Блог за Домашни любимци

Блог със статии и интересни факти в категория Домашни любимци

Блог » Домашни любимци

zoopresszoopress

КОТКИТЕ И COVID-19: НЯМА ПОВОДИ ЗА ПАНИКА!

В зората на пандемията от COVID-19 се появиха съобщения, че котките са способни да се заразят с „човешки” щам на коронавируса. Тези новини, естествено, породиха вълна от паника: много от и без това разтревожените хора масово започнаха да се отказват от своите мяукащи любимци. Нека видим каква е ситуацията днес. В търсене на отговор се насочихме към авторитетни американски източници – родните са твърде оскъдни на информация по този въпрос. Резултатът: котките действително могат да се заразят с „нашия” коронавирус. Към края на юли 2021 г., 97 американски котки и 85 кучета дали положителни проби за COVID-19. „Съгласете се, че в мащабите на страната това са единични случаи, - коментирала доктор Лори Тейлър от Американската ветеринарна асоциация. – Просто за сравнение: в САЩ от коронавирусна инфекция са преболедували повече от 35 милиона човека. Така че общите цифри за домашните животни не са големи, и няма никакви поводи за тревога”. Как протича заболяването в котките? Според доктор Тейлър, повечето котки прекарват заболяването от човешкия коронавирус безсимптомно (може би, поради това е толкова оптимистична статистиката), в някои животни се наблюдават леки респираторни симптоми. Съвсем рядко се фиксират стомашно-чревни разстройства. Факти за гибелта на някоя котка не са установени. Всички котки с диагноза COVID-19 са били излекувани. На практика стопаните най-често забелязват, че котката започва доста често да киха, да подсмърча и да диша тежко. Понякога на животното му се повдига, появяват се течни екскременти. Много е важно да се знае, че котките не се разболяват от коронавирусна инфекция сами по себе си – те се заразяват от своите болни стопани. По правило, стопаните не спазват никакви предпазни мерки. Дори с потвърдена диагноза те продължават да галят и „мачкат” пухкавия любимец в предгръдките си. А сега и добрата новина: заразяването протича по принципа на улица с еднопосочно движение. Котката се заразява с коронавирус от своя стопанин, боледува, но не разпространява инфекцията по-натам по веригата: факт на обратно заразяване до днес не е установен. Така че може да въздъхнем спокойно – медицината е реабилитирала напълно котките, и те сега не са смятани за разпространители на коронавирусна инфекция. Що се отнася до предпазните мерки, всичко е много просто: при потвърждаване на диагнозата се постарайте да намалите контактите с животното до минимум. Във всеки случай, въздържайте се от прегръдки. Най-добре би било, ако, общувайки с животното, се използват маска и ръкавици – поне така препоръчва доктор Тейлър. Ако сте заболели, не е нужно да прехвърляте грижите за своя любимец на някой приятел или познат: ако и на двамата ви е съдено да преболедувате – така и ще стане. И още нещо: имайте предвид, че карантината изнервя котките. Изследователи от Гентския университет в Белгия установили, че домашните котки изпитват стрес по-често и се държат агресивно поради наложената във връзка с COVID-19 карантина. По думите на учените, котките стават раздразнителни, тъй като останалите у дома стопани нарушават техния ежедневен режим. Например, стопанинът може да прекара половин ден, излегнат на любимия диван на котката, а тя трябва да се задоволява с килима на пода. При това останалите у дома деца не допринасят за спокойствието на мъркащите любимци. Според специалистите, котките са силно привързани към рутината – значително по-силно от кучетата. „Домашните тигри”, живеещи в апартаменти, понасят карантината много по-тежко, отколкото техните събратя, живеещи в къщи с двор. Изследователите събрали данни от ветеринарни лекари от различни европейски градове (Гент, Париж, Барселона) и малки населени места. Те анализирали и систематизирали оплакванията, споделяни с ветеринарите от стопаните на домашни котки. Въпреки че тези сведения се недостатъчни за научни изводи, изследователите отбелязали ясно открояваща се тенденция: карантината, призвана да ограничи коронавирусната пандемия, действа на нервите не само на хората, но и на котките. www.zoopress-bg.com

 

