Блог

Блог със статии и интересни факти

Блог » Дом и семейство

madmax3madmax3

За горчивия ми опит с "институцията" детска градина

Даа, детската градина, срещала съм деца, който с мъка си тръгват, когато родителите им ги прибират вечер, но това не касае децата от моето малко градче, там детската градина винаги е била една единставена и е някаква разновидност на монополните ЕРП-та които финансово издевателстват над клиентите си. В нашата детска градина,тогава преди около 25 години, издевателстваха психически и физически с малките си възпитаници. Не вярвам нещата да са се променили, някои "специалисти-педагози" още си работят там и чакат заветното пенсиониране, други вече се пенсионираха и предадоха "безценния" си опит на младата смяна. Като си помисля за това, какво да избера за моето малко дете (което е на 1 година и 4 месеца) ми се свива сърцето, но в крайна сметка в тази "така ценна" институция научих някой много важни житейски уроци, който мисля да споделя тук и сега. Та първото което разбрах е, че каквито и именити полу-висшисти и висшисти да имахме назначени за учители, децата се възпитаваха глвно, основно и предимно от леличките, които най-често тогава бяха с основно или маскимум незавършено средно образование. Леличките като всички хора на земята биват най-различни индивиди, някой от тях бяха от малцинствен произход, други бяха женени щастливо (и недотам) , трети бяха баби вече и тн. И тук това, което мога да споделя е, че човек бива добър или лош, независимо от образованието и етническия си произход, имотното си състояние или семейното положение: 1. едни лелички си бяха ангели, обичаха ни и ние тях, 2. други се интересуваха да мине деня, да си изкарат заплатата и така до пенсия, ние им бяхме като бройка трудноуправляеми предмети, за които отговарят, 3. трети си бяха злобни и мразеха нас, колежките си, учителките, живота си и какво ли още не, това без да е необходима конкретна причина. Образованието и финансовото ти положение не те правят по-уравновесен, не ти дават душевна хармония, ако ти не я носиш в себе си, да, те благоприятстват, но не дават сами по себе си нищо. Характера на човек все пак си върви с него, примерът е моята любима учителка, която беше от турски произход (но тогава със смененото си име), тя ни е говорила за Левски, Ботев, Османското владичество така, че когато порастнах и разбрах, че е етническа туркиня, аз се изумих. Никога не бях усетила неприязън или разлика спрямо децата, съдеше ги според постъпките им, а тя лично имаше нелеко семейно и финансово положение. Освен това проявяваше много добър вкус относно литератуарата, винаги ни четеше нещо, което слушахме със зяпнали усти, а дори и когато ни беше ядосана, си личеше че е добър и справедлив човек, който няма да те пребие за дреболийка, а ще те накара с думи да съжалиш за прегрешението си. За разлика от тази учителка имахме друга, която си беше кълбо от нерви, тя излъчваше напрежение, дори и когато беше весела. Беше висока и доста красива, но това сякаш не й носеше душевен мир. Беше дошла от някъде с някаква хубава квалификация, дълъг стаж, голямо самочувствие, прясно разведена и парадоксално: собственото й дете беше присъдено на бащата. Тя се вълнуваше главно от външния си вид, имаше доста променливо настроенеие, никога не ни четеше, не я интересуваше, с какви знания ще отидем в първи клас. А когато се занимаваше с нас, то беше да седне да грабне акордеона и да си свири някакви стари руски песни, от които ние нищо не разбирахме и само бучахме с акордеона. Обвиняваше ни, че не разбираме красотата на музиката, някои от нас даже и на фона на акордеона си заспиваха на столчето, беше АД, повярвайте ми АД. За подобна проява на неуважение към песента се стоеше наказан/а или се ядяха шамари. В най-добрия случай, когато тя беше на смяна, ни зарязваше на лелите и се заемаше с прическата или тоалета си, това беше по-добрият вариант за нас. Човек от най-ранна възраст се сблъсква с нечовешкото, грубото, несправедливото поведение на някои, които не може да контролира себе си, а на хартия е педагог, на външен вид изглежда перфектно, но се оказва толкова гнила ябълка, че дори няма право да отглежда собственото си дете. Представете си такава неуравновесена личност, която в състояние на афект крещи в лицето на детето ви думи като "Боклук, идиот, некадърник", каква следа оставя в съзнанието на това и всички други деца. Веднъж едно новодошло момиченце прояви невероятна смелост и отвърна след серия обиди, "че ще каже на мама, че я обиждат и мама никога не използва тези думи",но явно наистина имаше смелост и е споделило с родителите си, а те сигурно имаха алтернативна баба под ръка, защото на другия ден майка й само дойде да й вземе дрешките и да я отпише от градина, тогава научих, че смелостта не винаги е самоубийствена, понякога бива възнаградена, макар че аз не проявих такава. Пиша всичко това, не за да разтъпча калвиатурата си, а защото се замислих, как е сега в детските градини. В нашето градче със сигруност не се е променило много, но все пак е в по-мека форма, защото някои еманципирани майки вече разполагат с коли и возят децата си до детските градини в съседния град. Но като чувам за постоянния недостиг на места в детските градини в София, си мисля, че ножа и хляба, въпреки правата на детето, пак са в институцията детска градина. Мили хора, слушайте децата си, да, те понякога лъжат, фантазират си, преувеличават, но сълзите им не лъжат, ако едно дете е нещастно и плаче, това едва ли е демонстрация на прекомерен артистичен талант. И все пак при мен детската градина имаше един положителен ефект и то не маловажен, аз толкова чаках да приключи тази ера в живота ми, че следващата - училището не ми беше мъчилище, а истински рай, с ясни правила и норми. Научих се, че и лошите неща имат край, и човек ако е достатъчно търпелив успява да го дочака.

