Блог

Блог със статии и интересни факти

Блог » Полезни съвети

madmax3madmax3

Лятна течност за чистачките или проста чешмяна вода?

Някой автолюбители смятат че покупката на специална течност за чистачките през лятото си е чиста загуба на пари, други напротив, ползват единствено и само такава течност, а има и такива, които си я правят сами от пречистена или т.нар. „изворна” вода която продават в магазините и добавят малко миещ препарат. Кой е прав и кой крив няма да обсъждаме, нашата цел е да разгледаме плюсовете и минусите всички варианти а избора си е напълно и само Ваш. Въпреки че на пръв поглед няма нищо особено в темата с лятната течност за чистачките и тя си има своите нюанси, от които както ще се изясни по-долу може да зависи до голяма степен безопасността Ви, особено на любителите на по-високите скорости. Общо взето вариантите са три, да се ползва готова течност която се продава навсякъде, чешмяна вода или течност собствено производство, така да я наречем. Първия вариант е да използвате течност за чистачки, в състава й влизат вода, миещи вещества или научному ПАВ, окрасители и ароматизатори, нищо свръхестествено и няма да се впускаме в подробности относно марки и видове. Качествата които притежават този вид течности са относително еднакви за различните марки и производители, най-важното от които е отмиването на насекомите от стъклото а не да ги размазват само и да не оставят мътни отложения след изсъхването на стъклото, което е особено неприятно при нощно шофиране. Използването на вода от чешмата е най-евтиния вариант, и общо взето върши работа, т.е. отмива прахоляка от предното стъкло, но трудно се справя с размазаните и засъхнали насекоми, също така много дървета, например като липите през пролетта и лятото изпускат нещо от типа на смолисти капчици, които също се измиват трудно само с една чешмяна вода. Да не говорим за варовиковите налепи които остават в следствие на изпарението на вода, и запушват дюзи. Особено през лятото водата която остава в маркучите на системата и в дюзите се изпарява много по-бързо под въздействието на слънцето и не се учудвайте когато започнат да пръскат накриво и постепенно престанат въобще да функционират. Така че използвайки чешмяна вода освен риска от преждевременно задръстване на дюзите и маркучетата, видимостта Ви не е гарантирана. А това което въобще не е добре да се прави е да се налива вода от река, езеро или извор, колкто и да е чиста на пръв поглед след известно време тази вода започва да „цъфти” в резервовара заради наличието на всякакви организми в нея и след време 100% ще задръсти някое маркуче или дюза. По-грижовните и иконимични стопани сами си правят нещо подобно на течност за чистачки. Купува се т.нар. „изворна вода”, която всъщност е много добре филтрирана чешмяна вода и добавят миещ препарат или пък препарат за миене на прозорци и така се получава една течност за чистачки, която е много евтина и върши доста добра работа, и отмива добре по-упоритите замърсявания и не оставя вредни отлагания в системата и по стъклата. Единствено трябва да се отбележи, че битовите миещи препарати са с алкален характер, и съотвенто техния воден разтвор не е химически неутрален а алкален, което не е много добре за лака на боята и гумените части на системата и чистачките и гумените уплътнения на стъклата при по старите модели автомобили, просто гумата се състарява малко по-бързо, което води до по-бързото нацепване и износване на чистачките и гумените уплътнения. Разбира се всичко това зависи от концентрацията, и колкото е по-ниска толкова по-добре, за системата, но по-зле мие. Също така при предозиране на миещия препарат течността започва да се пени и системата не работи оптимално. Как го правят на „запад” и защо така го правят? За да разнищим по-подробно темата ще разгледаме какво е положението в Европа и по-точно в Германия, където рационалността е основен житейски принцип. Около 50 – 60% от пазара там се пада на течността за чистачки от т.нар. „премиум-клас” изразено в цифри, от 5 – 8 евро за опаковка. Защо рационалните германци си купуват толкова скъпа течност за чистачките, колкото и да са богати, точно те много добре си правят сметката. Истината е много елементарна, този вид течност за чистачки съдържа много качествени и съответно скъпи миещи съставки и се изразходва с около 20 – 30% по-бавно, освен това съдържа глицерин, които съхранява гумената работна повърхност на чистачката, не оставя никакви утайки и не задръства дюзите. Но това не е най-главното, в Германия има високоскоростни аутобани, а на висока скорост, колкото по-бързо Ви е измито стъклото толкова по-добре. Например един замах на чистачката е примерно 1 сек. за това време кола движеща се с 130 км/ч изминава 36 метра, според повечето експерти при таква скорост стъклото Ви трябва да бъде изчистено за 1 – 2 замаха. 4 – 5 замаха при 130 км/ч са 180 метра „на сляпо”, а при 200 км/ч са 270 метра. малко по-долу ще ви стане ясно защо беше цялата тази аритметика. В заключение: ако през по-голямата част от времето се движите в града и на по-ниска скорост, за добрата видимост и безопасността Ви няма голямо значение какво точно наливате в резервоара на чистачките, всичко е въпрос на лична преценка; ако основния Ви пробег е междуградски и по магистрали на висока скорост е добре да се замислите за качествена течност, която ще Ви осигури бързо почистване на стъклото при по-високи скорости и ще намали съществено шофирането „на сляпо” по време на самото измиване; използването на чешмяна вода води до задърстване на система и не добро измиване на органичните замърсители и намаляна видимост; използването на битови миещи препарати води до преждевременно състаряване на гумените части и лака на боята.

