Блог за Образование и обучение

Блог със статии и интересни факти в категория Образование и обучение

Блог » Образование и обучение

VitanaVitana

Как се пише академично есе

Думата есе по произход е френска и буквално означава “опит”. Eднотомният тълковен речник на френския език Robert я обяснява по следния начин: “Резултат от опит; първите писмени текстове на някого, който прави опити да пише в рамките на определен жанр”. Думата „есе“ означава също така “съчинение в проза, неголямо по обем и със свободна композиция, изразяващо индивидуални впечатления и размишления по конкретен повод или въпрос и поради това непретендиращо за определяща или изчерпваща трактовка на предмета”. Този вид есе по правило предполага, че поставения проблем се разглежда от субективна гледна точка. То може да има философски, историко-биографичен, публицистичен, литературно-критичен, научно-популярен или изцяло белетристичен характер. През ХХ век писането на есета се превръща в престижно занимание, а етикетът “есе” започва да се лепи на най-различни произведения. Днес такива могат да се окажат и бележката, и научната монография, което неминуемо се отразява на различните школски интерпретации на жанра. Есето представлява писмен текст. Въпреки характерната за жанра свобода, есето не е сбор от несвързани изречения. То притежава всички характеристики на писмения текст - смислова и формална свързаност, граматичност, информативност и завършеност. Есето притежава всички характеристики на аргументативния текст. Отличаващото е свободната форма, субективната гледна точка, непретендираща за изчерпателност, и равнопоставеността на използваните аргументи, независимо дали те са резултат от сериозно научно изследване, или са почерпани от житейския опит на автора. Академично есе Специалистите от сайта [url]http://kursoviraboti.com[/url] уточняват, че академичното есе е научно-учебна форма и изпитна задача, която, използвайки широките възможности на есето като жанр, проверява езиковата и комуникативната компетентност на студентите и по този начин ги подготвя за писането на изискващите по-сериозна проучвателна работа и по-голям обем академични текстове, които самите студенти трябва да създават в процеса на своето обучение. На изпита по академично есе студентите показват, че: • могат да открият съдържащия се в зададената тема проблем; • способни са да заемат определена позиция по отношение на този проблем; • могат да изразят тази позиция като ясно и точно формулирана теза; • способни са да защитят тази теза по един разумен начин, като представят достатъчно на брой убедителни аргументи; • могат да създадат един смислен, свързан, аргументативен текст, в който да покажат, че владеят правилата и възможностите на българския книжовен език. Целите на есето се свързват с представяне и защита на личното мнение (информативно-познавателно есе) и с убеждаване на събеседника (читателя, аудиторията) в правотата на изказаното мнение (убеждаващо есе). Академичното есе има някои особености, които го отличават от есето като литературен жанр. То се пише по предварително зададена тема; трябва да отговаря на определени критерии, които налагат точно определена структура (академичното есе задължително съдържа ясно заявена теза, което не е задължително за есето като литературен жанр например) и има ограничен обем. Структурно-композиционен модел на академичното есе Академичното есе съдържа увод, изложение и заключение. • Уводът представя специфичния аспект на темата, който ще бъде разгледан в есето, и заявява основната идея на текста, формулирана в тезата. Добрият увод запознава читателя с реда на изложението, предизвиква вниманието на читателя и го ориентира за съдържанието и посоката на развитие на есето. Категорично се формулира тезата, която ще се доказва, позицията, която ще се отстоява. Студентът трябва да акцентира върху значимото и същественото. Фокусира вниманието си върху даване на отговор на въпросите – Кой?; Какво?; Къде?; Кога?, предизвиква вниманието на читателя и го ориентира за съдържанието и посоката на развитие на есето. Тезата е основна, водеща, главна мисъл на есето, която изразява и разкрива целта на есето. Трябва да бъде кратка и ясно формулирана, да бъде добре осмислена и определяща вярната посока на есеистичното изложение. Изисквания към тезата: o Тезата трябва да бъде единна и еднопосочна. Не се допускат противоречиви идеи в едно изречение. o Тезата не трябва да бъде във вид на въпрос с отворен край. o Тезата трябва да заявява една-единствена водеща цел. o Тезата трябва да бъде формулирана като положително твърдение. o Тезата трябва да бъде интересна за читателя, да внушава доверие чрез изразената в нея авторова позиция. o Тезата може да бъде драматична, интригуваща, предизвикателна, но най-съществено и важно е да бъде защитима. Възможни подходи за начало на есето са: o Реторичен въпрос. o Използване на конкретен факт. o Въведение чрез общо съждение. o Директно уточняване на темата. o Въведение чрез повествование. o Цитат. o Сравнение. o Акцент върху дума или израз. o Диалог. o Статистически данни. o Лично наблюдение. o Използване на афоризми, максими, правила, сентенции. • Изложението се състои от поредица от абзаци, всеки един от които има за цел да потвърди, обоснове или обясни заявената теза. Изложението е свободно, но не хаотично в своята структура (аргумент – доказателство). То се организира логически, целенасочено и се откроява с емоционалната съпричастност на автора. Основната част се разделя на параграфи и абзаци. Доказателствата се събират от различни източници. Студентите следва да разграничават факт от мнение, да оценяват силата на аргумента, да преценяват дали той е достоверен, дали е силен или слаб, дали има връзка с тезата и дали ще подпомогне процеса на доказване. Модели за организация на основната част са: • Хронологичен ред. • Пространствен ред. • Причина и следствие. • Сравнение и противопоставяне (открояват се сходствата и различията). • Въпроси и отговори (посочва се същността