да се оценят уменията за планиране и организиране на различни дейности, свързани с изпълнението на определени учебни задачи (индивидуално или екипно). Има широка приложимост в различните учебни дисциплини. Може да се използва както за текущо оценяване, така и за финално оценяване. Критерии за оценяване на проектите могат да бъдат: • Избор и формулировка на темата на проекта. • Конкретизиране на задачите. • Подбор на подходящите методи за изпълнение на проектната задача. • Начини на отразяване на събраната информация. • Подбор на хората (екипа) и разпределението на задачите между тях. • Източниците (хора, материали) и местата за реализиране на проекта. • Отчет (доклад) за извършената работа. • Спазване на крайния срок. За оценяването на всеки проект се изработват критерии и показатели. Критериите, които най-широко се използват, са относно: • Целите (ясни, конкретни, реалистични). • Дизайна на проекта. • Качеството на резултатите.

 

Блог » Наука и техника

VitanaVitana

Как се пишат доклади

Докладите допринасят за формиране на академичен начин на мислене на по-високо равнище и са неразделна част от изпълнението на специфична изследователска работа или работа по проект. Целта на докладите е студентът или ученикът в задълбочен вид писмено да представи свой план и проект върху определена тема. Това изисква работа с информационните базови източници, съставяне на библиографска справка по зададена тема или формулиран научен проблем, селекция и преглед на събраните научни публикации. Специалистите от сайта [url]http://kursoviraboti.com[/url] препоръчват докладите да се изготвят с титулна страница, където се отбелязва учебната дисциплина, темата на доклада, името на изработилия текста и името на преподавателя. При изготвяне на докладите се обособяват няколко етапа: • Подготовка – от студента или ученика се изисква да може да работи с различни литературни източници, да изготвя анотации, да селектира и подбира най-важните и значими текстове, за да пристъпи към подготовката на доклада. • План-проект за доклада – включва редактиране и корекции върху първоначалния текст. Това се приема като същинската творческа работа на студента или ученика. Тук се изисква да се приложи аналитично и синтетично мислене, използване на точен категориално-понятиен апарат, даване на дефиниции, логичност и последователност при съставяне на текста. Творческото мислене е задължително при изготвянето на докладите. Изискват се умения за създаване на текст, в който да се представят доказателства, аргументира се теза, ясно и логично се подреждат структурните моменти. Структурата на доклада съдържа няколко компонента: • Уводна част – При изготвянето на доклада биографичните данни за автора се споменават рядко или съвсем накратко, само ако се прецени, че това има пряко отношение към темата. Възможна е да се направи кратка ретроспекция назад, да се споменат или представят методите на изследване, както и резултатите от проучванията, за да се представят постиженията в теоретичен и изследователски аспект. Този елемент е кратък по обем и относително труден за изготвяне. От студента или ученика се изискват умения да използва точен език и знания за автора, за науката, за мястото в съответната област. • Основна част – включва написването на план-проекта и на окончателния текст. Тук се представя информацията, като е възможно да се въведат вътрешни заглавия (подзаглавия), за да се обособят структурно и графично съществените моменти. Подходите могат да бъдат хронологичен, сравнителен, обзорен, постепенно навлизане в проблематиката и др. Възможно е едновременно съчетаване на няколко подхода, но студентът или ученикът преценява как точно ще структурира основния текст. • Заключителна част – обобщението и изводите са задължителна структурна част от доклада. Това не са общи шаблонни изрази, чрез тях се показва умение за синтетично мислене, за оформяне на научен текст. • Библиография – тя се поставя след текста и задължително се включва с цел доказване, че се познават източниците и че са налице умения за изготвяне на научен текст. Докладите предполагат устно излагане на написания текст пред другите студенти или ученици – изцяло като готов текст чрез прочит, като резюме от него или чрез съвсем кратко представяне. Оценяването на докладите според специалистите в [url]http://kursoviraboti.com[/url] се извършва чрез предварително определени критерии и показатели, които отразяват това, което преподавателят очаква да види като резултат в писмените разработки на студентите или учениците. Критериите отразяват основните характеристики на доклада, например – структура, стил, оригиналност и др. Индикаторите са отделни аспекти на критериите, като всеки индикатор е положителен или отрицателен. Индикаторите се отнасят до: • Целта, която трябва да бъде постигната. • Подходящ формат. • План на доклада. • Съдържание. • Необходими компоненти по структурата. Оценката се образува като сума от точките по отделните индикатори.

 

Блог » Наука и техника

VitanaVitana

Как се изготвят реферати

Съществуват няколко причини за написването на реферати: • студентите и учениците придобиват умения да търсят информация по дадена тема. • студентите и учениците придобиват умения как да пишат правилно на академичен език, което ще послужи като подготовка за написването на евентуални бъдещи научни разработки. • написването на рефератите ще спомогне за по-дълбокото разбиране на дадена тема, включена в курса на обучение. Целта на рефератите е сбито и кратко да се представи съдържанието на научен труд, да се съпоставят данни от различни източници и да се обобщи най-същественото от тях, информация за автора (авторите), за приносите, за терминологията, откритията и др., оповестени в тези научни трудове. В повечето случаи е по-добре рефератите да са по-кратки, но съдържателни. Все пак е желателно минималният обем на рефератите да е 7 страници с литературния списък и всички фигури, таблици и графики. Според авторитетния сайт [url]http://kursoviraboti.com[/url] структурата на рефератите принципно трябва да съдържа: • Въведение • Обобщение • Методи • Резултати • Дискусия – в нея рефериращият откроява своята оценка, мнение и позиция относно разглеждания проблем. Приема или отрича становищата на авторите, като се аргументира за това. Обобщава своето мнение с оглед убеждаване. Описва се използваната литература според държавните стандарти. Всяка разработка завършва с литературен списък на цитираните автори. Много е важно той да е правилно съставен. Всеки, който чете вашите реферати, проекти, статии или курсови работи, трябва лесно да намира цитираната от вас литература в текста и в списъка накрая, за да може да разбере на какво са базирани вашите твърдения. В литературния списък се посочва пълният източник на цитираната литература Специалистите от [url]http://kursoviraboti.com[/url] ви съветват да следвате някои основни правила: • Правете разлика между наука и мнение и бъдете обективни • Старайте се да подхождате аналитично и да давате точни и ясни обяснения. • Посочете достатъчно автори в своята работа. • Търсете нова и актуална литература. Бъдете критични към старата. • Всички чужди думи (научни наименования и др.) трябва да са посочени в Italic – например - Betula pendula. • Научните наименования трябва да се използват само когато се посочват за първи път – например Betula pendula. След това може да се използва обикновеното име - например „бреза“ или съкратено B. pendula. • Всички абревиатури трябва да се обяснят и изпишат изцяло само първия път, когато се използват – например - Environmental Proctection Agency (EPA). След това просто – „EPA посочва в годишния доклад от 1998 год., че...“ • Всички фигури и таблици в текста трябва да са ясно обозначени и обяснени, така че да може читателят да ги разбере, дори и без да се фокусира върху текста или да се връща обратно към него. • Таблиците се обозначават с текст над тях, а фигурите – с текст под тях. Всички използвани таблици и фигури трябва да са цитирани и в текста, а ако не са ваши – да се посочи и авторът им. Например „Както се вижда от Таблица 1….“, „…представено на Фиг.1…“ • Препоръчваме да използвате ясночетлив шрифт, с не прекалено голяма или малка големина (например – 12 pts Times New Roman). • В работата могат да се използват и снимки, но тяхната употреба трябва да е умерена и да е само на местата, на които се налага. Оценяването на рефератите се извършва чрез предварително определени критерии и индикатори (показатели), които отразяват това, което преподавателят очаква да види като учебен резултат в писмените разработки на студентите или учениците. Критериите отразяват основните характеристики на рефератите, например – структура, стил, оригиналност и др. Индикаторите са отделни аспекти на критериите, като всеки индикатор е положителен или отрицателен.

