Блог за Образование и обучение

Блог със статии и интересни факти в категория Образование и обучение

Блог » Образование и обучение

VitanaVitana

Важни ли са дипломите днес

Всичко е игра, но с истински последствия, геймифицирането при наемане и обучение на служители вече е сериозен фактор в сферата на човешките ресурси. Една от причините са много бързо възникващите нови професии, които изискват и нови умения. Те често не могат да бъдат усвоени в университетите или се развиват толкова светкавично, че докато студентите завършат петгодишното си обучение, са се появили много нови изисквания за умения, които трудно могат да бъдат оценени по документи и доказани само с наличието на диплома. Вече масово в обяви за работа в САЩ и Европа пише, че се търси не анализатор или инженер, а мотивиран човек, готов да се учи и развива непрекъснато за целите на съответната позиция. Най-важното качество вече е способността да се ориентираш бързо в непозната среда или конкретен казус и да потърсиш необходимата информация, която умно да синтезираш и използваш. Компаниите на свой ред инвестират много повече във вътрешни обучения. Освен новите професии се променя самата работна среда, както и отношението на днешните хора към работата вече е съвсем различно. Известната белгийска терапевтка Естер Перел в новия си подкаст How's Work, посветен именно на работата в един бурно променящ се свят, акцентира върху новите модели. Според нея, докато преди структурите са били ясни, йерархични и хората са знаели професионалната си траектория (университет, специализация и след това кариера в една област), днес всичко е много по-гъвкаво, интердисциплинарно и неформално. "Безкрайният избор, всички тези възможности за обучение, изява в различни сфери и технологии, които ни позволяват да работим, откъдето поискаме, колкото часове решим и да преценяваме темпото си на кариерно израстване, освен че носят свобода, ни натоварват психически с много отговорности", разсъждава Перел в подкаста си. Тя ни напомня, че докато предишните поколения са живели в икономиката на услугите, ние живеем в икономика на идентичността, в която именно домът и професията ни помагат да изградим самосъзнанието си и чувството си за принадлежност. Пътят към търсенето на перфектната работа може да мине през различни етапи: университет, онлайн курсове, самообразоване, обучение в голяма корпорация, преквалификация. Всъщност с удължаването на средната продължителност на живота и динамично променящата се среда се очаква, че хората ще се преквалифицират по няколко пъти в рамките на своя активен живот и ще имат много разнообразни професии. На този фон според световната статистика е много по-малко вероятно представителите на поколението Z (родените след 1997 г.) да кандидатстват в университет в сравнение с предходното поколение - милениалите. По данни на Световния икономически форум 75% от сегашните двадесетгодишни смятат, че висшето образование не е единственият начин да получат добра квалификация и солидни знания. "Университетското образование се адаптира бавно, защото има нужда от качествен скок, не само промяна на учебната програма", смята проф. д-р Райна Гаврилова от катедра "История и теория на културата" в Софийския университет. Тя сравнява нашето всекидневие тук и сега с модерната просвещенска идеология, която е изградена върху култа към разума, експертността, трупането на знания. Преди беше прието, че количественото натрупване на знание води до качествена промяна като разбиране, творчество, иновация. "Днес средата e съвършено различна, цялата информация е на два клика разстояние и който има нужда от нея и най-вече когато има нужда, си я намира лесно. Ние, преподавателите, се сблъскваме с проблема на какво точно да учим студентите", казва проф. Гаврилова. И все пак, какво обещават университетът и дипломите днес? "Дипломите за бакалавър или магистър все още са прагът в държавната администрация и културните институции за разлика от бизнеса, където често талантът и сръчността са достатъчни." Същевременно твърде големият брой висши учебни заведения в България е една от причините за девалвацията на дипломите. Според Райна Гаврилова петдесет университета за страна със седем милиона население звучи смехотворно, пилее се ресурс, а дипломите се обезценяват. "Трябват да се закрият голяма част от университетите", казва тя. В тази ситуация бизнесът разчита на всички нови форми на обучение и онлайн курсове. Но също и на сътрудничество с ВУЗ-овете. Според Гаврилова проблемът е, че когато отговорността е в потребителите сами да конструират и структурират знанията си, не знаем до какво ще доведе това - "засега никой няма отговор, мисля, че и работодателите нямат". Работодателите търсят всички възможни начини да се справят с недостига на специалисти в почти всички сфери. "Компании от финансовия сектор правят презентации в гимназиите, опитвайки се да привлекат абитуриентите веднага след като завършват, да започнат да работят за тях с обещанието да ги обучат", казва Иван Шербанов, Delivery Manager в Manpower Bulgaria. Той е с над дванадесет години опит в набирането на персонал и вижда осезаемите промени, ставащи почти ежедневно. Един от примерите напоследък е със специалист, който започва работа на позиция data analyst със стартова заплата от 6000 лв. и без висше образование. Другият пример от практиката му е системен администратор, който дори не завършва средното си образование във Френската гимназия, но започва работа в голяма IT компания от най-ниското ниво и се изкачва на по-висока позиция със заплата 7000 лв. "Напоследък онлайн обучения и курсове, които са експертно профилирани и отговарят точно на необходимите умения за дадена позиция, имат повече тежест от някои дипломи за висше образование", наблюдава Иван Шербанов. Естествено, въобще не говорим за юристи, лекари, строителни инженери и други професии, при които е ясно, че завършеното висше образование е абсолютно задължително. А има и напредничави факултети, които са стремят да работят в тясно сътрудничество с бизнеса. "Стремим се да сме актуални и каним работодатели и големи компании да ни консултират всяка година как да обновим учебния си план", казва Климент Найденов - новият декан на Геолого-географския факултет. Те работят в тясно сътрудничество с компании като ESRI Bulgaria, SAP, "Геотехмин", "Асарел". Иван Шербанов подчертава, че в България все още за ръководни ключови мениджърски позиции работодателите държат на диплома за магистър. "Трябва да се прави разлика в нивото на усвояване на компетенции. Висшето образование e важно за управлението на все повече и все по-комплексни функции, продукти и процеси. Същевременно обучението, било то под формата на онлайн курсове или директни обучения, става все по-важно за извършването на основни и конкретни функции", казва Иван. Заключението му е, че преквалификацията е все по-необходима. Михаела Иванова е филолог с успешна кариера зад гърба си в международна компания, където е стигнала до мениджърска позиция и висока заплата, но след второто си майчинство не иска да се връща в корпоративния свят. Същевременно е наясно, че ако стане преводач на свободна практика, не би могла да изкарва такъв доход. А след като изчита редица проучвания, според които преводаческата професия е сред тези, които скоро ще се превърнат в излишни, решава, че ще започне да програмира. "Най-смешното е, че нямах представа точно какво правят програмистите. Според мен това е общ проблем. Хората си мислят, че всички пишат код. Оказа се, че не е така", обяснява Михаела. Тя проверява магистърските програми по информационни системи и компютърни науки в българските университети, но всички са с присъствени форми, което й е абсолютно невъзможно, докато работи и гледа двете си деца. Онлайн курсът "Увод в компютърната наука" на "Харвард" в сайта edx.org обаче се оказва безплатен (ако не искате сертификат) и тя го минава целия на топло от вкъщи. След това се спира на програмния език Python, изкарва и редица курсове по data analyst, статистика от Колумбийския университет, за който взима и сертификат. Две години по-късно тя вече работи като data anаlyst, използвайки езика Python за голяма международна компания. От вкъщи. "Продължавам да се уча всеки ден. Имах и късмет програмирането да ми е много, много интересно. Въпреки че работя като data analyst, все още се възприемам като "филоложка, която кодира". От друга страна, вече съм филоложка, която може да скрейпне съдържанието на сайта на фирма, за да го преведе." Михаела Иванова въобще не е изключение - преквалифицирането и потапянето в новите професии на бъдещето не е свързано само с програмиране, big data или изкуствен интелект, хуманитарните и творчески професии също имат бъдеще и съвсем изненадващи нови приложения. Преди дни от българската компания за SEO оптимизация и Content Marketing стратегии, успешно стъпила на американския и европейския пазар, публикуваха обява за работа с няколко забавни езикови и логически задачи, подканяйки всеки, който може да ги реши, да кандидатства при тях, без значение от образованието си. От задачите е ясно, че търсят човек, който владее много добре българската граматика и правопис, но никъде не пише, че трябва да е завършил българска филология. "Нямаме конкретно изискване за образование, защото предпочитаме да обучавам екипите си сами чрез вътрешна система за обучение и мини-Wiki", казва Никола Минков, CEO на Serpact. Неговото наблюдение е, че докато се дипломират студентите в някои специфични дисциплини, наученото вече е почти непотребно (изключваме основите). "Разбира се, това се отнася за SEO оптимизация и Content Marketing, в които сме профилирани. Тези, които не следват, като че ли се адаптират по-добре, но всичко зависи и от характера на човека." Българските разработчици на софтуер за 3D визуализация "Хаос груп", които бяха един от 18-те носители на "Оскар" за технологични постижения в киното за 2017 г., също са на мнение, че не дипломите са най-важното, когато избират хора. Сред служителите им има възпитаници на едни от най-престижните учебни заведения в света като Oxford, Yale, London Business School, но и страхотни специалисти без висше образование. "За нас знанията, уменията и желанието на човека да се развива са водещи пред дипломата", споделя Радост Стайкова, специалист "Подбор на персонал". Те развиват служителите си с обучения и очакват от тях преди всичко висока мотивация. Дигиталната агенция Despark са още по-категорични в позицията си: "Вярваме, че можеш да научиш човек на умения, но не можеш да промениш характера му. Затова при нас университетската диплома има по-малка тежест от индивидуалните качества на кандидата - любопитство, емпатия, инициативност, комуникативност", казва Chief Culture Officer Надя Илчев. И въпреки подчертано демократичното и напредничаво отношение от страна на някои работодатели част от професиите на бъдещето реално могат да бъдат усвоени в университет. В Геолого-географския факултет на Софийския университет от този семестър започва да се преподава новата специалност геопространствени системи и технологии. "Ще запълним част от непрекъснато нарастващия дефицит в страната от кадри, които работят с геопространствени данни и информация, както и с IT приложения, базирани на геоинформационните технологии", казва деканът на Геолого-географския факултет Климент Найденов. Според него при тях се подготвят студенти за професии на бъдещето като оператор на дрон, брокер на данни или специалист по възстановяване на екосистемата. Над 80% от информацията, с която борави човек всеки ден, използвайки телефон или компютър, има пространствен компонент. Геопространствената информация е от ключово значение за решаването на някои от най-съществените проблеми на нашето съвремие - климатичните промени, опазването на околната среда, процесите на урбанизация, подобряването на ефективността на транспорта и транспортните системи. Затова и според доц. д-р Климент Найденов именно техният факултет би могъл да подготви този тип така търсени специалисти. Слагат акцент и върху интердисциплинарността - предлагат магистърска програма "Регионална сигурност" заедно с центъра за компетентност КВАЗАР; обединяват квантова комуникация, сензорика и управлението на риска чрез интелигентни системи за сигурност. При толкова много възможности в съвременния свят - от университетско обучение, до курсове, онлайн платформи, уебинари и виртуални пространства, в които обучаващите се да си помагат или да се учат взаимно, хората наистина могат да се объркат. Свободата и големият избор пораждат и голямо психическо напрежение от усещането, което има съвременният човек, че наистина всичко зависи от него, отбелязва и терапевтката Естер Перел. Може би затова във възход е и една друга сравнително нова професия - коучинг. Коучът е специалист, който при лична консултация би могъл да ви насочи в личното ви и професионално развитие. "Клиентите, с които основно работя, идват от корпоративния свят и изводът ми е, че често проблемът им не е, че не притежават знания и умения, а че не работят това, което умеят най-добре", казва Веселка Цочева, сертифициран коуч. Тя споделя, че след 20 години опит като обучител, в момента е много по-мотивирана да работи като коуч, защото техниките, които прилага в работата си с хората, им помагат да преценят правилно дали наистина им липсват знания или фокус, увереност в себе си и убеденост в кариерния избор. "Много често някой започва да учи, защото си мисли, че ще може да компенсира липсата на увереност с натрупване на знания." Тя съветва клиентите си да инвестират целенасочено в развиването на умения и изграждането на правилната нагласа, както и на способност бързо да се ориентират. "Важно е знанието да се трансформира в устойчива практика и в навик, което конвенционалното образование трудно ще го даде, защото по-голямата част от университетското образование все още е ориентирано към натрупване на знания", казва Веселка Цочева. Според нея най-ключови днес са способността за учене, мисловната гъвкавост, социалните умения и чуждите езици. Според Естер Перел работата за съвременния човек вече не е просто платено занимание, тя трябва да е призвание. Доказателство за това е езикът, с който говорим за работата си, възприет и от корпорациите - вече се говори за "чувство за принадлежност", "смисъл", "мисия", "идентичност". Затова работодателите често избират служителите си по качества, които са по-скоро релевантни при избора на приятел или партньор, и тези качества и уменията сякаш изместват по важност дипломите. Служителите от своя страна подхождат към избора си на работа като към шанс за себепознание. Тази нова реалност, съчетана с постоянно изникващите нови професии и нови изисквания, изправя традиционното образование пред сериозни предизвикателства. Източник: Капитал Редактор: [url]http://kursoviraboti.com[/url]

