Как се пише съчинение в училище

Блог, Блог със статии и интересни факти, Образование и обучение

02.08.2020 г.    02.08.2020 г.    44 VitanaVitana

Как се пише съчинение в училище

Блог » Образование и обучение

Как-се-пише-съчинение-в-училище

Съчинения се наричат текстовете, създавани по повод на някакъв нетекстов обект с описателни, осведомителни и пр. цели. Съчиненията се пораждат в ситуации на нерегламентирано или регламентирано текстопроизводство.

Съчинения, възникващи според предварително поставени условия за начина, по който да се третира обектът, се определят като регламентирани. В този случай от ученика се изисква да създаде съчинение с определена функционална натовареност - съчинение описание, съчинение повествование, съчинение разсъждение, осведомително съчинение, подбудително съчинение.

Съчинението описание трябва да бъде правдоподобно, да разкрива достатъчно и съществени белези, за да представи вярно обекта, да борави с подходящ подбор от думи, съобразен с вида на представяния обект. Съчинението описание следва общия композиционнен модел: увод, изложение, заключение. Подреждането на описателните моменти трябва да се движи от общата представа към уточняващите детайли.

Съчинението повествование разказва за нещо случващо се, като действията и състоянията се разполагат в реално протичащо време. В основата на разказването е случка, която трябва да бъде представена с нейното начало, развитие и край. Освен основния епизод в повествованието може да има и допълнителни елементи – описание, разсъждение, диалог. Тяхното присъствие не е задължително.

Повествованието може да се води в аз-форма или в третополична той-форма. В него преобладава авторската реч, която се допълва от пряка и непряка чужда реч.

Композицията на съчинението повествование съдържа като основни елементи:

• встъпителна част – запознава с времето и мястото на действие, въвежда героите.

• същинска част – разказва основната случка или събитие.

• заключителна част – разказва последиците от случилото се.

Съчинението разсъждение е отговор на въпрос – устен или писмен текст, с който защитаваме свое становище по поставен чрез въпрос.

Съчинение разсъждение се съставя по определени точки. Те са:

1. Увод – насочва към поставената тема. В него се съдържат данни за автора, които са свързани с поставената тема. Насочва към проблемите, които са поставени в заглавието. Трябва да съдържа името на автора и произведението.

2. Теза – пряк отговор на поставения въпрос. Отговаря се с няколко изречения-сбито и точно. Тезата изразява мнението на автора на съчинението по поставения проблем. Тя е сбор от няколко твърдения. Всяко от тях представлява отделна подтеза, която трябва да бъде доказана в изложението.

3. Изложение – чрез разсъждения се доказва, че тезата е вярна. Чрез размисли се отговаря подробно на поставения въпрос. Дават се примери от текста. Цитатите сами по себе си не могат да бъдат доказателство. Те могат само да подкрепят доказателствата. Те не трябва да се преразказват. При размислите е необходимо да се определи какво казва писателят по въпроса, който ни интересува:Защо го казва?; Как го казва?; С какви художествени средства?. Резултатите от разсъжденията се оформят в извод.

4. Заключение – представлява обобщение под формата на извод на казаното в изложението.

Съчинения, създавани в ситуации на нерегламентирано съчиняване, се определят като свободни. Свободното съчинение е тип продуктивен текст, при който на ученика е предоставена свобода да избира, включително и да комбинира, текстопораждащи техники (описване, разсъждаваме и т. н.) съобразно със собственото си виждаме относно най-сполучливия начин за текстово представяне на определения обект и за постигаме на конкретната комуникативиа цел.

Съчинения интерпретации се наричат речевите продукти, съотнесени с текстов обект (художествен или друг някакъв текст) в аспект на тълкуване, коментар, анализ, оценка и т. н. Ученическите съчинения интерпретации битуват в няколко основни жанрови разновидности:

1) Отговорът на въпрос е текст, в който се излага и аргументира чрез тълкуване позицията на ученика относно интерпретирания текст във връзка с поставена дидактическа задача.