 

Блог » Дом и семейство

madmax3madmax3

Как детето да се справи с тормоза и агресията в училище

Все повече деца, не само тийнейджъри, а и от началните класове, тръгват на училище с тревога, но не заради някой ненаучен урок или предстоящо изпитване. Те се притесняват, че днес отново ще трябва да се справят с подигравки и обиди. Агресията между децата в и извън класната стая не е нещо нормално между подрастващите и не може да бъде подминавана. Последиците от нея могат да засегнат не само самочувствието на вашия син или дъщеря, но могат да доведат и до жестока физическа саморазправа. Както децата, които тормозят, така и тези, които са тормозени, имат нужда от помощта на възрастните. Родителите и учителите трябва да се научат да разпознават всички видове насилие, за да могат да ги спрат в зародиш. Агресивното поведение се изразява не само във физическо насилие, но и във всякакви форми на психическо или емоционално такова. Така например, когато някое дете бива изолирано и избягвано, това е един много изтънчен начин то да бъде накарано да се чувства отхвърлено. А докато се изграждат като личности, децата в твърде голяма степен се влияят от начина, по който биват възприемани от връстниците си. Затова едно подобно негативно отношение, насочено към тях, може силно да ги нарани. Помнете, че момчетата отдавна вече не са единствените, които са тормозени или пък които тормозят. Момичетата могат да бъдат също толкова агресивни, но обикновено те реагират по по – завоалирани начини. Те са по – склонни да причиняват емоционални страдания чрез отхвърляне от групата, пускане на слухове или преки обиди. Децата, които най - често стават жертва на физически или психически тормоз в училище, са по – чувствителни и по – затворени от другите. В социални ситуации те са притеснителни и пасивни, и избягват да влизат в конфликти. Възможно е връстниците им да не ги приемат, защото са по – различни, имат друг цвят на кожата или някакъв физически дефект. Във всеки случай те нямат никаква вина за това, че биват нападани от съучениците си. Често децата се срамуват да признаят пред родителите си, че са жертва на тормоз в училище. Затова ето няколко признака, по които можете да познаете дали детето ви бива нагрубявано: Прибира се с рани и скъсани дрехи Не говори вече за случващото се в училище Затваря се в себе си Не спи добре Склонно е към депресивни състояния Страхува се да ходи на училище и често си измисля поводи, за да си остане вкъщи Проявява агресивно поведение (понякога детето не знае как да се справи с чувството на потиснатост и си го изкарва на брат, сестра или друг съученик, който не би му отвърнал) Децата, които нараняват съучениците си физически или вербално, се познават по това, че проявяват малко загриженост за чувствата на другите, очакват всичко да става така, както те искат и трудно следват правила. Възможно е тези момичета и момчета да са били свидетели на прояви на насилие у дома. Тяхното поведение не ги прави лоши хора, но със сигурност говори за това, че не са били научени да контролират агресията си и да изразяват емоциите си по един здравословен начин. Училищните психолози могат да помогнат на буйните деца, като им обяснят защо насилието наранява и ги подтикнат към по – голямо разбиране на чувствата на останалите. Незаменима обаче е ролята на родителите, които могат да повлияят най – много чрез примера, който дават. Взаимоотношенията помежду им и начина, по който общуват с детето, изграждат в него представата за това как трябва да се отнасяме към другите хора. Много от тези момичета или момчета всъщност не са били свидетели на друго в дома си освен на системно нагрубяване, пренебрегване и подигравки. В един момент те престават да търсят взаимност с родителите си и започват да прикриват чувството си на тъга, самота или уязвимост зад маската на грубостта. Дори да не го съзнават ясно, често нападателното им държание и проблемите, които създават около себе си, целят да привлекат вниманието на майките и бащите им. Детето ви може би проявява агресия, ако: Се връща от училище с повече пари, чужди вещи, учебници или дрехи Има повече гневни изблици Интересува се най – вече от своите желания и чувства Поставя се в опасни или неподходящи за възрастта си ситуации Не допуска определени деца в компанията си и се опитва да ги злепостави пред останалите Ако забележите подобно поведение у детето си, можете да му помогнете, като създадете строги, но разумни правила, които то трябва да следва. Те ще му показват границите, които не трябва да преминава и ще му напомнят, че се интересувате какво се случва с него. В никакъв случай не го наказвайте с бой, така само ще затвърдите представата му, че всичко може да се постигне с насилие. Опитвайте се да контролирате гнева си и да показвате уважение и загриженост към останалите. Прекарвайте повече време с детето и създайте атмосфера, в която то ще се чувства спокойно да сподели това, което изпитва. Училището е мястото, където всяко дете се чувства сигурно и защитено. Там то е изолирано от външния свят, заобиколено е от възрастни хора, които се грижат за него. Но във всекидневието често пъти се случва подрастващите системно да тормозят по-слабите, като ги принуждават да вършат неща, които те не желаят. Училищният тормоз се изразява в обиди, подигравки, измисляне на прякори, блъскане, удряне, взимане насилствено на пари, отправяне на заплахи за саморазправа в случай, че някой разбере за това, и др. За да не се превръща детето ви в обект на тормоз в училище Стимулирайте го да развива умения да общува и да разбира другите хора – това ще му помогне да спечели симпатиите на съучениците си. Учете детето си да работи в екип и да уважава постиженията на другите. Предпазвайте го от прекалена амбициозност и прояви на егоизъм. Помислете дали облеклото и прическата на детето ви, или поведението, което изисквате от него, не са причина за подигравки от страна на други деца. Помогнете на детето си да изглежда добре, за да има самочувствие и да бъде харесвано. Окуражете детето си да намери и развие интереси и хобита – тези занимания ще повишат самочувствието и самоуважението му. Насърчавайте го да прекарва междучасията и свободното си време извън училище с приятели и съученици. Помогнете на своето дете да срещне нови приятели извън училище. Научете детето как да търси помощ от възрастен при нужда. Обяснете му, че споделянето с възрастен не е клюкарстване, а решимост да се справи с тормоза. Ако вие или вашето дете се нуждаете от допълнителна квалифицирана помощ, говорете с педагогическия съветник или потърсете специализирана психологическа помощ. Как да разберете, че детето ви е тормозено Детето се прибира вкъщи със скъсани, повредени или липсващи дрехи, учебници или други вещи. Има необясними синини, натъртвания, охлузвания. Прекарва самò времето в училище и извън него, няма приятели. Изглежда уплашено, когато отива или когато се прибира от училище; отива на училище с нежелание. Променя маршрута си, когато отива и се връща от училище. Губи интерес към училищните мероприятия и успехът му се понижава. Изглежда разстроено, когато се прибира от училище. Често има главоболие, болки в стомаха или други оплаквания. Изглежда неспокойно и е с ниско самочувствие. Намира си оправдания, за да отсъства от училище. Страда от безсъние или сънува кошмари. Губи апетит. Ако детето ви проявява някой от изброените признаци, не е задължително да е тормозено, но трябва внимателно да се опитате да разберете дали нещо в училище го тревожи. Информирайте се: - има ли приятели в училище и кои са те; - има ли съученици, с които взаимно не се харесват и защо; - изолират ли го от игри или групови дейности. Мерки, които трябва да предприемете, ако детето ви е обект на тормоз в училище Проведете разговор с детето, след което се срещнете възможно най-бързо с класния ръководител, с педагогическия съветник или с директора на учебното заведение. Споделете с тях своите притеснения и поискайте професионален съвет. За да подпомогнете решаването на проблема, работете в сътрудничество с класния ръководител или с педагогическия съветник. Съобщете им фактите, които знаете. Не бързайте да разговаряте с родителите на детето, което тормози вашето; оставете училищното ръководство да направи това. Разговаряйте често с детето си и с класния му ръководител, за да следите за резултатите и да сте сигурни, че тормозът наистина е спрял. Съвети: Не съветвайте детето да игнорира тормоза и да се прави, че не го забелязва. Не обвинявайте детето за тормоза – не допускайте, че то е направило нещо, за да си го „заслужи”. Дайте му възможност да говори за преживяванията си, свързани с тормоза. Запомнете и дори запишете какво споделя то с вас. Проявявайте емпатия към детето и не пропускайте да го поздравите за куража му да сподели с вас за случващото се. Ако не сте съгласни с начина, по който детето се отнася към ситуацията, не го критикувайте. Не забравяйте, че то трудно ще се справи без вашата помощ. Контролирайте емоциите си; погледнете обективно ситуацията и заедно обмислете стъпките за справяне с проблема. Не насърчавайте детето си да отмъщава на онези, които го тормозят. Убедете го, че по този начин е малко вероятно да се сложи край на проблема. Възможно е да стане по-лошо – детето да бъде обвинено в агресивно поведение.