 

Блог » Образование и обучение

VitanaVitana

Умберто Еко Как се пише дипломна работа

ВЪВЕДЕНИЕ 1. Едно време университетите бяха елитни учебни заведения. Там учеха само деца на висшисти. С редки изключения, който учеше в тях, разполагаше с времето си както намери за добре. Университетското обучение беше възприемано като нещо, за което е необходимо спокойствие. Част от времето си студентът посвещаваше на учене, а останалото - на забавления, удоволствия или на участие в колективния живот. Лекциите бяха нещо като престижни конференции, а най-заинтересуваните студенти участваха с професорите и асистентите в семинари от най-много петнайсет души. И днес в много американски университети един курс не надхвърля десет или двайсет души (които плащат доста високи такси и имат винаги на разположение преподавателите си, за да дискутират с тях). В университети като Оксфордския има по един преподавател, наречен tutor, чиято задача е да следи изследователската работа на изключително тесен кръг студенти (случва се те да не надхвърлят един-двама годишно) и следи работата им ден след ден. Ако днес ситуацията у нас беше такава, тази книга не би била необходима. Макар някои от съветите, дадени тук, да биха били полезни и за онзи “идеален” студент, чийто образ скицирахме по-горе. Днес обаче нашият университет е масов университет. В него се учат студенти от всички социални слоеве, идващи от всички видове средни училища. Някои записват философия или филология, въпреки че са завършили средни училища с технически профил, където не са учили нито гръцки, нито дори и латински. И ако е вярно, че за повечето дисциплини латинският не е особено приложим, то за философа или филолога нуждата от него е огромна. В някои курсове са записани стотици студенти. Професорът познава отчасти не повече от трийсетина от тях. Тези, които са най-активни на семинарните занятия, правят впечатление на асистента, а чрез него и на професора. Така, в края на краищата, преподавателите успяват да опознаят не повече от стотина измежду своите студенти. И най-вече тези, които са израснали в образовани семейства, били са в контакт с жива културна среда, могат да си позволят пътувания с образователна цел, посещават театрални постановки и други културни мероприятия и пътуват в чужбина. Освен тези студенти обаче съществуват другите. Другите са студенти, на които се налага да работят и да прекарват деня си в някой задушен офис в градче с десетина хиляди жители, където няма дори една свястна книжарница. Някои пък, разочаровани от университета, са избрали политическа кариера, но и те, рано или късно, ще трябва да защитават дипломна работа. Има и наистина бедни студенти, които избират изпитите по свободно избираемите дисциплини по принципа кой ще им струва най-евтино, защото не могат да си набавят необходимите книги. Има студенти, които понякога идват на лекции и се опитват да си намерят място в препълнената зала, а след лекцията биха искали да поговорят с преподавателя, но виждайки опашка от трийсетина души, бързат да си хванат влака, защото нямат пари за хотел. Има студенти, на които никой никога не е обяснил как се търси книга в библиотека и коя библиотека да посещават. Тези студенти често не знаят, че биха могли да намерят някои от книгите в своята градска библиотека, нито имат представа, че могат да си поръчат книга по междубиблиотечния обмен. Съветите в тази книга са насочени най-вече към тях. Приложими са и за онези ученици от горните класове на гимназиите, които имат намерение да продължат в университета и да разберат какво представлява алхимията на дипломната работа. На всички тях тази книга би искала да подскаже поне две неща: • Може да напишете достойна дипломна работа и ако се намирате в трудно социално положение; • Можете да използвате написването на дипломната работа (дори и ако останалата част от следването ви се е сторила неприятна и разочароваща), за да си възвърнете положителното отношение към ученето, схващано не като зазубряне на определен брой факти, а като критически обработен опит, като придобиване на способност (от полза за бъдещето ви) да напипвате проблемите, да размишлявате методично, да излагате мислите си в съответствие с определени комуникативни техники. 2. Трябва да бъде ясно, че тази книга няма намерение да обяснява “как се извършва научно изследване”, нито пък представлява критично-теоретична дискусия върху стойността на изследването. Тя представлява само серия от бележки какво трябва да направите, преди да представите на изпитната комисия един ръкопис, изискван от Закона за висшето образование, съставен от определен брой страници, намиращ се в пряка връзка с изучаваната от вас дисциплина, и който да не предизвика у научния ви ръководител чувство на нямо удивление и тиха лудост. Нека е ясно, че книгата няма да ви каже какво да включите в дипломната си работа. Това ще решите вие. Но книгата ще ви каже: І. Какво се разбира под “дипломна работа”; ІІ. Как да подберете темата и да определите времето за работа; ІІІ. Как да проведете библиографското дирене; ІV. Как да подредите материалите, които сте събрали; V. Как да оформите текста. Имайте предвид, че най-точно трябва да спазвате съветите от последната част, която на пръв поглед изглежда най-маловажна. Но единствено тя разглежда материя, за която съществуват достатъчно ясни правила. 3. Типът дипломна работа, за който се отнася тази книга, е дипломната работа на хуманитарните факултети. Моят опит е почерпан преди всичко от работа във филологически и философски факултети и съвсем естествено голяма част от примерите се отнасят до теми, разглеждани в тях. Но в границите, които си поставя тази книга, съветите, включени в нея, са приложими и за факултетите по политически науки, педагогика, право, културология и т.н. Но само когато става дума за исторически или теоретични теми, не и за експериментални. Има приложни теми, например от областта на архитектурата, икономиката, търговията и някои от природонаучните дисциплини, за които изложените принципи са също така валидни. Но все пак, ако изучавате нещо подобно, не им се доверявайте прекалено. Съпоставете изложените от мен правила с правилата, валидни за вашата дисциплина. 4. Докато тази книга се подготвя за печат, в обществото тече дискусия за реформа на университетското образование. В нея се говори за две или три степени на дипломиране. С основание може да се попита дали в такъв случай моята концепция за дипломна работа няма да се окаже невалидна. Ако се въведат няколко степени за дипломиране, но моделът бъде съотносим с тези на повечето чуждестранни университети, то по същество ще имаме една не по-различна ситуация от описаната в глава първа. Ще имаме дипломна работа за първо ниво (магистърска степен - бел. ред.) и дисертация за докторат (второ ниво)1. Съветите, дадени тук, важат и за двата типа писмени работи, а където съществуват разлики, те са посочени изрично. Освен това смятам, че казаното в следващите страници, ще остане валидно и за един доста дълъг преходен период, независимо от това, дали ще се извърши планираната реформа. 5. Чезаре Сегре, който пръв прочете ръкописа, ми даде някои съвети. Много от тях възприех, но за някои останах на своето мнение, така че той не носи отговорност за крайния резултат. Разбира се, благодаря му от сърце. 6. Последна забележка. В изложението ми се говори както за студентите, така и за студентките, за преподавателите, но и за преподавателките. Тъй като италианският език (също както и българският - бел. ред.) не разполага с неутрални изрази, обединяващи двата пола (американците използват формата “person”, но би било глупаво да говорим за “лицето студент” или “лицето дипломант”), ще говоря винаги за студент, дипломант, професор, научен ръководител. Без тази граматическа характеристика да носи белези на сексизъм и дискриминация.2 I. КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ДИПЛОМНАТА РАБОТА И ЗА КАКВО СЛУЖИ I.1. Защо трябва да се пише дипломна работа и какво представлява тя Дипломната работа обикновено е ръкопис със средна дължина, варираща между сто и четиристотин машинописни страници, в който ръкопис студентът разработва проблем, отнасящ се до научната дисциплина, чиито курс той желае да завърши. Дипломната работа, според нашите закони, е необходима, за да се завърши курсът на обучение. Когато е издържал семестриалните изпити, студентът представя дипломната си работа пред комисия, състояща се от преподавателя, с когото “се прави” дипломната работа, и опонентите, които изказват възражения. Така се получава дискусия, в която взимат участие всички членове на комисията. От мненията на двамата докладчици за качествата (или недостатъците) на писмената работа и от способността на кандидата да защити позициите си комисията си съставя преценка. Пресмятайки освен това средния успех от семестриалните изпити, комисията присъжда оценка на дипломната работа, изказва поздравления и прави препоръка за отпечатване. Поне това е правилото, следвано в почти всички факултети с хуманитарна насоченост. Веднъж описали “външните” характеристики на дипломната работа и ритуала, с който тя се защитава, все още не сме казали нищо за нейната същност. Преди всичко защо университетът изисква като условие за завършването дипломна работа? Нека се има предвид, че тази норма не важи за повечето чуждестранни университети. В някои от тях има различни нива на защита, които могат да бъдат достигнати без дипломна работа; в други съществува едно “първо ниво”, съответстващо най-общо на нашата дипломна работа, това ниво не дава право на званието “доктор” и може да бъде достигнато било единствено със серия изпити, било с писмена работа с по-малки претенции; в трети съществуват различни нива на докторантура, които изискват писмени работи с различна сложност... Обикновено истинската защита представлява един вид “наддипломиране” - докторантура - на която се допускат само онези, които имат намерение да се реализират като научни работници. Този вид докторантура носи различни названия, но оттук нататък ще го обозначаваме с едно интернационално съкращение, PhD (което означава Philosophy Doctor, доктор по философия, но което обозначава всеки доктор на хуманитарните науки, от социолога до преподавателя по гръцки; в рамките на нехуманитарните предмети се използват други съкращения като например MD, Medicine Doctor). Значи имаме две различни степени - обикновена дипломна работа, която дава право на висше образование, и докторска дисертация, която дава научната степен PhD. Дипломата, в своите различни форми, насочва към упражняване на професията в живота, докторската степен, напротив, насочва към академична работа, което означава, че който защити докторска дисертация почти винаги започва университетска кариера. В университетите този вид защита е винаги докторска, PhD, и представлява оригинална изследователска работа, чрез която кандидатът трябва да покаже, че е учен, способен да придвижи напред дисциплината, на която се посвещава. Действително тази работа не се прави, като нашата дипломна работа, на двадесет и две години, а в по-напреднала възраст, понякога даже на четиридесет или петдесет години (въпреки че, разбира се, има и много млади доктори). Защо толкова много време? Именно защото става въпрос за оригинално изследване, за което определено трябва да се знае какво са казали по въпроса другите учени, но преди всичко е необходимо да се открие онова, което другите още не са казали. Когато се говори за “откритие”, особено в областта на хуманитарните науки, нека не се мисли за фундаментални открития като разпадането на атома, теорията на относителността или за лекарство против рака: могат да съществуват и скромни открития, като за научен принос се смята един нов прочит на класически текст, откриването на ръкопис, който хвърля нова светлина върху биографията на някой автор, нов прочит на предишни изследвания, който води до “узряване” и систематизиране на идеи, разхвърляни из различни текстове. Във всеки случай ученият трябва да напише труд, който другите учени от неговата дисциплина не би трябвало да пренебрегват, защото казва нещо ново (сравни II.6.1.). От същия тип ли е нашата дипломна работа? Не непременно. Наистина, тъй като се пише на възраст между двадесет и две и двадесет и четири години, докато все още се държат семестриални изпити, тя не може да представлява завършек на един продължителен и осмислен труд, доказателство за пълно научно съзряване. Разбира се, случва се да дойдат дипломни работи (направени от особено способни студенти), представляващи истински докторски дисертации, и други, които не достигат това ниво. Нито пък университетът го изисква на всяка цена: може да се напише добра дипломна работа, която да представлява не изследователски, а компилативен труд. В една дипломна работа с компилативен характер студентът показва, че е придобил критичен поглед върху съществуващата литература (т.