Блог за Наука и техника

Сигурността във Ваши Ръце - Гръмоотводи с Защитно Заземяване

Създайте защита срещу неблагоприятни атмосферни явления с нашите гръмоотводи, оборудвани с ефективно защитно заземяване. Нашите решения са специално проектирани, за да предоставят надеждна защита на сградите и електрониката ви, осигурявайки ви спокойствие при всяко време. Осигурете си сигурност и защита!

Как да напишем разказ

И така, как се пише разказ? Колкото по-кратка е творбата, толкова по-наситен трябва да е езикът, идеята трябва да е по-ясна и по-последователна. Работата върху съкратена форма, и по-специално върху разказ, изисква постоянна корекция, изтриване на излишното, „изцеждане на водата“. Разказите не са подходящи за дългите лирически отклонения, към които са толкова склонни младите автори. 1. Първият етап, на който се ражда една история, проявява се самата необходимост от нейното писане - това е възникването на една идея. Идеята за литературно произведение е оригиналната идея, израснала от житейския опит на автора, неговия мироглед или въображение. Източник на идеята може да бъде политическият живот на страната, наблюденията на животинския свят, преживяните чувства, прочетена и преосмислена книга. Нито един известен автор не е започнал работа без план. 2. Когато авторът има идея, може да започне работа. Но това изобщо не означава, че вече можете да седнете и да пишете. Не, първо трябва да изберете материала, да проучите добре това, за което искате да пишете. В идеалния случай е по-добре за начинаещ писател да избере тема на историята, която е възможно най-близка до него. Ако сте лекар, пишете за лекари и пациенти; ако сте студент, пишете за студентския живот. Това ще помогне да се избегнат фактически грешки и е по-интересно да пишете за това, което разбирате. 3. Трябва да започнете да пишете история с план. В същото време планът означава не само последователността на сюжетните събития, но и формулирането на целите на писането, основната идея, описания на главните герои и техния път на развитие. Целта се отнася до това как бихте искали работата ви да повлияе на читателя. Ако искате да предадете някаква концепция, идея, тогава ясно кажете как и с какви средства. На първо място, това е необходимо за самия автор. Ако искате да напишете история за философията и ясно сте си поставили тази цел, тогава вече няма да разчитате на сюжета, а ще отделите повече внимание на алегоризма и например, усъвършенствате кратък, но обемен диалог. Добре поставената цел и идеята сами ще подтикнат към средствата за писане. След това описваме последователността на събитията в историята. Ако има желание да се наруши линейността на композицията и да се променят точките на плана на места, тогава е по-добре да направите това, след като напишете чернова версия. Това ще ви помогне да не се объркате. Източник: razberi.info

Изменението на климата в Централна Азия: какви са последствията?

Бенджамин Орлов е професор в Колумбийския университет и член на работната група на Института за изследване на планинските общества на Университета в Централна Азия. Според Световната банка страните от Централна Азия могат да се сблъскат с голяма вероятност регионът да преживее по -значително затопляне от средното за света: например, ако светът се затопли с 4 ° C, средната годишна температура в Централна Азия е края на 21 -ви век ще се повиши със 7 ° C в сравнение с периода от 1951 до 1980 година. (и в сравнение със световния индикатор увеличението ще достигне 3 ° C). И така, какво означава такъв скок на температурите за самия регион на Централна Азия? И какви са очакваните последици за постсъветските републики? Като цяло затоплянето се случва по целия свят, но частите на Земята се нагряват с различни темпове. Високата температура в Централна Азия има няколко последствия. Първият е въздействието на високите температури върху водните ресурси. Нивото на водата в резервоарите ще намалее поради ускореното изпаряване на водата при по -високи температури. Топенето на ледниците ще намали количеството вода. Второ, растителният свят ще бъде под натиск, който се нуждае от повече вода. С повишаване на температурата се увеличава количеството вода, консумирано от растенията. Всичко, което се напоява, също се нуждае от повече вода. Трето, в региона ще има изместване на растителната ивица нагоре, т.к растенията ще растат в райони, където температурата е най -подходяща за тях. По този начин пустините, които са най -ниските региони в Централна Азия, повдигнете се, същото ще се случи и с ливадните площи. Горите ще се движат нагоре към по -високите части на планините. Тази връзка между водата, температурата и растителността е от голямо значение за живота и икономическата дейност. Също така всичко това е важно от гледна точка на жизнеспособността на човека и условията за живота му, т.к през горещото лято растенията и дърветата играят важна роля за охлаждането на въздуха и осигуряването на сянка. В градовете, както и в селските райони, дърветата са често срещани. Повишаването на температурата ще окаже натиск върху растенията в природните и културни пейзажи. И четвърто, по -лошо здраве се очаква при по -високи температури, особено горещи вълни, които се наблюдават в цяла Азия и Европа през последните десетилетия. Топлинните вълни ще засегнат хора с лошо здраве, по -специално деца и възрастни хора. Какво е въздействието на високите температури върху селското стопанство? Можете ли да дадете пример? Ярък пример е отглеждането на овощни градини, което ще даде по -ниски добиви, т.к дърветата страдат от повишаване на температурата. Дърветата ще използват повече енергия, за да предпазят листата от падане и ще произвеждат по -малко плодове. Броят на произвежданите млечни продукти ще намалее поради факта, че животните също ще страдат от жегата. Водата е необходима за поддържане на подходяща телесна температура при животно или човек и няма значение дали говорим за изпотяване или издишани пари. Очевидно имаме предвид живота в планината. Но какво да кажем за страните от Централна Азия надолу по веригата? Водните ресурси са от голямо значение за газовата и петролната промишленост в Казахстан и Туркменистан. Те са важни и за Узбекистан, където голяма памучна промишленост играе важна роля в икономиката. Исторически в двете страни е имало лошо управление на разпределението на водата. По време на съществуването на СССР принципът на централно планиране надделява за няколко години напред, както и масовото производство. Този подход не е адаптиран към нестабилното водоснабдяване, което трябва да се решава ежегодно. Предполага се, че първоначално в Централна Азия винаги е имало достатъчно вода, това мнение вече се е утвърдило в съзнанието на хората. Но в региона преходът към частна собственост не беше осъществен достатъчно прозрачно, управлението беше продиктувано от политически цели, а не от фактори за рационално използване на природните ресурси. Но всъщност се надяваме, че разбирането на въздействието на изменението на климата, както и на пазарната конкуренция, ще принуди страните надолу по веригата да възприемат по -ефективен подход към управлението на водните ресурси. Всъщност има много възможности за подобряване на разпределението и управлението на водата. Източник: http://www.nauchensviat.eu/