 

Блог » Хостинг и провайдери

madmax3madmax3

Интернет статиите

От около два дни се опитвам да намеря място в Интернет пространството където да пиша и да споделям вижданията си по различни въпроси, които ме вълнуват. Сигурна съм, че не само аз съм търсела начин за писане било то за развлечение, упражнение или за допълнителен доход. Това се оказа почти непосилна задача. Въвеждах всевъзможни ключови думи в търсачката, които ме водеха до почти еднакви сайтове, пълни с общи приказки и безполезна информация. Може би намерих търсеното в този сайт, но никога не е късно човек да се разочарова. Намерила поле за изява се зачудих коя да е първата тема която да коментирам. Хората изказват мнението си по въпроси който ги вълнуват, а както споменах темата от която съм заинтригувана в момента не е нещо, което ме заобикаля, а самото писане на статии в Интернет. В повечето сайтове те приласкават със свободата да пишеш за каквото ти душа иска, стига то да е 100% уникално. В последствие обаче се оказва, че нещата не стоят точно така. Темите ти се определят от администратора (което не е нищо лошо, просто не е включено в описанието на сайта) или ти се налага да се ровиш в нета и да търсиш интересни статии, които да споделяш и коментираш. Къде е уникалността на дадена работа, ако тя е просто едно копие на нещо вече съществуващо и популярно? Един автор не би могъл да се гордее с нещо което не е негово, като споделена статия от друг сайт над която просто е написал няколко уж свои думи. Такъв човек не е автор, а просто един рекламатор. Заради такива “писатели” на “уникални статии” Интернет пространството е задръстено от една и съща информация, която просто е била прехвърляна от един сайт в друг. Има много неща, за които човек би могъл да пише. Те са навсякъде, заобикалят ни. Просто човек трябва да се старае да различи стойностното от обикновеното. Когато се разхождаме по улицата например срещаме различни хора, всеки от тях притежава своя уникална история. Сега сигурно си мислите, че хората имаме ако не еднакви, то поне сходни истории и рядко има нещо ново и интересно. Тук се намесва писателя той намира и откроява интересното, пречупва същността на нещата през собствената си призма и подчертава уникалността на историята, намира всички гледни точки и ги представя на читателя, за да избере своята или представя своите убеждения в опит да събере привърженици, но в никакъв случай не бива да се прави на писател, ако разпространява чужди материали под свое име. Който търси намира и който се постарае може да създаде нещо свое, все пак администраторите не търсят велики творци, просто хора с будно мислене и ясна позиция.

 

Блог » Култура и изкуство

ivo90ivo90

Чудотворните икони на България - Св. Богородица от Бачковския манастир

Св. Богородица от Бачковския манастир Тя е най-голямата светиня на Бачковския манас­тир. На специално място в съборната църква, под нежни драперии, изработени от благодарни ръце, тя умилно благославя поклонниците. Преданието я отрежда като творба на св. апостол и евангелист Лу­ка. От цялата икона само ликовете на св. Богороди­ца и Младенеца топло поглеждат и раздават бла­гослов на вярващите. Всичко останало от нея е об­ковано в две ризници – златна и сребърна – земна оценка на духовната й стойност. Заселването й в манастира потъва в мълчанието на вековете. В на­чалото на ХІV в. тя е вече в Бачковския манастир – според едни, подарена от братята грузинци Игна­тий и Атанасий, а според други – „прелетяла” от един грузински манастир (заради проявено към нея небре­жение) и „кацнала” тук, в местността „Клувията”. При „кацването” лумнал неопалващ огън, само светлината му силно блестяла и правела „нощта – ден”. Двама пастири – брат и сестра, три нощи наред съзерцавали негаснещите пламъци и дошли да видят какъв е този чуден огън. Така чудотворната икона известила за пристигането си. Те съобщили в манастира и братята с лития я пренесли в църквата „Св. Богородица”. Пос­тавили я на иконостаса. За обща изненада сутринта мястото й там се оказало празно. Иконата „избягала” в „Клувията”. Понесли я в манастира, но следващите дни чудното „бягство” се повторило и потретило.Един от монасите разказал на изпадналите в недоумение братя, че му се присънила св. Богородица и казала, че ще остане в манастира, ако й отредят специално място вдясно при входа на храма, за да вижда кой с какво сърце влиза в Божия дом, и всяка година на втория ден на Великден да я „отвеждат” до старото й място. Така и направили: поставили я на трон вдясно от главния вход, където е и днес. На втория ден на всеки Ве­ликден с лития я отнасят до „Клувията”, отслужва се молебен.В „Клувията”, на мястото на „кацането”, изпод скалата бликнал извор със сладка, лековита вода, а върху издяланата отвесна скала е изписано копие на иконата. Тясна стълбица води по стръмнината до скалната икона, пред която постоянно гори кандило. Наб­лизо е издигнат параклис „Св. Архангел” – Ангел се казвал овчарят, който пръв я видял. Силната вяра кара стари жени и майки с деца да изкачват стръмното стълбище и припалват свещи пред св. Богородица. По тоя повод разказват чудеса: Момиченце паднало от стръмната стълба и било намерено от родителите му съвършено здраво да си иг­рае на зелената трева край поточето. Майка-кърмачка в религиозния си възторг от светостта на мястото изтървала кърмачето си от върха на стълбището. Ужасена, бързо слязла и намерила детенцето си невредимо, кротко заспало на полянката. Благодарната майка снела от шията си наниза жълтици и го окачила на чудотворната икона на св. Богоро­дица. Във водите на целебния извор (аязмото) много болни и недъгави получават изцеление. Хиляди вярващи през всички дни на годината, но особено на Богородичните празници, посещават манасти­ра, с вяра разкриват болките и страданията си пред чудотворната икона “Св. Богородица” Бачковска и ду­ховно окрилени се връщат по домовете си.