 

Блог » Образование и обучение

VitanaVitana

Важни ли са дипломите днес

Всичко е игра, но с истински последствия, геймифицирането при наемане и обучение на служители вече е сериозен фактор в сферата на човешките ресурси. Една от причините са много бързо възникващите нови професии, които изискват и нови умения. Те често не могат да бъдат усвоени в университетите или се развиват толкова светкавично, че докато студентите завършат петгодишното си обучение, са се появили много нови изисквания за умения, които трудно могат да бъдат оценени по документи и доказани само с наличието на диплома. Вече масово в обяви за работа в САЩ и Европа пише, че се търси не анализатор или инженер, а мотивиран човек, готов да се учи и развива непрекъснато за целите на съответната позиция. Най-важното качество вече е способността да се ориентираш бързо в непозната среда или конкретен казус и да потърсиш необходимата информация, която умно да синтезираш и използваш. Компаниите на свой ред инвестират много повече във вътрешни обучения. Освен новите професии се променя самата работна среда, както и отношението на днешните хора към работата вече е съвсем различно. Известната белгийска терапевтка Естер Перел в новия си подкаст How's Work, посветен именно на работата в един бурно променящ се свят, акцентира върху новите модели. Според нея, докато преди структурите са били ясни, йерархични и хората са знаели професионалната си траектория (университет, специализация и след това кариера в една област), днес всичко е много по-гъвкаво, интердисциплинарно и неформално. "Безкрайният избор, всички тези възможности за обучение, изява в различни сфери и технологии, които ни позволяват да работим, откъдето поискаме, колкото часове решим и да преценяваме темпото си на кариерно израстване, освен че носят свобода, ни натоварват психически с много отговорности", разсъждава Перел в подкаста си. Тя ни напомня, че докато предишните поколения са живели в икономиката на услугите, ние живеем в икономика на идентичността, в която именно домът и професията ни помагат да изградим самосъзнанието си и чувството си за принадлежност. Пътят към търсенето на перфектната работа може да мине през различни етапи: университет, онлайн курсове, самообразоване, обучение в голяма корпорация, преквалификация. Всъщност с удължаването на средната продължителност на живота и динамично променящата се среда се очаква, че хората ще се преквалифицират по няколко пъти в рамките на своя активен живот и ще имат много разнообразни професии. На този фон според световната статистика е много по-малко вероятно представителите на поколението Z (родените след 1997 г.) да кандидатстват в университет в сравнение с предходното поколение - милениалите. По данни на Световния икономически форум 75% от сегашните двадесетгодишни смятат, че висшето образование не е единственият начин да получат добра квалификация и солидни знания. "Университетското образование се адаптира бавно, защото има нужда от качествен скок, не само промяна на учебната програма", смята проф. д-р Райна Гаврилова от катедра "История и теория на културата" в Софийския университет. Тя сравнява нашето всекидневие тук и сега с модерната просвещенска идеология, която е изградена върху култа към разума, експертността, трупането на знания. Преди беше прието, че количественото натрупване на знание води до качествена промяна като разбиране, творчество, иновация. "Днес средата e съвършено различна, цялата информация е на два клика разстояние и който има нужда от нея и най-вече когато има нужда, си я намира лесно. Ние, преподавателите, се сблъскваме с проблема на какво точно да учим студентите", казва проф. Гаврилова. И все пак, какво обещават университетът и дипломите днес? "Дипломите за бакалавър или магистър все още са прагът в държавната администрация и културните институции за разлика от бизнеса, където често талантът и сръчността са достатъчни." Същевременно твърде големият брой висши учебни заведения в България е една от причините за девалвацията на дипломите. Според Райна Гаврилова петдесет университета за страна със седем милиона население звучи смехотворно, пилее се ресурс, а дипломите се обезценяват. "Трябват да се закрият голяма част от университетите", казва тя. В тази ситуация бизнесът разчита на всички нови форми на обучение и онлайн курсове. Но също и на сътрудничество с ВУЗ-овете. Според Гаврилова проблемът е, че когато отговорността е в потребителите сами да конструират и структурират знанията си, не знаем до какво ще доведе това - "засега никой няма отговор, мисля, че и работодателите нямат". Работодателите търсят всички възможни начини да се справят с недостига на специалисти в почти всички сфери. "Компании от финансовия сектор правят презентации в гимназиите, опитвайки се да привлекат абитуриентите веднага след като завършват, да започнат да работят за тях с обещанието да ги обучат", казва Иван Шербанов, Delivery Manager в Manpower Bulgaria. Той е с над дванадесет години опит в набирането на персонал и вижда осезаемите промени, ставащи почти ежедневно. Един от примерите напоследък е със специалист, който започва работа на позиция data analyst със стартова заплата от 6000 лв. и без висше образование. Другият пример от практиката му е системен администратор, който дори не завършва средното си образование във Френската гимназия, но започва работа в голяма IT компания от най-ниското ниво и се изкачва на по-висока позиция със заплата 7000 лв. "Напоследък онлайн обучения и курсове, които са експертно профилирани и отговарят точно на необходимите умения за дадена позиция, имат повече тежест от някои дипломи за висше образование", наблюдава Иван Шербанов. Естествено, въобще не говорим за юристи, лекари, строителни инженери и други професии, при които е ясно, че завършеното висше образование е абсолютно задължително. А има и напредничави факултети, които са стремят да работят в тясно сътрудничество с бизнеса. "Стремим се да сме актуални и каним работодатели и големи компании да ни консултират всяка година как да обновим учебния си план", казва Климент Найденов - новият декан на Геолого-географския факултет. Те работят в тясно сътрудничество с компании като ESRI Bulgaria, SAP, "Геотехмин", "Асарел". Иван Шербанов подчертава, че в България все още за ръководни ключови мениджърски позиции работодателите държат на диплома за магистър. "Трябва да се прави разлика в нивото на усвояване на компетенции. Висшето образование e важно за управлението на все повече и все по-комплексни функции, продукти и процеси. Същевременно обучението, било то под формата на онлайн курсове или директни обучения, става все по-важно за извършването на основни и конкретни функции", казва Иван. Заключението му е, че преквалификацията е все по-необходима. Михаела Иванова е филолог с успешна кариера зад гърба си в международна компания, където е стигнала до мениджърска позиция и висока заплата, но след второто си майчинство не иска да се връща в корпоративния свят. Същевременно е наясно, че ако стане преводач на свободна практика, не би могла да изкарва такъв доход. А след като изчита редица проучвания, според които преводаческата професия е сред тези, които скоро ще се превърнат в излишни, решава, че ще започне да програмира. "Най-смешното е, че нямах представа точно какво правят програмистите. Според мен това е общ проблем. Хората си мислят, че