Блог » Домашни любимци

zoopresszoopress

КУЧЕТО ОТ ПРИЮТ: ЖИТЕЙСКА МЪДРОСТ И КОПНЕЖ ЗА ОБИЧ

Решението да си вземете куче от приют е изключително благородно. Но много хора се оказват не съвсем готови за трудностите, свързани с адаптацията на животното в новия дом. Историята на попадналите в приют кучета рядко е благополучна, а травматичния опит слага дълбок отпечатък на тяхното поведение. Мнението за това, че кучетата от приют винаги имат проблеми със здравето, няма нищо общо с реалността. Ако вие избирате куче от добър приют, неговите служители са напълно осведомени за състоянието му и ще ви дадат цялата необходима информация. Обикновено животните вече имат всички нужни ваксини, обработени са срещу паразити и, може би, са кастрирани. Изключително важно е да се подхожда осъзнато към избора на животно, защото връщането му в приюта може да стане за кучето, повярвало в своето спасение, крах на всички надежди и вярата в хората. Много добре си помислете с какво куче искате да споделите живота си. Дали искате да приемете в семейството си кутре или възрастно куче? Възрастното животно най-често вече е запознато с правилата на живота у дома, затова пък кутрето се приспособява по-лесно към новите условия и новото обкръжение. Помислете и за това, какъв темперамент трябва да има вашия бъдещ любимец. Ако вие сте флегматични и обичате да седите часове наред с книга в ръка, потърсете спокойно, уравновесено по характер куче. Ако не можете да си представите живота без сутрешно бягане в парка, вашият избор трябва да стане също толкова енергично куче. Отчитайте породните особености. Представителите на ловните породи кучета едва ли ще се зарадват на ролята на домашни възглавници за дивана. Повечето кучета в приютите са безпородни. Но те имат огромни предимства: много здрав имунитет, неповторима външност и... житейска мъдрост, родена от тежки премеждия. Най-главното е да има съвпадение в характерите – вашия и на кучето. Необходимо е редовно да се посещава приюта, да се общува с кучетата, да се играе с тях. Повярвайте, вие бързо ще разберете, кое куче е „вашето”. Към момента, когато започнете да планирате взимането от приюта и настаняването му в новия дом, вие трябва вече да сте се сприятелили с него, то трябва да ви познава и да се радва на новата среща. Установяването на контакт и доверие са ключови елементи в отношенията с бъдещия четириног член на вашето семейство. Имайте предвид, че грижите за кучето изискват значителни ресурси. Готови ли сте да внесете промени в своя ежедневен график? Готови ли сте да осигурите на своя любимец домашен уют, правилно меню, своевременни ветеринарни прегледи, курсове по дресировка, редовни разходки? И още нещо: готови ли сте за периода на адаптация на кучето след живота му в приют? Първите дни на кучето в новия дом и дори първите месеци могат да станат сериозно изпитание за нервите. Нерядко на кучетата от приют им е трудно да се доверят на новите стопани поради това, че предишните са се държали лошо с тях. Тук ще са нужни цялото ви търпение и спокойствие. В какво се състои трудността на адаптацията на кучето след приюта? Преживяло значителен стрес и смяна на обстановката, кучето дълго не може да свикне с новото жилище, новото обкръжение, прави пакости, страхува се да остава само. Обикновено поведението на кучето се стабилизира към края на първата година от живота с новите стопани. В първите дни в новия дом кучето ще бъде или апатично, или хиперактивно, може да се откаже от храна. По-добре е да не му се натрапвате и да му дадете време да се ориентира и да свикне с новото място. Две седмици по-късно се появява привързаност към стопанина. Няма нищо кой знае колко хубаво в това, че кучето ви следва навсякъде, но ако то не се е залепило за вас като пощенска марка, а просто предпочита да се намира редом със стопанина в една стая, всичко е наред. Не оставяйте на първо време кучето само у дома, обикновено в такива случаи сюрпризите във вид на разрушително „земетресение” няма да закъснеят. След две седмици може да започнете да оставяте за кратко време кучето само. Първо излезте за пет минути, после увеличавайте това време. Ако за тези няколко минути кучето не е направило никакви поразии, хвалете го и му давайте лакомства. Скоро ще настъпи ден, когато ще можете да излизате навън за дълго, без да се тревожите какво ще заварите, когато се приберете. След поява в многолюдно семейство кучето бързо откроява своя стопанин, но ще започне да намира общ език с останалите членове на „глутницата” след около три месеца. Тук следва да си припомним, че кучетата от приют често имат негативен опит в общуването с хора, поради това в първите месеци след появата в семейството на нов четириног приятел може да ви потрябва помощ от кинолог и зоопсихолог. Важно е да не се игнорират проблемите в поведението и емоционалното състояние на животното, а да се намери изход от ситуацията с помощта на специалисти. Случва се понякога, неопитни стопани, сблъскали се за пръв път с това, че кучето, което са взели от приют, е устроило погром в жилището или се е затворило в себе си и не желае да контактува с хората, вдигат ръце. Дори се замислят дали не са направили нещо импулсивно и дали не е по-добре да върнат животното в приюта. Но кучето не е играчка, щом сте го приели в семейството, не трябва да избягвате трудностите, а заедно да ги преодолявате. Не е изключено, че всички проблеми могат да се решат буквално след няколко практически занимания със зоопсихолог. Не се предавайте, всичко ще се получи! Постарайте се да предпазите своето ново куче от излишен стрес. Ремонт може да се направи и след година, шумните роднини нека ви погостуват някой друг път, разместването на мебелите у дома също може да се отложи. Обучавайте кучето на самостоятелни игри, нека то бъде ангажирано с повече интересни главоблъсканици, играчки за откриване на скрито в тях лакомство. Колкото повече увлекателни занимания има кучето, толкова по-малко ще тъгува и ще прави бели във ваше отсъствие. Да си вземеш куче от приют – това е половин приключение. Да се сприятелиш с него и да му дадеш да разбере, че сега то е пълноценен член на семейството – ето това е подвиг с голяма буква. Запасете се с търпение, със сигурност ще успеете да направите щастлив вашия нов приятел. Кучето ще почувства вашата загриженост и добрина и ще ви отговори с преданост и дружба за дълги години. www.zoopress-bg.com

 

