Блог

Случаят „Дятлов“

Случаят „Дятлов“ се отнася за събитие, довело до смъртта на девет скиора в северната част на Урал в нощта на 2 Февруари 1959г. Жестоката сцена се разиграва на източното било на планината Холат Сяхил – наричана от местните Планината на мъртвите. След инцидента планинският проход е наречен проход Дятлов, на водача на групата, Игор Дятлов. Очевидци на случилото се няма и съветските следователи определили единствено, че „непреодолима неизвестна сила“ е причината за смъртта. Хронологията на събитията също остава неясна, поради липсата на свидетели и доказателства. Десет младежа сформирали ски група, която трябвало да премине през северната част на Урал в Свердловска област. Водач на групата бил Игор Дятлов. Останалите били още седем мъже и две жени – повечето все още студенти или наскоро завършили. Игор Дятлов, Зина Колмогорова, Людмила Дубинина, Александър Колватов, Рустен Слободин, Юри Кривонищенко, Юри Дорошенко, Николай Тибо-Бриньол, Александър Золотарев и Юри Юдин поели на последното си пътешествие. Целта на експедицията била достигането на Отортен, на около 10 километра от мястото на инцидента. Маршрутът по това време на годината попадал в категория 3, най-трудната. Всички членове на групата били опитни скиори и участвали в дълги планински преходи и преди. На 25 Януари младежите пристигат с влак в Ивдел, градче в центъра на северната Свердловска област. От там се качват на превоз за Вижай – последното населено място толкова на север. На 27 Януари започват похода си към Отортен, но на следващия ден Юри Юдин се разболява и се връща. Той няма представа, че тогава вижда приятелите си за последен път. Благодарение на дневниците и камерите, открити около последния им лагер, следователите успяват да проследят пътя на групата до деня преди инцидента. На 31 Януари деветимата достигат стръмнина и започват приготовления за изкачване. В една гориста долина те оставили излишната храна и оборудване, които щели да им бъдат нужни на връщане. На следващия ден започват да се катерят, като най-вероятно са планирали да прехвърлят върха и на следващата нощ да пренощуват от другата страна, но времето се е влошило и снежна буря ги отклонила на запад, към върха на Холат Сяхил. Когато разбират за отклонението, групата решава да лагерува там. Уговорката била Дятлов да изпрати телеграма до спорния клуб веднага щом се върнат във Вижай. Очаквало се това да се случи не по-късно от 12 Февруари, но когато датата дошла, от скиорите все още нямало никакви вести. Не последвала реакция – все пак често се случвало подобни експедиции да закъсняват с по няколко дни. Чак след като роднини на младежите настояли за спасителна операция, по маршрута били изпратени групи от доброволци, които да ги търсят. Това се случва на 20 Февруари – повече от седмица след очакваното завръщане на групата. По-късно в търсенето се включили армията и полицията, които осигурили самолети и хеликоптери. На 26 Февруари бил открит изоставеният лагер на Холат Сяхил. Палатката била разкъсана отвътре, а следи от стъпки водели към близка гора, но след 500 метра се губели. В началото на гората, под един висок бор откриват останки от огън, както и първите две тела – тези на Кривонищенко и Дорошенко. Те били боси и само по бельо. Между това място и лагера били разпръснати телата на Дятлов, Колмогорова и Слободин. Те били застинали в такива пози сякаш се опитвали да се върнат в лагера. Тримата са открити на разстояния 300, 480 и 630 метра от високия бор. Останалите четирима от групата се издирват повече от два месеца. Най-накрая са открити на 4 Май, под четири метра сняг, дълбоко в същата борова гора. Веднага след откриването на първите пет тела по случаят е организирано съдебно следствие. При медицинските прегледи не са открити смъртоносни наранявания и като причина за смъртта е посочено хипотермия. Един от загиналите имал малка пукнатина на черепа, но раната не била фатална. Всичко се променя с откриването на останалите 4 тела. Тибо-Бриньол имал множество черепни травми, а Дубунина и Золотарев били с тежки травми в областта на гръдния кош. Според д-р Борис Возрождений, силата нужна, за да се нанесат подобни травми е изключително голяма – като при автомобилна катастрофа. По телата нямало видими наранявания, каквито биха се получили при такава сила. При Людмила пък, освен нараняванията по тялото, езикът и липсвал напълно. Първоначално подозрението паднало върху местните хора манси, които може би са нападнали и убили младежите, защото са навлезли в техните земи. Разследването обаче отхвърля тази теория, а и на място не са открити следи от други хора или борба. Температурата в планината била около -30°, а жертвите – облечени само частично. Някои от тях били само с по една обувка, а други боси или по чорапи. Това се обяснява с хипотермията – около 25% от жертвите на измръзване стават толкова дезориентирани, че започват да се събличат. От публичната информация, предавана от журналистите, става ясно, че: Шестима от групата са умрели от хипотермия, а другите трима – от фатални наранявания. Няма следи, показващи наблизо да е имало други хора. Палатката е разкъсана отвътре навън. Жертвите са починало около 8 часа след последното си ядене. Следите от лагера показват, че всички от групата са го напуснали по собствена воля, пеша. Теорията за местните хора д-р Возрождений отхвърля, като заявява, че такива наранявания не могат да бъдат причинени от друг човек. Нужната сила е била огромна, а по телата няма видими наранявания на меките тъкани. Тестовете за радиация показали високи дози на радиация по дрехите на някои от жертвите. Официалното становище е, че деветимата скиори са загинали от „непреодолима неизвестна сила“. Случаят официално е приключен през Май 1959г. поради липса на обвиняема страна. Всички документи били изпратени в секретен архив, част от който станал достъпен през 90-те години. Някои хора твърдят, че разследването е пропуснало или игнорирало някои важни факти. След погребенията, роднините на жертвите твърдели, че телата били с някакъв странен кафеникав тен. В едно интервю бивш следовател по случая казва, че уредите са отчели висока радиация по самия връх и това е причината такава да бъде открита и по телата. Източникът на радиацията обаче така и не бил открит. Друга експедиция на около 50 километра южно от мястото на инцидента, твърдят, че са видели странни оранжеви сфери в нощното небе същата вечер. Подобни сфери са наблюдавани и на други места в периода Февруари-Март 1959г. В някои доклади са описани много метални отломки в района на инцидента, което кара някои да смятат, че са замесени военните. През 1967г. журналистът от Свердловск Юри Яровой публикува книга, вдъхновена от инцидента. Яровой участвал в търсенето и разследването и бил официален фотограф по случая, така че имал вътрешна информация. За жалост книгата е писана по времето на Съветския съюз и детайлите относно инцидента били запазени в тайна, а писателят избягвал да пише друго, освен вече известните факти. Краят на книгата е доста по-оптимистичен – там само лидерът на групата загива. Макар Яровой да имал в предвид няколко други алтернативни края, те били отхвърлени поради цензура. След смъртта на журналиста през 1980г. всички негови архиви, снимки и дневници са изгубени. Нови детайли за трагедията изникват през 1990г. след публикации на регионалната преса в Свердловск. Журналистът Анатоли Гушин бил ангажиран със задачата да прегледа оригиналните записки по разследването и да използва информацията в публикациите си. Той забелязал, че доста страници липсвали от папките, както и един плик, който бил споменат в списъка с материали. Гушин обобщава откритията си в книга. Някои го критикуват, защото набляга на теорията, че инцидентът е резултат от експеримент със съветско тайно оръжие. Това обаче поражда обществена дискусия, подхранвана от интереса към паранормалното. Всъщност много от тези, които си мълчали в продължение на 30 години, след това започнали да разкриват нови факти за инцидента. Един от тях е бившият полицай Лев Иванов. Той водил официалното разследване през 1959г. 30 години по-късно пише статия, в която признава, че властите нямали никакво логично обяснение за случилото се. Пише също така, че след информацията за летящите сфери, той получил директни заповеди от високопоставени лица да прекрати разследването и да засекрети материалите по случая. Юри Юдин смята, че приятелите му са загинали след експлозия или експеримент със съветско оръжие. Според него цялата секретност около инцидента сочи, че групата най-вероятно неволно е навлязла във военна зона. Радиацията на мястото подкрепя тази теория, както и странният цвят на кожата на жертвите. Юдин твърди, че военните са открили лагера преди спасителите. Той бил помолен да идентифицира всеки предмет, открит на мястото. Парче плат, което приличало на част от военна униформа, очила и чифт ски не принадлежали на никой от групата. Юдин открил документи, които го карали да вярва, че разследване е започнало още на 6 Февруари, 14 дни преди началото на спасителната мисия, но това също никога не е доказано. В Екатеринбург е открита фондацията Дятлов, чиято цел е да се убедят руските власти да отворят отново случая.

