Блог за Култура и изкуство

Какво е комуникационен дизайн?

Комуникационен дизайн- хибрид или нова дисциплина в дизайна! Графичен дизайн, визуална комуникация, медиен дизайн или комуникационен дизайн – изобилие от понятия около темата за дизайна. В опит да се запълни тази терминология със съдържание, намирането на различията между тях не е толкова лесен процес. Какъв е произхода и връзката между самите понятия? Дали всяко едно е подформа на другото или всичко обозначава едно и също нещо. Откакто дигитализацията е важна част от нашия живот и дигиталните медии са част от ежедневието, прекрасните английски словосъчетания също са даденост. Преводът им често пъти не решава гатанката. Какво точно е мислено с понятието Communication Design ? Дизайн и комуникация - началото на комуникационния дизайн За да разберем защо Комуникационният дизайн се е превърнал в свое собствено понятие, е препоръчително да се хвърли един поглед върху възникването и развитието на графичния дизайн. Още в началото на миналия век са съществували професии, които в днешно време най-общо биха могли да се причислят към професията график. По онова време обаче дейностите са били ясно разграничени.. Например, работникат, който набира текста, се грижил за оптимизиране на типографията и е бил отговорен за печатната форма на манускрипта. Основната задача на печетаря е да произведе тези печатни продукти. Длъжността на печетаря е валидна и днес, но едва ли е сравнима с тази отпреди 100 години, защото естествено е електронизирана и дигитализирана. През 20-ти век се развива професията на графичния дизайнер. Смята се, че терминът "графичен дизайн" е бил използван през 1922 г. за първи път в Америка. В началото на 80-те години на 20-ти век в Германия се въвежда обучение по професия рекламен график, който в началото на дигиталната трансформация в края на 80-те години постепенно се замества от професионалното понятие медиен дизайнер. Независимо от това кой термин кога е използван, основната задача в тази професионална област остава до голяма степен същата: проектирането на графични комуникационни средства. Дълго време тази област се фокусира върху аналогови печатни продукти, напр. Рекламни плакати, брошури, опаковки или илюстровани книги - днес в това отношение говорим за офлайн канали. Дали Комуникационният дизайн е новият графичен дизайн? Дори и тогава, предизвикателството беше да се предаде послание чрез типография, цвят, изображение, а може би също и материал. И днес основният фокус на графичните дизайнери е да визуализират информация. В идеалния случай тази визуализация дава желания ефект. Обучението на графичния дизайнер и до днес протича в подходящи професионални училища. От друга страна, висшите училища и колежите, които предлагат образователни програми като "Графичен дизайн и комуникационен дизайн", "Media & Communication Design" или "Media Design and Communication", предизвикват известно объркване. Един бърз поглед на съдържанието на програмите дава представа, че няма ясно разграничение и вероятно не би могло да съществува. Единствено процеса на обучение по медиен дизайн се фокусира върху дигиталните медии. Това се отнася особено до проектирането на приложения, уеб дизайн и аудиовизуални медии. Но и тук основните акценти са съпоставими със съдържанието на учебната програма "Комуникационен дизайн". Все пак има една разлика: Един медиен дизайнер програмира уеб страници, инструменти, приложения и др. Дизайнер по комуникация се грижи по правило изключително за оформлението /лейаута/. Сравнението на курсовете "[url=http://multitrain.bg]Графичен дизайн[/url]" и "Комуникационен дизайн" показва, че понятията често се използват взаимозаменяемо или като синоними. В някои случаи дори може да се каже, че днешният комуникационен дизайн е новото име за "старата" концепция за графичен дизайн. Комуникационният дизайн – дизайнерският език на бъдещето Комуникационният дизайн не може да бъде тясно дефиниран като дисциплина на дизайна. По-скоро, дизайнът на комуникацията е необходим в най-различни канали, където основната задача е ефективно да комуникира послание. По този начин, основата в дизайна на опаковката е популяризирането на продукта, т.е. да въздейства върху купувача. Уеб дизайнерът в рекламната агенция също се опитва да използва подходящи средства за целенасочено транспортиране на основните послания към своите клиенти по атрактивен начин. Изкуството на комуникационния дизайн е вероятно да предаде определена комуникационна стратегия, ефект и въздействие чрез дизайн. Ето защо комуникационният дизайн продължава да бъде важна част от образователната програма по медиен дизайн и не могат бъдат разграничени. Каквито и да са понятията, които ще се развиват в бъдеще и каквито и нови словосъчетания в комуникационния дизайн биха възникнали, визуализацията на посланията с цел предизвикване на емоции, остава основната задача за един добър дизайн. Дали плакати, реклами, банерна реклама в интернет, изложбени щандове или собствен уеб сайт, комуникационният дизайн ни заобикаля всеки ден и навсякъде. Всеки, който ходи по света с отворени очи, ще открие послания, които се предават чрез комуникационния дизайн. И най-вече, ние се сблъскваме с тази визуална комуникация в дигиталния свят още по-интензивно. Разбира се оформлението на онлайн магазина може да реши дали да закупим или не, дали ще има или не по-нататъшно търсене, както и дизайнът на обикновен информационен уебсайт също би оказал влияние върху нас като потребителя. В обобщение, едно нещо е ясно: добрият комуникационен дизайн ни влияе, без да забележим. Обърнете внимание!