 

Блог » Дом и семейство

madmax3madmax3

Детето си гризе ноктите - как да му помогнем ?

Упорит и широко разпространен навик сред поне половината от децата. При тийнейджърите този процент спада, но остава факт при немалко възрастни. Независимо от годините, в основата на онихофагията стоят едни и същи причини. Най-често това са стресът, тревогата, вътрешното напрежение и неудовлетворението, които са отражение на конфликти между личността и заобикалящата го среда. В детска възраст поводите изобилстват, но парадоксално понякога остават незабележими за възрастните. Тръгването на детска градина, рязкото отделяне от майката, напрежение между родителите, травмиращ инцидент, катастрофа или дори един страшен филм биха могли да бъдат причина детето да започне да си гризе ноктите. Ако в къщи високият тон е обичайната среда, то детето може да приеме това като заплахата пред интегритета на семейството, което от своя страна схваща като пряка лична опасност. Понякога просто му липсва внимание и това е често срещан проблем в днешния забързан свят. Тогава бързо се научава да го привлича с този си навик. Гризането на ноктите може да бъде имитация. Това е начинът на децата да усвояват и то не задължително умения с положителен знак. Ако някой от родителите има този навик, той от една страна е модел за подражание, а от друга това сочи негов собствен проблем, който сам има нужда от решение. Разбира се, има и една съвсем банална причина, близка до липсата на достатъчно внимание – скуката. Дете, което расте само, не получава достатъчно интензивна грижа или такава, която да съответства на темперамента му, интересите и нагласите му, също е в състояние да започне да го прави. Гризането на ноктите се схваща от някои психолози като вид самонараняване. Децата могат да го правят, наказвайки себе си, когато тяхното възпитание се базира на строгото наказание, твърде сурови мерки, недобре подбрани обяснения, обиди или заплахи. Всичко това може да рефлектира в толкова устойчив навик, че да продължи с години и дори десетилетия. Накрая сред причините се споменава липсата на силиций в организма. Той е необходим особено на децата като елемент, който подпомага усвояването на калций. Как да помогнем на детето да изкорени този навик? Един малък процент родители споделят, че децата им са се преборили само след един спокоен разговор и подходящи обяснения. Да разкажеш колко добре изглежда маникюрът на мама и че това не е защото си е гризала ноктите или, че такива красиви ръце ще има всеки, който се откаже от навика, понякога върши работа. За съжаление рядко е достатъчно. Още повече, че на 2-3 годишни деца е трудно да бъде обяснено по начин, който да ги мотивира достатъчно, защото изисква известно ниво на самоконтрол. Родителите могат да наблюдават детето и да му правят забележки всеки път, когато посегне към устата си и това може да го откаже поне за известно време, но в съзнанието му се загнездва идеята, че това е начин да прикове вниманието към себе си. Ако това е основният мотив, то така кръгът се затваря. В общия случай, изкореняването на стреса и дразнителите не е резултат от еднократно действие. Затова е добре да се вгледаме по-дълбоко в живота на детето, семейството и средата му извън него. Важно е да го направим от негова гледна точка. Децата трудно формулират дълбоките си нужди и затова те често излизат на повърхността под формата на подобни симптоми. Родителите не трябва да подминават всичко това с лека ръка, защото то е сигнал за дълбок проблем. Дали детето не е подложено на грубо отношение, дали ние самите му осигуряваме приятна среда, дали семейството и конфликтите, които на пръв поглед не го засягат, всъщност не му влияят твърде пагубно. Щом гризането на ноктите е автоматизиран отговор на неприемлива среда, какво да променим в нея. Млада майка споделя, че нейният собствен проблем, започнал още в детството, е отшумял в тийнейджърските години с развода на родителите и. В друг случай, когато някой (или и двамата) родители са подложени на стрес, това се предава на децата паралелно с навика. Майка на две деца, които отглежда сама, разказва как напрежението и „избива” в гризане на ноктите, което отдавна не е правила. Малкото и дете също започва да го прави. Консултация с психолог е много удачно решение. Там споделяме проблемите си без да бъдем съдени и сме в състояние под деликатното му ръководство да стигнем до корена на нещата. Някои професионалисти съветват да се отдели едно специално време от деня за гризане на ноктите. Това от една страна освобождава човек от усещането, че е престъпник, от друга побира навика в определени граници и всъщност го трансформира в занимание, което после лесно можем да изоставим. Често родителите прибягват до чисто механични решения, които понякога дават резултат, но често имат и обратен ефект. Намазване с лютиви или горчиви препарати например. Това убеждава детето, че прави нещо много нередно и е наказвано по този начин. Умереността в отпора на този навик също е важна. Не трябва да е твърде натрапчива, за да не стресира детето допълнително. Продават се специални препарати – лакове, които също са ефективни в някои случаи. Наред с всичко друго можете да режете ноктите на детето по-плътно, за да няма какво да гризе. Поддържането на красив маникюр е друг начин да се възпре разрушаването му, наред със залепянето на специални стикери. Поставянето на шини на зъбите, които пречат на отхапването може да се превърне в пречка и за около месец да се откаже от навика. Метални ръкавици са друго изобретение, което обаче вероятно създава доста дискомфорт. Промяна в храненето на децата също може да даде ефект, ако причината е в недостига на силиций. Силицият е много разпространен елемент на Земята и можем да го открием в храни като камбите, зелените маслини, пълнозърнестите продукти и зелените зеленчуци. Бамбукът, соята и кафявият ориз също са полезни храни при недостиг на този микроелемент. И накрая, ако все пак се изправите пред такъв проблем, то първо поговорете с детето си. То едва ли може да назове ясно своите дълбоки нужди и тревоги, но ако „слушате между редовете”, ще разберете откъде да започнете.