Трудности при организирането и управлението на частни училища

Анализирайки структурните особености на общообразователните частни училища, е необходимо да се разбере, че това е доста сложен, продължителен и трудоемък процес. Следователно, за да се постигне успех и всеобщо признание в тази област, е редно основната отправна точка да води не към печалба, а да цели създаване на благоприятен микроклимат, допринасящ за максималното развитие на творческите и интелектуални способности на учениците. С какви трудности е необходимо да се справят основателите на частните образователни институции? За успешното изпълнение на поставените цели, е важно ръководният орган на училището да се погрижи за оптималната заетост на своята образователна институция. Правилно организираната реклама, както и използването на ефективни методи за популяризиране на дейността, със сигурност ще повишат степента на разпознаване на учебното заведение и ще привлекат повече потенциални ученици. По този начин основните трудности, с които се сблъсква човекът, решил да организира частно училище, включват: • Получаване на лиценз; • Създаване на целесъобразна учебна програма; • Наемане на сграда, която да отговаря на всички изисквания на Образователното Министерство; • Осигуряване на материално-техническо оборудване и т.н. С отдаване на нужното внимание при подбора на преподавателски и управленски персонал, ръководителят поставя основите за изграждане на отличната репутация на образователната институция и повишаване на нейния капацитет. Именно преподавателите и педагозите са тези, които създават доброто име на престижните частни училища. Родителите избират не само техническата база, но и знанията, които детето им ще получи. Преодолели трънливия път на съзиданието, една шепа ентусиазирани бизнесмени успяха да организират няколко престижни образователни институции на територията на столична община. Доколко това е бизнес и доколко призвание и благородно дело, е трудно да определим, но независимо от финансовите печалби, училищата, сформирани на частни начала, носят огромен капитал на страната ни под формата на добре обучени, тясно квалифицирани достойни граждани на България. Кои са основните причини за създаване на частните учебни заведения? На всеки няколко години в България се открива ново частно училище, като сред тези институции има както начални образователни заведения, така и университети. Не липсват и детски градини с изцяло частно финансиране, а сред тях има и такива, обвързани с някои от училищата, около столицата. Кой създава и финансира образователни институции и с каква цел? Има няколко съображения за подобно начинание. Идеята на част от училищата е да се осигури добро образование на децата на крупни бизнесмени, които влизат в ролята на учредители на съответните заведения. Те са насочени не толкова към финансовата печалба, а към качеството на предоставените знания. По правило не съществуват дълго, което показва, че училището следва да се управлява с добър търговски подход, за да просъществува. Друг мотив за учредяване на така наречените ЧСУ-та, е да се осигури обучението на децата на служители на големи компании и организации. Те се спонсорират от самите компании и са насочени главно към осигуряване на образование на европейско ниво. Такива учебните заведения са с тясно профилирани професионални дисциплини и с изучаване на чужди езици и приложни изкуства. Самата дейност е вид инвестиция в бъдещето на конкретната организация. Не бива да забравяме, че частното училище може да бъде създадено не само за осигуряване на достойно образование на децата, но и за реализиране на печалба. Дали обаче, когато финансовият мотив е водещ, резултатите са максимално добри? Отговорът би бил положителен, ако в преследване на високите приходи, се осигуряват нужните ресурси за предоставяне на качествен образователен ценз. Източник: tzarsimeon.bg

