Блог

Блог със статии и интересни факти

Блог » Тайни и загадки

madmax3madmax3

Находките край Акамбаро

Тази изумителна история започнала през юли 1944 година. Валдемар Джулсруд (Waldemar Julsrud) се занимавал с търговия на железария в Акамбаро – малко градче на около 300 км. северно от Мексико сити. В едно ранно утро, разхождайки се по склоновете на хълма Ел Торо, той забелязал някакви парчета керамика, подаващи се от почвата. Джулсруд бил германец, заселил се в Мексико в края на XIX-ти век. Археологията била негова страст и още през 1923 година, заедно с отец Мартинес, извършвал разкопки край Чупикауро, в близост до Ел Торо. Той познавал добре древната мексиканска култура и затова веднага разбрал, че тези керамични фрагменти не може да се причислят към никой от известните периоди. Джулсруд, съзнавайки, че не е професионален археолог, наел местен селянин, обещавайки му по едно песо за всеки неповреден керамичен или издялан от камък предмет. По този начин принудил наетият пеон да бъде много внимателен при разкопките, стараейки се да не ги повреди. Така било поставено начло на прочутата колекция на Джулсруд, впоследствие попълнена от сина му Валдемар Карлос Джулсруд, а след това – и от внука му Карлос II. В крайна сметка колекцията наброявала около 37000 предмета (артефакти), разделени в три категории: Най-многочислени били глинените статуетки, моделирани ръчно и изпечени на открит огън; Другата група била съставена от каменни скулптури; Третата – от керамика. Колекцията – Реакции Удивителен е фактът, че в цялата колекция няма дублирани фигури – всяка една е уникална(!). Размерите варират от десетина сантиметра до 1 м. височина и 1,5 м. широчина. Освен това, в колекцията има и музикални инструменти, маски и предмети от обсидиан и нефрит. След смърттъа на Валдемар Джулсруд-старши, колекцията (в опакован вид) заемала 12 стаи в дома му. В колекцията имало множество статуетки, представляващи почти пълен набор на човешките раси – монголоиди, африканоиди, кавказки тип (в това число с бради), полинезийски тип и т.н. Но не това превърнало колекцията в сензация на века. Около 2600 статуетки изобразяват динозаври(!!!). При това разнообразието на типовете динозаври предизвиква истинско изумление. Всред тях са добре известните на науката брахиозавър, игуанодон, тиранозавър рекс, птеранодон, плезиозавър и много други. Има и огромно количество статуетки, които учените не могат да идентифицират – в това число и крилати динозаври-дракони. Най-поразително обаче е, че колекцията съдържа значително количество скулптурни изображения на хора, заедно с динозаври, което навежда на мисълта, че хора и динозаври са живяли заедно, в най-тесен контакт(!). Този контакт е показан в целия спектър на взаимоотношения – от стълкновения между двата вида, до използване на динозаврите, като опитомени животни. В по-малки количества са представени отдавна измрели млекопитаещи – американска камила, кон от ледниковия период, гигантски маймуни от плейстоцена и др. Групата скулптури, изобразяваща заедно хора и динозаври, била главна причина за премълчаване и дискредитиране на находката. Тези изображения не само опровергавали теорията за линейно-еволюционния произход на видовете, но влизали в непримиримо противоречие с цялата съвременна научна мисъл. През 1947 г. Джулсруд публикувал със собствени средства книга, описваща находката му. През март 1951 г. американският журналист Лоуел Хармър публикувал в “Los Angeles Times” репортаж за пребиваването си в Акамбаро и за разкопките на хълма Ел Торо. След него, през юни 1953 г. Уйлям Ръсел публикувал също материал за разкопките на Джулсруд, придружен от снимки, изобразяващи работния процес. При това Ръсел изобщо не се съмнявал в автентичността на намерените предмети. Независимо от това, академичният свят мълчал и не проявявал заинтересованост(!), използвайки универсалния довод: “Това не може да бъде, защото не може да съществува никога”. Нещо повече, през 1952 г. от колекцията се заинтерсувал ученият Чарлз Дипесо и той пристигнал в Акамбаро. Пред Джулсруд изказал възхищение от откритието и даже пожелал да закупи отделни образци за музея на “Amerind Foundation”, където работел. Но след като се върнал в САЩ, публикувал няколко статии, в които заявявал недвусмислено, че колекцията е фалшификат. Веднага след това обаче, професор Рамон Ривера от факултета по история на Висшата школа в Акамбаро, след едномесечни проучвания, констатирал, че през последните сто години в този район не е имало керамично производство в подобни мащаби. Нещо повече – част от колекцията се състояла от каменни скулптури със следи от силна ерозия, а да се фалшифицира ерозия е практически невъзможно. Всъщност всички доводи, приведени от Дипесо, били лесно оборими от гледна точка на здравия разум. Първо, никой скулптор, колкото и продуктивен да е, не е в състояние да изготви 37000 (а може би и повече), съвсем не малки скулптури от керамика и камък, да фалшифицира ерозия върху каменните повърхности и да закопае тези скулптури на прилична дълбочина. Второ, ако това не е дело на един човек, а на работилница, в изработването на колекцията би трябвало да се забелязва единен стил. Но в колекцията не само няма нито един дубликат, но керамичните скулптури са изготвени от различна глина, в различни стилове и с различна степен на майсторство. Трето, било установено недвусмислено, че керамиката в колекцията е моделирана ръчно и изпечена на открит огън. За такъв метод и за такъв обем, е необходимо огромно количество дървесина, която в сух и обезлесен район, като Акамбаро, винаги е била много скъпа. А и подобна мащабна дейност е невъзможно да остане незабелязана. Доказателства за автентичност Чак в 1955 година от колекцията се заинтересувал младият учен Чарлз Хепгуд. По това време той бил професор по история и антропология в университета Ню-Хемпшир. Когато пристигнал в Акамбаро, се договорил с местния шериф, майор Алтимерино и получил разрешението му да разкопае пода в една от стаите на жилището му. На дълбочина около 2 метра, открил 43 статуетки, аналогични по стил на тези в колекцията на Джулсруд. Тъй като било добре известо, че домът на шерифа бил построен през 1930 година, находката на Хепгуд отхвърляла автоматично всякакви твърдения, че колекцията е изготвена по времето на Джулсруд. През 1968 година Хепгуд изпратил за анализ няколко образци в лабораторията за изотопни изследвания в Ню-Джърси. Ето резултата от тези изследвания: I-3842: 3590 +/- 100 години (1640 +/- 100 г. пр.Хр.) I-4015: 6480 +/- 170 години (4530 +/- 170 г. пр.Хр.) I-4031: 3060 +/- 120 години (1100 +/- 120 г. пр.Хр.) През 1972 година Артър Янг изпратил две статуетки в Пенсилванския музей за термо-луминисцентен анализ, чрез който била определена възрастта им – 2700 г. пр.Хр. Всеки образец бил тестван 18 пъти. Решаващ прелом в признаването на колекцията на Джулсруд, настъпил благодарение деятелността на американските изследователи – антрополога Денис Суифт и геолога Дон Патън. През 1999 година те посетили Акамбаро пет пъти. При тези посещения, направили около 20000 снимки на образци от колекцията. Благодарение публикацията на снимките и активната им дейност, местните власти били принудени да открият специален музей и част от колекцията била изложена най-после, като постоянна експозиция. Така днес, изложените образци вече са достъпни за широката публика. Но кой е техният автор и къде е видял обектите, които е изобразил, остава загадка. За тези интересни артефакти, тяхната история и догадките на учените, както и за много други загадъчни предмети и събития, можете да прочетете в раздела [url=./2.0.21.Блог-Тайни-и-загадки]"Тайни и загадки"[/url] на нашия блог.

