Блог

Блог със статии и интересни факти

Блог » Строителство и ремонт

bgtifobgtifo

По какво се различават видовете дограма?

Ако не сте запознати с различните видове дограма тази статия ще ви помогне. Естествено, ние няма да влизаме в най-тънките подробности, но ще дадем достатъчно информация относно съществуващите видове рамки, и тяхното приложение в наши дни. Ако още се колебаете, какви профили да използвате, то ние ще ви помогнем. ПВЦ дограма PVC – поливинилхлорид е материал, който се използва за направа на дограма. Пластмасовите профили са издръжливи на атмосферни промени, и в същото време са екологично чисти, което ги прави интересни за повечето клиенти, които държат на околната среда. Броят камери на дограмата определя нивото на топло и шумоизолацията. Разбира се, нужен е избор на добър стъклопакет за прозорците ви. Модерната PVC дограма идва в различни цветове и предоставя възможност за слагане на противовзломен обков. Последният ви пази от външни прониквания с криминална цел, така че не се колебайте да попитате за обкова във фирмата за дограма. Алуминиева дограма Не е тайна, че алуминиевата дограма крие някои специфики. Ако изберете студената серия, има риск от поява на конденз, защото тя се използва най-вече в промишлените предприятия, където няма особено голяма нужда от топлоизолация. Топлата серия пък притежава ПВЦ притурка, която се бори с конденза и се препоръчва за жилищни цели. Алуминиевите профили са много изискани и стилни. Те се съчетават по великолепен начин с интериора и екстериора на дома ви. Издръжливи са на дъжд, град, сняг и дори на земетресения. Цената е малко по-висока от тази на PVC дограмата, и е по-ниска от тази на дървената дограма. Дървена дограма Нарочно поставихме дървената дограма на последно място, понеже търсенето ѝ намалява. Причината за спада на интереса към дървенията се корени в сложната поддръжка включваща боядисване, лакиране и внимателно почистване. Редом с това дървените рамки са доста по-скъпи от гореспоменатите. Имайте предвид, че дървената дограма притежава отлични топлоизолационни свойства. Тя придава страхотна визия на дома ви, за да останете напълно доволни. Повече за различните видове дограма, четете на адрес [url]http://master-plastik.com[/url]

 

Блог » Любопитно и куриозно

zubarazubara

Какво има в буркан ”Нутела” и може ли да причини рак?

Може би смятате, че ”Нутела” е просто шоколадово изкушение, но последните изследвания са категорични, че може да бъде изключително вредна за тялото. Това е най-известният течен шоколад в света. Децата го обожават, а за много хора той задължително присъства на трапезата. Истината е, че ”Нутела” не трябва да бъде нито част от закуската ви, нито от обяда, закуската, или вечерята, нито пък топинг върху сладоледа. Скандално е, защото производителите на ”Нутела” са толкова социално ангажирани с различни училищни програми по света, където помагат на деца, които нямат възможност да си купят закуска. Недопустимо е тези закуски да съдържат шоколадовото изкушение - по този начин нито се стимулира ученето, нито поведенческите реакции. Приемът на количествата захар, които се съдържат в крема, повишава рязко кръвната захар до нива, които могат да доведат до нарушена концентрация, хипер активност и дори агресия. С една филия хляб, намазана с ”Нутела”, oще сутринта ще сте приели почти цялото препоръчително количество захар (според Световната здравна организация), което би трябвало да приемете за целия ден. Какво съдържа ”Нутела”: захар, модифицирано палмово масло, лешници, какао, обезмаслено мляко на прах, лактоза, суха суроватка, соев лецитин, ванилин. Две супени лъжици ”Нутела” съдържат 21 грама захар = 5 супени лъжици захар. 1. Основната съставка на любимия течен шоколад е... захар! Въпреки чудния аромат на лешници, който си представяте и с който продуктът се появява в рекламите, истината е, че те са едва трета съставка след захарта и палмовото масло. Може би е по-правилно да кажем ”Нутела” с аромат на "захар и палмово масло". 2. Палмовото масло е токсично за бъбреците, черния дроб и тестисите Растителната палмова мазнина основно се използва за пържене и представлява около 20% от съдържанието на едно бурканче ”Нутела”. Това означава, че 1/5 от течния ви шоколад е чиста мазнина. Но това далеч не е всичко, защото при индустриалната преработка, напр. загряване на палмовото масло, се образуват естери на мастните киселини. Те са опасни вещества, които могат да донесат сериозни вреди на тялото ви. Други мастни киселини, като глицедилацетамид, които възникват при индустриалната обработка на палмовото масло, могат да бъдат дори канцерогенни. От тези вещества трябва да се приемат възможно най-малки количества и със сигурност не ежедневно. Който си мисли, че те се съдържат само в ”Нутела”, греши. 3. ”Нутела” няма да се откаже от палмовото масло Производителят поде кампания в защита на палмовото масло след проучване, според което отделяно при рафинирането му вещество може да повиши риска от ракови заболявания. "Ако трябва да произвеждаме”Нутела” без палмово масло, означава да използваме нискокачествен заместител за истинския продукт", казва търговският директор на "Фереро" Винченцо Тапела. "Това би било стъпка назад." Готови ли сте да купувате не толкова хубав продукт и с променен вкус? От друга страна дори природозащитните организации се обявяват за това да не бъде спиран изцяло добивът на палмово масло. Тъй като то е с изключително висок добив и ако трябва да бъде заместен с кокосово, соево, слънчогледово или рапично олио, обработваемите площи ще нараснат главоломно. 4. ”Нутела” - "мръсен шоколад" През 2015 година "Грийнпийс" нарече лешниковия нуга крем на "Фереро" "мръсен шоколад". Те остро разкритикуваха детския труд в лешниковите и какаови плантации и културите за добив на палмово масло. "Фереро" отговориха, че "Грийнпийс" не представят цялата картина. Те подчертаха, че работят с "Грийнпийс" по различни теми и преди всичко по проблемите на палмовото масло. 5. Има много по-добри алтернативи Няма нищо лошо да хапнете нещо вкусно или да го направите и споделите с любимите си хора, но ако търсите нещо здравословно и полезно, това не е ”Нутела”. Много по-добре е да вземете лешници, да добавите мед и щипка сол, а ако държите на шоколадовия вкус, просто ръснете и малко какао. В една супена лъжица ”Нутела” има 100 калории, докато в 14 лешника, те са 94. Протеинът в ”Нутела” е 1, срещу 3 за лешниците. Мазнините в ”Нутела”: 6 грама, в лешниците са 11.5 грама. Въглехидратите в ”Нутела”: 1 грам от фибри и 11 от захар, докато в лешниците са 2 грама от фибри и 0,85 от захар. Витамин E - ”Нутела” с 10%, а лешниците водят с цели 42% [url=http://dnes.dir.bg/news/rak-palmovo-maslo-zahar-nutela-25419812?nt=10]http://dnes.dir.bg[/url]

 

Блог » Строителство и ремонт

shipochkishipochki

Какъв окачен таван за баня да изберем ?