Има ло ли е срещи с извънземни в древността ?

Aко извънземни астронавти някога са посещавали Земята, вероятно биха оставили някакви материални следи за пребиваването си. Ако това е така, сигурно са оставили нарочно някаква информация за себе си, съхранена за бъдещото човечество така, че когато хората достигнат определена степен на развитие, да намерят и разберат тези послания. Учените отдавна се опитват да вникнат в смисъла на огромните мегалитни конструкции, разпръснати на много места из планетата ни, както и на други монументални творения на древността. Особен интерес будят такива величествени строежи, като Стоунхендж в Англия, Баалбекската тераса в Ливан и египетските пирамиди. И до сега не е известно, какво е предназначението на Стоунхендж - дали е храм или астрономическа обсерватория. Може би някъде в основите му е заровено послание до съвременното човечество и кръговото разположение на гигантските каменни блокове указват местонахождението му. Закономерности и интересни открития в цял свят Нека погледнем сега към Гиза в Египет, където тайнственият Сфинкс сякаш охранява покоя на величествените пирамиди на фараоните от IV-та династия - Хеопс, Хефрен и Микерин. Пирамидите на Хеопс и Хефрен лежат на една права линия. Диагоналът на пирамидата на Микерин пресича тази линия в точка, разположена точно на 78 метра от центъра на пирамидата на Микерин. На 78 метра от центъра на Стоунхендж, извън пределите на съоръжението, лежи самотен каменен блок - така наречения "Слънчев камък". Случайно ли е това? Не е ли някакво указание? Големият Сфинкс, както е установено, е създаден значително по-рано от най-древните пирамиди. Японски изследователи открили под лявата му лапа тесен подземен проход, който под наклон върви към пирамидата на Хефрен, но къде завършва, не е известно и до сега. Когато започнали да изучават внимателно главата на Сфинкса, се оказало, че има трето око, обърнато нагоре към космоса. Установило се също, че прпорциите на лицето му и лицевия ъгъл между линията на челото и линията от ушното отверстие, не са характерни за човек. На един от склоновете на Андите в Южна Америка е начертан огромен тризъбец ("Канделабър"). Ако се лети в указаната от него посока, ще се стигне до платото Наска, набраздено от гигантски загадъчни изображения и множество пресичащи се линии с дължина до 8 километра. Всичко това може да се види само от голяма височина. Какво е истинското им предназначение, не е изяснено и до днес. През 1886 година, австрийският физик д-р Гурлт намерил във въглищен пласт от третичния период стоманен паралелепипед с размери 67х67х47 милиметра и тегло 785 грама. От къде е могло да попадне изделие, плод на разумна дейност, в тези древни земни слоеве? В Южна Америка, високо в Андите, в царството на древните инки, се намира високопланинското езеро Титикака. Около него се виждат следи от морски водорасли, раковини и руините на морско пристанище. Кога е станало това чудовищно нагъване на земната кора, повдигнало високо морския залив, превръщайки го в планинско езеро? Някои геолози смятат, че това е станало преди няколко стотин хиляди години. А нима в тези древни времена е имало разумни същества, способни да построят такова морско пристанище? Още по-интересно е, че до развалините на пристанището се виждат останките на циклопски строежи, както и добре запазената "Врата на слънцето", покрита със странни изображения и йероглифи. През 1949 година надписите били разчетени и се оказали изключително точен календар, но с година, състояща се от 290 дни - десет месеца по 24 и два месеца по 25 дни. Това явно не е земен календар! Също там, в Южна Америка са намерени огромни гранитни сфери с абсолютно правилна форма, разположени на върховете на правилни многоъгълници. Трудно е да се предположи, че преди хиляди години, древните жители на планетата са били запознати с геометрията. В провинция Кюсю, в Япония, в гробницата на Чин Сан построена през 2000 г. пр. Хр. е изобразен древен цар, вдигащ приветствено ръце към седем летящи диска. Древните текстове разказват В древните тибетски текстове "Кандшур" и "Тандшур", съхранени в подземията на будистките манастири, се говори за летящи машини, подобни на елмази в небето, както и за прозрачни сфери, които се появявали понякога пред хората. Много интересни неща може да се прочетат в древноиндийския манускрипт "Вайманика Шастра", написан през IV в. пр. Хр. от мъдреца Махараши Бхарадваджи, базиран на ръкописи от първото и второто хилядолетия пр. Хр. В този манускрипт са описани 32 особености на "вимани", както били наричани въздушните колесници на боговете, споменавани в древноиндийския епос. Те били толкова здрави, че не било възможно да бъдат разбити или изгорени. С помощта на различни устройства, те можели да се въртят около оста си; да се свиват и разширяват; да изменят формата си по време на полет; да се маскират като облак; да излъчват силно сияние или да се скриват в абсолютна тъмнина; да поглъщат светлинните лъчи и да стават невидими; да се движат с огромна скорост; да прелитат от свят в свят; да се придвижват скокообразно или на зиг-заг; да се потапят във вода; да излъчват светлинни лъчи, от които всички предмети стават видими; да генерират енергия, способна да парализира хора и животни; да получават на екрани изображения на това, което става на далечно разстояние и още много други невероятни свойства. Нима това не прилича на съвременните описания на НЛО? В една от хрониките за походите на Александър Македонски е описано събитие, станало около 332 г. пр. Хр., при обсадата на финикийския град Тир. Един ден, в небето над македонския лагер, неочаквано се появили пет "летящи щита", придвижвайки се в триъгълен строй. Водещият "щит" бил два пъти по-голям от останалите. Пред очите на изумените войни, "щтитовете" направили бавно няколко кръга над града, след което от тях блеснали ослепителни мълнии, разрушаващи крепостните стени. Зарадваните македонски войски се хвърлили в атака, а "щитовете" продължили да кръжат, докато не бил превзет града, след което изчезнали с голяма скорост. Особено много съобщения за тайнствени летящи обекти се съдържат в трудовете на Тит Ливий - 30; Цицерон - 9; Плиний Стари - 26. При описанието им, римските автори ги оприличавали на слънцето, луната, кръгли щитове и т.н. Изобщо, в 50 от трудовете на различни римски автори се срещат 39 описания на огън в небето, 11 - на летящи "щитове", 8 - на огнени сфери, 12 - на две и повече слънца, 5 - на "нощни слънца" и 7 - на неизвестни обекти. Древните християнски източници (Библията, Кумранските свитъци), също изобилстват с описания на неизвестни летящи обекти, напомнящи съвременните описания на НЛО. Даже в преданията на североамериканските индианци се споменава за кръгли летящи обекти. В една легенда на индианците от щата Уайоминг се казва, че преди много луни, от небето доплувало голямо "огнено колело" и кацнало на върха на Шаманската планина, след което отлетяло със скоростта на уплашена птица. Подобни сведения са достигнали до нас не само от дълбоката древност. И средновековието изобилства с такива свидетелства. Летящи обекти, във формата на щитове или дискове, са наблюдавани през 776 г. при обсадата на замъка Зигибург; в 1133 г. над Япония; в 1209 г. над Англия; в 1527 г. над Франция; в 1553 г. над Стокхолм; в 1619 г. над езерото Ури в Швейцария; в 1676 г. над Тоскана. През 1520 г. над Ерфурт прелетял обект с кълбовидна форма, съпровождан от два по-малки подобни обекта. При това, Голямата сфера излъчвала въртчщ се лъч. Траекториите на някои от наблюдаваните обекти през средновековието били зигзагообразни (Китай-557г., Япония-1423г., Бостън-1639г.). При други случаи, заставали неподвижно (Китай-905г., Ница-1433г., Лисабон-1551г., Рим-1571г., Киото-1606г., Лайпциг-1636г.). През 1646г. над Кембридж в Англия, се появила въртяща се огнена сфера, която се приземила извън града, след което излетяла и изчезнала с огромна скорост. Понякога били наблюдавани маневри на групи летящи обекти, създаващи впечатление за "сражения". (Англия-1355г., Нюрнберг-1561г., Базел-1566г., Петербург-1716г.) Доказателства за палеоконтакти Нима всичко това и още много други свидетелства не доказват, че земята ни е била посещавана в древни времена от палеоастронавти? И ако е така, дали са осъществявали контакт с местното население? И не толкова материалните артефакти, колкото изумителните познания на древните ни предци, дават почти пълна увереност за това. Нима не са поразителни невероятните научни познания на шумерите или смайващо точния календар на древните маи, както и това, че са знаели за кръглата форма на Земята векове преди европейските учени? Или електрическите батерии, изработени преди 2000 години, открити при разкопки в Ирак! Освен множеството предмети, древните са ни оставили и много изображения на НЛО и палеоастронавти. Като най-стари може да се приемат рисунките по стените на пещери във Франция и Испания (Алтаир), чиято възраст е около 10-15 хиляди години. Удивително наподобяват съвременната представа за НЛО и изображенията в Долината на смъртта в САЩ. Най-известни обаче, са скалните рисунки в Тасили (Сахара, Африка), създадени преди около 6-10 хиляди години. На тези рисунки са изобразени множество животни и хора, всред които се виждат грамадни фигури в костюми, приличащи на скафандри ("Великият Марсиански Бог"). Между другото, подобни древни изображения, на възраст 6-14 хиляди години, се срещат и на територията на Италия (Val Camonica), в Перу (Toro Muerto) и Австралия (Kimberley). Поразяваща е една статуетка, намерена в Еквадор, приличаща поразително на астронавт в скафандър (вижте изображението в ляво). В това отношение, безспорно най-забележителни са древните японски статуетки "догу" (в превод означава "устойство, инструмент"), високи от 8 до 30 см. До момента са намерени около 3000 статуетки, чиято възраст е от 3000 до 10000 години. Според някои изследователи, това са най-древните изображения на космически скафандри. През 1964 и 1990 год. в НАСА били извършени анализи на тези статуетки. Заключението гласи: "Догу приличат на човек или човекоподобно същество в дреха, прилична на космически скафандър!" Нека сега се прехвърлим в Централна Америка. Какво ви се струва, че виждате на изображението върху надгробната плоча в древен храм в Паленке (вижте в галерията по-долу)? Не прилича ли на космонавт, намиращ се в космически кораб? Вижда се, че той е съсредоточен върху пулта за управление, а от соплата в задната част, личат огнените реактивни струи. Необясним факт остават и отверстията, причинени от куршум, в черепите на изкопаем древен бизон и на неандерталец, живял преди 40,000 години. Куршуми в праисторическите времена? Това някакъв абсурд ли е или факт, върху който трябва да се замислим сериозно!