Блог » Домашни любимци

zoopresszoopress

КРАЖБАТА НА КУЧЕТО СЪСИПВА ПСИХИКАТА МУ

Откраднато е куче. За стопанина това е истинска трагедия. Изчезнало е не просто някакво животно, а истински член на семейството. Ако се питате, какво се случва с кучетата, които са били откраднати от своите стопани, трябва да знаете, че те изпитват силен стрес, което се потвърждава от редица изследвания. Кучетата стават малко активни, губят апетит, в тях могат да се развият органични заболявания, например гастрит. Освен това, за кучето човека, с който то е израснало от най-ранна възраст, се възприема от него като така наречената „база на безопасност”, щом само тази нишка се скъса, кучето се чувства буквално изгубено. В него изчезва интереса към живота, то може да престане да се интересува от заобикалящия го свят. Кучето може да стане страхливо чак до паника или обратно, да започне да реагира агресивно в съвършено неопасни за него ситуации, а може да стане апатично и „тъпо” – да забрави всички научени команди, на които са го учили и да изгуби способност бързо да взема решения в прости ситуации. Главното, което губи кучето заедно със стопанина – това е усещането за предсказуемост за околната действителност, а именно това заедно с привързаността към стопанина формира света на кучето. Кучето – това не е питомен вълк, то е изминало редом с хората дълъг път в течение на десетки хиляди години и тези години силно са изменили неговото поведение. Това е друг, различен от вълка, биологичен вид. Редом с човека оставали само тези животни, които били способни да се нагаждат към него, да разпознават неговите намерения и желания, бързо да се обучават. Кучетата се отличават от всички други – диви и домашни – животни със своето невероятно влечение към човека. Дори роденото на улицата кутре проявява невероятни за болшинството други животни способности – то разбира посоката на погледа на човека, може да определи затворени ли са очите на човека или са отворени. Всяко кутре, независимо от това, дали е било родено в дома на любящи стопани, или от бездомно куче, се стреми да установи контакт с човека на определена възраст – от 3 до 6 месеца. То може да се стреми ту към един, ту към друг човек и в края на краищата успява да получи ответна реакция. Предсказуемостта на човека, подкрепата във вид на храна и ласки, часовете, прекарани заедно и възобновяването на познанството ден след ден водят до развитие на емоционална връзка в кучето. Признаците на емоционална връзка са такива: кучето се радва при среща, следва човека или остава известно време редом с него, тъгува, когато той си отива, но остава на своята територия. Най-яркия пример за емоционална връзка е отношението на бездомните кучета към тези, които им носят храна. Привързаността се развива постепенно. Минималния срок за развитие на привързаност във възрастното куче е две седмици. Разликата между привързаността и емоционалната връзка е една, но много съществена. Кучето се чувства по-уверено, по-смело в присъствието на стопанина. То се държи по-активно, повече се оглежда встрани, подушва всевъзможни предмети, съгласява се да се доближи до непознати хора и кучета, към които не би се решило да отиде в отсъствие на стопанина. Някои кучета играят с играчки, пият и ядат само редом със стопанина и напълно губят интерес към живота, когато той отсъства. Привързаността – това не е обикновено привикване или обучение, тъй като тя засяга работата и на мозъка, и на хормоналната система. Предсказуемостта на стопанина укрепва привързаността, непостоянството я разрушава. Ако кучето не разбира, защо го наказват, то не може и да предотврати наказанието. То става нервно, в слюнката му се повишава концентрацията на хормона кортизол – сигурен признак на стрес. Постепенно кучето започва да избягва присъствието на стопанина, неговите докосвания. То се страхува от него и тогава, когато той го ругае, и тогава, когато го хвали. Така привързаността може да бъде разрушена. Привързаността способства за развитие на доверие, но не го гарантира. Доверието идва с опита, когато кучето се убеждава, че човека действа в негов интерес. Привързаността не подразбира и послушание, което също идва заедно с обучението. Отсъствието на послушание и доверие в кучето към стопанина може да доведе до взаимно недоволство и след това, до разрушаване на привързаността. Взаимното разбирателство – това е още една от многото страни на общуването между човека и кучето. Привързаността, доверието и послушанието не гарантират взаимно разбирателство. Много хора изказват възхищение за умствените способности на своите стари кучета. Взаимното разбирателство между тях е резултат от много години, прекарани заедно. Останало без стопанина си на непознато място, кучето губи своята „база за безопасност”. То по-малко изследва околната обстановка, по-дълго стои неподвижно, а неговата активност е основно посветена на призиви към стопанина (лай и вой), опити да го открие или да се измъкне от затвореното пространство. В стресово състояние в животните настъпва интелектуално снижаване. Кучетата могат да забравят за известно време командите и правилата на поведение, започват да удрят с глава преградите, без да се досетят, че могат да ги заобиколят. Откраднотото куче преживява добре известните на психолозите три стадия на мъка: протест, отчаяние и отстраняване. Известно е, че кортизолът (хормоналния показател за стреса) постоянно се повишава, когато кучето попадне в ръцете на непознат човек. Ако новия „стопанин” от първия ден започне да извежда кучето на 45-минутна разходка, то на третия ден кортизола престава да се повишава, а това означава, че кучето е започнало успешно да се справя със стреса. Признак на това, че кучето се е успокоило, стават неговата повишена двигателна активност, повдигнатите глава, уши и опашка. Физиологическите последствия от стреса, предизвикан от раздялата със стопанина и попадането сред непознати хора и в непозната обстановка, се изразяват в понижен имунитет, влошаване на козината, стомашно-чревни проблеми. Нервозността и болките в стомаха карат кучето да гризе неподходящи предмети. За известно време болката утихва, но болестта на стомаха, обратно, прогресира. Разстройството на храносмилането води до това, че кучето не може да задържа и цапа навсякъде. Нечистоплътността и гризането на всевъзможни вещи могат да станат навик, чието изкореняване възможно, само ако кучето се привърже към новия стопанин. Но стопанина, постоянно бършейки локвите на пода и изхвърляйки унищожените мебели, не издържа, наказва кучето и развитието на привързаност се затормозява. Много хора, сдобили се с откъснато насилствено от предишния му стопанин куче, казват, че са били готови за трудности, но не са очаквали, че те ще бъдат толкова големи. В първите два дни от раздялата с предишния стопанин, в кучето се проявяват тези проблеми в поведението, към които то има склонност. Кучето е или хиперактивно, или, обратно, апатично. Докато няма привързаност и доверие, погледът на човека в очите на кучето се възприема като заплаха. След още два дни кучето обикновено започва да се интересува от онова, което го заобикаля, става по-спокойно, възстановява своя режим на сън и бодърстване. Но то още не е готово да играе и силно дърпа повода, а всяко наказание в този период е вредно. Така или иначе, привързаност към новия стопанин не възниква веднага, понякога са нужни и три месеца, а има случаи, в които това никога не се постига. Според зоопсихолозите, след около година в отношенията между новия стопанин и кучето се установява трайна привързаност, предсказуемост и в известна степен доверие. Започва да се развива и взаимно разбирателство. При контакта с кучето настъпва стабилизация. Макар че повечето кучета са способни да се привързват към нов стопанин, има предположения, че количеството на привързаностите не е безкрайно – само 3-4 в живота. Какво се случва, ако кучето, поради кражби или други причини, сменя своя дом и стопани пет, шест или седем пъти? Специални изследвания на тази тема засега не са били провеждани. Смята се, че кучетата стават страхливи, неконтактни, подложени са на внезапни пристъпи на паника. Обикновено това поведение на кучето хората обясняват с жестоко отношение към него, но проблеми се появяват и в този случай, когато с кучето са се отнасяли добронамерено и търпеливо. Изясняването на този въпрос ще стане възможно в бъдеще. zoopress-bg.com