 

Блог » Тайни и загадки

madmax3madmax3

Хората някога са яздили динозаври!

За първи път за намерените в Ика – Перу, изумителни артефакти, които се превърнаха в световна сензация, се споменава още през 16 век. Става дума за черни камъни, на които са изобразени странни животни. Летописците от онова време пишат, че в местността Чинчаюнга, която е в съвременната провинция Ика, се намират много камъни с гравирани върху тях рисунки. Истинска известност тези странни камъни получават благодарение на Хавиер Кабрера (1924-2001 г). Доктор Кабрера, който колекционирал и изучавал в продължение на 40 години тези артефакти, събрал повече от 11 хил. от тях. Като лекар той бил направо поразен: върху някои от камъните, автентичността на които е потвърдена от специалисти, са изобразени сложни операции по присаждане на човешки органи. А на един от тях той без колебание разпознава прибор, напомнящ на устройство са преливане на кръв. През пролетта на 1967 г. Д-р Кабрера изпратил над 30 образци от тези камъни за експертиза в лабораторията „Маурисио Хочшилд Майнинг” в столицата на Перу. В изпратеното му от лабораторията заключение еднозначно се казвало, че повърхността на камъните и линиите на рисунките са покрити с пласт от естествена патина, която свидетелства за автентичността на образците. Освен това се отбелязвало, че линиите на рисунките не показват съществени признаци на износване или повреди, което свидетелства за това, че камъните не са били използвани дълго и са били погребани много скоро след изработването им. Скоро подобни заключения били направени и от експерти от университета в Бон. Направен бил и анализ на нанасянето на гравюрите. Експертите открили, че изображенията върху камъните от Ика са оставени от нещо подобно на фреза или бормашина. Рисунките по камъните за различни като стил, а също и като качество на изображенията и прецизност на изработката. Това подсказва, че над създаването им са работили голям брой художници. Д-р Кабрера, който проучвал своята колекция дълги години, успял да открие цяла редица закономерности в изображенията. Той стигнал до извода, че основните мотиви представляват отделни и ясно изразени серии. Всяка тема, разгърната в серия, се предава средно върху около 200 камъка. Според развитието на сюжета се увеличава не само размерът на камъните, но се усложнява и техниката на нанасяне. По-простите сюжети са обработени с използването на гравюри, а по-сложните са изпълнени с техниката плитък релеф. През седемдесетте години на миналия век камъните от Ика, подредени в музей, предизвикват истинска сензация. На един от тях е изобразен индианец, който гледа в небето през телескоп. Ако те са истински, това означава, че индианците далеч преди Колумб и Галилей са имали телескопи, а също са могли да присаждат сърца. Науката в онези години очевидно не е била готова за подобни новости и поради това учените били поразени най-силно от епизодите с динозаврите. На гравираните камъни доисторически гигантски гущери мирно си съседстват с човека, те дори са използвани като животни за яздене. Има дори сцени, на които с помощта на телескопи пилоти на летателни апарати наблюдават динозаври. Камък с такава рисунка се пази в Музея по аеронавтика в Лима. Но нали динозаврите, според учените, са изчезнали 60 милиона години преди появата на човека? Кой тогава е изработил всички тези артефакти и каква е точната им възраст? През 1944 г. в Мексико изследователят Валдемар Джулсруд открил десетки хиляди глинени статуетки, значителна част от които изобразявали динозаври и други някакви неизвестни животни. Те са открити в мексиканския града Акамбаро, намиращ се на около 300 км северно от столицата на страната и са известни като [url=./2.6.21.Находките-край-Акамбаро]находките край Акамбаро[/url]. Удивителен е фактът, че в цялата колекция няма дублирани фигури - всяка една е уникална. Мнозина обявили тази колекция за фалшива, аргументирайки своя скептицизъм с това, че в човешката история няма такъв период, когато динозаврите да са съществували едновременно с хората. Но независимо от тази присъда интересът към статуетките от Акамборо и камъните от Ика е огромен. За тях се пишат книги, снимат се филми, в това число една от сериите на поредицата „Извънземни от древността”, която в момента се излъчва и в България по тв канала „Хистори”, е просветена на тях. Дискусията за тях отдавна е излязла извън територията на Южна Америка. През 1974 г. френският изследовател Робер Шару издава книгата „Загадката на Андите”, голяма част от която е посветена на камъните от Ика. Той ги нарича библиотеката на Атлантида. Шару е убеден, че човешкият род е доста по-древен, отколкото е прието да се смята. Камъните от Ика според него са пряко доказателство за тази хипотеза. Книгата на Шару става бестселър, а Кабрера става известен в целия свят. Авторът на книгата го нарича най-големият първооткривател на човечеството. Нали и техническите експерти потвърждават автентичността на камъните? А това означава, че сегашните ни представи за възрастта и произхода на рода човешки са неверни. Подобни въпроси все по-често се поставят в медиите в търсене на разумен отговор. През януари 1975 г. се провежда добре планирана операция с участие на представители на средства за масова информация и полиция. Организаторите, осъзнавайки, че Кабрера е много известен човек, декан на медицински факултет в университета, не рискуват директно да го обвинят във фалшификация. Те включват в операцията прости необразовани селяни, които се занимават с изготвянето на фалшиви камъни и с продажбата им на туристите, арестувайки няколко човека. Срещу свободата си, на задържаните се предлагало да признаят, че те са изработили фалшификатите и за професор Кабрера. Това веднага е подхванато от медиите, които казват, че загадката с колекцията на Кабрера е разрешена. Но журналистите не си дали труда да се позаинтересуват как са били гравирани онези камъни от колекцията на доктора, тежащи минимум половин тон. Всеки график, знае, че да се покрие с рисунки такъв размер е доста трудна работа. А пък да се състари е направо невъзможно. Още повече селяните не разполагали с техника за пренасяне на камъните. Но статиите пуснали своите корени, а официалната теория за произхода и възрастта на човечеството оцелява и този път. Разбира се, изображенията върху камъните противоречат на утвърдените представи за човешката история и въобще – на здравия смисъл. Но това не е достатъчно основание за отричане на реални факти. Хавиер Кабрера дори изказва предположение, че динозаврите са загинали заради човека. Освен медицинската тематика върху камъните в неговата колекция са представени сюжети, които разказват за изучаването и усвояването на космическото пространство. И по-конкретно – на летателни апарати с различни конструкции. Но най-интересното било това, че някои от гущерите върху камъните имат гръбни плочи. А за съществуването им палеонтолозите научиха едва в края на миналото столетие. За това пък още повече не са могли да знаят простите селяни от Андите, които уж били изработили тези камъни. Излиза че онези, които са ги създавали, са познавали добре анатомията на диплодоците, което още веднъж потвърждава теорията на д-р Кабрера. Освен това в пустинята на юг в Перу са намерени останки от хора и кости на динозаври, датирани по едно и също време. Като цяло хипотезата на д-р Кабрера говори за това, че древната цивилизация, създала тези камъни, е господствала на Земята преди някаква глобална катастрофа и е успяла да достигне високо равнище на развитие. На нея са й били известни живи същества от други планети и дори – галактики. Тя е знаела за бъдещ голям катаклизъм. „Каменната библиотека” на първо място е създадена като предупреждение за оцелялото след глобалната катастрофа човечество. Към настоящия момент дискусията за човека от епохата на динозаврите и за автентичността на тези камъни-чудо, е утихнала. А учените ги наричат неизвестен феномен. За тези интересни артефакти, тяхната история и догадките на учените, както и за много други загадъчни предмети и събития, можете да прочетете в раздела [url=./2.0.21.Блог-Тайни-и-загадки]"Тайни и загадки"[/url] на нашия блог.

