Блог за Домашни любимци

Блог със статии и интересни факти в категория Домашни любимци

Блог » Домашни любимци

zoopresszoopress

ВЪЗРАСТТА НЕ Е ПОРОК: ПОХВАЛНО СЛОВО ЗА СТАРАТА КОТКА

Стара истина – ние избираме, нас ни избират. И симпатиите, уви, много често не съвпадат. Няма искра, няма и пламък. Всеки остава да чака своя нов шанс. Това се отнася и за хората, и за домашните любимци. Особено за животните в приютите. Идват посетители, разхождат се край клетките и волиерите. Погледите им се плъзгат по животните, оценяват всичко, понякога коментират, друг път подминават мълчаливо. И всички очакват поне малка искрица да блесне, за да посочи, кой е правилния избор. Ето, това е моят бъдещ любимец! С него ще деля радости и скърби оттук нататък! И никой не си задава въпроса, а какво се случва в този момент с животните. Как се надяват те и как чакат! Чакат своя човек, на когото да кажат, че няма да съжалява, ако ги вземе у дома. Ние много често говорим за съдбата, за кармата. Да, някои се раждат с щастлива карма. Не минава месец и щастливото животно се озовава в нов дом. Но има във всеки приют и особена категория обитатели, за които с всеки изминал ден надеждата за нови стопани и нов дом се превръща в призрачен мираж. По принцип, това са животни, страдащи от хронични заболявания или имащи особености на развитието. И накрая – старите котки. Както твърдят познавачите, дори цвета на козината има значение. Черните и черно-белите котки обикновено са „невидими” за потенциалните осиновители. В случая с котката Мораг всичко се преплело в едно кълбо. Да, тя вече не е съвсем здрава. Да, окраската й съвсем не е модерна и престижна. А още Мораг носила почетната титла на най-дълголетен обитател в приюта. Котката неотдавна навършила 21 години! В света на хората това би бил столетник! Всъщност, в живота на Мораг имало и хубави дни. Дълго време тя живяла в дом със също толкова самотен и вече стар стопанин. Но той вече не можел да се грижи за нея и тя се озовала в един британски приют. Мораг пристигнала в приюта в доста почетна възраст. И, разбира се, дълго се задържала в това не особено приятно място. Никой от посетителите не й обръщал внимание. Но силата на социалните мрежи не бива да се подценява! Работниците в приюта решили да помогнат на старата котка. Те публикували трогателен разказ за Мораг и призовали хората да не допуснат тя да завърши дните си в клетка в приюта! А сега главното: светът е пълен с добри и неравнодушни хора. Намерили се такива, които били дълбоко трогнати от съдбата на Мораг. И добрата новина не закъсняла: старата котка най-накрая си намерила гостоприемен дом. Там, където ще се чувства нужна и обичана, независимо от преклонната си възраст. В дом, където ще й подарят любов, топлина и грижи. За съжаление, историите, подобни на тази, съвсем не са много. Когато повечето хора решават да си вземат котка, те веднага си представят палаво коте, способно да трогне всеки с миловидното си излъчване. Малчуганът се отличава с неукротима енергия, играе и прави пакости, благодарение на него домашният уют се превръща в домашен хаос. А изумените стопани изчисляват загубите и в недоумение се питат: „И кой казваше, че котките спят спокойно по 16 часа в денонощието?” Решението да се вземе възрастно (зряло и дори старо) животно е по-малко очевидно, но то има право на живот. Нещо повече, в някои случаи то се оказва напълно оправдано – например, когато е нужен пухкав приятел за не съвсем здрав възрастен човек. Възрастната котка е подходяща и за много заетите хора. А откъде може да се вземе такава котка? Възможностите са много – от обявите в социалните мрежи до приютите. Случва се, че котките избират стопаните си сами – просто се настаняват пред вратата на избрания дом. Без съмнение, всички котета са мили и очарователни. Но с времето (и много бързо) се оказва, че вашите очаквания изобщо не са съвпаднали с реалността. Освен това, всяка котка представлява уникална личност, която е трудно да се предвиди, разглеждайки малкото коте. Ще съвпаднат ли вашите характери или не – това е голям въпрос. Въпрос без отговор, докато малчуганът не порасне. А възрастното животно е изложено като на длан – със своите силни страни и недостатъци. Вгледайте се по-внимателно, наблюдавайте, задавайте въпроси на работниците в приюта или сегашните стопани. Решете, доколко конкретната котка подхожда именно на вас – характера на животното, неговата външност вече са формирани, никакви значителни изменения повече няма да настъпят. Възрастната котка е отличен избор за семействата с деца. Особено за децата в по-млада възраст. Малчуганите често правят с котетата всичко, което им хрумне. Причиняват им болка, плашат ги и т. н. Възрастната котка може да се изяви в ролята на педагог, тя е мъдра и умна. Зрялата котка винаги ще се съобрази с възрастта на детето, ще се държи сдържано и тактично. Или въобще няма да приеме условията на играта. Друг въпрос е, че децата следва да се учат на правилата на общуване с животните, и винаги своевременно да се пресичат опитите за грубо и жестоко отношение. Старата котка е идеален любимец за хората от третата възраст. На хората в пенсионна възраст им е трудно да тичат след енергичните котета – възрастта им вече не позволява, пък и болежките не са малко. А пък спокойната възрастна котка е именно това, което е нужно. Наистина идеален баланс на качества. Възрастните котки не нарушават реда у дома и не превръщат обзавеждането в руини от военен конфликт. Разбира се, съвсем без изключения не може, но все пак шансовете да се озовете в разгромено жилище с възрастна котка са много по-малки. Със своята хиперактивност котетата късат пердетата, драскат тапетите и дървените врати, точат ноктите си в мебелите – списъкът може да продължи още дълго. Старата котка най-често дреме спокойно на своя матрак. Ако се появят някакви прояви на активност, то това е изключително рядко и няма толкова разрушителни последствия. Отново получаваме идеален вариант: зрелият любимец ще подкрепи всяка предполагаема игра, но сам няма да започне да играе в режим 24/7 – двадесет и четири часа седем дни в седмицата. Не забравяйте също, че възрастната котка, по правило, вече всичко знае и умее. Вие ще „прескочите” първия и най-главен етап – обучението на животното на всички житейски премъдрости. Вашата възрастна котка отдавна вече се намира в режим на автономно плаване в океана на живота. Хранете своя любимец строго по разписание, редовно почиствайте неговата тоалетна и… просто бъдете щастливи. Но избирането на възрастна котка за домашен любимец има и други предимства. Първо, ако вие вземете любимец от „добри ръце” или от приют, ще получите информация за неговото здравословно състояние. По правило, такива животни са вече кастрирани/стерилизирани, те са ваксинирани, чувството на неизвестност ще остане непознато за вас. Всички диагнози са в ръцете ви. Второ, зрелите и особено старите любимци са много по-благодарни същества. Те ценят нежността, грижите и вниманието – особено ако сте ги прибрали от улицата или сте ги взели от приют. Трето, ако в дома ви живеят други домашни любимци, шансовете за установяване на мир и хармония със зрялата котка са далеч по-високи. Възрастните котки винаги са готови на компромис. Накрая да повторим още веднъж: старите котки си намират истински дом и любящи стопани много по-трудно. Бъдете сигурни, че вие никога няма да съжалите за вашия избор на възрастна котка, тъй като нейната любов към вас ще бъде безгранична. https: www.zoopress-bg.com

 

Блог » Домашни любимци

bookloverbooklover

Защо е важно какво яде кучето ви?