Как се пишат курсови работи

Курсовата работа е част от обучението във висшите училища и в процеса на писането ѝ се развива творческото мислене на студентите. Тя провокира изследователските търсения на студентите по време на семестриалното образование, излиза се извън руслото на репродуктивното възпроизвеждане на знания. Написването на курсови работи изисква проучване на повече литературни източници (монографии, статии, студии и др.), умения за селектиране, позоваване на научни публикации, а също и на такива, които са базови. Използваните източници се включват в списъка с използваната литература, като структурно се поставят в края след текста и се записват според страндартните изисквания. Според специализирания сайт kursoviraboti.com теоретичната рамка е задължителна, необходимо е студентът да е запознат с основни публикации по проблема, да работи с точни понятия и с категориално-понятийния апарат на дадената наука. Графичното оформяне на титулната страница е следното: университет, факултет, катедра, тема на курсовата работа, името на студента и на преподавателя, мястото и датата на изготвяне. Курсовите работи притежават следната структура: • Уводна част – може да се започне с представяне мотивацията за избора на дадена тема, да се докаже актуалността на изследвания проблем, да се уточни дали е в теоретичен план или ще е във връзка с практически проучвания. След това се изготвя т.нар. теоретична рамка или се изяснява кои методи ще се използват, кои термини се възприемат, кои дефиниции се смятат за приемливи. Позоваването на автори става според изискванията за цитиране в научен текст. • Основна част – включва анализи, логично идват обобщенията и изводите. Тук се представят целите и задачите в съдържателен аспект. Поместват се схеми, таблици с цел доказване на приетата теза. • Заключителна част – представят се основните изводи и заключение от изследователските търсения на студента. Логически и последователно се подреждат изводите, като могат да се посочат и съответни препоръки за практиката. Задължително е структурата да бъде балансирана – главите да са с относително равен обем. Недопустимо е курсовата работа да се състои от две глави, от които едната представлява 90% от обема на курсовата работа. Второто условие по отношение на структурата е тя да обхваща всички основни аспекти на избраната тема. Колкото по-детайлно разработена е структурата с глави и подглави, толкова по-малък е рискът повествованието да се отклонява от темата или да се повтарят отделни факти и анализи. Писането на курсова работа не е безидейно нахвърляне на цялата събрана информация по дадена тема. Събраните факти служат за обосноваване на анализите по темата и на направените изводи. Анализите обаче могат да се правят в най-различна насока. В някои случаи анализите и изводите са очевидни, срещат се в почти всички източници. Повтарянето им за пореден път от студента не доказва нито неговите качества, нито представлява някаква научна полза. Затова анализът на студента трябва да се концентрира около конкретен проблем свързан с темата, по който студентът има какво да добави към досега написаното в литературата. Този проблем се формулира под формата на въпрос във въведението на курсовата работа. По отношение на този проблем студентът може да развие теза. В изложението на курсовата работа чрез излагане на фактите и техния анализ се проверява доколко тази теза се потвърждава от събитията, до каква степен тя се припокрива с анализите на утвърдените специалисти по темата. В заключението се дава отговор на така формулирания проблем, като се резюмират изводите, направени в хода на изложението. Формулирането на проблема спомага да се свърже смислово въведението, изложението и заключението, да се направи връзка между фактите и анализите и в крайна сметка да се изясни какво точно се твърди в курсовата работа и каква е ползата от нея. Студентите имат свободата да формулират проблема, като имат предвид, че този избор ще предопредели съдържанието и на цялостното изложение на курсовата работа. Некоректно е във въведението да се формулира един проблем, а изложението и заключението да не дават отговор по него. Съдържанието следва да отговаря на темата. Недопустимо е изложението да се отклонява върху други теми, които нямат общо с темата. Недопустимо е и темата да не се изчерпи, т.е. съществени аспекти на проблема да не бъдат разгледани. Същото важи и по отношение на главите. Недопустимо е в дадена глава да се разглежда най-подробно въпрос, който ще влезне в друга глава. Заглавието на темата и на главите са рамките, в които се развива повествованието. Съдържанието обхваща фактология и анализи. Фактите се представят, като се посочва източникът на информацията. Не се представят само всеизвестни факти. Фактите, които се представят, трябва така да са подбрани, че да представят обективно проблема, като не се премълчава никой съществен негов аспект. Фактите следва да се анализират по начин, който позволява да се даде отговор на поставения въпрос. Представянето само на факти, без те да бъдат анализирани, е безмислено. Представяне на чужди анализи без фактите, от които са изведени, е некоректно. По отношение анализа на фактите студентът има свобода сам да изкаже мнение или да преразкаже мненията на авторитетите в областта. Анализът следва да бъде логичен, убедителен и безпристрастен. Емоционални коментари, реторични въпроси, възклицателни изречения нямат място в курсовата работа. Ако студентът защитава определена позиция по проблема, то той следва да представи солидни аргументи в подкрепа на тази теза и логично да я изложи. Следва да се има предвид, че колкото по-смела е една теза, толкова по-добре тя трябва да се аргументира. В противен случай проверяващият може да приеме, че аргументите в полза на тази теза не са достатъчно убедителни, тезата не е защитена и курсовата работа няма да получи добра оценка. Екипът на kursoviraboti.com съветва текстът на курсовите работи да се подрежда в следната поредност: 1) заглавна страница; 2) съдържание; 3) изложение; 4) използвана литература; 5) приложения. Заглавната страница съдържа названието на университета и катедрата, дисциплината, по която е курсовата работа, темата, имена и факултетен номер на студента, име на преподавателя, проверяващ курсовата работа, място и година. Съдържанието се оформя както съдържанието на една книга – то включва названията на главите и подглавите, на които е разделена курсовата работа, както и страницата, на която започват. Изложението обхваща основния текст на курсовата работа: въведение, изложение и заключение. Използваната литература представлява списък, който се прилага в края на курсовите работи. В този списък се посочват всички източници, които студентът е използвал при писането. В списъка източниците се посочват с автор, заглавие, издателство, място на издаване и година. Те се подреждат по азбучен ред по фамилията на автора, като първо се изреждат заглавията на кирилица, после заглавията на латиница. Ако освен книги са използвани повече от една статии от списания, интернет страници или материали от конференции, за по-голяма прегледност те могат да бъдат оформени в рубрики, отделни от книгите, но отново трябва да се спазва подреждането по азбучен ред. Приложенията включват избрани от студента допълнителни материали, които биха допринесли за по-нагледното представяне на информацията. Това могат да бъдат карти, таблици със статистическа информация, текстове на договори и др. Представянето на приложения не е задължително. Преподавателят определя в какъв обем страници трябва да се предаде курсовата работа. Обемът на курсовата работа представлява броя на страници на въведението, изложението и заключението. Заглавната страница, страницата със съдържанието, използваната литература и приложениета не се вземат предвид. Обемът може да бъде определен от преподавателя с фиксиран брой страници – например 20 стр. В такъв случай въведението, изложението и заключението не трябва да се разминават с повече от 10 % нагоре или надолу от фиксираното число, т.е. да варират под 18 или над 22 страници. Във всички случаи, когато студент промени шрифта, размера на буквите, междуредието или размера на полето, за да преправи една неотговаряща по обем курсова работа, така че да изглежда все едно обемът е спазен, това се взема предвид от преподавателя и по негова преценка курсовата работа може да бъде отхвърлена.