 

Блог » Тайни и загадки

ivo90ivo90

Израилското царство не е съществувало, твърди археолог

Авторитетният израелски професор по археология Израел Финкелщайн с факти в ръце твърди, че Изходът на евреите от Египет, който се споменава в Стария завет, се е случил всъщност 1500 години по-късно. Своята теза ученият е формулирал в новата си книга The Forgotten Kingdom – „Забравеното царство“. В нея вниманието на изследователя е насочено, както той сам се изразява, към „скритите източници на Библията“. И преди всичко към Петокнижието на Мойсей (Тора) и книгата „Изход“. През 2001 година Израел Финкелщайн в съавторство с Нийл Ашер Зилберман публикуват на английски език бестселъра The Bible Unearthed. В нея, въз основа на археологични данни авторите са стигнали до извода, че на територията на Палестина, Египет и в съседство не са били открити конкретни доказателства за съществуването на великото царство Израил, величествения „Изход“ от Египет и завоюването на „обетованата земя“. „Съдържащата се в Библията историческа сага – пише в пролога на книгата – за срещата между Авраам с Бога и неговото пътешествие в Ханаан, до избавянето от Мойсей на децата на Израил от робство, до разцвета и падението на царствата Израил и Юдея – е било не чудесно откровение, а блестящ продукт на човешкото въображение. Както свидетелстват археологичните данни, за първи път тя е била замислена в продължение на две или три поколения, преди около двадесет и шест столетия. Нейна родина е било Юдейското царство – слабонаселена област с пастири и земеделци, ръководени от далечна столица, разположена в центъра на планината, на тесен гребен между стръмни, скалисти клисури.“ Специалист в своята област, Финкелщайн е свикнал повече да се доверява на материални свидетелства, а не на думи. И откритите за повече от 70 години разкопки в тези краища безмълвни свидетели (артефакти) са доказали, че огромната империя на Давид и Соломон всъщност не е съществувала. Тя е била плод на въображението на по-късните редактори на Свещеното писание. Никакви археологични следи от съществуването на това митично царство в ранния железен век на Палестина – или както я наричали древните юдеи – Пелешет, тоест „страната на филистимците“ – не са се съхранили. Може би на небесата, но не и в земята. Дълго преди Финкелщайн сериозни, включително и еврейски учени, са критикували старозаветните басни за „десетте египетски наказания“ и особено самия Изход. Основание за такова умозаключение били не археологически разкопки, а липса на споменаване за изхода на евреите от Египет в египетските източници. Книжниците на фараоните са „проспали“ такова важно събитие или просто не са го забелязали поради неговата нищожност – отишли са си няколко пастири от тучните пасища, и какво толкова? Но в съзнанието на потомците тези бягащи роби са се превърнали в нещо значително и дори фундаментално. Историята е сплав от различни дисциплини. Каквото липсва в документалните източници, може да бъде открито в отломки от статуи, монети, фрагменти от сгради и т.н. Но в случая с „Изход“ мълчат всички и всичко, освен неколцина древноеврейски разказвачи. Новата си книга Финкелщайн посвещава на Израил, държавата на север, която поради прегрешения пред Всевишния през 722 г. пр.н.е. е завоювана от асирийците, а нейният елит завоевателите изпратили в Месопотамия. Редакторите на Стария завет, напротив, са произхождали от Юдея, разположена на юг държава, където вещаели почти всички древноеврейски пророци. Юдея загубила своята държавност едва с превземането на Йерусалим от Навуходоносор II, владетел на Вавилон, през 597 г. пр.н.е. Пребиваващите в Месопотамия и по-късно – в Йерусалим, първосвещеници са създали Тора – Петокнижието на Мойсей. Дори в Новия завет хората от север се наричат самаритяни или самаряни, които не познавали състраданието, да не говорим вече за вяра в Бога. Според сведенията на Финкелщайн Юдея със столица Йерусалим е била до VIII век незначително княжество, докато Израил със столица Самария е получил признание на център на властта в региона. Разликата в класификацията намерила отражение и в културата. Наред със създаването в този период на всевъзможни административни учреждения и размаха на монументалното строителство в Северна Палестина (Израилското царство) се развивала и писмена култура, а Южна Палестина (Юдея) изоставала от него по всички параметри. Двама от така наречените 12 „малки“ библейски пророци – Осия и Амос (VIII в. пр.н.е.), посочват в Стария завет на грешния цар на северната империя (царството Израил) Божия гняв и в своите проповеди се обръщат към „живото предание“ на Израил – темата за изхода на евреите от Египет през март-април (1 адар – 14 нисан) 2448 г. пр.н.е. Според Финкелщайн юдейските редактори на Стария завет са черпили своите сведения от архивни източници в Израилското царство, и са сбъркали с географията. И тази хипотеза има документално потвърждение. Исторически предпоставки за старозаветния „Изход“ всъщност са съществували, но в съвсем различно време. В „Юдейските древности“ на Йосиф Флавий и в Трета Книга Царства се споменава за похода на египетския фараон от XII (Либийска) династия Шешонк I или Шешенк (в различни източници името му се предава също като Шишак или Сусаким) към Йерусалим. Тази военна кампания в Палестина, която отдавна се отнасяла към сферата на влияние на египетската държава, била предприета от фараона през 926 пр.н.е. В Библията се съобщава, че фараонът донесъл от Йерусалим много съкровища. Данните от археологическите разкопки свидетелстват, че страната, която по-късно става Юдейско царство, в този период е била слабо заселена и още повече в нея не се е намирала блестяща столица, която можело да се разграби. По-скоро може да се говори за военни набези на египтяните в Северна Палестина. Споменаване за господството на египтяните западно от Тивериадското езеро, по-известно като Галилейско море, Финкелщайн намира в историята за цар Саул, претърпял поражение в битката с филистимците в планината Гелвуя и завършил живота си със самоубийство. Напълно е възможно филистимците да са действали в качеството на съюзници на по-могъщите египтяни. Следователно Изходът може да е бил спомен за стара египетска наказателна експедиция, която по милостта на фараона е довела до образуването на ново царство, станало впоследствие Израил. Заедно с историята на наследника на Саул – цар Давид, изходът от Египет представлява основополагащ мит на северната империя. При това може да е ставало дума за „културно-историческа памет“, отбелязва Финкелщайн, а не за „изображението на конкретни събития“. Но по какъв начин държавната идеология на ненавистното Израилско царство е намерила своето отражение в политико-религиозните традиции на Юдейското царство, от което в края на краищата се е появил Старият завет? И отново Финкелщайн призовава на помощ археологията. Той се аргументира с това, че по-късно през VIII в. пр.н.е. в Юдея са се появили елементи на високата материална култура на Израил, например производство на зехтин, погребални обреди и определен тип керамика. В същото време, като се започне от 730 г. пр.н.е., в Юдея значително нараства броят на населението, което се увеличило трикратно за няколко поколения. Финкелщайн обяснява този феномен с големия брой бежанци, устремили се на юг след разгрома на Израилското царство от асирийския владетел Салманасар V. Елитът на разгромената държава бил депортиран във Вавилон, а повечето поданици се разпръснали по далечните провинции на Асирия, попадали в Юдея, където заедно със своите животни донесли и своите митове. В други, различни от Библията, източници се казва, че в тази епоха над Юдея господствала династия, чийто родоначалник бил Давид. Този факт е възможно да обяснява, че пред редакторите на Библията е стоял проблемът с въвеждането на неофити във всеобщата история на юдеите и създаването на „панюдейска“ идеология. Това обяснява двойствения характер на Давид в Библията – великият владетел, на когото не били чужди човешките слабости и политическите грешки. „Израил“, названието на загиналата северна империя, според Финкелщайн по такъв начин е бил интегриращ конструкт, „апелиращ към жителите на някога израилските територии на север“ да се присъединят към еврейската нация и управляващата я династия в Йерусалим. С това разбиране на историята „Изход“ скоро е започнал да играе нова роля. Първоначално споменът за далечната победа над Египет е укрепвал собствената увереност по време на политиката на колебание на Юдея между две велики държави – едната на Ефрат и другата на Нил. След завладяването на Йерусалим от вавилонците през 597 г. пр.н.е. разказът за Изход бил представен в служба на новата теология – като Изход от вавилонския плен. За тези интересни артефакти, тяхната история и догадките на учените, както и за много други загадъчни предмети и събития, можете да прочетете в раздела [url=./2.0.21.Блог-Тайни-и-загадки]"Тайни и загадки"[/url] на нашия блог.