Ах кучета...nашите най-добри приятели! Чистата и безусловна любов на кучето е легендарна, а тоава което можем да направим в замяна за тях е да се грижим добре и да избираме най-добрите начини да храним любимците си. Как да избирате храна за кучето си е по-лесно, отколкото си мислите. Прочетете за 5-те неща, които трябва да имате предвид, когато купувате храна на кучето си. 1. ХРАНИТЕЛНИ НУЖДИ - Кучетата се нуждаят от 22 аминокиселини за оцеляването си, дузина от които могат да произвеждат сами. Останалите десет аминокиселини кучетата не могат да синтезират сами. Това означава, че тези 10 аминокиселини е хубаво да бъдат в храната на вашето куче. 2.ПЛАНИРАЙТЕ ХРАНЕНИЯ - Въпросът "с каква храна да храня кучето си" е само част от грижата за неговото правилно развитие. Също толкова важно е да поддържате хранителен режим. 3. ЕТАП НА РАЗВИТИЕ - Много храни заявяват, че са пълноценни и балансирани за всички етапи от живота, но може това да не е най-доброто за вашето куче. Точно като хората, кучетата имат различни хранителни нужди на различни етапи от живота, така че изберете храна, която е предназначена за този етап и години в които се намира вашето любимо същество. 4. СМЕСЕТЕ МОКРИ И СУХИ ХРАНИ - Консервираните храни съдържат повече влага (поне 75%) и са много вкусни за кучетата. "ЕЛИТ ДОГ с дивеч" например е супер рентабилна и добра храна, която повечето кучета ще хапнат за минути. Доброто хранене е баланс- смесването на мокри и сухи храни заедно. 5. ЗЪРНА - Храна без зърнени храни не означава храна без въглехидрати. Ако вашето куче не е много активно или е по-възрастно, трябва да намерите храна с по-ниски въглехидрати. Важно е да четете етикета и да следите навиците на вашето куче. Напоследък виждаме все повече примери за домашни любимци, които страдат от хранителни алергии. Грижете се и обичайте вашите кучета и те ще Ви отвърнат стократно !

 

Блог » Домашни любимци

zoopresszoopress

„ПЛЕШИВИТЕ” ДОМАШНИ ЛЮБИМЦИ ИМАТ МНОГО ПРЕДИМСТВА

   Може и да не вярвате, но „голите” домашни питомци днес са по-модерни, съвременни и, ако искате, отговарят повече на духа на XXI век. Като всяко отклонение от нормата, голите животни са изключително привлекателни и не случайно любителите на „извънземна екзотика” са готови да дадат луди пари за „плешиви” любимци. Без съмнение, голите създания са неотразими! Те са по-топли, беззащитни и трогателни от своите космати събратя. Освен всичко друго, популярността им се дължи и на баналния прагматизъм. Грижите за козината на обичайните кучета и котки сякаш никога нямат край: дългокосместите породи изискват специална козметика и редовно подстригване, но и това не спасява мебелите и килимите у дома. С голишарите всичко е много по-лесно. Наистина, що се отнася да хипоалергичността, това, за съжаление, е заблуда. Алерголозите, главните врагове на кучетата и котките, твърдят, че проблема не е в козината на животните, алергичните стопани на голи питомци ще кихат, както ако бяха си взели шотландска овчарка или персийски котарак. Голите кучета Мнозина твърдят, че китайското голо качулато куче например, въобще не е куче, а живо въплъщение на кучешката любов. Освен качулатия китаец, в категорията на вечно плешивите влизат мексиканското голо и перуанското голо куче. „Мексиканците” имат още едно, непроизносимо име – ксолойтцкуинтли, а „перуанците”, обратно, се кипрят с твърде поетичното название „орхидеята на инките”. Перуанската порода с история от две хиляди години е обявена за национално достояние. Такова решение е било взето от парламента на страната, който е издал специално постановление. Правителството на Перу иска да се застрахова от изчезване на рядкото куче. Освен с другите достойнства, кучетата притежават уникална особеност: тяхната кожа постоянно трепери, независимо от това, че на пипане е винаги топла. Казват, че такъв вибрационен масаж във вид на продължителен контакт с голото перуанско куче допринася за излекуването от ревматизъм. Китайските голи качулати кучета са обитавали векове дворците на императорите. Днес обаче те са далеч по-популярни в Европа и САЩ, отколкото в историческата си родина. Тези миниатюрни кученца с крехко телосложение излъчват доста своеобразен аромат. Във всеки случай, съвсем не миришат на куче. Затова пък със своята грива и опашка много приличат на миниатюрни кончета. Кожата на китайското голо куче може да бъде разноцветна – от розова до черна, включително и цвят „червено дърво”, меден, син и бледо-лилав. Забавно е, но човечеството е създало тези мили играчки съвсем не за да ги дарява с любовта си, а за... ядене. Този кулинарен интерес към особата им, кучетата дължат на нежността на своята кожа – на пипане тя прилича на човешката! За мексиканските голи кучета казват, че изобщо нямат нужда от месо и могат през целия си живот да ядат само плодове и зеленчуци. Но има и такива познавачи на породата, които твърдят, че това е опасна за малките хищници заблуда. Голите породи понасят доста добре европейската зима, тъй като телесната им температура е значително по-висока. Разбира се, щастливите стопани на такова чудо на природата едва ли ще се скъпят за модни дрешки. Но внимавайте: „голишарите” непременно трябва да загарят! А опасността от изгаряне при тях е не по-малка, отколкото при стопаните им. Впрочем, за разлика от всички останали представители на кучешкия свят, голите кучета се потят, което макар и да създава грижи на стопаните, все пак е доста приятно: сякаш цялото куче се превръща в огромен приветстващ език. Голите котки Със заслужена популярност се ползват и голите писани. Те се споменават още в античността. Смята се, че такива котки са имали ацтеките. Сега съществуват три породи голи котки-сфинксове: канадски сфинкс, донски сфинкс и питерболд. Традиционно котката е нещо бяло и пухкаво. А при мяукащите плешивци кожата е прозрачна, може да се каже, че вътрешностите им се виждат. Това зрелище не е за хора със слаби нерви. Въпреки че голата котка е най-любвеобилната порода! Стремежа за постоянно общуване със стопанина е толкова типична черта на сфинкса, както и неговото горещо телце и необикновен външен вид. Заради извънземната външност тези създания понякога са наричани „лунни котки”. Мутацията е довела не само до кардинална промяна във външността на голите котки, но ги е лишила напълно от типичната за котките надменност, независимост и агресивност. Показателно е, че при малките котета очите се отварят много рано, има дори случаи, когато котета са се раждали с отворени очи – като при хората. Голите гризачи На трето място по популярност сред голите домашни любимци са плешивите плъхове. Това домашно зверче е лишено от негативните асоциации със свободно бродещите им роднини. Разбира се, ако не се смята голата опашка. Според слуховете, невинният декоративен гризач е станал жертва на „голата”мода. Голямото търсене на голи плъхове е довело до истинска беда за техните банални сиви и бели роднини. Недобросъвестни търговци на плъхове решават вечния си проблем – да продадат потомството възможно най-скъпо – по един прост и остроумен начин, с помощта на крем за епилация. Обработени с него обикновените плъхове в ролята на голи носят на своите мъчители немалка печалба, а после, естествено, отново се покриват с козина. Получава се нещо като оня анекдот за мъжа, който с мечка на каишка търси на пазара за животни в Подуяне, кой миналата година му е продал хамстер. Списъкът от модни „голишари” в последните години се допълва с нови екзотични зверчета – морски свинчета с вид на миниатюрни хипопотами; зайци, които повече приличат на някакво вкусно блюдо, отколкото на пухкава жива играчка; говори се, че вече е видял бял свят и първия гол таралеж. Срещат се е голи маймуни, но те не са резултат от умишлена селекция, а голите кокошки имат по-голямо значение за мързеливите птицевъди, отколкото за любителите на домашни животни. zoopress-bg.com