на проблема, след което се предлагат едно или няколко решения). • От общото към частното и обратно. • Възходяща или низходяща градация на аргументите. Основното за тези модели е извеждането на аргументи (подтези, микротези) в тематични изречения, оформени в образци, включващи значими и разнообразни доказателства. Избягват се прекалено общите констатации. Чуждите идеи трябва да са ясно разграничени от собствените, които са логически съгласувани помежду си. • Заключението резюмира основните идеи или прави обобщение. То може да предложи изводи, да даде препоръки за решаване на проблема или да представи прогноза. Заключението е обобщение на основните аргументи, с които е защитена тезата на есето. Заключението трябва да убеди, че съчинението е пълно, цялостно и завършено. Препоръчително е да не се повтарят основните изводи, изречения или извадки от изложението, а да се покажат умения за обобщаване. Разграничават се няколко вида академични есета: • Описателно есе, в което се представят познанията за предмета. • Обяснително есе, в което се очертават и извеждат логическите връзки. • Аналитично есе, в което предметът се описва, като се подразделя на съставни части. • Дефинитивно есе, в което се разглеждат различни интерпретации на термини. • Сравнително есе, в което се сравняват различни тези, становища, точки, т.е. посочва се дали са сходни или различни. • Оценяващо есе, в което се оценяват качествата на различни точки, параграфи. • Аргументативно есе, в което се представят доказателства с цел доказване на теза. Специалистите от сайта [url]http://kursoviraboti.com[/url] препоръчват обобособяването на няколко етапа при писането на есе: Подготовка  Избор на темата.  Отстояване на целта (позицията).  Събиране и подреждане на информацията.  Обмисляне на композицията.  Изготвяне на план на текста. Писане на текста.  Наличие на причинно-следствена връзка между факти и явления.  Съпоставяне и противопоставяне на факти и явления.  Примери, отразяващи конкретни факти и явления.  Цитати.  Литературни въпроси.  Други художествени изрази и средства – антитеза, сравнения, градация.  Статистически данни. КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНКА НА ЕСЕТО Критерии Показатели 1. Тема на есето - да е значима и интересна за читателя; - да е добре разбрана, осмислена и целенасочена; - по-важните й аспекти да са равностойни. 2. Интерпретация на темата - да бъде оригинална; - да бъде предизвикателна или поне да не съвпада с обичайните, предсказуеми насоки на интерпретиране; - да преобладава аналитичният подход. 3. Комуникативност - предава ясно послание на читателя, да отговаря на неговите очаквания и интереси; - изложението да е интригуващо и убедително. 4. Теза (основна мисъл) - кратка и внимателно обмислена; - ясно формулирана, определяща вярната посока на есето. 5. Съдържание (аргументация и факти) - твърденията да са обосновани със значими и разнообразни доказателства; - идеите да са ясни и логически развити помежду си; - чуждите идеи да са ясно разграничени от собствените; - фактите да са проверени и коректно представени; - цитатите да са правилно подбрани и подходящо да се вписват в контекста на аргументацията. 6. Организация (архитектоника) - стройна, логическа организация на цялото есе; - уводната част да привлича вниманието на читателя и да го ориентира за съдържанието на есето; - заключението да е убедително и естествено да произтича от казаното преди. 7. Стил - избягват се в максимална степен клишетата и многословието; - правилен подбор на лексикални и синтактични средства, на реторични ефекти, на реторични въпроси, използване на афоризми, сентенции и правила. 8. Грамотност и оформяне - да не се допускат съществени грешки – граматически, стилистични и пунктуационни; - графически правилно оформяне на есето. Основните критерии, по които се оценява академичното есе в Нов български университет, са: I. УМЕНИЯ, СВЪРЗАНИ С ОРИЕНТАЦИЯТА СПРЯМО ОПРЕДЕЛЕНА ТЕМА 1. Добре е разбран обемът на темата. 2. Есето е изградено като сложна структура, основана на идеята да се реши проблем. II. УМЕНИЯ ДА СЕ ИЗГРАЖДА ТЕЗА 1. Тезата е свързана с темата. 2. Тезата е добре формулирана, ясно заявена във встъпителната част на писмената работа. 3. Избрана е подходяща теза, доказуема в рамките на няколко абзаца. III. УМЕНИЯ, СВЪРЗАНИ С ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ТЕКСТА 1. Ясен метод на организиране на логическия ред от подтези и аргументи. Налице е стройна структура, като се използва ясно откроен модел или съчетание от няколко модела. Координирани помежду си подтези. 2. Обвързаност на въвеждащата и финалната част. 3. Ясни логически преходи между частите на есето, в частност – между абзаците. 4. Всеки абзац е организиран около добре обмислено тематично изречение и е структуриран добре. 5. Логическа кохезивност на всяко ниво на текста. IV. УМЕНИЯ, СВЪРЗАНИ С АРГУМЕНТАЦИЯТА 1. Наличие на логически изведен ред от подтези, подпомагащи основната теза. 2. Наличие на специфична аргументация, отнасяща се до подтезите. 3. Адекватност на аргументацията. Използваният доказателствен материал е подчинен на доказването на тезата. Липсват самоцелни или неуместни аргументи. 4. Аргументите са свързани пряко с подтезата, на която служат. 5. Избегнати са възможните грешки в доказателствената част: неуместен в случая авторитет, неточна дефиниция, фалшиви аргументи, подвеждащи силогизми. 6. Достатъчност на аргументацията. Аргументите убедително доказват съответната подтеза и подпомагат доказването на тезата. V. ГРАМАТИЧЕСКИ УМЕНИЯ 1. Синтактически правилно изградени изречения. 2. Отсъствие на правописни и пунктуационни грешки. 3. Граматическа кохерентност на текста - съгласуваност на времената, умение за правилната употреба на предлозите и т.н. VI. СТИЛИСТИЧЕСКИ УМЕНИЯ 1. Уместност на употребата на метафорични, идиоматични, паремийни и други конструкции. 2. Обоснован, предварително избран стил на писане. 3. Отсъствие на грешки, свързани с непознаване на семантиката на думите.