всички пишат код. Оказа се, че не е така", обяснява Михаела. Тя проверява магистърските програми по информационни системи и компютърни науки в българските университети, но всички са с присъствени форми, което й е абсолютно невъзможно, докато работи и гледа двете си деца. Онлайн курсът "Увод в компютърната наука" на "Харвард" в сайта edx.org обаче се оказва безплатен (ако не искате сертификат) и тя го минава целия на топло от вкъщи. След това се спира на програмния език Python, изкарва и редица курсове по data analyst, статистика от Колумбийския университет, за който взима и сертификат. Две години по-късно тя вече работи като data anаlyst, използвайки езика Python за голяма международна компания. От вкъщи. "Продължавам да се уча всеки ден. Имах и късмет програмирането да ми е много, много интересно. Въпреки че работя като data analyst, все още се възприемам като "филоложка, която кодира". От друга страна, вече съм филоложка, която може да скрейпне съдържанието на сайта на фирма, за да го преведе." Михаела Иванова въобще не е изключение - преквалифицирането и потапянето в новите професии на бъдещето не е свързано само с програмиране, big data или изкуствен интелект, хуманитарните и творчески професии също имат бъдеще и съвсем изненадващи нови приложения. Преди дни от българската компания за SEO оптимизация и Content Marketing стратегии, успешно стъпила на американския и европейския пазар, публикуваха обява за работа с няколко забавни езикови и логически задачи, подканяйки всеки, който може да ги реши, да кандидатства при тях, без значение от образованието си. От задачите е ясно, че търсят човек, който владее много добре българската граматика и правопис, но никъде не пише, че трябва да е завършил българска филология. "Нямаме конкретно изискване за образование, защото предпочитаме да обучавам екипите си сами чрез вътрешна система за обучение и мини-Wiki", казва Никола Минков, CEO на Serpact. Неговото наблюдение е, че докато се дипломират студентите в някои специфични дисциплини, наученото вече е почти непотребно (изключваме основите). "Разбира се, това се отнася за SEO оптимизация и Content Marketing, в които сме профилирани. Тези, които не следват, като че ли се адаптират по-добре, но всичко зависи и от характера на човека." Българските разработчици на софтуер за 3D визуализация "Хаос груп", които бяха един от 18-те носители на "Оскар" за технологични постижения в киното за 2017 г., също са на мнение, че не дипломите са най-важното, когато избират хора. Сред служителите им има възпитаници на едни от най-престижните учебни заведения в света като Oxford, Yale, London Business School, но и страхотни специалисти без висше образование. "За нас знанията, уменията и желанието на човека да се развива са водещи пред дипломата", споделя Радост Стайкова, специалист "Подбор на персонал". Те развиват служителите си с обучения и очакват от тях преди всичко висока мотивация. Дигиталната агенция Despark са още по-категорични в позицията си: "Вярваме, че можеш да научиш човек на умения, но не можеш да промениш характера му. Затова при нас университетската диплома има по-малка тежест от индивидуалните качества на кандидата - любопитство, емпатия, инициативност, комуникативност", казва Chief Culture Officer Надя Илчев. И въпреки подчертано демократичното и напредничаво отношение от страна на някои работодатели част от професиите на бъдещето реално могат да бъдат усвоени в университет. В Геолого-географския факултет на Софийския университет от този семестър започва да се преподава новата специалност геопространствени системи и технологии. "Ще запълним част от непрекъснато нарастващия дефицит в страната от кадри, които работят с геопространствени данни и информация, както и с IT приложения, базирани на геоинформационните технологии", казва деканът на Геолого-географския факултет Климент Найденов. Според него при тях се подготвят студенти за професии на бъдещето като оператор на дрон, брокер на данни или специалист по възстановяване на екосистемата. Над 80% от информацията, с която борави човек всеки ден, използвайки телефон или компютър, има пространствен компонент. Геопространствената информация е от ключово значение за решаването на някои от най-съществените проблеми на нашето съвремие - климатичните промени, опазването на околната среда, процесите на урбанизация, подобряването на ефективността на транспорта и транспортните системи. Затова и според доц. д-р Климент Найденов именно техният факултет би могъл да подготви този тип така търсени специалисти. Слагат акцент и върху интердисциплинарността - предлагат магистърска програма "Регионална сигурност" заедно с центъра за компетентност КВАЗАР; обединяват квантова комуникация, сензорика и управлението на риска чрез интелигентни системи за сигурност. При толкова много възможности в съвременния свят - от университетско обучение, до курсове, онлайн платформи, уебинари и виртуални пространства, в които обучаващите се да си помагат или да се учат взаимно, хората наистина могат да се объркат. Свободата и големият избор пораждат и голямо психическо напрежение от усещането, което има съвременният човек, че наистина всичко зависи от него, отбелязва и терапевтката Естер Перел. Може би затова във възход е и една друга сравнително нова професия - коучинг. Коучът е специалист, който при лична консултация би могъл да ви насочи в личното ви и професионално развитие. "Клиентите, с които основно работя, идват от корпоративния свят и изводът ми е, че често проблемът им не е, че не притежават знания и умения, а че не работят това, което умеят най-добре", казва Веселка Цочева, сертифициран коуч. Тя споделя, че след 20 години опит като обучител, в момента е много по-мотивирана да работи като коуч, защото техниките, които прилага в работата си с хората, им помагат да преценят правилно дали наистина им липсват знания или фокус, увереност в себе си и убеденост в кариерния избор. "Много често някой започва да учи, защото си мисли, че ще може да компенсира липсата на увереност с натрупване на знания." Тя съветва клиентите си да инвестират целенасочено в развиването на умения и изграждането на правилната нагласа, както и на способност бързо да се ориентират. "Важно е знанието да се трансформира в устойчива практика и в навик, което конвенционалното образование трудно ще го даде, защото по-голямата част от университетското образование все още е ориентирано към натрупване на знания", казва Веселка Цочева. Според нея най-ключови днес са способността за учене, мисловната гъвкавост, социалните умения и чуждите езици. Според Естер Перел работата за съвременния човек вече не е просто платено занимание, тя трябва да е призвание. Доказателство за това е езикът, с който говорим за работата си, възприет и от корпорациите - вече се говори за "чувство за принадлежност", "смисъл", "мисия", "идентичност". Затова работодателите често избират служителите си по качества, които са по-скоро релевантни при избора на приятел или партньор, и тези качества и уменията сякаш изместват по важност дипломите. Служителите от своя страна подхождат към избора си на работа като към шанс за себепознание. Тази нова реалност, съчетана с постоянно изникващите нови професии и нови изисквания, изправя традиционното образование пред сериозни предизвикателства. Източник: Капитал Редактор: [url]http://kursoviraboti.com[/url]

