Блог за Култура и изкуство

Световният ден на поезията

Световният ден на поезията се отбелязва всяка година на 21 март и е създаден от ЮНЕСКО през 1999 г. Целта на този ден е да насърчава четенето, писането, публикуването и преподаването на поезия по света. Поезията е най-древната форма на литературно изразяване и чрез нея хората споделят емоции, вдъхновение, мечти и културна идентичност. Цели на деня: Популяризиране на поетичното изкуство. Подкрепа на млади и утвърдени поети. Превръщане на поезията в достъпна форма на културен диалог. Възраждане на устните традиции в рецитирането на стихове. Интересни факти: Древни цивилизации като шумерите, египтяните и гърците са използвали поезия за разказване на истории и предаване на знания. В България поезията има дълбоки корени и емблематични имена като Христо Ботев, Елисавета Багряна, Димчо Дебелянов и Петя Дубарова оставят траен отпечатък в световната поетична традиция. В много страни Световният ден на поезията се отбелязва с литературни четения, конкурси за поезия и поетични събития на открито. Как да празнуваме: Прочетете стихотворение или напишете свое собствено. Посетете поетични събития или онлайн четения. Споделете любим стих в социалните мрежи, за да вдъхновите и други. Насърчете децата да открият магията на римите и ритъма. Поезията не е просто редове със слова – тя е мелодия на сърцето, която обединява хората и културите по цял свят. Нека на този ден дадем гласност на поезията и нейното непреходно значение за душата!

Първа пролет

Първа пролет е един от най-очакваните моменти в годината, символ на новото начало, събуждането на природата и възраждането на живота. В различните култури този ден е съпътстван от традиции, обичаи и вярвания, които отбелязват прехода от зимата към топлите месеци. Какво представлява Първа пролет? Астрономическата пролет настъпва с пролетното равноденствие, което обикновено се случва около 20-21 март. Тогава денят и нощта са с еднаква продължителност, а природата започва да се съживява. Български традиции и обичаи В българската народна култура началото на пролетта е свързано с множество ритуали, които имат за цел да донесат здраве, плодородие и късмет. Сваляне на мартениците – Според традицията мартениците се носят до първата среща с щъркел, лястовица или цъфнало дърво. След това се връзват на клоните на дръвче или се поставят под камък с вярата, че ще донесат късмет и здраве. Празникът Благовещение (25 март) – Смята се за един от първите пролетни празници. Вярва се, че щъркелите и лястовиците носят добри вести, а който чуе кукувица този ден, ще има щастлива и успешна година. Огнените ритуали – В някои райони на България хората палят пролетни огньове и прескачат пламъците за здраве и пречистване. Пролетни вярвания по света Пролетта се посреща с различни фестивали и традиции в различни страни: Персийската Нова година (Новруз) – В Иран и Централна Азия пролетта се отбелязва с Новруз – празник на възраждането, който включва богати трапези и ритуали за късмет. Холи – фестивалът на цветовете (Индия) – Този пролетен празник е изпълнен с цветен прах, песни и танци, символизиращи победата на доброто над злото. Пролетните фестивали в Европа – В Германия и Великобритания се организират панаири и карнавали в чест на настъпващото топло време. Първа пролет и значението ѝ днес В съвременния свят пролетта носи вдъхновение за нови начинания, повече време сред природата и обновяване на енергията. Тя е момент за разходки, градинарство и зареждане с положителна енергия след дългата зима. Както природата се обновява, така и хората могат да използват този сезон, за да внесат повече свежест, нови идеи и позитивни промени в живота си.