 

Блог » Образование и обучение

VitanaVitana

Пазарът на дипломни и курсови работи активно се разширява

Изготвянето на дипломни и курсови работи активно се предлага на пазара, клиентите се умножават бързо, но въпреки това е трудно да се открият научно подготвени специалисти, които да удовлетворят нуждите на студентите и учениците от писмени разработки в съответните дисциплини, спазвайки професионална етика и принципи. Според специализирания сайт [url]http://kursoviraboti.com[/url] проблемът идва от там, че младите хора не умеят да пишат или нямат време да го направят. Никой не ги учи как да оформят мисълта си в писмена форма. Затова те преписват в училище, зубрят теми за кандидатстване, свалят от интернет готови писмени разработки. Много рядко дипломните работи на студентите стъпват на курсови работи или други предишни техни разработки. Научните ръководители демонстрират или тотална незаинтересованост към работата на дипломанта, или обратното – свръхвзискателност в подробностите, което води до загуби на време и пари на студентите. За да може всеки да си пише дипломната или курсовата работа сам, трябва началното и средното образование да дават необходимото ниво на компетентност за влизане във висшите учебни заведения, без частни уроци и зубрене на теми, да има култура на писане и четене, връзка между теорията и практиката в университетското образование, тесен контакт между преподаватели и студенти – все възможности и вероятности, които в настоящето са само пожелания. „А дотогава ние ще работим здраво за вас, студентите и учениците, за да удовлетворим вашите нужди“ – ни увери екипът на [url]http://kursoviraboti.com.[/url] Логиката е чисто икономическа и въпрос на аритметика. Цената на дипломната работа е около 400-500 лева. Времето за самостоятелно написване е около 1-2 месеца, като алтернативната цена на това време е 1200-1300 лева. Добавяме разходи за самата дипломна работа – копиране, закупуване на книги и статии, набор и печат, обработка на изображения, таблици, статистически данни, транспорт и т.н. – приблизително около 200-400 лева, при продължаваща текуща издръжка на студента. Ако пресметнем, ще видим, че е много по-изгодно студентът да плати на утвърдени специалисти за изготвяне на дипломната или курсовата работа, отколкото да загуби ценно време и средства. И в същото време трябва много внимателно да се преценят способностите и опитът на тези, които ще изпълнят поръчката на студента или ученика. Затова трябва да се доверите на качествени и опитни специалисти. В цитирания сайт над 20 години се дават консултации и се изработват курсови, дипломни работи, казуси, реферати, есета, презентации, проекти, доклади, речи, магистърски тези, планове, конспекти, задачи, въпроси за изпити, дисертации, преразкази, съчинения по поръчка за студенти, ученици и докторанти на всякакви поставени теми и съгласно всякакви индивидуални изисквания. Можете да направите запитвания по електронна поща или по телефона, да обсъдите подробно вашата поръчка с този, който може се заеме с нея и тогава да прецените неговата компетентност, възможности и конфиденциалност. Успехът при такъв подход е гарантиран – ще получите оригинална, научно издържана разработка, съответстваща на вашите изисквания, при спазнането на пълна конфиденциалност и професионална етика. Освен това сайтът разполага със списък от готови разработки, написани по поръчка на студенти и ученици преди време, които се предлагат на ниски цени и могат да послужат и в настоящия момент след съвсем малка дообработка. Всеки може да избере своя вариант за постигане на високи резултати в обучението, стига да има желание.

 