 

Блог » Образование и обучение

VitanaVitana

Умберто Еко Как се пише дипломна работа

ВЪВЕДЕНИЕ 1. Едно време университетите бяха елитни учебни заведения. Там учеха само деца на висшисти. С редки изключения, който учеше в тях, разполагаше с времето си както намери за добре. Университетското обучение беше възприемано като нещо, за което е необходимо спокойствие. Част от времето си студентът посвещаваше на учене, а останалото - на забавления, удоволствия или на участие в колективния живот. Лекциите бяха нещо като престижни конференции, а най-заинтересуваните студенти участваха с професорите и асистентите в семинари от най-много петнайсет души. И днес в много американски университети един курс не надхвърля десет или двайсет души (които плащат доста високи такси и имат винаги на разположение преподавателите си, за да дискутират с тях). В университети като Оксфордския има по един преподавател, наречен tutor, чиято задача е да следи изследователската работа на изключително тесен кръг студенти (случва се те да не надхвърлят един-двама годишно) и следи работата им ден след ден. Ако днес ситуацията у нас беше такава, тази книга не би била необходима. Макар някои от съветите, дадени тук, да биха били полезни и за онзи “идеален” студент, чийто образ скицирахме по-горе. Днес обаче нашият университет е масов университет. В него се учат студенти от всички социални слоеве, идващи от всички видове средни училища. Някои записват философия или филология, въпреки че са завършили средни училища с технически профил, където не са учили нито гръцки, нито дори и латински. И ако е вярно, че за повечето дисциплини латинският не е особено приложим, то за философа или филолога нуждата от него е огромна. В някои курсове са записани стотици студенти. Професорът познава отчасти не повече от трийсетина от тях. Тези, които са най-активни на семинарните занятия, правят впечатление на асистента, а чрез него и на професора. Така, в края на краищата, преподавателите успяват да опознаят не повече от стотина измежду своите студенти. И най-вече тези, които са израснали в образовани семейства, били са в контакт с жива културна среда, могат да си позволят пътувания с образователна цел, посещават театрални постановки и други културни мероприятия и пътуват в чужбина. Освен тези студенти обаче съществуват другите. Другите са студенти, на които се налага да работят и да прекарват деня си в някой задушен офис в градче с десетина хиляди жители, където няма дори една свястна книжарница. Някои пък, разочаровани от университета, са избрали политическа кариера, но и те, рано или късно, ще трябва да защитават дипломна работа. Има и наистина бедни студенти, които избират изпитите по свободно избираемите дисциплини по принципа кой ще им струва най-евтино, защото не могат да си набавят необходимите книги. Има студенти, които понякога идват на лекции и се опитват да си намерят място в препълнената зала, а след лекцията биха искали да поговорят с преподавателя, но виждайки опашка от трийсетина души, бързат да си хванат влака, защото нямат пари за хотел. Има студенти, на които никой никога не е обяснил как се търси книга в библиотека и коя библиотека да посещават. Тези студенти често не знаят, че биха могли да намерят някои от книгите в своята градска библиотека, нито имат представа, че могат да си поръчат книга по междубиблиотечния обмен. Съветите в тази книга са насочени най-вече към тях. Приложими са и за онези ученици от горните класове на гимназиите, които имат намерение да продължат в университета и да разберат какво представлява алхимията на дипломната работа. На всички тях тази книга би искала да подскаже поне две неща: • Може да напишете достойна дипломна работа и ако се намирате в трудно социално положение; • Можете да използвате написването на дипломната работа (дори и ако останалата част от следването ви се е сторила неприятна и разочароваща), за да си възвърнете положителното отношение към ученето, схващано не като зазубряне на определен брой факти, а като критически обработен опит, като придобиване на способност (от полза за бъдещето ви) да напипвате проблемите, да размишлявате методично, да излагате мислите си в съответствие с определени комуникативни техники. 2. Трябва да бъде ясно, че тази книга няма намерение да обяснява “как се извършва научно изследване”, нито пък представлява критично-теоретична дискусия върху стойността на изследването. Тя представлява само серия от бележки какво трябва да направите, преди да представите на изпитната комисия един ръкопис, изискван от Закона за висшето образование, съставен от определен брой страници, намиращ се в пряка връзка с изучаваната от вас дисциплина, и който да не предизвика у научния ви ръководител чувство на нямо удивление и тиха лудост. Нека е ясно, че книгата няма да ви каже какво да включите в дипломната си работа. Това ще решите вие. Но книгата ще ви каже: І. Какво се разбира под “дипломна работа”; ІІ. Как да подберете темата и да определите времето за работа; ІІІ. Как да проведете библиографското дирене; ІV. Как да подредите материалите, които сте събрали; V. Как да оформите текста. Имайте предвид, че най-точно трябва да спазвате съветите от последната част, която на пръв поглед изглежда най-маловажна. Но единствено тя разглежда материя, за която съществуват достатъчно ясни правила. 3. Типът дипломна работа, за който се отнася тази книга, е дипломната работа на хуманитарните факултети. Моят опит е почерпан преди всичко от работа във филологически и философски факултети и съвсем естествено голяма част от примерите се отнасят до теми, разглеждани в тях. Но в границите, които си поставя тази книга, съветите, включени в нея, са приложими и за факултетите по политически науки, педагогика, право, културология и т.н. Но само когато става дума за исторически или теоретични теми, не и за експериментални. Има приложни теми, например от областта на архитектурата, икономиката, търговията и някои от природонаучните дисциплини, за които изложените принципи са също така валидни. Но все пак, ако изучавате нещо подобно, не им се доверявайте прекалено. Съпоставете изложените от мен правила с правилата, валидни за вашата дисциплина. 4. Докато тази книга се подготвя за печат, в обществото тече дискусия за реформа на университетското образование. В нея се говори за две или три степени на дипломиране. С основание може да се попита дали в такъв случай моята концепция за дипломна работа няма да се окаже невалидна. Ако се въведат няколко степени за дипломиране, но моделът бъде съотносим с тези на повечето чуждестранни университети, то по същество ще имаме една не по-различна ситуация от описаната в глава първа. Ще имаме дипломна работа за първо ниво (магистърска степен - бел. ред.) и дисертация за докторат (второ ниво)1. Съветите, дадени тук, важат и за двата типа писмени работи, а където съществуват разлики, те са посочени изрично. Освен това смятам, че казаното в следващите страници, ще остане валидно и за един доста дълъг преходен период, независимо от това, дали ще се извърши планираната реформа. 5. Чезаре Сегре, който пръв прочете ръкописа, ми даде някои съвети. Много от тях възприех, но за някои останах на своето мнение, така че той не носи отговорност за крайния резултат. Разбира се, благодаря му от сърце. 