е. върху публикациите по въпроса) и че е способен да я изложи ясно и достъпно, стремейки се да свърже различните гледни точки, предоставяйки по този начин един интелигентен обзор, полезен от информативна гледна точка, включително и за учени от тази специалност, които не са извършвали задълбочени изследвания върху този частен проблем. И така, едно първо предупреждение: може да се направи или компилативна, или изследователска дипломна работа; или защита като за диплома, или защита като за докторска дисертация. Една изследователска работа е винаги по-дълга, трудна и отговорна; една компилативна работа също може да бъде трудна и дълга (има компилативни трудове, отнели дълги години), но обикновено може да бъде направена в по-кратко време и с по-малък риск. Не е казано, че който прави компилативна дипломна работа си затваря пътя към изследването; компилацията може да представлява доказателство за сериозност от страна на младия изследовател, който, преди да започне самостоятелно изследване, иска да си изясни някои идеи, подготвяйки документалната си база. На срещуположния полюс се намират онези работи, които имат претенции да бъдат изследователски, но са направени прибързано и са некачествени трудове, които дразнят този, който ги чете, и никак не правят чест на този, който ги пише. Следователно изборът между компилативен и изследователски труд е свързан с научното съзряване и способностите на кандидата за работа. Често - и за съжаление - това е свързано и с икономически фактори, защото е ясно, че един студент, който работи, има по-малко време, сили и по-малко пари, които да отдели за дълги изследвания (които обикновено изискват закупуването на редки и скъпи книги, пътувания до чужбина и т.н.). За съжаление, в тази книга не мога да давам съвети от икономически характер. До неотдавна изследователската работа навсякъде по света беше привилегия на богатите. Днес съществуват много стипендии и фондове за обучение в чуждестранни университети, но това едва ли разрешава проблемите наистина за всички. Най-добрият вариант е едно по-добре устроено общество, в което ученето да бъде работа, заплащана от държавата, в която да бъде плащано на този, който има призвание за научен работник и в която да не е необходимо да се притежава на всяка цена “един къс хартия”, за да се намери място, да се получи повишение, да се изпреварят другите в конкурс. Но нашият университет и обществото, чиито резултат е той засега, са това, което са. Не ни остава нищо друго, освен да си пожелаем студентите от всички прослойки да могат да учат, без да се подлагат на излишни саможертви, и да обясним как да се напише добра дипломна работа, съобразявайки се с времето и силите, с които разполагаме, както и със собствения си научен усет. I.2. Кого би заинтересувала тази книга Ако нещата стоят така, както ги описахме, то трябва да приемем, че има много студенти, принудени да напишат дипломна работа, за да могат да завършат набързо и да получат необходимата им диплома, заради която са се записали в университета. Някои от тези студенти дори са на по четиридесет години. Следователно тези хора ще искат от нас съвети как да напишат дипломна работа за един месец, така че, получавайки каквато и да било оценка, да напуснат университета (с диплома в ръка). В такъв случай трябва категорично да заявим, че тази книга не е за тях.Ако това са изискванията, ако тези студенти са жертва на една парадоксална правна система, която ги принуждава да търсят диплома, за да разрешат болезнените си финансови проблеми, ще е по-добре на първо време да направят две неща: (1) да вложат една прилична сума, за да им я напише някой друг; (2) да препишат дипломна работа, вече защитена преди няколко години в друг университет (не е изгодно да се преписва отпечатан вече труд, ако ще да е и на чужд език, защото ако преподавателят е поне малко информиран, то би трябвало да знае за съществуването му; но пък да се препише за Милано една работа, защитена в Катания, е нещо, което има всички шансове да мине, пък и преписването на дипломна работа предполага все пак известни интелектуални усилия по нейното намиране). Ясно е, че двата съвета, които току-що дадохме, са незаконни. Нещо като да се появиш ранен в “Бърза помощ” и ако лекарят не иска да те прегледа, да му опреш нож в гърлото. И в двата случая става въпрос за отчаяни действия. Този съвет беше по-скоро виц, за да стане ясно, че моята книга няма претенции да разрешава големите проблеми от социален характер или такива, свързани със съществуващия правен ред. Следователно тази книга се обръща към онзи, който (и без да е милионер и да е имал десет години на разположение, за да защити, след като е пропътувал целия свят) има възможност да посвещава няколко часа дневно на ученето и иска да подготви труд, който освен всичко, да му достави и определено интелектуално удовлетворение, както и да му върши работа и след дипломирането. И който, определил обема на собствения си ангажимент към проблема, пък бил той и скромен, иска да свърши една сериозна работа. В крайна сметка сериозно може да се направи и една колекция модели на спортни автомобили: достатъчно е да се определи целта на сбирката, критериите за каталогизация, историческите й граници. Ако се реши да не се отива отвъд 1960 г., прекрасно, защото оттогава насетне всички модели са налице. Винаги ще има разлика между тази сбирка и Лувъра, но вместо да се прави един не особено сериозен музей, е по-добре да се направи пълна колекция от автомобилчета от 1960 до 1970. Този критерий важи и за една дипломна работа. I.3. Как дипломната работа може да бъде полезна и след дипломирането Има два начина да се напише дипломна работа, която да служи и след дипломирането. Първият е тя да се превърне в начало на едно по-обширно изследване, което да продължи и в следващите години, разбира се, ако студентът има възможност и желание за това. Но съществува и втори начин, чрез който един директор на туристическа агенция ще бъде подпомогнат в своята работа дори и от факта, че е разработвал дипломна работа на тема: “От Ферлю и Лучия до Годениците”.Действително, да се напише дипломна работа означава: (1) да се прецизира темата; (2) да се съберат материали по тази тема; (3) да се подредят тези материали; (4) да се изучи “от първа ръка” темата, в светлината на събраните материали; (5) да се придаде собствен облик на всички предходни разсъждения; (6) да се напише така, че който чете, да разбира какво иска да ни каже авторът и при необходимост да е в състояние да използва същите - документи, за да подхване темата от своя гледна точка. Следователно написването на дипломна работа означава приучване към изясняване на собствените идеи и към подреждането на материала: това е придобит методологически опит за извършването на нещо, което да служи и на другите, фактически не е толкова важна темата на труда, много по-съществен е работният опит от него.Който е успял да се аргументира добре върху двете редакции на романа на Мандзони3, ще знае също така добре да подбере материалите, които ще му трябват и за туристическата агенция. Ако някой вече е публикувал десетина книги, то е успял да направи последните девет, защото максимално е използвал опита си от първата, която не е била нищо друго освен преработка на дипломната му работа. Без онзи мой първи труд не бих се научил как да направя другите. И за добро или лошо другите все още носят отпечатъка на първия. С времето човек научава повече неща, но начинът, по който ще работи, винаги ще зависи от начина, по който се е учил да го прави. И накрая, писането на дипломна работа е и тренировка на паметта. Ще имаш добра памет на старини, ако си я упражнявал на младини. И няма значение дали си я упражнявал, наизустявайки съставите на отборите от А група, поезията на Кардучи или списъка на римските императори от Октавиан Август до Ромул Велики. Разбира се, щом ще си тренираме паметта, по-добре е да учим неща, които ни интересуват или ще ни служат; но понякога и ученето на ненужни неща е добра умствена гимнастика. Следователно, макар и да е по-добре да се направи дипломна работа на тема, която ни харесва, все пак темата е второстепенна спрямо метода на работа и получения опит. Когато се работи добре, няма тема, която да е наистина глупава. Когато се работи добре, се извличат полезни заключения и от тема, която на пръв поглед е далечна или периферна. Маркс не е писал дипломна работа по политикономия, а за двама гръцки философи - Епикур и Демокрит. И това не е грешка. Може би Маркс е бил в състояние да разсъждава върху проблемите на историята и на икономиката с добре известната си теоретическа енергия именно защото се е научил да разсъждава като гръцките философи. Имайки насреща си толкова много студенти, които започват с изключително амбициозни теми върху Маркс и после завършват кариерата си в “Личен състав” на големите капиталистически предприятия, се налага да преосмислим разбиранията си за ползата и актуалността на темата. I.4. Четири ясни правила Има случаи, при които дипломантът пише работа по тема, наложена му от преподавателя. Старайте се да избягвате подобно нещо. Разбира се, тук нямаме предвид случаите, в които дипломантът иска съвет от преподавателя. По-скоро имаме предвид или онези случаи, при които вината е на преподавателя (виж II.7., “Как да избегнем опасността да бъдем използвани от научния си ръководител”), или онези, в които вината е на дипломанта, лишен от интерес и готов да свърши зле каквото и да било, само и само да се отърве по-бързо от него. Ние пък ще се занимаем със случаите, в които се предполага наличието на дипломант, воден от някакъв интерес, и на научен ръководител, готов да му окаже квалифицирана помощ. В тези случаи правилата за избор на тема са четири: 1. Темата да отговаря на интересите на дипломанта (да бъде свързана с положените изпити, с неговите политически, културни и религиозни възгледи); 2. Необходимите извори да бъдат намираеми, т.е. материално достижими за дипломанта; 3. Материалите да бъдат “смилаеми”, т.е. духовно достижими за дипломанта; 4. Методологическата рамка на изследването да отговаря на образователното ниво и опита на дипломанта. Формулирани така, тези четири правила изглеждат банални, и като че ли можем да ги обобщим с правилото “който иска да пише дипломна работа, да напише такава дипломна работа, каквато е в състояние да напише”. И е точно така, защото има случаи на провалени дипломни работи само защото студентът не е могъл да постави проблема в рамките на тези ясни правила.4 Главите, които следват, ще се опитат да ви дадат някои съвети с цел дипломната работа, която ще напишете, да е дипломна работа, която знаете как и защо да напишете. БЕЛЕЖКИ 1. В българските университети първото ниво е бакалавърска степен, но както и в повечето от западните университети тя не изисква защита на дипломна работа и съответно не дава пълни права на висше образование. - Бел. ред. 2. Някой може да попита, защо тогава не съм използвал като обща формулировка студентка, преподавателка и т.н. Защото работя от моя гледна точка и изхождам от собствения си опит и смятам, че така е по-добре за изказа. - Бел. авт. 3. Мандзони, Алесандро (1785-1873). Италиански писател, идеолог на борбите за обединение на Италия. Романът му Годениците е сред най-ярките произведения на италианската литературна класика. Фермо и Лучия е първият вариант на романа. - Бел. ред. 4. Можем да добавим и едно пето правило: научният ръководител да бъде точно този, който е най-подходящ. Действително има дипломанти, които поради симпатии или мързел искат да пишат с преподавател от дисциплина “А” дипломна работа по дисциплина “Б”. Преподавателят приема поради симпатия, суета или невнимание, после не е в състояние да следва темата. - Бел. авт. Съставител: [url]http://kursoviraboti.com[/url]

