Отношенията у дома влияят на детската психика

Всяко семейство носи своя атмосфера – при едни преобладават хармонията и усмивките, при други – напрежението и конфликтите. А малкото „попива“ тези модели на поведение.

От стила на взаимоотношенията у дома в голяма степен зависи как ще се държи детето навън, как ще се изгради неговия характер и по какъв начин ще общува с връстниците си.

Семейство-вулкан

Тук вечно се изясняват отношенията, защо това е така, а онова – не. Спонтанността преобладава над чувството за отговорност. Мама и татко са готови винаги да спорят за всяка дреболия. В такива семейства малките човечета изпитват силна емоционална натовареност. От постоянните спорове на родителите, понякога придобиващи катастрофални размери, се нарушава стабилността на детския свят.

Съвет: Опитайте се, преди да заемете противоположната позиция, първо да изслушате мнението на половинката си. Постарайте се да не въвличате малкото във вашите спорове, както и да не му се налага да избира някоя от страните.

По принцип няма нищо лошо понякога да се спори (нали в спора се ражда истината :), стига обаче това да не е ежедневно и да не води до размяна на обиди и изостряне на отношенията.

Спорът може да е полезен, само ако е конструктивен. Тогава детето се учи как да отстоява своята позиция и че компромисът е възможен.

Семейство-санаториум

В този тип семейство единият родител изпитва повишена тревожност и изисква към себе си особено отношение, любов и грижа. Само външно семейството изглежда солидарно. А всъщност единият от членовете му значително ограничава задълженията си, като заставя близките си все повече и повече да му обръщат внимание и да се грижат за него. Понякога подобна позиция води до упреци на един от съпрузите към другия („Ти си толкова безсърдечен/на - аз страдам и трябва да те моля за твоята помощ“).

Отношението на децата е различно в такъв тип семейства. Ако мама или татко се нуждаят от повишено внимание, то децата отрано свикват да изпълняват домашната работа, години наред живеят в състояние на нервна и физическа натовареност. И въпреки това обикновено се отнасят към родителите си с топлина и любов.

Ако в центъра на „санаториума“ са баба или сестричката, то детето живее в среда на прекомерно изострено внимание към здравето, расте страхливо и ограничено и често пъти, когато порасне, се разбунтува срещу ситуацията и напуска семейството.

Съвет: Възпитаването в състрадание и съчувствие е хубаво, но въпреки всичко се постарай, да покажеш на детето, че светът е разнообразен – има и тъга, и радости. От нас зависи да успеем да се справим с проблемите с усмивка и разбиране, а не с постоянно хленчене и недоволство. Всеки има своя път в живота и е добре да го извърви достойно, нали?

Семейство-крепост

В основата му е заложена представата за опасността от агресивността и жестокостта на обкръжаващия свят. Негативните емоции, възникващи в семейството, въпреки стабилността на домашното огнище, се пренасят към света като цяло. Тук е ясно изразено значението на „ние“. У дома обикновено един от съпрузите доминира и всичко е точно регламентирано. Постиженията на детето се оценяват само тогава, когато то оправдае възложените надежди. Възпитанието придобива черти на хипергрижовност. Малкото расте безинициативно, настроено е негативно. Възниква вътрешен конфликт между семейния и собствения опит. От тук са възможни и трудности в общуването с връстниците, усещане за изолираност, проблеми с нервната система.

Съвет: Няма нищо по-хубаво от това детето да се чувства защитено от своето семейство. Но това не би трябвало да означава да му се отнема възможността само да опознае света около себе си. Да, в него има опасности, но има и много прекрасни неща. И си заслужава всеки сам да се сблъска и с едното, и с другото – само така ще натрупа опит и ще изгради своите представи за бяло и черно, зло и добро. Опитай се да не възпираш инициативата и любознателността на малкото, като разбира се това не изключва грижата и стремежът да го предпазваш и подкрепяш.

Семейство-театър

Театрализираният образ на живота показва видимо благополучие и близост, но... само на повърхността. А какво се крие отдолу? Единият от съпрузите изпитва остра потребност от признание, внимание, възхищение и т.н. В отношенията с децата бързо се приемат забрани и поощрения, които още по-бързо се забравят. Любовта към малкото се заменя с модни идеи за възпитание или се „откупва“ със скъпи подаръци. Демонстрира се обич обаче липсва пълноценното общуване. Обикновено в такава среда децата растат егоистични, липсват им вътрешната дисциплина и самоконтрол.