6. Последна забележка. В изложението ми се говори както за студентите, така и за студентките, за преподавателите, но и за преподавателките. Тъй като италианският език (също както и българският - бел. ред.) не разполага с неутрални изрази, обединяващи двата пола (американците използват формата “person”, но би било глупаво да говорим за “лицето студент” или “лицето дипломант”), ще говоря винаги за студент, дипломант, професор, научен ръководител. Без тази граматическа характеристика да носи белези на сексизъм и дискриминация.2 I. КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ДИПЛОМНАТА РАБОТА И ЗА КАКВО СЛУЖИ I.1. Защо трябва да се пише дипломна работа и какво представлява тя Дипломната работа обикновено е ръкопис със средна дължина, варираща между сто и четиристотин машинописни страници, в който ръкопис студентът разработва проблем, отнасящ се до научната дисциплина, чиито курс той желае да завърши. Дипломната работа, според нашите закони, е необходима, за да се завърши курсът на обучение. Когато е издържал семестриалните изпити, студентът представя дипломната си работа пред комисия, състояща се от преподавателя, с когото “се прави” дипломната работа, и опонентите, които изказват възражения. Така се получава дискусия, в която взимат участие всички членове на комисията. От мненията на двамата докладчици за качествата (или недостатъците) на писмената работа и от способността на кандидата да защити позициите си комисията си съставя преценка. Пресмятайки освен това средния успех от семестриалните изпити, комисията присъжда оценка на дипломната работа, изказва поздравления и прави препоръка за отпечатване. Поне това е правилото, следвано в почти всички факултети с хуманитарна насоченост. Веднъж описали “външните” характеристики на дипломната работа и ритуала, с който тя се защитава, все още не сме казали нищо за нейната същност. Преди всичко защо университетът изисква като условие за завършването дипломна работа? Нека се има предвид, че тази норма не важи за повечето чуждестранни университети. В някои от тях има различни нива на защита, които могат да бъдат достигнати без дипломна работа; в други съществува едно “първо ниво”, съответстващо най-общо на нашата дипломна работа, това ниво не дава право на званието “доктор” и може да бъде достигнато било единствено със серия изпити, било с писмена работа с по-малки претенции; в трети съществуват различни нива на докторантура, които изискват писмени работи с различна сложност... Обикновено истинската защита представлява един вид “наддипломиране” - докторантура - на която се допускат само онези, които имат намерение да се реализират като научни работници. Този вид докторантура носи различни названия, но оттук нататък ще го обозначаваме с едно интернационално съкращение, PhD (което означава Philosophy Doctor, доктор по философия, но което обозначава всеки доктор на хуманитарните науки, от социолога до преподавателя по гръцки; в рамките на нехуманитарните предмети се използват други съкращения като например MD, Medicine Doctor). Значи имаме две различни степени - обикновена дипломна работа, която дава право на висше образование, и докторска дисертация, която дава научната степен PhD. Дипломата, в своите различни форми, насочва към упражняване на професията в живота, докторската степен, напротив, насочва към академична работа, което означава, че който защити докторска дисертация почти винаги започва университетска кариера. В университетите този вид защита е винаги докторска, PhD, и представлява оригинална изследователска работа, чрез която кандидатът трябва да покаже, че е учен, способен да придвижи напред дисциплината, на която се посвещава. Действително тази работа не се прави, като нашата дипломна работа, на двадесет и две години, а в по-напреднала възраст, понякога даже на четиридесет или петдесет години (въпреки че, разбира се, има и много млади доктори). Защо толкова много време? Именно защото става въпрос за оригинално изследване, за което определено трябва да се знае какво са казали по въпроса другите учени, но преди всичко е необходимо да се открие онова, което другите още не са казали. Когато се говори за “откритие”, особено в областта на хуманитарните науки, нека не се мисли за фундаментални открития като разпадането на атома, теорията на относителността или за лекарство против рака: могат да съществуват и скромни открития, като за научен принос се смята един нов прочит на класически текст, откриването на ръкопис, който хвърля нова светлина върху биографията на някой автор, нов прочит на предишни изследвания, който води до “узряване” и систематизиране на идеи, разхвърляни из различни текстове. Във всеки случай ученият трябва да напише труд, който другите учени от неговата дисциплина не би трябвало да пренебрегват, защото казва нещо ново (сравни II.6.1.). От същия тип ли е нашата дипломна работа? Не непременно. Наистина, тъй като се пише на възраст между двадесет и две и двадесет и четири години, докато все още се държат семестриални изпити, тя не може да представлява завършек на един продължителен и осмислен труд, доказателство за пълно научно съзряване. Разбира се, случва се да дойдат дипломни работи (направени от особено способни студенти), представляващи истински докторски дисертации, и други, които не достигат това ниво. Нито пък университетът го изисква на всяка цена: може да се напише добра дипломна работа, която да представлява не изследователски, а компилативен труд. В една дипломна работа с компилативен характер студентът показва, че е придобил критичен поглед върху съществуващата литература (т.е. върху публикациите по въпроса) и че е способен да я изложи ясно и достъпно, стремейки се да свърже различните гледни точки, предоставяйки по този начин един интелигентен обзор, полезен от информативна гледна точка, включително и за учени от тази специалност, които не са извършвали задълбочени изследвания върху този частен проблем. И така, едно първо предупреждение: може да се направи или компилативна, или изследователска дипломна работа; или защита като за диплома, или защита като за докторска дисертация. Една изследователска работа е винаги по-дълга, трудна и отговорна; една компилативна работа също може да бъде трудна и дълга (има компилативни трудове, отнели дълги години), но обикновено може да бъде направена в по-кратко време и с по-малък риск. Не е казано, че който прави компилативна дипломна работа си затваря пътя към изследването; компилацията може да представлява доказателство за сериозност от страна на младия изследовател, който, преди да започне самостоятелно изследване, иска да си изясни някои идеи, подготвяйки документалната си база. На срещуположния полюс се намират онези работи, които имат претенции да бъдат изследователски, но са направени прибързано и са некачествени трудове, които дразнят този, който ги чете, и никак не правят чест на този, който ги пише. Следователно изборът между компилативен и изследователски труд е свързан с научното съзряване и способностите на кандидата за работа. Често - и за съжаление - това е свързано и с икономически фактори, защото е ясно, че един студент, който работи, има по-малко време, сили и по-малко пари, които да отдели за дълги изследвания (които обикновено изискват закупуването на редки и скъпи книги, пътувания до чужбина и т.н.). За съжаление, в тази книга не мога да давам съвети от икономически характер. До неотдавна изследователската работа навсякъде по света беше привилегия на богатите. Днес съществуват много стипендии и фондове за обучение в чуждестранни университети, но това едва ли разрешава проблемите наистина за всички. Най-добрият вариант е едно по-добре устроено общество, в което ученето да бъде работа, заплащана от държавата, в която да бъде плащано на този, който има призвание за научен работник и в която да не е необходимо да се притежава на всяка цена “един къс хартия”, за да се намери място, да се получи повишение, да се изпреварят другите в конкурс. Но нашият университет и обществото, чиито резултат е той засега, са това, което са. Не ни остава нищо друго, освен да си пожелаем студентите от всички прослойки да могат да учат, без да се подлагат на излишни саможертви, и да обясним как да се напише добра дипломна работа, съобразявайки се с времето и силите, с които разполагаме, както и със собствения си научен усет. I.2. Кого би заинтересувала тази книга Ако нещата стоят така, както ги описахме, то трябва да приемем, че има много студенти, принудени да напишат дипломна работа, за да могат да завършат набързо и да получат необходимата им диплома, заради която са се записали в университета. Някои от тези студенти дори са на по четиридесет години. Следователно тези хора ще искат от нас съвети как да напишат дипломна работа за един месец, така че, получавайки каквато и да било оценка, да напуснат университета (с диплома в ръка). В такъв случай трябва категорично да заявим, че тази книга не е за тях.