 

Блог » Дом и семейство

madmax3madmax3

Как да стимулирате интелекта на детето?

Всеки родител иска най-доброто за детето си и търси начини максимално да стимулира всичките му потенциални качества и умения, включително интелекта. За съжаление, в динамичния и технологичен XXI в., повечето родители предпочитат да използват телевизията, компютрите и смартфоните за „ограмотяване” на своите подрастващи питомци, като по този начин постигат точно обратното на горепосочената цел. Не правете тази грешка. Вижте как естествено и многообразно да стимулирате интелекта на детето, като същевременно сте активен участник в процеса. Как да стимулирате интелекта на детето? Кърмете детето Майчиното мляко е безценен източник на полезни химични елементи за мозъка на детето и има много привилегии за организма му, включително защитата от заболявания и укрепването на имунната система. А изследванията показват, че децата, които са кърмени (поне през първите 6 месеца от живота им) са не само по-здрави, но и по-умни. Упражнявайте заедно четенето Това е една от най-значимите дейности за интелекта на детето, тъй като подпомагат писмените, говоримите и познавателните му умения, възпитават любовта към литературата и подпомагат цялата му образователна активност. Четете му дори още да не разбира значението на думите, тъй като така му давате добър старт за развитие на езиковите умения. Проучванията пък показват, че когато дете под 4-годишна възраст е активен уастник в четенето, коефициентът му на интелигентност значително се повишава. Насърчавайте детето да размишлява на глас за героите и ситуациите в любимата му книжка, да чете само и да задава въпроси, свързани със сюжета. Как да стимулирате интелекта на детето? Насърчавайте детето да закусва Детският мозък се нуждае от балансирано количество хранителни вещества като глюкоза, желязо, витамини А и В, цинк и фолиева киселина, които могат да се набавят от закуската. Тя може да бъде просто овесена каша, пълнозърнесто мюсли (без изкуствени подсладители) или чаша прясно изцеден плодов сок. Доказано е, че децата, които закусват имат по-добра памет, по-продължителна концентрация, успешно се справят с предизвикателствата, получават по-високи оценки и резултати на тестове, фокусират се по-бързо. Хранете детето правилно Това е важен фактор за интелектуалното му развитие. Протеините (яйца, риба, месо, бобови култури, ядки) в менюто подобряват вниманието, бдителността и мисленето. Въглехидратите също действат като гориво за мисълта, а най-полезни са хранителните вещества в пълнозърнестите храни и плодовете. Не на последно място, витамините и минералите са от съществено значение за здравето на мозъка. Забранете на детето вредните храни Те намаляват коефициента на интелигентност и водят до затлъстяване. Засищат, но не осигуряват жизненоважните за организма и правилното развитие вещества. Приспивайте детето рано Проучванията показват, че пълноценният нощен сън подобрява уменията по чужди езици, математика и четене. Децата в предучилищна възраст трябва да спят най-малко 11 часа, а до 12 - годишна възраст - най-малко десет часа. Как да стимулирате интелекта на детето? Запишете детето на спорт Физическите упражнения не само подсилват опорно – двигателната система на детето, но стимулират интелекта му. Те увеличават притока на кръв към мозъка и спомагат за натрупването на нови мозъчни клетки. При това с по-дълготраен ефект, отколкото при възрастните. След спортни занимания концетрацията се повишава, действията стават по-мобилизирани, познавателните способности се разгръщат. Запишете детето и на музикални уроци Като му позволяват да участва в ситуации, които ще са от полза в различни сфери от живота, те стимулират умствените му способности. Свиренето на музикален инструмент или пеенето в хор, особено между 6- и 11-годишна възраст, благоприятства правилното мислене и разгръща разбиранията за пространство и време. Слушането на музика пък подобрява паметта, вниманието, мотивацията и усвояването на нови знания. Не на последно място, музиката премахва стреса. Обмислете чуждоезиково обучение за детето Децата, които владеят два езика се фокусират по-добре под напрежение и възприемат по-бързо нова информация. Освен това, изследванията са доказали, че малките деца усвояват новите езици много по-лесно, с почти перфектни граматика и произношение. Общувайте с детето Комуникацията у дома е добра тренировка за общуването на детето с хората навън и дава безценна основа за интелектуалното му развитие. Учете го какво да говори, кога да говори и как да се изразява, и самите вие бъдете добър пример за книжовна и комуникативна култура. Поощрявайте го, когато отговаря правилно, защото така ще укрепите самочувствието му и ще избегнете интровертност (затвореност в себе си). Гушкайте го, давайте му цялото си внимание и муКак да стимулирате интелекта на детето? показвайте обичта си – това подпомага развитието на мозъка и елиминира мрачните емоции. Играйте заедно, четете заедно, пейте заедно, забавлявайте се заедно, бъдете негов пръв учител за заобикалящия го свят и за общуването с него. Включете в заниманията му стратегически игри Шах, ребуси, пъзели, гатанки, интерактивни стратегически игри - всичко, което мотивира детето да мисли и да търси решение на дадена игрова ситуация, е отлична тренировка за сивото му вещество. Оставяйте го да се справя само, но понякога се включвайте като негов съперник - състезателният дух е чудесен мотивиращ елемент за интелекта му. Извеждайте детето редовно на разходка Водете го сред природата, в музея, на театър, на екскурзии. Не пропускайте и игрите на детската площадка, където може да общува с връстниците си и да обменя с тях опит, идеи, впечатления. Така то по-лесно гради основите на интелектуалните си, социални, физически и емоционални умения. Накрая, едно малко условие. Когато стимулирате интелекта на детето си, помагайки му да изследва заобикалящия го свят чрез разходка, разговори, игри или уроци, не го претоварвайте (ще го разберете по реакциите му)! За да избегнете едностранчивото сетивно изтощение и хиперстимулация, фокусирайте се върху естественото общуване и простите игри. В случай, че детската стая е претрупана с устройства и занимания за насърчаване на умствените способности, малчуганът трудно ще успява да фокусира вниманието си на едно място. А ако наистина искате да помогнете на детето да разгърне целия си умствен потенциал, просто не спирайте да го подкрепяте и да го насърчавате в действията му. Никога не позволявайте то да се чувства като на самотен остров, далеч от вашия свят (светът на възрастните) и вместо това го включвайте във всички домашни дейности, изслушвайте предложенията, оплакванията и разказите му (колкото и глупави да са) и му позволявайте да поема инициатива в ежедневните занимания.