 

Блог » Тайни и загадки

madmax3madmax3

Механизмът от Антикитера

Учени от университета Насионал де Килмес (Аржентина) и университета в Пюджет Саунд (САЩ) изясниха, че прочутият Антикитерски механизъм е почти с век по-древен, отколкото се смятало преди. Антикитерският механизъм представлява своеобразен астрономически компютър от повече от тридесет предавки и циферблати със стрелки, с чиято помощ можело да се определи положението на Луната, Слънцето, Марс, Венера, Меркурий, Юпитер и Сатурн на определена дата, а също да се изчисли слънчево и лунно затъмнение. Механизмът е открит през 1900 година от гръцки водолази в Егейско море до остров Антикитера на мястото на корабокрушение от I в. пр.н.е., и се смята за първото в историята аналогово изчислително устройство. Механизмът е получил широка известност след статията „Древногръцкият компютър“, публикувана през 1959 година в сп. Scientific American от Дерек де Сол Прайс. Древното устройство се среща и в антични летописи, например при Цицерон в съчинението „За природата на боговете“: „Топката, която наскоро изработи нашият приятел Посидоний, възпроизвежда това, което се случва на небето със Слънцето, Луната и пет планети в различни дни и нощи.“ Самият Антикитерски механизъм и създадената от учените негова функционираща версия се съхраняват в Националния археологически музей в Атина. Радиовъглеродният анализ на механизма определил неговата възраст в периода от 150 до 100 г. пр.н.е., а сега учените изследвали частта му, необходима за определяне на затъмненията. Теоретична основа на изследването бил цикълът на Сарос – период, в който редица слънчеви и лунни затъмнения се повтарят. Сарос е равен на 223 синодични месеца на Луната, което прави 6585,32 дни, или почти 18 календарни години. На практика античните астрономи използвали Екселигмос (от гр. ἐξέλιγμος – завъртане на колелото) – период, равен на три сароса и удобен с това, че образува цяло число дни – 19 756. Учените успели да изчислят, че механизмът за предсказване на затъмнения ще показва най-точни резултати, ако в качеството на „точка на отчитане“ на сароса бъде избран 12 май 205 г. пр.н.е. Такова откритие би им позволило да направят извод, че уредът е бил изработен в края на III – началото на II в. пр.н.е. И все пак изследователите отбелязват, че този факт може да определи не датата на сглобяването на механизма, а времето на разработката на неговата конструкция. [h]Първите въпроси[/h] Механизмът от Антикитера е открит през 1902 г. в Егейско море, близо до остров Антикитера, разположен между Крит и Пелопонес. В момента устройството се съхранява в Националния археологически музей в Атина и е на възраст около 2100-2150 години. Първият учен, който повдига завесата на мистерията около странния апарат, е английският историк Дерек де Сола Прайс, който през 1955 г. пръв изказва предположението, че античният механизъм има точно и ясно предназначение – той е изчислително устройство, подобно на механичните калкулатори от ХХ век или астрономически часовник. Оттогава Механизмът от Антикитера се превръща в любим предмет за изследване на много учени (в това число и Жак Ив Кусто, който в края на 70-те години се гмурка в Егейско море, за да търси части от механизма) и веднага попада в списъка от доказателства на защитниците на теорията за палеоконтакта. Проучванията на уреда, които се правят и до ден днешен, пък все повече озадачават специалистите. [h]Как е направен?[/h] Въпросът как е бил изобретен толкова прецизен астрономически уред преди повече от 20 века още разпалва любопитството на научния свят. Доказано е, че за направата на Механизма от Антикитера са използвани диференциална предавка (за която се смята, че е изобретена не по-рано от ХVІ век), 32 бронзови механизма и циферблати със стрелки. При това нивото на механична обработка на детайлите е сравнимо с това на производството на механични часовници от ХVІІ век. През 1959 г. артефактът е изучен с помощта на рентгенови лъчи, но пълна схема на устройството е съставена едва през 1971 г. През лятото на 2005 година чрез нов рентгенов метод са прочетени около 2000 символа, нанесени върху отделните детайли от механизма. Всички тези странни открития карат учените да създадат международна изследователска група, която да даде окончателно становище за произхода и предназначението на уреда. Екипът на Майк Едмъндс потвърждава, че Антикитерският механизъм представлява прецизен механичен компютър, предназначен за изчисляване на движенията на небесните тела с точност, която трудно би могла да се постигне и в днешно време – своеобразен изключително точен астрономичен календар. Мнението на самия Едмъндс е повече от категорично: “Този уред е просто невероятен, единствен от вида си. Дизайнът му е много красив, а астрономическите изчисления абсолютно точни. Начинът, по който са направени вътрешните механизми, буквално ни накара да зяпаме с отворени уста. Този, който е направил уреда, е бил невероятно прецизен. От гледна точка на това, че е единствен и че представлява историческа ценност, според мен апаратът е по-ценен от картината “Мона Лиза”. [h]Кой го е изработил?[/h] Учените достигат до две основни теории за това кой е направил този изключителен за времето си уред. Според едната група създателите на проекта са от астрономическата школа на древния гръцки философ Посидон, която се е намирала на остров Родос. За архитект на това гениално творение те сочат астронома Хипаркус – един от първите изследователи на движението на Луната и нейните фази. Според последните проучвания, публикувани в списание “Nature” от 30 юли 2008 г., корените на Механизма от Антикитера трябва да се търсят в колонията на Коринт на остров Сицилия, което директно препраща към безспорно най-големия ум на древността – Архимед. Да се твърди, че той е архитект на изобретението, обаче е доста трудно, тъй като Архимед умира повече от 100 години преди най-ранната предполагаема дата на създаването на механизма. Въпреки това не е изключено великият учен да е участвал, макар и косвено, в създаването на тази загадка. В статията, публикувана в броя на списание “Nature” отпреди по-малко от месец, учените правят допълнителни разкрития около начина, по който е работил механизмът. Според тях той е изчислявал времето по Метоническия календар (кръстен на името на древния гръцки учен Метон, който разделя годината на 365 дни, като всяка четвърта има по-един ден повече – 366, и създава теорията за хелиоцентричната система), предсказвал е с абсолютна точност след колко време ще има слънчево затъмнение и е служил като календар за организирането на древните олимпийски игри. [h]Странните артефакти[/h] За Деникен и много негови последователи, изброените досега факти говорят директно, че в направата на Механизма от Антикитера са участвали същества с далеч по-развит интелект от хората, живели през II и I век пр. Хр. Затова този уникален изчислителен апарат, който нерядко е наричан и първия механичен компютър, попада в интересния списък на т. нар. артефакти не на мястото си. Освен него в този списък се включват и Аеропланът от Сакара, Артефактите от Косо, Дорчестър, планината Байгонг, Багдадските батерии, Вкаменената човешка ръка от Богота на 100-130 млн. години, Дисковете от планината Баян Кара Ула (Дропа дискове), Железният стълб в Индия, Каменният блок от Баалбек, Камъните от Ика, Картата на Буаше, Картата Пири Рейс, Картата на Създателя, Кристалните лещи от Хелуан, Кристалните черепи, Кубовидният метален къс от Австрия, Купата и чукчето от планината Тейбъл, Микроскопичните обекти от Нарада, Незавършеният обелиск от Асуан, Пирамидата Гимпи в Австралия, Рисунките на машини в древен Египет, Лампите от Дендара, Статуята от пещерите Лултун, Сферите от Клерксдорп, Фигурките на аероплани от предколумбова Америка, Фигурките от Акампаро, Черната пагода от Конарк и Чукът от Киндуги. За тези интересни артефакти, тяхната история и догадките на учените, както и за много други загадъчни предмети и събития, можете да прочетете в раздела [url=./2.0.21.Блог-Тайни-и-загадки]"Тайни и загадки"[/url] на нашия блог.