 

Блог » Домашни любимци

zoopresszoopress

БОАТА – ПРИНЦЕСА В ДОМАШНИЯ ТЕРАРИУМ

На страха очите са големи. Очевидно, смелите натуралисти от миналите векове все пак са се страхували от змиите, пък и лукавите индианци разказвали какви ли не страховити истории – с една дума, записките на учените-първопроходци в Южна Америка са пълни с всякакви гигантски чудовища, опитващи се да закусят с пухкавите изследователи. Дори обикновената боа или боа констриктор в разпаленото въображение на натуралистите се превърнала в единадесетметрово чудовище с дебелината на най-здравия индианец, чудовище, способно да погълне изцяло възрастен човек, желателно бял. А пък за да не подозира до последния момент белия човек каква опасност го дебне, боата специално се преструвала на повалено дърво, примамващо изморения пътешественик да си почине върху него с всички произтичащи от това последствия. В действителност, както винаги, всичко било съвсем наопаки. Не боата поглъщала хора, а самите хора се лакомили за нейното месо, а от кожата й правили ботуши и други кожени изделия. При това хората твърде бързо се научили да използват ловните таланти на боата – мнозина бразилски плантатори защитавали своите хамбари от плъхове и мишки не се помощта на котки, а „наемайки” тази ловка и бърза змия. Някои дори държали боа в собствената си спалня – та нали в тези мрачни времена гризачите могли лесно да свият гнездо под леглото дори на най-надутия земевладелец, а в присъствието на змията подобна миша волност била напълно изключена. Очевидно, от тези времена започнал и съвместния живот на човека и боата констриктор, един от най-известните представители на рода на змиите-удушвачи. И навярно, един от най-красивите – боата е облечена в много елегантни цветове и е покрита с изящен рисунък. Червеникаво-сива, украсена с големи сиво-жълти петна на гърба и прелестни ромбове от двете страни, боата, разбира се, изобщо не си и мисли, че така ще се хареса на мнозина – просто тази окраска й помага да се маскира, а след това силно да изненада своята безгрижна плячка. Възможно е, някои и друга боа констриктор в миналите векове наистина да е достигала, ако не единадесет, то поне 5-6 метра, но в наше време за такива гиганти са чували само някои стари индианци, които вечно си припомнят разни небивалици. Впрочем, може би, това е за добро, все пак не всеки е способен да си вземе за домашен любимец шестметрова змия, с нея животът е някак тревожен и леко дискомфортен. Затова пък нормалните, дълги два-три метра змии, у дома вече са престанали да бъдат отчайваща рядкост. Днес да се обзаведе с боа констриктор може всеки, макар че това е покупка, която трябва да се прави не под влияние на емоциите, а под диктовката на здравия разум и силната памет. Все пак това не е като да си купиш хамстер. Удушвачите обикновено се продават на метър, но не до безкрайност: все пак констрикторите растат не цял живот, а до две-тригодишна възраст. И ако вашата змия се храни добре, тя напълно може да израсне до три метра и там да спре. Но това е възможно само в случай, че вашата боа разполага с всичко необходимо за „разцъфтяване”, т. е. голям терариум, дълъг минимум два метра, висок около метър-метър и половина. В терариума трябва да има дебели клони и плоскости, по които змията красиво ще пълзи. Змийското жилище трябва да бъде оборудвано с лампи и термокилим, за да се поддържа температура около 28-30 градуса по Целзий: студът е пагубен за тези влечуги, но и прекомерната жега също не е особено подходяща. Разбира се, в терариума трябва да има поилка, изпълняваща ролята на басейн, а ако за такъв водоем няма достатъчно място, ще ви се наложи от време на време да пръскате своя питомец с вода. Някои специалисти съветват още да се построи на змията нещо като къщичка – укритие, което може да направите собственоръчно, например, от парчета дървесна кора. Най-печалното в боата констриктор – това са нейните гастрономически пристрастия: макар и не особено често, веднъж седмично или дори по-рядко, но това красиво и жестоко създание яде мишки, плъхове или пилета, при това желателно живо. Или мъртви, но съвсем отскоро – от замразеното угощение повечето змии-удушвачи се отказват категорично. Не всеки любител на животни е способен спокойно да наблюдава паниката на още живата плячка, чийто живот ще бъде прекъснат само след няколко мига. Ах, колко прекрасен би бил живота, ако всички земни създания бяха строги вегетарианци! Боата може да живее без храна месец, и дори повече. Но това не значи, че таково постене й е по душа – напротив, тя мисли за храна постоянно. И е винаги готова да атакува – впива зъби в плячката, задушава я в своите прегръдки и радостно я поглъща. Подобни мисли не занимават само току-що обядвалата змия, пък и това не е доказано. С една дума, готвейки се да общувате със своя петнист любимец, за всеки случай щателно си измивайте ръцете – не е изключено, че боата ще надуши по вас миризмата от вчерашното пиле, и тогава може мълниеносно да се впие в дланта ви. По такъв приветлив начин тя може да изрази и своята уплаха, поради това не бива да се правят резки движения пред носа й. Удушвачите не са отровни, и въпреки това хапят незабравимо: тяхната паст е пълна с безброй извити навътре зъбки, така че при опит да се измъкнете ще си причините по-голяма неприятност, пък и зъбите на влечугото могат да се повредят. За щастие, боата обикновено не се впива на живот и смърт в ръката, която я храни – тя хапе бързо и, осъзнавайки своята грешка, изплюва тази гадост. Но ако изведнъж вашият удушвач е увиснал на вас, като злобен булдог, бързо бягайте в банята и го поливайте с вода или пък му дайте да подуши спирт. Удушвачите не одобряват алкохола, поради това змията бързо ще ви пусне, а на вас спирта ще ви послужи за дезинфекция и успокоение (при употреба вътрешно) на разклатените нерви. Имайки си работа с голям удушвач, трябва винаги да бъдете нащрек, тъй като невниманието и небрежността могат да доведат до трагедия. Представете си следната ситуация: слагайки любимата си боа на шията, слабата дама или дребния малчуган изведнъж решават да нахранят питомеца с неговия любим плъх. Реакцията може да бъде мълниеносна: извънредно доволна от срещата с храната, змията – не от зли помисли, а чисто инстинктивно! – стяга обръча около шията на човека, и това може да се окаже неговия трагичен край. За да се отслаби хватката на едра боа е нужен някой с добре тренирани мускули и здрави нерви. Всъщност такива ужаси се случват далеч не всеки ден, но те са напълно възможни, и за това трябва да се помни. За храна змиите-удушвачи могат да се изпохапят една друга, пък и въобще те не се нуждаят особено от компания, поради това в терариума е най-добре да се отглеждат в горда самота. Със сигурност няма да им е скучно – макар че може ли някой да бъде сигурен? За какво в действителност мечтае боата констриктор, на нас ни остава само да гадаем. Впрочем, някои нейни мечти са очевидни – например, тя иска да избяга от терариума, и понякога успява. Удушвачът не е глупав, той запомня, откъде се появява храната, и стига само стопанинът да се засети, и констриктора ще пропълзи бързо покрай хранещата го ръка и ще се отправи в неизвестна посока. Разбира се, откриването в дома на едра змия е много по-лесно, отколкото, например, намирането на избягала мадагаскарска хлебарка, но удушвачите умеят да се промушват през такива тесни пролуки, че е просто удивително. Понякога те дори успяват да пропълзят под входната врата, в резултат на което възникват градските легенди за живеещи в канализацията змии-мутанти. И, все пак, боата може да се пуска периодично на разходка, но само, естествено, под постоянен контрол. Особено внимание и предпазливост се изискват, ако в дома има котки и дребни кучета – удушвачът въобще не държи на менюто от гризачи, той е отворен за всичко ново и е готов да пробва на вкус различни пробягващи покрай него „деликатеси”. През лятото той може за кратко време да се изнася на слънце, това със сигурност ще му бъде приятно. Няма да откаже и да поплува във вашата вана, пък и на ръцете ви да поседи също няма да има нищо против. Общо взето, боата констриктор се опитомява нелошо (за змия, разбира се) – тези същества доста бързо започват да познават миризмата на стопанина, и при появата на познат човек до терариума удушвачът понякога дори демонстрира признаци на някакво оживление. Всъщност това е максимума чувства, които е съгласен да изпитва по отношение на своите хора. А пък чуждите хора боата не обича – старае се да изпълзи по-далеч, а ако непознатият човек настоява за всякакви нежности, може да бъде дори ухапан. На известна агресивност са способни женските змии, които току-що са станали майки, но тях човек може да ги разбере. А в останалото време боата констриктор е напълно мило създание, пълзи в своя терариум, от време на време почесва носа си по капака – надява се да открие дупка и да се превърне в беглец. В предвидения от природата срок тези змии линеят, ставайки още по-ярки и красиви, а в свободното от цялата тази суета време просто лежат, свити в елегантен пръстен, и мислят за свои, змийски, работи. А стопанинът може да им се любува, при това тази радост е за дълго: ако имате късмет, вашата боа може да живее до 25 години. За това време тя едва ли ще се влюби във вас, затова пък вие ще успеете да се научите да изпълнявате екзотични танци със змия, и дори може да приобщите към това занимание вашите деца. zoopress-bg.com