 

Блог » Заведения и хранене

madmax3madmax3

Най-налудничевите пици в света

Ако обичате пица, то със сигурност ще изпитате вълнение, след като ви разкрия на какви видове попаднах из мрежата. В началото, признавам си, бях леко погнусен от някои от типажите, които се харесват от любителите на италианската храна, но след като експериментирах, то останах приятно изненадан. Пригответе се за голяма доза странни добавки и ако искате един съвет от мен, вземете си нещо да похапвате, защото със сигурност ще огладнеете. [hr] Чудейки се какво да похапна в една [url=http://www.victoria.bg/]пица в София[/url], то аз се разрових в интернет, за да си избера нестандартен вид пица и да я поръчам. Първата, на която попаднах, беше пица “M&M”. Не се хващайте за главата. Добавките върху този вид са именно шоколадовите цветни бонбонки, а доматеният сос е заместен от течен шоколад. Блатът се изпича, но трябва да се внимава да не се прегори, защото всяко едно загаряне проваля цялата пица. След това той се намазва обилно с шоколад като само коричката се оставя суха. Най-накрая се добавят вкусните, малки и толкова цветни кръгли бонбончета “M&M” отгоре върху шоколада. Попаднах и на нещо още по-готино. Този път говорим за пица покрита само и единствено с пеперони. Онзи малък салам, които е изключително солен и пикантен. Нищо друго. Блатът се покрива със зехтин, а отгоре се нарежда толкова много пеперони, че най-накрая не виждаме абсолютно нищо от блата. Липсват доматен сос, кашкавал и каквито и да е допълнителни подобрители. Опитах и този тип пица и трябва да ви призная нещо – яжте я само когато сте много гладни, защото иначе рискувате да не оцените този вариант. Е, също така си пригответе поне една бира, вино или каквото там пиете в по-големи количества от обикновеното. Соленото ще ви накара да ми повярвате. Още една сладка пица ще влезне в този мой подбор от странни разновидности. Тя се състои от червен шоколадов сос, вместо доматен, шоколадови бонбони и бисквитки “Орео”. Самите бисквити не трябва да се разрязват или отлепят. Те са нещо като салам, но да знаете, че омазването е голямо. Особено ако сте дама и хапките ви не са толкова големи колкото мъжките. Принципът на този вариант пица е същият както този на “M&M” вариацията, но блатът трябва да е малко по-тънък и не с дебела кора отстрани. Завита пица, но не калцоне, е последната такава, която ще ви разкрия. На нея попаднах най-накрая, така да се каже. Но тук няма нещо толкова странно в съставките, а в начина на консумация на пицата. След като разполагате с вашата храна пред себе си, разделяте блата с добавките на две и завивате като дюнер. Завивате долният край с целофан или салфетка и добавяте кетчуп, майонеза, горчица, зелена салата и каквото желаете в сърцевината на образувалата се фуния. Трябва да ви кажа, че ако не прекалите, то се получава нещо наистина интересно поради смесването и концентрацията на вкусове на едно място. Източник : Автор :

 

Блог » Дом и семейство

madmax3madmax3

Даровито ли е детето ви ?