 

Блог » Домашни любимци

zoopresszoopress

ЗЕЛЕНАТА ИГУАНА ПРЕВРЪЩА ДОМА В МИНИАТЮРЕН „ДЖУРАСИК ПАРК”

Ако трябва да се направи класация на най-популярните терариумни обитатели, без всякакво съмнение, лидерското място ще бъде заето от зелената игуана. Това умалено копие на динозавър може да превърне всеки дом в миниатюрен „Джурасик парк”. Ключът към правилния избор на зелена игуана е внимателното наблюдение на влечугите. Да се наблюдават игуаните в зоомагазина понякога може да изисква доста време и търпение. Гущерът трябва да бъде активен и енергичен. Чевръстата игуана ще се крие при всяко бързо движение около нейния терариум. Влечуго, което лежи неподвижно на дъното, най-вероятно страда от някаква болест. Най-напред огледайте окраската на животното. Кожата на по-младите индивиди трябва да бъде светлозелена. Ако гущерът има матова жълтеникава кожа, това вероятно е знак за лошо здравословно състояние. Подобно на хамелеоните игуаните могат също да сменят цвета си, но не толкова бързо и не толкова забележимо. Тези промени в окраската винаги са нюанси на жълтото, отиващи към червено и зелено. Зелената игуана сменя кожата си около четири пъти в годината. Изглежда този процес се ускорява след като животното е било потопено във вода и кожата му започва да съхне. По принцип, независимо от своята възраст, игуаните са много добре приспособими към заобикалящите ги условия. Стига да им се осигури приемлива температура и подходяща храна, отглеждането на игуани не създава сериозни проблеми. Здравата игуана ще продължава да расте дотогава, докато е жива. По-младите игуани растат по-бързо от по-възрастните, тъй като цялостния процес на растеж се забавя с годините. Много от игуаните, които се продават в зоомагазините, са вече опитомени. Някои специалисти смятат, че една игуана е опитомена тогава, когато не се опитва да хапе и не размахва опашка като оръжие за самоотбрана. Ако търсите привързаност, не си избирайте игуана за домашен любимец. Игуаните живеят с хората, но отношенията им никога няма да надхвърлят границите на простото съжителство. Опитомената игуана може да стои на рамото ви или в скута, но само ако те са по-топли от околното пространство. Такава игуана ще яде от ръката ви, но само ако е гладна в момента, когато й предлагате храна. Не се разочаровайте, че тя никога не се гушка и не се гали във вас. Това просто не е в природата на този иначе чаровен гущер. Изборът на подходящ по размери и форма терариум има голямо значение. В случая с игуаната, колкото по-голям е той, толкова е по-добре за животното. Много хора купуват терариум или клетка за своите домашни любимци сякаш избират част от мебелировката, а не дом за своя питомец. Вярно е, че трябва да потърсите нещо, което се вписва в интериора на дома, но нуждите на домашния любимец трябва определено да са на първо място. Ако игуаните изпитват животинска клаустрофобия, те често отказват да се хранят и дори могат да умрат от глад. Зелените игуани са дървесни животни. По-високите терариуми или клетки биха ви дали най-добри възможности да изградите среда, в която игуаната ще се чувства по-близо до природата. Ако снабдите терариума с достатъчно дървесни клони за катерене, игуаната веднага ще се почувства като у дома си. Не забравяйте, че ленивото поведение на животното може да стане причина за закърняване и схванатост. Клоните трябва да бъдат аранжирани по такъв начин, че гущерът да може да се обръща върху тях, да се качва и слиза с лекота. Игуаните обичат да се греят на топло и светло и затова тези клони трябва да се разполагат по-високо от дъното. Веднъж щом сте посрещнали нуждите на животното вече е лесно да превърнете неговия терариум в красив елемент от всеки интериор. Истинските или изкуствени растения и камъни могат да направят дома на влечугото функционален, красив и достатъчно привлекателен, за да му се наслаждават както животното, така и хората. Преимуществото от използване на изкуствени растения при декориране на терариума е, че игуаната няма да ги изяде. Предимно вегетарианци, тези гущери биха изяли почти всяко истинско растение, което се намира в обсега им. За младите игуани е подходящ терариум или клетка с размери около 55 см дължина и 30 см ширина. Съд с такива размери е достатъчен за поддържане на животното в нормално здравословно състояние. Напълно порасналата игуана може да бъде настанена в терариум с размери 150 х 150 х 75 см, ако й се разрешава от време на време да се разхожда навън. Това, разбира се, са минималните необходими размери. Колкото повече място има игуаната, толкова по-доволна ще е тя. Дъното на терариума трябва да бъде изцяло покрито. Хората, които отглеждат игуани, имат различно мнение за най-добрата настилка, но най-често използваните са почва, чакъл, пясък, торф и вестници. Каквото и да изберете, внимавайте материалът да е такъв, че игуаната да не може да го погълне. Всяка игуана, която изяжда голямо количество от веществата, използвани в дънната настилка, рано или късно има проблеми с храносмилателната система. Трябва да поставите два съда на пода на терариума или клетката – един за храна и един за вода. Те трябва да бъдат поне с 5 см по-високи от настилката, така че частици от пясъка или настилката да не се смесват със съдържанието на купичките. Добре е да предложите на игуаната малко едрозърнест пясък, който тя да погълне, за да й помогне при смилането на храната. По метода на опита и грешката ще определите размера на пясъка, който игуаната харесва. Опитайте няколко размера, докато забележите, че животното поглъща някой определен тип пясък и след това се придържайте към него. Съдът за вода трябва да бъде достатъчно широк, за да може игуаната да се къпе в него. Температурата на водата следва да бъде почти като цялостната температура в терариума. Има много начини за осигуряване на необходимата топлина в жилището на игуаната. Тъй като игуаните са тропически животни, те имат нужда от влажна топлина, за да оцелеят. Много стопани на такива гущери са постигнали успех при поддържането на подходящо ниво на температурата чрез поставяне на обикновена крушка на някоя от стените или над терариума. Когато топлинният източник е поставен вътре в съда, той трябва да се отделя от животното със специална телена решетка. Игуаната постоянно търси източника на топлина и ако бъде оставена да се приближи твърде много, може да се изгори на откритата електрическа крушка. Някои притежатели на игуани постигат необходимата температура чрез включване на нагряващ кабел на дъното на терариума, който се покрива с избраната дънна настилка. В дивата природа игуаните следват слънцето, за да си набавят нужната топлина. Този метод със скрития нагревател позволява да се поддържа в добър вид терариума, но е в разрез с повечето естествени методи, които включват нагряване отгоре. Никога не подлагайте животното на въздействието на прекалена горещина. Ако то се почувства некомфортно под даден източник на топлина, просто ще се премести на по-приятно място. Убедете се, че сте осигурили на гущера възможност да се измести от даден топлинен източник винаги, когато пожелае. Най-добрият начин да се грижите за зелената игуана е като й предоставяте достатъчно количество разнообразна храна. Тъй като игуаната е строг вегетарианец, обслужването на нейните хрнителни нужди е много лесно. По-младите игуани обичат деликатеси като щурци, червеи и дори от време на време новородени мишлета. Има различни плодове и зеленчуци, с които стопаните на игуани хранят своите домашни любимци. Би било необичайно дадено животно да харесва всичко, което му се предлага. Най-добрият начин да разберете какво обича игуаната, е да й предложите да опита различни видове храни и внимателно да наблюдавате кои от тях яде най-продължително. Листните храни като марули, листа от целина, спанак, както и домати и настъргани моркови са особено обичани от игуаните. Препоръчваните плодове включват пъпеши, банани, праскови, кайсии. Изсушените или консервирани плодове, както и плодовите салати (истински деликатес за всяка уважаваща себе си игуана) са подходящи за сезоните, когато по-трудно се намират пресни плодове. Много от гущерите са наслаждават на различни растения, особено на глухарчетата. Малки количества котешка или кучешка храна могат да се прибавят към салатата на игуаната. Тази храна съдържа калций, от който се нуждае влечугото за правилно развитие на костите и цялостен растеж. Тъй като храносмилането при игуаните се влияе много от околната температура, хранителните навици на тези гущери често отразяват температурните промени. Колкото е по-висока температурата, толкова повече ще се храни игуаната – ще изяжда повече храна и по-често. Ако нейното жилище е разположено на място, където игуаната получава пряка слънчева псветлина, тя сама ще генерира витамин D. Някои стопани използват ултравиолетова лампа за облъчване на своите любимци като заместител на слънчевите лъчи, но еднократната й употреба не бива да надхвърля 30 минути. Ако слънчевата светлина не е достъпна, някои специалисти препоръчват употребата на масло от черен дроб на риба треска или мултивитамини, приготвени на базата на зеленчуци, за да се задоволи нуждата от витамин D. zoopress-bg.com