 

Блог » Домашни любимци

zoopresszoopress

ИГРАЧКИТЕ – КЛЮЧЪТ КЪМ ЩАСТИЕТО НА КУЧЕТО

Както е добре известно, играчките представляват инструменти за умствено, емоционално и физическо развитие на децата. Същите функции те изпълняват и за кучетата. Играчките, предназначени за кучета, не само позволяват на животните да разнообразят своето ежедневие, да снемат стреса и да подобрят настроението си, но и допринасят за доброто състояние на зъбите. Кучетата имат нужда постоянно нещо да дъвчат. Домашните питомци, които гризат мебелите, обувките и домашните вещи – това е истинско главоболие за техните стопани, но ако вие имате възможност да видите същите тези „разрушители” след няколко години, ще забележите, че техните зъби са се съхранили по-добре, отколкото зъбите на кучетата, които са имали възможност да гризат различни предмети само докато са били кутрета. Това е сериозен довод да се разрешава на кучетата на всяка възраст да гризат, когато им се иска, главното е, да се използват за това подходящи играчки. Ако кучето гризе играчки, това може да помогне за справянето с много проблеми, сред които неправилната захапка, а така също смяната на млечните зъби, които падат безболезнено, и няма нужда да се прибягва до анестезия за тяхното отстраняване. Предложете на кучето много различни предмети, които то ще може безопасно да дъвче. Обърнете внимание какво му харесва най-много и му осигурете още предмети и играчки с подобна структура. Кучето винаги знае какво му е нужно за зъбите във всеки момент. Когато кучето е възбудено, то ще гризе с въодушевление всяка играчка, докато не заспи неусетно. Играчката за него е като книгата в леглото преди сън за нас, хората. Такива играчки помагат на кучетата да се справят със самотата, когато любимият им стопанин не е у дома. Още един голям плюс на играчките е това, че те отвличат животното от настойчиво близане или хапане на собственото тяло. Давайте на своето куче любимата му играчка всеки път, когато видите, че то е започнало да се ближе, това ще избави вас и вашето куче от много неприятни проблеми със здравето в бъдеще. За да поощрите кучето повече да гризе и дъвче, дайте му играчка, която става за ядене. Но в началото се консултирайте с ветеринарен лекар относно безопасността на играчката или храната, която използвате, и се убедете, че кучето няма алергия. Съществуват играчки, вътре в които може да се поставя храна за вашия питомец. Според зоопсихолозите, стопаните не бива да икономисват от играчки за своите питомци. Те трябва често да се сменят, за да не омръзват на кучето. Играчките – това са инструменти, които помагат на вашия любимец да се развива. Различните кучета се разпореждат по различен начин със съдбата на играчките, попаднали в лапите им. По тази причина не може да се каже коя играчка ще бъде безопасна и ефективна, и коя – не. Едно куче може бързо да направи на парчета играчката и дори да погълне някои нейни части. Друго ще се занимава с нея толкова дълго, че в резултат от нея могат да останат големи парчета, които могат да увредят храносмилателната система на животното. Своя роля играят възрастта и опита. Това куче, което по-рано дълго време се е занимавало с играчката, и вие сте имали възможност да му я отнемете, преди кучето да я направи на твърде малки части, внезапно се превръща в шампион по скоростно унищожаване. Ако в дома ви се е появило още едно куче, то това може да накара първото да увеличи скоростта на гризане, за да не остане нищо за конкурента. Някои играчки са вредни за кучетата, поради това, когато имате някакви съмнения, потърсете съвет от ветеринарен лекар. Той може да ви подскаже какво е най-добре да се дава за гризане на кучето, така че то да не си счупи зъбите. Кучетата бързо се учат да се справят с меките предмети, така че логично е да им се дава нещо по-твърдо, но винаги трябва да имате предвид, че кучето може да повреди зъбите си. Много твърдите предмети са безполезни, тъй като кучето просто ще откаже да ги гризе. Някои кучета гризат само това, което има за тях привлекателен вкус, а други откъсват малки парченца, които могат да погълнат. На тях им е нужна компенсация за тежкия дъвкателен труд, и кой ще посмее да ги обвини за това? Въобще вие трябва да започнете с предлагане на вашето кутре на няколко играчки с различна текстура и да наблюдавате, какво ще прави то с тях. Доколкото кученцето расте, и съответно неговите челюсти стават по-силни, постепенно трябва да му предлагате играчки, с които ще му бъде все по-трудно да се справи. Това ще съхрани неговия интерес към процеса. Важното е да се поддържа интереса на кученцето и порасналото куче към играчките, които стават за дъвчене. Освен, че това ще запази здрави зъбите и ще снема стреса, то също така формира в кучето навик да гризе именно играчки, а не вещите, които принадлежат на неговите стопани. Докато кучето не е станало възрастно – това е прекрасно време да се вкорени в него извънредно полезния и ценен навик за гризане. Трябва да бъдете особено бдителни при използване на играчките, ако в дома ви живеят няколко кучета. Може би вашето първо куче се е справяло прекрасно със свинските уши, докато не сте си взели още един любимец, и сега то изразява своето недоволство, когато някой друг предявява претенции към онова, което счита за своя храна. Недоволство – това е меко казано, инстинктите изискват от кучето яростно да защитава своята храна от другите членове на глутницата. Кучета, които иначе никога не биха започнали да изясняват отношенията си, могат да влязат в яростна схватка заради храна или любимата играчка, която за тях е също толкова ценна. Понякога конфликтът продължава и след като е ликвидирана причината за неговото избухване. Така че научете се правилно да разпределяте играчките, когато си взимате в семейството ново куче, преди животните да започнат война помежду си. Това правило важи и в случаите, когато чуждо куче идва на гости в дома ви. Не се заблуждавайте, ако кучетата живеят мирно в първите няколко седмици от своето запознанство. Във всеки момент ситуацията може да се промени. Най-добре е просто да не допускате възникването на проблеми в отношенията между кучетата заради техните играчки. Вие трябва да бъдете лидер в глутницата, и това ще бъде добре както за кучетата, така и за останалите членове на вашето семейство. Кучетата използват играчките, за да установят аспектите на своите взаимоотношения, което е трудно за разбиране от нас, хората. Понякога може да се оставят играчки, които не стават за ядене на разположение на няколко кучета, ако тези играчки са достатъчно много, така че на кучетата да не се налага да се съревновават за правото на притежание. Но те все едно ще си съперничат, и вие ще трябва да решавате, доколко това съперничество е сериозно, и може ли безопасно да им се оставят такива играчки, когато животните са заедно. Понякога това е само еднократна акция на едно куче, което, утвърждавайки своя авторитет в глутницата, показва, че има право да отнема играчките на подчиненото куче, когато поиска. Дайте на кучето, останало без своята играчка, друга, без да отнемате от по-силното куче неговата „придобивка”. Ако то вземе и новата играчка, и следващата също, това означава, че иска да предаде със своите действия някаква информация. Ако кучето дава играчката без особена съпротива, възможно е, най-правилното решение да е просто да се позволи на кучетата да общуват помежду си. Трябва само да давате възможност на кучето да гризе нещо по такъв начин, че то да не бъде отнето от доминиращото животно. Естествено, ако кучето живее само, то това за него е много изгодно, тъй като цялото удоволствие от притежанието на играчките остава само за него. Кучетата използват играчките като средство за общуване. Понякога те с помощта на играчки въвличат в игрите си други кучета – например, когато едно куче отнема една играчка от друго и избягва с нея, приканвайки своя приятел да го преследва. Лидерът в глутницата може да използва този прийом, когато играчката не го интересува много, но той иска да поощри подчиненото куче, което се страхува да се присъедини към играта. Вие може да направите същото, за да накарате едно куче, което не ви познава добре, да престане да се страхува. Има кучета, за които играчката представлява по-силен мотиватор, отколкото са лакомствата. Вие може да използвате властта на играчките още от първия ден, когато в дома ви се е появило кучето. Учете животното да ви донася предмети още от вашата първа среща. Дръжте под ръка множество различни играчки и наблюдавайте кои от тях са по душа на вашия любимец. Ще мине малко време и вие ще разберете ползата от инвестирането на пари в играчките за кучета. Може би вашето куче разполага с много играчки, но ако то все пак гризе мебелите, донесете му нова играчка и ще се изненадате колко много това ще повиши неговия интерес към старите играчки. Понякога играчката, която най-много е обичана от кучето, може да предизвика удивление в неговия стопанин. Добре е да се съобразявате с предпочитанията на своя питомец, когато искате да използвате играчката като фактор за мотивация. Играчката – това е ключът към щастливия живот на вашите любимци! zoopress-bg.com