Предстои ви ремонт на банята или искате просто да я освежите ? В тази статия ще ви помогнем при избора на един от най -важните елементи за едно мокро помещение тавана . Изборът на подходящ окачен таван за баня е важна част от планирането на ремонта , която ще ви спести много главоболия в последствие . В редовете по долу ще ви запознаем с видовете окачени тавани за баня , какви са техните предимства и недостатъци. 1. Окачен таван от гипсокартон . Това е един от най -разпространените варианти . Почти всички майстори го предлагат тъй , като според тях е най -лесен за изпълнение и материалите на са скъпи . Всъщност гипсокартона е не лош вариант , гипса е дишащ материал , което е предпоставка за липсата на конденз . Трябва да имате в предвид обаче , че реално качественото изпълнение на окачен таван от гипсокартон в мокро помещение съвсем не е толкова евтино . Използват се специфични материали , а монтажа се извършва по специална система . 2. Касетъчни окачени тавани за баня .Това са така познатите окачени тавани с видима конструкция и квадратни пана , които може да видите в почти всеки магазин или офис . Важно условие при монтажа на такъв тип таван в баня е паната да бъдат с поне 80% влаго устойчивост . Основно предимство на касетъчните тавани е лекият монтаж и демонтаж на паната , което позволява различни ЕЛ и ВиК инсталации да бъдат обслужвани лесно. Богатият избор от цветове и материи за паната ,които се предлагат на пазара днес предполага по- лесно на напасване на окачения таван , към останалия интериор в банята. 3. Хънтър Дъглас окачени тавани за баня . Това са окачени тавани изградени от дълги и тесни профили (ламели). Ламелните окачени тавани тип Хънтър Дъглас според материала от , който са произведени ламелите биват ПВЦ и Алуминиеви. Основно неоспоримо предимство на алуминиевия Хънтър е неговата дълговечност . На практика тези окачени тавани не могат да се компроментират дори ,ако комшията ви наводни , което ги прави идеално решение за привържениците на вечните неща. Малък недостатък тук е конденза . Алуминият все пак е студен материал и ,ако се къпете на голяма пара е възможна лека кондензация .Този проблем обаче се решава изцяло с използването на перфорирани ламели. 4 . Опънати тавани за баня . Последния хит в интериора ! От естетическа гледна точка опънатите тавани са безспорен лидер. Опънатият таван представлява тънко поливинилхлоридно фолио , което се прихваща по периферията на помещението към специални профили , чрез нагряване. Богатото разнообразия от платна позволява тавана да бъде огледален , светещ(с вградено над него осветление) или 3Д . Върху всички платна могат да бъдат принтирани всякакви изображения или текстури които да направят вашата баня абсолютно уникална. За опънатите тавани е трудно да се пише те трябва да се видят. Надявам се в тази кратка статия сме успели да ви ориентираме първоначално за основните видове окачени тавани подходящи за баня или друго мокро помещение. Успех с ремонта от нас [url]http://gipsokartonpro.com/[/url] !

 

Блог » Дом и семейство

bgtifobgtifo

Полезни съвети за борба срещу хлебарки

За всички, които имат проблем с хлебарки у дома си подготвихме редица полезни съвети за тяхното изтребване. Ако някое от нашите напътствия не проработи за вас, то изпробвайте следващите докато не постигнете желаните резултати. Събрахме тази информация за читателите, защото знаем колко силна може да бъде тревогата от пълзящите натрапници. И така, ето че дойде време за съвет номер 1. Той се отнася до използването на популярната борна киселина, която е истински враг за кафявите и черните хлебарки. С нея можете да направите капани от храна във вид на тестени топчета или хляб. Разхвърляйте натопените в киселина хранителни продукти на различни места в жилището ви, за да избиете хлебарките. Вторият ни съвет е да се снабдите с препарат против насекоми от някоя агроаптека. В последната ще откриете силна отрова, с чиято помощ ще унищожите неканените гости. Тук обаче трябва да сте много внимателни, понеже някои продукти могат да навредят на домашните любимци вкъщи – кучета, котки, рибки, птици и така нататък. Третото ни напътствие включва специалните кубчета напоени с отрова. Потърсете ги в интернет, където много магазини за инсектициди предлагат продукта. Тези наглед нищо и никакви кубчета вършат добра работа срещу хлебарките, така че не се колебайте да ги използвате. Ако все пак и това не подейства, то явно е дошло време да повикате специалист. Специалистите за борба срещу хлебарки предоставят пакетна услуга състояща се от няколко пръскания на жилището ви. Целта е да се изтребят всички живи инсекти и техните яйца. В мрежата ще попаднете на десетки, та даже стотици сайтове за ДДД услуги. Наблюдавайте коментарите на клиентите, тъй като те имат много голямо значение за качеството на фирмите. Общо взето това са нашите препоръки към вас. Ако ги спазите, то вероятно вие ще се отървете от неприятните насекоми за дълъг период от време. Естествено, нужно е търпение, за да спечелите битката, но повярвайте, че един път отървали се от гадинките ще донесете истинско спокойствие за вас и цялото ви семейство. Източник [url]http://www.preventa.bg[/url]

 

