Как се пишат преразкази
Подбор и селекция:
kursoviraboti.com
Преразказът е текст, който повторно разказва неща, разказани вече от друг наративен текст. Според наличието/липсата иа предварително поставени дидактически условия пред преразказването самите преразкази се делят на две групи.
Преразказите, които се създават с оглед на конкретни изисквания във връзка с начина на преразказване, се определят като регламентирани. Според вида на поставения регламент те се разделят на подробни, сбити, подборни и трансформиращи (творчески).
Преразказите, които се създават в ситуации на нерегламентирано преразказване, се определят като свободни. Свободният преразказ е тип репродуктивен текст, при който на ученика е предоставена свобода да избира, включително и да комбинира, преразказни техники според собственото си предпочитание за пресъздаване на първоизточника.
Логично е в началния училищен период да се поставя акцент върху репродуктивните текстове. Те са свързани с по-леката текстопораждаща дейност, която предполага преимуществено позоваваме на съществуващ вече текст. От всички репродуктивни текстове преразказът е най-достъпният за усвояване ученически текст, затова именно той стои в основата иа учебното съдържание за развитие иа речта в начална степен. Общите типологични характеристики на преразказа се представят още във 2. клас, без да се диференцират признаци, които да насочват към някои от неговите разновидности. Това дава свобода на второкласниците да преразказват текста, както намерят за добре, стига да пресъздадат усвоеното съдържание със свои думи (т. е. по същество те правят свободен преразказ). Акцентът в начална степен обаче се поставя върху подробния преразказ, защото той предполага най-малко ограничения за преразказващия при възпроизвеждането на текста. При представяне на информацията за подробен преразказ в 3. клас общата за всички преразкази характеристика, свързана с използването на собствен езиков запас за препредаване на възприето текстово съдържание, се допълва с още едно изискване — изходният сюжет да се следва отблизо. Вътре в зоната на подробния преразказ е предвидено градиране на преразказите по степен на трудност, която най-често се определя от самия подбор на текстовете за преразказ (изучавани или неизучаваиии, с опростена или с по-разгърната сюжетна верига и пр.).
В периода 5.-7. клас репродуктивните текстове се представят от всички видове преразкази. Изучават се по-сложните видове преразказ - сбит, подборен, трансформиращ и свободен. В 5. клас завършва изучаването на подробен преразказ, като се акцентира върху преразказ на неизучаван в училище текст, с по-усложнена сюжетна структура, с присъствие на повече неповествователни пасажи. Трансформиращият преразказ в училище най-често се определя като творчески преразказ и се свързва със случаите, когато дидактическата задача изисква добавяне на нови (измислени) елементи към сюжетната основа на първоизточника. Извън училище обаче ситуациите на трансформиращо преразказване са значително по-разнообразни - събитията, представени в текста образец в даден ред, в преразказната версия се пренареждат в друга последователност, преобразува се гледна точка и т. н. Реалната комуникативна практика добре мотивира представянето на този вид преразказ в средна степен.
Върху сбит преразказ се акцентира в 6. клас, защото това е период, в който в достатъчна степен се развива абстрактнологическото мислене на учениците, за да могат те да се справят с допълнителната аналитична дейност, стояща в основата на сбитото преразказване. Освен това степента на формираност на рецептивните умения на учениците дава възможност да се работи върху по-обемни текстове, каквито е необходимо да се подбират за сбит преразказ.
Подборният преразказ се среща в училищната практика, включително и в начална степен, но тъй като предполага развити аналитични умения, тази текстова форма следва определено да се адресира към по-големите ученици. Освен това, след като вече са усвоили техниката на сбитото преразказване, учениците по-лесно могат да осмислят характеристиките иа подборния преразказ, който за разлика от сбития пресъздава (обикновено синтезирано) не глобалното съдържание на текста, а само определен негов смислов аспект - например проследява отделен мотив, тематична линия и др.
Най-голяма свобода за начина на възпроизвеждане на наративен текст дава свободният преразказ. Той се характеризира с това, че ученикът има правото сам да реши с какви преразказни техники да си служи при препредаване на информацията от опорния текст. Свободният преразказ (макар реално да се практикува в училище още във 2. клас) се препоръчва за специално изучаване в края на периода 5.-7. клас, защото, за да избира и комбинира сполучливо различни преразказни техники съобразно с предпочитанието си, ученикът трябва вече да ги е усвоил.