 

Блог » Домашни любимци

zoopresszoopress

ПРАВИЛНАТА КОТКА ЗА ВАС: ТЯ СЪЩЕСТВУВА!

И така, времето за колебания свърши: у дома ще се появи пухкав любимец. Решението е взето и не подлежи на обжалване. Но човешката психология е устроена много интересно. В процеса на взимане на решения и последващия избор мозъкът категорично отказва да мисли за лошото, той решително отхвърля всякакви контрааргументи. Затова пък при първите неуспехи, напротив, зацикля изключително на негативните моменти. Разумът започва да кипи: ”За какво мислихме, взимайки си такова непоносимо създание?” Отговорът е прост: вие сте избързали. Взели сте решение, основано изключително на емоциите. Отчетени са всички положителни страни на живота с котка и са отхвърлени негативните. Плюс неверния избор на порода, ако става дума за породист любимец. Ако следвате съветите на експертите, голям е шансът да не направите груба грешка с висока цена – не само за вас, но и за животното, което сте взели. Първа стъпка. Какво очаквате от своя любимец? Нека бъдем честни: котките попадат в нашите домове по силата на най-различни причини. И за естетика, и за уют, и за душата, и като детайл от интериора, и просто за да чуваме приятно мъркане ... Има и чисто практически цели – борба с наглите гризачи. Започвайте именно с това: какви задачи поставяте пред своя любимец. Показването на високото ниво на благосъстояние, хвърлянето на прах в очите – това е едно нещо. Слушането на сладки котешки песнички – това е друго. Нужен ви е хищник-изтребител на гризачи – това е трето. След това преминете към по-сложните въпроси. Готови ли сте да се примирите с повишената активност на вашия любимец? Нужно ви е спокойно животно, тихо дремещо цял ден? Имаме добри новини за вас: ако се потърси грамотно, за всеки конкретен случай може да се намери единствено правилния любимец. Втора стъпка. Какво можете да му предложите? Ние, хората, се отнасяме отговорно към избора на своите спътници в живота. Искаме да съвпаднат възгледите ни за живота, навиците, увлеченията, характерите ни да си „паснат”. Котката – това също е своего рода партньор, компаньон. И всяко животно има свой уникален и неповторим характер. Пригответе се за това, че ще ви се наложи не само да получавате – трябва още и да отдавате. Трезво преценете своя собствен начин на живот. Колко често отсъствате от дома и за колко време. Колко голямо е вашето семейство, имате ли деца, други домашни любимци, ще бъде ли котката желана и обичана от всички. Помнете: на света има много котки, предпочитащи да бъдат сами и единствени за своите стопани. Котки, които не понасят самотата. Най-накрая, котки, изискващи ежеминутно внимание. Трета стъпка. Научете всичко за харесалата ви порода. Породистите котки са добри с това, че човек винаги може приблизително да си представи в какво ще се превърне очарователното коте. Просто отваряте стандарта на породата и внимателно го изучавате. Особено внимателно изучете раздела, разкриващ особеностите на личността на животното. После опитайте да сравните получената информация със собствения си характер. Отговорете си на най-важния въпрос: ще се „разберете” ли с подобна личност или не? Всичко това може да ви наведе на една правилна мисъл: започнете да подбирате мустакати любимци, като се водите от чисти емоции. После на основата на вашите желания и христоматийното „харесва ми – не ми харесва”, съставете списък. Постепенно съкращавайте включените в него породи, докато останат 3-4 и тогава го разглобете буквално на молекули. На този етап емоциите следва да се изключат, включете само чистия разум. Взимайте под внимание всичко: активност, дружелюбие, отношение към децата, нужда от грижи. Всичко това, което за вас е принципно важно. Що се отнася до любимците с „улична” кръв, то тук нещата са малко по-сложни. Простете за израза, но вие, по същество, взимате не коте, а „котка в чувал”. Какво ще израсне от него – това е своего рода лотария. Като вариант, вие може да обиколите близките приюти, да разгледате възрастните животни, да разпитате персонала. Накрая, може да пообщувате със самите животни. И да – намирайки се в приюта, съвсем няма да е излишно да се вслушате в гласа на своето сърце. Независимо откъде ще се появи котката във вашия дом, ако харесвате тези уникални животни – непременно споделете живота си с такъв любимец. Рядко животно е способно да подари такова море от положителни емоции, както това правят нашите мяукащи приятели! zoopress-bg.com

 

Блог » Домашни любимци

zoopresszoopress

РАЗХОДЕТЕ СЕ С КУЧЕ ОТ ПРИЮТ!