Елисавета Багряна – Живот и Творчество на Първата Дама на Българската Поезия

Ранни години и образование Елисавета Любомирова Белчева, известна като Елисавета Багряна, е родена на 16 април 1893 г. в София. Детството ѝ преминава в различни градове, но образованието ѝ започва в Търново и завършва в София. Тя следва славянска филология в Софийския университет, където нейният талант започва да се развива под влиянието на българската класическа литература. Първи стъпки в литературата Още като млада Багряна проявява интерес към поезията. В началото на 20-те години започва да публикува стихотворения в различни периодични издания. Нейните първи публикации са повлияни от символизма, но скоро тя изработва свой уникален стил, който съчетава свободолюбие, женска независимост и силна емоционалност. "Вечната и святата" – Пробивът в поезията През 1927 г. излиза първата ѝ стихосбирка – "Вечната и святата". Тя предизвиква истинска сензация в литературните среди, защото представя образа на свободната, еманципирана и страстна жена, която се бори срещу традиционните ограничения на патриархалното общество. Поезията ѝ е новаторска, изпълнена с виталност, копнеж към любов и живот, но и с размисли за съдбата на жената като творец и личност. Творчески разцвет и признание След успеха на дебютната си книга Багряна продължава да пише активно. Сред по-известните ѝ стихосбирки са: "Звезда на моряка" (1932) "Сърце човешко" (1936) "От бряг до бряг" (1963) Тя не само развива темите за любовта, природата и пътешествията, но също така изразява дълбока социална чувствителност и интерес към съдбата на народа и личността. През годините Багряна получава множество литературни награди и признания. През 1943 г. е номинирана за Нобелова награда за литература, а по-късно става член на Българската академия на науките. Багряна и светът Поетесата има възможността да пътува много, което обогатява нейната поезия. Тя посещава страни като Франция, Италия, СССР, Бразилия, Полша и други. Вдъхновена от срещите си с различни култури, Багряна продължава да пише, като внася глобална перспектива в творчеството си. Личен живот и предизвикателства Животът ѝ е изпълнен с емоционални сътресения и социални предизвикателства. Омъжва се за Иван Шапкарев, с когото имат син, но бракът им завършва с раздяла. Любовните ѝ връзки често намират отражение в нейната поезия, но тя остава преди всичко жена на духа, на независимостта и творчеството. Последни години и наследство Елисавета Багряна продължава да пише почти до самия си край. Напуска този свят на 23 март 1991 г., но оставя след себе си неизмеримо културно наследство. Нейната поезия остава жива и днес – вдъхновение за всички, които търсят свобода, любов и смисъл в думите. Багряна не просто променя българската литература – тя я прави по-искрена, по-женствена и по-силна от всякога.

Честит 3-ти март!

Свободна България днес се гордее, с минало славно, с дух, що не тлее. На Шипка ехти песента на герой, народът не падна, запази се той. Пет века мрак, но не се преклонихме, мечтата за свободата съхранихме. С кръв и с борба, със огън и меч, България тръгна към светлия веч! Днес гордо се веят три цвята свещени, земята ни грее с лъчи озарени. Да помним, да пазим, да бъдем единни – за род и за чест, за бъднини силни! Честит празник, България!

Какво символизира мартеницата?

Мартеницата е традиционен български символ, който носи послание за здраве, късмет и ново начало. Сплитането на бял и червен конец има дълбоко значение, свързано с пролетта, възраждането на природата и надеждата за благоденствие. Символика на цветовете: - Червеният цвят – символизира живота, здравето, енергията и силата. Свързва се и със слънцето, любовта и защитата от зли сили. - Белият цвят – олицетворява чистотата, невинността, радостта и дълголетието. Мартеницата като амулет Вярва се, че носенето на мартеница предпазва от болести и лоши сили. По традиция тя се носи до първото видяно щъркелче, лястовица или цъфнало дърво, след което се сваля и връзва на клонче с пожелание за късмет. Произход и легенди - Според една от най-популярните легенди, мартеницата е свързана с хан Аспарух – когато е стигнал до Дунав, изпратил гълъб с червено-бяла нишка, за да съобщи за новия дом на българите. - Друга легенда разказва, че Баба Марта символизира променливия мартенски характер – усмихната и слънчева в един момент, а след това бурна и ветровита. Мартеницата днес Днес мартеницата се носи не само в България, но и в други балкански страни като Северна Македония, Румъния, Сърбия и Молдова. Тя остава един от най-обичаните празнични символи на пролетта и новото начало. Ти кога сваляш мартеницата – при първото щъркелче или върху цъфнало дърво?