Багдатската батерия

През 1936 година, при изследването на руините на 2000-годишно селищо до Багдад, работници откриват странна малка ваза. 15-сантиметровия съд от светло-жълта глина е датиран около началото на новата ера. Той съдържа цилиндрично парче мед, дълго 1 5 сантиметра и с диаметър на основата 4 сантиметра. Ръба на медния цилиндър е споен с оловно-калаена сплав с отношение 60 към 40, подобна на съвременните... През 1936 година, при изследването на руините на 2000-годишно селищо до Багдад, работници откриват странна малка ваза. 15-сантиметровия съд от светло-жълта глина е датиран около началото на новата ера. Той съдържа цилиндрично парче мед, дълго 1 5 сантиметра и с диаметър на основата 4 сантиметра. Ръба на медния цилиндър е споен с оловно-калаена сплав с отношение 60 към 40, подобна на съвременните. Дъното на цилиндъра е запушено с нагънат навътре меден диск и е застопорен с бетон или асфалт. Друг изолационен слой от асфалт запушва горния отвор и държи на мястото му железен прът, пъхнат в центъра на цилиндъра. По пръта имало следи от действието на киселина. Германския археолог Вилхелм Кьонинг изследва обекта и стига до изненадващото заключение, че глинения съд не е нищо друго, освен древна електрическа батерия. Древната батерия Багдатския музей, както и други, открити в Ирак, са датирани от окупацията на Партите между 248 и 226 година пр. н .е. Д-р Кьонинг намира медни вази, гравирани със сребро, в Багдадския музей. Те са изкопани от Шумерски градове в Южен Ирак като повечето са датирани от 2.500 година преди н. е. При почукване, от повърхността на вазите се отделя синкав слой, който се получава при електролиза на сребро върху медна основа. Излиза, че партите са наследили своите батерии от една от най-ранните известни цивилизации. През 1940 година Уилиам Грау, инженер в Електрическата лаборатория в Питсфийлд, Масачусетс, прочита теорията на Кьонинг. Използвайки рисунките и детайлите, предоставени от германски ракетен инженер, Уили Грей прави копие на батерията. Той използва разтвор от меден сулфат и успява да произведе половин волт електричество. През 1970 година Арне Егберт, германски египтолог, също прави копие на батерията и я пълни с прясно изцеден сок от грейпфрут. Това начина, който според него са използвали в древността. копието произвело 0,87 волта ток. Той използва електричеството за да направи златно покритие на една сребърна статуетка. Тези експерименти доказват, че батериите са били използвани поне две хиляди години преди новото им откриване през 1799 година ( от Алесандро Волта ). Въпросът за какво са били използвани все още не е решен. Едно от преположенията е, че батериите са били използвани в медицината. Древните гърци пишат за болкоуспокояващия ефект на електрическата змиорка, когато бъде допряна до ходилата. Китайците развиват акупунктурата по това време, като често я прилагат в комбинация с електрически заряди. Това би обяснило присъствието на иглообразните предмети, намерени заедно с някои от батериите. Против тази теза е фактът, че максималния заряд, получен от копия на батериите е 2 волта. Той би бил неефективен при истинска болка, освен това в древността са познавали и различни вещества с подобно действие като канабис, опиум и вино. Според други учени батериите може да са използвани за обработка на метали. По времето от което са датирани батериите са били използвани две основни техники за позлатяване, които все още се прилагат. Едната е обработка с чук на ценния метал, като целта е да се получат тънки ивици. Другия вариант е да се смеси златото с живак, а след това смеската да се нанесе върху предмета. Тези техники са ефективни, но са твърде сложни, сравнени с прибавянето на малък но плътен слой от метала чрез електролиза. През 1978 година методът е изпробван като са свързани много копия на багдатската батерия, като е използван сок от грейпфрут за електролит. Резултатът според д-р Арне Егберт е бил нанасянето на слой сребро, дебел само една десета от милиметъра, върху повърхността на предмета. Други опити обаче не показват същите резултати. Не съществува никаква документация за този експеримент, дори и една снимка, която да потвърди резултата. Трето мнение за употребата на батериите е, че са били използвани в храмовете като номер, за да привличат богомолци, а оттам и пари. Батериите може да са били поставяни в някоя статуя. Когато хората идват да се молят на статуята, те са допускани само един по един в специалното помещение. Те задавали совите въпроси на статуята, а след това я докосвали. Ако батериите били свързани, молещите се получавали слаб, но осезаем електричен заряд, а може би и мистериозно присветване, това означавало, че отговорът е "не". В противния случай, когато батериите били изключени, не ставало нищо при докосване на статуята, и човека знаел, че отговора е "да". Така богомолците били убеждавани в божетвените сили на статуите, а след това, разбира се, оставяли и солидно дарение за храма. Багдадските батерии остават покрити с мистериозна покривка. Не се знае точно кога са направени, а още по-малко е известно предназначението им в живота на древните. Ако след войната в Ирак тези батерии бъдат занесени в някой западен институт за подробни изследвания, може би ще намерим отговора на част от загадката на Багдатските батерии. За тези интересни артефакти, тяхната история и догадките на учените, както и за много други загадъчни предмети и събития, можете да прочетете в раздела [url=./2.0.21.Блог-Тайни-и-загадки]"Тайни и загадки"[/url] на нашия блог.