 

Блог » Тайни и загадки

madmax3madmax3

Картата на Пири Рейс

В средата на XIX-ти век, директорът на Националния музей в Истамбул, подреждайки библиотеката на византийските императори в стария султански дворец, открил на една прашна полица карта, изработена върху кожа от газела. Върху картата били изобразени западния бряг на Африка, южното крайбрежие на Южна Америка (!) и северния бряг на Антарктида (!!!). Бреговата ивица на Земята на Кралица Мод, южно от 70-тия паралел, била изобразена без ледена покривка. На това място съставителят нанесъл планинска верига. И това е една от най-големите загадки, защото геологическите доказателства потвърждават, че най-късната дата, когато би могла да бъде видяна и нанесена на картата без ледове, е 4000 години пр. Хр. Името на човека, съставил картата, било добре известно на директора на музея. Това бил адмиралът от военния флот на Отоманската империя Пири Рейс, живял през първата половина на XVI-ти век. Картографията била негова страст. Карта, изработена в космоса?! Достоверността на картата не будела съмнение, но Антарктида била открита през 1818 г., а картата била съставена в Константинопол през 1513 г. – 300 години по-рано (!). Графологическата експертиза на бележките, направени в страничните полета на картата, потвърдила, че са направени от ръката на Пири Рейс. Начертана през 1513 г., картата демонстрира необяснимо познаване на Южна Америка. И не само на източното крайбрежие, но и на Андите в западната част, които по това време все още не били известни. Река Амазонка също била изобразена правилно. Неизвестните до 1592 г. Фолклендски острови, също били показани на картата и то на точната географска ширина. След интензивно сеизмично проучване, през 1960 г. подполковник Харолд Олмейра, командир на 8-а ескадрила за техническо разузнаване на ВВС на САЩ, съобщава следното: “Географските подробности, изобразени в долната част на картата (брега на Антарктида), съвпадат точно с данните от сеизмичното разузнаване… Невъзможно е да се обясни това съвпадение с предполагаемия уровен на географската наука през 1513 година”. Самият Пири Рейс, в бележки на страничните полета написал, че картата е базирана на източници, някои от които били начертани от негови съвременници, а други се отнасят към по древни времена – около IV век пр. Хр. Единият от тези източници принадлежал на Александър Македонски, живял точно в тази епоха. Още по-смайващи се оказват резултатаите от изследванията на картографи от САЩ. Според тях, картата е нарисувана така, както би се виждала от космоса (!). Освен това, на нея са показани вътрешните райони на Антарктида, за които никой по това време не би могъл да знае. Показани са и планинските хребети, скрити под ледовете от хиляди години. Картата на Пири Рейс не е единствена! Всъщност картата на Пири Рейс съвсем не е единствената, която смайва днешния свят. Още през 1959 г. американският професор Чалз Хепгуд открил в Библиотеката на конгреса във Вашингтон една карта, съставена от Оронтеус Финиус през 1531 г. Там Антарктида е изобразена без лед, с ясно различими, брегове, планини и реки. Очертанията и характерните особености на релефа, съвпадали със сведенията за скритата под ледове повърхност на материка, които били картографирани през 1960 г. През 1737 г. действителният член на Френската академия на науките Филип Боаше, публикувал своя карта на Антарктида. На нея той също дал точно изображение на материка както изглежда без ледената покривка. Нещо повече, френският академик изобразил в средата на континента водно пространство, разделящо го на два подконтинента. Изследванията по програмата на Международната геофизическа година, извършени през 1958 г. потвърждават, че Антарктида всъщност е архипелаг, съставен от големи острови, сковани от лед, с дебелина 1,5 км. В крайна сметка става ясно, че картите на Пири Рейс, Оронтеус Финиус и Филип Боаше дават представа за Антарктида такава, каквато е била по време на зараждащите се шумерска и египетска цивилизации. Според мнението на специалисти от Масачузетския технологичен институт, за съставянето на тези карти е необходимо задълбочено познаване на методите за геометрична триангулация и разбиране на сферичната тригонометрия. А такива знания безпорно са имали съставителите на картите, които използвали като първоизточници Пири Рейс, Оронтеус Финиус и Филип Боаше. Дали някога ще разберем, кои са били тези древни картографи, обладаващи такива смайващи знания?! За тези интересни артефакти, тяхната история и догадките на учените, както и за много други загадъчни предмети и събития, можете да прочетете в раздела [url=./2.0.21.Блог-Тайни-и-загадки]"Тайни и загадки"[/url] на нашия блог.

 

Блог » Мода и стил

teddyn1teddyn1

Обувките са важни не само за добрата визия

Изобилието от обувки, което предлага всеки магазин специализиран в продажбата им, както и сайтовете предлагащи обувки онлайн, е огромно. Днес съвременният човек се радва на стотици модели дамски обувки, мъжки обувки и детски обувки, като в по-голямата си част те са италиански обувки, немски обувки, китайски обувки или американски такива. Разнообразието от модели при жените е най-голямо, като за това има логично обяснение. От край време жените си падат по обувките и днес всяка жена не пропуска възможност да зареди гардероба си с още един чифт. Оказва се, че лесно можем да разпознаем характера на един човек според предпочитания чифт обувки, който носи. Това се отнася в пълна сила, както за мъжете, така и за жените. Какво означава ако една жена предпочита да носи обувки с ток? Такава жена е енергична и много импулсивна, а самото носене на високи обувки не се отдава на всяка жена, а още по-малко такива обувки стоят добре на всеки крак и на всяка жена. Логично ако една жена предпочита обувките с висок ток, то тя определено има голямо самочувствие, благодарение на което тя иска да бъде забелязвана и да излъчва сексапил. В същото време един от най-предпочитаните мъжки обувки са спортните обувки. Ако един мъж носи често маратонки, то трябва да знаете, че той вероятно има отношение към спорта и се грижи за красотата на тялото си. Такива мъже са своенравни и държат да привличат вниманието на жените към себе си. Мокасините са често употребявани, както от представителките на нежния пол, така и от мъжете. Ако една жена обича да носи мокасини, то тя е целеустремена. Независимо от трудностите тя ще направи всичко възможно да постигне целите си, като в същото време е сдържана и не обича да споделя. Това важи в пълна сила и за мъжете.