Как се изготвят дипломни работи

Дипломната работа обикновено е разработка с дължина, варираща между 50 и 100 машинописни страници, където студентът разработва проблем, отнасящ се до научната дисциплина, чийто курс той желае да завърши. Когато е издържал семестриалните изпити, студентът представя дипломната си работа пред комисия, състояща се от преподавателя, с когото “се прави” дипломната работа, и опонентите, които изказват възражения. Така се получава дискусия, в която взимат участие всички членове на комисията. От мненията на двамата докладчици за качествата (или недостатъците) на писмената работа и от способността на кандидата да защити позициите си комисията си съставя преценка. Специалистите от сайта kursoviraboti.com препоръчват темата на дипломната работа да отговаря на интересите на дипломанта (да бъде свързана с положените изпити, с неговите политически, културни и религиозни възгледи). Посочените извори е необходимо да бъдат достъпни, т.е. материално достижими за дипломанта. Материалите трябва да са “смилаеми”, т.е. духовно достижими за дипломанта, а методологическата рамка на изследването да отговаря на неговото образователното ниво и опит. Единият вид дипломна работа - бакалавърската теза - е предимно с теоретични компоненти. Тя се разработва от студента с помощта на научен ръководител, като темата й се обвързва с основната бакалавърска програма. Утвърдените изисквания за бакалавърските тези включват като препоръка и емпирична част, която е авторска, с нейни коментари, изводи и варианти на решения. Вторият вид дипломна работа - магистърската теза - съчетава теоретични и практически (приложни, експериментални) компоненти. Цели да покаже способността на завършващия да прилага наученото в нестандартни ситуации, да демонстрира академична самостоятелност и високи професионални умения. Разработва се от студента под ръководството на научен ръководител. Утвърдените изисквания за магистърските тези включват и наличие на емпирични материали и компоненти под форма на приложени резултати от собствени изследвания и проучвания, независимо от какъв характер са те: експерименти, анкети, клинични и параклинични наблюдения и регистрации, статистически изследвания в реално време или от архивни документации, становища и мнения на потребители и експерти. Всякакви компютърни регистрации, разработки и програмни реализации са очаквана и препоръчана компонента, придружена с подходящ илюстративен материал (разпечатки, листинги, екранни и демоверсии). Очакват се идеи и техни реализации, които могат да бъдат препоръчани за внедряване, експеримент или апробиране при определени условия. Модел на дипломната работа 1. Заглавна страница 2. Съдържание 3. Речник на използваните термини 4. Увод 5. Цел и задачи 6. Изложение 7. Заключение 8. Използвана литература 9. Приложения Заглавната страница на дипломната работа съдържа следната информация: 1. Имена учебното заведение, факултет, департамент, програма; 2. Тема на дипломната работа; 3. Дипломант, специалност, факултетен номер; 4. Научен ръководител (и ако има консултант); 5. Населено място, дата. Уводът не трябва да е нито много кратък (под 1 страница), нито много дълъг (над 5 и повече страници). В същността си един увод трябва да засегне следните въпроси: – Защо избраната тема на твоята дипломна работа е важна и актуална? За да напише тази част от увода, студентът може да се опре на следните въпроси: • Откога тази тема съществува? • Какво е развитието на темата (много кратка "историческа справка")? • Какви са проблемните области/въпроси, които се отнасят до тази тема? • Какво ще се случи, ако тези въпроси бъдат решени? – Какъв резултат ще се постигне, ако наистина въпросът се разреши (въпрос за приноса на изследването)? Цели задачи – трябва да се формулира цел на разработката - с какво тя е полезна и съществена. От поставената цел произтичат съответните задачи. Препоръчителни изрази, които могат да се използват, са: o Да се опише... o Да се определи... o Да се анализира... o Да се извърши... o Да се мотивира избора на... o Да се представят резултатите от... o Да се съпостави... o Да се препоръча... Използвана литература, цитиране и уебсайтове. При непериодични печатни издания в описанието са включени следните задължителни елементи: автор; колективен автор; заглавие; определящи характеристики, при някои видове издания; том; поредност; местоиздаване; година на издаване; ISBN. При периодични печатни издания в описанието са включени следните задължителни елементи: заглавие; източник; година и брой; местоиздаване; година на издаване; брой; ISSN. При електронни носители и уеб адреси са включени следните задължителни елементи: имената на авторите; заглавието на материала (в кавички); заглавието на целия труд (в курсив или подчертано); дата на публикацията; точен адрес на източника (в триъгълни скоби); дата на достъп (в кръгли скоби). На самата защита студентът представя експозе и евентуално презентация на електронен носител (времетраене на презентирането – макс. 15 минути). Целта на презентацията е в кратък и нагледен формат да осигури пълноценно представяне на разработката. Ето какви указания и изисквания при разработване и оформяне на дипломните работи се дават във Военна академия „Г. С. Раковски”(откъс): 3.2.1.