Основно изискване към преразказа е достоверното пресъздаване на първоизточника (освен при изрично поставена друга задача). Независимо дали преразказват в детайли или накратко съдържанието на изходния текст, учениците трябва да следват неговата логика, да предават оригиналния сюжет, без да го променят с измислени добавки или пък с изпускане на важни връзки, в резултат на което се стига до подмяна на изходния сюжет с друг.
Важен ориентир с оглед на пълнотата и достоверността на информацията, съдържаща се в преразказа, е и неговият адресат. В извънучилищната практика информацията в преразказа винаги се адресира към определено лице, което не познава съдържанието на първоизточника, не знае какво се е случило в разказния свят и ще научи за него от преразказа. Затова в училище преразказът (освен при поставена друга задача) се насочва към въображаем адресат, който няма представа за съдържанието на първоизточника. На практика обаче учениците не могат да се абстрахират от косвения адресат - учителя, защото знаят, че писмените им работи ще бъдат проверявани от него. Затова е необходимо изрично да се акцентира върху целта иа преразказа — да представи съдържанието иа първоизточника така, че всеки незапознат с него читател да може да разбере каква информация съдържа той. Само при специално поставена задача ученическият преразказ се ориентира към конкретизиран адресат, притежаващ определени възрастови характеристики (връстник, родител, по-малко дете), познат или непознат за преразказващия, компетентен носител на същия език или чужденец с недостатъчна езикова подготовка, представител на същата култура или на друга и т.н. В такъв случай задълженията на преразказващия се усложняват: ще е нужен специален подбор на изразни средства, подходящи за възприемане точно от този конкретен адресат и същевременно съобразени с типа на ситуацията, в която се осъществява общуването с него - всекидневнобитова, празнична, свързана с формалио поддържане иа словесен контакт и т.н. Характерен повърхнинен белег на преразказа е пресъздаването на първоизточника със свои думи. Напълно очаквано е, разбира се, определени характерни изрази от оригинала да се възпроизведат буквално (например запомнящи се епитети, открояващи се метафори, лични имена и специфични други изрази за идентифициране на лица, животни, географски обекти, предмети, исторически епохи, месеци, дни от седмицата и т. н.). Но в общи линии езиковата повърхнина на създавания от ученика преразказен текст трябва да бъде изпълнена с подбрани от собствения езиков запас изразни средства.
Бихме обобщили по следния начин характеристиките на преразказите:
• Преразказът достоверно възпроизвежда известен (по-малък или по-голям) обем от съдържанието на епически първоизточник, като задължително пресъздава (изцяло или частично) неговия сюжет. В преразказа с определена степен на пълнота могат да бъдат представени и (част от) извънсюжетните елементи на изходния наратив.
• Преразказът по правило е предназначен за анонимен неосведомен адресат. Само при специално поставена задача преразказващият се съобразява с конкретизиран адресат.
• Преразказващият по принцип води повествованието в третолична (той) форма, като поема ролята на преразказващ повествовател.
• Съставителят на преразказа подчертава функцията си на преразказващ чрез употребата на преизказно наклонение (-л-форми), но може да си служи и с изявителните форми на сегашно историческо време. При първоизточници с визуално-изобразителен компонент могат да се използват и изявителии форми в минало свършено време. Необосновани преходи от едно към друго водещо време/наклонение са недопустими.
• Преразказването на първоизточника става със свои думи. Сред използваните езикови средства е допустимо да присъстват определено количество дословно възпроизведени от първоизточника собствени имена, характерни думи, тропи, фигури, устойчиви съчетания и т. н.
• Пряката реч (респ. всяка реч, представена като чужда) от първоизточника в преразказа се препредава косвено.
• В преразказа не се допускат пасажи с коментарен характер, съдържащи пряко изказани оценки, лични становища, данни за авторство на първоизточника и пр.