Блог » Образование и обучение

madmax3madmax3

Оптимистично за кризата в образованието

Ситуацията в българското училище (средно и висше) все повече буди тревога. “Учениците не искат да четат и учат”, “На преподавателите не им се работи, те не изискват” – тези често повтаряни констатации задължават да се вникне в същината на ситуацията, да се разбере защо е така. Става дума за симптоми, които говорят за болест на българското образование. Съвсем не може да ни бъде вдъхновение това, което е било “преди”. Рефренът за “разрухата”, обхванала и българското образование, навежда на мисълта, че не се разбира нещо кардинално важно. Щом като “системата на несвободата”, щом като дирижираното командно образование ни се мержелее като идеал, то явно нещо в понятията ни е сбъркано. Обикновено се позовават на “тоталната анархия, която се получи в резултат на нашия демократичен преход”, но това подлежи на тълкуване. Много често при прехода от несвобода първите явления на свободата наистина могат да изглеждат като “анархия”, която трябва да се осъжда и “бичува”. Но това… съвсем няма да ни помогне. Защото близо до ума е, че подобни крайни оценки може би се дължат на неразбиране смисъла на ставащото. Имали сме някога образование, “с което сме можели да се гордеем в Европа и в света, но сега всичко разрушихме” – ето една предпоставка на паникьорското съзнание, която съвсем не е безспорна. Тези, на които им се струва така, доколко разбират смисъла на образованието, автентичния смисъл на ставащото в училище? Учениците някога наистина бяха “дисциплинирани” и учеха, но по принуда, под жестокия натиск от страна пълновластните образователни инстанции, едва ли обаче защото са го желаели. Те бяха изпълнителни, многознаещи, послушни, четящи, податливи на натиск, а пък учителите могат да си спомнят онези блажени времена единствено с тъга и мила носталгия. Какво ли трябва да се направи, за да върнем миналото, блаженството на “всепослушанието”? Понеже с него сме били по-подходящи за Европа, а пък с днешната “анархия” ставаме само за Африка?! В годините на демокрацията в задушните коридори и стаи на образователната институция нахлу свежия вятър на живота. Онова, което имахме дотогава, не беше живот: не е живот млади хора да се държат като благовъзпитани старци, не е живот те да бъдат така послушни. Напротив, нормалното е да бъдат непокорни, да не се подчиняват, да са склонни да спорят, да изискват да бъдат третирани като свободни човешки същества. Разбира се, на онези, на които послушанието им изглежда като идеал, им става студено от “вятъра на промяната”. Те затова и мечтаят за уюта на тихото и кротко съществуване в безпроблемното, но неживо образование “преди”. На което обаче липсваше тъкмо най-важното: живеца на автентичното, същностно, човечно образование и възпитание. На днешната “лудница” в училище едва ли могат да издържат ония, които са така верни на идеала на манипулираното образование, при което ученикът е изцяло безправен обект на въздействия, от който се изисква само подчинение, който трябва само да изпълнява. Днес учениците са съвсем други, не изпълняват, не искат да четат, не знаят какво искат, объркани са, лутат се, бездействат, правят много глупости. Ще си позволя да изразя в най-екстремна форма позицията си, за да се открои същината на цялата работа. Движещата сила на истинската промяна и на поврата в училището е тъкмо съвременният “анархистически настроен” и “нищо смислено не правещ” ученик, който обаче с всичко, което прави, показва, че повече няма да приеме диктата на едно наложено му против неговата воля образование. Ето затова и възпитатели, и образователна институция от години немеят пред ставащото и затова са така отчаяни, защото повече просто няма как да се върне старото, добре познатото, уютното. Ето затова от години така несмислено правената “реформа” се изроди в поредица от външни, незначителни и много често глупави козметични промени, които са далеч от ясното разбиране за това какво може и следва да се прави. Ето че стигнахме до възловия момент: какъв е автентичния смисъл на образованието? Училището трябва да служи на живота, а образованието – на смислено живеещата, на свободно правещата своя живот човешка личност. В съвременния свят образованието в още по-голяма степен и още по-ясно трябва да стои до основната си мисия: да подпомага раждането на самостоятелно мислещата, суверенна човешка личност, която сама прави своя живот, която уверено преодолява трудностите по пътя на своята себереализация и себедоказване. Училището не може да “фабрикува” стандартни, изпълнителни, “униформено” мислещи безизразни безличия. Напротив, центъра, фокуса, ядрото на ставащото в него е именно раждането на личността, съпротивата срещу безличието, порива към свобода, устрема към индивидуалност, свобода, личностност. Училището трябва да бъде пространството на свободата и на свободния избор, в което младият човек се чувства насърчен да работи върху своята личност, върху самостоятелността си, в което той чувства и сам поема върху плещите си тежестите на свободата, на отговорността за собствения живот. Изпълнителният и послушен ученик не може да стане личност. Ето защо онази система, която наистина не издържа под напора на живота, и която фабрикуваше само безличия, е отговорна за крещящия личностен дефицит в нашето общество, от който толкова си страдаме в годините на демократичния преход. Смея да твърдя, че в тези години българското образование, също както и обществото като цяло, преживява най-тежкия и отговорен период на съществуването си. Най-съдбовна обаче е промяната в съзнанието, в начина на мислене, в разбирането на смисъла, в култивирането на една автентична култура на свободата, от която зависи всичко. От това доколко смело ще отговорим на предизвикателствата на самия живот зависи кога животът у нас ще се върне в естественото си русло, от това зависи дали изобщо ще станем някога модерно и проспериращо общество. Главният фактор в общностния живот е активната, самодейна, самостоятелна, зряла и отговорна личност. От качеството на човешкия фактор зависи бъдещето ни. Най-главното е защо младите хора у нас все още не намират в училището и в учителите свой партньор, който най-съзнателно да ги подпомага и насърчава в поемането на тежестите на самостоятелния и свободен живот. Ако ситуацията в българското образование не преживее колкото се може по-скоро действителен поврат към ценностите на автентичната свобода, то нашето общество е осъдено на бедност и на недостойно съществуване десетилетия напред. Днес, а и в предишните бурни години на обърканост и имитация на промени, в българското училище е налице ситуация, в която главният фактор – учениците! – все по-безапелационно се съпротивлява на един канон на образование, който е вътрешно чужд на безсъзнателно напиращия от гърдите им порив към новото и истински потребното им. Учениците не са “пощръклели” или “побеснели”, това, което правят, не е случайно. То е израз на една безсъзнателна увереност, че нещата в училище отдавна са демоде, отдавна не отговарят на съвременността и следователно трябва да отидат по дяволите. Това е наистина революционна ситуация, която или ще бъде овладяна от една поредица от спешни, новаторски и решителни реформаторски действия и промени, или пък, неовладяна, както, впрочем, е досега, ще доведе до цялостна разруха, срив и ексцесии, които съвсем няма да са така безобидни като това, да речем, че сега учениците не искат да четат учебници. Това, от което страда днешното образование, не е “прекомерната свобода”, а по-скоро липсата на свобода, нейното отсъствие и за учителите, и за учениците. Поривът към свобода и на едните, и на другите на повърхността се схваща като “анархия”. Учениците най-открито, неумело, но все по-решително искат свобода. Техният бунт срещу отживялата времето си система се изразява в това че вече не са така “кротки” и изпълнителни, че не искат да четат учебници, че бягат от часове (биха ли бягали от училище учениците ако намираха в него някакъв смисъл за себе си?!), че си “губят времето” като седят пред компютрите. Днешният учител пък е притиснат от две страни и се “пържи” на два огъня: учениците с тяхната отдаденост на “анархистично разбраната свобода”, и образователните инстанции с техните абсурдно-комични опити да задържат повеите на новото и на свободата, налагайки регламенти и програми, абсолютно неприложими в живота или направо вредни за живота. На съвременния учител още в по-голяма степен му е нужна свобода, това е “противоотровата”, която ще спаси и ще възвърне патоса на българското образование, и тя се изразява в доверие. Доверие към творческите възможности на българския учител да се справя сам и да поема тежестите на отговорната си мисия. На нашия учител трябва му вярват и да не се опитват да го унижават, превръщайки го в прост чиновник и изпълнител на нечия замислена някъде в етажите на властта и така чужда на духа на съвременното образование чиновническа воля. Ще завърша с нещо “странично” или странно звучащо. Твърдят например, че “някога”, пък дори и сега, в “плачевната ситуация”, в която се намираме, българските ученици “знаели повече” от американските, пък дори и от европейските. На фона на нашите ученици младите американци били направо “невежи. Това се изтъква като потвърждение за плодотворността на нашите традиции в образованието, и изводът е само да им бъдем по-верни, за да смаем света с постиженията си. Америка обаче е най-просперираща и богата страна, водеща в модерните технологии, а също, навярно, и в образованието, което обслужва както технологията, така и толкова динамичната и адаптивна американска икономика, основана на свободата и предприемчивостта на милионите човешки същества, устремени към своя успех. Как тогава да си обясним защо ние, толкова “образованите”, “умни” и “знаещи”, не сме способни да си уредим живота като американците или поне като европейците? От което пък следва извода, че и американското, и европейското образование са тясно свързани с потребностите на живота и най-ефективно го обслужват. Докато нашето не се справя със задачата си. Готови ли сме да признаем тази истина и да започнем на чисто, като престанем да се самозалъгваме, че сме “по-добри” от всички други, но необяснимо защо сме си най-нещастни?!