 

Блог » Домашни любимци

bgtifobgtifo

Хуманна ли е кремацията на домашни любимци?

Има много спорове относно това до колко е хуманна кремацията на домашни любимци. Много хора се противят на изгарянето на починали животно в пещ, тъй като свързват процедурата с различни мрачни ритуали. Истината е, че кремирането на животни е най-хуманния и почтен начин да се разделите с любимеца си на четири лапи, защото по този начин ще убиете заразата и инфекциите довели до смъртта. Освен това заравянето на животни в земята е забранено. Как се прави погребение на домашен любимец? Не преди дълго време бяха създадени гробища за домашни любимци, но те се оказаха недостатъчни, за да поемат множеството починали кучета, котки, зайчета и други. В този ред на мисли дойде възможността за кремация на домашни любимци, с чиято помощ да изпратите животното, което обичате в един надяваме се по-добър свят. Такива услуги се предлагат в уебсайта petcremation.eu, където ще прочетете повече за крематориума и офертите. Днес е забранено да заравяте умряло животно в земята, защото то може да зарази други себеподобни, а също и хора. Забранява се и изхвърлянето на трупове във водоемите, понеже това може да доведе до отравяне на водата. От тази гледна точка, лесният и бърз начин е кремирането. Вашият домашен любимец ще бъде кремиран, а прахът ще Ви бъде поднесен в специална урна. След преминаването през пещта, заразите от животното изчезват, а стопаните могат да разхвърлят пепелта, където пожелаят, без риск от инфекции и разнасяне на зарази. Какво се прави при кремиране на животно? За начало животното се взима от вашия дом, и се извозва в специален автомобил снабден с хладилна камера до крематориума. Следва трупът да бъде вкаран в пещ с висока температура, докато тялото стане на прах, която по-късно се дава на собственика. Обикновено, се назначава дата на кремацията, защото крематориумите имат много работа и не могат да поемат всички поръчки наведнъж. Все пак процедурата не се бави повече от няколко работни дни. Общо взето това представлява цялата процедура. Няма нищо тайно, мистично или странно, в кремирането на домашен любимец. При всички положения, кремацията е хуманен и добър начин да изпратите животното, което Ви носело толкова щастливи мигове през годините.