Какви възможности притежава детето ви? Дали то има определени артистични, интелектуални или спортни заложби? Вероятно трябва да изчакате, докато порасне, за да сте сигурни в отговора на този въпрос. Все пак с настоящия тест ще се опитаме поне мъничко да открехнем завесата. 1. Детето ви проходило ли е по-рано от 11 месеца? 2. Проговорило ли е доста по-рано от своите връстници и проявява ли силен интерес към речта? 3. Смятате ли, че то притежава богат речник за своята възраст? 4. Детето ви проявява ли изразен интерес към пъзели и строители? 5. Забелязали ли сте силен интерес у него към числата и броенето? 6. Вашето дете проявява ли силно любопитство към заобикалящата го среда? 7. Притежава ли детето ви по-голяма физическа сила и издръжливост, в сравнение с останалите на неговата възраст? 8. Има ли детето ви силно изразен интерес към книгите? 9. Предпочита ли то да общува с по-големи, вместо с деца на неговата възраст? 10. Поема ли ролята на лидер в групата? 11. Притежава ли детето ви много добра памет? 12. Смятате ли, че детето ви с лекота се е научило да се храни и облича само? 13. Има ли то изключително добра двигателна култура? 14. Има ли силно изразен интерес към рисуването и цветовете? 15. Лесно ли създава приятелства и адаптира ли се сред останалите деца? 16. Детето ви проявява ли силна креативност, дори в обикновените ежедневни занимания? 17. Смятате ли, че детето ви може да прави нещо в продължение на часове, без да изпитва отегчение? 18. Измисля ли си само игри, които да отвличат вниманието му? 19. В повечето случаи успява ли да намира решение, когато се изправи пред трудност или препятствие? 20. Притежава ли чувство за хумор, нетипично за неговата възраст? 21. Проявява ли загриженост и състрадание към останалите? 22. Има ли у детето ви ранен интерес към въпроси, свързани с добро и зло, правилно и грешно? 23. Има ли детето ви силен интерес към музикалните инструменти? 24. Смятате ли, че детето ви лесно заучава мелодиите и текстовете на песните, които чува? Ако отговорът на повече от 18 въпроса е „Да”, то има сериозен шанс в дома ви да расте един истински бъдещ талант!

 

Блог » Игри и забавления

madmax3madmax3

Съвети при футболните залози

Търсите ли безплатни съвети за футболни залози? В интернет има много такива.Трябва да помните, обаче, че залозите се основават на дълбок анализ. Обикновено безплатните съвети са копирани от законните залагания. Някои от тях са написани от непрофесионални анализатори с ограничен опит, на който едва ли може да се разчита. Ако следвате подобни съвети, много вероятно е да се окажете подведени. Най-добрият избор са платените спортни [url=http://www.futbolnizalozi.com/]залози[/url]. Малката такса, която ще трябва да внесете служи като гаранция, че съветите наистина ще ви помогнат да направите правилния залог. Футболните прогнози до голяма степен се основават на задълбочен и подробен анализ на минали събития, предвиждайки различни елементи, които могат да повлияят върху резултата на играта. Всеки залага по различни причини. Има хора, които го правят от вълнение. Някои от тях са силно пристрастени към футбола и залозите са израз на лоялността им към любимия отбор. От друга страна, има и хора, които пускат залози за определена цел, а именно да спечелят пари. Независимо от причините за ентусиазма ви, за да направите добър залог, ще имате нужда от някои съвети. Винаги търсещи удобство, хората са доволни, когато получават безплатни съвети за футболни залози. Има много места, от които може да намерите такива. Все пак, бъдете внимателни, когато следвате определени съвети. По-добре е да четете списания или спортните колони, написани от професионалните анализатори. Така ще се запознаете подробно с повече информация за футбола като игра, различните техники и силните места на известните отбори. Лесно ще можете да прецените кои са факторите, които оказват влияние върху играта. Ако все пак искате да получите безплатни съвети, можете да се доверите на експерти. Наблюдавайте техния подход, учете се от всяко тяхно действие, задавайте им въпроси. Така ще можете да ги наблюдавате отблизо, докато те правят своите успешни залози. Учете се от най-добрите! Обмисляйте всяко действие, преди да направите залог, защото ако го направите на случаен принцип, вероятно няма да спечелите. При футболните залагания не е препоръчително да разчитате само на късмета си. Спечелването на всеки залог изисква внимателно наблюдение на отбора и отделните футболисти, анализ на играта и последните резултати и много други. Може да изглежда лесно да правите залози, но не е. Има хора, които биха казали, че спечелването е просто по-голям късмет. Но всъщност, за да спечелите на футболни залози, трябва да им посветите много моменти и анализ, за да вземете ключовото решение за това къде и как да направите залога. Готови ли сте за игра?

 

Блог » Дом и семейство

iliyanmiliyanm

Илиян Митов-осиновеният син на Б.Герасимов : Осиновяването - труден процес за българи, но не и за чужденци

Миналата година са дадени 287 съгласия от министъра на правосъдието за международни осиновявания, каза Илиян Митов-осиновеният син на дипломата и писател Б.Герасимов.Илиян създаде свой проект DREAMCHASER по повод международната система за осиновяванията в цял свят.Илиян е и единственото дете от Бълагария което е част от световната прoграма на осиновените в цял свят AFA`S GROUP . Осиновените деца през изминалата година са 329, сочи справката на ведомството. Според него най-много малчугани са осиновени от италиански граждани и след процедурата са заминали да живеят с новите си родители. Изоставените деца или сираците намират най-много осиновители в САЩ, Германия и Франция. В много от случаите обаче, осиновяващите родители имат изисквания за пола, възрастта и външния вид на детето. Някои дори посочват предпочитания за цвят на косата и на очите. Понякога се прави преценка от социалните работници дете на каква възраст е подходящо да бъде осиновено от конкретно семейство. Целта е правилна преценка за отговорностите, които осиновяващото семейство може да носи за детето. В България все още осиновяването е процес, който не се възприема от обществото по начин, по който това става в други страни. В чужбина този процес е открит и дори се празнува. През 2002 година България е ратифицирала Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване (Хагската конвенция). Хагската конвенция от 1993 година цели да се гарантират правата на децата, както и да се елиминират възможностите за трафика и продажбата им. Елиминирана е и възможността осиновяващите сами да посещават домовете за деца и да договарят на място това, което искат. Всички деца, както и осиновяващите, са вписани в регистър и имат равен шанс !