Първият вид регламентиране разграничава подробни и сбити преразкази, а продукти на аспектно регламентираното преразказване са съответно подборните и трасформиращите (творческите) преразкази. В случаите на неограничено от никакъв регламент преразказване, от друга страна, продуктът на речта е някакъв преразказ, чиито конкретни смислови и обемни праметри са избрани изцяло от ученика според собствените му предпочитания. Резултатът на този вид дейност тук се определя като свободен преразказ. В училищната практика наименованието свободен преразказ може да се заменя с общото наименование на този репродуктивен тип текст - преразказ. Липсата на специално поставени изисквания към вида иа преразказа предполага ученикът сам да избере преразказната техника или комбинация от техники, които ще използва в писмения си текст.
В ситуцията на подробно преразказване валидното изискване е наративният първоизточник да бъде следвам отблизо, като съдържателният му план се пресъздава със свои думи. Регламентът при сбитото преразказване е по-строг — от ученика се изисква да пресъздаде накратко съдържанието на първоизточника, като се придържа преди всичко към основните тематични линии (към елементите на сюжета). Още по-конкретни са ограниченията при подборното преразказване, тъй като в тези случаи ученикът получава специална задача да възпроизведе (фрагмент от) първоизточника с акцент върху отделни негови аспекти - с оглед на даден мотив, причинно-следствена зависимост, връзка между герои и др. Другият вид аспектно регламентиране на преразказната дейност е свързано с поставянето на задача за творческо трансформиране на първоизточника в определено отношение.
Подробните и сбитите преразкази са традиционно най-често използваните преразказни форми в училищното образование.
Особености на отделните видове преразкази
Подробният преразказ е вид репродуктивен текст, в който със свои думи максималпо пълно се пресъздава (част от) съдържанието на наративен текст. Подробният преразказ пресъздава всички сюжетни и повечето извънсюжетни елементи от изходния текст с всички основни връзки между тях, като спазва последователността на представянето им в първоизточника. В подробния преразказ се обхваща цялата сюжетна верига на първоизточника с всички нейни звена. Трябва да бъдат пресъздадени и съществено количество от извънсюжетните елементи в първоизточника - например всички описания, разсъждения, пасажи със съобщителен, подбудителен и пр. характер, които поясняват действията в разказния свят, разкриват причините за осъществяването им, коментират мотиви на техните вършители, описват психологически, физически, социални и други връзки между действащи лица, представят важни обстоятелства от контекста иа действията и др. Нормално е пропускането иа незначителни детайли — все пак се преразказва текст, който в момента на преразказването не е на разположение на ученика.
Повествованието в подробния преразказ се разгръща в третолична (той) форма, т. е. разказният свят се представя от позицията на повествовател. Това положение се спазва независимо от начина, по който е изградено повествованието в първоизточника.
Целият текст на подробния преразказ трябва да е издържан в единно разказно време. Най-често се преразказва в преизказни (-л) форми, чрез които преразказващият подчертава, че не е свидетел на представяните събития, а е научил за тях от друг източник. Подходящи за подробно преразказване са и изявителните сегашни форми.
В подробния преразказ пряката реч от първоизточника се предава по косвен начин; реплики без съществено значение за сюжетното развитие могат да се пропускат. Съдържанието на репликите от оригинала може да бъде пресъздадено относително подробно или съвсем пестеливо — в зависимост от това, доколко самите реплики са важни за разказваната поредица от действия. Възможно е отделни кратки реплики направо да се пренебрегнат. Възможно е също съдържанието на отделни пасажи с пряка реч да се пресъздаде не в косвен облик, а чрез „прехвърляне“ в самото повествование.
Специфичните особености на писмения подробен преразказ можем да обобщим по следния начин:
• В подробния писмен преразказ се пресъздава цялата сюжетна верига на първоизточника с всички нейни звена.
• На възпроизвеждане подлежат и значително количество извънсюжетни елементи, които обаче (или някои от тях) може да са представени и относително пестеливо.
• Подробният преразказ достоверно пресъздава съдържателния план на първоизточника. Не бива да се пропускат смислови компоненти от оригиналния текст, както и да се добавят измислени сюжетни или извънсюжетни елементи.
• В подробния преразказ съдържанието на изходния текст се възпроизвежда цялостно - целта на подробното преразказване не бива да се подменя с детайлно представяне на избрани фрагменти от първоизточника (това би превърнало продукта на преразказването в подборен преразказ).
• Езиковата повърхнина на подробния преразказ може да бъде изградена и с относително много, и с относително малко словесни средства. Решаващото условие е не с какво количество езикови средства се препредава съдържанието на първоизточника, а какво количество от това съдържание се представя в преразказа.