Находките край Акамбаро

Тази изумителна история започнала през юли 1944 година. Валдемар Джулсруд (Waldemar Julsrud) се занимавал с търговия на железария в Акамбаро – малко градче на около 300 км. северно от Мексико сити. В едно ранно утро, разхождайки се по склоновете на хълма Ел Торо, той забелязал някакви парчета керамика, подаващи се от почвата. Джулсруд бил германец, заселил се в Мексико в края на XIX-ти век. Археологията била негова страст и още през 1923 година, заедно с отец Мартинес, извършвал разкопки край Чупикауро, в близост до Ел Торо. Той познавал добре древната мексиканска култура и затова веднага разбрал, че тези керамични фрагменти не може да се причислят към никой от известните периоди. Джулсруд, съзнавайки, че не е професионален археолог, наел местен селянин, обещавайки му по едно песо за всеки неповреден керамичен или издялан от камък предмет. По този начин принудил наетият пеон да бъде много внимателен при разкопките, стараейки се да не ги повреди. Така било поставено начло на прочутата колекция на Джулсруд, впоследствие попълнена от сина му Валдемар Карлос Джулсруд, а след това – и от внука му Карлос II. В крайна сметка колекцията наброявала около 37000 предмета (артефакти), разделени в три категории: Най-многочислени били глинените статуетки, моделирани ръчно и изпечени на открит огън; Другата група била съставена от каменни скулптури; Третата – от керамика. Колекцията – Реакции Удивителен е фактът, че в цялата колекция няма дублирани фигури – всяка една е уникална(!). Размерите варират от десетина сантиметра до 1 м. височина и 1,5 м. широчина. Освен това, в колекцията има и музикални инструменти, маски и предмети от обсидиан и нефрит. След смърттъа на Валдемар Джулсруд-старши, колекцията (в опакован вид) заемала 12 стаи в дома му. В колекцията имало множество статуетки, представляващи почти пълен набор на човешките раси – монголоиди, африканоиди, кавказки тип (в това число с бради), полинезийски тип и т.н. Но не това превърнало колекцията в сензация на века. Около 2600 статуетки изобразяват динозаври(!!!). При това разнообразието на типовете динозаври предизвиква истинско изумление. Всред тях са добре известните на науката брахиозавър, игуанодон, тиранозавър рекс, птеранодон, плезиозавър и много други. Има и огромно количество статуетки, които учените не могат да идентифицират – в това число и крилати динозаври-дракони. Най-поразително обаче е, че колекцията съдържа значително количество скулптурни изображения на хора, заедно с динозаври, което навежда на мисълта, че хора и динозаври са живяли заедно, в най-тесен контакт(!). Този контакт е показан в целия спектър на взаимоотношения – от стълкновения между двата вида, до използване на динозаврите, като опитомени животни. В по-малки количества са представени отдавна измрели млекопитаещи – американска камила, кон от ледниковия период, гигантски маймуни от плейстоцена и др. Групата скулптури, изобразяваща заедно хора и динозаври, била главна причина за премълчаване и дискредитиране на находката. Тези изображения не само опровергавали теорията за линейно-еволюционния произход на видовете, но влизали в непримиримо противоречие с цялата съвременна научна мисъл. През 1947 г. Джулсруд публикувал със собствени средства книга, описваща находката му. През март 1951 г. американският журналист Лоуел Хармър публикувал в “Los Angeles Times” репортаж за пребиваването си в Акамбаро и за разкопките на хълма Ел Торо. След него, през юни 1953 г. Уйлям Ръсел публикувал също материал за разкопките на Джулсруд, придружен от снимки, изобразяващи работния процес. При това Ръсел изобщо не се съмнявал в автентичността на намерените предмети. Независимо от това, академичният свят мълчал и не проявявал заинтересованост(!), използвайки универсалния довод: “Това не може да бъде, защото не може да съществува никога”. Нещо повече, през 1952 г. от колекцията се заинтерсувал ученият Чарлз Дипесо и той пристигнал в Акамбаро. Пред Джулсруд изказал възхищение от откритието и даже пожелал да закупи отделни образци за музея на “Amerind Foundation”, където работел. Но след като се върнал в САЩ, публикувал няколко статии, в които заявявал недвусмислено, че колекцията е фалшификат. Веднага след това обаче, професор Рамон Ривера от факултета по история на Висшата школа в Акамбаро, след едномесечни проучвания, констатирал, че през последните сто години в този район не е имало керамично производство в подобни мащаби. Нещо повече – част от колекцията се състояла от каменни скулптури със следи от силна ерозия, а да се фалшифицира ерозия е практически невъзможно. Всъщност всички доводи, приведени от Дипесо, били лесно оборими от гледна точка на здравия разум. Първо, никой скулптор, колкото и продуктивен да е, не е в състояние да изготви 37000 (а може би и повече), съвсем не малки скулптури от керамика и камък, да фалшифицира ерозия върху каменните повърхности и да закопае тези скулптури на прилична дълбочина. Второ, ако това не е дело на един човек, а на работилница, в изработването на колекцията би трябвало да се забелязва единен стил. Но в колекцията не само няма нито един дубликат, но керамичните скулптури са изготвени от различна глина, в различни стилове и с различна степен на майсторство. Трето, било установено недвусмислено, че керамиката в колекцията е моделирана ръчно и изпечена на открит огън. За такъв метод и за такъв обем, е необходимо огромно количество дървесина, която в сух и обезлесен район, като Акамбаро, винаги е била много скъпа. А и подобна мащабна дейност е невъзможно да остане незабелязана. Доказателства за автентичност Чак в 1955 година от колекцията се заинтересувал младият учен Чарлз Хепгуд. По това време той бил професор по история и антропология в университета Ню-Хемпшир. Когато пристигнал в Акамбаро, се договорил с местния шериф, майор Алтимерино и получил разрешението му да разкопае пода в една от стаите на жилището му. На дълбочина около 2 метра, открил 43 статуетки, аналогични по стил на тези в колекцията на Джулсруд. Тъй като било добре известо, че домът на шерифа бил построен през 1930 година, находката на Хепгуд отхвърляла автоматично всякакви твърдения, че колекцията е изготвена по времето на Джулсруд. През 1968 година Хепгуд изпратил за анализ няколко образци в лабораторията за изотопни изследвания в Ню-Джърси. Ето резултата от тези изследвания: I-3842: 3590 +/- 100 години (1640 +/- 100 г. пр.Хр.) I-4015: 6480 +/- 170 години (4530 +/- 170 г. пр.Хр.) I-4031: 3060 +/- 120 години (1100 +/- 120 г. пр.Хр.) През 1972 година Артър Янг изпратил две статуетки в Пенсилванския музей за термо-луминисцентен анализ, чрез който била определена възрастта им – 2700 г. пр.Хр. Всеки образец бил тестван 18 пъти. Решаващ прелом в признаването на колекцията на Джулсруд, настъпил благодарение деятелността на американските изследователи – антрополога Денис Суифт и геолога Дон Патън. През 1999 година те посетили Акамбаро пет пъти. При тези посещения, направили около 20000 снимки на образци от колекцията. Благодарение публикацията на снимките и активната им дейност, местните власти били принудени да открият специален музей и част от колекцията била изложена най-после, като постоянна експозиция. Така днес, изложените образци вече са достъпни за широката публика. Но кой е техният автор и къде е видял обектите, които е изобразил, остава загадка. За тези интересни артефакти, тяхната история и догадките на учените, както и за много други загадъчни предмети и събития, можете да прочетете в раздела [url=./2.0.21.Блог-Тайни-и-загадки]"Тайни и загадки"[/url] на нашия блог.

Хората някога са яздили динозаври!