Разходката с куче е прекрасен начин за поддържане на физическата форма. И не просто начин, а още и повод да излезете навън след напрегнат работен ден, да изминeте два-три километра, да смените обстановката, а заедно с това и да подредите своите чувства и мисли. Но, ако нямате куче, и, още повече, никак не можете да реализирате своята отдавнашна мечта и да си вземете верен четириног приятел? Нито сега, нито в близко бъдеще? Всъщност, тук не става дума за агитация и призиви за каквото и да било. Просто споделяме своите съкровени мисли. Животът с куче е привилегия, истинско благо в нашия бесен и малко жесток живот. Човек може винаги да се довери на своя космат приятел, да сподели с него своите тайни и неизказани желания. Кучето никога няма да го предаде. Можем да кажем дори нещо повече: всеки човек на нашата планета има нужда от куче. Разбира се, това е невъзможно. Но защо да не помечтаем? Куче-приятел, куче-доктор, куче-помощник, кучето като спасение от самотата. Но едно нещо е желанието, съвсем друго – възможностите. Преди време било проведено допитване, което показало, че девет от десет човека биха си взели куче, но за това им пречи апартамента под наем, където не са разрешени домашни любимци, плътния работен график, командировките. А понякога и просто изтънелият семеен бюджет. На това няма как да се възрази – сега всичко е скъпо, и животът с домашен любимец се превръща едва ли не в разкош. Как може да се реши този проблем? Какво може да направите, ако се чувствате самотни? Винаги сте искали да имате куче, но не можете да си го позволите? Чувствате сили в себе си, нужда да споделите с някого топлината на своята душа? Просто ви се иска да направите добро дело? Да се отвлечете от тъжните мисли? Има прост отговор – посетете най-близкия приют за кучета. Предложете своята помощ в качеството на доброволец. Помогнете на служителите да се грижат за неспокойните обитатели, разходете се с кучетата. Или с едно куче по ваш избор. Ето ви храна за размисъл. В страната има много приюти – общински и частни. Количеството на намиращите се там животни дори е трудно да се изчисли. От една страна, на попадналите там кучета приказно им е провървяло, защото поне ги хранят. От друга страна, какво виждат те от своята клетка? Клетка, клетка... и така в режим 24/7, с редки изключения. Животните буквално вехнат пред очите ни. Вие някога виждали ли сте очите на куче от приют? На свой ред, постоянният живот в клетка слага на кучетата неизгладим отпечатък, поражда многобройни поведенчески проблеми. Много от потенциалните стопани идват, гледат и – да, въздъхват и си заминават. На кого му се искат чужди проблеми? Да станеш доброволец е лесно. Много по-лесно, отколкото си мислите. В приюта ще ви обяснят всичко. Помнете – вие не дължите нищо на никого; вие сте дошли сами, по зова на сърцето. Съгласувайте в зависимост от своя график времето за посещения. Разбира се, в приюта ще се съобразят с вашите възможности. А каква изгода ще получите? Първо, ще се сдобиете с приятели. И хора-съмишленици, и, разбира се, четириноги приятели. При това вашата дружба може да стигне много далеч! Представяте ли си, вие сте намерили време, дошли сте в приюта, а вас ви очаква най-истинският, верен и предан приятел! Трудно е да се опише тази неподправена радост, която се чете по муцунките на изоставените и лишени от обич кучета. Второ, вие ще получите шанс за промяна на своя живот към по-добро. Ще си позволим малко да се отклоним от темата: има немалко щастливи двойки (и възрастни, и млади), които са се запознали в приют. Трето, вие няма да имате никакви допълнителни разходи. Вашата работа ще се състои в общуване с кучетата и разходки с тях. Едва ли ще откажете, ако ви помолят да нахраните животните. В заключение още една мисъл. Разбира се, вие няма вечно да бъдете доброволец. Животът си е живот, освен това, доброволчеството – това съвсем не е лесно изпитание, понякога то е свързано с емоционално изгаряне. Рано или късно ще се наложи да се сбогувате с обитателите на приюта, които сте обикнали и които са ви обикнали. Но трябва да се движите напред и в определен момент да кажете тежките, но нужни думи. Разбира се, това не е толкова лесно. Вземете със себе си този безценен опит, който сте получили. Помнете уроците, които са ви преподали. Животните са най-добрите и най-търпеливите учители по мъдрост на света. zoopress-bg.com

 