 

Блог » Образование и обучение

ivo90ivo90

Образованието ще бъде ли достатъчно?

Кандидатите за президент във Франция множат предложенията за реформиране на образователната система. Чрез нея щели да се борят срещу безработицата, премахването на неравенствата и дори за единството на нацията. Във Франция, както и в САЩ, и отляво, и отдясно кичат класната стая с най-големите политически добродетели. Но може ли училището всичко? ДОКАТО палатковите лагери на движението „Окупирай Уолстрийт“ в САЩ се множаха, неговите основания бяха осветлени от едно официално проучване, публикувано през ноември. Според Бюрото по бюджета към Конгреса средният доход [1] на американските домакинства е нараснал с 35 % между 1979 и 2007 г. За същия период заплатите на най-богатата прослойка (около 1% от населението) са се увеличили седем пъти по-бързо [2]. Ден след оповестяването на тези цифри журналистът Никълъс Кристоф, определян като „по-скоро ляв“, публикува в Ню Йорк Таймс статия, озаглавена „Окупирай класната стая“ [3]. Макар да отчита проблема, който поставят социално-икономическите неравенства в САЩ, той се дистанцира от неизречените искания на демонстрантите – не се обявява нито за увеличаване на данъчните задължения на най-богатите, нито за регулация на финансовата система, още по-малко за арестуването на някои банкери. Съвсем не. Cпоред Кристоф мярката, която най-много би допринесла за намаляване на неравенствата, е да се подобри образованието на децата. Общият момент във всичките ми репортажи върху бедността, обяснява той, независимо дали в Ню Йорк или в Сиера Леоне, е, че доброто образование е най-доброто средство за преодоляването ѝ. За жалост, продължава той, както в САЩ, така и в Африка, вратите на този обществен ескалатор, са затворени за децата, които произхождат от средите на социално слабите. В контекста на движението „Окупирай Уолстрийт“ тази пледоария в полза на едно по-добро образование, способно да измъкне бедните от тяхното социално положение, е твърде изненадваща. Всъщност едно от малкото конкретни искания на демонстрантите е за разсрочване на дълговете, сключени за периода на тяхното обучение, които се изчисляват на 1000 милиарда долара за цялата страна. Макар че притежават дипломи, които би трябвало да отворят пред тях вратите на така почитания от Кристоф обществен „ескалатор“, те се оказват безработни или наети срещу заплащане, което не е достатъчно, за да погасяват задълженията си. Това обаче не е попречило на журналиста от Ню Йорк Таймс да си намери привърженици, понякога видни. В реч, произнесена на 6 април, президентът Обама припомни една от главните си цели: Да направим всичко, за да се даде на всекиго възможно най-доброто образование, тъй като то си остава най-решителният фактор, определящ дали едно дете ще успее в живота, или не. [b]Рядък консенсус[/b] ЗА най-голямо учудване, в страна, в която двете основни политически партии не могат да се разберат дори какво е времето, анализите на Кристоф и на президента Обама не се различават от направените от другата страна на политическата шахматна дъска. Така в радиоинтервю през ноември Грегори Манкив, професор в Харвардския университет и бивш съветник на президента Джордж Буш, допусна, че нарастването на неравенствата поставя проблем [4]. Същият човек, чиито прокапиталистически пристрастия няколко седмици по-рано се бяха оказали достатъчно карикатурни, за да накарат група студенти да напуснат в знак на протест неговия курс по въведение в икономиката, побърза обаче да внуши, че слабостите на образователната система съставляват една от основните причини за икономическите неравенства. Според Манкив проблемът, с който се сблъскваме, е, че не сме произвели достатъчно дипломирани специалисти, за да отговорим на социалната поръчка за високо квалифицирани работници. Човек би казал, че освен Бог, американците – или по-точно казано, тези, които претендират да говорят от тяхно име – не виждат по-висша сила от образованието в борбата срещу неравенствата. Но дали вярата им е основателна? Образованието само по себе си би ли било достатъчно, за да се намали социално-икономическата пропаст сред населението, която все повече се разширява? По този въпрос, както и по въпроса за съществуването на божественото, доказателствата са рядкост… В реторически план лозунгите Head Start (Предимство от самото начало), Race to the top (Надбягване към върха), No child left behind (Нито едно изоставено дете) [5] функционират безотказно. В политически план това не е така очевидно. Най-напред, нищо не указва, че е възможно всички да бъдат поставени на равни начала още с прекрачването на училищния праг. В последните години значителен брой проучвания показаха, че още преди да си ожулят коленете на килимчето за игри в детските ясли, при децата от бедни семейства има забавяне спрямо тези, които са родени в заможни семейства. Когато е ефективно, училището съумява да попречи тази пропаст да се разшири, но не я намалява. От десетина години насам изследователите достигат до консенсус, който не е подложен на преоценка. На образованието в най-добрия случай се дължат 15% от резултатите на учащите, а на социално-икономическата им среда – около 60 %, потвърди наскоро журналистката Дана Голдщайн, специалист по въпросите на образованието [6]. Иначе казано, училището не е всесилно. В най-добрия случай то позволява да се смекчат различията, с които децата навлизат в своя курс на обучение, но не и да се заличат. Да се сочи образованието като най-доброто средство за постепенното премахване на неравенствата, означава усилията да се сведат до най-незначителната част от онова, което обуславя успеха. И обратното, стремежът към ефикасност на борбата срещу последиците от бедността в училището, би трябвало да доведе до това да не се ограничаваме само до факторите, свързани с класната стая, а да достигнем до корените на проблема – до