По-общите преразказни характеристики на писмения подробен преразказ можем да обобщим по следния начин:
Съдържанието на наративния първоизточник се възпроизвежда със свои думи. Допустимо е буквалното възпроизвеждане само на единични изрази от първоизточника.
Повествованието се води от името на неутрален разказвач.
Обичайно е речта на повествователя в подробния преразказ да е в преизказно наклонение, но изявителните форми на сегашното време, а при аудио-визуален първоизточник и на миналото свършено време, също са уместни. Както при всеки преразказ, веднъж избраното основно разказно време/наклонение трябва да остане единно за цялостния текст.
В подробния преразказ пряката реч от първоизточника се възпроизвежда като косвена.
Информацията в подробния преразказ се поднася така, сякаш е предназначена за адресат, на когото първоизточникът е неизвестен.
Включване на коментари и пасажи (с преки оценки, мнения, разсъждения и пр.) от името на преразказващия не се допуска.
Можем да обобщим следното: основно жанрово изискване към подробния преразказ е цялостното съдържание на първоизточника да е възпроизведено ясно, непротиворечиво и пълно; смисловото възпроизвеждане да е осъществено със свои думи и да е издържано в единно основно разказно време/наклонение; информацията да е предназначена за неосведомен потребител.
СБИТ ПРЕРАЗКАЗ
Сбитият преразказ е вид репродуктивен текст, в който със свои думи накратко се пресъздава (част от) съдържанието на наративен текст. В ситуация на сбито преразказване от учениците се изисква да пресъздадат накратко и в основни линии сюжетната верига на наративен първоизточник.
В сбития ученически преразказ се възпроизвеждат централните сюжетни елементи от изходния текст, като се разкриват най-основните хронологични и причинно-следствени отношения между тях. Информацията за извънсюжетните елементи по принцип се пропуска или се свежда до минимум. По правило се пресъздават само онези извънсюжетни елементи, без споменаването на които събитийният поток остава неразбираем - например отделни аргументи относно причинно-следствени връзки, коментари на мотиви за действия, описания на обстановката и външния вид на героите или други детайли, които са с неотменима важност за развитието на сюжета.
Словесното представяне на компресираното изходно съдържание е пестеливо - в сбития преразказ многословието е напълно неуместно. Препоръчителни са по-изчистените синтактични конструкции.
Повествованието в сбития преразказ е препоръчително да се води в сегашно време, тъй като сбитото преразказване в разнообразните типове извънучилищни дискурси определено предпочита именно това глаголно време. За изграждането на повествуващата реч в сбития преразказ обаче са напълно уместни и преизказните (-л) форми, чрез които изрично се подчертава несвидетелската позиция на повествователя към събитията от разказния свят.
В сбития преразказ пряката реч от първоизточника се пропуска или се препредава косвено в редуциран обем.
Специфичните особености на писмения сбит преразказ можем да обобщим по следния начин:
• Сбитият преразказ редуцирано, но достоверно пресъздава сюжетната основа на първоизточника.
• Смисловата редукция на първоизточника не бива да води до драстично скъсяване на сюжетната верига, от което тя да стане неразбираема или несъответстваща на изходната.
• Извънсюжетните елементи от първоизточника по принцип не се възпроизвеждат освен в случаите, когато мотивират фрагменти от събитийния ход. Всички необходими извънсюжетни елементи се представят съвсем пестеливо. Сбитият преразказ е значително по-кратък от първоизточника. Словесният изказ е лаконичен. За предпочитане е опростеният синтаксис.
• Препоръчително е в сбития преразказ да се повествува в сегашно време; преизказните (-л) форми също са подходящи.
• По правило пряката реч от първоизточника в сбития преразказ се пропуска или се възпроизвежда косвено, в силно редуциран обем.
По-общите преразказни критерии на писмения сбит преразказ можем да обобщим по следния начин:
В сбития преразказ повествованието по правило се води в третолична (той) форма от името на неутрален повествовател.
Основното разказно време/наклонение трябва да е единно за целия текст.
В сбития преразказ съдържанието на първоизточника се възпроизвежда със свои думи.
Информацията в сбития преразказ е предназначена за адресат, на когото първоизточникът не е познат.