Блог » Любопитно и куриозно

ivo90ivo90

Десет малко известни факта за връх Шипка

Когато стане въпрос за връх Шипка, почти няма българин, който да не знае историческите факти, свързани с него. Шипка е връх в Централна Стара планина, където са се водили епичните Шипченски боеве по време на Руско-турската освободителна война. Те са продължили три дни – от 9 до 11 август 1877 г. по стар стил или от 21 до 23 август 1877 г. по новия Григориански стил. Върхът символизира героизма и саможертвата на руси и българи за освобождението на България от Османско робство. Народната признателност и благодарност към паметта на хилядите воини, дали живота си за нашата свобода, са намерили веществен израз в повече от 440 паметника, издигнати на различни места в България. Най-впечатляващ е Паметникът на свободата, издигнат на връх Шипка. Паметникът на свободата, както е наречен монумента, е висок 31,5 м. “На борците за свободата“, гласи надписът с метални букви, поставен над главния вход от северната му страна, а над него е издигнат огромен бронзов лъв с дължина 8 м, височина 4 м и тегло 28 тона. Паметникът е открит на 26 август 1934 г. лично от цар Борис ІІІ. При откриването са присъствали над 100 000 души, от които 80 живи опълченци, преки участници в епичните боеве. Великият български поет Иван Вазов е написал епичното стихотворение „Опълченците на Шипка“, което едва ли има българин, който да не е чувал за него. Да, това пише в учебниците. Това са ни казвали учителите по история. Но има и доста други, малко известни и любопитни факти, за които или не се пише или просто се пренебрегват от историята. 10 от тях представя в блога си „За всекиго по нещо“ Питагорид. 1. Истинският връх Шипка се намира на север от главното било и превала на прохода и на запад от шосето на около 300 м северно от съвременния паркинг и ресторантчетата около него. Висок е 1232 м. На този връх се е намирало главното командване при отбраната на прохода. Върхът, където се намира днес Паметникът на Свободата се е наричал връх Свети Никола и е висок 1326 м. По времето на социалистическия период е имало практика, много градове и исторически места да се преименуват. И връх Свети Никола не е пощаден и през 1951 г. с указ му е дадено ново име – връх Столетов (на името на генерал Николай Столетов, командирът на Шипченския отряд, към който са причислени и 5 дружини български опълченци). В това не е имало нищо лошо, но по незнайни причини през 1977 г., комунистическото управление отново „решава“ да преименува името на върха, като уж връща историческото му име Шипка. Но става истинска бъркотия, защото връх Шипка вече съществува, и с това преименуване всъщност с едно и също име се именуват два различни върха. Коя умна глава е сторила тази глупост не е известно, но след като се разбира за грешката, на истинския връх Шипка се дава също ново име Малка Шипка. Така че Днешния връх Шипка е „изкуствено“ преместен с около 1 км на юг и е поставен на мястото на връх Свети Никола. Типично за българските абсурди. 2. Идеята за изграждането на паметник е предложена още на заседание на Учредителното народно събрание във Велико Търново през 1879 г. Но тази идея не се осъществява на практика за повече от 45 години. Все пак на местата, където са се водили Шипченските боеве, още през 1880 и 1881 г. са построени множество възпоминателни паметници, най-големият от които е Големият руски паметник, на мястото където е била „Стоманената батарея“. На самия връх Свети Никола е имало сравнително малък възпоминателен паметник (на мястото където днес се намира „вечният огън“.) Едва през 1921 г. на конгрес на Опълченското поборническо дружество „Шипка“ се взема решение във връзка с 45-та годишнина от Шипченската епопея да се положат основите на монумент в памет на загиналите руски воини и български опълченци. Избрана е най-високата точка в околността – връх „Свети Никола“. На 24 август 1922 г. по време на тържествата по случай 45-годишнината от Шипченската епопея е положен основният камък на паметника. Но… за самия паметник няма проект. Изготвянето на проекта се забавя цели 3 години и накрая едва на 3 юни 1924 г. е обявен конкурс с краен срок 31 декември 1924 г. За съжаление резултатите от конкурса са анулирани. На 30 ноември 1925 г. се провежда втори конкурс. Най-висока оценка получава проектът на архитект Атанас Донков и скулптура Александър Андреев. На 3 февруари 1926 г. е сключен договорът за започване на строежа с авторите на отличения проект. 3. Самият строеж започва през пролетта на 1926 г. под ръководството на инж. Богдан Горанов, арх. Минчо Заеков и инж. Иван Данчов. За главен майстор е назначен Илия Мъглов. Той обаче изкарал паметника до нивото на костницата и поради суровите условия хората му се разбягали и изоставили строежа. Инж. Данчов назначава нов главен майстор – Пеньо Атанасов Колев от с. Дралфа, Търговищко, познат още като Пеньо Бомбето, защото постоянно и винаги носел бомбе. През летата на 1927, 1928 и 1929 г. кипи усилената строителна дейност. Три години Пеньо Бомбето и хората му строили паметника. Работниците с нечовешки мъки издържали тежкото изпитание: Кънчо Кавръков от с. Шипка бил майстор на ваденето на камъни. Каменоделците Генчо Ваков, Илия Рашков, Георги Иванов, братята Христо и Георги Димитрови и още десетина души от Габровско с длета оформяли камъните за строежа. Грубите камъни се извозвали от кариерата до върха с два чифта биволи чрез специално изработени метални коли. В една кола можело да се превозят до един тон каменни блокове доломит. Пясъкът са го карали от Мъглиж и Енина до Шипка с каруци, а оттам към върха в сандъци, натоварени на 40 каракачански катъра. Нямало дори коларски път до върха, защото ерозията заличила стария път през прохода. Хората от Шипка и Мъглиж направили нов път доброволно. Цимента, бетонното желязо и дървения материал превозвали от Казанлък до с. Шипка с камиони, а до върха с катърите, волски коли и конски каруци. Времето в планината много често било мъгливо и дъждовно. Строежът вървял трудно и бавно. Каменната кула е завършена в груб строеж едва през лятото на 1929 г. Но през септември същата година строежът изведнъж се спира по… политически причини. Както е известно от историята, след Междусъюзническата и Първата Световна война, България претърпява две национални катастрофи и като бита страна трябва да се подчинява на редица международни споразумения. 4. Според първоначалния проект на паметника, на върха на пресечената пирамида е трябвало да се постави огромен бронзов лъв, който да гледа на север. Лъвът бил вече отлят в Софийския военен Арсенал от група майстори, начело със Стефан Вежански по проект на скулптура Кирил Шиваров. Но именно този 8-метров лъв създал много проблеми на авторите на проекта и на българските правителства по време на строежа на мемориала. Самият лъв бил изготвен от 28 бронзови черупки с общо тегло 28 тона. Трябвало за се пренесе на върха на части и там да се сглоби като обемен пъзел. Мулета и катъри изтеглят лъва до заветния връх. И тъкмо когато работниците умуват как да го качат на кулата, румънското правителство остро протестира. „Не може българският национален символ да гледа на север! Това намирисва на териториални претенции!“, отсичат власите, които вече са заграбили Южна Добруджа. Възниква сериозен политически натиск от страна на Румънското правителство. Тогава министерският съвет се събрал и решил лъвът да се обърне на юг – архитектурният проект го позволявал. Веднага след тази стъпка обаче едновременно реагирали Гърция и Турция. Все още били пресни спомените от Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война и всички гледали на България с лошо око. Намеквало се е, че с този акт българите търсели реванш за Ньойския договор. Под този международен натиск от Румъния, Гърция и Турция, нашите политици вместо упорито да отстояват позицията си, се прекланят в кръста и „свалят“ лъва от върха на паметника и го „поставят“ на козирката над главния вход от северната страна при това обърнат на… запад. Сега мълниеносно реагирала Сърбия. Дали пък българите не търсят някакъв реванш за Македония и Западните покрайнини? Сръбският посланик дори връчил официална нота на външното министерство. „Погледът на българския лъв на запад пречел на двустранните отношения между двете страни.“ И така, пак се събрал Министерският съвет и накрая било взето решение лъвът да гледа на изток, откъдето са дошли Освободителите. След това решение, българите приели всичко на майтап. Те се шегували, че лъвът гледа към Черно море, защото рибите в него са неми и не могат да протестират, а кабинетите на двама министри се занимавали с „въртенето на лъва в различните посоки на света…“. Така строежът на прекроеният паметник продължава отново през 1931 г. Трябвало да се постави фигурата на лъва над главния вход на вече построения паметник и да се направят окончателните довършителни работи. За тези дейности са включени и части на трудовата повинност от Стара Загора. Искам да споделя и няколко любопитни факти които ми е разказал моя дядо, който е взел пряко участие при монтажа на бронзовия лъв. Дядо ми е бил трудовашки уредник и е водел трудовашка чета от така наречената „трудова повинност“, въведена още от Александър Стамболийски. Трудовашката чета е наброявала около 30 човека, съставена предимно от неграмотни млади момчета, а той е бил техен „началник“. А бе, казано по друг начин „трудовашки фелдфебел“. 5. Паметникът е изграден на грубо от каменни блокове доломит. Главната врата от север е направена от желязо и доставена за монтаж. Оказало се обаче, че един огромен каменен блок пречел вратата да бъде монтирана на мястото си. Повече от 10 см от камъка трябвало да се премахне, за да влезе вратата в отвора, предвиден за нея. Вместо каменоделци бил поканен един италианец, който се наел да премахне пречещото парче чрез… контролирано взривяване. Той пробил 7 отвора и поставил определено количество взривно вещество. След взрива камъкът бил отсечен с точност до милиметри и вратата влязла абсолютно точно на мястото си. 6. И още един любопитен факт за Шипченските боеве. Става въпрос за Пълното лунно затъмнение, което е станало на 11 срещу 12 август 1877 (стар стил), в най-напрегнатата нощ от шипченската епопея. 7. Друго, с което често се спекулира, това е че боевете на Шипка са продължили само… три дни. Това не е вярно. След спасяването на прохода, боевете продължават с нестихваща сила още три дни, през които са дадени и най-много жертви от страна на руските войски. 8. Освен това на 17 септември 1877 г. Сюлейман паша прави още един отчаян набег към Шипченската позиция. 9. Истинската трагедия на Шипка е била при така нареченото „Шипченско стоене“ през лютата зима на 1877-1878 г. Тогава са умрели от болести и студ над 9000 руски войни. 10. Може би много са чували фразата: „На Шипка всичко е спокойно!“. Такъв е бил ежедневния рапорт на командващия Шипченската позиция генерал Радецки.