 

Блог » Образование и обучение

VitanaVitana

Придобиване на професионално-квалификационни степени /ПКС/ от учители, директори и педагогически специалисти

Професионалното и кариерното развитие на педагогическите специалисти е ключова политика в страните членки на Европейския съюз, очертана в редица стратегически документи (Стратегията на Европейския съюз за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, „Европа 2020”, Стратегическата рамка за европейско сътрудничество в образованието и обучението „Образование и обучение 2020” и др.). Поставените цели и набелязаните мерки в европейските документи намират отражение и в националните програми, политики и нормативни актове, касаещи предучилищното и училищното образование, и по-конкретно повишаване квалификацията на учителите и кариерното им развитие. Повишеният интерес на държавата към създаване на по-добри условия за професионалното и кариерното развитие на педагогическите специалисти намира израз в разработването и приемането на Национална стратегия за развитие на педагогическите кадри. С приеманото на Закона за предучилищното и училищното образование през 2016 г. за първи път е обособен раздел, който разглежда параметрите за кариерно развитие на педагогическите специалисти. Законодателят дава дефиниция на понятието „кариерно развитие”: „кариерното развитие е процес на усъвършенстване на компетентности при последователно заемане на учителски или възпитателски длъжности или при придобиване на степени с цел повишаване качеството и ефективността на образованието.” В същия раздел законодателят е регламентирал тристепенен модел на кариерно развитие в хоризонтален план на учителите и възпитателите: учител/възпитател; старши учител/старши възпитател, главен учител/главен възпитател. Предвидено е и кариерно развитие на другите педагогическите специалисти, с изключение на учителите и възпитателите, което се осъществява чрез последователно придобиване на втора и първа степен. Делегирано е правото на работодателя да присъжда степените, които обаче не се запазват при прекратяване на трудовото правоотношение. Учителският стаж е едно от условията за назначаване и заемане на длъжност. Лицата, които постъпват за първи път на учителска или възпитателска длъжност и не са придобили учителски стаж, се назначават на длъжност „учител“, а за да заемат длъжност „старши учител” следва да имат десет години учителски стаж. Друго условие за кариерно развитие в хоризонтален план на учителите е придобитата професионално-квалификационна степен. Педагогическите специалисти, въз основа на достигнатото равнище на квалификация, може да придобиват последователно професионално-квалификационни степени (ПКС), съветват от авторитетния образователен сайт [url]http://kursoviraboti.com.[/url] Длъжността „старши учител“ се заема от лица, които имат придобита пета или четвърта професионално-квалификационна степен, а длъжността „главен учител“ – от лица, които имат придобита трета, втора или първа професионално-квалификационна степен. Като допълнително условие за заемане на последните две длъжности е въведена и придобитата от висшето образование образователно-квалификационна степен „магистър“. Следващите условия за напредване и издигане в професията и за кариерно развитие са оценката от последното атестиране и задължителните квалификационни кредити, придобити от педагогическите специалисти, за всеки преминат период на атестиране. Специалистите от сайта [url]http://kursoviraboti.com[/url] посочват, че професионално-квалификационните степени се придобиват от педагогически специалисти, които заемат длъжности в системата на предучилищното и училищното образование в съответствие с придобитото образование и професионална квалификация и изпълняват функции, свързани с: 1.1. Обучение, възпитание, социализация и подкрепа за личностно развитие на децата и учениците от детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие, като: • учители • възпитатели • психолози • педагогически съветници • логопеди • рехабилитатори на слуха и говора • корепетитори • хореографи • треньори по вид спорт • ръководители на направление “ИКТ”. 1.2. Управление на детски градини, на училища и на центрове за подкрепа за личностно развитие, като: • директори на детски градини • директори на училища • директори на центрове за подкрепа за личностно развитие • заместник-директори, които изпълняват норма на преподавателска работа и които отговарят на изискванията за заемане на съответна длъжност в детска градина, училище или център за подкрепа за личностно развитие. 2. Професионално-квалификационни степени може да придобиват експерти от регионалните управления по образованието, от специализираните обслужващи звена, от Министерството на образованието и науката, от общинските администрации, които изпълняват контролни, организационни и методически функции, притежават професионална квалификация „учител” и към момента на кандидатстването имат необходимия учителски стаж. 3. Професионално-квалификационни степени може да придобиват инспектори от Националния инспекторат по образованието, които притежават професионална квалификация „учител” и към момента на кандидатстването имат необходимия учителски стаж. 4. Професионално-квалификационни степени може да придобиват лица, които работят на изборно или щатно място в синдикалните организации на учителите, притежават професионална квалификация „учител” и към момента на кандидатстването имат необходимия учителски стаж. 5. Въз основа на достигнатото равнище на квалификация педагогическите специалисти може да придобиват последователно следните професионално-квалификационни степени (ПКС): 5.1. пета професионално-квалификационна степен (V ПКС); 5.2. четвърта професионално-квалификационна степен (IV ПКС); 5.3. трета професионално-квалификационна степен (III ПКС); 5.4. втора професионално-квалификационна степен (II ПКС); 5.5. първа професионално-квалификационна степен (I ПКС). 6. Изискванията към кандидатите за придобиване на професионално-квалификационна степен са: 6.1. да имат най-малко една година учителски стаж от придобиването на предходната професионално-квалификационна степен – за лицата по т. 1; 6.2. да имат най-малко една година трудов или служебен стаж от придобиването на предходната професионално-квалификационна степен – за лицата по т. 3 и 4; 6.3. да нямат наложено дисциплинарно наказание по чл. 188, т. 2 или 3 от Кодекса на труда или Закона за държавния служител, освен ако е заличено. 6.4. да имат най-малко две години учителски стаж, в случаите, когато кандидатстват за придобиване на V ПКС. УСЛОВИЯ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНО-КВАЛИФИКАЦИОННИ СТЕПЕНИ ПЕТА ПКС 1. Пета професионално-квалификационна степен (V ПКС) могат да придобиват лица, които отговарят на следните условия: 1.1. към момента на кандидатстването имат най-малко 2 години учителски стаж; 1.2. имат придобити допълнително професионални компетенции от участие в обучения за повишаване на квалификация в организации и институции по чл. 43, ал. 2 от Наредба № 1 с обща продължителност не по-малко от 16 академични часа (1 квалификационен кредит), удостоверени с документ(и); 1.3. успешно са положили устен изпит по конспект с успех не по-нисък от „Много добър” (4,50); или 1.4. отговарят на условията за придобиване на V ПКС без полагане на изпит, а именно: 1.4.1. педагогически специалисти, които отговарят на изискванията, упоменати в т. 1.1 и 1.2 и представят грамоти, награди и протоколи от участие на свои ученици в национални, балкански и международни олимпиади, състезания и конкурси, организирани от Министерството на образованието и науката и проведени в период до пет години преди датата на кандидатстване за придобиване на пета професионално-квалификационна степен, с реализирано участие или класирания: а) от I до VIII място включително от международни олимпиади и състезания; б) от I до VI място, включително, от балкански олимпиади и състезания; в) от I до III място включително от национални кръгове на ученически олимпиади и национални състезания; 1.4.2. Учители по специализирана подготовка в спортните училища, които отговарят на изискванията на т. 1.1 и 1.2 и представят протоколи от участие на свои ученици в състезания от държавния и международния спортен календар на българските спортни федерации, проведени в период до пет години преди датата на кандидатстване за придобиване на пета професионално-квалификационна степен, с реализирано участие в олимпийски игри или класирания: а) от I до XII място включително от световни първенства; б) от I до VIII място включително от европейски първенства; в) от I до IV място включително от балкански първенства; г) от I до III място включително от държавни първенства; 1.4.3. Учители по професионална подготовка, които отговарят на изискванията на т. 1.1 и 1.2 и представят протоколи от участие на свои ученици в национални и международни състезания по професии, проведени в период до пет години преди датата на кандидатстване за придобиване на пета професионално-квалификационна степен с класиране от I до III място включително; 1.4.4. Учители, които преподават чужд език, учебен предмет на чужд език или чужд език по професията, отговарят на изискванията на т. 1.1 и 1.2 и представят безсрочен сертификат за международно призната квалификация за преподаване на чужд език; 1.4.5. Учители-наставници, които отговарят на изискванията на т. 1.1 и 1.2 и организират и провеждат практическа подготовка на стажант-учители, като координират и консултират самостоятелното им участие в образователния процес в период до пет години преди датата на кандидатстване за придобиване на пета професионално-квалификационна степен. ЧЕТВЪРТА ПКС 2. Четвърта професионално-квалификационна степен (IV ПКС) могат да придобиват лица, които отговарят на следните условия: 2.1. имат придобита V ПКС; 2.2. след придобиването на V ПКС имат придобити допълнителни или нови професионални компетенции от участие в обучения за повишаване на квалификация в организации и институции по чл. 43, ал. 2 от Наредба 12 с обща продължителност не по-малка от 16 академични часа (1 квалификационен кредит), удостоверени с документ(и); 2.3. успешно положат писмен изпит с успех най-малко Много добър (4,50) по проблем от конкретната професионална област, в която работят. ТРЕТА ПКС 3. Трета професионално-квалификационна степен (III ПКС) могат да придобиват лица, които отговарят на следните условия: 3.1. имат придобита четвърта професионално-квалификационна степен; 3.2. са завършили едногодишна професионално-педагогическа специализация със среден успех най-малко „Много добър” (4,50) и дипломна работа с представена добра педагогическа практика. 3.3. професионално – педагогическата специализация по т. 3.2 трябва да отговаря на следните условия: 3.3.1. да има за цел повишаване на професионално-педагогическата компетентност на обучаваните в съответствие със заеманата от тях длъжност; 3.3.2. да се провежда по учебен план, в който най-малко 50 % от учебните часове са за учебни дисциплини, свързани с педагогическата, психологическата или петодическата подготовка на специализантите или по управление на образованието; 3.3.3. хорариумът на занятията по учебен план да бъде не по-малко от 200 академични часа, от които поне 50% са присъствени. 3.3.4. на завършилите специализацията по т.3.2 да е издадено свидетелство за професионално-педагогическа специализация (Приложение № 15 към Наредба № 12) 3.4. Условията за участие в професионално-педагогическата специализация се договарят между специализанта и висшето училище, като учебният план на специализацията е неразделна част от договора. ВТОРА ПКС 4. Втора професионално-квалификационна степен (II ПКС) могат да придобиват лица, които отговарят на следните условия: 4.1. имат придобита III ПКС; 4.2. след придобиването на III ПКС имат придобити допълнителни или нови професионални компетенции от участие в обучения за повишаване на квалификация в организации и институции по чл. 43, ал. 2 от Наредба № 1 с обща продължителност не по-малка от 32 академични часа (2 квалификационни кредита), удостоверени с документ(и); 4.3. след придобиването на III ПКС, защитят с успех най-малко „Много добър” (4,50) писмена разработка, свързана с анализ на резултатите от приложена диагностична процедура. ПЪРВА ПКС 5. Първа професионално-квалификационна степен (I ПКС) могат да придобиват лица, които отговарят на следните условия: 5.1. имат придобита II ПКС; 5.2. след придобиването на II ПКС имат придобити допълнителни или нови професионални компетенции от участие в обучения за повишаване на квалификация в организации и институции по чл. 43, ал. 2 от Наредба 1 с обща продължителност не по-малка от 48 академични часа (3 квалификационни кредита), удостоверени с документ(и); 5.3. успешно защитят писмена разработка с иновационен характер, свързана с педагогическата им практика; 5.4. представят не по-малко от две публикации по проблеми, свързани с темата на писмената разработка в специализирано издание. 6. Педагогически специалисти, които притежават научна степен, имат право да придобият първа професионално-квалификационна степен (I ПКС) при следните условия: 6.1. ако имат най-малко две години учителски стаж на длъжност на педагогически специалист в детска градина, училище или център за подкрепа за личностно развитие; 6.2. притежават образователна и научна степен „доктор” или научна степен „доктор на науките” по педагогика, психология или по научна област, съответстваща на завършената специалност от дипломата за висше образование.

 

Блог » Образование и обучение

VitanaVitana

Как се пише резюме

Съставянето на резюме изисква четене с разбиране и осмисляне на информацията от текста. Когато резюмираме даден текст, трябва да определим смисловите части на текста. Резюмирането всъщност е кратко изложение, в което са изведени основните положения на текста. С резюмирането се проверяват уменията да се възприемат смисли от текстове с различни съдържателни, функционални и езикови особености, както и да се обработва получената информация в съответствие с поставената задача. В резюмето се отразяват също и уменията да се спазват книжовните норми. В текста на резюмето пишешият предава информацията, като не изразява лично отношение и не дописва нови факти и обстоятелства, които липсват в текста. В резюмето се предпочитат изречения за причинно-следствена връзка, с които се предават обобщени твърдения. Използват се несвидетелски форми на сегашно време. Ако се резюмира научен текст, задължително се съхранява терминологията. От авторитетния образователен сайт [url]http://kursoviraboti.com[/url] съветват писането на резюме да протича в следната последователност: 1. Пишещият определя темата на текста. Обикновено заглавието на текста е ориентир за темата на текста. Целта е пишещият да се придържа към темата на текста при сбитото предаване на съдържанието. 2. Пишещият открива ключовите думи и изрази от изходния текст, за да ги използва в текста на резюмето. 3. Пишещият определя смисловите части на текста, чрез които се разгръщат микротемите. За ориентир служат абзаците: всяка нова микротема се представя в абзац. 4. Пишещият предава съдържанието на всяка смислова част обобщено, само с две-три изречения. Може да се използват цитати от резюмирания текст или думи на самия пишещ. Ако в текста за резюмиране има примери, се подбира само онзи, който е представителен за темата на текста, а останалите се съкращават. За връзка между изреченията, представящи микротемите, се използват думи и изрази като: в началото се говори за; по-нататък в текста се пояснява; авторът обобщава, заключава и т.н. 5. Пишещият проверява текста на своето резюме: дали съхранява в стегнат и обобщен вид информацията от изходния текст /препоръчителното съотношение в обема на изходния текст и резюмирания текст е 3:1 – резюмето е три пъти по-малко по обем от изходния текст/. Пишещият преценява: • запазени ли са ключовите думи и изрази; • съхранени ли са микротемите; • постигната ли е смислова и езикова свързаност в текста на резюмето. 6. Пишещият редактира откритите пропуски – липса на микротема, несполучлива връзка между изречения, и езиковите грешки. Специалистите от сайта [url]http://kursoviraboti.com[/url] посочват, че в зрелостния изпит по български език и литература за 12. клас се използват следните критерии за оценка на резюме: 1) Умее да извлича информация от текст и да я обработва в съответствие с поставената задача – 1 точка. 2) Умее да композира и структурира текста, като се съобразява с поставената задача - 1 точка. 3) Владее и прилага книжовноезиковите норми на съвременния български език /правописна, граматична, пунктуационна/ - 1 точка. 4) Умее да подбира и съчетава езиковите средства с оглед на стиловата уместност - 1 точка.