24 май - празник на славянската писменост

24 Май е празник на славянската писменост, на българската просвета и култура. Той е празникът, който се чества от най-дълго време в близката ни история - 162 години. За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище `Св. Св. Кирил и Методий` в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Светите братя Кирил и Методий - създатели на славянската писменост. През 1857 година този празник на Св. Св. Кирил и Методий започва редовно да се отбелязва в Пловдив, Цариград, Шумен, и Лом. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров - това е общият църковен празник на двамата светии. Най-ранните данни за отбелязване на 11 май като ден на Светите равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методи датират от XII век, като те са признати за светци още в края на IX век. Поотделно паметта на Св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св. Методий - на 6 април (дните на тяхната смърт). Светият Всеруский Синод по повод празнуването хилядогодишнината на Моравската мисия на Св. Св. Кирил и Методий взема следното решение: `За спомен на хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашия бащин език чрез Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863 г. 11 май, като църковен празник на преподобните Кирил и Методий!` След това празникът се чества във всички православни славянски страни. Общият празник на Св.св. Кирил и Методий се чества от българската църква и през следващите векове, а през Възраждането се превръща и в училищен празник на буквите, създадени от Кирил и Методий. Това тържество, изразявящо духовните въжделения на българите за църковна независимост, просвещение и националновъздигане. Празникът на Св. Св. Кирил и Методий се отбелязва през Възраждането не само в българските земи, но и зад граница - сред възрожденската ни имиграция в Румъния и Русия, сред българските студенти в чужбина, сред българите, заточени в Диарбекир. Възторженото честване от всички българи на празника на светите братя Кирил и Методий е свидетелство за жаждата на българина за просвета и наука, за национално самоопределение и бързо икономическо и културно възмогване. През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на всеучилищния химн, познат на всеки българин с първия си стих `Върви, народе възродени`. Химнът е озаглавен `Химъ на Св.св. Кирилъ и Методи` и включва 14 куплета, от които ние днес изпълняваме най-често първите шест. Панайот Пипков създава на 11.05.1900 г. музиката към химна. Днес, 11 май се чества като църковен празник на светите братя Кирил и Методий, докато 24 май се е утвърдил като празник на славянската писменост, българската просвета и култура. 24 май като празник на славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий се отбелязва днес и извън България - в Русия той се чества за първи път през 1986 г. По инициатива на мурманския писател Виталий Маслов. В Мурманск е най-северната точка, където има паметник на Св. Св. Кирил и Методий. 24 май е празник, какъвто нямат другите народи по света - празник на писмеността, просветата, културата. Празник на духовното извисяване, на стремежа към усъвършенстване чрез постиженията на науката и културата. Буквите, създадени от Кирил и Методий, преводите, които правят на най-важните богослужебни книги, защитата на правото на всеки народ да слави Бога на своя език, са от историческа значимост не само за формиране на българския народ и за неговия просперитет. Делото им е високохуманно и демократично, всеславянско, служещо на великата общочовешка идея за равенство на всички духовната област. Безспорен факт е, че Константин-Кирил Философ създава азбуката и първите преводи на богослужебните книги на славянски език. Един обаче от най-интересните и нееднозначно решени въпроси е създаването в относително кратък период на две славянски азбуки - глаголицата и кирилицата. Не съществува и абсолютно единна позиция по въпроса, коя от тях е създадена от Константин-Кирил. Кирилицата е хронологически втора по своята поява според по-разпространената от двете хипотези относно авторството на двете азбуки. Звуково и графически тя се базира на гръцкия унциал. Според тази хипотеза неин създател е Климент Охридски като ученик на Константин-Кирил, като в знак на почит към учителя си Климент нарича азбуката на негово име. Преобладаващата част от учените свързват авторството на глаголицата с Константин-Кирил. Тя отговаря на звуковия състав на българския език, има оригинална графика и някои изследователи сочат, че начертаването на буквите следва т.нар. златно сечение (отношението на малката страна е както отношението на голямата към цялото). Между глаголицата и кирилицата съществува известна приемственост, но и съществени различия. Кирилицата измества бързо глаголицата най-напред в Източна България и най-вече в столицата Преслав. В Охридската школа (Западна България) тя има по-широко разпространение и се използва по-дълго. В някои манастири по адриатическото крайбрежие на Хърватско глаголицата се използва като тайнопис чак до XIX б. Според втората хипотеза Константи-Кирил Философ е автор и на двете азбуки, което от своя страна води до допускането, че той два пъти е превеждал основните богослужебни книги: през 855 г. Създава кирилицата чрез известно пригаждане на гръцкото писмо за нуждите на славянската реч, като след това превежда и богослужебните книги за нуждите на българките славяни по поречието на р. Брегалница (в североизточна Македония), а през 862-863 г. Създава глаголицата и преписва преведените преди това книги, като основната цел е да придаде общохристиянски характер на мисията си във Великоморавия. Днес на кирилица пишат не само българите, но и сърбите, черногорците, руснаците, украинците, белорусите, както и още много не славянски народи от бившия Съветски съюз, а също и монголците - общо приблизително около 200 милиона души. Делото на Кирил и Методий бива продължено от техните ученици Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава, които, идвайки в България, намират подкрепа за своето дело от българския цар Борис I. Всеки от петимата ученици има свой църковен празник, като освен това честваме общия църковен празник на двамата първоучители Кирил и Методий и петимата техни ученици всяка година на 27 юли. Празникът се нарича Свети Седмочисленици. В едноименната софийска църква като безценна реликва се пази част от ръката на Св. Климент.