За първи път за намерените в Ика – Перу, изумителни артефакти, които се превърнаха в световна сензация, се споменава още през 16 век. Става дума за черни камъни, на които са изобразени странни животни. Летописците от онова време пишат, че в местността Чинчаюнга, която е в съвременната провинция Ика, се намират много камъни с гравирани върху тях рисунки. Истинска известност тези странни камъни получават благодарение на Хавиер Кабрера (1924-2001 г). Доктор Кабрера, който колекционирал и изучавал в продължение на 40 години тези артефакти, събрал повече от 11 хил. от тях. Като лекар той бил направо поразен: върху някои от камъните, автентичността на които е потвърдена от специалисти, са изобразени сложни операции по присаждане на човешки органи. А на един от тях той без колебание разпознава прибор, напомнящ на устройство са преливане на кръв. През пролетта на 1967 г. Д-р Кабрера изпратил над 30 образци от тези камъни за експертиза в лабораторията „Маурисио Хочшилд Майнинг” в столицата на Перу. В изпратеното му от лабораторията заключение еднозначно се казвало, че повърхността на камъните и линиите на рисунките са покрити с пласт от естествена патина, която свидетелства за автентичността на образците. Освен това се отбелязвало, че линиите на рисунките не показват съществени признаци на износване или повреди, което свидетелства за това, че камъните не са били използвани дълго и са били погребани много скоро след изработването им. Скоро подобни заключения били направени и от експерти от университета в Бон. Направен бил и анализ на нанасянето на гравюрите. Експертите открили, че изображенията върху камъните от Ика са оставени от нещо подобно на фреза или бормашина. Рисунките по камъните за различни като стил, а също и като качество на изображенията и прецизност на изработката. Това подсказва, че над създаването им са работили голям брой художници. Д-р Кабрера, който проучвал своята колекция дълги години, успял да открие цяла редица закономерности в изображенията. Той стигнал до извода, че основните мотиви представляват отделни и ясно изразени серии. Всяка тема, разгърната в серия, се предава средно върху около 200 камъка. Според развитието на сюжета се увеличава не само размерът на камъните, но се усложнява и техниката на нанасяне. По-простите сюжети са обработени с използването на гравюри, а по-сложните са изпълнени с техниката плитък релеф. През седемдесетте години на миналия век камъните от Ика, подредени в музей, предизвикват истинска сензация. На един от тях е изобразен индианец, който гледа в небето през телескоп. Ако те са истински, това означава, че индианците далеч преди Колумб и Галилей са имали телескопи, а също са могли да присаждат сърца. Науката в онези години очевидно не е била готова за подобни новости и поради това учените били поразени най-силно от епизодите с динозаврите. На гравираните камъни доисторически гигантски гущери мирно си съседстват с човека, те дори са използвани като животни за яздене. Има дори сцени, на които с помощта на телескопи пилоти на летателни апарати наблюдават динозаври. Камък с такава рисунка се пази в Музея по аеронавтика в Лима. Но нали динозаврите, според учените, са изчезнали 60 милиона години преди появата на човека? Кой тогава е изработил всички тези артефакти и каква е точната им възраст? През 1944 г. в Мексико изследователят Валдемар Джулсруд открил десетки хиляди глинени статуетки, значителна част от които изобразявали динозаври и други някакви неизвестни животни. Те са открити в мексиканския града Акамбаро, намиращ се на около 300 км северно от столицата на страната и са известни като [url=./2.6.21.Находките-край-Акамбаро]находките край Акамбаро[/url]. Удивителен е фактът, че в цялата колекция няма дублирани фигури - всяка една е уникална. Мнозина обявили тази колекция за фалшива, аргументирайки своя скептицизъм с това, че в човешката история няма такъв период, когато динозаврите да са съществували едновременно с хората. Но независимо от тази присъда интересът към статуетките от Акамборо и камъните от Ика е огромен. За тях се пишат книги, снимат се филми, в това число една от сериите на поредицата „Извънземни от древността”, която в момента се излъчва и в България по тв канала „Хистори”, е просветена на тях. Дискусията за тях отдавна е излязла извън територията на Южна Америка. През 1974 г. френският изследовател Робер Шару издава книгата „Загадката на Андите”, голяма част от която е посветена на камъните от Ика. Той ги нарича библиотеката на Атлантида. Шару е убеден, че човешкият род е доста по-древен, отколкото е прието да се смята. Камъните от Ика според него са пряко доказателство за тази хипотеза. Книгата на Шару става бестселър, а Кабрера става известен в целия свят. Авторът на книгата го нарича най-големият първооткривател на човечеството. Нали и техническите експерти потвърждават автентичността на камъните? А това означава, че сегашните ни представи за възрастта и произхода на рода човешки са неверни. Подобни въпроси все по-често се поставят в медиите в търсене на разумен отговор. През януари 1975 г. се провежда добре планирана операция с участие на представители на средства за масова информация и полиция. Организаторите, осъзнавайки, че Кабрера е много известен човек, декан на медицински факултет в университета, не рискуват директно да го обвинят във фалшификация. Те включват в операцията прости необразовани селяни, които се занимават с изготвянето на фалшиви камъни и с продажбата им на туристите, арестувайки няколко човека. Срещу свободата си, на задържаните се предлагало да признаят, че те са изработили фалшификатите и за професор Кабрера. Това веднага е подхванато от медиите, които казват, че загадката с колекцията на Кабрера е разрешена. Но журналистите не си дали труда да се позаинтересуват как са били гравирани онези камъни от колекцията на доктора, тежащи минимум половин тон. Всеки график, знае, че да се покрие с рисунки такъв размер е доста трудна работа. А пък да се състари е направо невъзможно. Още повече селяните не разполагали с техника за пренасяне на камъните. Но статиите пуснали своите корени, а официалната теория за произхода и възрастта на човечеството оцелява и този път. Разбира се, изображенията върху камъните противоречат на утвърдените представи за човешката история и въобще – на здравия смисъл. Но това не е достатъчно основание за отричане на реални факти. Хавиер Кабрера дори изказва предположение, че динозаврите са загинали заради човека. Освен медицинската тематика върху камъните в неговата колекция са представени сюжети, които разказват за изучаването и усвояването на космическото пространство. И по-конкретно – на летателни апарати с различни конструкции. Но най-интересното било това, че някои от гущерите върху камъните имат гръбни плочи. А за съществуването им палеонтолозите научиха едва в края на миналото столетие. За това пък още повече не са могли да знаят простите селяни от Андите, които уж били изработили тези камъни. Излиза че онези, които са ги създавали, са познавали добре анатомията на диплодоците, което още веднъж потвърждава теорията на д-р Кабрера. Освен това в пустинята на юг в Перу са намерени останки от хора и кости на динозаври, датирани по едно и също време. Като цяло хипотезата на д-р Кабрера говори за това, че древната цивилизация, създала тези камъни, е господствала на Земята преди някаква глобална катастрофа и е успяла да достигне високо равнище на развитие. На нея са й били известни живи същества от други планети и дори – галактики. Тя е знаела за бъдещ голям катаклизъм. „Каменната библиотека” на първо място е създадена като предупреждение за оцелялото след глобалната катастрофа човечество. Към настоящия момент дискусията за човека от епохата на динозаврите и за автентичността на тези камъни-чудо, е утихнала. А учените ги наричат неизвестен феномен. За тези интересни артефакти, тяхната история и догадките на учените, както и за много други загадъчни предмети и събития, можете да прочетете в раздела [url=./2.0.21.Блог-Тайни-и-загадки]"Тайни и загадки"[/url] на нашия блог.

