Детето си гризе ноктите - как да му помогнем ?

Упорит и широко разпространен навик сред поне половината от децата. При тийнейджърите този процент спада, но остава факт при немалко възрастни. Независимо от годините, в основата на онихофагията стоят едни и същи причини.

Най-често това са стресът, тревогата, вътрешното напрежение и неудовлетворението, които са отражение на конфликти между личността и заобикалящата го среда. В детска възраст поводите изобилстват, но парадоксално понякога остават незабележими за възрастните. Тръгването на детска градина, рязкото отделяне от майката, напрежение между родителите, травмиращ инцидент, катастрофа или дори един страшен филм биха могли да бъдат причина детето да започне да си гризе ноктите. Ако в къщи високият тон е обичайната среда, то детето може да приеме това като заплахата пред интегритета на семейството, което от своя страна схваща като пряка лична опасност. Понякога просто му липсва внимание и това е често срещан проблем в днешния забързан свят. Тогава бързо се научава да го привлича с този си навик.

Гризането на ноктите може да бъде имитация. Това е начинът на децата да усвояват и то не задължително умения с положителен знак. Ако някой от родителите има този навик, той от една страна е модел за подражание, а от друга това сочи негов собствен проблем, който сам има нужда от решение. Разбира се, има и една съвсем банална причина, близка до липсата на достатъчно внимание – скуката. Дете, което расте само, не получава достатъчно интензивна грижа или такава, която да съответства на темперамента му, интересите и нагласите му, също е в състояние да започне да го прави. Гризането на ноктите се схваща от някои психолози като вид самонараняване. Децата могат да го правят, наказвайки себе си, когато тяхното възпитание се базира на строгото наказание, твърде сурови мерки, недобре подбрани обяснения, обиди или заплахи. Всичко това може да рефлектира в толкова устойчив навик, че да продължи с години и дори десетилетия. Накрая сред причините се споменава липсата на силиций в организма. Той е необходим особено на децата като елемент, който подпомага усвояването на калций.

Как да помогнем на детето да изкорени този навик?

Един малък процент родители споделят, че децата им са се преборили само след един спокоен разговор и подходящи обяснения. Да разкажеш колко добре изглежда маникюрът на мама и че това не е защото си е гризала ноктите или, че такива красиви ръце ще има всеки, който се откаже от навика, понякога върши работа. За съжаление рядко е достатъчно. Още повече, че на 2-3 годишни деца е трудно да бъде обяснено по начин, който да ги мотивира достатъчно, защото изисква известно ниво на самоконтрол. Родителите могат да наблюдават детето и да му правят забележки всеки път, когато посегне към устата си и това може да го откаже поне за известно време, но в съзнанието му се загнездва идеята, че това е начин да прикове вниманието към себе си. Ако това е основният мотив, то така кръгът се затваря.

В общия случай, изкореняването на стреса и дразнителите не е резултат от еднократно действие. Затова е добре да се вгледаме по-дълбоко в живота на детето, семейството и средата му извън него. Важно е да го направим от негова гледна точка. Децата трудно формулират дълбоките си нужди и затова те често излизат на повърхността под формата на подобни симптоми.

Родителите не трябва да подминават всичко това с лека ръка, защото то е сигнал за дълбок проблем. Дали детето не е подложено на грубо отношение, дали ние самите му осигуряваме приятна среда, дали семейството и конфликтите, които на пръв поглед не го засягат, всъщност не му влияят твърде пагубно. Щом гризането на ноктите е автоматизиран отговор на неприемлива среда, какво да променим в нея.

Млада майка споделя, че нейният собствен проблем, започнал още в детството, е отшумял в тийнейджърските години с развода на родителите и. В друг случай, когато някой (или и двамата) родители са подложени на стрес, това се предава на децата паралелно с навика. Майка на две деца, които отглежда сама, разказва как напрежението и „избива” в гризане на ноктите, което отдавна не е правила. Малкото и дете също започва да го прави.

Консултация с психолог е много удачно решение. Там споделяме проблемите си без да бъдем съдени и сме в състояние под деликатното му ръководство да стигнем до корена на нещата. Някои професионалисти съветват да се отдели едно специално време от деня за гризане на ноктите. Това от една страна освобождава човек от усещането, че е престъпник, от друга побира навика в определени граници и всъщност го трансформира в занимание, което после лесно можем да изоставим.

Често родителите прибягват до чисто механични решения, които понякога дават резултат, но често имат и обратен ефект. Намазване с лютиви или горчиви препарати например. Това убеждава детето, че прави нещо много нередно и е наказвано по този начин. Умереността в отпора на този навик също е важна. Не трябва да е твърде натрапчива, за да не стресира детето допълнително. Продават се специални препарати – лакове, които също са ефективни в някои случаи. Наред с всичко друго можете да режете ноктите на детето по-плътно, за да няма какво да гризе. Поддържането на красив маникюр е друг начин да се възпре разрушаването му, наред със залепянето на специални стикери. Поставянето на шини на зъбите, които пречат на отхапването може да се превърне в пречка и за около месец да се откаже от навика. Метални ръкавици са друго изобретение, което обаче вероятно създава доста дискомфорт.

Промяна в храненето на децата също може да даде ефект, ако причината е в недостига на силиций. Силицият е много разпространен елемент на Земята и можем да го открием в храни като камбите, зелените маслини, пълнозърнестите продукти и зелените зеленчуци. Бамбукът, соята и кафявият ориз също са полезни храни при недостиг на този микроелемент.

И накрая, ако все пак се изправите пред такъв проблем, то първо поговорете с детето си. То едва ли може да назове ясно своите дълбоки нужди и тревоги, но ако „слушате между редовете”, ще разберете откъде да започнете.