Блог » Домашни любимци

zoopresszoopress

БЛАГОРОДНИТЕ ПАПАГАЛИ НЕ ОБИЧАТ ПРАЗНИТЕ ПРИКАЗКИ

Световната орнитоложка общественост, изучаваща навремето фауната на Нова Гвинея, а така също на Молукските, Соломоновите и други съседни острови, веднъж се натъкнала на неподлежащ на някакво обяснение факт. Работата е там, че на всички тези територии живеели доста странни папагали, главно зелени, но с ярки жълти, сини и червени участъци в оперението. Такава пъстрота в окраската на папагалите съвсем не е фокус, но учените се оказали в задънена улица от едно интересно обстоятелство: всички тези красавци, които били наречени зелени лори, били изключително самци. В същото време в съседство живеели други папагали, малко по-дребни от първите, наречени червени лори, в по-голямата си част наистина червени, но със сини коремчета, - и всички те поголовно се явявали самки. И как тези две различни породи успявали да се размножават, дълго време оставало велика загадка на природата. И едва сравнително неотдавна учените най-накрая се досетили: няма никакви червени и зелени лори, има просто самки и самци от една и съща папагалска порода! Самците на благородния папагал са зелени, самките са не по-малко красиви, но червени, а защо с тях се е случило това, само Бог знае. От гледна точка на „украсяването на интериора” благородните папагали (а техните размери се колебаят от 35 до 45 см) са особено подходящи именно като разнополова двойка. И не бива да се страхувате, че те ще се отдадат на умопомрачително производство на себеподобни, та нали благородните папагали не встъпват с кой да е в брак, и това, че съдбата ги е захвърлила в една и съща клетка, за тях съвсем не е причина за всякакви интимни глупости. Нещо повече, решението за брака при тези папагали се взима от самката, а мъжете благородно изпълняват желанията на своите дами. Може би, именно поради това тези папагали са били наречени благородни, нали при тях за разлика от повечето други папагали доминират именно самките. Прелестните дами постоянно, от сутрин до вечер „строяват” своите кавалери и дори към паничката с ядене обикновено пристъпват първи. А деликатния зелен самец търпи всичко това и никога не отговаря на свадливата си приятелка – макар че би могъл, той е видимо по-едър и силен. Ако искате папагал за душата, то по-добре е да си вземете една птица, и не е важно, от какъв пол ще бъде тя. Самотният папагал е по-контактен, той обръща по-голямо внимание на хората и е по-нежен, без при това да става страшно досаден и натрапчив, това не е в характера им. В Европа благородните папагали се появили още в средата на XIX в. От този момент те започнали изцяло да задоволяват естетическите потребности на любителите. Разбира се, те не са така компактни като вълнистите папагалчета, но ако става дума за едри папагали, то тези червено-зелени красавци са едни от най-удобните за живот редом с човека. Те бързо се опитомяват, твърде дружелюбни са и не провокират скандали, и, което на практика е голям плюс, не са така умни и предприемчиви, като неуморните ара или жако. При всички свои безусловни предимства особено умните папагали понякога могат да доведат своите стопани до нервна криза. А при благородните папагали това едва ли ще се получи – те не са толкова любопитни, съобразителни, нетърпеливи, кресливи и хулигани, както техните пернати събратя-интелектуалци. Наистина, при тях и говорния запас е по-беден: ако с благородния папагал много се разговаря, той ще научи 10-15 думи, но това е всичко, на което е способен. Пък и да каже нещо на място при него се получава доста по-рядко, отколкото това става при свръхнадареното жако, което явно знае какво говори. Затова пък благородния папагал е много по-устойчив на стрес – той не се ядосва за дреболии и изключително рядко си скубе перата, нещо, към което са склонни много умните птици, винаги готови да си фантазират всякакви ужаси. Специалистите не съветват да се взима у дома папагал, уловен в дивата природа – той е по-див и своенравен, за предпочитане са птиците, развъдени в изкуствени условия. На възраст около три месеца и половина благородният папагал вече е в състояние самостоятелно да яде зърнена храна, тогава той може да се отнеме от майка му. Впрочем, в развъдниците ролята на майка обикновено изпълняват стопаните на благородния папагал: в плен родителските инстинкти на тези птици често атрофират, така че изхранването на малчуганите става задължение на хората. А щом това е така, то тези малки птички от самото си раждане са свикнали да бъдат взимани на ръце, да се хранят от пръстите на човека, да бъдат галени по главичката и почесвани под крилцата, и са готови да приемат същите знаци на внимание и от своя нов стопанин. Наистина, не веднага – птицата трябва да свикне ако не с новите хора, то поне с новата обстановка: два-три дни благородния папагал, пристигнал на новото място, може мрачно да седи в ъгъла на клетката и дори да се откаже от храна. А след това свиква и отново се връща към радостите на живота. Благородните папагали живеят 50-60 години, а щом е така, то не е изключено, за този дълъг период да им се наложи няколко пъти да сменят своите стопани. В това няма нищо страшно: съдейки по всичко, тези птици не изпитват някаква особена нежна привързаност към конкретни хора, така че няма да страдат твърде силно при раздяла с човека, с когото са живяли дълго време. Затова пък смяната на обстановката много ги огорчава, но и това не е за дълго, а към хората те се отнасят като към някакво приятно явление на природата. Но не бива да бъдат смятани за глупави и безчувствени същества – те са достатъчно умни и прекрасно разбират, какво им е позволено и какво – не. Те разбират нашите интонации и знаят, кога стопаните им са недоволни от тях. Умеят да правят пакости, и, ако хората правят нещо, което не им харесва, в отмъщение папагалът ще започне да кълве. Лесно се обучават – лесно може да се отучат от дразнещите крясъци, които, впрочем, не са душераздирателни като при някои други папагали, просто е нужно при поредния крясък да се пръскат с вода. Папагал, на чийто викове хората реагират с незабавно поднасяне на нещо вкусно, веднага съобразява, че крясъците са нещо хубаво и правилно, и тогава нервната криза на неговите стопани е в кърпа вързана. Макар че общо взето благородните папагали са рядко спокойни представители на своето племе: те не летят насам-натам из дома, не се навират в краката и ръцете на стопаните, макар че, в чинията, разбира се, надникват и нямат нищо против да се почерпят от менюто на двукраките. Благородните папагали са твърде склонни към съзерцателност, при това чест обект на тяхното съзерцание са те самите. Много благородни папагали ценят високо огледалата: веднага щом бъдат пуснати от клетката, те се насочват към огледалото и прекарват пред него много щастливи минути. С другите домашни животни благородните папагали обикновено се разбират добре, ако, разбира се, те не опитат да обидят красивата птица. Въпреки че клюнът на тези папагали не е толкова могъщ, както при папагала ара, той е способен да защити своя притежател от всеки нахалник. Освен на огледалата, благородният папагал се радва на различни стълбички, камбанки и други поставени в клетката му играчки. Само че тези подаръци трябва да му се дават едва след като се е научил да говори, иначе увлечения по игрите папагал скоро няма да ви каже първата си дума. Безполезно е да се поставя в клетката на благородния папагал ваничка за къпане – тези птици не се къпят по този начин, те трябва редовно да се пръскат с вода, за да помнят винаги за своите родни влажни джунгли. Обитатели на горите, те не обичат твърде силната и директна слънчева светлина, и, разбира се, теченията и студа са заплаха за тяхното здраве. Шоколадът е много вреден за тях, той разрушава черния им дроб, а много от тези птици обожават сладкото лакомство. Не бива да им се дават сладки, солени, лютиви, пържени храни, а малко варено яйце, скариди, парченце варено постно месо или дори пилешко (уви, на благородните папагали не им е чужд канибализма) – това е, което им е нужно. Но главното в тяхното меню са пресните зеленчуци и плодове, без които в тях бързо се появява авитаминоза, това е една от особеностите на благородните папагали. Спокоен, приветлив, много декоративен и неизискващ никакви свръхестествени грижи домашен любимец – такъв е благородният папагал. zoopress-bg.com

 

Блог » Домашни любимци

zoopresszoopress

МОЖЕ ЛИ КУЧЕТО ДА БЪДЕ КУПИДОН?