2) Интерпретативно съчинение (статия) представлява систематично изложение на резултатите от проучването и интерпретацията на проблем, съществен за даден изходен текст. В този вид съчинение ясно се откроява и пътят, по който ученикът е достигнал до своите истини за интерпретирания проблем.

Интерпретативното съчинение по литература е научен, литературноаналитичен и литературнокритически текст, писмено изложение коментар на художествена литературна творба или творби по определена тема. То като цяло се отъждествява с понятието аргументативен литературнонаучен текст: систематично писмено изложение, комплекс от разсъждения и изводи, илюстрирани с цитати от художествената литературна творба, които доказват състоятелността на формулираната теза въз основа на проблематиката, заложена в заглавието.

С други думи, интерпретативното съчинение по литература е умален и опростен работен вариант на литературнокритическата статия, предназначен за практическа образователна работа в средното училище. Неговата идеална цел е да развива у учениците умения за относително самостоятелен коментар на художествено литературно произведение, изложен в последователен смислово свързан текст, подчинен на изискванията на научния стил и орнаментиран, по възможност, с оригинални есеистични елементи. Реалната му цел е чрез неговото създаване учениците да си изградят практически умения за генериране на аргументативен, „доказателствен“ литературнонаучен текст с известни аналитични изводи въз основа на зададен проблем.

Жанрът интерпретативно съчинение е текст, който съчетава аргументаторски и херменевтични умения, т.е. показва изкуството на своя автор да “чете” по различен начин дадена творба, като ѝ придава нови, оригинални значения, надхвърлящи авторовите намерения. На практика това означава съчинението да “превежда” многопосочните значения на литературната творба, като все повече и по-плътно се доближава до обекта на тълкуването (литературния текст-основа). Съчинението е своеобразна визитна картичка, която показва степента на литературна компетентност, нивото на езиковата култура или обобщено казано комуникативния потенциал на своя автор.

Композицията на интерпретативно съчинение следва следната схема:

Можем да обособим следните изисквания и принципи на конструиране на интерпретативното съчинение:

І. Въведение

 начален композиционен компонент, който дефинира и определя смисловите граници на интерпретацията, като върви от общото към частното.

 Неговият емоционален градус е значително по-висок от този на аргументативната част, където преобладава рационалното начало.

ІІ. Теза

 отделен абзац, със статут на основно твърдение

 структура: въвеждащо изречение, развиващи изречения – отделните микротези и заключително изречение.

 Тезата притежава ярко изразен рационален характер, тя е и микроплан на интерпретативното съчинение.

Подредбата на микротезите е свободна, но по правило първата микротеза трябва да има ярка аргументативна сила, втората може да бъде по-слаба в това отношение, а финалната микротеза отново трябва да бъде особено категорична и недвусмислена като аргумент. Подредбата на микротезите в тезата трябва да бъде спазена в същинската част, тази, която се определя като изложение или същинската интерпретация.

ІІІ. Аргументативно-интерпретативна част (изложение)

 Винаги се започва с дефиниране на първата микротеза. Всяка микротеза се изказва в изложението.

 Микротези – съставни части на тезата, представляващи отделни смислови ядра на проблематизацията, заложена в заглавието

 Микротеми – съставни части на микротезите, които представляват отделни мотиви Те по правило се развиват като се разполагат графично в отделни абзаци. Те съдържат:

 Опорни моменти – отделни епизоди от един художествен текст или ключови изрази, които подлежат на тълкуване.

 Аргументи – доводи, които се конструират в разсъжденията, като задължително съдържат отговор на въпросите какво, как и защо. Тези три въпроса се отнасят до разнородни микроструктури на текста-основа. Точно тук се реализира онази дейност, която популярно се нарича анализ на текстовите структури, като този анализ може да бъде многопосочен: да се осланя на различните интерпретативни техники, които най-общо се легитимират като затворен или контекстуален прочит на литературната творба.