Методически указания за разработване и комплектоване на дипломна работа. Дипломната работа като книжно тяло трябва да съдържа следните основни компоненти: • Заглавна (титулна) станица (Приложение 3); • Задание за разработване на дипломната работа; • Отзив на научния ръководител (Приложение 4); • Допуск от началника/ръководителя на катедрата (Приложение 5); • Рецензия от избран рецензент (Приложение 6); • Съдържание (Приложение 7); • Разработка на темата, съдържаща: увод, изложение (основна част), заключение; • Библиографска справка (списък на използваната литература); • Приложения. Отзивът, допускът и рецензията на дипломната работа се попълват собственоръчно от лицата, определени за това. 3.2.2. Съдържание и ред за оформяне на разработката на темата. I. Уводна част. • В увода трябва да се посочи актуалността на темата на дипломната работа, ясно да бъдат формулирани научният проблем, целта (целите) и задачата (задачите), чрез решаването на които ще се постигне изпълнението на поставената цел на разработката за разрешаването на формулирания проблем. • Обосновано трябва да бъдат представени използваните научно-изследователски методи за решаване на поставените задачи, както и възможните ограничения, в рамките на които се търси решение на проблема. • Препоръчително е обемът на уводната част да бъде не повече от 5 машинописни страници. II. Изложение (основна част). Основната част на дипломната работа е с характер на теоретична разработка, методическа разработка или комбинация от тях. Някои дипломни работи, в зависимост от характера на тяхната тема, може да съдържат и практико-приложна част във вид на програмен продукт, макет, модел или друг продукт на изследването на дипломанта. Основната част на дипломната работа се разработва във вид на глави, раздели, точки и подточки в тях. Изисквания: • Дипломантът трябва да демонстрира добро познаване на теорията, свързана с проблема и да цитира коректно ползваните литературни източници. • На тази основа трябва да бъде разработен и обоснован модел на изследване на избрания проблем, които включва ясно формулирани хипотези (предположения за съществуващи закономерности, причини за предполагаеми проблеми), ясно формулирани методи за набиране на емпирична информация, ясно формулирани методи за анализ на информацията. • Базирайки се на формулирания модел за изследване, дипломантът трябва да събере емпирични данни, като коректно идентифицира източниците на информация. • С помощта на подходящи аналитични методи трябва да се направи анализ на данните. • Препоръчителен обем на основната част – в рамките на 50 - 55 машинописни страници. Всяка глава започва на нова страница, а след нейното завършване се формулират и изписват изводи по нея; След разработване на всяка една глава и изводите по нея, дипломантът задължително я предоставя за преглед на своя научен ръководител; Когато основната част съдържа методическа разработка, се спазват изискванията на общата методика и методиките на съответните дисциплини, в чиято област е темата на дипломната работа. В методическата част като приложения към решаването на конкретна задача може да бъдат представени планове, графични, текстуални части и анекси към тях, комплект от планиращи документи, разчети и други документи. Практико-приложните разработки с характер на програмни продукти или приложения, работещи с пакета Microsoft Office се представят на DVD или CD като приложение към дипломната работа. Същите се демонстрират на защитата пред държавната комисия. III. Заключителна част. В заключителната част се включват общите (заключителни) изводи и препоръки и заключението по дипломната работа. Общи изводи и препоръки: • Трябва да съдържат обосновани общи самостоятелни изводи, прогнозни очаквания и препоръки за практиката. • Могат да бъдат очертани идеи за бъдещи изследвания като продължение на направеното от дипломанта, възможност за прерастване на темата в докторантура. Заключение: В него дипломантът обощава: • доколко е постигната целта и изпълнението на задачите от увода на дипломната работа; • възможността за използване на резултатите от дипломната работа в учебния процес на висшите военни училища, щабовете и войските; • други незасегнати в общите изводи препоръки. По време на цялостната работа върху дипломната работа, дипломантът има право да ползва методическата помощ от своя научен ръководител. 3.2.3. Технически изисквания при оформяне и подготовка на дипломната работа за печат: • Формат:стандартна машинописна страница А4 – 30 реда, 60 знака на ред. • Цвят: бяла; 3.2.2.1. Параметри на текста в разработката на дипломната работа: • Page Setup/Margins/Top – 2 cm • Page Setup/Margins/Bottom – 2 cm • Page Setup/Margins/Left – 3,5 cm • Page Setup/Margins/Right – 1,5 cm • Font- Times New Roman; • Font style - Regular; • Size- 14; • Paragraph/line spacing/1,5 lines; • Paragraph/General/Alignment/ Justified; • Цвят на текста – черен. 3.2.2.2.Номерация в дипломната работа За конструиране на теоретичната част - главите, разделите, точките и подточките в тях да се използва десетичната структура на Heading до 4 разряда както следва: • Размер на глава: Heading 1 с размер 17; • Размер на раздел или точка: Heading 2 с размер 16; • Размер на подточка: Heading 3 с размер 15; • Следващ разряд: Heading 4 с размер на основния текст14; • Цвят на Heading- черен; • Heading style-bold В полето Footer страниците да се номерират долу в дясно като се показва общия брой страници и конкретната такава (например 2/12) с размер на шрифта съвпадащ с размера на шрифта на основния тест. В полето Header центрирано в ляво се изписва темата на дипломната работа с размер на шрифта 10 и Italic. Първата страница не се номерира; Номерацията на онагледяващи дипломната работа елементи като фигури, таблици и формули е отделна за всеки един от тях и се извършва във възходящ ред за цялата разработка (Приложения 8, 9 и 10). Освен това фигурите, таблиците и приложенията се именуват.