 

Блог » Домашни любимци

An-GDesignAn-GDesign

Научете кучето си да не лае без причина

Лаенето е най-естественото нещо за всяко куче, но все пак понякога има ситуации, когато е по-добре да не го правят. Съществуват няколко стратегии, чрез които бихте могли да коригирате прекомерното лаене и респективно да си спестите немалко неудобства. Важно е да съумеете да определите основната причина за лаенето – това ще ви помогне да разберете кой/какво е дразнителят и съответно да намалите лаенето. Дългогодишните собственици вече са наясно, че умореното след адекватна физическа и умствена стимулация куче, е по-малко вероятно да лае извън обичайното. Макар че е трудно да се каже и колко е обичайно. Не може да се отрече фактът, че лаенето е естествена реакция за повечето кучета. Но понякога може да се превърне в проблем, а често и в досада. Интуитивно собствениците се опитват да спрат кучетата да лаят, но по начини, които не предполагат изграждане на дългосрочни навици и поведение - например крещене, наказания или възнаграждаване на лоши навици, непоследователно дисциплиниране. Когато търсите постоянно решение, имайте предвид, че за вас като собственик на кучето е важно да намерите източника на поведението. Ако кучето ви лае поради скука, може да помогне да намерите на домашния си любимец нещо за правене. Ако обаче лаенето и проблемите с тревожността са вследствие на ежедневната раздяла със стопанина/стопаните, това може да изисква съвсем различен подход. Нерядко работят най-простичките решения, но за кучета, утвърдили в поведението си лаенето като занимание за запълване на свободното време, простите решения почти сигурно няма да сработят. Затова сме подготвили няколко препоръки: Упражнение Уверете се, че кучето ви има достатъчно физически и умствени упражнения, преди да си тръгнете сутринта. Умореното куче е по-вероятно да си почива, докато е само у дома. Ако е възможно, осигурете на любимеца си и дневна (обедна) разходка, а не само сутрин и вечер. Социализация Кучето ви може да лае срещу хора или други кучета, ако не е било достатъчно добре социализирано. Куче, което е имало много положителни преживявания с различни хора, включително такива с велосипеди, в инвалидни колички, деца и т.н., е по-малко вероятно да лае към тях. Възползвайте се от всяка среща с други хора и домашни любимци и работете върху социализацията на вашето собствено куче. Помогнете му да разбере, че непознатото е източник на нови положителни преживявания и да не изпитва страх, на който най-често се дължи неконтролируемият лай. Играчки и пъзели за кучета Има редица интерактивни играчки, които ще дадат на кучето ви нещо за вършене, така че да не му е скучно (с вас или без вас). Например лакомствата могат да бъдат „скрити“ в играчка-пъзел за кучета и кучето ще е ангажирано с нея, докато не извади своеобразната си награда. Управление на околната среда Сред предложенията от дресьори на кучета е, когато собствениците ги няма, да оставят кучето си с избрани и познати звуци - например радио или телевизионна програма. Идеята е, че те наподобяват звуците на домакинството, когато собственикът присъства. Допълнителни стъпки, като затварянето на щорите, преди да излезете от къщата, могат да помогнат, премахвайки възможността вашето куче да вижда неща, които биха нарушили спокойствието му – например котки, катерички, птички, хора (например пощальон или куриер) и други „дразнители“, които ще го предизвикали да лае. Тренирайте правилно командата „Тихо!“ Популярен метод за ограничаване на прекомерното лаене е преподаването на командата „тихо!“. Но... използвайте спокоен, твърд глас, за да кажете на кучето си да бъде „тихо“ и задължително подсилете правилното поведение с лакомства и обич. Не отговаряйте на лаещото куче Много кучета лаят, за да привлекат вниманието, да поискат храна или да „кажат“, че искат да им се отвори вратата и да излязат навън, или просто да ги пуснете от заграждението им. Не отговаряйте! Не реагирайте! Проявете търпение! Изчакайте, докато кучето ви се успокои и стане тихо, и чак тогава му дайте това, което иска. И не забравяйте да наградите поведението, което очаквате, т.е. осигурете положително мотивиране на любимеца си, когато то е тихо и спокойно. Ако имате куче, със сигурност вече знаете, че лаенето е неизбежно - дали от страх, дали поради „териториални претенции“, дали като радостен поздрав към вас, дари от глад или може би защото му е скучно. Но ако усетите, че лаят е прекомерен, най-добре е да разберете причината. И работете търпеливо и с постоянство над премахването на това дразнение.

 

Блог » Домашни любимци

An-GDesignAn-GDesign

Хранителни вещества от първа необходимост за вашето куче

Хранителните вещества са тези, които се получават от храната и служат на животното като източник на енергия и като част от метаболитните процеси, необходими за неговия растеж и развитие. Делят се на шест основни групи или иначе казано на шест най-необходими за кучето ви вещества: Вода От изключително значение! Представлява между 60 и 70% от телесното тегло на възрастен домашен любимец. Храната може да задоволи до известна степен нуждите от вода на вашето куче – в най-общия случай сухата храна има до 10% вода, а консервираната – до 78%, но въпреки това кучето трябва по всяко време да има безпрепятствен и бърз достъп до прясна чиста вода. Дефицитът ѝ може да е причина за сериозни поражения върху организма на животното: само с 10% намаление на водата в тялото може да доведе до сериозни заболявания, а над 15% е възможно да причини дори фатален край. Протеини Основни градивни елементи за клетки, тъкани, органи, ензими, хормони, антитела. От съществено значение за растежа, поддържането, възпроизводството и възстановяването. Източник на протеини могат бъдат редица продукти – месо (пилешко, агнешко, пуешко, говеждо, риба), яйца, както и някой зеленчуци, зърнени култури и соя. Изключително важно е никога да не давате на домашния си любимец сурови яйца – суровият яйчен белтък съдържа авидин, антивитамин, който пречи на метаболизма. Мазнини Най-концентрираната форма на хранителна енергия, осигуряваща на вашия любимец повече от два пъти енергията, получавана от протеините и въглехидратите. От съществено значение за структурата на клетките, необходими за производството на редица хормони и за усвояването на определени витамини. Мазнините също така осигуряват изолация и защита на вътрешните органи. Недостигът на есенциални мастни киселини (като линолова киселина) може да е причина за намален растеж или кожни проблеми. Въглехидрати и фибри Осигуряват енергия, играят жизненоважна роля за здравето на чревната флора и за репродукцията. Няма минимално изискване на количеството въглехидрати, но има минимално за нивото на глюкоза, необходимо за снабдяване на енергия на критични органи като мозъка. Фибрите (влакна) са вид въглехидрати, които променят бактериалната популация в тънките черва, което от своя страна спомага за овладяване на хроничната диария при кучетата. За да могат те да получат най-голямата полза от фибрите, източникът им трябва да бъде умерено ферментиращ. Умерено ферментируемите влакна –като пулпата от цвекло, която обикновено се използва в храните за кучета, са най-добри за поддържане на здрави черва. Витамини Умерени количества витамини са необходими на кучетата за нормално протичане на метаболитните процеси. Повечето витамини имат способността да се синтезират в организма и затова е от съществено значение набавянето им чрез диетата. Когато кучето се храни с пълноценна и балансирана диета, не е необходимо да давате витамини под формата на добавки, освен ако не е диагностициран витаминен дефицит от специалист ветеринарен. Прекомерната добавка на витамини (хипервитаминоза) е по-често срещана в наши дни отколкото дефицитът им (хиповитаминоза). Все пак излишъкът от витамин А е възможно да доведе до болки в ставите, чупливи кости и суха кожа. Излишъкът на витамин Д може да се прояви в много плътни кости, калциране на меките тъкани и бъбречна недостатъчност. Минерали Хранителни вещества, които не могат да бъдат синтезирани директно и трябва да бъдат допълнително осигурени чрез подходяща диета. Липсата на минерали затруднява абсорбацията на хранителни вещества от една страна, а от друга - елиминирането на отпадъците. По принцип минералите са най-важните за структурирането на костите и зъбите, за поддържането на течния баланс, и за участието им в редица метаболитни процеси. В онлайн магазин Platinum България - грижа за домашния любимец ще откриете най-добрите хранителни продукти, съдържащи всичко необходимо за растежа и развитието на вашия любимец от най-млада възраст до дълбока старост.