Добавки с интерпретиращ характер не се допускат.
Можем да обобщим следното: основно жанрово изискване към сбития преразказ е да представя в синтезиран вариант сюжета на преразказвания текст, с пропускане на всички пренебрежими подробности; смисловото възпроизвеждане се прави със свои думи; повествува се в единно основно време/наклонение; сбитият преразказ е значително по-кратък от първоизточника; информацията е предназначена за незапознат с първоизточника адресат.
ПОДБОРЕН ПРЕРАЗКАЗ
Подборният преразказ е вид репродуктивен текст, в който със свои думи се предава точно определен аспект от съдържанието иа наративен текст.
Специфичните особености на писмения подборен преразказ можем да обобщим по следния начин:
• Подборният преразказ пресъздава частично първоизточиика в определен смислов аспект, като възпроизвежда фрагменти от съдържанието му, подбрани във връзка с проследяването на някаква частна тематична линия (причинно-следствена зависимост, развитие на мотив и т. н.).
• Обхващат се точно (и само) тези елементи от цялостния сюжет на първоизточника, които са във връзка с формулирания в задачата смислов аспект. Пресъздаването на извънсюжетни елементи, попадащи в обсега на формулировката, е факултативно и по преценка на преразказващия.
• Подборният преразказ достоверно пресъздава съдържанието на избраните фрагменти от първоизточника, без да да добавя измислени елементи и връзки.
• Не се допускат добавки с интерпретиращ характер (относно въздействие, стилно-езикови характеристики, степен на понятност на първоизточника и пр.). Неуместно е коментарното изразяване на лична позиция към елементи от разказния свят.
• В обемно отношение подборният преразказ се очаква да е по-кратък от първоизточника поради смисловото си съотнасяне с него като част към цяло.
• В преразказната версия могат да бъдат използвани техниките както на сбитото, така и на подробното преразказване на подбраните фрагменти.
• Препоръчително е повествуващата реч да е в сегашно време; по изключение може да се преразказва в л- форми.
• Пряката реч от първоизточника се пропуска или се възпроизвежда косвено.
• Допуска се използването на единични вътрешни цитати от първоизточника.
По-общите преразказни критерии на писмения подборен преразказ можем да обобщим по следния начин:
Разказната реч в подборния преразказ се води в третолична (той) форма от името иа неутрален повествовател.
Основното разказно време/наклонение трябва да е единно за целия текст.
Съдържанието на подбраните фрагменти се възпроизвежда със свои думи.
Информацията в подборния преразказ е предназначена за въображаем анонимен адресат, на когото първоизточникът не е познат.
Добавянето на фрагменти с коментарен характер не се допуска.
Можем да обобщим следното: основно жанрово изискване към подборния преразказ е да пресъздава достоверно определен частен аспект от съдържанието на изходния текст; смисловото възпроизвеждане трябва да е изпълнено със свои думи и да е издържано в единно основно разказно време/наклонение; информацията трябва да е предназначена за адресат, незапознат с първоизточника.
ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ
Трансформиращият (творческият) преразказ е вид репродуктивен текст, който пресъздава изходния текст, като осъществява промяна в неговата структура в изпълнение на конкретна дидактическа задача.
Специфичните особености на писмения трансформиращ (творчески) преразказ можем да обобщим по следния начин:
• Трансформиращият (творческият) преразказ пресъздава първоизточника, като осъществява промяна в неговото съдържание и/или в начина на представянето му в определен частен аспект, регламентиран в дидактическата задача.
• В преразказната версия могат да бъдат използвани/съвместявани техниките на подробното и сбитото преразказване.
• Наклонението на преразказното повествование (изявително или преизказно) зависи от наложената чрез задачата повествователна перспектива. Когато се преразказва от позицията на неутрален повествовател, най-подходящо е преизказното наклонение, но изявителните форми на сегашното време (при аудиовизуален първоизточник - и на миналото свършено време) по принцип също са уместни. При задача за повествуване от първоличната позиция на разказвач може да се избира между сегашно и минало свършено време (при положение, че формата на времето не е фиксирана в самата задача).
• Ако конкретната трансформационна задача не изисква друго, информацията в преразказа се насочва към адресат, на когото първоизточникът не е познат.