 

Блог » Образование и обучение

VitanaVitana

Изготвяне на докторски дисертации

Екипът на учебно-консултантски център ”Словеси” осъществява подготовка, консултации и изготвяне на докторски дисертации по: • икономика, финанси, счетоводна отчетност, маркетинг, МИО, мениджмънт, индустриален мениджмънт, предприемачество, управление и други икономически специалности. • различни области на правото: гражданско, търговско, наказателно, административно, данъчно и осигурително, международно и конституционно, разработки в областта на гражданския и административния процес, теория и философия на правото. • в областта на изкуствознанието - анализ на различни области, стилове, течения и представители в сферата на изобразителното изкуство, киното, театъра, музиката, интерактивното изкуство, художествената литература. • в различни области от социологията и етнологията: обща социология, социология на малките групи, политическа социология и политология, социология на правото, икономическа социология, социология на изкуството и културата, социална антропология. • В различни области на географията, историята, философията, политологията, педагогиката, психологията, журналистиката, медиите, българския език, филологията • В различни области на техниката и технологиите, електротехниката и електрониката, аграрните науки, биологията, химията, физическото възпитание и много други. Изготвяните докторски дисертации са уникални и оригинални, имат ясно изразен научен принос, разработват се от висококвалифицирани специалисти, в строго съответствие с поръчката и препоръките на научния ръководител. С докторантите екипът на учебно-консултантски център ”Словеси” работи до самата публична защита, като се разработва и авторефератът съгласно изискванията на научния ръководител. Гарантирана е конфиденциалността при разработката на дисертацията, като се спазват професионалните етични норми и принципи. Нашите телефони за връзка са 0876424904, 0897424904. Можете да ни пишете и на следния имейл: vandalisi@abv.bg За повече информация посетете нашия електронен сайт [url]http://kursoviraboti.com[/url]

 

Блог » Образование и обучение

maali3837maali3837

5 тайни за инвестирането в криптовалута, които никой няма да Ви каже

В началото инвестирането в криптовалута може да се окаже доста трудно и да изисква от Вас да разширите познанията си по финансиране. Всеки един подобен процес трябва да се направи в няколко стъпки. За да инвестирате умно, трябва да започнете от основите и постепенно да разширявате уменията си. Ако отделяте ежедневно по няколко часа за учене, в крайна сметка ще достигнете до тайните на инвестирането, които знаят само хора с опит. Липса на помощ от страна на борсови посредници и брокери Инвестирането в криптовалута се различава от традиционните инвестиции и затова се нарича алтернативно инвестиране. Първата разлика се вижда още щом започнете да изучавате неговите основи. Освен много опитните хора в света на криптовалутите няма никой, който да може да подскаже как и кога да инвестирате, трябва да се оставите на собствената си интуиция и знания. Ето защо начинаещите трябва да започнат от обучение. Най-лесният начин е закупуването на образователен пакет, напр. „CryptoEddu“ (https://cryptoeddu.com). Той представлява малък синтезиран наръчник, с който дори един начинаещ ще усвои информацията. След като се запознаете с видовете криптовалути и зависимостите, които се случват на финансовия пазар, по-лесно ще предприемате удачни решения и ще умножавате парите си, вместо да ги губите. Разходи за инвестиране или ДДС данък Печалбата или загубата, понесени от инвестирането в криптовалута, трябва да се декларират в годишната данъчна декларация. Криптовалутите могат да се отчетат като приход от права за собственост, стопанска дейност или друга дейност. Единствено продажбата на криптовалута е освободена от ДДС. Такава декларация всеки инвеститор трябва да изготви сам, понеже никоя институция (например борсата за криптовалута) няма да подготви вместо нас информацията за Данъчната декларация. Работа на пълен щат За да се подготвите добре за инвестиране в криптовалута, трябва да имате поне минимални познания по темата. Както вече споменах, можете да го направите с помощта на достъпните в интернет образователни пакети, напр. международни материали на „CryptoEddu“ на няколко десетки езика. Благодарение на тях ще придобиете знания, които ще Ви бъдат от полза по-късно при шлифоване на уменията за използване на парите. В моя случай самото обучение продължи около месец, след което предприех първите си стъпки към самостоятелно печелене на пари. Колкото по-опитен ставах, толкова повече време посвещавах на изготвянето на инвестиционни планове. В един момент научих, че благодарение на инвестирането мога да получа печалби, които да са равни на месечната ми заплата. Тогава реших да напусна работата в офиса. Ако искате инвестирането в криптовалута за Вас да е само допълнителна работа - добре, но трябва да знаете, че това няма да Ви донесе толкова големи печалби, колкото работата на пълно работно време. Най-изгодната инвестиция през последните 10 години Още в началото на 90-те години движението „Кибер точка“ предвиди, че разпространението на интернет може да предизвика проблеми с личния живот на хората. Според тях криптографията трябвало да помогне, за да се гарантира анонимност и защита на нашите данни от преглеждане от корпорации и правителства. Звучи ли Ви познато? Разбира се, особено в ерата на изтичане на данни, както наскоро се случи с Facebook. Ако подобни ситуация е било възможно да се предвиди преди почти 20 години, то може ли въз основа на историята на криптовалутата да предвидим нейното бъдеще? Отчасти да, но пазарът винаги ще бъде разделен на оптимисти и песимисти. Оптимистите ще кажат: на борсите цари страх от търговска война между САЩ и Китай, а криптовалутите си имат свой собствен път. Достатъчно е да вложите няколко процента от капитала си, за да се радвате на сигурна печалба скоро след това. Нестабилността на традиционните пазари много облагодетелства това. Допълнително, блокчейн системата води до революция в сферата на парите и ще вкара в ред разклащащата се на всеки няколко години банковата система. От своя страна песимистите ще кажат: пазарът на криптовалутата в момента е най-големият спекулативен балон без база. Съвсем скоро Биткойнът ще струва 0$, защото актив, който не произвежда нищо, не би трябвало да поскъпва, въпреки че се случва така. Рипли, по-умният брат на Биткойн Бъдещето на Рипли (Ripple) е много по-добро от бъдещето на Биткойн (Bitcoin). Рипли е оригинално проектирана система за ежедневни плащания, където транзакциите са по-бързи и по-евтини. Освен това на пазара има определен брой единици и те не могат да се умножават, например чрез изкопаване. Самият поток на криптовалута се контролира от Рипли. Много банки са се доверили на Рипли и го смятат за много по-сигурен от BTC. Ако един ден всички банки решат да започнат да използват Рипли като унифицирана банкова валута вместо да извършват излишна обмяна на валута, това ще донесе богатство на всички, които са инвестирали в Рипли.

 

Блог » Образование и обучение

VitanaVitana

Как се разработва проект

Учебният проект е вид учебна задача, свързана с решаването на проблем, с който учащите не са се занимавали преди това. Като всеки проект и той е ограничен във времето, има специфични цели, предварително планирани, очаквани резултати и предварително планирани дейности за постигане на резултатите. Според специалистите в сайта [url]http://kursoviraboti.com[/url] основните характеристики на учебния проект са: • Той е “уникален” – има специфична цел. • Основава се на изследователска работа. • Фокусиран e върху една тема, която се изследва в дълбочина. • Излиза извън рамките на познати модели за изследване на проблем. • Ограничен е във времето. • Изисква наличието на добри управленски умения – за планиране, организиране и управление на времето. Всеки проект съдържа: наименование, цел (цели) и задачи, целева група, дейности, резултати, а при по-голям проект – описание на екипа и финансов план. Чрез работата по проект могат да се оценят уменията за планиране и организиране на различни дейности, свързани с изпълнението на определени учебни задачи (индивидуално или екипно). Има широка приложимост в различните учебни дисциплини. Може да се използва както за текущо оценяване, така и за финално оценяване. Критерии за оценяване на проекта могат да бъдат: • Избор и формулировка на темата на проекта. • Конкретизиране на задачите. • Подбор на подходящите методи за изпълнение на проектната задача. • Начини на отразяване на събраната информация. • Подбор на хората (екипа) и разпределението на задачите между тях. • Източниците (хора, материали) и местата за реализиране на проекта. • Отчет (доклад) за извършената работа. • Спазване на крайния срок. За оценяването на всеки проект се изработват критерии и показатели. Критериите, които най-широко се използват, са относно: • Целите (ясни, конкретни, реалистични). • Дизайна на проекта. • Качеството на резултатите. Източник: [url]http://kursoviraboti.com[/url]

 