Евгения Марс излиза от сянката на Вазов

Книгата съдържа избрани творби на Евгения Марс (1877 - 1945), писателка, преводачка и общественичка, чието творчество не е издавало след 9 септември 1944 г. Подбрани са разкази, театрални пиеси, пътеписи, есета, спомени и интервюта, поместени в периодичния печат. В продължение на десетилетия името на Евгения Марс незаслужено остава в сянката на Иван Вазов. Народният поет я среща 17 години преди смъртта си, възприема я като близка приятелка и я издига в култ, като и пише развълнувани писма и и посвещава стихове. Сам по себе си този факт е достатъчно красноречив за творческото и човешкото обаяние на Евгения Марс, която блести със собствена светлина в културната история на страната ни. Авторка е на сборниците с разкази „Из живота”, „Лунна нощ. Разходка из Цариград”, „Белите нарциси” и „Човекът в дрипи”, на три драми, две от които са играни в Народния театър - „Магда” и „Божана”. Нейни разкази са печатани в чужди издания, есеистичните и творби се радват на одобрението на широк кръг читатели. .През 1920 г. е наградена от цар Борис ІІІ с орден Дамски кръст ІІІ ст. с корона за гражданска заслуга, придружен от грамота в знак на признание за нейната "деятелност като писателка". Нейна заслуга е издаването на енциклопедичния алманах „Полувековна България 1878-1928“, който съдържа изключително ценни статии, обзори и изследвания за първите пет десетилетия от развитието на новоосвободеното ни отечество. Евгения Марс и съпругът и д-р Михаил Елмазов, първият български дипломиран зъболекар, гостоприемно отварят дома си за българската интелигенция - в къщата им на столичната ул. „Бачо Киро” през 20-те и 30-те години всеки четвъртък се събира духовният елит на нацията. Така се ражда прочутият литературен салон на Евгения Марс, уникално културно средище с проекция и в нашата съвременност. На "ползу роду" е и дейността на Евгения Марс като председателка на Клуба на българските писателки.