Ако това са изискванията, ако тези студенти са жертва на една парадоксална правна система, която ги принуждава да търсят диплома, за да разрешат болезнените си финансови проблеми, ще е по-добре на първо време да направят две неща: (1) да вложат една прилична сума, за да им я напише някой друг; (2) да препишат дипломна работа, вече защитена преди няколко години в друг университет (не е изгодно да се преписва отпечатан вече труд, ако ще да е и на чужд език, защото ако преподавателят е поне малко информиран, то би трябвало да знае за съществуването му; но пък да се препише за Милано една работа, защитена в Катания, е нещо, което има всички шансове да мине, пък и преписването на дипломна работа предполага все пак известни интелектуални усилия по нейното намиране). Ясно е, че двата съвета, които току-що дадохме, са незаконни. Нещо като да се появиш ранен в “Бърза помощ” и ако лекарят не иска да те прегледа, да му опреш нож в гърлото. И в двата случая става въпрос за отчаяни действия. Този съвет беше по-скоро виц, за да стане ясно, че моята книга няма претенции да разрешава големите проблеми от социален характер или такива, свързани със съществуващия правен ред. Следователно тази книга се обръща към онзи, който (и без да е милионер и да е имал десет години на разположение, за да защити, след като е пропътувал целия свят) има възможност да посвещава няколко часа дневно на ученето и иска да подготви труд, който освен всичко, да му достави и определено интелектуално удовлетворение, както и да му върши работа и след дипломирането. И който, определил обема на собствения си ангажимент към проблема, пък бил той и скромен, иска да свърши една сериозна работа. В крайна сметка сериозно може да се направи и една колекция модели на спортни автомобили: достатъчно е да се определи целта на сбирката, критериите за каталогизация, историческите й граници. Ако се реши да не се отива отвъд 1960 г., прекрасно, защото оттогава насетне всички модели са налице. Винаги ще има разлика между тази сбирка и Лувъра, но вместо да се прави един не особено сериозен музей, е по-добре да се направи пълна колекция от автомобилчета от 1960 до 1970. Този критерий важи и за една дипломна работа. I.3. Как дипломната работа може да бъде полезна и след дипломирането Има два начина да се напише дипломна работа, която да служи и след дипломирането. Първият е тя да се превърне в начало на едно по-обширно изследване, което да продължи и в следващите години, разбира се, ако студентът има възможност и желание за това. Но съществува и втори начин, чрез който един директор на туристическа агенция ще бъде подпомогнат в своята работа дори и от факта, че е разработвал дипломна работа на тема: “От Ферлю и Лучия до Годениците”.Действително, да се напише дипломна работа означава: (1) да се прецизира темата; (2) да се съберат материали по тази тема; (3) да се подредят тези материали; (4) да се изучи “от първа ръка” темата, в светлината на събраните материали; (5) да се придаде собствен облик на всички предходни разсъждения; (6) да се напише така, че който чете, да разбира какво иска да ни каже авторът и при необходимост да е в състояние да използва същите - документи, за да подхване темата от своя гледна точка. Следователно написването на дипломна работа означава приучване към изясняване на собствените идеи и към подреждането на материала: това е придобит методологически опит за извършването на нещо, което да служи и на другите, фактически не е толкова важна темата на труда, много по-съществен е работният опит от него.Който е успял да се аргументира добре върху двете редакции на романа на Мандзони3, ще знае също така добре да подбере материалите, които ще му трябват и за туристическата агенция. Ако някой вече е публикувал десетина книги, то е успял да направи последните девет, защото максимално е използвал опита си от първата, която не е била нищо друго освен преработка на дипломната му работа. Без онзи мой първи труд не бих се научил как да направя другите. И за добро или лошо другите все още носят отпечатъка на първия. С времето човек научава повече неща, но начинът, по който ще работи, винаги ще зависи от начина, по който се е учил да го прави. И накрая, писането на дипломна работа е и тренировка на паметта. Ще имаш добра памет на старини, ако си я упражнявал на младини. И няма значение дали си я упражнявал, наизустявайки съставите на отборите от А група, поезията на Кардучи или списъка на римските императори от Октавиан Август до Ромул Велики. Разбира се, щом ще си тренираме паметта, по-добре е да учим неща, които ни интересуват или ще ни служат; но понякога и ученето на ненужни неща е добра умствена гимнастика. Следователно, макар и да е по-добре да се направи дипломна работа на тема, която ни харесва, все пак темата е второстепенна спрямо метода на работа и получения опит. Когато се работи добре, няма тема, която да е наистина глупава. Когато се работи добре, се извличат полезни заключения и от тема, която на пръв поглед е далечна или периферна. Маркс не е писал дипломна работа по политикономия, а за двама гръцки философи - Епикур и Демокрит. И това не е грешка. Може би Маркс е бил в състояние да разсъждава върху проблемите на историята и на икономиката с добре известната си теоретическа енергия именно защото се е научил да разсъждава като гръцките философи. Имайки насреща си толкова много студенти, които започват с изключително амбициозни теми върху Маркс и после завършват кариерата си в “Личен състав” на големите капиталистически предприятия, се налага да преосмислим разбиранията си за ползата и актуалността на темата. I.4. Четири ясни правила Има случаи, при които дипломантът пише работа по тема, наложена му от преподавателя. Старайте се да избягвате подобно нещо. Разбира се, тук нямаме предвид случаите, в които дипломантът иска съвет от преподавателя. По-скоро имаме предвид или онези случаи, при които вината е на преподавателя (виж II.7., “Как да избегнем опасността да бъдем използвани от научния си ръководител”), или онези, в които вината е на дипломанта, лишен от интерес и готов да свърши зле каквото и да било, само и само да се отърве по-бързо от него. Ние пък ще се занимаем със случаите, в които се предполага наличието на дипломант, воден от някакъв интерес, и на научен ръководител, готов да му окаже квалифицирана помощ. В тези случаи правилата за избор на тема са четири: 1. Темата да отговаря на интересите на дипломанта (да бъде свързана с положените изпити, с неговите политически, културни и религиозни възгледи); 2. Необходимите извори да бъдат намираеми, т.е. материално достижими за дипломанта; 3. Материалите да бъдат “смилаеми”, т.е. духовно достижими за дипломанта; 4. Методологическата рамка на изследването да отговаря на образователното ниво и опита на дипломанта. Формулирани така, тези четири правила изглеждат банални, и като че ли можем да ги обобщим с правилото “който иска да пише дипломна работа, да напише такава дипломна работа, каквато е в състояние да напише”. И е точно така, защото има случаи на провалени дипломни работи само защото студентът не е могъл да постави проблема в рамките на тези ясни правила.4 Главите, които следват, ще се опитат да ви дадат някои съвети с цел дипломната работа, която ще напишете, да е дипломна работа, която знаете как и защо да напишете. БЕЛЕЖКИ 1. В българските университети първото ниво е бакалавърска степен, но както и в повечето от западните университети тя не изисква защита на дипломна работа и съответно не дава пълни права на висше образование. - Бел. ред. 2. Някой може да попита, защо тогава не съм използвал като обща формулировка студентка, преподавателка и т.н. Защото работя от моя гледна точка и изхождам от собствения си опит и смятам, че така е по-добре за изказа. - Бел. авт. 3. Мандзони, Алесандро (1785-1873). Италиански писател, идеолог на борбите за обединение на Италия. Романът му Годениците е сред най-ярките произведения на италианската литературна класика. Фермо и Лучия е първият вариант на романа. - Бел. ред. 4. Можем да добавим и едно пето правило: научният ръководител да бъде точно този, който е най-подходящ. Действително има дипломанти, които поради симпатии или мързел искат да пишат с преподавател от дисциплина “А” дипломна работа по дисциплина “Б”. Преподавателят приема поради симпатия, суета или невнимание, после не е в състояние да следва темата. - Бел. авт. Съставител: [url]http://kursoviraboti.com[/url]