 

Блог » Игри и забавления

madmax3madmax3

Еврошанс – игра на късмета

Криза е голяма част от населението е безработна, а останалата получава ниски заплати, които са крайно недостатъчни като се вземе в предвид скъпия начин на живот, който ни се налага да водим. Отчаяни хората прибягваме до странности търсейки по-лесна печалба, една от тях са периодичните участия в така наречените “игри на късмета”. Една от игрите на Евробет е Еврошанс. На всеки десет минути се теглят по 20 числа, а играчът стиска талона си с надежда да е познал от 4 до 12 от тях (в зависимост как е избрал да играе). Участникът попълва талона като тото – ползва рождени дни, годишнини и какви ли не дати като любими числа, може би мислейки за какво да похарчи потенциалната си награда, още преди да я е получил, а когато не е познал нужната му бройка числа решава да опита пак и пак, и пак…. може ли човек да се вманиачи от подобен вид игри!? Може би отговорът е “Да” ако играча е вложил твърде много вяра в залога си и мисли, че това е най-алтернативния начин бързо и лесно да уреди финансовите си проблеми, но ни нищо на света не се случва задължително и на всяка цена. Игри като Еврошанс са най – вече за забавление, просто, за да видиш какво ще стане. Когато улучиш било то и само едно число усещаш трепет и тази щастлива случайност ти носи удоволствие, а когато човек прави нещо за забавление тогава шанса да спечели е по – голям. Лично аз се радвах искрено когато заложих скромното си едно левче (залагаш 1 лв , опитваш да познаеш 4 числа) и спечелих…….едно левче. Не спечелих много, но пък се забавлявах и целият букмейкърски пункт се радва с мен когато без да искам изкрещях ”О, познах втора цифра!”. На Еврошанс не бива да се възлагат големи очаквания, не всеки е роден късметлия, но емоцията е гарантирана. Желая късмет на настоящите и бъдещи участници в игрите на Евробет. Източник : [url=http://statii.net/2012/еврошанс-игра-на-късмета/]http://statii.net[/url] Автор : [url=http://statii.net/author/Cvetomila/]Цветомила Здравкова[/url]

 

Блог » Здраве и медицина

evilproevilpro

Вреди и последици от спортните стимуланти

Спортните стимуланти представляват група хормони в нашето тяло, синтезирани от различни и много сложни химични съединения, чрез жлезите за вътрешна секреция. Общо взето може да ги раздеилм на 3 групи – амини , пептиди, стероиди. Анаболните стероиди са една от тези групи. Всъщност, тези хормони представляват липиди(мазнини) синтезирани от холестерола. Молекулата на стероидите има 6 атмони въглеродни пръстена и един пет атомен пръстен. Това представлява стероидното ядро. Негативните резултати, от използването на анаболни стероиди са много. От андрогенното действие може да забележите удебеляване на гласа, прекомерно окосмяване, огромна агресия, проблеми с кожата-акне, омазняване и други. От анаболното действие на стероидите се наблюдават положителните ефекти, които целят трениращите а именно – по-бързо възстановяване, драстично увеличаване на мускулната маса, безгранична сила и енергия, много голяма жизненост и енергичност. Хората, които използват анаболни стероиди целят анаболният им ефект и не обръщат внимание на андрогенния, който в последствие ги кара да съжаляват, че са прибегнали към тези препарати. Повечето трениращи и бодибилдъри се стремят към синтетичните стероиди, защото те бързо дават видимият резултат от повишена мускулна маса и много сила и издръжливост. Интересното е, че първият анаболен стероид, който е бил направен през 1953г е имал 3 пъти по-силно въздействие от тестостерона и е нямал почти никакво андрогенно действие. Въпреки това обаче, до днешни дни не е измислен такъв стероид, който да няма андрогенно действие. Начина, по който действат анаболните стероиди е сходен с начина на работа на хормоните в нашето тяло. Анаболните стероиди се пренасят в кръвта носейки информация до клетките. Клетките, които улавят тази информация са само определени клетки имащи рецептори за стероиди. Точно такива рецептори има най-вече в мускулната тъкън и затова хората виждат бърз мускулен растеж дори при ниски дози на стероиди. Проблема в наши дни е, че стероидите се използват без никакво лекарско предписание от млади и големи, целящи по-бързи и видими резултати. На фона на всичко, стероидите в България са със прекалено занижено качество и не винаги приемате това, което си мислите че приемате. Имаше случай, от Хасково, при който едно 16 годишно момче закупува анавар, от който в последствие умира поради факта, че анаболният стероид е разял червата на момчето. Анаболните стероиди дават добър резултат само ако се взимат рядко 1-2 пъти годишно, под наблюдението на специалист. Важно е да сте наясно кога как и какво взимате, в какви дози а това много варира от пол,тегло и прочие.

 