Израилското царство не е съществувало, твърди археолог

Авторитетният израелски професор по археология Израел Финкелщайн с факти в ръце твърди, че Изходът на евреите от Египет, който се споменава в Стария завет, се е случил всъщност 1500 години по-късно. Своята теза ученият е формулирал в новата си книга The Forgotten Kingdom – „Забравеното царство“. В нея вниманието на изследователя е насочено, както той сам се изразява, към „скритите източници на Библията“. И преди всичко към Петокнижието на Мойсей (Тора) и книгата „Изход“. През 2001 година Израел Финкелщайн в съавторство с Нийл Ашер Зилберман публикуват на английски език бестселъра The Bible Unearthed. В нея, въз основа на археологични данни авторите са стигнали до извода, че на територията на Палестина, Египет и в съседство не са били открити конкретни доказателства за съществуването на великото царство Израил, величествения „Изход“ от Египет и завоюването на „обетованата земя“. „Съдържащата се в Библията историческа сага – пише в пролога на книгата – за срещата между Авраам с Бога и неговото пътешествие в Ханаан, до избавянето от Мойсей на децата на Израил от робство, до разцвета и падението на царствата Израил и Юдея – е било не чудесно откровение, а блестящ продукт на човешкото въображение. Както свидетелстват археологичните данни, за първи път тя е била замислена в продължение на две или три поколения, преди около двадесет и шест столетия. Нейна родина е било Юдейското царство – слабонаселена област с пастири и земеделци, ръководени от далечна столица, разположена в центъра на планината, на тесен гребен между стръмни, скалисти клисури.“ Специалист в своята област, Финкелщайн е свикнал повече да се доверява на материални свидетелства, а не на думи. И откритите за повече от 70 години разкопки в тези краища безмълвни свидетели (артефакти) са доказали, че огромната империя на Давид и Соломон всъщност не е съществувала. Тя е била плод на въображението на по-късните редактори на Свещеното писание. Никакви археологични следи от съществуването на това митично царство в ранния железен век на Палестина – или както я наричали древните юдеи – Пелешет, тоест „страната на филистимците“ – не са се съхранили. Може би на небесата, но не и в земята. Дълго преди Финкелщайн сериозни, включително и еврейски учени, са критикували старозаветните басни за „десетте египетски наказания“ и особено самия Изход. Основание за такова умозаключение били не археологически разкопки, а липса на споменаване за изхода на евреите от Египет в египетските източници. Книжниците на фараоните са „проспали“ такова важно събитие или просто не са го забелязали поради неговата нищожност – отишли са си няколко пастири от тучните пасища, и какво толкова? Но в съзнанието на потомците тези бягащи роби са се превърнали в нещо значително и дори фундаментално. Историята е сплав от различни дисциплини. Каквото липсва в документалните източници, може да бъде открито в отломки от статуи, монети, фрагменти от сгради и т.н. Но в случая с „Изход“ мълчат всички и всичко, освен неколцина древноеврейски разказвачи. Новата си книга Финкелщайн посвещава на Израил, държавата на север, която поради прегрешения пред Всевишния през 722 г. пр.н.е. е завоювана от асирийците, а нейният елит завоевателите изпратили в Месопотамия. Редакторите на Стария завет, напротив, са произхождали от Юдея, разположена на юг държава, където вещаели почти всички древноеврейски пророци. Юдея загубила своята държавност едва с превземането на Йерусалим от Навуходоносор II, владетел на Вавилон, през 597 г. пр.н.е. Пребиваващите в Месопотамия и по-късно – в Йерусалим, първосвещеници са създали Тора – Петокнижието на Мойсей. Дори в Новия завет хората от север се наричат самаритяни или самаряни, които не познавали състраданието, да не говорим вече за вяра в Бога. Според сведенията на Финкелщайн Юдея със столица Йерусалим е била до VIII век незначително княжество, докато Израил със столица Самария е получил признание на център на властта в региона. Разликата в класификацията намерила отражение и в културата. Наред със създаването в този период на всевъзможни административни учреждения и размаха на монументалното строителство в Северна Палестина (Израилското царство) се развивала и писмена култура, а Южна Палестина (Юдея) изоставала от него по всички параметри. Двама от така наречените 12 „малки“ библейски пророци – Осия и Амос (VIII в. пр.н.е.), посочват в Стария завет на грешния цар на северната империя (царството Израил) Божия гняв и в своите проповеди се обръщат към „живото предание“ на Израил – темата за изхода на евреите от Египет през март-април (1 адар – 14 нисан) 2448 г. пр.н.е. Според Финкелщайн юдейските редактори на Стария завет са черпили своите сведения от архивни източници в Израилското царство, и са сбъркали с географията. И тази хипотеза има документално потвърждение. Исторически предпоставки за старозаветния „Изход“ всъщност са съществували, но в съвсем различно време. В „Юдейските древности“ на Йосиф Флавий и в Трета Книга Царства се споменава за похода на египетския фараон от XII (Либийска) династия Шешонк I или Шешенк (в различни източници името му се предава също като Шишак или Сусаким) към Йерусалим. Тази военна кампания в Палестина, която отдавна се отнасяла към сферата на влияние на египетската държава, била предприета от фараона през 926 пр.н.е. В Библията се съобщава, че фараонът донесъл от Йерусалим много съкровища. Данните от археологическите разкопки свидетелстват, че страната, която по-късно става Юдейско царство, в този период е била слабо заселена и още повече в нея не се е намирала блестяща столица, която можело да се разграби. По-скоро може да се говори за военни набези на египтяните в Северна Палестина. Споменаване за господството на египтяните западно от Тивериадското езеро, по-известно като Галилейско море, Финкелщайн намира в историята за цар Саул, претърпял поражение в битката с филистимците в планината Гелвуя и завършил живота си със самоубийство. Напълно е възможно филистимците да са действали в качеството на съюзници на по-могъщите египтяни. Следователно Изходът може да е бил спомен за стара египетска наказателна експедиция, която по милостта на фараона е довела до образуването на ново царство, станало впоследствие Израил. Заедно с историята на наследника на Саул – цар Давид, изходът от Египет представлява основополагащ мит на северната империя. При това може да е ставало дума за „културно-историческа памет“, отбелязва Финкелщайн, а не за „изображението на конкретни събития“. Но по какъв начин държавната идеология на ненавистното Израилско царство е намерила своето отражение в политико-религиозните традиции на Юдейското царство, от което в края на краищата се е появил Старият завет? И отново Финкелщайн призовава на помощ археологията. Той се аргументира с това, че по-късно през VIII в. пр.н.е. в Юдея са се появили елементи на високата материална култура на Израил, например производство на зехтин, погребални обреди и определен тип керамика. В същото време, като се започне от 730 г. пр.н.е., в Юдея значително нараства броят на населението, което се увеличило трикратно за няколко поколения. Финкелщайн обяснява този феномен с големия брой бежанци, устремили се на юг след разгрома на Израилското царство от асирийския владетел Салманасар V. Елитът на разгромената държава бил депортиран във Вавилон, а повечето поданици се разпръснали по далечните провинции на Асирия, попадали в Юдея, където заедно със своите животни донесли и своите митове. В други, различни от Библията, източници се казва, че в тази епоха над Юдея господствала династия, чийто родоначалник бил Давид. Този факт е възможно да обяснява, че пред редакторите на Библията е стоял проблемът с въвеждането на неофити във всеобщата история на юдеите и създаването на „панюдейска“ идеология. Това обяснява двойствения характер на Давид в Библията – великият владетел, на когото не били чужди човешките слабости и политическите грешки. „Израил“, названието на загиналата северна империя, според Финкелщайн по такъв начин е бил интегриращ конструкт, „апелиращ към жителите на някога израилските територии на север“ да се присъединят към еврейската нация и управляващата я династия в Йерусалим. С това разбиране на историята „Изход“ скоро е започнал да играе нова роля. Първоначално споменът за далечната победа над Египет е укрепвал собствената увереност по време на политиката на колебание на Юдея между две велики държави – едната на Ефрат и другата на Нил. След завладяването на Йерусалим от вавилонците през 597 г. пр.н.е. разказът за Изход бил представен в служба на новата теология – като Изход от вавилонския плен. За тези интересни артефакти, тяхната история и догадките на учените, както и за много други загадъчни предмети и събития, можете да прочетете в раздела [url=./2.0.21.Блог-Тайни-и-загадки]"Тайни и загадки"[/url] на нашия блог.