социално-икономическия въпрос, който по-широко определя развитието на учениците. Тогава Кристоф би стигнал до следното заключение: за да постигат бедните деца по-добри резултати в училище, преди всичко трябва да им се помогне да се избавят от бедността. Впрочем има още едно препятствие по пътя, който трябва да води мирно от училищното равенство към социално-икономическото равенство. Дори ако образованието успее да заличи следствията от социалния произход, давайки по този начин на всички студенти равни шансове за университетска диплома, то не би могло да промени пазара на труда, в който всички трябва да бъдат включени независимо от образователната степен или бележките. А природата на пазара има някои особености. На какви места ще има най-много назначения до 2018 г. в САЩ? За касиери. Кои са втори в списъка? Продавачите. Трети? Сервитьорите. Четвърти? Продавач-консултантите. Трите следващи? Медицински сестри, подготвители на храни (авторът има предвид ресторантите за бързо хранене, където персоналът само подготвя за продажба полуфабрикатите – (бел. ред. ), чиновници в канцелария. Забелязвате ли общото между тези професии? Нито една от тях не се нуждае от университетска диплома. Като изключим тази на медицинската сестра, всички останали изискват кратко обучение, най-често на работното място. Само една, отново тази на медицинската сестра, е достатъчно добре заплатена, за да поддържа домакинството на относителна дистанция от прага на бедността. Впрочем според американското статистическо бюро от сега до 2018 година само една на всеки четири длъжности ще се нуждае от университетска диплома. Останалите ще могат да се заемат от хора, обучени при поискване, и заплащането им ще бъде обвързано с този факт. Защо това е важно? Защото независимо от нашата способност – поне хипотетична – да осигурим истинско равенство на шансовете за успех в училище, силни са и шансовете винаги да има някой, който да таксува вашите продукти на касата в супермаркета, да ви продава консумираните от вас стоки, да ви взема поръчката в ресторантите за бързо хранене, да записва рекламациите ви или да отговаря на телефона. И този някой ще бъде част от мнозинството американски трудещи се. Каквито и реформи да осъществим в образователна система, този тип длъжности няма скоро да изчезне. Казано на чисто икономически език, няма никакво основание всички ние да минаваме през университета. Разбира се, можем да признаем, че едно университетско образование носи не само икономически предимства, но при все това някои от нас ще трябва да работят в „Макдоналдс“ или в някое от другите подобни предприятия, които наемат три милиона подготвители (транжори) на храни в САЩ за средна годишна заплата от 16 430 долара (около 12 250 евро). При тези условия повече образование няма непременно да доведе до по-добро заплащане. Но как фишовете за заплатите да пораснат с няколко нули? А именно тези фишове увеличават социално-икономическите неравенства много повече от училището – богатството се концентрира на върха на социалната пирамида, защото напуска основата. [b]Да се помисли за друго решение[/b] В КАКВО се състои рискът? В това в областта на труда да се възпроизведе логиката, която следваме в образованието, а именно да водим борба само срещу най-незначимите фактори. Ако радетелите на образованието-като-решение-на-неравенствата можеха да наложат своето виждане за нещата, тяхната битка може би щеше да доведе до това няколко десетки хиляди бедни деца да получат диплома, а след това и добре платена длъжност. Това би било чудесно. Пазарът на труда обаче е игра с нулев резултат – броят на свободните длъжности за дипломирани не е функция от образоваността на активното население. Следователно за всеки беден по рождение, който ще получи по-добре платено работно място благодарение на своята диплома, друг млад човек с по-заможен произход ще трябва да приеме по-ниско платен пост (да се обзаложим ли, че във всички случаи изходът ще е по-благоприятен за децата, които произлизат от заможни среди). Изглежда, че като се съсредоточаваме върху подобряването на образованието, ние понякога забравяме за едно друго решение на проблема за неравенствата – по-добро заплащане на зле платените длъжности, една несправедливост, която засяга десетки милиони трудещи се през целия им живот. Тези, които по примера на господин Обама от 6 април подемат госпъла за образованието, не се колебаят да внушават, че то представлява въпроса за гражданските права в нашата епоха. Може би те трябва да си спомнят, че през 1963 г., докато Мартин Лутер Кинг произнасяше във Вашингтон прочутата си реч „Имам мечта“, демонстрантите издигаха плакати с лозунга „Работа и свобода“. Те бяха разбрали, че в борбата за равенство на гражданите решаващ ще бъде социалният въпрос: колко работни места, с какво заплащане, за кого? И ще бъдат ли разрешени синдикалните организации? LE MONDE DIPLOMATIQUE Превод Миряна Янакиева Бележки под линия [1] Който дели населението на две равни половини, едната получава повече, а другата по-малко. [2] Congressional Budget Office, „Trends in the distribution of household income between 1979 and 2007“, октомври 2011, www.cbo.gov. [3] Nicholas Kristof, „Occupy the classroom“,The New York Times, 19 октомври 2011. [4] National Public Radio, 3 ноември. [5] Съответно: образователна програма за най-малките деца от средите на социално слабите; средства, отпуснати на щат, който насърчава нововъведенията в областта на образователната реформа; закон, чиято цел е да засили отговорността на щатите и училището за успеха на обучението чрез обвързано с резултатите финансиране. Джон Марш - Автор на Class Dismissed. Why we cannot teach or learn our way out of inequality, Monthly Review Press, New York, 2011. [url=http://analitichen.pogled.info/news/28779/Obrazovanieto-shte-bade-li-dostatachno]Прочети цялата статия тук: Поглед Инфо[/url]