Как се пишат есета

Думата есе по произход е френска и буквално означава “опит”. Eднотомният тълковен речник на френския език Robert я обяснява по следния начин: “Резултат от опит; първите писмени текстове на някого, който прави опити да пише в рамките на определен жанр”. Думата „есе“ означава също така “съчинение в проза, неголямо по обем и със свободна композиция, изразяващо индивидуални впечатления и размишления по конкретен повод или въпрос и поради това непретендиращо за определяща или изчерпваща трактовка на предмета”. Този вид есе по правило предполага, че поставеният проблем се разглежда от субективна гледна точка. То може да има философски, историко-биографичен, публицистичен, литературно-критичен, научно-популярен или изцяло белетристичен характер. През ХХ век писането на есета се превръща в престижно занимание, а етикетът “есе” започва да се лепи на най-различни произведения. Днес такива могат да се окажат и бележката, и научната монография, което неминуемо се отразява на различните школски интерпретации на жанра. Есето представлява писмен текст. Въпреки характерната за жанра свобода, есето не е сбор от несвързани изречения. То притежава всички характеристики на писмения текст - смислова и формална свързаност, граматичност, информативност и завършеност. Есето притежава всички характеристики на аргументативния текст. Отличаващото е свободната форма, субективната гледна точка, непретендираща за изчерпателност, и равнопоставеността на използваните аргументи, независимо дали те са резултат от сериозно научно изследване, или са почерпени от житейския опит на автора. Академично есе Специалистите от сайта kursoviraboti.com уточняват, че академичното есе е научно-учебна форма и изпитна задача, която, използвайки широките възможности на есето като жанр, проверява езиковата и комуникативната компетентност на студентите и по този начин ги подготвя за писането на изискващите по-сериозна проучвателна работа и по-голям обем академични текстове, които самите студенти трябва да създават в процеса на своето обучение. На изпита по академично есе студентите показват, че: • могат да открият съдържащия се в зададената тема проблем; • способни са да заемат определена позиция по отношение на този проблем; • могат да изразят тази позиция като ясно и точно формулирана теза; • способни са да защитят тази теза по един разумен начин, като представят достатъчно на брой убедителни аргументи; • могат да създадат един смислен, свързан, аргументативен текст, в който да покажат, че владеят правилата и възможностите на българския книжовен език. Целите на есето се свързват с представяне и защита на личното мнение (информативно-познавателни есета) и с убеждаване на събеседника (читателя, аудиторията) в правотата на изказаното мнение (убеждаващи есета). Академичното есе има някои особености, които го отличават от есето като литературен жанр. То се пише по предварително зададена тема; трябва да отговаря на определени критерии, които налагат точно определена структура (академичното есе задължително съдържа ясно заявена теза, което не е задължително за есето като литературен жанр например) и има ограничен обем. Структурно-композиционен модел на академичните есета Академичните есета съдържат увод, изложение и заключение. • Уводът представя специфичния аспект на темата, който ще бъде разгледан в есето, и заявява основната идея на текста, формулирана в тезата. Добрият увод запознава читателя с реда на изложението, предизвиква вниманието на читателя и го ориентира за съдържанието и посоката на развитие на есето. Категорично се формулира тезата, която ще се доказва, позицията, която ще се отстоява. Студентът трябва да акцентира върху значимото и същественото. Фокусира вниманието си върху даване на отговор на въпросите – Кой?; Какво?; Къде?; Кога?, предизвиква вниманието на читателя и го ориентира за съдържанието и посоката на развитие на есето. Тезата е основна, водеща, главна мисъл на есето, която изразява и разкрива целта на есето. Трябва да бъде кратка и ясно формулирана, да бъде добре осмислена и определяща вярната посока на есеистичното изложение. Изисквания към тезата:  Тезата трябва да бъде единна и еднопосочна. Не се допускат противоречиви идеи в едно изречение.  Тезата не трябва да бъде във вид на въпрос с отворен край.  Тезата трябва да заявява една-единствена водеща цел.  Тезата трябва да бъде формулирана като положително твърдение.  Тезата трябва да бъде интересна за читателя, да внушава доверие чрез изразената в нея авторова позиция.  Тезата може да бъде драматична, интригуваща, предизвикателна, но най-съществено и важно е да бъде защитима. Възможни подходи за начало на есето са:  Реторичен въпрос.  Използване на конкретен факт.  Въведение чрез общо съждение.  Директно уточняване на темата.  Въведение чрез повествование.  Цитат.  Сравнение.  Акцент върху дума или израз.  Диалог.  Статистически данни.  Лично наблюдение.  Използване на афоризми, максими, правила, сентенции. • Изложението се състои от поредица от абзаци, всеки един от които има за цел да потвърди, обоснове или обясни заявената теза. Изложението е свободно, но не хаотично в своята структура (аргумент – доказателство). То се организира логически, целенасочено и се откроява с емоционалната съпричастност на автора. Основната част се разделя на параграфи и абзаци. Доказателствата се събират от различни източници. Студентите следва да разграничават факт от мнение, да оценяват силата на аргумента, да преценяват дали той е достоверен, дали е силен или слаб, дали има връзка с тезата и дали ще подпомогне процеса на доказване. Модели за организация на основната част са: • Хронологичен ред. • Пространствен ред. • Причина и следствие. • Сравнение и противопоставяне (открояват се сходствата и различията). • Въпроси и отговори (посочва се същността на проблема, след което се предлагат едно или няколко решения). • От общото към частното