 

Блог » Образование и обучение

VitanaVitana

Придобиване на професионално-квалификационни степени /ПКС/ от учители, директори и педагогически специалисти

Професионалното и кариерното развитие на педагогическите специалисти е ключова политика в страните членки на Европейския съюз, очертана в редица стратегически документи (Стратегията на Европейския съюз за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, „Европа 2020”, Стратегическата рамка за европейско сътрудничество в образованието и обучението „Образование и обучение 2020” и др.). Поставените цели и набелязаните мерки в европейските документи намират отражение и в националните програми, политики и нормативни актове, касаещи предучилищното и училищното образование, и по-конкретно повишаване квалификацията на учителите и кариерното им развитие. Повишеният интерес на държавата към създаване на по-добри условия за професионалното и кариерното развитие на педагогическите специалисти намира израз в разработването и приемането на Национална стратегия за развитие на педагогическите кадри. С приеманото на Закона за предучилищното и училищното образование през 2016 г. за първи път е обособен раздел, който разглежда параметрите за кариерно развитие на педагогическите специалисти. Законодателят дава дефиниция на понятието „кариерно развитие”: „кариерното развитие е процес на усъвършенстване на компетентности при последователно заемане на учителски или възпитателски длъжности или при придобиване на степени с цел повишаване качеството и ефективността на образованието.” В същия раздел законодателят е регламентирал тристепенен модел на кариерно развитие в хоризонтален план на учителите и възпитателите: учител/възпитател; старши учител/старши възпитател, главен учител/главен възпитател. Предвидено е и кариерно развитие на другите педагогическите специалисти, с изключение на учителите и възпитателите, което се осъществява чрез последователно придобиване на втора и първа степен. Делегирано е правото на работодателя да присъжда степените, които обаче не се запазват при прекратяване на трудовото правоотношение. Учителският стаж е едно от условията за назначаване и заемане на длъжност. Лицата, които постъпват за първи път на учителска или възпитателска длъжност и не са придобили учителски стаж, се назначават на длъжност „учител“, а за да заемат длъжност „старши учител” следва да имат десет години учителски стаж. Друго условие за кариерно развитие в хоризонтален план на учителите е придобитата професионално-квалификационна степен. Педагогическите специалисти, въз основа на достигнатото равнище на квалификация, може да придобиват последователно професионално-квалификационни степени (ПКС), съветват от авторитетния образователен сайт [url]http://kursoviraboti.com.[/url] Длъжността „старши учител“ се заема от лица, които имат придобита пета или четвърта професионално-квалификационна степен, а длъжността „главен учител“ – от лица, които имат придобита трета, втора или първа професионално-квалификационна степен. Като допълнително условие за заемане на последните две длъжности е въведена и придобитата от висшето образование образователно-квалификационна степен „магистър“. Следващите условия за напредване и издигане в професията и за кариерно развитие са оценката от последното атестиране и задължителните квалификационни кредити, придобити от педагогическите специалисти, за всеки преминат период на атестиране. Специалистите от сайта [url]http://kursoviraboti.com[/url] посочват, че професионално-квалификационните степени се придобиват от педагогически специалисти, които заемат длъжности в системата на предучилищното и училищното образование в съответствие с придобитото образование и професионална квалификация и изпълняват функции, свързани с: 1.1. Обучение, възпитание, социализация и подкрепа за личностно развитие на децата и учениците от детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие, като: • учители • възпитатели • психолози • педагогически съветници • логопеди • рехабилитатори на слуха и говора • корепетитори • хореографи • треньори по вид спорт • ръководители на направление “ИКТ”. 1.2. Управление на детски градини, на училища и на центрове за подкрепа за личностно развитие, като: • директори на детски градини • директори на училища • директори на центрове за подкрепа за личностно развитие • заместник-директори, които изпълняват норма на преподавателска работа и които отговарят на изискванията за заемане на съответна длъжност в детска градина, училище или център за подкрепа за личностно развитие. 2. Професионално-квалификационни степени може да придобиват експерти от регионалните управления по образованието, от специализираните обслужващи звена, от Министерството на образованието и науката, от общинските администрации, които изпълняват контролни, организационни и методически функции, притежават професионална квалификация „учител” и към момента на кандидатстването имат необходимия учителски стаж. 3. Професионално-квалификационни степени може да придобиват инспектори от Националния инспекторат по образованието, които притежават професионална квалификация „учител” и към момента на кандидатстването имат необходимия учителски стаж. 4. Професионално-квалификационни степени може да придобиват лица, които работят на изборно или щатно място в синдикалните организации на учителите, притежават професионална квалификация „учител” и към момента на кандидатстването имат необходимия учителски стаж. 5. Въз основа на достигнатото равнище на квалификация педагогическите специалисти може да придобиват последователно следните професионално-квалификационни степени (ПКС): 5.1. пета професионално-квалификационна степен (V ПКС); 5.2. четвърта професионално-квалификационна степен (IV ПКС); 5.3. трета професионално-квалификационна степен (III ПКС); 5.4. втора професионално-квалификационна степен (II ПКС); 5.5. първа професионално-квалификационна степен (I ПКС). 6. Изискванията към кандидатите за придобиване на професионално-квалификационна степен са: 6.1. да имат най-малко една година учителски стаж от придобиването на предходната професионално-квалификационна степен – за лицата по т. 1; 6.2. да имат най-малко една година трудов или служебен стаж от придобиването на предходната професионално-квалификационна степен – за лицата по т. 3 и 4; 6.3. да нямат наложено дисциплинарно наказание по чл. 188, т. 2 или 3 от Кодекса на труда или Закона за държавния служител, освен ако е заличено. 6.4. да имат най-малко две години учителски стаж, в случаите, когато кандидатстват за придобиване на V ПКС. УСЛОВИЯ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНО-КВАЛИФИКАЦИОННИ СТЕПЕНИ ПЕТА ПКС 1. Пета професионално-квалификационна степен (V ПКС) могат да придобиват лица, които отговарят на следните условия: 1.1. към момента на кандидатстването имат най-малко 2 години учителски стаж; 1.2. имат придобити допълнително професионални компетенции от участие в обучения за повишаване на квалификация в организации и институции по чл. 43, ал. 2 от Наредба № 1 с обща продължителност не по-малко от 16 академични часа (1 квалификационен кредит), удостоверени с документ(и); 1.3. успешно са положили устен изпит по конспект с успех не по-нисък от „Много добър” (4,50); или 1.4. отговарят на условията за придобиване на V ПКС без полагане на изпит, а именно: 1.4.1. педагогически специалисти, които отговарят на изискванията, упоменати в т. 1.1 и 1.2 и представят грамоти, награди и протоколи от участие на свои ученици в национални, балкански и международни олимпиади, състезания и конкурси, организирани от Министерството на образованието и науката и проведени в период до пет години преди датата на кандидатстване за придобиване на пета професионално-квалификационна степен, с реализирано участие или класирания: а) от I до VIII място включително от международни олимпиади и състезания; б) от I до VI място, включително, от балкански олимпиади и състезания; в) от I до III място включително от национални кръгове на ученически олимпиади и национални състезания; 1.4.2. Учители по специализирана подготовка в спортните училища, които отговарят на изискванията на т. 1.1 и 1.2 и представят протоколи от участие на свои ученици в състезания от държавния и международния спортен календар на българските спортни федерации, проведени в период до пет години преди датата на кандидатстване за придобиване на пета професионално-квалификационна степен, с реализирано участие в олимпийски игри или класирания: а) от I до XII място включително от световни първенства; б) от I до VIII място включително от европейски първенства; в) от I до IV място включително от балкански първенства; г) от I до III място включително от държавни първенства; 1.4.3. Учители по професионална подготовка, които отговарят на изискванията на т. 1.1 и 1.2 и представят протоколи от участие на свои ученици в национални и международни състезания по професии, проведени в период до пет години преди датата на кандидатстване за придобиване на пета професионално-квалификационна степен с класиране от I до III място включително; 1.4.4. Учители, които преподават чужд език, учебен предмет на чужд език или чужд език по професията, отговарят на изискванията на т. 1.1 и 1.2 и представят безсрочен сертификат за международно призната квалификация за преподаване на чужд език; 1.4.5. Учители-наставници, които отговарят на изискванията на т. 1.1 и 1.2 и организират и провеждат практическа подготовка на стажант-учители, като координират и консултират самостоятелното им участие в образователния процес в период до пет години преди датата на кандидатстване за придобиване на пета професионално-квалификационна степен. ЧЕТВЪРТА ПКС 2. Четвърта професионално-квалификационна степен (IV ПКС) могат да придобиват лица, които отговарят на следните условия: 2.1. имат придобита V ПКС; 2.2. след придобиването на V ПКС имат придобити допълнителни или нови професионални компетенции от участие в обучения за повишаване на квалификация в организации и институции по чл. 43, ал. 2 от Наредба 12 с обща продължителност не по-малка от 16 академични часа (1 квалификационен кредит), удостоверени с документ(и); 2.3. успешно положат писмен изпит с успех най-малко Много добър (4,50) по проблем от конкретната професионална област, в която работят. ТРЕТА ПКС 3. Трета професионално-квалификационна степен (III ПКС) могат да придобиват лица, които отговарят на следните условия: 3.1. имат придобита четвърта професионално-квалификационна степен; 3.2. са завършили едногодишна професионално-педагогическа специализация със среден успех най-малко „Много добър” (4,50) и дипломна работа с представена добра педагогическа практика. 3.3. професионално – педагогическата специализация по т. 3.2 трябва да отговаря на следните условия: 3.3.1. да има за цел повишаване на професионално-педагогическата компетентност на обучаваните в съответствие със заеманата от тях длъжност; 3.3.2. да се провежда по учебен план, в който най-малко 50 % от учебните часове са за учебни дисциплини, свързани с педагогическата, психологическата или петодическата подготовка на специализантите или по управление на образованието; 3.3.3. хорариумът на занятията по учебен план да бъде не по-малко от 200 академични часа, от които поне 50% са присъствени. 3.3.4. на завършилите специализацията по т.3.2 да е издадено свидетелство за професионално-педагогическа специализация (Приложение № 15 към Наредба № 12) 3.4. Условията за участие в професионално-педагогическата специализация се договарят между специализанта и висшето училище, като учебният план на специализацията е неразделна част от договора. ВТОРА ПКС 4. Втора професионално-квалификационна степен (II ПКС) могат да придобиват лица, които отговарят на следните условия: 4.1. имат придобита III ПКС; 4.2. след придобиването на III ПКС имат придобити допълнителни или нови професионални компетенции от участие в обучения за повишаване на квалификация в организации и институции по чл. 43, ал. 2 от Наредба № 1 с обща продължителност не по-малка от 32 академични часа (2 квалификационни кредита), удостоверени с документ(и); 4.3. след придобиването на III ПКС, защитят с успех най-малко „Много добър” (4,50) писмена разработка, свързана с анализ на резултатите от приложена диагностична процедура. ПЪРВА ПКС 5. Първа професионално-квалификационна степен (I ПКС) могат да придобиват лица, които отговарят на следните условия: 5.1. имат придобита II ПКС; 5.2. след придобиването на II ПКС имат придобити допълнителни или нови професионални компетенции от участие в обучения за повишаване на квалификация в организации и институции по чл. 43, ал. 2 от Наредба 1 с обща продължителност не по-малка от 48 академични часа (3 квалификационни кредита), удостоверени с документ(и); 5.3. успешно защитят писмена разработка с иновационен характер, свързана с педагогическата им практика; 5.4. представят не по-малко от две публикации по проблеми, свързани с темата на писмената разработка в специализирано издание. 6. Педагогически специалисти, които притежават научна степен, имат право да придобият първа професионално-квалификационна степен (I ПКС) при следните условия: 6.1. ако имат най-малко две години учителски стаж на длъжност на педагогически специалист в детска градина, училище или център за подкрепа за личностно развитие; 6.2. притежават образователна и научна степен „доктор” или научна степен „доктор на науките” по педагогика, психология или по научна област, съответстваща на завършената специалност от дипломата за висше образование.