 

Блог » Дом и семейство

madmax3madmax3

Как да говорим с детето - по-добре истина, отколкото лъжа

“Мамо, мамо, аз как съм се родил? А къде е татко? Защо на Пепи от градината едното му краче е криво?...” Детето е способно постоянно да ви засипва с въпроси и точно когато сметнете, че сте дали всички възможни отговори, се стоварва нова лавина питанки. Почти винаги когато пита, детето вече знае нещо по въпроса и има предполагаеми отговори по темата. Може да е говорило с приятелче, да е дочуло нещо случайно или пък да го е прихванало от разговор в семейството. В такъв случай най добрият първоначален отговор също е въпрос. Например - ако пита как се е родил, контрирайте с – „А ти как мислиш?” Така може да добиете представа в каква степен детето е запознато с истината за процеса и доколко представите му са плод на въображението или все още част от приказен свят. Родителите често се учудват от какви неща се интересува детето им. Наскоро получих въпрос от 6-годишния си племенник на колко метра дълбочина се погребват мъртъвците. Шокира ме не толкова въпросът, колкото цялостната посока, тематиката на мислите, породили подобно питане. И естествено любимият ми - Как бебето влиза в корема на майката? А всъщност няма нищо чак толкова странно. Детето се интересува от абсолютно всичко, свързано и с живота, и със смъртта. То иска да вникне в различните събития, които се случват около него, в някой по-дълбоко и подробно, в други не толкова. Когато даваме отговори на въпросите, трябва да се съобразяваме с някои особености. Важно е максимално да се придържаме към истината. Другото условие е да не даваме повече информация, отколкото детето може да разбере за възрастта си. Интересът му също има своите граници, които родителите трябва да се опитат да усетят и да не преминават. Дали ще отговорим на любопитството, или ще го подбудим още повече зависи и от нашата реакция, когато отговаряме. Ако се изплашим, можем да дадем смешен или по-лошото - много объркващ за отговор. Децата са много добър лакмус за смущенията на родителите си. Всяко проявено тяхно притеснение прави интереса към въпроса още по-голям. Детето забелязва, че има неща, които се крият от него и именно те му стават най-любопитни. Ако не получи отговор от родителите си обаче, то може да го намери на улицата или от чужди хора, а информацията от там може да е опасна, изопачена или неточна. Да се отговаря на въпроси, свързани със секса или любовта, трябва да става толкова естествено, колкото на такива, свързани с времето или машините. Детето би се чувствало добре, ако му покажем, че да е искрено е нещо хубаво. Така се градят основите на честни отношения родител-дете, в които няма място за лъжи. А в тези отношения родителите не се сърдят заради зададени въпросите. Спокойствието на детето се определя и от това дали отговорите се дават с желание, решително, без потайности и увъртания. Бягайте възможно най-далеч от отговора „Ти още не разбираш”. Самият въпрос сигнализира, че тази област на познанието вече не е чужда на детето.

 