Блог » Образование и обучение

VitanaVitana

Как се пише и защитава дисертация

Дисертационният труд за придобиване на образователна и научна степен “доктор” трябва да съдържа научни или научно-приложни резултати, които представляват оригинален принос в науката. Дисертационният труд трябва да показва, че кандидатът притежава задълбочени теоретични знания по съответната специалност и способности за самостоятелни научни изследвания. Дисертацията е посветена на комплексно и изчерпателно изясняване на определен научен или научно-приложен проблем. Не се допуска представянето като дисертационен труд на механично обединени разнопосочни изследвания. Дисертационният труд се разработва в рамките на докторантура в редовна или задочна форма или като докторантура на самостоятелна подготовка, която задължително включва изследователска и образователна част. Резултатите от изследванията, включени в дисертационния труд, трябва да са отразени в най-малко две публикации в научни списания (отпечатани или приети за печат, като последното се удостоверява с документ от редактора или издателя), като на поне една публикация кандидатът да е водещ автор. За докторантурите, започнали след 31 декември 2010 г., е задължително поне една публикация да е отпечатана или приета за печат в международно списание с импакт-фактор. При постъпването си в докторантска форма на обучение докторантът трябва да представи на научния си ръководител и катедрения съвет анотирана заявка за темата на труда. Анотираната заявка съдържа кратка обосновка на заявената тема от 1 стандартна страница с посочените цели и задачи на труда и основна библиография по темата. В срок до шест месеца от започване на периода на докторантурата докторантът, научният ръководител и катедрата трябва да направят мотивирано предложение за темата и основните насоки на дисертационния труд и индивидуален учебен план пред съответния факултетен съвет. При предаване на дисертационния труд за катедрено обсъждане докторантът трябва да демонстрира следните знания и умения в своя текст: • Да е формулирал и изградил логична теза; • Да е проучил и систематизирал съществуващата литература; • Да е съставил подробна стандартна библиография върху избраната тема; • Да е приложил адекватна на изследването методология. Целта на дисертацията според специализирания сайт [url]http://kursoviraboti.com[/url] трябва да бъде точно и конкретно формулирана, а етапите на изследването да се представят като отделни задачи. Трябва да се направи ясно и сбито изложение на изследвания научен проблем, заедно с набор от точно определени научни хипотези, предположения или въпроси, които изследването трябва да постави. Тъй като определянето на най-подходящите методи невинаги е лесно, докторантите би трябвало да могат да обосноват избрания метод с подходяща мотивация за всеки конкретен случай. Дисертацията може да има смесена методология, използваща методи на различни научни области. Докторантите трябва да демонстрират, че използваните методи са избрани чрез съзнателен процес на обмисляне и че критериите, както и положителните и отрицателните страни на индивидуалния избор на метод, са добре определени. Методите, събраните и обработени материали, както и последователността на провеждане на проучванията в дисертацията трябва да бъдат прецизно и точно описани, така че да позволяват ясно разбиране на същността на извършените изследвания, както и бъдещото им възпроизвеждане от други учени. Анализ на резултатите • Получените резултати трябва да бъдат изчерпателно и коректно описани, за да може да се докаже, че са достатъчни за изпълнение на поставените задачи; • Всеки възникнал проблем при анализа следва да се идентифицира и да се предложи подходящо решение; • При количествени изследвания докторантите трябва да предвидят и подходяща статистическа оценка на проблема чрез анализ на надеждността, грешките при измерването и източници на отклонение; • Докторантите би трябвало да разбират предположенията, които правят, както и да интерпретират използваните статистически тестове или изпитвания; • Където е подходящо, докторантите би трябвало да демонстрират въображение и аналитичност при идентифициране и анализиране на свойства или данни, които може и да не са били предвидени; • Анализът трябва ясно да е свързан с формулираните хипотези, предположения или научни въпроси, които формират част от изложения изследователски проблем; • Докторантите трябва да могат да докажат решението си при обобщеното представяне на ключовите данни в рамките на текста, да обозначат основните данни и данните от второстепенно значение; • Данните следва да се представят по добре структуриран начин (таблици, фигури, графични схеми, резултати от клинични показатели, изследвания, тестове, хроматограми, рентгенограми и др. подобни нагледни източници на данни), с разгърната ясна последователност; • Обобщено, докторантите би трябвало да могат да демонстрират ЗАЩО е проведен всеки отделен анализ и КАКВО ни казва анализът за данните. Обсъждане на резултатите • Дискусията следва да обобщи без неоправдано повторение на резултатите това, което е постигнато и да го сравни с литературните данни; • Би трябвало да се оцени приносът на дисертацията към изследваната област; • Трябва да се направи връзка между собствената работа на докторанта и разгледаната работа в литературния обзор; • Основните констатации би трябвало да се тълкуват и свържат с теорията (и практиката, където е приложимо); • Би трябвало да има отражение върху изследвания процес като цяло. Това ще разкрие какво докторантът е научил по време на работата върху дисертационния труд; • Може да се включи дискусия, в която докторантите обсъждат ограниченията при изследването и методологията в светлината на придобитите познания по време на провеждане на изследването, да се очертае алтернативен или допълнителен подход, който може да се приложи; • Би трябвало да има някои насоки за бъдеща работа, независимо дали от докторанта или от други изследователи; • Трябва да се направи опит за идентифициране на въпроси, които изискват по- нататъшно изясняване. Примерна структура и съдържание на дисертационния труд Увод (обосновка на актуалността на поставения за решаване проблем, 1-2 стр.) I Глава (около 30 стр.) Анализ на състоянието на проблема (Анализ на резултатите от научните изследвания по проблема) 1.1. 1.2. ..... Изводи (достойнства и недостатъци на известните решения на проблема; нерешени задачи) Цел и задачи на докторантурата (целта е една, а задачите 4-6) Следващите глави трябва да съдържат решенията на формулираните задачи, което трябва да бъде направено с използване на научни методи и средства и да води до достигане на поставената цел, т.е. до отстраняването на недостатъците на известните решения. Формулировката на целта обикновено включва в себе си темата на дисертацията, като например: Тема: Създаване и изследване на система за …. Цел на дисертационния труд е създаването и изследването на функционално пълна система за .… , която …. ) II Глава (около 30-40 стр.) Теоретични изследвания 2.1. 2.2. ..... Тази глава на дисертацията е най-важна. В нея докторантът трябва, например, да формулира критерий за оптималност, да предложи модел и методика за теоретично изследване и да представи резултатите от това изследване. Ако предмет на дисертацията е създаването на някаква система, то резултатите от теоретичните изследвания биха могли да бъдат, например, стойностите на параметрите на системата, при които тя ще функционира оптимално от гледна точка на формулирания критерий. Изводи III Глава (около 30 стр.) Практическо решаване на проблема (с научни методи и средства) 3.1. 3.2. ..... Изводи IV Глава (около 30 стр.) Експериментални изследвания (по научно обосновани методики) 4.1. 4.2. ..... Изводи Забележка: Резултатите от експерименталните изследвания в идеалния случай трябва да съвпадат или да са много близки до тези от теоретичните. На практика могат да се получат различия, които най-често се дължат на несъвършенството на модела, използван при теоретичните изследвания. В такъв случай моделът се коригира и т.