 

Блог » Образование и обучение

ivo90ivo90

Стимули за образованието в България

За всяко дата е нормално да задава въпроси , и ние възрастните , учителите и т.н. да му отговаряме. Когато ни зададат този въпрос, веднага можем да отговорим с някоя напудрена реплика от сорта на „ – За да успееш в живота" „ -Да не пасеш добитъка" и други подобни. Каква е само че действителността- образованието в България няма почти никаква стойност. Много по важно е кой познаваш , кой ти е чичо , леля, братовчед, и не на последно място от кой етнос си. Тази „традиция" в страната на шуробаджанащината обезсмисля напълно добрата диплома , способностите и качествата. Но учителите, родителите, медиите, министрите най лицемерно продължават да твърдят „ – За да успееш в живота". За какъв успех става дума? Детето колкото и да го правим на наивно ,всъщност изобщо не. Ние сме наивниците за да смятаме че то ни вярва. Тук държа да изключа многоуважаваните министри ,министерства на който им е пределно ясно че не им вярва, но така и трябва (необразования гласоподавател е много по желан) да не желае да учи. Но да се върнем на успеха. Детето главно вижда успеха на своите родители и учителите. От тук то си вади изводите за ползата от образованите. Да започнем с родителите: Бащата на въпросното дете има завършен 8 клас но няма работа и по тази причина всяка нощ ходи да „бере" дърва за да си докара някой лев. Вярно понякога го хващат едни лоши чичковци – горски който взимат дървата , но поне дават на баща му една хартийка да ходи до тоалетна с нея. Да ама на баща му за тая работа не му трябва диплома и от тук – „Защо да уча". Майката има завършено средно образование но също няма работа, ходи да се размотава по улиците работейки по някакви програми. Да ама на майка му за тая работа не и трябва диплома и от тук – „Защо да уча". Дядо му пък няма никакво образование , но и той с бащата –„бере" нощем дърва. Да ама на дядо му за тая работа не му трябва диплома и от тук – „Защо да уча" 40 годишната му баба има завършен втори клас. За разлика от майка му със средното само че тя е много по „Умна". Учила е във времето когато се е изисквало от учениците и знанията и ся действителни. Тогава не са ги държали само за бройката , а са повтаряли докато научат. Бабата само че също учи. Освен това на нея и плащат за това, а на въпросното дете не. „Това е много несправедливо" -казва си детето – „ и аз няма да уча та като порасна и на мен да ми плащат". От тук – „Защо да уча" Учителите: Детето вижда успеха на своите учители. Само ги карат да пишат, ама че ужас. Класната често по време на часовете им казва „Стойте мирно че имам работа", и започва да попълва безброй листове на някаква справка. Непрекъснато е изнервена и се кара с него. Освен това баща му е казал че за да взима заплата учителката трябва да го „държи" , защото то и плаща заплатата. Майка му пък казва че с „брането" на дърва баща му изкарва двойно повече пари от даскалицата. От тук – „Защо да уча" Разните министри могат да си чешат колкото искат езиците и да казват че образованието е приоритет , да измислят всякакви стратегии и други глупости, но докато не убедят децата в ползата няма да имаме образование. Това ще стане едва тогава когато децата видят хората в непосредственото си обкръжение(семейство и родители) да се радват на ползите от образованието. Ползата от разните там портфолиа , статистики , анкети и подобни щуротии с който заливат учителите е никаква. Това нищо не променя. Единствено затормозява учителите и те обръщат по малко внимание на децата за да могат в срок да изпълнят тези безсмислени задачи поставени им от РИО и МОН. Това предполагам също си е стратегия – ангажирай времето на учителите за да не могат да опитат поне да образоват децата – трябват неграмотни избиратели. [url]http://monbg.ucoz.com/publ/stimuli_za_obrazovanieto_v_blgarija/1-1-0-9[/url]

 