 Цитат – авторов текст, който подкрепя и илюстрира разсъжденията.

 Този порядък не е задължителен, т. е. той може да се променя в процеса на работата.

 Логически преходи – те се конструират, за да осъществят плавен преход между отделните смислови ядра, присъстващи в съчинението. Има ги (ако е необходимо) между въведението и тезата; между тезата и аргументативно-интерпретативната част (изложението на съчинението); между отделните микротеми в рамките на една микротеза; между отделните микротези; между последната микротема на последната микротеза и заключението.

ІV. Заключение

 обобщава на ново ниво интерпретираната проблематика.

 Заключителната част разширява смисловото поле на интерпретацията към цялата българска литература или към общочовешките ценности, които се интерпретират в литературния текст-основа.

Критериите за оценяване на интерпретативно съчинение (VІІІ – ХІІ клас) са следните:

1. Придържане към жанровите изисквания за създаване на този вид съчинение:

• подходящ увод;

• откроена и произтичаща от проблема в заглавието теза;

• пълни, точни, целенасочени и задълбочени разсъждения по темата;

• подходящи изводи;

• заключително обобщение.

2. Наличие на логически преходи както между отделните структурни елементи на писмената работа, така и между отделните подтези в рамките на същинската част.

3. Наблюдения върху художествената специфика на текста.

4. Стилово единство, цялостност и завършеност на писмения текст.

5. Избор на глаголно време.

6. Равнище на овладяване на правописната и пунктуационната норма на съвременния български книжовен език.

7. Графично оформяне на съчинението.

В зрелостния изпит по български език и литература, държан от българските ученици в края на 12 клас, третият модул е написване на литературноинтерпретативно съчинение или литературно есе по избор, като максималният брой точки, които се дават, са 30. Целта е всеки ученик да развие в рамките до 4 страници тема, в която да се открои критическо мислене, езиковедски умения и логическа мисъл. Изискванията са формирани в три основни групи:

• литературни компетентности;

• компетентности на аргументативен текст;

• езикови компетентности.

Критериите за оценяване на литературноинтерпретативното съчинение са следните:

I. Литературни компетентности – максимален брой точки – 10

• Разбиране и осмисляне на условния характер на литературата – от 0 до 2 т.

• Знания за процесите в литературната история, автора и творбата – от 0 до 2 т.

• Умения да се прилагат знания за строежа и функционирането на литературната творба и изясняване на зададени проблеми – от 0 до 3 т.

• Интерпретиране на художествените смисли съобразно поставен проблем – от 0 до 3 т.

II. Знания и умения за изграждане на аргументативен текст – максимален брой точки – 12

• Наличие на теза, съответстваща на темата и проблема – от 0 до 3 т.

• Адекватна, конкретна и изчерпателна аргументация – от 0 до 3 т.

• Логическа последователност на аргументацията – от 0 до 3 т.

• Ясно структурирани и смислово свързани композиционни части (Увод, изложение, заключение) – от 0 до 3 т.

III. Езикови норми – максимален брой точки – 8

• Знания и умения за прилагане на лексикалната норма – от 0 до 2 т.

• Знания и умения за прилагане на граматичната норма – от 0 до 2 т.

• Знания и умения за прилагане на правописната норма – от 0 до 2 т.

• Знания и умения за прилагане на пунктуационната норма – от 0 до 2 т.

Максимален резултат от критериите за оценяване на интерпретативно съчинение – 30 точки.

3) Есето представлява изградена на асоциативен принцип интерпретация на проблем, към който се подхожда на базата на персонален опит (житейски, философски, естетически и пр.). В изложението се представя становище, което се доказва с аргументи от различен тип. Смисловата структура на есето „снема“ не логиката на научното изследване, а следва интуицията, играта на въображението и фантазията на ученика.