Стигне ли се до предложение за романтична среща, кучето може да бъде изключителен помощник в изпълнението на този толкова притеснителен ритуал. Нека погледнем истината в очите: какво може да бъде по-привлекателно за една любителка на животните от мъж, който прегръща своя най-добър приятел или играе с бездомно куче в парка? Някои мъже знаят много добре, че тяхното куче привлича жените, докато други могат и изобщо да не забележат този чудотворен факт, но кучето определено може да изиграе ролята на Купидон в съединяването на двама самотни любители на домашните животни. Ето какво могат да научат жените за мъжете от техните отношения с четириногите им любимци. Той позволява на своето куче да направи първо впечатление Личността и породата на кучето говорят много за неговия стопанин, преди той да каже дори и една дума. Обикновено човекът, който има куче, се свързва с такива положителни черти, като откритост, вярност и състрадание. Животът с куче демонстрира също грижовната страна на човека, и това, как той взаимодейства със своето куче, може да бъде индикатор за това, какъв съпруг и баща ще се получи от него. Според психолозите, на човек, който задоволява всички физически и емоционални нужди на своето куче и проявява добросърдечие в общуването със своя любимец, може да се разчита – той ще се отнася с не по-малка любов към близките му хора. Ако той отговаря на потребностите на своя любимец – ветеринарно обслужване, къпане, разходки, игри и почистване след кучето – той също с по-голяма вероятност ще проявява аналогична отговорност в отношенията. Предпочитаната порода на кучето също може да разкрива специфични аспекти от личността на неговия стопанин. Изследване, проведено от британски психолози, показало, че предпочитанието към една или друга порода е свързано с чертите на характера на човека. Стопаните на пастирски кучета с по-голяма вероятност са екстраверти, докато в същото време хората с ловни породи кучета, по правило, са по-емоционално устойчиви. Мъжете с миниатюрни кученца са по-приятни и открити за нови впечатления. Той използва своето куче, за да се справи с притесненията – неговите и вашите И за мъжете, и за жените началото на разговора с нов човек може да бъде плашещо. Присъствието на куче помага да се отстранят социалните бариери и облекчава „счупването на леда”. Тази тактика не е останала незабелязана. Много хора получават по-голямо внимание от представителите на противоположния пол, когато са в компанията на своите кучета. И не само самотните млади мъже могат да извлекат изгода от присъствието на кучето – тактиката работи и за мъжете от всяка възраст. Той използва своето куче, за да си уговори първа среща Кучетата нерядко установяват отношения помежду си в парка или по време на обучение в специална школа, и това може да доведе до първоначална връзка и за техните стопани. В края на краищата, определянето на дата за следващата съвместна кучешка игра е много по-безопасно, отколкото насрочването на среща от двама души, търсещи романтика. Не бива да се забравя също, че кучетата могат да предупреждават, когато някой не заслужава доверие. Но те могат и да покажат, кога мъжът е роден защитник, на който може да повериш собствената си безопасност. Неотдавна британският вестник The Daily Mail, след като анкетирал своите читатели, публикувал рейтинг на породите кучета, които могат да помогнат за намиране на своята втора половинка. Рейтингът, разбира се, е спорен, но в него все пак има рационално зрънце. И така, за най-добра порода кучета за привличане на жените е призната немската овчарка. Мъж, който споделя живота си с такова куче, знае, как да се погрижи и за бизнеса, и за жената. Второ място в рейтинга заел голдън ретривърът. Породата е известна със своя добър и нежен характер, което, разбира се, не е съвсем подходящо за куче-пазач, но показва, че неговият стопанин, макар и да не се хвърли в бой за вас, все едно няма да ви изостави. Лабрадорът заема почетното трето място в този рейтинг. Породата характеризира своя стопанин като надежден и предан приятел. Четвъртата позиция е за сибирското хъски. Мъжът, който има хъски, е трудолюбив, надежден и винаги готов да дойде на помощ, макар и да е малко грубоват. Що се отнася до жените, то като най-добри породи за тях са признати голдън ретривъра и лабрадора, очевидно, благодарение на техния надежден и дружелюбен нрав. За съжаление, анкетата показала, че мъжете смятат стопанките на чихуахуа за глупави и лесно достъпни, а отношенията с тях характеризират като „за една нощ”. Същото се отнася и за пуделите. Мъжете ги асоциират с капризен и вятърничав характер. zoopress-bg.com

 

Блог » Домашни любимци

zoopresszoopress

ЗАЩО СМЪРТТА НА ДОМАШНИЯ ЛЮБИМЕЦ СЕ ПРЕЖИВЯВА ТОЛКОВА ТЕЖКО?

Животът на домашните любимци е много по-кратък от човешкия, и тяхната загуба е мъчителна. В обществото кой знае защо не е прието да се съчувства на човек, който е изгубил любимата котка или куче, но психологът Гай Уинч е убеден, че ние трябва да бъдем по-внимателни и да разбираме, колко болезнена е такава загуба. Истината е, че преживяването на загубата на домашния любимец е изключително тежко. За съжаление, много хора не са готови да признаят, колко болезнена е такава загуба и колко силно се отразява тя на емоционалното и физическо състояние. Неотдавна в New England Medical Journal било съобщено за жена, в която след смъртта на кучето й лекарите открили „синдром на разбитото сърце” – остър сърдечен пристъп с признаци на инфаркт. Въпреки че за това узнал едва ли не целия свят, едва ли в общото възприятие нещо се е променило. Малко са хората, които биха се осмелили да поискат почивен ден, за да оплачат своя любимец. Ние се страхуваме да се покажем твърде сантиментални или емоционално неустойчиви. И, уви, малко са работодателите, които биха се съгласили да удовлетворят такава молба. Фактът, че обществото възприема недостатъчно сериозно смъртта на домашните любимци, се отразява пагубно на нашата способност за възстановяване. Ние не само сме лишени от социална подкрепа, но и се стесняваме от дълбочината на страданията и крием своята болка дори от най-близките си. Понякога, без да осъзнаваме докрай, какво се случва с нас, ние се питаме, защо реагираме толкова неадекватно на загубата. Ето няколко обяснения за това, защо тъгуваме и откъде е това усещане за празнота след смъртта на домашния любимец. Загубата на любимите животни е също толкова болезнена, както и на останалите членове на семейството Много стопани смятат своите животни за членове на семейството. За тези, които живеят сами, няма по-близко същество. Те могат да се виждат с родителите, братята и сестрите един-два пъти в годината, но кучето или котката са част от ежедневието, поради това тяхната смърт може да се усеща по-силно, отколкото загубата на някой далечен братовчед. Любимците са наши терапевти Те са способни да оказват терапевтично въздействие, дори ако никой не ги е обучавал за изпълнение на тази благородна работа. Тяхното присъствие осигурява приятна компания, избавя от самотата, понижава нивото на депресия и тревожност. Губейки ги, ние губим важен и жизненонеобходим източник на подкрепа и комфорт. Грижите за тях дават смисъл на живота Когато имаме за кого да се грижим, ние сме настроени по различен начин, самооценката ни се повишава, появява се жизнен ресурс и усещане за цел в живота. Когато нашите любимци ни напускат, изчезва и толкова необходимото усещане за нашата собствена нужност. Руши се нашето ежедневие Грижите за животното – това е комплекс от задължения, с които са изпълнени дните ни. Ние поддържаме своята физическа активност, разхождайки кучето, ставаме по-рано, за да нахраним котката, предвкусваме почивните дни, когато ще може поне за час да яздим кон. С тяхната загуба се променя привичния ред на нещата, с който в продължение на години са били свързани нашите планове и действия. Нас не само ни мъчи душевна болка, а съществуванието ни става безцелно. Губим част от своята идентичност В квартала стопаните на кучета, по правило, знаят имената на местните любимци. Където и да се появят те, тях ги приветстват. Нерядко домашните любимци в социалните мрежи имат повече последователи от много хора. Те стават неделима част от нашата самоидентификация, и с тяхната загуба в нашето „Аз” възниква празнота. Без тях ние сякаш ставаме безлики и незабележими. Смъртта на животното не просто разбива сърцето, тя предизвиква истинска, дълбока мъка. А това е нещо, към което всеки нормален човек трябва да се отнася сериозно и с разбиране. zoopress-bg.com

 

 


 

VIP реклама


Препоръчано от нашия блог

Любопитни-факти-за-кучетата

Филтър


Сподели с приятели


Добави статия

Вие можете да добавите безплатно статия с линкове, интернет сайт, описание на фирма или услуга, малка обява или рекламно съобщение. Възползвайте се от нашите услуги за да намерите нови клиенти.

Добави статия

Добави сайт

Добави фирма

Добави обява


Най-четеното


Полезни връзки


Ключови думи

домашни любимци кучето котка защо домашния преживява папагали толкова съществува разходете куче приют благородните празните обичат любимец правилната приказки може бъде купидон смъртта вас ключът щастието яде възрастта порок похвално слово старата важно какво плешивите към имат много предимства боата принцеса терариум играчките тежко