Механизмът от Антикитера

Учени от университета Насионал де Килмес (Аржентина) и университета в Пюджет Саунд (САЩ) изясниха, че прочутият Антикитерски механизъм е почти с век по-древен, отколкото се смятало преди. Антикитерският механизъм представлява своеобразен астрономически компютър от повече от тридесет предавки и циферблати със стрелки, с чиято помощ можело да се определи положението на Луната, Слънцето, Марс, Венера, Меркурий, Юпитер и Сатурн на определена дата, а също да се изчисли слънчево и лунно затъмнение. Механизмът е открит през 1900 година от гръцки водолази в Егейско море до остров Антикитера на мястото на корабокрушение от I в. пр.н.е., и се смята за първото в историята аналогово изчислително устройство. Механизмът е получил широка известност след статията „Древногръцкият компютър“, публикувана през 1959 година в сп. Scientific American от Дерек де Сол Прайс. Древното устройство се среща и в антични летописи, например при Цицерон в съчинението „За природата на боговете“: „Топката, която наскоро изработи нашият приятел Посидоний, възпроизвежда това, което се случва на небето със Слънцето, Луната и пет планети в различни дни и нощи.“ Самият Антикитерски механизъм и създадената от учените негова функционираща версия се съхраняват в Националния археологически музей в Атина. Радиовъглеродният анализ на механизма определил неговата възраст в периода от 150 до 100 г. пр.н.е., а сега учените изследвали частта му, необходима за определяне на затъмненията. Теоретична основа на изследването бил цикълът на Сарос – период, в който редица слънчеви и лунни затъмнения се повтарят. Сарос е равен на 223 синодични месеца на Луната, което прави 6585,32 дни, или почти 18 календарни години. На практика античните астрономи използвали Екселигмос (от гр. ἐξέλιγμος – завъртане на колелото) – период, равен на три сароса и удобен с това, че образува цяло число дни – 19 756. Учените успели да изчислят, че механизмът за предсказване на затъмнения ще показва най-точни резултати, ако в качеството на „точка на отчитане“ на сароса бъде избран 12 май 205 г. пр.н.е. Такова откритие би им позволило да направят извод, че уредът е бил изработен в края на III – началото на II в. пр.н.е. И все пак изследователите отбелязват, че този факт може да определи не датата на сглобяването на механизма, а времето на разработката на неговата конструкция. [h]Първите въпроси[/h] Механизмът от Антикитера е открит през 1902 г. в Егейско море, близо до остров Антикитера, разположен между Крит и Пелопонес. В момента устройството се съхранява в Националния археологически музей в Атина и е на възраст около 2100-2150 години. Първият учен, който повдига завесата на мистерията около странния апарат, е английският историк Дерек де Сола Прайс, който през 1955 г. пръв изказва предположението, че античният механизъм има точно и ясно предназначение – той е изчислително устройство, подобно на механичните калкулатори от ХХ век или астрономически часовник. Оттогава Механизмът от Антикитера се превръща в любим предмет за изследване на много учени (в това число и Жак Ив Кусто, който в края на 70-те години се гмурка в Егейско море, за да търси части от механизма) и веднага попада в списъка от доказателства на защитниците на теорията за палеоконтакта. Проучванията на уреда, които се правят и до ден днешен, пък все повече озадачават специалистите. [h]Как е направен?[/h] Въпросът как е бил изобретен толкова прецизен астрономически уред преди повече от 20 века още разпалва любопитството на научния свят. Доказано е, че за направата на Механизма от Антикитера са използвани диференциална предавка (за която се смята, че е изобретена не по-рано от ХVІ век), 32 бронзови механизма и циферблати със стрелки. При това нивото на механична обработка на детайлите е сравнимо с това на производството на механични часовници от ХVІІ век. През 1959 г. артефактът е изучен с помощта на рентгенови лъчи, но пълна схема на устройството е съставена едва през 1971 г. През лятото на 2005 година чрез нов рентгенов метод са прочетени около 2000 символа, нанесени върху отделните детайли от механизма. Всички тези странни открития карат учените да създадат международна изследователска група, която да даде окончателно становище за произхода и предназначението на уреда. Екипът на Майк Едмъндс потвърждава, че Антикитерският механизъм представлява прецизен механичен компютър, предназначен за изчисляване на движенията на небесните тела с точност, която трудно би могла да се постигне и в днешно време – своеобразен изключително точен астрономичен календар. Мнението на самия Едмъндс е повече от категорично: “Този уред е просто невероятен, единствен от вида си. Дизайнът му е много красив, а астрономическите изчисления абсолютно точни. Начинът, по който са направени вътрешните механизми, буквално ни накара да зяпаме с отворени уста. Този, който е направил уреда, е бил невероятно прецизен. От гледна точка на това, че е единствен и че представлява историческа ценност, според мен апаратът е по-ценен от картината “Мона Лиза”. [h]Кой го е изработил?[/h] Учените достигат до две основни теории за това кой е направил този изключителен за времето си уред. Според едната група създателите на проекта са от астрономическата школа на древния гръцки философ Посидон, която се е намирала на остров Родос. За архитект на това гениално творение те сочат астронома Хипаркус – един от първите изследователи на движението на Луната и нейните фази. Според последните проучвания, публикувани в списание “Nature” от 30 юли 2008 г., корените на Механизма от Антикитера трябва да се търсят в колонията на Коринт на остров Сицилия, което директно препраща към безспорно най-големия ум на древността – Архимед. Да се твърди, че той е архитект на изобретението, обаче е доста трудно, тъй като Архимед умира повече от 100 години преди най-ранната предполагаема дата на създаването на механизма. Въпреки това не е изключено великият учен да е участвал, макар и косвено, в създаването на тази загадка. В статията, публикувана в броя на списание “Nature” отпреди по-малко от месец, учените правят допълнителни разкрития около начина, по който е работил механизмът. Според тях той е изчислявал времето по Метоническия календар (кръстен на името на древния гръцки учен Метон, който разделя годината на 365 дни, като всяка четвърта има по-един ден повече – 366, и създава теорията за хелиоцентричната система), предсказвал е с абсолютна точност след колко време ще има слънчево затъмнение и е служил като календар за организирането на древните олимпийски игри. [h]Странните артефакти[/h] За Деникен и много негови последователи, изброените досега факти говорят директно, че в направата на Механизма от Антикитера са участвали същества с далеч по-развит интелект от хората, живели през II и I век пр. Хр. Затова този уникален изчислителен апарат, който нерядко е наричан и първия механичен компютър, попада в интересния списък на т. нар. артефакти не на мястото си. Освен него в този списък се включват и Аеропланът от Сакара, Артефактите от Косо, Дорчестър, планината Байгонг, Багдадските батерии, Вкаменената човешка ръка от Богота на 100-130 млн. години, Дисковете от планината Баян Кара Ула (Дропа дискове), Железният стълб в Индия, Каменният блок от Баалбек, Камъните от Ика, Картата на Буаше, Картата Пири Рейс, Картата на Създателя, Кристалните лещи от Хелуан, Кристалните черепи, Кубовидният метален къс от Австрия, Купата и чукчето от планината Тейбъл, Микроскопичните обекти от Нарада, Незавършеният обелиск от Асуан, Пирамидата Гимпи в Австралия, Рисунките на машини в древен Египет, Лампите от Дендара, Статуята от пещерите Лултун, Сферите от Клерксдорп, Фигурките на аероплани от предколумбова Америка, Фигурките от Акампаро, Черната пагода от Конарк и Чукът от Киндуги. За тези интересни артефакти, тяхната история и догадките на учените, както и за много други загадъчни предмети и събития, можете да прочетете в раздела [url=./2.0.21.Блог-Тайни-и-загадки]"Тайни и загадки"[/url] на нашия блог.