 

Блог » Домашни любимци

palinkpalink

Декоративни рибки за аквариум

Декоративните рибки са предпочитан домашен любимец от много семейства. Най-подходящи за отглеждане в домашни условия са Златните рибки, Гупи, Бети, Плати, Молинезии и Холери. Тези рибки се отглеждат лесно и бързо се приспособяват към средата. Ако нямате опит с отглеждането на рибки, най-добре да започнете с един вид и след като свикнете с режима и се чувствате готови, си вземете и други. Въпреки, че те не изискват толкова внимание като кучетата и котките, за да можете да се радвате максимално дълго време на водните си любимци, също трябва да ги дарявате с любов и да полагате специфични грижи за тях. Различните видове декоративни рибки имат нужда от различни условия на живот. Когато купувате определен вид рибки, трябва да сте сигурни, че имате изчерпателна информация за техните нужди. Най-важната част от живота на декоративните рибки е добре оборудваният аквариум. Размерът му трябва да е съобразен с вида и броя на неговите обитатели. Не е добра идея аквариумът да е оставен под пряка слънчева светлина, защото водата може да се затопли и да стане неподходяща за рибките. Ако аквариумът е домът на рибките, то те имат нужда от следното обзавеждане: - Помпичка и филтър – раздвижват водата и я обогатяват с кислород. Също така я поддържат чиста, като поемат излишните елементи; - Нагревател – нагрява водата, за да осигури температурата, от която се нуждаят рибките. Препоръчително е нагревателят да е с термореле, което ще ви позволи да зададете определена температура и ще я поддържа като се включва и изключва сам; - Термометър – той е задължителен ако нагревателя е без термореле. Така ще може да следите температурата, за да избегнете риска от прегряване на водата; - Растителност – полезна е за рибките, те се чувстват комфортно, а и придава красота; - Осветление – трябва да работи през деня и да се спира през нощта. Осветлението е нужно както на рибките, така и на растенията. - Кепче – необходимо за преместване на рибките при почистване на аквариума; - Пясък (грунд), камъчета и други декорации Храненето на декоративни рибки изисква повече внимание отколкото това при другите домашни любимци. Те трябва да се хранят с разнообразна и качествена храна за рибки. Оказва се, че е доста трудно да им се изгради правилен хранителен режим и трябва много да се внимава животинките да не преяждат, защото това може да доведе до тяхната смърт. При аквариумните рибки има два вида размножаване: чрез раждане и чрез хвърляне на хайвер. Първоначално новородените рибки трябва да бъдат отделени от майката, защото има опасност тя да ги изяде. Почистването на аквариума трябва да се извършва поне веднъж седмично. Когато се сменя водата, чистата вода трябва да е само 30 % от общата и задължително да е със същата температура. Поведението на декоративните рибки трябва внимателно да се наблюдава, защото то най-ясно сигнализира за наличие на някоя болест. При положение, че някоя рибка не се храни и проявява други отклонения, тя най-вероятно е болна и има нужда от качествено лекарство. Ако ви потрябва спешно, но в този момент не разполагате с такова, може да сложите във водата на аквариума половин чаена лъжичка сол, която има свойството на дезинфектант.

 