Чудотворните икони на България - Св. Богородица Одигитрия

Св. Богородица Одигитрия от Рилския манастир Старинна чудотворна икона с 32 четириъгълни преградки с мощи на светци. В горната й част има надпис “Одигит­рия” (Пътеводителка). Има основания да се счита, че първо­начално иконата е била собственост на знатна фамилия или манастир. Старо предание уверява, че е била подарена на Рилския манастир от сестрата на цар Иван Шишман, така наречената „Мара бяла българка”, жена на султан Мурад І (1319-1389). Потози начин, наред с религиозната си стойност като християнска светиня, тя добива и историческо значение, свързва се с българската народна съдба.Намира се в специален иконостас при третата колона на голямата манастирска църква. Ценно съкровище на св. Рилска обител, тя се пази винаги заключена. Само на големи празници, при масово посещение, след св. Литургия с нея се прави тържест­вена лития. Излиза се от Дупнишките порти, обикаля се юго­източната страна на манастира и се влиза през Самоковски­те порти. В нартиката на църквата игуменът отслужва моле­бен с водосвет. Множеството минава на поклонение пред иконата, след което пак я заключват. Местното население я почита като изцелителка при тежки заболявания и при масови епидемии. В такива случаи свещеник с епитрахил, монах, прислужник и въоръжена охрана посещават дома или обхождат засег­натите места, правят водосвет, поръсват и се връщат.Още се помнят чумната и холерната епидемии, когато целият край бил засегнат. По молба на населението двама йеромонаси и един дякон след всенощно бде­ние и молебен с лития изнесли чудотворния образ от манастира. Навсякъде иконата била посрещана с по­чит, извършвал се водосвет и се обикаляли домовете, поръсвали се със светената вода хора и животни. С благодатната помощ на Божията Майка страшният мор се прекратил и изплашеното население се прибра­ло по домовете си и се отдало на мирен труд.

Чудотворните икони на България - Богородица Троеручица

Богородица Троеручица е основната светиня за поклонение в Троянския манастир. Иконата е от типа Одигитрия (от гръцки език – пътеводителка). Произходът й се свързва с чудото, случило се на св. Йоан Дамаскин през VІІІ век. Заради активната му позиция срещу иконоборческата ерес в Сирия, където живее и проповядва, императора-оконоборец Лъв III го наказал. Тъй като Йоан не бил римски поданик, владетелят уредил наказанието да бъде изпълнено по разпореждане на халифа на Дамаск. Санкцията била отсичане на дясната ръка на Йоан. След молитви към Богородица ръката му по чудодеен начин отново станала здрава. В памет на това събитие на някои икони се добавя третата ръка. Тази в Троянския манастир датира от ХVІІІ век и е копие на по-стар образец. Според преданието е донесена в обителта от атонски монах. Троянският манастир е създаден заради иконата. Тя пристигнала в село Орешак около 1600 г. носена от един или двама монаси от манастирите в Света Гора. Те носели иконата към Влахия, но отседнали в селото, за да се срещнат с отшелник, за когото били чули. На следващия ден, когато се подготвяли да отпътуват магарето, с което се пренасяла иконата, отказало да помръдне и те трябвали да останат в селото още един ден. На другия ден обаче случката се повторила. След като няколко дни магарето продължавало да се противи, монасите приели това за, че иконата трябва да остане там. Tроянският отшелник скоро привлякъл още неколцина братя, които построили за чудотворната Богородична икона малка дървена църквица и започнали да служат в нея. Броят на поклонниците и заселниците нараствал, а за тях била построена странноприемница с килии. Така бил изграден Троянският манастир. Славата на чудотворната икона Света Богородица Троеручица се разнесла, защото непрекъснато дарявала изцеление на идващите с вяра при нея. На всеки за всичко помагала. И не само на християните, а и на иноверци, които идвали да я молят за помощ. В днешно време много хора търсят решение на своите проблеми чрез нея. Стотици вярващи на ден минават през манастира, за да й се поклонят. Много хора казват, че Св. Богородица Троеручица им е помогнала да се излекуват от болести, които лекарите са смятали за неизцерими. А преди няколко години по иконата започнали да избликват и сълзи, което засилило още повече интереса към манастира.

