Влиянието на терминологичните обозначения в партитурата върху интерпретацията на музиканта
Терминологичните обозначения, свързани с темпото, динамиката и щрихите, които намираме изписани върху нотните листове на дадена музикална творба, ни ориентират при нейното разучаване, но погледнато от страна на интерпретацията, доколко помагат или напротив – ограничават творческата свобода на изпълнителя или диригента?
Музиката, на първо място, според мен е емоция, съответно музикантът не може да бъде поставен само и единствено в рамките на тези обозначения, доста от които са плод на редакторска намеса, следователно не е необходимо да се съгласяваме напълно с редактора, както невинаги приемаме за чиста монета версията на режисьора, който излага своите възгледи и становища във филм или постановка.
Разбира се, написаните (указания) от композитора, трябва да бъдат отразени в интерпретацията, за да могат да се откроят и авторовият почерк и светоусещане, но се стига дотам, че интерпретаторът често се сблъсква с проблема за идентифицирането на обозначенията – чие е авторско и чие редакторско, затова изпълнявайки дадено произведение, е нужно да е добре запознат със стиловите особености на съответния композитор, както и с естетиката на епохата, в която е творил. За още по-прецизно проучване се прави съпоставка между различни издания, в които е публикувано произведението. Така в музикалната практика са се наложили реномирани издания и други, определени като компромисни. По мое мнение, при анализа им не е уместно да взимаме под внимание етикетизирането им, а по-скоро да подходим по по-нетрадиционен начин на подбор - и това е компилацията, защото тя е вариантът, даващ ясна картина, т. е. позволява да извлечеш (по твой вкус) хубавото, естественото, удобното от няколко издания, както и да добавиш малко или повече от себе си. Това обуславя една богата, оригинална, индивидуална интерпретация, а не шаблонна (ученическа), която следвайки неизменно терминологичните обозначения, изглежда твърде плаха и не постига онази невероятна магия на звученето, въплътена в лекота и красота, а просто безуспешно се опитва да имитира и да илюстрира автентика...
Известно е, че Бароковата музика е нотирана почти без обозначения, засягащи темпото и динамиката, което не превръща авторите на тази музика в хаотични творци, а тъкмо обратното. Те кодират изразните средства чрез изкусно гласоводене и фразировка, с което освен че разширяват полето за изява на интерпретатора, го правят и по-изобрететален, изострят музикалните му възприятия, усета му за музициране, за да може сам да открие кодировките, да ги разтълкува и изрази чрез собствените си възможности и разбирания, изхождайки и от установената за епохата и стила изпълнителска практика.
Интерпретацията е обект на много повече коментари (както от специалисти, така и от любители) , отколкото конкретното произведение. Ето защо, терминологичните обозначения, както и допълнителните указания и обяснения, част от които имат относителен характер, не бива да бъдат абсолютно пренебрегвани, понеже те са като една своеобразна опора – приземяват изпълнителя и все пак, не го оставят да се самозабрави, заслепен от собственото си его.
С други думи, крайностите не са добър избор в интерпретацията и точно тук се крие най-трудната задача – да бъде намерен балансът между утвърденото и новаторското, между строгото и свободното, между семплото и пищното.
В този ред на мисли, терминологичните обозначения, зададени от композитора или редактора, са с цел да насочат вниманието към определени детайли, особено това на неопитния музикант, но не и да го затормозят и да ограбят неговата креативност.
Не са явление случаите, в които жив композитор одобрява и харесва в по-голяма степен интерпретацията, която не съвпада напълно с концепцията му за цялостно прозвучаване на творбата му. Именно неповторимият, нехарактерният оттенък, внесен от изпълнителя, предава още по-силно емоциите и чувствата и подчертава още по-ярко красотата и изящността, обрисувани в нотния текст.
В заключение, терминологичните обозначения нямат фиксиран коефициент на полезно действие, но със сигурност влиянието им е комплекс от много предпоставки, които комбинирани умело, изграждат фината майсторска интерпретация, която едновременно се оказва изненадваща и премерена - сладка, но не и захаросана, шеговита, но не и пародийна, виртуозна, но не и истерична.
Александра Гаджева
17.12.2017