н. Общи изводи (обобщение на частните изводи след всяка глава) Предложения за използване на резултатите и виждания за насоките на по-нататъшната работа Използвана литература (не по-малко от 110 заглавия - монографии, книги, учебници, научни статии и доклади, фирмена литература, повечето издадени през последните 10-15 години, от които 35-40 % на латиница; използваната литература трябва да бъде тематично максимално близка до дисертационния труд и да дава пълна и точна картина за състоянието на проблема; всички заглавия без изключение трябва да бъдат цитирани в дисертацията) Приложения (резултати от теоретични и експериментални изследвания, проведени както от автора, така и от други лица и организации, които не са намерили място в основната част на дисертацията, например, поради ограниченията в обема) Научни и научно-приложни приноси (предложени, разработени, създадени нови или модифицирани методи, методики, алгоритми, модели, устройства, технически и/или програмни системи и др. с доказана полезност за практиката; от приносите трябва да се разбира, че поставените задачи са решени и то с използване на научни методи и средства и че целта на докторантурата е постигната; приносите обикновено се дават в края на автореферата на доктората) Публикации - всички основни резултати на докторанта трябва да бъдат публикувани в научно-технически списания и в сборници на научно-технически конференции. Броят на публикациите трябва да бъде 5-7, от които: • една публикация в чуждестранно списание или в сборника на чуждестранна конференция - желателно; • минимум една самостоятелна публикация; • минимум две публикации в съавторство с научния ръководител, като е желателно докторантът да бъде на първо място в списъка на съавторите. Всяка публикация трябва да съдържа примерно: • увод - проблем, недостатъци на известните решения, задача за решаване; • изложение - описание на създадените с цел решаване на задачата методи и средства; основни резултати; анализ на резултатите; • заключение - основни изводи и препоръки; • литература - 4-6 заглавия, от които 1-2 на латиница. Внедрявания на резултатите (2-3 - в учебния процес, във фирми и др. - удостоверяват се със служебни бележки, в които трябва да има и информация за ефекта от внедряването) Power Point презентация Плакати (А0, 10-15 бр. с основните резултати на докторантурата) Примери: Изводи в края на I Глава: ..... Известните методи не дават възможност за измерване на ….. с достатъчна точност. ..... Задачи: ..... Да се създаде метод, който да позволява измерването на ….. с относителна грешка не по-голяма от 1%. ..... Приноси: ..... Предложен е метод, който дава възможност за измерване на ….. с относителна грешка по-малка от 0,8%, с което от една страна се удовлетворяват изискванията на съответните български и европейски стандарти, а от друга се повишава научната и практическата стойност на резултатите от измерването. Методът е патентован. Специалистите от [url]http://kursoviraboti.com[/url] съветват във всеки конкретен случай да се изготвя конкретен план в зависимост от конкретната тема, от изискванията на научния съвет, пред който ще се защитава докторатът, и т.н. Без да се подценява формата, не бива да се забравя, че основното е съдържанието на дисертацията, чрез което докторантът доказва, че е овладял методологията на научното изследване и че е в състояние да я прилага за решаване на важни за практиката задачи. Изводите след първа глава, задачите и приносите трябва да са логически свързани. От една страна, на всеки извод, в който се изтъква някакъв недостатък на известните решения на проблема, трябва да съответства задача, която трябва да е така формулирана, че нейното решение да води до отстраняване на недостатъка. От друга страна, успешното решаване на поставената задача е принос на докторанта, който може да бъде научен, научно-приложен или приложен. Броят и най-вече качеството на тези приноси е от съществено значение за крайното решение на научия съвет. За да се постигне съответствие между изводите, задачите и приносите, може да се използва таблица, т.нар. “Дисертационна матрица” поради наличието на логически връзки по хоризонтала и вертикала. No Изводи (след първа глава) Задачи Приноси 1. ............................................. ............................................. ............................................. 2. ............................................. ............................................. ............................................. 3. Известните методи не дават възможност за измерване на .................. с достатъчна точност. Да се създаде метод, който да позволява измерването на …......... с относителна грешка не по-голяма от 1%. Предложен е метод, който дава възможност за измерване на …......... с относителна грешка по-малка от 0,8%, с което от една страна се удовлет-воряват изискванията на съответните български и европейски стандарти, а от друга се повишава научната и практическата стойност на резултатите от измерването. Методът е патентован. 4. ............................................. ............................................. ............................................. 5. ............................................. ............................................. ............................................. 6. ............................................. ............................................. ............................................. Срещу някой от изводите може и да няма задача, респ. принос, а срещу други може да има и повече от една задача, респ. принос. Оформяне на автореферат Авторефератът е с препоръчителен обем до 30 страници. Той има формата или на подвързана брошура във формат А5, или на подвързани в папка страници във формат А4. Докторантът осигурява най-малко 9 екземпляра от автореферата – 7 за членовете и резервните членове на журито, 1 за библиотеката на института и 1 за предаване в НАЦИД заедно с дисертацията. Докторантът осигурява екземпляр от автореферата на електронен носител в PDF-формат за публикуване на интернет страницата на института. Заглавната страница на автореферата е идентична с тази на дисертацията с единствената разлика, че се посочва, че това е автореферат. На втората страница се посочват датата, часът и мястото на публичната защита на дисертационния труд и се отбелязва съставът на научното жури, като допълнително (след първото заседание на НЖ) в PDF-файла за страницата на института ясно се обозначава кой от членовете е негов председател и кои от членовете са рецензенти. Авторефератът отразява в съкратена и обобщена форма всички глави от дисертацията. Главите “Цел и задачи” и “Заключение” се поместват в пълен обем. В автореферата задължително се включват също: • списък на публикациите на кандидата по темата на дисертацията, представени с пълни библиографски описания; • списък на цитиранията на трудовете по дисертацията (ако има такива); • списък на участията в научни форуми, докладващи резултати по дисертацията; • справка за научните приноси на дисертацията. Ако авторефератът е на български език, се помества кратко резюме на английски език (до 1 страница). Ако авторефератът е на английски език, се помества кратко резюме на български език (до 1 страница). Съвети към докторантите при провеждане на самата защита на докторската дисертация 1. Докторантът трябва да говори достатъчно силно, за го чуват всички в залата. Не е за препоръчване използването на микрофон. 2. Препоръчително е докторантът предварително да е написал своя доклад за представяне на дисертацията и да го е научил. Докладът трябва да бъде написан на стил, който се използва при свободното говорене, но научната стилистика на специалността трябва да бъде точно използвана. 3. Ако докторантът не е в състояние да научи своя доклад, трябва да го прочете. Това все пак е за предпочитане вместо докторантът да удължи времето за доклада, да повтаря отделни фрази, да се запъва и да вмъква в речта си ненужни или паразитни думи. 4. Докторантът трябва да покажете мястото на своята работа в общата картина на научната специалност. Тук е редно да се започне с основните изводи и приноси, използвайки критериите за научност. Критериите за научност представляват съвкупност от признаци, специфични за научното знание: • Истинност, обективност и валидност; • Верификация; • Проблемност; • Достоверност и опитност на знанието; • Обоснованост; • Интерсубективна проверяемост; • Системност; • Прогресивност; • Дейностен критерий; • Експериментален критерий; • Математически критерий; • Рационалистически критерий • Възпроизводимост и възможност да се повторят опитите и експериментът; • Систематизираност, обоснованост и доказателственост на знанията чрез проверка на опита и теоретическа аргументация; • Способност да се попълват знанията и да се предсказват нови факти; • Достоверност на изводите; • Иновация и принос в науката и практиката; • Възможност за внедряване. 5. Докторантът трябва да следи за времето на докладване и да не го просрочва. 6. Нивото на докладването се разчита на средния слушател, а не на водещите специалисти в научното направление. Всеки учен трябва да бъде в състояние да докладва своите резултати на разбираем език за по-голямата част от аудиторията, която е дошла да участва в защита на дисертацията. 7. Не е необходимо да се използват средства за писане по време на защитата. 8. Докторантът трябва да прояви умение стегнато, лаконично и аргументирано да изложи същността на проведеното от него научно изследване. 9. Общите изисквания към стила на писане на изследователски работи са: ■ проблемност; ■ логичност; ■ доказателственост и обоснованост на положенията и постановките; ■ правилност на използване на научните понятия и термини; ■ степен на самостоятелност на разсъжденията; ■ езикова грамотност. При писане и редактиране на своя доклад докторантът трябва да се придържа към следните правила на добрия език и стил: • по-често да утвърждава и по-рядко да отрича; • да избягва аксиоматични съждения и високопарни думи; • първият абзац нека да бъде кратък; • създавайки текста, докторантът трябва да се постарае да изрази увереност и надежда за признаване на ценностите на своя труд.