и обратно. • Възходяща или низходяща градация на аргументите. Основното за тези модели е извеждането на аргументи (подтези, микротези) в тематични изречения, оформени в образци, включващи значими и разнообразни доказателства. Избягват се прекалено общите констатации. Чуждите идеи трябва да са ясно разграничени от собствените, които са логически съгласувани помежду си. • Заключението резюмира основните идеи или прави обобщение. То може да предложи изводи, да даде препоръки за решаване на проблема или да представи прогноза. Заключението е обобщение на основните аргументи, с които е защитена тезата на есето. Заключението трябва да убеди, че съчинението е пълно, цялостно и завършено. Препоръчително е да не се повтарят основните изводи, изречения или извадки от изложението, а да се покажат умения за обобщаване. Разграничават се няколко вида академични есета: • Описателно есе, в което се представят познанията за предмета. • Обяснително есе, в което се очертават и извеждат логическите връзки. • Аналитично есе, в което предметът се описва, като се подразделя на съставни части. • Дефинитивно есе, в което се разглеждат различни интерпретации на термини. • Сравнително есе, в което се сравняват различни тези, становища, точки, т.е. посочва се дали са сходни или различни. • Оценяващо есе, в което се оценяват качествата на различни точки, параграфи. • Аргументативно есе, в което се представят доказателства с цел доказване на теза. Специалистите от сайта kursoviraboti.com препоръчват обобособяването на няколко етапа при писането на есетата: Подготовка • Избор на темата. • Отстояване на целта (позицията). • Събиране и подреждане на информацията. • Обмисляне на композицията. • Изготвяне на план на текста. Писане на текста. • Наличие на причинно-следствена връзка между факти и явления. • Съпоставяне и противопоставяне на факти и явления. • Примери, отразяващи конкретни факти и явления. • Цитати. • Литературни въпроси. • Други художествени изрази и средства – антитеза, сравнения, градация. • Статистически данни. КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНКА НА ЕСЕТАТА Критерии Показатели 1. Тема на есето - да е значима и интересна за читателя; - да е добре разбрана, осмислена и целенасочена; - по-важните й аспекти да са равностойни. 2. Интерпретация на темата - да бъде оригинална; - да бъде предизвикателна или поне да не съвпада с обичайните, предсказуеми насоки на интерпретиране; - да преобладава аналитичният подход. 3. Комуникативност - предава ясно послание на читателя, да отговаря на неговите очаквания и интереси; - изложението да е интригуващо и убедително. 4. Теза (основна мисъл) - кратка и внимателно обмислена; - ясно формулирана, определяща вярната посока на есето. 5. Съдържание (аргументация и факти) - твърденията да са обосновани със значими и разнообразни доказателства; - идеите да са ясни и логически развити помежду си; - чуждите идеи да са ясно разграничени от собствените; - фактите да са проверени и коректно представени; - цитатите да са правилно подбрани и подходящо да се вписват в контекста на аргументацията. 6. Организация (архитектоника) - стройна, логическа организация на цялото есе; - уводната част да привлича вниманието на читателя и да го ориентира за съдържанието на есето; - заключението да е убедително и естествено да произтича от казаното преди. 7. Стил - избягват се в максимална степен клишетата и многословието; - правилен подбор на лексикални и синтактични средства, на реторични ефекти, на реторични въпроси, използване на афоризми, сентенции и правила. 8. Грамотност и оформяне - да не се допускат съществени грешки – граматически, стилистични и пунктуационни; - графически правилно оформяне на есето. Основните критерии, по които се оценява академичните есета в Нов български университет, са: I. УМЕНИЯ, СВЪРЗАНИ С ОРИЕНТАЦИЯТА СПРЯМО ОПРЕДЕЛЕНА ТЕМА 1. Добре е разбран обемът на темата. 2. Есето е изградено като сложна структура, основана на идеята да се реши проблем. II. УМЕНИЯ ДА СЕ ИЗГРАЖДА ТЕЗА 1. Тезата е свързана с темата. 2. Тезата е добре формулирана, ясно заявена във встъпителната част на писмената работа. 3. Избрана е подходяща теза, доказуема в рамките на няколко абзаца. III. УМЕНИЯ, СВЪРЗАНИ С ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ТЕКСТА 1. Ясен метод на организиране на логическия ред от подтези и аргументи. Налице е стройна структура, като се използва ясно откроен модел или съчетание от няколко модела. Координирани помежду си подтези. 2. Обвързаност на въвеждащата и финалната част. 3. Ясни логически преходи между частите на есето, в частност – между абзаците. 4. Всеки абзац е организиран около добре обмислено тематично изречение и е структуриран добре. 5. Логическа кохезивност на всяко ниво на текста. IV. УМЕНИЯ, СВЪРЗАНИ С АРГУМЕНТАЦИЯТА 1. Наличие на логически изведен ред от подтези, подпомагащи основната теза. 2. Наличие на специфична аргументация, отнасяща се до подтезите. 3. Адекватност на аргументацията. Използваният доказателствен материал е подчинен на доказването на тезата. Липсват самоцелни или неуместни аргументи. 4. Аргументите са свързани пряко с подтезата, на която служат. 5. Избегнати са възможните грешки в доказателствената част: неуместен в случая авторитет, неточна дефиниция, фалшиви аргументи, подвеждащи силогизми. 6. Достатъчност на аргументацията. Аргументите убедително доказват съответната подтеза и подпомагат доказването на тезата. V. ГРАМАТИЧЕСКИ УМЕНИЯ 1. Синтактически правилно изградени изречения. 2. Отсъствие на правописни и пунктуационни грешки. 3. Граматическа кохерентност на текста - съгласуваност на времената, умение за правилната употреба на предлозите и т.н. VI. СТИЛИСТИЧЕСКИ УМЕНИЯ 1. Уместност на употребата на метафорични, идиоматични, паремийни и други конструкции. 2. Обоснован, предварително избран стил на писане. 3. Отсъствие на грешки, свързани с непознаване на семантиката на думите.