Проект „Музикално – фолклорните традиции – съхраняване и сценично претворяване“ на Народно читалище „Мита Стойчева 1900“, с. Обединение, община П. Тръмбеш

Народно читалище „Мита Стойчева 1900“, с. Обединение, община П. Тръмбеш спечели проект „Музикално – фолклорните традиции – съхраняване и сценично претворяване“ към Национален фонд култура, по Програма „Любителско изкуство“ 2024, Договор № LI-М-2024-16 от 12/12/2024 г. Осигурено финансиране 14 000,00 лв. Срока за изпълнение на проекта е до 31.12.2025 г. Целта на проекта е да запази северняшката автентична песен, да достигне до повече хора и да привлече и други участници в група за народно пеене, за да я обогати с нови гласове. Ще бъдат наети музикален педагог и художествен ръководител и композитор за 5 месеца. Групата ще се яви на 3 фестивала - Варна, Приморско и Априлци, както и на Националния събор – надпяване „Авлига пее“. Предвидено е закупуване на материали и ДМА. Участниците ще получат дипломи за майсторски клас по народно пеене. За увеличаване на популярността на читалището и съхраняване на фолклорната дейност, и осигуряване на достъп до информация за него до всички жители и гости на общината всяка година ще се качват нови материали във фейсбук групата на читалището, на сайта на община П. Тръмбеш и интернет пространството. На нея ще бъдат представени моменти от следващите изяви на групите по автентичен фолклор и дейността на читалището, получени награди, като по този начин той ще се съхрани и популяризира фолклора. Така ще бъдат привлечени и нови участници, както и допълнително ще бъдат мотивирани досегашните участници отново да участват. Постигнатите резултати по проекта ще гарантират съхраняване и развитие на автентичния фолклор, като същевременно ще популяризира община П. Тръмбеш и село Обединение като културна дестинация, наблягайки на желанието на гостите на общината за опознаване на дадена територия, чрез уникалното и автентичното и чрез това, което нейните обитатели са съхранили през вековете.

ХХ-ти Национален събор - надпяване "Авлига пее"

Заповядайте на Двадесето юбилейно издание на НАЦИОНАЛЕН СЪБОР – НАДПЯВАНЕ “АВЛИГА ПЕЕ““ посветен на именитата народна певица Мита Стойчева и 125 години от основаването на Народно читалище „Мита Стойчева 1900“, с. Обединение Тази година събора ще се проведе на 30 и 31 май, и 1 юни 2025 г. За нас ще бъде удоволствие да присъствате на юбилейното издание! Програма: 30 май 2025 г. /петък/ 9,00 – 18.00 часа –Конкурсна програма-изпълнения на участниците 31 май 2025 г /събота/ 9,00 – 14.00 часа - Конкурсна програма-изпълнения на участниците 14.00-18,00 часа - Тържествено откриване на събора и Музейна сбирка за живота и творчеството на Мита Стойчева Концертна програма по случай 20 години Национален събор - надпяване „Авлига пее“ и 125 години от основаването на Народно читалище „Мита Стойчева 1900“ 1 юни 2025 г. /неделя/ 9.00 – 17.00 часа – Конкурсна програма-изпълнения на участниците 17.00- 18.00 часа – Награждаване на лауреатите