Блог » Дом и семейство

madmax3madmax3

За горчивия ми опит с "институцията" детска градина

Даа, детската градина, срещала съм деца, който с мъка си тръгват, когато родителите им ги прибират вечер, но това не касае децата от моето малко градче, там детската градина винаги е била една единставена и е някаква разновидност на монополните ЕРП-та които финансово издевателстват над клиентите си. В нашата детска градина,тогава преди около 25 години, издевателстваха психически и физически с малките си възпитаници. Не вярвам нещата да са се променили, някои "специалисти-педагози" още си работят там и чакат заветното пенсиониране, други вече се пенсионираха и предадоха "безценния" си опит на младата смяна. Като си помисля за това, какво да избера за моето малко дете (което е на 1 година и 4 месеца) ми се свива сърцето, но в крайна сметка в тази "така ценна" институция научих някой много важни житейски уроци, който мисля да споделя тук и сега. Та първото което разбрах е, че каквито и именити полу-висшисти и висшисти да имахме назначени за учители, децата се възпитаваха глвно, основно и предимно от леличките, които най-често тогава бяха с основно или маскимум незавършено средно образование. Леличките като всички хора на земята биват най-различни индивиди, някой от тях бяха от малцинствен произход, други бяха женени щастливо (и недотам) , трети бяха баби вече и тн. И тук това, което мога да споделя е, че човек бива добър или лош, независимо от образованието и етническия си произход, имотното си състояние или семейното положение: 1. едни лелички си бяха ангели, обичаха ни и ние тях, 2. други се интересуваха да мине деня, да си изкарат заплатата и така до пенсия, ние им бяхме като бройка трудноуправляеми предмети, за които отговарят, 3. трети си бяха злобни и мразеха нас, колежките си, учителките, живота си и какво ли още не, това без да е необходима конкретна причина. Образованието и финансовото ти положение не те правят по-уравновесен, не ти дават душевна хармония, ако ти не я носиш в себе си, да, те благоприятстват, но не дават сами по себе си нищо. Характера на човек все пак си върви с него, примерът е моята любима учителка, която беше от турски произход (но тогава със смененото си име), тя ни е говорила за Левски, Ботев, Османското владичество така, че когато порастнах и разбрах, че е етническа туркиня, аз се изумих. Никога не бях усетила неприязън или разлика спрямо децата, съдеше ги според постъпките им, а тя лично имаше нелеко семейно и финансово положение. Освен това проявяваше много добър вкус относно литератуарата, винаги ни четеше нещо, което слушахме със зяпнали усти, а дори и когато ни беше ядосана, си личеше че е добър и справедлив човек, който няма да те пребие за дреболийка, а ще те накара с думи да съжалиш за прегрешението си. За разлика от тази учителка имахме друга, която си беше кълбо от нерви, тя излъчваше напрежение, дори и когато беше весела. Беше висока и доста красива, но това сякаш не й носеше душевен мир. Беше дошла от някъде с някаква хубава квалификация, дълъг стаж, голямо самочувствие, прясно разведена и парадоксално: собственото й дете беше присъдено на бащата. Тя се вълнуваше главно от външния си вид, имаше доста променливо настроенеие, никога не ни четеше, не я интересуваше, с какви знания ще отидем в първи клас. А когато се занимаваше с нас, то беше да седне да грабне акордеона и да си свири някакви стари руски песни, от които ние нищо не разбирахме и само бучахме с акордеона. Обвиняваше ни, че не разбираме красотата на музиката, някои от нас даже и на фона на акордеона си заспиваха на столчето, беше АД, повярвайте ми АД. За подобна проява на неуважение към песента се стоеше наказан/а или се ядяха шамари. В най-добрия случай, когато тя беше на смяна, ни зарязваше на лелите и се заемаше с прическата или тоалета си, това беше по-добрият вариант за нас. Човек от най-ранна възраст се сблъсква с нечовешкото, грубото, несправедливото поведение на някои, които не може да контролира себе си, а на хартия е педагог, на външен вид изглежда перфектно, но се оказва толкова гнила ябълка, че дори няма право да отглежда собственото си дете. Представете си такава неуравновесена личност, която в състояние на афект крещи в лицето на детето ви думи като "Боклук, идиот, некадърник", каква следа оставя в съзнанието на това и всички други деца. Веднъж едно новодошло момиченце прояви невероятна смелост и отвърна след серия обиди, "че ще каже на мама, че я обиждат и мама никога не използва тези думи",но явно наистина имаше смелост и е споделило с родителите си, а те сигурно имаха алтернативна баба под ръка, защото на другия ден майка й само дойде да й вземе дрешките и да я отпише от градина, тогава научих, че смелостта не винаги е самоубийствена, понякога бива възнаградена, макар че аз не проявих такава. Пиша всичко това, не за да разтъпча калвиатурата си, а защото се замислих, как е сега в детските градини. В нашето градче със сигруност не се е променило много, но все пак е в по-мека форма, защото някои еманципирани майки вече разполагат с коли и возят децата си до детските градини в съседния град. Но като чувам за постоянния недостиг на места в детските градини в София, си мисля, че ножа и хляба, въпреки правата на детето, пак са в институцията детска градина. Мили хора, слушайте децата си, да, те понякога лъжат, фантазират си, преувеличават, но сълзите им не лъжат, ако едно дете е нещастно и плаче, това едва ли е демонстрация на прекомерен артистичен талант. И все пак при мен детската градина имаше един положителен ефект и то не маловажен, аз толкова чаках да приключи тази ера в живота ми, че следващата - училището не ми беше мъчилище, а истински рай, с ясни правила и норми. Научих се, че и лошите неща имат край, и човек ако е достатъчно търпелив успява да го дочака.

 