Как се изготвят казуси

Казусът е метод, при който се представя една проблемна ситуация, която е обект на анализ, с цел открояване на различни алтернативи за решение. Казусът може да бъде описание на случай, част от документ, филм и пр. Чрез използване на казуси може да се провери прилагането на теоретични постановки на практика, изпробването на различни техники в една реалистична или симулирана ситуация. Специфичните особености на казусите са: • Представя един проблем, техника, човек, клиентска група и др. с максимално много детайли. • Базира се на факти и на реален житейски сюжет. • Приближава се максимално до един проблем или до истинския живот. • Казусите могат да се свържат с теоретични постановки и служат за илюстрирането на теорията или за нейното оспорване. Според специализирания сайт kursoviraboti.com казусът може да се използва за анализирането на конкретен проблем и формулиране на препоръки, както и за онагледяване или оспорване на изучавани теоретични постановки. Като изпитна форма казусите са особено подходящи за оценяване на: • Нетрадиционна интерпретация на проблем. • Алтернативни решения. • Умението за формулиране на изводи, предложения или недостиг на информация, формулиране на нови идеи, ако те не фигурират в предварителните условия. • Умения за избор на нетрадиционни подходи, стратегии, решения. • Умения за преценка на риск, за откриване на противоречия в твърдения, представени като истина. Разработването на учебните казуси минава през три етапа: • Разбиране на заданието – това означава да знаете какво се изисква от вас в подробности; • Събиране на литература и допълнителна информация – за разработването на казусите трябва да разполагате с определени материали, данни и т.н.; • Анализ и синтез – необходимо е цялата информация да бъде анализирана, въз основа на което да се изведат тенденции, основни изводи, обобщение на темата. В повечето случаи самите задания на даден казус изискват от студента да направи връзка между теоретичните постановки и практическите връзки с тях, т. е. иска се теорията да бъде приложена на практика. Специалистите от kursoviraboti.com препоръчват да се спазва определена вътрешна логика и структура на казуса: • Въведение – какъв е проблемът, връзка с други проблеми, източници, свързани теми и т. н.; • Изложение/Решение – анализ на проблема и свързаните тематики, методика, ако е нужно, същинско решение, изводи и друга допълнителна информация. Изложението обикновено е разделено на подточки; • Заключение – представлява обобщение, набелязва главните изводи и препоръки; • Източници – всички източници, които са използвани При оценяването на казусите се отчитат начинът на разсъждения на учащия, даването на повече алтернативи за решение на проблема, привежданите аргументи в защита на различните позиции, начините на “излизане” от проблемната ситуация (формулиране на изводи). Оценяването се свързва с целта, за която е използван казусът, и нейното постигане. За висока оценка е необходимо използването на актуални данни според предмета и заданието, като е препоръчително данните да са поместени в таблици, графики или диаграми. В България казусите се прилагат в Нов български университет, Университет за национално и световно стопанство, Стопанска академия „Димитър Ценов”, Международно висше бизнес училище и много други колежи и университети.

Как се правят презентации

Презентациите могат да бъдат самостоятелни или групови (екипни). Във втория случай са необходими умения за работа в екип. Всяка презентация има цел (подцели), задачи, план и структура. Основните елементи на структурата според специалистите в сайта kursoviraboti.com са: • увод, • основна част • заключение. Презентациите се използват като метод за устно изпитване – както при текущо, така и при финално оценяване. Специалистите от kursoviraboti.com съветват оценяването да се извършва чрез предварително определени критерии и показатели, които отразяват процеса на планиране и реализиране на презентацията. Сред най-често използваните индикатори са: • Идентифициране на целта и задачите на презентацията. • Идентифициране на характеристиките и потребностите на аудиторията. • Планиране на съдържанието, дейностите и времето. • Разпределяне на времето. • Организация на залата. • Подбор и подготовка на материали за презентацията. • Структура на материала. • Убедително представяне на презентацията. • Подходящ тон и стил на гласа. • Скорост на говорене. • Използване на подходящи жестове и пози (език на тялото). • Връзка с аудиторията. • Отговаряне на въпросите. • Справяне с нервното напрежение.

Как се разработват проекти

Учебните проекти са вид учебна задача, свързана с решаването на проблем, с който учащите не са се занимавали преди това. Като всички проекти и учебният проект е ограничен във времето, има специфични цели, предварително планирани, очаквани резултати и предварително планирани дейности за постигане на резултатите. Според специалистите в сайта kursoviraboti.com основните характеристики на учебния проект са: • Той е “уникален” – има специфична цел. • Основава се на изследователска работа. • Фокусиран e върху една тема, която се изследва в дълбочина. • Излиза извън рамките на познати модели за изследване на проблем. • Ограничен е във времето. • Изисква наличието на добри управленски умения – за планиране, организиране и управление на времето. Всеки проект съдържа: наименование, цел (цели) и задачи, целева група, дейности, резултати, а при по-голям проект – описание на екипа и финансов план. Чрез работата по проекти могат да се оценят уменията за планиране и организиране на различни дейности, свързани с изпълнението на определени учебни задачи (индивидуално или екипно). Има широка приложимост в различните учебни дисциплини. Може да се използва както за текущо оценяване, така и за финално оценяване. Критерии за оценяване на проектите могат да бъдат: • Избор и формулировка на темата на проекта. • Конкретизиране на задачите. • Подбор на подходящите методи за изпълнение на проектната задача. • Начини на отразяване на събраната информация. • Подбор на хората (екипа) и разпределението на задачите между тях. • Източниците (хора, материали) и местата за реализиране на проекта. • Отчет (доклад) за извършената работа. • Спазване на крайния срок. За оценяването на всеки проект се изработват критерии и показатели. Критериите, които най-широко се използват, са относно: • Целите (ясни, конкретни, реалистични). • Дизайна на проекта. • Качеството на резултатите.