Блог » Домашни любимци

kavkazkaovcharkakavkazkaovcharka

Развъдник за кавказки овчарки

Развъдник за кавказки овчарки, предлага най-чистокръвните кавказки овчарки, които са внесени от Русия. Кучета са от елитни родители с отлични родословия. Кавказката Овчарка е една от най старите породи кучета. Нашият развъдник, се разшири неколкократно и се закупиха едни от най-добрите чистокръвни кавказки овчарки. От Москва, Петербург, Сочи и град Сургут. Развъдника е регистриран към Федерацията по кинология за Европа. Поради големия интерес от търсене на кавказка овчарка, от съседните държави като, Сърбия, Румъния. Гърция, Унгария, Чехия, Испания, Ирландия, Франция, Полша, Португалия, Словакия, Германия, Холандия и Италия. Ние увеличихме броя на нашите домашни любимци. Тези невероятни кучета са горди и непокорни от една страна. В същото време напълно безстрашни бойци, лоялни към собственика си. На неутрална територия, кавказката овчарка е лоялна към непознати и не показва агресия. Каква е основната цел на кавказката овчарка Защото основна цел на кавказката овчарка е да защити дома от непознати. Кавказката Овчарка е била използвана за охрана на имота и добитъка. Това е една от най големите породи кучета в цялото земно кълбо, те могат лесно да понасят силен студ. Кучето лесно се адаптира към всякакви климатични условия. Но не може да издържа много на топлина. Кавказката овчарка е ненадмината като пазач и тези качества определят избора на породата, когато човек реши да си купи куче. Инстинктът на телохранител, съчетана с недоверие към непознати, прави тази порода отлично куче за защита. Едно от основните качества на породата е, че та са уверени и винаги реагират адекватно в екстремни ситуации. Дори и в моменти на опасност те остават спокойни. За Кавказката Овчарка е много важно да защити своите стопани, особено много се привързва към малките деца. Информация за кавказкият пазач, може да видите в страницата на Кавказкият Вълкодав. Какъв характер притежава кавказката овчарка Това са кучета със много силен характер, които са незаменими защитници на хора и животни. Кавказката Овчарка се различава от другите породи със своята издържливост. Те лесно могат да се справят с труден преход през планината. Благодарение на козината си, се чувстват добре и при много ниски температури. Кучетата от нашият развъдник са известни в почти цял свят. Ние сме спечелили уважението на много специалисти занимаващи се с тази порода. Нашите кучета се използват за охрана на индустриални комплекси, ферми и други обекти. Кавказката Овчарка е много храбър воин и предан приятел. За стандартните размери на кучетата от породата кавказка овчарка, може да прочетете в страницата на сайта – Стандарт. Ако желаете да притежавате куче от породата кавказка овчарка заповядайте в нашият професионален Развъдник за Кавказки Овчарки

 

Блог » Домашни любимци

ivo90ivo90

Любопитни факти за кучетата

Не е случайно, че за кучетата казват, че са най-добрият приятел на човека. Те всъщност притежават много човешки черти и качества. Вижте някои любопитни факти, които ще ви убедят, че кучетата са страхотни същества. Е, не по всичко приличат на нас, но всъщност точно това ги прави още по-добри. 1. Някои бездомни кучета в Русия са разбрали, че чрез метрото могат да пътуват на дълги разстояния и да се топлят едновременно. Хора, наблюдаващи поведението им, са разкрили, че уличните кучета използват услугите на подземния транспорт, за да достигат до по-населени места, където има повече храна. 2. Кучетата не обичат да бъдат прегръщани като хората. За тях това е по-скоро знак за доминация, а не за нежност. 3. Две бездомни кучета спасили 50 американски войници в Афганистан. Потребители на Facebook успели да съберат необходимите средства, нужни за транспортирането на животните в САЩ, където те да бъдат гледани и обучавани от спасените от тях военнослужещи. 4. В песента "A Day In the Life" на The Beatles е включен звук от специална кучешка свирка, която, както сами се сещате, може да се чуе само от кучетата. Звукът бил записан от Пол Маккартни, за да може любимата му овчарка да се забавлява с музиката на групата. 5. Куче-водач, на име Несбит, е летяло над милион мили с една и съща авиокомпания. Като знак на признателност компанията му е издала негова лична карта за отстъпки. 6. Майкъл Вик е американски куотърбек, който през 2007 г. е обвинен в организиране на боеве с кучета. Едно от неговите тренирани кучета е преминало през курс на обучение и е започнало "работа" като успокояващо куче, играещо си с умиращи дечица. 7. Много кучета-водачи са обучени да знаят кога са на работа. Когато специалната им каишка е сложена, знаят, че са на бачкане. Когато каишката се свали, моментално стават игриви и енергични като всички останали. 8. Като малък Тайгър Уудс е заеквал. За да спре да заеква, преди да заспи, всяка вечер той говорел на кучето си. 9. Кучетата-водачи са обучени да пишкат и да акат по команда, за да може собствениците им да почистват след тях. Мъжките кучета пък са научавани да пишкат, без да си вдигат крака. Guliver/Getty Images 10. В Древен Китай като последно оръжие императорите са използвали пекинези, които криели в ръкавите си. 11. Когато Лорд Байрон разбира, че не му е позволено да посещава Cambridge Trinity College заедно с кучето си, той си отмъщава като отива с мечка. 12. През 1860 г. в Сан Франциско две бездомни кучета станали известни с факта, че са си най-добри приятели. Дружбата им била отразена във вестниците, а двете животни дори получили закрила от градските служби, които залавяли помиярите. 13. В Нова Зеландия има сграда във формата на куче. 14. Известна е историята на кучето Накио, което измръзва и губи и четирите си лапи. Днес то се радва на четири протези, с които вече тича като преди. 15. Влажността на кучешкия нос е нужна, за да може животното да определи от коя посока идва миризмата. 16. Хиените са по-скоро близки до котките, отколкото до кучетата. 17. Кучешките каишки с шипове са измислени още в древна Гърция. Целта им била да защитават гърлата на кучетата от нападенията на вълците. 18. Слепият боксер Бакс "вижда" благодарение на четиригодишната гъска Бътънс. Птицата води кучето като или го побутва, или издава звуци, за да го насочва накъде да върви.

 

 

VIP реклама


Препоръчано от нашия блог

КУЧЕТО-ОТ-ПРИЮТ-ЖИТЕЙСКА-МЪДРОСТ-И-КОПНЕЖ-ЗА-ОБИЧ

Филтър


Сподели с приятели


Добави статия

Вие можете да добавите безплатно статия с линкове, интернет сайт, описание на фирма или услуга, малка обява или рекламно съобщение. Възползвайте се от нашите услуги за да намерите нови клиенти.

Добави статия

Добави сайт

Добави фирма

Добави обява


Най-четеното


Полезни връзки


Ключови думи

домашни любимци кучето научете лае без причина хранителни вещества първа необходимост куче вашето декоративни рибки аквариум развъдник кавказки овчарки любопитни факти кремацията парк хуманна копнеж котките covid няма поводи паника приют житейска мъдрост обич джурасик кражбата съсипва психиката зелената игуана превръща дома миниатюрен кучетата