 

Блог » Охрана и сигурност

madmax3madmax3

Факторът цена при избора на охранителна система

Когато човек избира охранителна система има множество фактори, които оказват влияние върху неговото решение. Несъмнено един от най-силните фактори е цената. Важно е фирмите извършващи СОД услуги да предлагат гъвкави решения и конкурентни цени на своите клиенти. Типичен пример за фирма, чиято политика е ориентирана изцяло в полза на клиента е [url=http://bodusod.bg/]Боду СОД[/url] С ясните условия и атрактивни цени, които предлага, фирмата си е спечелила много лоялни клиенти. За да си изясните начина на ценообразуване при монтирането на охранителна система, трябва да сте наясно с нейните елементи. Тук трябва да споменем, че съществува ценова разлика при елементите предлагани от отделни фирми. Задължителният компонент на всяка охранителна система е техниката, която в голяма част от случаите се заплаща. Цените за техниката варират при различните фирми и също така се определят от големината на монтираната система. Самата техника се състои от магнитен датчик, централа, клавиатура и/или дистанционно управление и обемни датчици за хора или животни. Именно от тези компоненти произтичат и разликите в цените. От размерите на охраняваното помещение зависи и броя на датчиците, които ще се инсталират. Най-често броят им варира между 2 и 6. Другият съществен елемент на ценообразуването е месечната такса. Тук вариацията в цената между отделните фирми отново е голяма. Боду СОД предлага достъпни абонаментни цени, което я разграничава от фирмите, предлагащи месечни такси, непосилни за повечето клиенти. Част от фирмите изискват предварително плащане, но обикновено то върви с определена отстъпка. Предимството отличаващо Боду СОД от останалите фирми е, че не се изисква сключването на ангажиращ договор, който да обвързва и задължава клиента да ползва услугите. Останалите фактори, влияещи върху ценообразуването на услугата, са таксата за монтаж на самата охранителна система и таксата за първоначално включване. Важно е монтажът да се направи от професионалисти, за да може самата система да действа коректно. Тук [url=http://bodusod.bg/]Боду СОД[/url] отново изпъкват пред конкурентните фирми – те разполагат с екип от експерти с дългогодишен опит, които знаят как да извършат качествено монтажа дори на най-сложната система за охрана. Част от фирмите извършват инсталацията на системата безплатно, други вземат определена сума за нея. Такса за така нареченото първоначално включване обикновено не се взема, освен в случаите когато има прехвърляне от един доставчик на друг. В тези случаи сумата обикновено е символична.

 

Блог » Здраве и медицина

madmax3madmax3

Детето не чува!

За всеки родител новината, че детето му има проблем със слуха или въобще не чува е шокираща. Понякога това става ясно едва след първата година на малкото, когато близките му очакват да проговори, а то втренчено следи изражението на лицето и движението на устните им. При други, които имат частично намаление на слуха, проблемът може да се установи след проговарянето им, когато стават забележими несъвършенствата в артикулацията им. 1 на 1000деца се раждат с пълна глухота, а 3-4/1000 с различна по степен слухова увреда. Кои са рисковите фактори за глухотата при децата? Фамилна обремененост (Голяма част от случаите на глухота и загуба на слуха са наследствени ); Недоносеност Трудно раждане, при което се стига до намаление или липса на кислорода, пренасян от кръвта до тъканите на бебето. Това състояние се нарича аноксия и предизвиква клетъчни изменения, особено във висшите нервни клетъчни формирования, които са извънредно уязвими; Прекарани от майката инфекции (рубеола или други шарки в ранните седмици на бременността) или предаване на цитомегаловирус при раждането. Вродени малформации; Резус фактор-несъвемстимост между майката и детето Тежка жълтеница на новороденото; Неонатални инфекции; Преболедуване на менингит в ранна възраст. лечение с ототоксични антибиотици. У нас има приета правителствена програма за неонатален слухов скрининг на всички деца в първите дни след раждането, но на практика тя не се прилага, защото държавата не отпуска средства за реализирането й. Единствено родителите, които настояват за такъв преглед и заплатят допълнително за него още в родилния дом, могат да разберат още тогава дали детето има някакво отклонение в слуха си. Как да провериш дали детето чува? Децата усвояват умението да говорят като подражават на чутото от възрастните. Добрият слух е задължително условие за нормалното психическо и речево развитие на детето, затова колкото по-рано откриеш, че малкото има някакъв проблем с това сетиво, толкова по-бързо ще може да се реагира. Първото, което можеш и сама да установиш дори и при новородено бебе е да плеснеш с ръце в стаята и да проследиш реакцията на детето. Ако такава въобще няма, най-добре побързай да направиш консултация със специалист УНГ. При деца към 1 г., ако липсва интерес към различна звукова стимулация, идваща от детското по телевизията или друг източник на музика, също трябва да помислиш за спешна среща с лекар. Децата над годинка, които търсят настоятелно визуален контакт при общуването, вероятно също имат проблеми със слуха. Видове глухота при децата: В зависимост от това в коя част на слуховата система са открити анатомични изменения или функционални нарушения , се определят два вида глухота: Кондуктивна глухота – свързана е със състоянието на външното и средното ухо и се изразява в намалена способност за възприемане силата на звука. Състоянието може да се подобри след медикаментозно или хирургическо лечение.При този тип намаление на слуха децата са с развит говор, само при аномалии на анатомичните структури малкото може да не проговори. Невросензорна глухота - При нея пренасянето на слуховите дразнения е затруднено или въобще не може да се осъществи по невросензорната верига. Това е състояние, което трудно се поддава на лечение и успехът зависи от това, къде точно е прекъсната веригата. Как може да се помогне на детето? Много от причините за намален слух са лечими, а голяма част от нелечимите се преодоляват чрез слухопротезиране или кохлеарен имплант. Ето защо откриването на намален слух при деца е от изключителна важност. Поставянето на слухов апарат трябва да стане възможно най-рано след установяването на проблема. При бетата, които са диагностицирани с пълна глухота, операцията за поставяне на кохлеарен имплант се прави около първата годинка. Операцията и апаратчето, което се поставя на детето се заплаща изцяло от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). У нас това се прави в МБАЛ „Царица Йоанна“ (ИСУЛ) – Клиниката по УНГ и във Военна болница. При правилна експлоатация един такъв имплант издържа 10 и повече години, само при евентуален технически дефект може да бъде подменен. Как работят слуховите импланти? Кохлеарен имплант е електронно устройство, което помага на загубилите слуха си да чуват. Има външни части (говорен процесор, който приема звуковите вълни, кутия със захранващи батерии и предавателна намотка) и вътрешна част (поставя се във вътрешното ухо - охлюва ) , които позволяват сигналът да стигне до структурите на централната нервна система в мозъка. Имплантът не възвръща нормалния слух, а само го имитира, като стимулира директно слуховия нерв с електрически импулси. Целта е детето да чува реч и да не усеща дискомфорт, когато звуците са прекалено силни. От какво зависи успешната адаптация на дете със слухов апарат? Практиката показва, че слухопротезираните деца около първата им година успяват да проговорят и да се интегрират социално дотолкова, че дори да тръгнат на училище с останалите си връстници. Успехът зависи на първо място от родителите, които да правят всичко възможно да общуват повече с малкото и от работата на сурдопедагозите (педагози, работещи с глухонеми) и логопедите в специализираните кабинети. Лекарите определят говорният контакт на близките с детето като ключов за успешната адаптация. Консултант: Доц. д-р Диана Попова, д.м.н., Катедра по УНГБ в МБАЛ „Царица Йоанна“

 

Блог » Образование и обучение

ivo90ivo90

Образованието ще бъде ли достатъчно?