 

Блог » Образование и обучение

madmax3madmax3

Оптимистично за кризата в образованието

Ситуацията в българското училище (средно и висше) все повече буди тревога. “Учениците не искат да четат и учат”, “На преподавателите не им се работи, те не изискват” – тези често повтаряни констатации задължават да се вникне в същината на ситуацията, да се разбере защо е така. Става дума за симптоми, които говорят за болест на българското образование. Съвсем не може да ни бъде вдъхновение това, което е било “преди”. Рефренът за “разрухата”, обхванала и българското образование, навежда на мисълта, че не се разбира нещо кардинално важно. Щом като “системата на несвободата”, щом като дирижираното командно образование ни се мержелее като идеал, то явно нещо в понятията ни е сбъркано. Обикновено се позовават на “тоталната анархия, която се получи в резултат на нашия демократичен преход”, но това подлежи на тълкуване. Много често при прехода от несвобода първите явления на свободата наистина могат да изглеждат като “анархия”, която трябва да се осъжда и “бичува”. Но това… съвсем няма да ни помогне. Защото близо до ума е, че подобни крайни оценки може би се дължат на неразбиране смисъла на ставащото. Имали сме някога образование, “с което сме можели да се гордеем в Европа и в света, но сега всичко разрушихме” – ето една предпоставка на паникьорското съзнание, която съвсем не е безспорна. Тези, на които им се струва така, доколко разбират смисъла на образованието, автентичния смисъл на ставащото в училище? Учениците някога наистина бяха “дисциплинирани” и учеха, но по принуда, под жестокия натиск от страна пълновластните образователни инстанции, едва ли обаче защото са го желаели. Те бяха изпълнителни, многознаещи, послушни, четящи, податливи на натиск, а пък учителите могат да си спомнят онези блажени времена единствено с тъга и мила носталгия. Какво ли трябва да се направи, за да върнем миналото, блаженството на “всепослушанието”? Понеже с него сме били по-подходящи за Европа, а пък с днешната “анархия” ставаме само за Африка?! В годините на демокрацията в задушните коридори и стаи на образователната институция нахлу свежия вятър на живота. Онова, което имахме дотогава, не беше живот: не е живот млади хора да се държат като благовъзпитани старци, не е живот те да бъдат така послушни. Напротив, нормалното е да бъдат непокорни, да не се подчиняват, да са склонни да спорят, да изискват да бъдат третирани като свободни човешки същества. Разбира се, на онези, на които послушанието им изглежда като идеал, им става студено от “вятъра на промяната”. Те затова и мечтаят за уюта на тихото и кротко съществуване в безпроблемното, но неживо образование “преди”. На което обаче липсваше тъкмо най-важното: живеца на автентичното, същностно, човечно образование и възпитание. На днешната “лудница” в училище едва ли могат да издържат ония, които са така верни на идеала на манипулираното образование, при което ученикът е изцяло безправен обект на въздействия, от който се изисква само подчинение, който трябва само да изпълнява. Днес учениците са съвсем други, не изпълняват, не искат да четат, не знаят какво искат, объркани са, лутат се, бездействат, правят много глупости. Ще си позволя да изразя в най-екстремна форма позицията си, за да се открои същината на цялата работа. Движещата сила на истинската промяна и на поврата в училището е тъкмо съвременният “анархистически настроен” и “нищо смислено не правещ” ученик, който обаче с всичко, което прави, показва, че повече няма да приеме диктата на едно наложено му против неговата воля образование. Ето затова и възпитатели, и образователна институция от години немеят пред ставащото и затова са така отчаяни, защото повече просто няма как да се върне старото, добре познатото, уютното. Ето затова от години така несмислено правената “реформа” се изроди в поредица от външни, незначителни и много често глупави козметични промени, които са далеч от ясното разбиране за това какво може и следва да се прави. Ето че стигнахме до възловия момент: какъв е автентичния смисъл на образованието? Училището трябва да служи на живота, а образованието – на смислено живеещата, на свободно правещата своя живот човешка личност. В съвременния свят образованието в още по-голяма степен и още по-ясно трябва да стои до основната си мисия: да подпомага раждането на самостоятелно мислещата, суверенна човешка личност, която сама прави своя живот, която уверено преодолява трудностите по пътя на своята себереализация и себедоказване. Училището не може да “фабрикува” стандартни, изпълнителни, “униформено” мислещи безизразни безличия. Напротив, центъра, фокуса, ядрото на ставащото в него е именно раждането на личността, съпротивата срещу безличието, порива към свобода, устрема към индивидуалност, свобода, личностност. Училището трябва да бъде пространството на свободата и на свободния избор, в което младият човек се чувства насърчен да работи върху своята личност, върху самостоятелността си, в което той чувства и сам поема върху плещите си тежестите на свободата, на отговорността за собствения живот. Изпълнителният и послушен ученик не може да стане личност. Ето защо онази система, която наистина не издържа под напора на живота, и която фабрикуваше само безличия, е отговорна за крещящия личностен дефицит в нашето общество, от който толкова си страдаме в годините на демократичния преход. Смея да твърдя, че в тези години българското образование, също както и обществото като цяло, преживява най-тежкия и отговорен период на съществуването си. Най-съдбовна обаче е промяната в съзнанието, в начина на мислене, в разбирането на смисъла, в култивирането на една автентична култура на свободата, от която зависи всичко. От това доколко смело ще отговорим на предизвикателствата на самия живот зависи кога животът у нас ще се върне в естественото си русло, от това зависи дали изобщо ще станем някога модерно и проспериращо общество. Главният фактор в общностния живот е активната, самодейна, самостоятелна, зряла и отговорна личност. От качеството на човешкия фактор зависи бъдещето ни. Най-главното е защо младите хора у нас все още не намират в училището и в учителите свой партньор, който най-съзнателно да ги подпомага и насърчава в поемането на тежестите на самостоятелния и свободен живот. Ако ситуацията в българското образование не преживее колкото се може по-скоро действителен поврат към ценностите на автентичната свобода, то нашето общество е осъдено на бедност и на недостойно съществуване десетилетия напред. Днес, а и в предишните бурни години на обърканост и имитация на промени, в българското училище е налице ситуация, в която главният фактор – учениците! – все по-безапелационно се съпротивлява на един канон на образование, който е вътрешно чужд на безсъзнателно напиращия от гърдите им порив към новото и истински потребното им. Учениците не са “пощръклели” или “побеснели”, това, което правят, не е случайно. То е израз на една безсъзнателна увереност, че нещата в училище отдавна са демоде, отдавна не отговарят на съвременността и следователно трябва да отидат по дяволите. Това е наистина революционна ситуация, която или ще бъде овладяна от една поредица от спешни, новаторски и решителни реформаторски действия и промени, или пък, неовладяна, както, впрочем, е досега, ще доведе до цялостна разруха, срив и ексцесии, които съвсем няма да са така безобидни като това, да речем, че сега учениците не искат да четат учебници. Това, от което страда днешното образование, не е “прекомерната свобода”, а по-скоро липсата на свобода, нейното отсъствие и за учителите, и за учениците. Поривът към свобода и на едните, и на другите на повърхността се схваща като “анархия”. Учениците най-открито, неумело, но все по-решително искат свобода. Техният бунт срещу отживялата времето си система се изразява в това че вече не са така “кротки” и изпълнителни, че не искат да четат учебници, че бягат от часове (биха ли бягали от училище учениците ако намираха в него някакъв смисъл за себе си?!), че си “губят времето” като седят пред компютрите. Днешният учител пък е притиснат от две страни и се “пържи” на два огъня: учениците с тяхната отдаденост на “анархистично разбраната свобода”, и образователните инстанции с техните абсурдно-комични опити да задържат повеите на новото и на свободата, налагайки регламенти и програми, абсолютно неприложими в живота или направо вредни за живота. На съвременния учител още в по-голяма степен му е нужна свобода, това е “противоотровата”, която ще спаси и ще възвърне патоса на българското образование, и тя се изразява в доверие. Доверие към творческите възможности на българския учител да се справя сам и да поема тежестите на отговорната си мисия. На нашия учител трябва му вярват и да не се опитват да го унижават, превръщайки го в прост чиновник и изпълнител на нечия замислена някъде в етажите на властта и така чужда на духа на съвременното образование чиновническа воля. Ще завърша с нещо “странично” или странно звучащо. Твърдят например, че “някога”, пък дори и сега, в “плачевната ситуация”, в която се намираме, българските ученици “знаели повече” от американските, пък дори и от европейските. На фона на нашите ученици младите американци били направо “невежи. Това се изтъква като потвърждение за плодотворността на нашите традиции в образованието, и изводът е само да им бъдем по-верни, за да смаем света с постиженията си. Америка обаче е най-просперираща и богата страна, водеща в модерните технологии, а също, навярно, и в образованието, което обслужва както технологията, така и толкова динамичната и адаптивна американска икономика, основана на свободата и предприемчивостта на милионите човешки същества, устремени към своя успех. Как тогава да си обясним защо ние, толкова “образованите”, “умни” и “знаещи”, не сме способни да си уредим живота като американците или поне като европейците? От което пък следва извода, че и американското, и европейското образование са тясно свързани с потребностите на живота и най-ефективно го обслужват. Докато нашето не се справя със задачата си. Готови ли сме да признаем тази истина и да започнем на чисто, като престанем да се самозалъгваме, че сме “по-добри” от всички други, но необяснимо защо сме си най-нещастни?!