Блог » Дом и семейство

madmax3madmax3

Как детето да се справи с тормоза и агресията в училище

Все повече деца, не само тийнейджъри, а и от началните класове, тръгват на училище с тревога, но не заради някой ненаучен урок или предстоящо изпитване. Те се притесняват, че днес отново ще трябва да се справят с подигравки и обиди. Агресията между децата в и извън класната стая не е нещо нормално между подрастващите и не може да бъде подминавана. Последиците от нея могат да засегнат не само самочувствието на вашия син или дъщеря, но могат да доведат и до жестока физическа саморазправа. Както децата, които тормозят, така и тези, които са тормозени, имат нужда от помощта на възрастните. Родителите и учителите трябва да се научат да разпознават всички видове насилие, за да могат да ги спрат в зародиш. Агресивното поведение се изразява не само във физическо насилие, но и във всякакви форми на психическо или емоционално такова. Така например, когато някое дете бива изолирано и избягвано, това е един много изтънчен начин то да бъде накарано да се чувства отхвърлено. А докато се изграждат като личности, децата в твърде голяма степен се влияят от начина, по който биват възприемани от връстниците си. Затова едно подобно негативно отношение, насочено към тях, може силно да ги нарани. Помнете, че момчетата отдавна вече не са единствените, които са тормозени или пък които тормозят. Момичетата могат да бъдат също толкова агресивни, но обикновено те реагират по по – завоалирани начини. Те са по – склонни да причиняват емоционални страдания чрез отхвърляне от групата, пускане на слухове или преки обиди. Децата, които най - често стават жертва на физически или психически тормоз в училище, са по – чувствителни и по – затворени от другите. В социални ситуации те са притеснителни и пасивни, и избягват да влизат в конфликти. Възможно е връстниците им да не ги приемат, защото са по – различни, имат друг цвят на кожата или някакъв физически дефект. Във всеки случай те нямат никаква вина за това, че биват нападани от съучениците си. Често децата се срамуват да признаят пред родителите си, че са жертва на тормоз в училище. Затова ето няколко признака, по които можете да познаете дали детето ви бива нагрубявано: Прибира се с рани и скъсани дрехи Не говори вече за случващото се в училище Затваря се в себе си Не спи добре Склонно е към депресивни състояния Страхува се да ходи на училище и често си измисля поводи, за да си остане вкъщи Проявява агресивно поведение (понякога детето не знае как да се справи с чувството на потиснатост и си го изкарва на брат, сестра или друг съученик, който не би му отвърнал) Децата, които нараняват съучениците си физически или вербално, се познават по това, че проявяват малко загриженост за чувствата на другите, очакват всичко да става така, както те искат и трудно следват правила. Възможно е тези момичета и момчета да са били свидетели на прояви на насилие у дома. Тяхното поведение не ги прави лоши хора, но със сигурност говори за това, че не са били научени да контролират агресията си и да изразяват емоциите си по един здравословен начин. Училищните психолози могат да помогнат на буйните деца, като им обяснят защо насилието наранява и ги подтикнат към по – голямо разбиране на чувствата на останалите. Незаменима обаче е ролята на родителите, които могат да повлияят най – много чрез примера, който дават. Взаимоотношенията помежду им и начина, по който общуват с детето, изграждат в него представата за това как трябва да се отнасяме към другите хора. Много от тези момичета или момчета всъщност не са били свидетели на друго в дома си освен на системно нагрубяване, пренебрегване и подигравки. В един момент те престават да търсят взаимност с родителите си и започват да прикриват чувството си на тъга, самота или уязвимост зад маската на грубостта. Дори да не го съзнават ясно, често нападателното им държание и проблемите, които създават около себе си, целят да привлекат вниманието на майките и бащите им. Детето ви може би проявява агресия, ако: Се връща от училище с повече пари, чужди вещи, учебници или дрехи Има повече гневни изблици Интересува се най – вече от своите желания и чувства Поставя се в опасни или неподходящи за възрастта си ситуации Не допуска определени деца в компанията си и се опитва да ги злепостави пред останалите Ако забележите подобно поведение у детето си, можете да му помогнете, като създадете строги, но разумни правила, които то трябва да следва. Те ще му показват границите, които не трябва да преминава и ще му напомнят, че се интересувате какво се случва с него. В никакъв случай не го наказвайте с бой, така само ще затвърдите представата му, че всичко може да се постигне с насилие. Опитвайте се да контролирате гнева си и да показвате уважение и загриженост към останалите. Прекарвайте повече време с детето и създайте атмосфера, в която то ще се чувства спокойно да сподели това, което изпитва. Училището е мястото, където всяко дете се чувства сигурно и защитено. Там то е изолирано от външния свят, заобиколено е от възрастни хора, които се грижат за него. Но във всекидневието често пъти се случва подрастващите системно да тормозят по-слабите, като ги принуждават да вършат неща, които те не желаят. Училищният тормоз се изразява в обиди, подигравки, измисляне на прякори, блъскане, удряне, взимане насилствено на пари, отправяне на заплахи за саморазправа в случай, че някой разбере за това, и др. За да не се превръща детето ви в обект на тормоз в училище Стимулирайте го да развива умения да общува и да разбира другите хора – това ще му помогне да спечели симпатиите на съучениците си. Учете детето си да работи в екип и да уважава постиженията на другите. Предпазвайте го от прекалена амбициозност и прояви на егоизъм. Помислете дали облеклото и прическата на детето ви, или поведението, което изисквате от него, не са причина за подигравки от страна на други деца. Помогнете на детето си да изглежда добре, за да има самочувствие и да бъде харесвано. Окуражете детето си да намери и развие интереси и хобита – тези занимания ще повишат самочувствието и самоуважението му. Насърчавайте го да прекарва междучасията и свободното си време извън училище с приятели и съученици. Помогнете на своето дете да срещне нови приятели извън училище. Научете детето как да търси помощ от възрастен при нужда. Обяснете му, че споделянето с възрастен не е клюкарстване, а решимост да се справи с тормоза. Ако вие или вашето дете се нуждаете от допълнителна квалифицирана помощ, говорете с педагогическия съветник или потърсете специализирана психологическа помощ. Как да разберете, че детето ви е тормозено Детето се прибира вкъщи със скъсани, повредени или липсващи дрехи, учебници или други вещи. Има необясними синини, натъртвания, охлузвания. Прекарва самò времето в училище и извън него, няма приятели. Изглежда уплашено, когато отива или когато се прибира от училище; отива на училище с нежелание. Променя маршрута си, когато отива и се връща от училище. Губи интерес към училищните мероприятия и успехът му се понижава. Изглежда разстроено, когато се прибира от училище. Често има главоболие, болки в стомаха или други оплаквания. Изглежда неспокойно и е с ниско самочувствие. Намира си оправдания, за да отсъства от училище. Страда от безсъние или сънува кошмари. Губи апетит. Ако детето ви проявява някой от изброените признаци, не е задължително да е тормозено, но трябва внимателно да се опитате да разберете дали нещо в училище го тревожи. Информирайте се: - има ли приятели в училище и кои са те; - има ли съученици, с които взаимно не се харесват и защо; - изолират ли го от игри или групови дейности. Мерки, които трябва да предприемете, ако детето ви е обект на тормоз в училище Проведете разговор с детето, след което се срещнете възможно най-бързо с класния ръководител, с педагогическия съветник или с директора на учебното заведение. Споделете с тях своите притеснения и поискайте професионален съвет. За да подпомогнете решаването на проблема, работете в сътрудничество с класния ръководител или с педагогическия съветник. Съобщете им фактите, които знаете. Не бързайте да разговаряте с родителите на детето, което тормози вашето; оставете училищното ръководство да направи това. Разговаряйте често с детето си и с класния му ръководител, за да следите за резултатите и да сте сигурни, че тормозът наистина е спрял. Съвети: Не съветвайте детето да игнорира тормоза и да се прави, че не го забелязва. Не обвинявайте детето за тормоза – не допускайте, че то е направило нещо, за да си го „заслужи”. Дайте му възможност да говори за преживяванията си, свързани с тормоза. Запомнете и дори запишете какво споделя то с вас. Проявявайте емпатия към детето и не пропускайте да го поздравите за куража му да сподели с вас за случващото се. Ако не сте съгласни с начина, по който детето се отнася към ситуацията, не го критикувайте. Не забравяйте, че то трудно ще се справи без вашата помощ. Контролирайте емоциите си; погледнете обективно ситуацията и заедно обмислете стъпките за справяне с проблема. Не насърчавайте детето си да отмъщава на онези, които го тормозят. Убедете го, че по този начин е малко вероятно да се сложи край на проблема. Възможно е да стане по-лошо – детето да бъде обвинено в агресивно поведение.