Кандидатите за президент във Франция множат предложенията за реформиране на образователната система. Чрез нея щели да се борят срещу безработицата, премахването на неравенствата и дори за единството на нацията. Във Франция, както и в САЩ, и отляво, и отдясно кичат класната стая с най-големите политически добродетели. Но може ли училището всичко? ДОКАТО палатковите лагери на движението „Окупирай Уолстрийт“ в САЩ се множаха, неговите основания бяха осветлени от едно официално проучване, публикувано през ноември. Според Бюрото по бюджета към Конгреса средният доход [1] на американските домакинства е нараснал с 35 % между 1979 и 2007 г. За същия период заплатите на най-богатата прослойка (около 1% от населението) са се увеличили седем пъти по-бързо [2]. Ден след оповестяването на тези цифри журналистът Никълъс Кристоф, определян като „по-скоро ляв“, публикува в Ню Йорк Таймс статия, озаглавена „Окупирай класната стая“ [3]. Макар да отчита проблема, който поставят социално-икономическите неравенства в САЩ, той се дистанцира от неизречените искания на демонстрантите – не се обявява нито за увеличаване на данъчните задължения на най-богатите, нито за регулация на финансовата система, още по-малко за арестуването на някои банкери. Съвсем не. Cпоред Кристоф мярката, която най-много би допринесла за намаляване на неравенствата, е да се подобри образованието на децата. Общият момент във всичките ми репортажи върху бедността, обяснява той, независимо дали в Ню Йорк или в Сиера Леоне, е, че доброто образование е най-доброто средство за преодоляването ѝ. За жалост, продължава той, както в САЩ, така и в Африка, вратите на този обществен ескалатор, са затворени за децата, които произхождат от средите на социално слабите. В контекста на движението „Окупирай Уолстрийт“ тази пледоария в полза на едно по-добро образование, способно да измъкне бедните от тяхното социално положение, е твърде изненадваща. Всъщност едно от малкото конкретни искания на демонстрантите е за разсрочване на дълговете, сключени за периода на тяхното обучение, които се изчисляват на 1000 милиарда долара за цялата страна. Макар че притежават дипломи, които би трябвало да отворят пред тях вратите на така почитания от Кристоф обществен „ескалатор“, те се оказват безработни или наети срещу заплащане, което не е достатъчно, за да погасяват задълженията си. Това обаче не е попречило на журналиста от Ню Йорк Таймс да си намери привърженици, понякога видни. В реч, произнесена на 6 април, президентът Обама припомни една от главните си цели: Да направим всичко, за да се даде на всекиго възможно най-доброто образование, тъй като то си остава най-решителният фактор, определящ дали едно дете ще успее в живота, или не. [b]Рядък консенсус[/b] ЗА най-голямо учудване, в страна, в която двете основни политически партии не могат да се разберат дори какво е времето, анализите на Кристоф и на президента Обама не се различават от направените от другата страна на политическата шахматна дъска. Така в радиоинтервю през ноември Грегори Манкив, професор в Харвардския университет и бивш съветник на президента Джордж Буш, допусна, че нарастването на неравенствата поставя проблем [4]. Същият човек, чиито прокапиталистически пристрастия няколко седмици по-рано се бяха оказали достатъчно карикатурни, за да накарат група студенти да напуснат в знак на протест неговия курс по въведение в икономиката, побърза обаче да внуши, че слабостите на образователната система съставляват една от основните причини за икономическите неравенства. Според Манкив проблемът, с който се сблъскваме, е, че не сме произвели достатъчно дипломирани специалисти, за да отговорим на социалната поръчка за високо квалифицирани работници. Човек би казал, че освен Бог, американците – или по-точно казано, тези, които претендират да говорят от тяхно име – не виждат по-висша сила от образованието в борбата срещу неравенствата. Но дали вярата им е основателна? Образованието само по себе си би ли било достатъчно, за да се намали социално-икономическата пропаст сред населението, която все повече се разширява? По този въпрос, както и по въпроса за съществуването на божественото, доказателствата са рядкост… В реторически план лозунгите Head Start (Предимство от самото начало), Race to the top (Надбягване към върха), No child left behind (Нито едно изоставено дете) [5] функционират безотказно. В политически план това не е така очевидно. Най-напред, нищо не указва, че е възможно всички да бъдат поставени на равни начала още с прекрачването на училищния праг. В последните години значителен брой проучвания показаха, че още преди да си ожулят коленете на килимчето за игри в детските ясли, при децата от бедни семейства има забавяне спрямо тези, които са родени в заможни семейства. Когато е ефективно, училището съумява да попречи тази пропаст да се разшири, но не я намалява. От десетина години насам изследователите достигат до консенсус, който не е подложен на преоценка. На образованието в най-добрия случай се дължат 15% от резултатите на учащите, а на социално-икономическата им среда – около 60 %, потвърди наскоро журналистката Дана Голдщайн, специалист по въпросите на образованието [6]. Иначе казано, училището не е всесилно. В най-добрия случай то позволява да се смекчат различията, с които децата навлизат в своя курс на обучение, но не и да се заличат. Да се сочи образованието като най-доброто средство за постепенното премахване на неравенствата, означава усилията да се сведат до най-незначителната част от онова, което обуславя успеха. И обратното, стремежът към ефикасност на борбата срещу последиците от бедността в училището, би трябвало да доведе до това да не се ограничаваме само до факторите, свързани с класната стая, а да достигнем до корените на проблема – до социално-икономическия въпрос, който по-широко определя развитието на учениците. Тогава Кристоф би стигнал до следното заключение: за да постигат бедните деца по-добри резултати в училище, преди всичко трябва да им се помогне да се избавят от бедността. Впрочем има още едно препятствие по пътя, който трябва да води мирно от училищното равенство към социално-икономическото равенство. Дори ако образованието успее да заличи следствията от социалния произход, давайки по този начин на всички студенти равни шансове за университетска диплома, то не би могло да промени пазара на труда, в който всички трябва да бъдат включени независимо от образователната степен или бележките. А природата на пазара има някои особености. На какви места ще има най-много назначения до 2018 г. в САЩ? За касиери. Кои са втори в списъка? Продавачите. Трети? Сервитьорите. Четвърти? Продавач-консултантите. Трите следващи? Медицински сестри, подготвители на храни (авторът има предвид ресторантите за бързо хранене, където персоналът само подготвя за продажба полуфабрикатите – (бел. ред. ), чиновници в канцелария. Забелязвате ли общото между тези професии? Нито една от тях не се нуждае от университетска диплома. Като изключим тази на медицинската сестра, всички останали изискват кратко обучение, най-често на работното място. Само една, отново тази на медицинската сестра, е достатъчно добре заплатена, за да поддържа домакинството на относителна дистанция от прага на бедността. Впрочем според американското статистическо бюро от сега до 2018 година само една на всеки четири длъжности ще се нуждае от университетска диплома. Останалите ще могат да се заемат от хора, обучени при поискване, и заплащането им ще бъде обвързано с този факт. Защо това е важно? Защото независимо от нашата способност – поне хипотетична – да осигурим истинско равенство на шансовете за успех в училище, силни са и шансовете винаги да има някой, който да таксува вашите продукти на касата в супермаркета, да ви продава консумираните от вас стоки, да ви взема поръчката в ресторантите за бързо хранене, да записва рекламациите ви или да отговаря на телефона. И този някой ще бъде част от мнозинството американски трудещи се. Каквито и реформи да осъществим в образователна система, този тип длъжности няма скоро да изчезне. Казано на чисто икономически език, няма никакво основание всички ние да минаваме през университета. Разбира се, можем да признаем, че едно университетско образование носи не само икономически предимства, но при все това някои от нас ще трябва да работят в „Макдоналдс“ или в някое от другите подобни предприятия, които наемат три милиона подготвители (транжори) на храни в САЩ за средна годишна заплата от 16 430 долара (около 12 250 евро). При тези условия повече образование няма непременно да доведе до по-добро заплащане. Но как фишовете за заплатите да пораснат с няколко нули? А именно тези фишове увеличават социално-икономическите неравенства много повече от училището – богатството се концентрира на върха на социалната пирамида, защото напуска основата. [b]Да се помисли за друго решение[/b] В КАКВО се състои рискът? В това в областта на труда да се възпроизведе логиката, която следваме в образованието, а именно да водим борба само срещу най-незначимите фактори. Ако радетелите на образованието-като-решение-на-неравенствата можеха да наложат своето виждане за нещата, тяхната битка може би щеше да доведе до това няколко десетки хиляди бедни деца да получат диплома, а след това и добре платена длъжност. Това би било чудесно. Пазарът на труда обаче е игра с нулев резултат – броят на свободните длъжности за дипломирани не е функция от образоваността на активното население. Следователно за всеки беден по рождение, който ще получи по-добре платено работно място благодарение на своята диплома, друг млад човек с по-заможен произход ще трябва да приеме по-ниско платен пост (да се обзаложим ли, че във всички случаи изходът ще е по-благоприятен за децата, които произлизат от заможни среди). Изглежда, че като се съсредоточаваме върху подобряването на образованието, ние понякога забравяме за едно друго решение на проблема за неравенствата – по-добро заплащане на зле платените длъжности, една несправедливост, която засяга десетки милиони трудещи се през целия им живот. Тези, които по примера на господин Обама от 6 април подемат госпъла за образованието, не се колебаят да внушават, че то представлява въпроса за гражданските права в нашата епоха. Може би те трябва да си спомнят, че през 1963 г., докато Мартин Лутер Кинг произнасяше във Вашингтон прочутата си реч „Имам мечта“, демонстрантите издигаха плакати с лозунга „Работа и свобода“. Те бяха разбрали, че в борбата за равенство на гражданите решаващ ще бъде социалният въпрос: колко работни места, с какво заплащане, за кого? И ще бъдат ли разрешени синдикалните организации? LE MONDE DIPLOMATIQUE Превод Миряна Янакиева Бележки под линия [1] Който дели населението на две равни половини, едната получава повече, а другата по-малко. [2] Congressional Budget Office, „Trends in the distribution of household income between 1979 and 2007“, октомври 2011, www.cbo.gov. [3] Nicholas Kristof, „Occupy the classroom“,The New York Times, 19 октомври 2011. [4] National Public Radio, 3 ноември. [5] Съответно: образователна програма за най-малките деца от средите на социално слабите; средства, отпуснати на щат, който насърчава нововъведенията в областта на образователната реформа; закон, чиято цел е да засили отговорността на щатите и училището за успеха на обучението чрез обвързано с резултатите финансиране. Джон Марш - Автор на Class Dismissed. Why we cannot teach or learn our way out of inequality, Monthly Review Press, New York, 2011. [url=http://analitichen.pogled.info/news/28779/Obrazovanieto-shte-bade-li-dostatachno]Прочети цялата статия тук: Поглед Инфо[/url]