 

Блог » Култура и изкуство

madmax3madmax3

24 май - празник на славянската писменост

24 Май е празник на славянската писменост, на българската просвета и култура. Той е празникът, който се чества от най-дълго време в близката ни история - 162 години. За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище `Св. Св. Кирил и Методий` в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Светите братя Кирил и Методий - създатели на славянската писменост. През 1857 година този празник на Св. Св. Кирил и Методий започва редовно да се отбелязва в Пловдив, Цариград, Шумен, и Лом. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров - това е общият църковен празник на двамата светии. Най-ранните данни за отбелязване на 11 май като ден на Светите равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методи датират от XII век, като те са признати за светци още в края на IX век. Поотделно паметта на Св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св. Методий - на 6 април (дните на тяхната смърт). Светият Всеруский Синод по повод празнуването хилядогодишнината на Моравската мисия на Св. Св. Кирил и Методий взема следното решение: `За спомен на хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашия бащин език чрез Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863 г. 11 май, като църковен празник на преподобните Кирил и Методий!` След това празникът се чества във всички православни славянски страни. Общият празник на Св.св. Кирил и Методий се чества от българската църква и през следващите векове, а през Възраждането се превръща и в училищен празник на буквите, създадени от Кирил и Методий. Това тържество, изразявящо духовните въжделения на българите за църковна независимост, просвещение и националновъздигане. Празникът на Св. Св. Кирил и Методий се отбелязва през Възраждането не само в българските земи, но и зад граница - сред възрожденската ни имиграция в Румъния и Русия, сред българските студенти в чужбина, сред българите, заточени в Диарбекир. Възторженото честване от всички българи на празника на светите братя Кирил и Методий е свидетелство за жаждата на българина за просвета и наука, за национално самоопределение и бързо икономическо и културно възмогване. През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на всеучилищния химн, познат на всеки българин с първия си стих `Върви, народе възродени`. Химнът е озаглавен `Химъ на Св.св. Кирилъ и Методи` и включва 14 куплета, от които ние днес изпълняваме най-често първите шест. Панайот Пипков създава на 11.05.1900 г. музиката към химна. Днес, 11 май се чества като църковен празник на светите братя Кирил и Методий, докато 24 май се е утвърдил като празник на славянската писменост, българската просвета и култура. 24 май като празник на славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий се отбелязва днес и извън България - в Русия той се чества за първи път през 1986 г. По инициатива на мурманския писател Виталий Маслов. В Мурманск е най-северната точка, където има паметник на Св. Св. Кирил и Методий. 24 май е празник, какъвто нямат другите народи по света - празник на писмеността, просветата, културата. Празник на духовното извисяване, на стремежа към усъвършенстване чрез постиженията на науката и културата. Буквите, създадени от Кирил и Методий, преводите, които правят на най-важните богослужебни книги, защитата на правото на всеки народ да слави Бога на своя език, са от историческа значимост не само за формиране на българския народ и за неговия просперитет. Делото им е високохуманно и демократично, всеславянско, служещо на великата общочовешка идея за равенство на всички духовната област. Безспорен факт е, че Константин-Кирил Философ създава азбуката и първите преводи на богослужебните книги на славянски език. Един обаче от най-интересните и нееднозначно решени въпроси е създаването в относително кратък период на две славянски азбуки - глаголицата и кирилицата. Не съществува и абсолютно единна позиция по въпроса, коя от тях е създадена от Константин-Кирил. Кирилицата е хронологически втора по своята поява според по-разпространената от двете хипотези относно авторството на двете азбуки. Звуково и графически тя се базира на гръцкия унциал. Според тази хипотеза неин създател е Климент Охридски като ученик на Константин-Кирил, като в знак на почит към учителя си Климент нарича азбуката на негово име. Преобладаващата част от учените свързват авторството на глаголицата с Константин-Кирил. Тя отговаря на звуковия състав на българския език, има оригинална графика и някои изследователи сочат, че начертаването на буквите следва т.нар. златно сечение (отношението на малката страна е както отношението на голямата към цялото). Между глаголицата и кирилицата съществува известна приемственост, но и съществени различия. Кирилицата измества бързо глаголицата най-напред в Източна България и най-вече в столицата Преслав. В Охридската школа (Западна България) тя има по-широко разпространение и се използва по-дълго. В някои манастири по адриатическото крайбрежие на Хърватско глаголицата се използва като тайнопис чак до XIX б. Според втората хипотеза Константи-Кирил Философ е автор и на двете азбуки, което от своя страна води до допускането, че той два пъти е превеждал основните богослужебни книги: през 855 г. Създава кирилицата чрез известно пригаждане на гръцкото писмо за нуждите на славянската реч, като след това превежда и богослужебните книги за нуждите на българките славяни по поречието на р. Брегалница (в североизточна Македония), а през 862-863 г. Създава глаголицата и преписва преведените преди това книги, като основната цел е да придаде общохристиянски характер на мисията си във Великоморавия. Днес на кирилица пишат не само българите, но и сърбите, черногорците, руснаците, украинците, белорусите, както и още много не славянски народи от бившия Съветски съюз, а също и монголците - общо приблизително около 200 милиона души. Делото на Кирил и Методий бива продължено от техните ученици Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава, които, идвайки в България, намират подкрепа за своето дело от българския цар Борис I. Всеки от петимата ученици има свой църковен празник, като освен това честваме общия църковен празник на двамата първоучители Кирил и Методий и петимата техни ученици всяка година на 27 юли. Празникът се нарича Свети Седмочисленици. В едноименната софийска църква като безценна реликва се пази част от ръката на Св. Климент.

 