Съвет: Искреността и доверието в общуването с детето са нещо твърде ценно. Трябва да изразяваме любовта си не само с купища играчки или водене по безбройни школи, а най-вече в разговора с малкото човече: как е минал денят му, кой му е помогнал, обидил ли го е някой, как се казва новото му приятелче и т.н. А правилата в живота на детето просто са нужни - те му помагат да изгражда своите представи за света.

Семейство с кумир

Детето укрепва съпружеските отношения и грижата за малкото се оказва единствената сила, способна да съхрани семейното огнище. Родителите са особено внимателни към своето съкровище – дори пренасят своите нереализирани амбиции върху него. Детето е под постоянно наблюдение, ограничава се неговата самостоятелност, преувеличават се достойнствата му. И като резултат след време то не е способно да вземе нито едно решение без помощта на мама или татко.

Съвет: Всеки родител иска най-доброто за своето дете. Но понякога от прекалена грижа и амбиции е възможно да се забравим нещо важно – трябва да даваме на децата си правото на избор и самостоятелност. Безспорно, твоето дете е най-ценното за теб на този свят, но не забравяй и това, че всеки има свой живот. Така както малкото се нуждае от самостоятелност, така и ти имаш нужда от време само за себе си.

Семейство-маскарад

Родителите имат различни жизнени цели. Те поставят детето в ситуации на различни изисквания и несъгласувани оценки. Често пъти исканията на мама и татко напълно се самоизключват. Възпитанието се характеризира с непоследователен характер. Рядко родителите са искрени, те по-скоро зарязват една роля, за да се впуснат в друга. Разнообразните маски повишават тревожността у детето, водят до раздвоение на самооценката, неспособност към проява на волеви усилия. Всяка ситуация, която изисква да се вземе самостоятелно решение, предизвиква паника.

Съвет: Детето се нуждае от последователност във възпитанието. За да се чувства сигурно, то трябва да знае какво се очаква от него, какво му е позволено и какво не. А ако мама разрешава едно, а татко го забранява, тогава няма какво друго да се очаква освен обърканост и тревожност. За да помогнете на малкото да расте щастливо и уверено в себе си, изяснете семейните правила и се опитайте всички да ги спазвате.

Мнението на специалиста

Анет Маринова, детски психолог, докторант в НБУ, София

Ако родителите са щастливи, радват се на семейния живот и се отнасят към детето като към отделно човешко същество, тогава те правят точно това, което е нужно за него. Ако го приемат като пълноправен член на семейството и му позволят да се чувства като такъв, те изпълняват своята задача.

Да се обича и да се уважава детето – това са двата полюса-опори на двойката.

Когато всеки има свое място в семейството, се осигурява пространство за разгръщане на възможностите и на най-малкия човек в него.

Добре е ролите на майката и бащата да бъдат ясно разграничени, в противен случай се образува диада майка-дете, която блокира развитието на малкото. Дори и в отсъствие на бащата, той трябва да присъства в словото на майката и начинът, по който говори на детето за него трябва да затвърди позицията на трима в семейството.

Възпитанието на детето има за цел да му помогне да се разграничи от другите хора, като развие своите качества и формира собствена гледна точка. Мнението на детето за всичко, което вижда около себе си е, важно още от най-ранната възраст. Детето е чувствително към отношенията си с родителите, както и към тези между мама и татко. Когато любопитства за вашите отношения, не се се задълбочавайте в обяснения, които няма да разбере или ще го наранят. Давайте на малкото отговори така, че да признаете правото му да има мнение и да го изразява.

Помогнете му да разбере, че родителите не са съвършени, така ще расте като толерантно същество, което лесно ще приеме собствените си и на другите недостатъци.

Детето трябва да научи, че щастието е свързано със способността да се обичат любимите хора по свободен от първоначалната ни зависимост към тях начин. Целта е постигната, когато то открие, че по нещо прилича на близките си, но в същото време е и много различно от тях.

Автор: Борислава Байкушева-Бонева