Чудотворните икони на България - Св. Богородица от Бачковския манастир

Св. Богородица от Бачковския манастир Тя е най-голямата светиня на Бачковския манас­тир. На специално място в съборната църква, под нежни драперии, изработени от благодарни ръце, тя умилно благославя поклонниците. Преданието я отрежда като творба на св. апостол и евангелист Лу­ка. От цялата икона само ликовете на св. Богороди­ца и Младенеца топло поглеждат и раздават бла­гослов на вярващите. Всичко останало от нея е об­ковано в две ризници – златна и сребърна – земна оценка на духовната й стойност. Заселването й в манастира потъва в мълчанието на вековете. В на­чалото на ХІV в. тя е вече в Бачковския манастир – според едни, подарена от братята грузинци Игна­тий и Атанасий, а според други – „прелетяла” от един грузински манастир (заради проявено към нея небре­жение) и „кацнала” тук, в местността „Клувията”. При „кацването” лумнал неопалващ огън, само светлината му силно блестяла и правела „нощта – ден”. Двама пастири – брат и сестра, три нощи наред съзерцавали негаснещите пламъци и дошли да видят какъв е този чуден огън. Така чудотворната икона известила за пристигането си. Те съобщили в манастира и братята с лития я пренесли в църквата „Св. Богородица”. Пос­тавили я на иконостаса. За обща изненада сутринта мястото й там се оказало празно. Иконата „избягала” в „Клувията”. Понесли я в манастира, но следващите дни чудното „бягство” се повторило и потретило.Един от монасите разказал на изпадналите в недоумение братя, че му се присънила св. Богородица и казала, че ще остане в манастира, ако й отредят специално място вдясно при входа на храма, за да вижда кой с какво сърце влиза в Божия дом, и всяка година на втория ден на Великден да я „отвеждат” до старото й място. Така и направили: поставили я на трон вдясно от главния вход, където е и днес. На втория ден на всеки Ве­ликден с лития я отнасят до „Клувията”, отслужва се молебен.В „Клувията”, на мястото на „кацането”, изпод скалата бликнал извор със сладка, лековита вода, а върху издяланата отвесна скала е изписано копие на иконата. Тясна стълбица води по стръмнината до скалната икона, пред която постоянно гори кандило. Наб­лизо е издигнат параклис „Св. Архангел” – Ангел се казвал овчарят, който пръв я видял. Силната вяра кара стари жени и майки с деца да изкачват стръмното стълбище и припалват свещи пред св. Богородица. По тоя повод разказват чудеса: Момиченце паднало от стръмната стълба и било намерено от родителите му съвършено здраво да си иг­рае на зелената трева край поточето. Майка-кърмачка в религиозния си възторг от светостта на мястото изтървала кърмачето си от върха на стълбището. Ужасена, бързо слязла и намерила детенцето си невредимо, кротко заспало на полянката. Благодарната майка снела от шията си наниза жълтици и го окачила на чудотворната икона на св. Богоро­дица. Във водите на целебния извор (аязмото) много болни и недъгави получават изцеление. Хиляди вярващи през всички дни на годината, но особено на Богородичните празници, посещават манасти­ра, с вяра разкриват болките и страданията си пред чудотворната икона “Св. Богородица” Бачковска и ду­ховно окрилени се връщат по домовете си.