Блог » Тайни и загадки

madmax3madmax3

Загадката на великаните

Преди четвърт век в района на селището Ректън (графство Западен Съсекс, Великобритания) бил открит скелет на древен човек. Учените били поразени за „гигантския“ му за времето си ръст – 182 сантиметра. Освен това древният британец бил доживял „рекордните“ за съплеменници 45 години и починал не от старост, а от рани. Находката оставя немалко загадки… Според археолозите „великанът“ от бронзовия век се явявал вожд на племе или заемал друг „висок пост“, който получил по-скоро благодарение на изявените си физически данни. Очевидно неведнъж му се налагало да участва в сражения и да понася други жизнени изпитания, тъй като анализът на скелета показал травма на гръбнака, наличие на хроничен артрит и синузит. Окончателно го убила рана, нанесена в ръката с остро оръжие. Но най-много изследователите били поразени от това, че при „вожда“ бил открит наточен бронзов кинжал. Това е първият образец от такъв род оръжие, откриван на територията на Великобритания. Между 2300 и 2150 г. пр.н.е., когато живял ректънският „великан“, технологията за топене на бронз по тези краища тъкмо започвала да се развива. Британските ковачи добавяли към медта олово, добивано в югоизточната част на острова. Естествено, и по-рано били откривани скелети на хора, чийто ръст съществено превишавал средния на техните съвременници, че и на хора от наше време. Така през 1821 г. в американския щат Тенеси под руините на древна каменна стена били открити два човешки скелета с ръст 215 сантиметра. През 1879 г., по време на строителството на хамбар в Уисконсин, съдейки по дописка във вестник, били открити прешлени и черепни кости с „невероятна дебелина и размер“. През 1883 г. в гробище на територията на щата Юта открили скелети на хора с ръст 195 сантиметра, докато средният ръст на местните индианци бил приблизително 165 см. През 1885 г. в голяма гробница в Гастървил (щата Пенсилвания) бил открит каменна крипта с издълбани на стените примитивни изображения на хора, птици и животни, а в нея – скелет с височина 215 см. През 1899 г. в Рур (Германия) били открити скелети с ръст от 210 до 240 см. През 1890 г. в Египет археолозите се натъкнали на каменен саркофаг. Вътре имало глинен гроб, а в него – две мумии, на жена с червени коси и бебе. Ръстът на жената бил около 2 метра, като чертите на лицето и скелетите на нея и детето не приличали много на древните египтяни. Още две червенокоси мумии, принадлежащи на мъж и жена, били открити през 1912 година в Лъвлок (щата Невада) в пещера, изсечена в скала. Ръстът на жената приживе бил около два метра, а на мъжа великан – около три. Най-богат на подобни археологически находки бил ХХ век. През 1930 на находище на яспис близо до Басарста (Австралия) нееднократно откривали фосилизирани отпечатъци от огромни човешки крака. В същото време в местните речни наноси археолозите откопали каменни инструменти с тегло от 4 до 9 килограма – ножове, брадви, длета… Трудно е да си представим, че с тях може да е работил обикновен човек. Било изказано предположение, че някога по тези места живяло племе на великани, които антрополозите нарекли мегантропуси. Ръстът им можел да бъде от 210 до 365 см. През 1985 г. антрополозите организирали разкопки в този район, в резултат на които бил открит кътник с височина 67 и ширина 42 милиметра. Според учените притежателят на този зъб трябва да е имал ръст минимум 7,5 метра и да е тежал 370 кг. Възрастта на находката е девет милиона години. Предполагаемите мегантропуси веднага били сравнени с гигантопитеците, останки от които били открити в Китай. Съдейки по фрагменти от зъби и челюсти, техният ръст бил от 3 до 3,5 метра, а теглото – 400 кг. През 1936 година немският палеонтолог и антрополог Ларсон Кол открил на брега на езерото Елиза в Централна Африка 12 мъжки скелета. Приживе тези великани имали ръст от 350 до 375 сантиметра. Черепите им били със скосени брадички и по два реда горни и долни зъби. Останки от великани са откривани практически по всички континенти – в Европа, Азия, Африка. Неотдавна в медиите се появи информация, че Смитсъниънският институт в началото на 90-те години е унищожил колекция от хиляди скелети на великани, чиито размери значително превишавали човешките. Дали официалната наука не се е опитвала да скрие факта за обитаването на Земята на цели раси великани, тъй като това било сложно да се обясни от гледна точка на официалната история на човечеството? А не е изключено и великаните да са изиграли съществена роля в еволюцията.

 

Блог » Тайни и загадки

madmax3madmax3

Случаят „Дятлов“

Случаят „Дятлов“ се отнася за събитие, довело до смъртта на девет скиора в северната част на Урал в нощта на 2 Февруари 1959г. Жестоката сцена се разиграва на източното било на планината Холат Сяхил – наричана от местните Планината на мъртвите. След инцидента планинският проход е наречен проход Дятлов, на водача на групата, Игор Дятлов. Очевидци на случилото се няма и съветските следователи определили единствено, че „непреодолима неизвестна сила“ е причината за смъртта. Хронологията на събитията също остава неясна, поради липсата на свидетели и доказателства. Десет младежа сформирали ски група, която трябвало да премине през северната част на Урал в Свердловска област. Водач на групата бил Игор Дятлов. Останалите били още седем мъже и две жени – повечето все още студенти или наскоро завършили. Игор Дятлов, Зина Колмогорова, Людмила Дубинина, Александър Колватов, Рустен Слободин, Юри Кривонищенко, Юри Дорошенко, Николай Тибо-Бриньол, Александър Золотарев и Юри Юдин поели на последното си пътешествие. Целта на експедицията била достигането на Отортен, на около 10 километра от мястото на инцидента. Маршрутът по това време на годината попадал в категория 3, най-трудната. Всички членове на групата били опитни скиори и участвали в дълги планински преходи и преди. На 25 Януари младежите пристигат с влак в Ивдел, градче в центъра на северната Свердловска област. От там се качват на превоз за Вижай – последното населено място толкова на север. На 27 Януари започват похода си към Отортен, но на следващия ден Юри Юдин се разболява и се връща. Той няма представа, че тогава вижда приятелите си за последен път. Благодарение на дневниците и камерите, открити около последния им лагер, следователите успяват да проследят пътя на групата до деня преди инцидента. На 31 Януари деветимата достигат стръмнина и започват приготовления за изкачване. В една гориста долина те оставили излишната храна и оборудване, които щели да им бъдат нужни на връщане. На следващия ден започват да се катерят, като най-вероятно са планирали да прехвърлят върха и на следващата нощ да пренощуват от другата страна, но времето се е влошило и снежна буря ги отклонила на запад, към върха на Холат Сяхил. Когато разбират за отклонението, групата решава да лагерува там. Уговорката била Дятлов да