 

Блог » Образование и обучение

VitanaVitana

Как се прави презентация

Презентациите могат да бъдат самостоятелни или групови (екипни). Във втория случай са необходими умения за работа в екип. Всяка презентация има цел (подцели), задачи, план и структура. Основните елементи на структурата според специалистите в сайта [url]http://kursoviraboti.com[/url] са: • увод, • основна част • заключение. Презентацията се използва като метод за устно изпитване – както при текущо, така и при финално оценяване. Специалистите от [url]http://kursoviraboti.com[/url] съветват оценяването да се извършва чрез предварително определени критерии и показатели, които отразяват процеса на планиране и реализиране на презентацията. Сред най-често използваните индикатори са: • Идентифициране целта и задачите на презентацията. • Идентифициране на характеристиките и потребностите на аудиторията. • Планиране на съдържанието, дейностите и времето. • Разпределяне на времето. • Организация на залата. • Подбор и подготовка на материали за презентацията. • Структура на материала. • Убедително представяне на презентацията. • Подходящ тон и стил на гласа. • Скорост на говорене. • Използване на подходящи жестове и пози (език на тялото). • Връзка с аудиторията. • Отговаряне на въпросите. • Справяне с нервното напрежение.

 

Блог » Образование и обучение

VitanaVitana

Високи резултати в училище

Разработването на писмени работи за ученици активно се предлага на пазара, клиентите се умножават бързо, но въпреки това е трудно да се открият подготвени специалисти, които да удовлетворят нуждите на учениците от реферати, есета, преразкази, съчинения, презентации, проекти, доклади, планове, конспекти, задачи, изпитни въпроси, домашни работи в съответните учебни дисциплини, спазвайки професионална етика и принципи. Проблемът идва от там, че младите хора не умеят да пишат или нямат време да го направят. Никой не ги учи как да оформят своята мисъл в писмена форма. Затова те преписват в училище, зубрят теми за кандидатстване, свалят от интернет готови разработки. Учителите демонстрират или тотална незаинтересованост към работата на ученика, или обратното – свръхвзискателност в подробностите, което води до загуби на време и мотивация при учениците. За да може всеки да си пише съчинението или есето сам, трябва началното и средното образование да дават необходимото ниво на компетентност, без частни уроци и зубрене на готови теми, да има култура на писане и четене, връзка между теорията и практиката в училище, тесен контакт между учители и ученици – все възможности и вероятности, които в настоящето са само пожелания. „А дотогава ние ще работим здраво за вас, учениците, за да удовлетворим вашите нужди“ – ни увери екипът на [url]http://kursoviraboti.com.[/url] Трябва много внимателно да се преценят способностите и опитът на тези, които ще изпълнят поръчката на ученика. Екипът на [url]http://kursoviraboti.com[/url] съветва да се доверите на качествени и опитни специалисти. В сайта над 20 години се дават консултации и се изработват реферати, есета, преразкази, съчинения, презентации, проекти, доклади, планове, конспекти, задачи, изпитни въпроси, домашни работи по поръчка за ученици на всякакви поставени теми и съгласно всякакви индивидуални изисквания. Можете да направите запитвания по електронна поща или по телефона, да обсъдите подробно вашата поръчка с този, който може се заеме с нея и тогава да прецените неговата компетентност, възможности и конфиденциалност. Успехът при такъв подход е напълно сигурен – ще получите оригинална, научно издържана разработка, съответстваща на вашите изисквания, при спазването на професионалната етика. Освен това сайтът разполага със списък от готови разработки, написани по поръчка на ученици преди време, които се предлагат на ниски цени и могат да послужат и в настоящия момент след съвсем малка дообработка. Всеки може да избере своя вариант за постигане на високи резултати в училище, стига да има желание.

 

 


 

VIP реклама


Препоръчано от нашия блог

Как-се-пише-казус

Филтър


Сподели с приятели


Добави статия

Вие можете да добавите безплатно статия с линкове, интернет сайт, описание на фирма или услуга, малка обява или рекламно съобщение. Възползвайте се от нашите услуги за да намерите нови клиенти.

Добави статия

Добави сайт

Добави фирма

Добави обява


Най-четеното


Полезни връзки


Ключови думи

образование обучение как пише които никой няма инвестирането дисертации тайни каже криптовалута защитава високи резултати училище презентация прави проект докторски дисертация разработва специалисти еко дипломна работа умберто днес важни дипломите придобиване професионално директори педагогически резюме учители пкс квалификационни степени изготвяне