 

Блог » Образование и обучение

VitanaVitana

Как се пише резюме

Съставянето на резюме изисква четене с разбиране и осмисляне на информацията от текста. Когато резюмираме даден текст, трябва да определим смисловите части на текста. Резюмирането всъщност е кратко изложение, в което са изведени основните положения на текста. С резюмирането се проверяват уменията да се възприемат смисли от текстове с различни съдържателни, функционални и езикови особености, както и да се обработва получената информация в съответствие с поставената задача. В резюмето се отразяват също и уменията да се спазват книжовните норми. В текста на резюмето пишешият предава информацията, като не изразява лично отношение и не дописва нови факти и обстоятелства, които липсват в текста. В резюмето се предпочитат изречения за причинно-следствена връзка, с които се предават обобщени твърдения. Използват се несвидетелски форми на сегашно време. Ако се резюмира научен текст, задължително се съхранява терминологията. От авторитетния образователен сайт [url]http://kursoviraboti.com[/url] съветват писането на резюме да протича в следната последователност: 1. Пишещият определя темата на текста. Обикновено заглавието на текста е ориентир за темата на текста. Целта е пишещият да се придържа към темата на текста при сбитото предаване на съдържанието. 2. Пишещият открива ключовите думи и изрази от изходния текст, за да ги използва в текста на резюмето. 3. Пишещият определя смисловите части на текста, чрез които се разгръщат микротемите. За ориентир служат абзаците: всяка нова микротема се представя в абзац. 4. Пишещият предава съдържанието на всяка смислова част обобщено, само с две-три изречения. Може да се използват цитати от резюмирания текст или думи на самия пишещ. Ако в текста за резюмиране има примери, се подбира само онзи, който е представителен за темата на текста, а останалите се съкращават. За връзка между изреченията, представящи микротемите, се използват думи и изрази като: в началото се говори за; по-нататък в текста се пояснява; авторът обобщава, заключава и т.н. 5. Пишещият проверява текста на своето резюме: дали съхранява в стегнат и обобщен вид информацията от изходния текст /препоръчителното съотношение в обема на изходния текст и резюмирания текст е 3:1 – резюмето е три пъти по-малко по обем от изходния текст/. Пишещият преценява: • запазени ли са ключовите думи и изрази; • съхранени ли са микротемите; • постигната ли е смислова и езикова свързаност в текста на резюмето. 6. Пишещият редактира откритите пропуски – липса на микротема, несполучлива връзка между изречения, и езиковите грешки. Специалистите от сайта [url]http://kursoviraboti.com[/url] посочват, че в зрелостния изпит по български език и литература за 12. клас се използват следните критерии за оценка на резюме: 1) Умее да извлича информация от текст и да я обработва в съответствие с поставената задача – 1 точка. 2) Умее да композира и структурира текста, като се съобразява с поставената задача - 1 точка. 3) Владее и прилага книжовноезиковите норми на съвременния български език /правописна, граматична, пунктуационна/ - 1 точка. 4) Умее да подбира и съчетава езиковите средства с оглед на стиловата уместност - 1 точка.

 

Блог » Здраве и медицина

cleopatracleopatra

Безопасна любов по време на бременност

Ако бременността преминава без усложнения, тогава няма пречки за секс през този период. Акушер-гинеколозите смятат, че при липса на противопоказания сексът по време на бременност е полезен, защото това е един от начините да поддържате и укрепвате предишната близост и просто да й се наслаждавате, докато се наслаждавате на опияняващото отделяне на хормони на щастието. Във всеки случай трябва да имате предвид, че всеки триместър има характеристики и е важно да знаете в каква позиция да правите секс, като сте в интересна позиция. Още интересни статии свързани със секса можете да прочетете в блога на Cleopatra - [url]https://bit.ly/2VOOFXJ[/url] През първия триместър на бременността можете да продължите да практикувате любимите си пози, но при втория и третия активно растящият стомах налага ограничения. От 12-та до 13-та седмица специалистите съветват да изоставят позите, в които една жена лежи на гърба си, тъй като по-тежката матка заплашва да свие кръвоносните съдове и да пречи на кръвообращението. В резултат на това ще получите виене на свят, слабост и гадене. Ако лекарят не препоръча да правите секс, трябва да приемете сериозно думите му. Подобна забрана, като правило, има сериозно физиологично оправдание: ако бременността протича с усложнения, тогава контракциите на матката по време на оргазъм и активен ефект върху зоната, близка до шийката на матката, могат да причинят кървене и да доведат до спонтанен аборт. Тогава вече няма въпрос за това в кои пози можете да правите секс по време на бременност, по-добре е да спрете засега.

 

Блог » Авто-мото

digrizdigriz

Най-важни знаци, които трябва да смените спирачките

Когато шофирате по магистралата, отгоре надолу, кракът ви е изправен на газ, може да се почувствате непобедим. Машината обаче е толкова добра, колкото и колко я поддържате. Ето защо трябва редовно да планирате поддръжка и проверки за вашия автомобил. Той ще гарантира, че всички части са в изправност и ще ви помогне да избегнете ненужни [url=https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F]аварии[/url]на пътя. Спирачките са основен компонент на вашата безопасност, когато шофирате. Може да не са най-секси аспектът на автомобила, но очевидно са един от най-критичните. Обръщането на внимание на предупредителните знаци може да означава разликата между живота на пътя и смъртта. Всички ние [url=https://www.euavtochasti.bg/rezervni-chasti/spirachen_disk-10132]тук euavtochasti.bg[/url] твърдо ви съветваме да проверявате често спирачките си. Продължете да четете, за да разберете кога трябва да започнете да сменяте спирачките. # 1: Проверете подложките Не забравяйте да проверите дебелината на спирачните накладки. Просто погледнете между спиците на колелото си, за да видите лъскавия метален ротор вътре. След това погледнете по външния ръб на мястото, където можете да видите металния шублер, когато го достигнете. Ще видите подложката между шублера и ротора. Ще трябва да се досетите, но подложките ви обикновено са с дебелина поне една четвърт от инч. Всяко по-тънко от това и вашето предположение е правилно: те трябва да бъдат заменени наведнъж! # 2: Слушайте шумове Един предупредителен знак, че спирачките ви трябва да бъдат обслужвани, може да идва от миниатюрен индикатор на спирачната система, който излъчва силен шум. Това показва, че спирачните накладки трябва да бъдат сменени. Освен това ще искате да слушате и груб шлифователен звук в допълнение към крясъка от сензора. Това означава, че сте се носели през спирачните накладки абсолютно и сега, когато задействате спирачките, металът на спирачните апарати ще се смила срещу метала на вашите ротори. # 3: Чувство за вибрации Вибрационният педал на спирачката обикновено означава, че роторите са извити. Неравните им повърхности се блъскат върху спирачните накладки и вие ще чуете тази вибрация през педала на спирачката. Обикновено роторите се изкривяват само когато са изложени на стрес за продължителен период от време. Например топлината, генерирана от спускане по стръмни планински склонове или от многократно спиране, докато теглете нещо тежко, може да доведе до промяна на формата на метала на роторите. Може да имате неправилно подредени колела, ако напоследък не сте обслужвали спирачките си, но все още усещате шум в педала. И в двата случая е най-добре да видите диагностичен механик и да замените спирачките. Долния ред Спирачните накладки може да не изглеждат като нещо, за което активно бихте помислили, но те определено са от съществено значение за вашата безопасност и благополучие. Вашето превозно средство ще пострада и стойността му ще се обезценява с течение на времето, ако нямате редовни проверки. Не забравяйте да подмените спирачните накладки, но и да поддържате двигателя си и да получавате чести смени на маслото. Последователната поддръжка е единственият начин да запазите колата си по-дълго.

 

 


 

VIP реклама


Препоръчано от нашия блог

Как-се-пише-доклад

Филтър


Сподели с приятели


Добави статия

Вие можете да добавите безплатно статия с линкове, интернет сайт, описание на фирма или услуга, малка обява или рекламно съобщение. Възползвайте се от нашите услуги за да намерите нови клиенти.

Добави статия

Добави сайт

Добави фирма

Добави обява


Най-четеното


Полезни връзки


Ключови думи

как обучение образование наука техника пише важни медицина резюме здраве специалисти пкс учители директори педагогически време които знаци трябва смените спирачките най мото любов степени бременност авто безопасна дипломна кредитополучатели разработват проекти пишат като права кредити защитим своите доклади изготвят финаси работа придобиване професионално еко умберто реферати дипломите днес квалификационни