По-общите преразказни критерии на писмения трансформиращ (творчески) преразказ можем да обобщим по следния начин:
Съдържанието на епическия първоизточник се възпроизвежда със свои думи. Допустимо е дословното възпроизвеждане само на единични характерни изрази.
Пряката реч от първоизточника или се пропуска, или се възпроизвежда в облика на косвена.
Не се допускат добавки с интерпретиращ характер. Неуместно е коментарното изразяване на лична позиция към елементи от разказния свят или към начина на неговото представяне в първоизточника.
Можем да обобщим следното: основно жанрово изискване към трансформиращия преразказ е да пресъздаде даден първоизточник, като осъществи промяна в неговата структура в изпълнение на конкретно формулирана задача; смисловото възпроизвеждане трябва да е изпълнено със свои думи, да е издържано в единна разказна перспектива и в единно основно разказно време/наклонение; информацията трябва да е предназначена за анонимен, незапознат с първоизточника адресат, освен ако конкретната трансформационна задача изисква нещо друго.
Типове трансформиращ преразказ с дидактическа задача, давани на Националното външно оценяване за седмокласници:
Трансформиращ преразказ с дидактическа задача от неутрален разказвач – изискването е чуждият текст да се предаде от независим наблюдател на случващото се в сюжетното действие. Самият преразказващ сякаш изземва функциите на повествователя и преразказва случката като свидетел. Особеностите, към които е необходимо да се придържа ученикът, са свързани с основното глаголно време – сегашно историческо, като не се изключват и спомагателни глаголни времена и наклонения, в зависимост от сюжетното действие. Съдържанието на художественото действие трябва да се предаде вярно, увлекателно и изчерпателно, като не се допускат логически несъответствия при структурното подреждане на епизодите, добавяне на несъществуващи моменти или интерпретация на съдържанието. Пряката реч се преобразува в непряка, като ученикът се придържа към оформянето на текста спрямо нормите на книжовния български език.
Трансформиращ преразказ с дидактическа задача от името на герой – изискването е чуждият текст да се предаде от някой от зададените герои, като за преразказващия е необходимо да влезе в ролята на съответния герой. Основното глаголно време е минало свършено време, като не се изключват и спомагателни глаголни времена и наклонения, в зависимост от сюжетното действие. Епизодите, в които не участва героят, или не се преразказват, или ако са необходими за логическата последователност на сюжетното действие, се преразказват в сложна глаголна форма на -л, -ла, -ло, -ли. Съдържанието на художественото действие трябва да се предаде вярно, увлекателно и изчерпателно, като не се допускат логически несъответствия с структурното подреждане на епизодите, добавяне на несъществуващи моменти или интерпретация на съдържанието. Пряката реч се преобразува в непряка, като ученикът се придържа към оформянето на текста спрямо нормите на книжовния български език.
Какво трябва да има предвид седмокласникът при преразказ с дидактическа задача:
• Типа дидактическа задача;
• Глаголното време;
• Предаването на пряка в непряка реч;
• Необходимостта от включване или изключване на текстове с описателна характеристика;
• Кои части от сюжетното действие да преразкаже сбито, кои – подробно и кои да не включва;
• Типът изказ да бъде въздействащ, увлекателен и четивен;
• Да предаде съдържанието в съответствие с правописните, граматическите и пунктуационните норми на съвременния книжовен български език;
• Да се спазват изискванията за графично оформяне на отделните абзаци от текста;
• Да не допуска епизоди с коментарен (интерпретативен) характер, в които да изразява лична позиция, а да се придържа стриктно към съдържанието, което повествователят е създал.
Трансформиращият преразказ с дидактическа задача на практика обхваща втори модул от Националното външно оценяване за седмокласници. Има за цел да установи способностите на ученика да предава чужда реч, в зависимост от типа задача, която му е поставена – или от неутрален разказвач, или от името на герой. От максималния брой точки 100 за формиране на отличен резултат този модул дава 35. Критериите за оценяване на преразказ са осем на брой и обхващат следните езиковедски параметри:
• по отношение съдържанието на художествения текст;
• по отношение на дидактическата задача;
• по отношение на изграждане на микротекстове с интерпретативен характер;
• по отношение на преобразуването на прека реч;
• по отношение на използване на основно глаголно време;
• по отношение на спазването на граматичната, правописната и пунктуационната норма;
• по отношение на лексикалната култура;
• по отношение на графичното оформяне на текста.
КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА ПРЕРАЗКАЗ С ДИДАКТИЧЕСКАЗАДАЧА Tочки
1. ПО ОТНОШЕНИЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ХУДОЖЕСТВЕНИЯ ТЕКСТ УЧЕНИКЪТ:
Предава съдържанието вярно, изчерпателно и в съответствие с развитието на действието. 6
Предава съдържанието в съответствие с развитието на действието, вярно, но сбито. 5
Предава съдържанието вярно и в съответствие с развитието на действието, но пропуска някои епизоди. 4
Предава съдържанието като цяло, но пропуска и/или размества епизоди, важни за развитието на действието. 3
Предава съдържанието като цяло, но допуска смислова неточност при един или няколко епизода. 2
Предава съдържанието като цяло, но пропуска отделни епизоди и допуска смислово несъответствие. 1
Допуска фактологични грешки и показва неумение за вярно и изчерпателно предаване на съдържанието в съответствие с развитието на действието. 0
2. ПО ОТНОШЕНИЕ НА ДИДАКТИЧЕСКАТА ЗАДАЧА УЧЕНИКЪТ:
Напълно се съобразява с дидактическата задача; предава подробно епизодите, които са съществени за изпълнението на дидактическата задача, и сбито – епизодите, които са несъществени, но изграждат смисловата и логическата взаимосвързаност както на художествения текст, така и на преразказа. 6
Съобразява се с дидактическата задача; прилага уместно техниките на сбитото и на подробното преразказване, но пропуска необосновано елементи на описание, повествование и/или разсъждение в художествения текст. 5
Като цяло се съобразява с дидактическата задача, но предава сбито съществени за изпълнението на дидактическата задача епизоди. 4
Като цяло се съобразява с дидактическата задача и не променя смисъла на художествения текст, но предава сбито и пропуска необосновано епизод (епизоди). 3
Непоследователно изпълнява дидактическата задача, но запазва смисъла на художествения текст. 2
Като цяло се съобразява с дидактическата задача, но нарушава смисловата и логическата взаимосвързаност както на художествения текст, така и на преразказа. 1
Не се съобразява с дидактическата задача и не познава техниките на сбитото и на подробното преразказване. 0
3. ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИЗГРАЖДАНЕ НА МИКРОТЕКСТОВЕ С КОМЕНТАРЕН (ИНТЕРПРЕТАТИВЕН) ХАРАКТЕР УЧЕНИКЪТ:
Преразказва, като не допуска елементи на разсъждение (от аналитичен и интерпретативен характер). 2
Преразказва, като допуска единични разсъждения върху отделни структурни елементи на художествения текст. 1
Преразказва, като допуска елементи на разсъждение и “дописва” художествения текст, с което променя неговия смисъл. 0
4. ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕОБРАЗУВАНЕТО НА ПРЯКАТА РЕЧ УЧЕНИКЪТ:
Преобразува правилно и последователно пряката реч в непряка и/или полупряка, като не допуска необосновани лексикални повторения. 4
Преобразува пряката реч в непряка, но в синтактичните конструкции използва повтарящи се глаголи. 3
Преобразува пряката реч в непряка, но допуска пунктуационни грешки в оформянето ѝ. 2
Преобразува неточно и непоследователно пряката реч в непряка. 1
Не умее да преобразува пряката реч в непряка, поради което не преразказва диалозите или монолозите в художествения текст и/или предава директно пряката реч. 0
5. ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ОСНОВНО ГЛАГОЛНО ВРЕМЕ УЧЕНИКЪТ:
Преразказва в съответствие с дидактическата задача в подходящо основно глаголно време и в съответните му спомагателни времена и наклонения. 4
Преразказва в подходящо основно глаголно време, но допуска единични грешки при съвместната употреба на глаголните времена и наклонения. 3
Преразказва в подходящо основно глаголно време, но допуска единични грешки в неговата употреба. 2
Преразказва в неподходящо основно глаголно време, но успешно съвместява спомагателни глаголни времена и наклонения. 1
Преразказва, като не избира правилно наклонението на глагола и основното глаголно време; допуска грешки при съвместната употреба на глаголните времена и наклонения. 0