Блог » Образование и обучение

madmax3madmax3

Петиция за промяна в образованието

Какво учат децата в училище? Началното и средното образование обучават децата. Обучението, за разлика от ученето е едностранен процес, в който се “налива” в главата на детето някакво знание. Сегашното образование не приема обратна връзка от всяко дете, какви са неговите способности, за да се набляга на тях. Приема се, че всички трябва да учат това, което някой някъде някога е преценил за необходимо. Потъпква се различието между децата и техните таланти и уникални способности. Много от знанията, които децата са длъжни да усвоят са ненужни в живота им. Малко са тези, които използват специализираните знания по-късно в практиката си. Какво трябва да учат в училище? Идеята на Петицията за промяна в образованието е всички да учат знанието, което е необходимо за живота. Знание за реалния живот, а не ненужни науки, от които цял живот нищо не ползваме. От това зависи бъдещето на всички ни! Основни предмети (дисциплини): Това е жизнено-необходимата информация за Здравето, Бизнеса, Правото, Управлението, Философията. Тези предмети сега се изучават главно във висшите училища и до тях имат достъп малък процент от хората. Когато се изучават от първи клас, тогава цялото общество ще се промени. На децата в училище ще се предоставя непреходното знание получавано от владетелите и техните деца в прочутата в древността Магнаурска школа обогатено и развито в светлината на съвременните достижения на познанието и науката. Велики българи като цар Симеон I и Константин Философ – Кирил, са изучавали в Магнаурската школа Право, Философия, Диалектика, Теология, Медицина, Аритметика, Геометрия, Астрономия, Музика, Риторика, Лесовъдство, Селско стопанство, Поезия, Езикознание, История и др. Това е знанието, важно за оцеляването на хората, за тяхното мъдро управление и добруване. Образовайки всички подробно как да пазят Здравето си ще направи цялото общество по-здраво, ще намали разходите за здравеопазване и ще увеличи раждаемостта и продължителността на живота, ще увеличи производителността на труда. Изучаването на Закони и Право ще направи хората по-уверени и ще намали корупцията (даже може да я премахне изобщо). Познавайки законите ще може да живее по-лесно и ще намалее престъпността. Ученето в училище основите и подробностите за Икономиката и Бизнеса ще направи хората по-предприемчиви, ще се увеличи броя на успешните фирми и ще се подобри стандартът на живот на всички. Всеки ще знае, че бизнеса носи ползи на всички. Знанията за Управлението и Властта ще помогнат на цялото Общество да контролира процеса на управление, който извършват политиците – контролът над управляващите ще се подобри. Всички ще знаят как трябва да оценяват работата на власт-имащите и как да ги снемат от власт. Ще знаят какво куца на системата и какви закони са необходими за добрата и работа. Познанията за Философията оформят светогледа на човека. Той осъзнава себе си като част от Общество. Започва да се пита “Как да помогна?” и от това печелят всички! Философията ще подобри самоконтрола и чувството за принадлежност към Общество. Спомагателни предмети: Всички останали предмети не са „животоспасяващи”. Без тях човек може да оцелее. Това донякъде омаловажава тяхната роля и може би ще получа много критики от хора, които обичат отличните си дипломи за средно образование. Но съдейки по себе си, информацията от средното ми образование допринесе само за общата ми култура, която е непригодна за оцеляване в живота. Не ме разбирайте погрешно – всички науки ще са си там, в училището. Но така, че децата на базата на изградения си светоглед от петте основни дисциплини ще избират кой предмет от спомагателните да изучават подробно (да стане за детето основен) и кой да си остане спомагателен. Спомагателните предмети ще имат една крайна оценка ДА или НЕ (Зачел/Не зачел; Минава/Не минава), докато по основните предмети ще се провеждат по различни начини и различно време изпити и тестове. На края на всяка учебна година трябва да има събеседване с детето кои предмети желае за основни. Тази беседа ще се провежда като се вземат предвид и резултатите на детето през годината. Може след определена възраст да се въведе Лично Избираем Предмет – това ще бъде тема или дейност, в която детето желае да се развива. Той може да бъде както основен, така и спомагателен. Този предмет може да не е от досега изброените и в момента изучаваните науки, например „Градинарство”, „Скулптура”, „Народни шевици”, „Български фолклор”, „WEB-дизайн” и др. По този Личен предмет детето може да получава или не оценки и удостоверения, в зависимост от желанието си за развитие. Изучаването на основните предмети може да бъде (освен в училището) навсякъде, където може да се открие полезна информация по дадената тема. Как ще се осъществи идеята? Като осъзнаем, че корените на всички недъзи на нашата действителност се коренят в миналото на нашето ограмотяване и се опитаме да променим бъдещето на децата ни и на България.

 

 



Публикуване на статии с линкове

Вие можете да публикувате безплатно статии в нашия блог. Статиите могат да бъдат на различни теми и в тях може да поставите един или два линка към външни страници.

Във всяка статия можете да поставите подходяща снимка с която да онагледите съдържанието.


Директория със сайтове

В директорията със сайтове можете да поставите вашия сайт. Единственото което трябва да направите, е да въведете адреса на сайта. Програмата сама ще изтегли съдържанието на сайта, наличните изображения и ще попълни необходимата информация.


Каталог на фирми и услуги

В каталога на фирми и услуги Вие можете да рекламирате безплатно вашата фирма, стоките и услугите които предлагате или друг бизнес.

Можете да качите логото на Вашата фирма или друга подх


Малки обяви, реклами и съобщения

В рубриката за малки обяви можете да публикувате вашите малки обяви, реклами и съобщения. Както във всички други рубрики можете да добавите подхояща снимка, лого или друго изображение.

VIP реклама


Препоръчано от нашия блог

Как-се-пише-казус

Филтър


Сподели с приятели


Добави статия

Вие можете да добавите безплатно статия с линкове, интернет сайт, описание на фирма или услуга, малка обява или рекламно съобщение. Възползвайте се от нашите услуги за да намерите нови клиенти.

Добави статия

Добави сайт

Добави фирма

Добави обява


Най-четеното


Полезни връзки


Ключови думи

обучение образование образованието бъде кризата достатъчно стимули промяна петиция българия оптимистично активно академично пише как есе пазарът работи курсови дипломни разширява