Блог » Дом и семейство

madmax3madmax3

Отношенията у дома влияят на детската психика

Всяко семейство носи своя атмосфера – при едни преобладават хармонията и усмивките, при други – напрежението и конфликтите. А малкото „попива“ тези модели на поведение. От стила на взаимоотношенията у дома в голяма степен зависи как ще се държи детето навън, как ще се изгради неговия характер и по какъв начин ще общува с връстниците си. Семейство-вулкан Тук вечно се изясняват отношенията, защо това е така, а онова – не. Спонтанността преобладава над чувството за отговорност. Мама и татко са готови винаги да спорят за всяка дреболия. В такива семейства малките човечета изпитват силна емоционална натовареност. От постоянните спорове на родителите, понякога придобиващи катастрофални размери, се нарушава стабилността на детския свят. Съвет: Опитайте се, преди да заемете противоположната позиция, първо да изслушате мнението на половинката си. Постарайте се да не въвличате малкото във вашите спорове, както и да не му се налага да избира някоя от страните. По принцип няма нищо лошо понякога да се спори (нали в спора се ражда истината :), стига обаче това да не е ежедневно и да не води до размяна на обиди и изостряне на отношенията. Спорът може да е полезен, само ако е конструктивен. Тогава детето се учи как да отстоява своята позиция и че компромисът е възможен. Семейство-санаториум В този тип семейство единият родител изпитва повишена тревожност и изисква към себе си особено отношение, любов и грижа. Само външно семейството изглежда солидарно. А всъщност единият от членовете му значително ограничава задълженията си, като заставя близките си все повече и повече да му обръщат внимание и да се грижат за него. Понякога подобна позиция води до упреци на един от съпрузите към другия („Ти си толкова безсърдечен/на - аз страдам и трябва да те моля за твоята помощ“). Отношението на децата е различно в такъв тип семейства. Ако мама или татко се нуждаят от повишено внимание, то децата отрано свикват да изпълняват домашната работа, години наред живеят в състояние на нервна и физическа натовареност. И въпреки това обикновено се отнасят към родителите си с топлина и любов. Ако в центъра на „санаториума“ са баба или сестричката, то детето живее в среда на прекомерно изострено внимание към здравето, расте страхливо и ограничено и често пъти, когато порасне, се разбунтува срещу ситуацията и напуска семейството. Съвет: Възпитаването в състрадание и съчувствие е хубаво, но въпреки всичко се постарай, да покажеш на детето, че светът е разнообразен – има и тъга, и радости. От нас зависи да успеем да се справим с проблемите с усмивка и разбиране, а не с постоянно хленчене и недоволство. Всеки има своя път в живота и е добре да го извърви достойно, нали? Семейство-крепост В основата му е заложена представата за опасността от агресивността и жестокостта на обкръжаващия свят. Негативните емоции, възникващи в семейството, въпреки стабилността на домашното огнище, се пренасят към света като цяло. Тук е ясно изразено значението на „ние“. У дома обикновено един от съпрузите доминира и всичко е точно регламентирано. Постиженията на детето се оценяват само тогава, когато то оправдае възложените надежди. Възпитанието придобива черти на хипергрижовност. Малкото расте безинициативно, настроено е негативно. Възниква вътрешен конфликт между семейния и собствения опит. От тук са възможни и трудности в общуването с връстниците, усещане за изолираност, проблеми с нервната система. Съвет: Няма нищо по-хубаво от това детето да се чувства защитено от своето семейство. Но това не би трябвало да означава да му се отнема възможността само да опознае света около себе си. Да, в него има опасности, но има и много прекрасни неща. И си заслужава всеки сам да се сблъска и с едното, и с другото – само така ще натрупа опит и ще изгради своите представи за бяло и черно, зло и добро. Опитай се да не възпираш инициативата и любознателността на малкото, като разбира се това не изключва грижата и стремежът да го предпазваш и подкрепяш. Семейство-театър Театрализираният образ на живота показва видимо благополучие и близост, но... само на повърхността. А какво се крие отдолу? Единият от съпрузите изпитва остра потребност от признание, внимание, възхищение и т.н. В отношенията с децата бързо се приемат забрани и поощрения, които още по-бързо се забравят. Любовта към малкото се заменя с модни идеи за възпитание или се „откупва“ със скъпи подаръци. Демонстрира се обич обаче липсва пълноценното общуване. Обикновено в такава среда децата растат егоистични, липсват им вътрешната дисциплина и самоконтрол. Съвет: Искреността и доверието в общуването с детето са нещо твърде ценно. Трябва да изразяваме любовта си не само с купища играчки или водене по безбройни школи, а най-вече в разговора с малкото човече: как е минал денят му, кой му е помогнал, обидил ли го е някой, как се казва новото му приятелче и т.н. А правилата в живота на детето просто са нужни - те му помагат да изгражда своите представи за света. Семейство с кумир Детето укрепва съпружеските отношения и грижата за малкото се оказва единствената сила, способна да съхрани семейното огнище. Родителите са особено внимателни към своето съкровище – дори пренасят своите нереализирани амбиции върху него. Детето е под постоянно наблюдение, ограничава се неговата самостоятелност, преувеличават се достойнствата му. И като резултат след време то не е способно да вземе нито едно решение без помощта на мама или татко. Съвет: Всеки родител иска най-доброто за своето дете. Но понякога от прекалена грижа и амбиции е възможно да се забравим нещо важно – трябва да даваме на децата си правото на избор и самостоятелност. Безспорно, твоето дете е най-ценното за теб на този свят, но не забравяй и това, че всеки има свой живот. Така както малкото се нуждае от самостоятелност, така и ти имаш нужда от време само за себе си. Семейство-маскарад Родителите имат различни жизнени цели. Те поставят детето в ситуации на различни изисквания и несъгласувани оценки. Често пъти исканията на мама и татко напълно се самоизключват. Възпитанието се характеризира с непоследователен характер. Рядко родителите са искрени, те по-скоро зарязват една роля, за да се впуснат в друга. Разнообразните маски повишават тревожността у детето, водят до раздвоение на самооценката, неспособност към проява на волеви усилия. Всяка ситуация, която изисква да се вземе самостоятелно решение, предизвиква паника. Съвет: Детето се нуждае от последователност във възпитанието. За да се чувства сигурно, то трябва да знае какво се очаква от него, какво му е позволено и какво не. А ако мама разрешава едно, а татко го забранява, тогава няма какво друго да се очаква освен обърканост и тревожност. За да помогнете на малкото да расте щастливо и уверено в себе си, изяснете семейните правила и се опитайте всички да ги спазвате. Мнението на специалиста Анет Маринова, детски психолог, докторант в НБУ, София Ако родителите са щастливи, радват се на семейния живот и се отнасят към детето като към отделно човешко същество, тогава те правят точно това, което е нужно за него. Ако го приемат като пълноправен член на семейството и му позволят да се чувства като такъв, те изпълняват своята задача. Да се обича и да се уважава детето – това са двата полюса-опори на двойката. Когато всеки има свое място в семейството, се осигурява пространство за разгръщане на възможностите и на най-малкия човек в него. Добре е ролите на майката и бащата да бъдат ясно разграничени, в противен случай се образува диада майка-дете, която блокира развитието на малкото. Дори и в отсъствие на бащата, той трябва да присъства в словото на майката и начинът, по който говори на детето за него трябва да затвърди позицията на трима в семейството. Възпитанието на детето има за цел да му помогне да се разграничи от другите хора, като развие своите качества и формира собствена гледна точка. Мнението на детето за всичко, което вижда около себе си е, важно още от най-ранната възраст. Детето е чувствително към отношенията си с родителите, както и към тези между мама и татко. Когато любопитства за вашите отношения, не се се задълбочавайте в обяснения, които няма да разбере или ще го наранят. Давайте на малкото отговори така, че да признаете правото му да има мнение и да го изразява. Помогнете му да разбере, че родителите не са съвършени, така ще расте като толерантно същество, което лесно ще приеме собствените си и на другите недостатъци. Детето трябва да научи, че щастието е свързано със способността да се обичат любимите хора по свободен от първоначалната ни зависимост към тях начин. Целта е постигната, когато то открие, че по нещо прилича на близките си, но в същото време е и много различно от тях. Автор: Борислава Байкушева-Бонева

 

 


 

VIP реклама


Препоръчано от нашия блог

Полезни-съвети-за-борба-срещу-хлебарки

Филтър


Сподели с приятели


Добави статия

Вие можете да добавите безплатно статия с линкове, интернет сайт, описание на фирма или услуга, малка обява или рекламно съобщение. Възползвайте се от нашите услуги за да намерите нови клиенти.

Добави статия

Добави сайт

Добави фирма

Добави обява


Най-четеното


Полезни връзки


Ключови думи

дом семейство детето как герасимов осиновяването труден процес син осиновеният илиян митов българи футболните залози говорим дома влияят детската психика отношенията лъжа при добре истина отколкото чужденци игри тормоза агресията училище гризе справи градина горчивия опит институцията детска ноктите помогнем пици света даровито забавления налудничевите най стимулирате интелекта заведения хранене съвети