Критериите за оценяване на литературно есе според изискванията на МОН са следните:

I. Компетентности за писане на аргументативен текст есе – максимален брой точки – 22

• Изразяване на лично становище по зададения проблем – от 0 до 2 т.

• Разглеждане на проблема в адекватен и значим контекст – от 0 до 2 т.

• Стилистически умения за постигане на въздействие и убедителност – от 0 до 3 т.

• Достатъчност на аргументацията за убедителното доказване на тезата – от 0 до 3 т.

• Теза, свързана с поставения проблем – от 0 до 3 т.

• Аргументация, доказваща тезата и подтезите – от 0 до 3 т.

• Логическа последователност на организацията на есето – от 0 до 3 т.

• Смислова обвързаност на композиционните части на есето – от 0 до 3 т.

II. Езикови норми – максимален брой точки – 8

• Знания и умения за прилагане на лексикалната норма – от 0 до 2 т.

• Знания и умения за прилагане на граматичната норма – от 0 до 2 т.

• Знания и умения за прилагане на правописната норма – от 0 до 2 т.

• Знания и умения за прилагане на пунктуационната норма – от 0 до 2 т.

_______________________________________________________________

Максимален резултат за 6.00 от критериите за есе – 30 точки.

Продуктивните текстове в начална степен се представят от съчиненията, реализирани най-често чрез жанрове, които предпоставят някаква конкретна функциоиално-смислова натовареност на текста. Заложената в учебниците за 2. клас информация за разказ по серия от картини, опорни думи и пр. подготвя учениците за осмисляне на понятието съчинение повествование, което се въвежда в 3. и 4. клас. В 3. клас акцентът се поставя върху (микро)съчинение описание иа обект, който може да бъде наблюдава от всички ученици, а в 4. клас се включва съчинение повествование (например по зададено начало).

Неподходящо е в начална степен да се предвиждат свободни съчинения по аналогия (такива съчинения са заложени в учебните програми за 3. клас), защото социокултуриият опит на децата е още твърде беден, за да се изисква прилагане на подобни логически операции при създаваме на собствен текст. Свое място в начална степен имат осведомителните и подбудителните съчинения (особено по-кратките жанрове като обява, писмо, поздравление, покана), но съчиненията интерпретации са неподходящи за тази възраст. Малките ученици още нямат необходимия социален опит и интелектуален потенциал, за да интерпретират писмено какъвто и да е текст (езиков или неезиков). В този смисъл е пресилена сегашната практика в началния училищен период да се работи върху съчинение по сюжетна картина, отговор на въпрос и пр. Във връзка с обучението по литература е логично да се включват устни отговори на въпроси, но в никакъв случай не е уместно въвеждането и на писмените им варианти (както е сега в 3. клас). Освен че липсва интерпретаторски опит у децата, не трябва да се забравя и че те още не са запознати с характеристиките на разсъждението като тип текст, за да могат сами да продуцират съчинения интерпретации.

Основен вид продуктивен текст в средна степен е съчинението, представено чрез различните му видове (жанрове) — описание, повествование, разсъждение, осведомително съчинение, подбудително съчинение. В 5. клас се разширява работата върху съчинение повествование и съчинение описание (сега описанието се съотнася с група обекти и със сложно устроени обекти — архитектурни и/или исторически паметници, природни картини). В 5. клас се включват и частни разновидности на осведомителното съчинение - например лично писмо, поздравителна картичка и др.

В 6. клас се акцентира върху съчинение разсъждение. В учебното съдържание по български език за този клас е предвидено изучаване на разсъждението като тип текст, което мотивира и включването на съчинението разсъждение в работата за развитие на речта. Въпреки че в момента Министерството иа образованието и науката препоръчва в 6. клас да се включи и есето (като разновидност на съчинението разсъждение), може да се спори дали шестокласниците имат достатъчно натрупан опит (социален, философски, етичен и пр.), за да могат да се справят с подобна задача. Може би в 8. и 9. клас самите извънучилищни комуникативни потребности на учениците ще ги насочат към есето като жанр и затова е по-логично специалното му изучаване да се отнесе към горна степен.