Топ 7 най-известни жени писателки в света

Литературата е белязана от невероятни жени, чиито творби са оставили траен отпечатък в историята. Ето седем от най-влиятелните жени писателки, които са променили световната литература. 1. Джейн Остин (1775 – 1817) Най-известни книги: "Гордост и предразсъдъци", "Разум и чувства", "Ема" Джейн Остин е една от най-обичаните авторки в английската литература. Нейните романи, написани в края на XVIII и началото на XIX век, предлагат интелигентни наблюдения върху обществото, брака и ролята на жената. Известна е със своя сарказъм, хумор и запомнящи се героини. 2. Шарлот Бронте (1816 – 1855) Най-известна книга: "Джейн Еър" Шарлот Бронте е авторка на един от най-значимите романи на викторианската епоха – "Джейн Еър", който разказва историята на независима и силна жена, бореща се за място в обществото. Творчеството ѝ е новаторско за времето си, защото представя женската емоционалност и вътрешната борба. 3. Вирджиния Улф (1882 – 1941) Най-известни книги: "Госпожа Далауей", "Към фара", "Собствена стая" Вирджиния Улф е една от най-влиятелните модернистки авторки. Тя експериментира с потока на съзнанието и психологическия реализъм, като в същото време изследва темите за женската идентичност, феминизма и обществото. Нейната есенция "Собствена стая" остава основополагащо произведение за женската литература. 4. Агата Кристи (1890 – 1976) Най-известни книги: "Десет малки негърчета", "Убийство в Ориент Експрес", "Смърт край Нил" Агата Кристи е "кралицата на криминалния роман" и една от най-продаваните писателки в историята. Тя създава емблематични детективи като Еркюл Поаро и мис Марпъл, а книгите ѝ са сред най-издаваните в света. 5. Харпър Ли (1926 – 2016) Най-известна книга: "Да убиеш присмехулник" Харпър Ли написва само един роман приживе ("Да убиеш присмехулник") и той се превръща в класика. Книгата ѝ разглежда теми като расизма, социалната несправедливост и човешката доброта, като остава изключително актуална и до днес. 6. Тони Морисън (1931 – 2019) Най-известни книги: "Възлюбена", "Песента на Соломон", "Сините очи" Тони Морисън е първата чернокожа жена, носителка на Нобелова награда за литература. Творчеството ѝ е посветено на афроамериканския опит в Америка, расовите конфликти и борбата за идентичност. Нейните книги са дълбоки, поетични и социално ангажирани. 7. Дж. К. Роулинг (род. 1965 г.) Най-известни книги: Серията "Хари Потър" Дж. К. Роулинг е авторката на една от най-успешните и обичани фентъзи поредици – "Хари Потър". Нейните книги промениха детската литература, вдъхновиха милиони читатели по света и създадоха феномен в популярната култура. Тези седем жени не само са оставили незаличима следа в световната литература, но и са променили начина, по който разбираме света чрез думите. Техните истории, теми и послания продължават да вдъхновяват поколения читатели.

Ден на случайните прояви на доброта

Днес, 17 февруари, светът отбелязва Деня на случайните прояви на доброта – ден, посветен на малките, но значими жестове, които правят света по-добро място. В забързаното ежедневие често забравяме колко силна може да бъде една усмивка, един топъл жест или мила дума. Какво представлява този ден? Денят на случайните прояви на доброта възниква през 90-те години в САЩ и бързо се разпространява по света. Целта му е проста – да насърчи хората да правят добри дела без очакване на нещо в замяна. Това може да е нещо съвсем дребно, като да помогнеш на непознат, да направиш комплимент или просто да споделиш позитивна енергия с околните. Защо добротата е важна? ???? Създава положителна верижна реакция – Една добра постъпка често вдъхновява другите да направят същото. ???? Подобрява настроението и здравето – Доказано е, че когато помагаме, мозъкът ни отделя хормони на щастието, които намаляват стреса и подобряват психичното ни състояние. ???? Сплотява хората – В свят, изпълнен с предизвикателства, добротата е най-простият начин да се свържем помежду си. Как можеш да бъдеш част от този ден? ???? Усмихни се на непознат и му кажи нещо мило. ???? Напиши позитивно съобщение на приятел, когото не си чувал отдавна. ???? Плати кафето на някого в любимото си заведение. ???? Остави вдъхновяващо послание на колега или съсед. ???? Помогни на възрастен човек или дари на благотворителна кауза. Доброто няма нужда от повод – всеки ден може да бъде Ден на добротата. Но днес е чудесна възможност да започнем промяната с едно малко действие, което може да означава много за някого.

Ода за книгите

В ръцете ми – прозорец светъл, към свят далечен и безкрай, където думите шептят ми за любов, мечти и рай. Разлиствам страници вълшебни, от букви грее топлина, истории – и нежни, и безбрежни, изпълват моята душа. Книга – верен мой приятел, в тишината или в нощта, дарява знание и сила, пази искрица светлина.