изпрати телеграма до спорния клуб веднага щом се върнат във Вижай. Очаквало се това да се случи не по-късно от 12 Февруари, но когато датата дошла, от скиорите все още нямало никакви вести. Не последвала реакция – все пак често се случвало подобни експедиции да закъсняват с по няколко дни. Чак след като роднини на младежите настояли за спасителна операция, по маршрута били изпратени групи от доброволци, които да ги търсят. Това се случва на 20 Февруари – повече от седмица след очакваното завръщане на групата. По-късно в търсенето се включили армията и полицията, които осигурили самолети и хеликоптери. На 26 Февруари бил открит изоставеният лагер на Холат Сяхил. Палатката била разкъсана отвътре, а следи от стъпки водели към близка гора, но след 500 метра се губели. В началото на гората, под един висок бор откриват останки от огън, както и първите две тела – тези на Кривонищенко и Дорошенко. Те били боси и само по бельо. Между това място и лагера били разпръснати телата на Дятлов, Колмогорова и Слободин. Те били застинали в такива пози сякаш се опитвали да се върнат в лагера. Тримата са открити на разстояния 300, 480 и 630 метра от високия бор. Останалите четирима от групата се издирват повече от два месеца. Най-накрая са открити на 4 Май, под четири метра сняг, дълбоко в същата борова гора. Веднага след откриването на първите пет тела по случаят е организирано съдебно следствие. При медицинските прегледи не са открити смъртоносни наранявания и като причина за смъртта е посочено хипотермия. Един от загиналите имал малка пукнатина на черепа, но раната не била фатална. Всичко се променя с откриването на останалите 4 тела. Тибо-Бриньол имал множество черепни травми, а Дубунина и Золотарев били с тежки травми в областта на гръдния кош. Според д-р Борис Возрождений, силата нужна, за да се нанесат подобни травми е изключително голяма – като при автомобилна катастрофа. По телата нямало видими наранявания, каквито биха се получили при такава сила. При Людмила пък, освен нараняванията по тялото, езикът и липсвал напълно. Първоначално подозрението паднало върху местните хора манси, които може би са нападнали и убили младежите, защото са навлезли в техните земи. Разследването обаче отхвърля тази теория, а и на място не са открити следи от други хора или борба. Температурата в планината била около -30°, а жертвите – облечени само частично. Някои от тях били само с по една обувка, а други боси или по чорапи. Това се обяснява с хипотермията – около 25% от жертвите на измръзване стават толкова дезориентирани, че започват да се събличат. От публичната информация, предавана от журналистите, става ясно, че: Шестима от групата са умрели от хипотермия, а другите трима – от фатални наранявания. Няма следи, показващи наблизо да е имало други хора. Палатката е разкъсана отвътре навън. Жертвите са починало около 8 часа след последното си ядене. Следите от лагера показват, че всички от групата са го напуснали по собствена воля, пеша. Теорията за местните хора д-р Возрождений отхвърля, като заявява, че такива наранявания не могат да бъдат причинени от друг човек. Нужната сила е била огромна, а по телата няма видими наранявания на меките тъкани. Тестовете за радиация показали високи дози на радиация по дрехите на някои от жертвите. Официалното становище е, че деветимата скиори са загинали от „непреодолима неизвестна сила“. Случаят официално е приключен през Май 1959г. поради липса на обвиняема страна. Всички документи били изпратени в секретен архив, част от който станал достъпен през 90-те години. Някои хора твърдят, че разследването е пропуснало или игнорирало някои важни факти. След погребенията, роднините на жертвите твърдели, че телата били с някакъв странен кафеникав тен. В едно интервю бивш следовател по случая казва, че уредите са отчели висока радиация по самия връх и това е причината такава да бъде открита и по телата. Източникът на радиацията обаче така и не бил открит. Друга експедиция на около 50 километра южно от мястото на инцидента, твърдят, че са видели странни оранжеви сфери в нощното небе същата вечер. Подобни сфери са наблюдавани и на други места в периода Февруари-Март 1959г. В някои доклади са описани много метални отломки в района на инцидента, което кара някои да смятат, че са замесени военните. През 1967г. журналистът от Свердловск Юри Яровой публикува книга, вдъхновена от инцидента. Яровой участвал в търсенето и разследването и бил официален фотограф по случая, така че имал вътрешна информация. За жалост книгата е писана по времето на Съветския съюз и детайлите относно инцидента били запазени в тайна, а писателят избягвал да пише друго, освен вече известните факти. Краят на книгата е доста по-оптимистичен – там само лидерът на групата загива. Макар Яровой да имал в предвид няколко други алтернативни края, те били отхвърлени поради цензура. След смъртта на журналиста през 1980г. всички негови архиви, снимки и дневници са изгубени. Нови детайли за трагедията изникват през 1990г. след публикации на регионалната преса в Свердловск. Журналистът Анатоли Гушин бил ангажиран със задачата да прегледа оригиналните записки по разследването и да използва информацията в публикациите си. Той забелязал, че доста страници липсвали от папките, както и един плик, който бил споменат в списъка с материали. Гушин обобщава откритията си в книга. Някои го критикуват, защото набляга на теорията, че инцидентът е резултат от експеримент със съветско тайно оръжие. Това обаче поражда обществена дискусия, подхранвана от интереса към паранормалното. Всъщност много от тези, които си мълчали в продължение на 30 години, след това започнали да разкриват нови факти за инцидента. Един от тях е бившият полицай Лев Иванов. Той водил официалното разследване през 1959г. 30 години по-късно пише статия, в която признава, че властите нямали никакво логично обяснение за случилото се. Пише също така, че след информацията за летящите сфери, той получил директни заповеди от високопоставени лица да прекрати разследването и да засекрети материалите по случая. Юри Юдин смята, че приятелите му са загинали след експлозия или експеримент със съветско оръжие. Според него цялата секретност около инцидента сочи, че групата най-вероятно неволно е навлязла във военна зона. Радиацията на мястото подкрепя тази теория, както и странният цвят на кожата на жертвите. Юдин твърди, че военните са открили лагера преди спасителите. Той бил помолен да идентифицира всеки предмет, открит на мястото. Парче плат, което приличало на част от военна униформа, очила и чифт ски не принадлежали на никой от групата. Юдин открил документи, които го карали да вярва, че разследване е започнало още на 6 Февруари, 14 дни преди началото на спасителната мисия, но това също никога не е доказано. В Екатеринбург е открита фондацията Дятлов, чиято цел е да се убедят руските власти да отворят отново случая.