Картата на Пири Рейс

В средата на XIX-ти век, директорът на Националния музей в Истамбул, подреждайки библиотеката на византийските императори в стария султански дворец, открил на една прашна полица карта, изработена върху кожа от газела. Върху картата били изобразени западния бряг на Африка, южното крайбрежие на Южна Америка (!) и северния бряг на Антарктида (!!!). Бреговата ивица на Земята на Кралица Мод, южно от 70-тия паралел, била изобразена без ледена покривка. На това място съставителят нанесъл планинска верига. И това е една от най-големите загадки, защото геологическите доказателства потвърждават, че най-късната дата, когато би могла да бъде видяна и нанесена на картата без ледове, е 4000 години пр. Хр. Името на човека, съставил картата, било добре известно на директора на музея. Това бил адмиралът от военния флот на Отоманската империя Пири Рейс, живял през първата половина на XVI-ти век. Картографията била негова страст. Карта, изработена в космоса?! Достоверността на картата не будела съмнение, но Антарктида била открита през 1818 г., а картата била съставена в Константинопол през 1513 г. – 300 години по-рано (!). Графологическата експертиза на бележките, направени в страничните полета на картата, потвърдила, че са направени от ръката на Пири Рейс. Начертана през 1513 г., картата демонстрира необяснимо познаване на Южна Америка. И не само на източното крайбрежие, но и на Андите в западната част, които по това време все още не били известни. Река Амазонка също била изобразена правилно. Неизвестните до 1592 г. Фолклендски острови, също били показани на картата и то на точната географска ширина. След интензивно сеизмично проучване, през 1960 г. подполковник Харолд Олмейра, командир на 8-а ескадрила за техническо разузнаване на ВВС на САЩ, съобщава следното: “Географските подробности, изобразени в долната част на картата (брега на Антарктида), съвпадат точно с данните от сеизмичното разузнаване… Невъзможно е да се обясни това съвпадение с предполагаемия уровен на географската наука през 1513 година”. Самият Пири Рейс, в бележки на страничните полета написал, че картата е базирана на източници, някои от които били начертани от негови съвременници, а други се отнасят към по древни времена – около IV век пр. Хр. Единият от тези източници принадлежал на Александър Македонски, живял точно в тази епоха. Още по-смайващи се оказват резултатаите от изследванията на картографи от САЩ. Според тях, картата е нарисувана така, както би се виждала от космоса (!). Освен това, на нея са показани вътрешните райони на Антарктида, за които никой по това време не би могъл да знае. Показани са и планинските хребети, скрити под ледовете от хиляди години. Картата на Пири Рейс не е единствена! Всъщност картата на Пири Рейс съвсем не е единствената, която смайва днешния свят. Още през 1959 г. американският професор Чалз Хепгуд открил в Библиотеката на конгреса във Вашингтон една карта, съставена от Оронтеус Финиус през 1531 г. Там Антарктида е изобразена без лед, с ясно различими, брегове, планини и реки. Очертанията и характерните особености на релефа, съвпадали със сведенията за скритата под ледове повърхност на материка, които били картографирани през 1960 г. През 1737 г. действителният член на Френската академия на науките Филип Боаше, публикувал своя карта на Антарктида. На нея той също дал точно изображение на материка както изглежда без ледената покривка. Нещо повече, френският академик изобразил в средата на континента водно пространство, разделящо го на два подконтинента. Изследванията по програмата на Международната геофизическа година, извършени през 1958 г. потвърждават, че Антарктида всъщност е архипелаг, съставен от големи острови, сковани от лед, с дебелина 1,5 км. В крайна сметка става ясно, че картите на Пири Рейс, Оронтеус Финиус и Филип Боаше дават представа за Антарктида такава, каквато е била по време на зараждащите се шумерска и египетска цивилизации. Според мнението на специалисти от Масачузетския технологичен институт, за съставянето на тези карти е необходимо задълбочено познаване на методите за геометрична триангулация и разбиране на сферичната тригонометрия. А такива знания безпорно са имали съставителите на картите, които използвали като първоизточници Пири Рейс, Оронтеус Финиус и Филип Боаше. Дали някога ще разберем, кои са били тези древни картографи, обладаващи такива смайващи знания?! За тези интересни артефакти, тяхната история и догадките на учените, както и за много други загадъчни предмети и събития, можете да прочетете в раздела [url=./2.0.21.Блог-Тайни-и-загадки]"Тайни и загадки"[/url] на нашия блог.

Обувките са важни не само за добрата визия

Изобилието от обувки, което предлага всеки магазин специализиран в продажбата им, както и сайтовете предлагащи обувки онлайн, е огромно. Днес съвременният човек се радва на стотици модели дамски обувки, мъжки обувки и детски обувки, като в по-голямата си част те са италиански обувки, немски обувки, китайски обувки или американски такива. Разнообразието от модели при жените е най-голямо, като за това има логично обяснение. От край време жените си падат по обувките и днес всяка жена не пропуска възможност да зареди гардероба си с още един чифт. Оказва се, че лесно можем да разпознаем характера на един човек според предпочитания чифт обувки, който носи. Това се отнася в пълна сила, както за мъжете, така и за жените. Какво означава ако една жена предпочита да носи обувки с ток? Такава жена е енергична и много импулсивна, а самото носене на високи обувки не се отдава на всяка жена, а още по-малко такива обувки стоят добре на всеки крак и на всяка жена. Логично ако една жена предпочита обувките с висок ток, то тя определено има голямо самочувствие, благодарение на което тя иска да бъде забелязвана и да излъчва сексапил. В същото време един от най-предпочитаните мъжки обувки са спортните обувки. Ако един мъж носи често маратонки, то трябва да знаете, че той вероятно има отношение към спорта и се грижи за красотата на тялото си. Такива мъже са своенравни и държат да привличат вниманието на жените към себе си. Мокасините са често употребявани, както от представителките на нежния пол, така и от мъжете. Ако една жена обича да носи мокасини, то тя е целеустремена. Независимо от трудностите тя ще направи всичко възможно да постигне целите си, като в същото време е сдържана и не обича да споделя. Това важи в пълна сила и за мъжете.

Факторът цена при избора на охранителна система

Когато човек избира охранителна система има множество фактори, които оказват влияние върху неговото решение. Несъмнено един от най-силните фактори е цената. Важно е фирмите извършващи СОД услуги да предлагат гъвкави решения и конкурентни цени на своите клиенти. Типичен пример за фирма, чиято политика е ориентирана изцяло в полза на клиента е [url=http://bodusod.bg/]Боду СОД[/url] С ясните условия и атрактивни цени, които предлага, фирмата си е спечелила много лоялни клиенти. За да си изясните начина на ценообразуване при монтирането на охранителна система, трябва да сте наясно с нейните елементи. Тук трябва да споменем, че съществува ценова разлика при елементите предлагани от отделни фирми. Задължителният компонент на всяка охранителна система е техниката, която в голяма част от случаите се заплаща. Цените за техниката варират при различните фирми и също така се определят от големината на монтираната система. Самата техника се състои от магнитен датчик, централа, клавиатура и/или дистанционно управление и обемни датчици за хора или животни. Именно от тези компоненти произтичат и разликите в цените. От размерите на охраняваното помещение зависи и броя на датчиците, които ще се инсталират. Най-често броят им варира между 2 и 6. Другият съществен елемент на ценообразуването е месечната такса. Тук вариацията в цената между отделните фирми отново е голяма. Боду СОД предлага достъпни абонаментни цени, което я разграничава от фирмите, предлагащи месечни такси, непосилни за повечето клиенти. Част от фирмите изискват предварително плащане, но обикновено то върви с определена отстъпка. Предимството отличаващо Боду СОД от останалите фирми е, че не се изисква сключването на ангажиращ договор, който да обвързва и задължава клиента да ползва услугите. Останалите фактори, влияещи върху ценообразуването на услугата, са таксата за монтаж на самата охранителна система и таксата за първоначално включване. Важно е монтажът да се направи от професионалисти, за да може самата система да действа коректно. Тук [url=http://bodusod.bg/]Боду СОД[/url] отново изпъкват пред конкурентните фирми – те разполагат с екип от експерти с дългогодишен опит, които знаят как да извършат качествено монтажа дори на най-сложната система за охрана. Част от фирмите извършват инсталацията на системата безплатно, други вземат определена сума за нея. Такса за така нареченото първоначално включване обикновено не се взема, освен в случаите когато има прехвърляне от един доставчик на друг. В тези случаи сумата обикновено е символична.