 

Блог » Пътуване и туризъм

madmax3madmax3

Очарованието на почивката в хотел край Цигов чарк

Когато се колебаете къде да отидете на почивка за няколко дни или за повече време, изберете някой хотел в Цигов чарк и ще пожелаете винаги да се връщате на това вълшебно място. Скътано в пазвите на планината Родопи, то с пълна сила потвърждава думите на Ж. Ж. Русо „Назад към природата”. Защото тук човек наистина се чувства истински и пречистен, намерил своето „естествено състояние”, което се определя най-вече от връзката му със заобикалящата го природа. Всеки хотел в Цигов чарк изненадва не само с красивия си външен вид, но и с уюта на своя интериор. Стилно подредени стаи за различен брой хора, санитарни удобства, камина, климатик. Макар интернетът да е намерил място и тук, той не може да намали усещането, че се чувстваш обновен и успокоен. Близостта на Цигов чарк с язовир Батак и градовете Велинград и Пазарджик е допълнително предимство за курортистите. Те могат да си организират велопоходи или да покарат ски, да ловят риба, да карат лодки или водни колела или просто да се разходят на чист въздух по някоя екопътека. Каквото и да изберат почиващите в семейните вили и къщи или в някой хотел в Цигов чарк, ще останат доволни. Развитието на туризма в тази част на Родопите води началото си от преди повече от половин век. Днес китните еднофамилни къщи и семейни вили са предизвикателство за всеки, който е решил да отиде на непознато място за пълна релаксация. Мирисът на бор и диви плодове ободрява и зарежда, кристалната вода на язовирите дава усещане за вечност и неподправеност, а гостоприемството на домакините допълва представата за българското. Гостите на всеки хотел в Цигов чарк ще останат очаровани от възможностите за пълноценна почивка и спорт. Освен традиционните риболов, лов и ски се предлагат дори езда, както и посещения на места, съхранили исторически останки- всичко това може да разнообрази престоят ви във вила, семейна къща или хотел в Цигов чарк. Според някои проучвания името на местността идва от личното име Циго и банциг (чарк), или „дъскорезницата на Циго”. Гъстите гори и тогава са били едно най-големите богатства на този приказен район. Днес развитието на туризма налага своевременни промени на инфраструктурата на мястото- старите курортни комплекси се ремонтират, строят се и много кокетни вили и къщи за гости. Създаването на по-големи туристически комплекси в Цигов чарк е свързано със засиленото посещение на групи и с организирането на детски лагери. Досегът с природните красоти обогатява и тонизира човека, а когато това е съпроводено и от комфортните условия на различните места за отдих, оставаме с усещането за истинско вълшебство – [url]http://katalina-bg.com[/url]

 

 


 

VIP реклама


Препоръчано от нашия блог

Детска-стоматология-или-какво-трябва-да-знаем-за-детските-зъбки

Филтър


Сподели с приятели


Добави статия

Вие можете да добавите безплатно статия с линкове, интернет сайт, описание на фирма или услуга, малка обява или рекламно съобщение. Възползвайте се от нашите услуги за да намерите нови клиенти.

Добави статия

Добави сайт

Добави фирма

Добави обява


Най-четеното


Полезни връзки


Ключови думи

загадки тайни край здраве медицина детето чува система при факторът цена образование избора охранителна образованието почивката хотел цигов чарк очарованието туризъм сигурност бъде достатъчно пътуване обучение добрата израилското царство съществувало твърди динозаври яздили находките акамбаро хората някога археолог механизмът обувките важни само визия стил мода антикитера картата пири рейс охрана