 

Блог » Дом и семейство

madmax3madmax3

Детето си гризе ноктите - как да му помогнем ?

Упорит и широко разпространен навик сред поне половината от децата. При тийнейджърите този процент спада, но остава факт при немалко възрастни. Независимо от годините, в основата на онихофагията стоят едни и същи причини. Най-често това са стресът, тревогата, вътрешното напрежение и неудовлетворението, които са отражение на конфликти между личността и заобикалящата го среда. В детска възраст поводите изобилстват, но парадоксално понякога остават незабележими за възрастните. Тръгването на детска градина, рязкото отделяне от майката, напрежение между родителите, травмиращ инцидент, катастрофа или дори един страшен филм биха могли да бъдат причина детето да започне да си гризе ноктите. Ако в къщи високият тон е обичайната среда, то детето може да приеме това като заплахата пред интегритета на семейството, което от своя страна схваща като пряка лична опасност. Понякога просто му липсва внимание и това е често срещан проблем в днешния забързан свят. Тогава бързо се научава да го привлича с този си навик. Гризането на ноктите може да бъде имитация. Това е начинът на децата да усвояват и то не задължително умения с положителен знак. Ако някой от родителите има този навик, той от една страна е модел за подражание, а от друга това сочи негов собствен проблем, който сам има нужда от решение. Разбира се, има и една съвсем банална причина, близка до липсата на достатъчно внимание – скуката. Дете, което расте само, не получава достатъчно интензивна грижа или такава, която да съответства на темперамента му, интересите и нагласите му, също е в състояние да започне да го прави. Гризането на ноктите се схваща от някои психолози като вид самонараняване. Децата могат да го правят, наказвайки себе си, когато тяхното възпитание се базира на строгото наказание, твърде сурови мерки, недобре подбрани обяснения, обиди или заплахи. Всичко това може да рефлектира в толкова устойчив навик, че да продължи с години и дори десетилетия. Накрая сред причините се споменава липсата на силиций в организма. Той е необходим особено на децата като елемент, който подпомага усвояването на калций. Как да помогнем на детето да изкорени този навик? Един малък процент родители споделят, че децата им са се преборили само след един спокоен разговор и подходящи обяснения. Да разкажеш колко добре изглежда маникюрът на мама и че това не е защото си е гризала ноктите или, че такива красиви ръце ще има всеки, който се откаже от навика, понякога върши работа. За съжаление рядко е достатъчно. Още повече, че на 2-3 годишни деца е трудно да бъде обяснено по начин, който да ги мотивира достатъчно, защото изисква известно ниво на самоконтрол. Родителите могат да наблюдават детето и да му правят забележки всеки път, когато посегне към устата си и това може да го откаже поне за известно време, но в съзнанието му се загнездва идеята, че това е начин да прикове вниманието към себе си. Ако това е основният мотив, то така кръгът се затваря. В общия случай, изкореняването на стреса и дразнителите не е резултат от еднократно действие. Затова е добре да се вгледаме по-дълбоко в живота на детето, семейството и средата му извън него. Важно е да го направим от негова гледна точка. Децата трудно формулират дълбоките си нужди и затова те често излизат на повърхността под формата на подобни симптоми. Родителите не трябва да подминават всичко това с лека ръка, защото то е сигнал за дълбок проблем. Дали детето не е подложено на грубо отношение, дали ние самите му осигуряваме приятна среда, дали семейството и конфликтите, които на пръв поглед не го засягат, всъщност не му влияят твърде пагубно. Щом гризането на ноктите е автоматизиран отговор на неприемлива среда, какво да променим в нея. Млада майка споделя, че нейният собствен проблем, започнал още в детството, е отшумял в тийнейджърските години с развода на родителите и. В друг случай, когато някой (или и двамата) родители са подложени на стрес, това се предава на децата паралелно с навика. Майка на две деца, които отглежда сама, разказва как напрежението и „избива” в гризане на ноктите, което отдавна не е правила. Малкото и дете също започва да го прави. Консултация с психолог е много удачно решение. Там споделяме проблемите си без да бъдем съдени и сме в състояние под деликатното му ръководство да стигнем до корена на нещата. Някои професионалисти съветват да се отдели едно специално време от деня за гризане на ноктите. Това от една страна освобождава човек от усещането, че е престъпник, от друга побира навика в определени граници и всъщност го трансформира в занимание, което после лесно можем да изоставим. Често родителите прибягват до чисто механични решения, които понякога дават резултат, но често имат и обратен ефект. Намазване с лютиви или горчиви препарати например. Това убеждава детето, че прави нещо много нередно и е наказвано по този начин. Умереността в отпора на този навик също е важна. Не трябва да е твърде натрапчива, за да не стресира детето допълнително. Продават се специални препарати – лакове, които също са ефективни в някои случаи. Наред с всичко друго можете да режете ноктите на детето по-плътно, за да няма какво да гризе. Поддържането на красив маникюр е друг начин да се възпре разрушаването му, наред със залепянето на специални стикери. Поставянето на шини на зъбите, които пречат на отхапването може да се превърне в пречка и за около месец да се откаже от навика. Метални ръкавици са друго изобретение, което обаче вероятно създава доста дискомфорт. Промяна в храненето на децата също може да даде ефект, ако причината е в недостига на силиций. Силицият е много разпространен елемент на Земята и можем да го открием в храни като камбите, зелените маслини, пълнозърнестите продукти и зелените зеленчуци. Бамбукът, соята и кафявият ориз също са полезни храни при недостиг на този микроелемент. И накрая, ако все пак се изправите пред такъв проблем, то първо поговорете с детето си. То едва ли може да назове ясно своите дълбоки нужди и тревоги, но ако „слушате между редовете”, ще разберете откъде да започнете.