6. ПО ОТНОШЕНИЕ НА СПАЗВАНЕТО НА ГРАМАТИЧНАТА, ПРАВОПИСНАТА ИПУНКТУАЦИОННАТА НОРМА УЧЕНИКЪТ:
Не допуска граматични, правописни или пунктуационни грешки; използва разнообразни синтактични конструкции. 7
Допуска единични пунктуационни грешки; използва разнообразни синтактични конструкции. 6
Допуска единични правописни грешки; използва разнообразни синтактични конструкции. 5
Допуска единични граматични, правописни или пунктуационни грешки; използва разнообразни синтактичниконструкции. 4
Допуска единични повтарящи се граматични, правописни или пунктуационни грешки; използва еднотипни синтактични конструкции. 3
Допуска повтарящи се граматични, правописни или пунктуационни грешки; използва еднотипни синтактични конструкции. 2
Допуска груби и повтарящи се граматични, правописни и пунктуационни грешки; използва еднотипни синтактични конструкции. 1
Проявява явна езикова некомпетентност. 0
7. ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЛЕКСИКАЛНАТА СИ КУЛТУРА УЧЕНИКЪТ:
Употребява стилово уместни думи и изрази; използва подходящи синоними при замяна на думи и синтактични конструкции, специфични за езика на писателя. 3
Допуска единични лексикални неточности. 2
Допуска повтарящи се лексикални грешки. 1
Употребява стилово неуместни думи и изрази; използва неподходящи синоними и синтактични конструкции. 0
8. ПО ОТНОШЕНИЕ НА ГРАФИЧНОТО ОФОРМЛЕНИЕ НА ПРЕРАЗКАЗА УЧЕНИКЪТ:
Откроява графично всички абзаци; пише с ясна графика главните и малките букви, отделя думите; редактира четливо текста си при необходимост. 3
Допуска единични грешки при отделяне на думите и/или при пренасянето им на нов ред. 2
Слива не повече от два абзаца; не пише с ясна графика главните и малките букви, но отделя думите и редактира четливо текста си при необходимост. 1
Не откроява графично абзаците; пише неясно и нечетливо 0
ПРЕРАЗКАЗЪТ СЕ ОЦЕНЯВА С 0 ТОЧКИ И В СЛУЧАИТЕ, КОГАТО УЧЕНИКЪТ Е:
Предал празен лист.
Написал текст, който няма пряко отношение към изпитния текст.
Писал нечетливо до степен на неразбираемост.
СВОБОДЕН ПРЕРАЗКАЗ
Свободният преразказ е вид репродуктивен текст, в който със свои думи се пресъздава (част от) съдържанието на наративен текст.
Специфичните особености на писмения свободен преразказ можем да обобщим по следния начин:
• Свободният преразказ достоверно пресъздава (част от) сюжета на първоизточника.
• Коя преразказна техника (на подробното или сбитото преразказване) или комбинация от техники ще се избере за представяне на информацията от първоизточника, зависи единствено от личното предпочитание на ученика. Свободно се избира и подходът към първоизточника — за цялостно или подборно преразказване.
По-общите преразказни критерии на писмения свободен преразказ можем да обобщим по следния начин:
Както във всеки преразказ, така и в свободния съдържанието иа първоизточника се пресъздава със свои думи. Недопустимо е дословного възпроизвеждане иа големи пасажи.
Повествованието се изгражда от позицията на повествовател в третолична (той) форма.
Както във всеки преразказ, в свободния преразказ е недопустимо произволното сменяне на основното разказно време/наклонение. Веднъж избрано, то остава единно за целия текст.
Пряката реч от първоизточника се възпроизвежда преимуществено като косвена. Допустимо е прякото пресъздаване на отделни ключови реплики.
Не се допускат добавки с интерпретиращ характер. Неуместно е коментарното изразяване на лична позиция към елементи от разказния свят.
Можем да обобщим следното: Основно изискване към свободния преразказ е да пресъздава достоверно съдържанието на изходния текст; смисловото възпроизвеждане да става със свои думи в единна разказна перспектива; информацията да е предназначена за незапознат с първоизточника адресат.
Използвана литература:
1. Маргарита Георгиева, Елка Добрева. Писмените ученически текстове. Първа част. София, 2003, изд. Кръгозор
Подбор и селекция:
kursoviraboti.com