 

Блог » Тайни и загадки

madmax3madmax3

Има ло ли е срещи с извънземни в древността ?

Aко извънземни астронавти някога са посещавали Земята, вероятно биха оставили някакви материални следи за пребиваването си. Ако това е така, сигурно са оставили нарочно някаква информация за себе си, съхранена за бъдещото човечество така, че когато хората достигнат определена степен на развитие, да намерят и разберат тези послания. Учените отдавна се опитват да вникнат в смисъла на огромните мегалитни конструкции, разпръснати на много места из планетата ни, както и на други монументални творения на древността. Особен интерес будят такива величествени строежи, като Стоунхендж в Англия, Баалбекската тераса в Ливан и египетските пирамиди. И до сега не е известно, какво е предназначението на Стоунхендж - дали е храм или астрономическа обсерватория. Може би някъде в основите му е заровено послание до съвременното човечество и кръговото разположение на гигантските каменни блокове указват местонахождението му. Закономерности и интересни открития в цял свят Нека погледнем сега към Гиза в Египет, където тайнственият Сфинкс сякаш охранява покоя на величествените пирамиди на фараоните от IV-та династия - Хеопс, Хефрен и Микерин. Пирамидите на Хеопс и Хефрен лежат на една права линия. Диагоналът на пирамидата на Микерин пресича тази линия в точка, разположена точно на 78 метра от центъра на пирамидата на Микерин. На 78 метра от центъра на Стоунхендж, извън пределите на съоръжението, лежи самотен каменен блок - така наречения "Слънчев камък". Случайно ли е това? Не е ли някакво указание? Големият Сфинкс, както е установено, е създаден значително по-рано от най-древните пирамиди. Японски изследователи открили под лявата му лапа тесен подземен проход, който под наклон върви към пирамидата на Хефрен, но къде завършва, не е известно и до сега. Когато започнали да изучават внимателно главата на Сфинкса, се оказало, че има трето око, обърнато нагоре към космоса. Установило се също, че прпорциите на лицето му и лицевия ъгъл между линията на челото и линията от ушното отверстие, не са характерни за човек. На един от склоновете на Андите в Южна Америка е начертан огромен тризъбец ("Канделабър"). Ако се лети в указаната от него посока, ще се стигне до платото Наска, набраздено от гигантски загадъчни изображения и множество пресичащи се линии с дължина до 8 километра. Всичко това може да се види само от голяма височина. Какво е истинското им предназначение, не е изяснено и до днес. През 1886 година, австрийският физик д-р Гурлт намерил във въглищен пласт от третичния период стоманен паралелепипед с размери 67х67х47 милиметра и тегло 785 грама. От къде е могло да попадне изделие, плод на разумна дейност, в тези древни земни слоеве? В Южна Америка, високо в Андите, в царството на древните инки, се намира високопланинското езеро Титикака. Около него се виждат следи от морски водорасли, раковини и руините на морско пристанище. Кога е станало това чудовищно нагъване на земната кора, повдигнало високо морския залив, превръщайки го в планинско езеро? Някои геолози смятат, че това е станало преди няколко стотин хиляди години. А нима в тези древни времена е имало разумни същества, способни да построят такова морско пристанище? Още по-интересно е, че до развалините на пристанището се виждат останките на циклопски строежи, както и добре запазената "Врата на слънцето", покрита със странни изображения и йероглифи. През 1949 година надписите били разчетени и се оказали изключително точен календар, но с година, състояща се от 290 дни - десет месеца по 24 и два месеца по 25 дни. Това явно не е земен календар! Също там, в Южна Америка са намерени огромни гранитни сфери с абсолютно правилна форма, разположени на върховете на правилни многоъгълници. Трудно е да се предположи, че преди хиляди години, древните жители на планетата са били запознати с геометрията. В провинция Кюсю, в Япония, в гробницата на Чин Сан построена през 2000 г. пр. Хр. е изобразен древен цар, вдигащ приветствено ръце към седем летящи диска. Древните текстове разказват В древните тибетски текстове "Кандшур" и "Тандшур", съхранени в подземията на будистките манастири, се говори за летящи машини, подобни на елмази в небето, както и за прозрачни сфери, които се появявали понякога пред хората. Много интересни неща може да се прочетат в древноиндийския манускрипт "Вайманика Шастра", написан през IV в. пр. Хр. от мъдреца Махараши Бхарадваджи, базиран на ръкописи от първото и второто хилядолетия пр. Хр. В този манускрипт са описани 32 особености на "вимани", както били наричани въздушните колесници на боговете, споменавани в древноиндийския епос. Те били толкова здрави, че не било възможно да бъдат разбити или изгорени. С помощта на различни устройства, те можели да се въртят около оста си; да се свиват и разширяват; да изменят формата си по време на полет; да се маскират като облак; да излъчват силно сияние или да се скриват в абсолютна тъмнина; да поглъщат светлинните лъчи и да стават невидими; да се движат с огромна скорост; да прелитат от свят в свят; да се придвижват скокообразно или на зиг-заг; да се потапят във вода; да излъчват светлинни лъчи, от които всички предмети стават видими; да генерират енергия, способна да парализира хора и животни; да получават на екрани изображения на това, което става на далечно разстояние и още много други невероятни свойства. Нима това не прилича на съвременните описания на НЛО? В една от хрониките за походите на Александър Македонски е описано събитие, станало около 332 г. пр. Хр., при обсадата на финикийския град Тир. Един ден, в небето над македонския лагер, неочаквано се появили пет "летящи щита", придвижвайки се в триъгълен строй. Водещият "щит" бил два пъти по-голям от останалите. Пред очите на изумените войни, "щтитовете" направили бавно няколко кръга над града, след което от тях блеснали ослепителни мълнии, разрушаващи крепостните стени. Зарадваните македонски войски се хвърлили в атака, а "щитовете" продължили да кръжат, докато не бил превзет града, след което изчезнали с голяма скорост. Особено много съобщения за тайнствени летящи обекти се съдържат в трудовете на Тит Ливий - 30; Цицерон - 9; Плиний Стари - 26. При описанието им, римските автори ги оприличавали на слънцето, луната, кръгли щитове и т.н. Изобщо, в 50 от трудовете на различни римски автори се срещат 39 описания на огън в небето, 11 - на летящи "щитове", 8 - на огнени сфери, 12 - на две и повече слънца, 5 - на "нощни слънца" и 7 - на неизвестни обекти. Древните християнски източници (Библията, Кумранските свитъци), също изобилстват с описания на неизвестни летящи обекти, напомнящи съвременните описания на НЛО. Даже в преданията на североамериканските индианци се споменава за кръгли летящи обекти. В една легенда на индианците от щата Уайоминг се казва, че преди много луни, от небето доплувало голямо "огнено колело" и кацнало на върха на Шаманската планина, след което отлетяло със скоростта на уплашена птица. Подобни сведения са достигнали до нас не само от дълбоката древност. И средновековието изобилства с такива свидетелства. Летящи обекти, във формата на щитове или дискове, са наблюдавани през 776 г. при обсадата на замъка Зигибург; в 1133 г. над Япония; в 1209 г. над Англия; в 1527 г. над Франция; в 1553 г. над Стокхолм; в 1619 г. над езерото Ури в Швейцария; в 1676 г. над Тоскана. През 1520 г. над Ерфурт прелетял обект с кълбовидна форма, съпровождан от два по-малки подобни обекта. При това, Голямата сфера излъчвала въртчщ се лъч. Траекториите на някои от наблюдаваните обекти през средновековието били зигзагообразни (Китай-557г., Япония-1423г., Бостън-1639г.). При други случаи, заставали неподвижно (Китай-905г., Ница-1433г., Лисабон-1551г., Рим-1571г., Киото-1606г., Лайпциг-1636г.). През 1646г. над Кембридж в Англия, се появила въртяща се огнена сфера, която се приземила извън града, след което излетяла и изчезнала с огромна скорост. Понякога били наблюдавани маневри на групи летящи обекти, създаващи впечатление за "сражения". (Англия-1355г., Нюрнберг-1561г., Базел-1566г., Петербург-1716г.) Доказателства за палеоконтакти Нима всичко това и още много други свидетелства не доказват, че земята ни е била посещавана в древни времена от палеоастронавти? И ако е така, дали са осъществявали контакт с местното население? И не толкова материалните артефакти, колкото изумителните познания на древните ни предци, дават почти пълна увереност за това. Нима не са поразителни невероятните научни познания на шумерите или смайващо точния календар на древните маи, както и това, че са знаели за кръглата форма на Земята векове преди европейските учени? Или електрическите батерии, изработени преди 2000 години, открити при разкопки в Ирак! Освен множеството предмети, древните са ни оставили и много изображения на НЛО и палеоастронавти. Като най-стари може да се приемат рисунките по стените на пещери във Франция и Испания (Алтаир), чиято възраст е около 10-15 хиляди години. Удивително наподобяват съвременната представа за НЛО и изображенията в Долината на смъртта в САЩ. Най-известни обаче, са скалните рисунки в Тасили (Сахара, Африка), създадени преди около 6-10 хиляди години. На тези рисунки са изобразени множество животни и хора, всред които се виждат грамадни фигури в костюми, приличащи на скафандри ("Великият Марсиански Бог"). Между другото, подобни древни изображения, на възраст 6-14 хиляди години, се срещат и на територията на Италия (Val Camonica), в Перу (Toro Muerto) и Австралия (Kimberley). Поразяваща е една статуетка, намерена в Еквадор, приличаща поразително на астронавт в скафандър (вижте изображението в ляво). В това отношение, безспорно най-забележителни са древните японски статуетки "догу" (в превод означава "устойство, инструмент"), високи от 8 до 30 см. До момента са намерени около 3000 статуетки, чиято възраст е от 3000 до 10000 години. Според някои изследователи, това са най-древните изображения на космически скафандри. През 1964 и 1990 год. в НАСА били извършени анализи на тези статуетки. Заключението гласи: "Догу приличат на човек или човекоподобно същество в дреха, прилична на космически скафандър!" Нека сега се прехвърлим в Централна Америка. Какво ви се струва, че виждате на изображението върху надгробната плоча в древен храм в Паленке (вижте в галерията по-долу)? Не прилича ли на космонавт, намиращ се в космически кораб? Вижда се, че той е съсредоточен върху пулта за управление, а от соплата в задната част, личат огнените реактивни струи. Необясним факт остават и отверстията, причинени от куршум, в черепите на изкопаем древен бизон и на неандерталец, живял преди 40,000 години. Куршуми в праисторическите времена? Това някакъв абсурд ли е или факт, върху който трябва да се замислим сериозно!

 

 


 

VIP реклама


Препоръчано от нашия блог

Как-детето-да-се-справи-с-тормоза-и-агресията-в-училище

Филтър


Сподели с приятели


Добави статия

Вие можете да добавите безплатно статия с линкове, интернет сайт, описание на фирма или услуга, малка обява или рекламно съобщение. Възползвайте се от нашите услуги за да намерите нови клиенти.

Добави статия

Добави сайт

Добави фирма

Добави обява


Най-четеното


Полезни връзки


Ключови думи

загадки тайни има ремонт какво куриозно строителство любопитно образованието връх култура изкуство шипка кризата образование май обучение оптимистично писменост дятлов срещи извънземни древността случаят великаните славянската факта загадката празник хлебарки причини рак какъв окачен може нутела различават видовете дограма буркан таван баня борба срещу десет малко съвети полезни изберем дом семейство известни