 

Блог » Дом и семейство

madmax3madmax3

Как да стимулирате интелекта на детето?

Всеки родител иска най-доброто за детето си и търси начини максимално да стимулира всичките му потенциални качества и умения, включително интелекта. За съжаление, в динамичния и технологичен XXI в., повечето родители предпочитат да използват телевизията, компютрите и смартфоните за „ограмотяване” на своите подрастващи питомци, като по този начин постигат точно обратното на горепосочената цел. Не правете тази грешка. Вижте как естествено и многообразно да стимулирате интелекта на детето, като същевременно сте активен участник в процеса. Как да стимулирате интелекта на детето? Кърмете детето Майчиното мляко е безценен източник на полезни химични елементи за мозъка на детето и има много привилегии за организма му, включително защитата от заболявания и укрепването на имунната система. А изследванията показват, че децата, които са кърмени (поне през първите 6 месеца от живота им) са не само по-здрави, но и по-умни. Упражнявайте заедно четенето Това е една от най-значимите дейности за интелекта на детето, тъй като подпомагат писмените, говоримите и познавателните му умения, възпитават любовта към литературата и подпомагат цялата му образователна активност. Четете му дори още да не разбира значението на думите, тъй като така му давате добър старт за развитие на езиковите умения. Проучванията пък показват, че когато дете под 4-годишна възраст е активен уастник в четенето, коефициентът му на интелигентност значително се повишава. Насърчавайте детето да размишлява на глас за героите и ситуациите в любимата му книжка, да чете само и да задава въпроси, свързани със сюжета. Как да стимулирате интелекта на детето? Насърчавайте детето да закусва Детският мозък се нуждае от балансирано количество хранителни вещества като глюкоза, желязо, витамини А и В, цинк и фолиева киселина, които могат да се набавят от закуската. Тя може да бъде просто овесена каша, пълнозърнесто мюсли (без изкуствени подсладители) или чаша прясно изцеден плодов сок. Доказано е, че децата, които закусват имат по-добра памет, по-продължителна концентрация, успешно се справят с предизвикателствата, получават по-високи оценки и резултати на тестове, фокусират се по-бързо. Хранете детето правилно Това е важен фактор за интелектуалното му развитие. Протеините (яйца, риба, месо, бобови култури, ядки) в менюто подобряват вниманието, бдителността и мисленето. Въглехидратите също действат като гориво за мисълта, а най-полезни са хранителните вещества в пълнозърнестите храни и плодовете. Не на последно място, витамините и минералите са от съществено значение за здравето на мозъка. Забранете на детето вредните храни Те намаляват коефициента на интелигентност и водят до затлъстяване. Засищат, но не осигуряват жизненоважните за организма и правилното развитие вещества. Приспивайте детето рано Проучванията показват, че пълноценният нощен сън подобрява уменията по чужди езици, математика и четене. Децата в предучилищна възраст трябва да спят най-малко 11 часа, а до 12 - годишна възраст - най-малко десет часа. Как да стимулирате интелекта на детето? Запишете детето на спорт Физическите упражнения не само подсилват опорно – двигателната система на детето, но стимулират интелекта му. Те увеличават притока на кръв към мозъка и спомагат за натрупването на нови мозъчни клетки. При това с по-дълготраен ефект, отколкото при възрастните. След спортни занимания концетрацията се повишава, действията стават по-мобилизирани, познавателните способности се разгръщат. Запишете детето и на музикални уроци Като му позволяват да участва в ситуации, които ще са от полза в различни сфери от живота, те стимулират умствените му способности. Свиренето на музикален инструмент или пеенето в хор, особено между 6- и 11-годишна възраст, благоприятства правилното мислене и разгръща разбиранията за пространство и време. Слушането на музика пък подобрява паметта, вниманието, мотивацията и усвояването на нови знания. Не на последно място, музиката премахва стреса. Обмислете чуждоезиково обучение за детето Децата, които владеят два езика се фокусират по-добре под напрежение и възприемат по-бързо нова информация. Освен това, изследванията са доказали, че малките деца усвояват новите езици много по-лесно, с почти перфектни граматика и произношение. Общувайте с детето Комуникацията у дома е добра тренировка за общуването на детето с хората навън и дава безценна основа за интелектуалното му развитие. Учете го какво да говори, кога да говори и как да се изразява, и самите вие бъдете добър пример за книжовна и комуникативна култура. Поощрявайте го, когато отговаря правилно, защото така ще укрепите самочувствието му и ще избегнете интровертност (затвореност в себе си). Гушкайте го, давайте му цялото си внимание и муКак да стимулирате интелекта на детето? показвайте обичта си – това подпомага развитието на мозъка и елиминира мрачните емоции. Играйте заедно, четете заедно, пейте заедно, забавлявайте се заедно, бъдете негов пръв учител за заобикалящия го свят и за общуването с него. Включете в заниманията му стратегически игри Шах, ребуси, пъзели, гатанки, интерактивни стратегически игри - всичко, което мотивира детето да мисли и да търси решение на дадена игрова ситуация, е отлична тренировка за сивото му вещество. Оставяйте го да се справя само, но понякога се включвайте като негов съперник - състезателният дух е чудесен мотивиращ елемент за интелекта му. Извеждайте детето редовно на разходка Водете го сред природата, в музея, на театър, на екскурзии. Не пропускайте и игрите на детската площадка, където може да общува с връстниците си и да обменя с тях опит, идеи, впечатления. Така то по-лесно гради основите на интелектуалните си, социални, физически и емоционални умения. Накрая, едно малко условие. Когато стимулирате интелекта на детето си, помагайки му да изследва заобикалящия го свят чрез разходка, разговори, игри или уроци, не го претоварвайте (ще го разберете по реакциите му)! За да избегнете едностранчивото сетивно изтощение и хиперстимулация, фокусирайте се върху естественото общуване и простите игри. В случай, че детската стая е претрупана с устройства и занимания за насърчаване на умствените способности, малчуганът трудно ще успява да фокусира вниманието си на едно място. А ако наистина искате да помогнете на детето да разгърне целия си умствен потенциал, просто не спирайте да го подкрепяте и да го насърчавате в действията му. Никога не позволявайте то да се чувства като на самотен остров, далеч от вашия свят (светът на възрастните) и вместо това го включвайте във всички домашни дейности, изслушвайте предложенията, оплакванията и разказите му (колкото и глупави да са) и му позволявайте да поема инициатива в ежедневните занимания.

 

Блог » Заведения и хранене

madmax3madmax3

Най-налудничевите пици в света

Ако обичате пица, то със сигурност ще изпитате вълнение, след като ви разкрия на какви видове попаднах из мрежата. В началото, признавам си, бях леко погнусен от някои от типажите, които се харесват от любителите на италианската храна, но след като експериментирах, то останах приятно изненадан. Пригответе се за голяма доза странни добавки и ако искате един съвет от мен, вземете си нещо да похапвате, защото със сигурност ще огладнеете. [hr] Чудейки се какво да похапна в една [url=http://www.victoria.bg/]пица в София[/url], то аз се разрових в интернет, за да си избера нестандартен вид пица и да я поръчам. Първата, на която попаднах, беше пица “M&M”. Не се хващайте за главата. Добавките върху този вид са именно шоколадовите цветни бонбонки, а доматеният сос е заместен от течен шоколад. Блатът се изпича, но трябва да се внимава да не се прегори, защото всяко едно загаряне проваля цялата пица. След това той се намазва обилно с шоколад като само коричката се оставя суха. Най-накрая се добавят вкусните, малки и толкова цветни кръгли бонбончета “M&M” отгоре върху шоколада. Попаднах и на нещо още по-готино. Този път говорим за пица покрита само и единствено с пеперони. Онзи малък салам, които е изключително солен и пикантен. Нищо друго. Блатът се покрива със зехтин, а отгоре се нарежда толкова много пеперони, че най-накрая не виждаме абсолютно нищо от блата. Липсват доматен сос, кашкавал и каквито и да е допълнителни подобрители. Опитах и този тип пица и трябва да ви призная нещо – яжте я само когато сте много гладни, защото иначе рискувате да не оцените този вариант. Е, също така си пригответе поне една бира, вино или каквото там пиете в по-големи количества от обикновеното. Соленото ще ви накара да ми повярвате. Още една сладка пица ще влезне в този мой подбор от странни разновидности. Тя се състои от червен шоколадов сос, вместо доматен, шоколадови бонбони и бисквитки “Орео”. Самите бисквити не трябва да се разрязват или отлепят. Те са нещо като салам, но да знаете, че омазването е голямо. Особено ако сте дама и хапките ви не са толкова големи колкото мъжките. Принципът на този вариант пица е същият както този на “M&M” вариацията, но блатът трябва да е малко по-тънък и не с дебела кора отстрани. Завита пица, но не калцоне, е последната такава, която ще ви разкрия. На нея попаднах най-накрая, така да се каже. Но тук няма нещо толкова странно в съставките, а в начина на консумация на пицата. След като разполагате с вашата храна пред себе си, разделяте блата с добавките на две и завивате като дюнер. Завивате долният край с целофан или салфетка и добавяте кетчуп, майонеза, горчица, зелена салата и каквото желаете в сърцевината на образувалата се фуния. Трябва да ви кажа, че ако не прекалите, то се получава нещо наистина интересно поради смесването и концентрацията на вкусове на едно място. Източник : Автор :

 

 


 

VIP реклама


Препоръчано от нашия блог

Картата-на-Пири-Рейс

Филтър


Сподели с приятели


Добави статия

Вие можете да добавите безплатно статия с линкове, интернет сайт, описание на фирма или услуга, малка обява или рекламно съобщение. Възползвайте се от нашите услуги за да намерите нови клиенти.

Добави статия

Добави сайт

Добави фирма

Добави обява


Най-четеното


Полезни връзки


Ключови думи

семейство дом как детето детска градина справи институцията горчивия последици спортните стимуланти тормоза опит агресията най хранене налудничевите пици света заведения интелекта гризе училище ноктите помогнем стимулирате вреди медицина хостинг вода провайдери интернет статиите чешмяна проста лятна съвети течност чистачките или култура изкуство еврошанс забавления игра късмета здраве игри манастир икони чудотворните българия богородица бачковския полезни