В 7. и 8. клас е подходящо да се предлагат теми за свободни съчинения, в които не е препоръчана някаква конкретна функционално-смислова доминанта на създавания текст, а само е указан обектът, с който той трябва да се съотнесе (дъждовен ден, незавършен строеж, празничен обяд и под.), или пък само е формулирана темата, която трябва да се разгърне в него. Във връзка с дадения обект или дадената тема учениците получават свободата по свое предпочитание да използват текстопораждащи техники, които най-пълно съответстват на субективното им комуникативно намерение при съставянето на съчинението. Така естествено се стига и до есето със специфичния за него стил и възможностите, които предоставя за демонстрация на лична позиция по дадена тема, за позоваване на собствения опит (житейски, етичен, естетически, философски и пр.) и индивидуално светоусещане, за асоциативна игра на мисълта.

Вторият вид продуктивен текст — съчинението интерпретация — се представя чрез жанра отговор на въпрос (7.-8. клас). В предложената тук система отговорът на въпрос се дефинира като жанрова разновидност на съчинението интерпретация, защото формулираният въпрос върху някакъв текст (езиков или неезиков) предполага вариант на интерпретация и ясен структурен модел на ученическия текст. В средна степен по традиция се включват и т. нар. съчинения по картина, скулптура и др., но те рядко се реализират като съчинения интерпретации. Препоръчително е интерпретационните им варианти да се използват много внимателно и по възможност съвсем ограничено, защото интерпретацията на естетически обект изисква стабилна подготовка в областта на съответното изкуство (не можеш да интерпретираш нещо, което не разбираш и/или чийто език не владееш). Разумно е, разбира се, задачи за създаване на подобни текстове да се адресират към ученици с интереси в съответната област.

Основен вид продуктивен текст в училищната стенен 9.-12. клас е съчинението интерпретация, представено от жанровете статия и есе; продуктивните текстове се представят и чрез есето, разработено като свободно съчинение с оглед на нетекстов обект. С жанровите характеристики на статията, с критериите за подготовката, писането и редактирането ѝ учениците се запознават в 9. клас. Те вече имат опит в разработката на съчинение интерпретация от типа отговор на въпрос (7.-8. клас) и по-богата литературна култура. Съществено е увеличена и способността на учениците да се съсредоточават върху проблеми от различно естество (философски, нравствени, екзистенциални, естетически и т. н.), което улеснява мотивирането им да правят своите успешни опити на тълкуватели. Освен това в 9. клас е възможно изучаваният автор да се ситуира в по-широк литературен и културен контекст, а темите за статии могат да изискват полагане на проблема в по-широки културни хоризонти, открояване на битието му не само в конкретния интерпретиран текст, а и във връзка с други сродни обекти. За да се формират умения за разработване на статия, се повишава трудността на темите и обектите, които се тълкуват. Уместна е следната времева последователност, която визира разполагането на интерпретираните обекти: В 9.-10. клас е подходящо да се работи върху статия върху един текст; статия върху същия текст, но на друга тема; статия по тема, разработвана за един отделен текст, но отнесена към цялото творчество (или повече текстове) на автора; статия по тема, разработвана, върху един или повече текстове на даден автор, но отнесена към един или повече текстове на друг автор. В 11.-12. клас може да се работи върху статия за текстове от един автор; статия за текстове (с еднаква, а в следващ етап с различна жанрова принадлежност) на автори от една и съща литературна епоха; статия за текстове (с еднаква или различна жанрова принадлежност) за автори от различни литературни епохи. От 10. клас по преценка на учителя, съобразена с равнището на аудиторията и със спецификата на учебното съдържание, се разработват статии върху текстове, които не се изучават в уроците по литература (метатекстове, публицистични, научни, научнопопулярни и други текстове).

С жанровата природа на есето учениците специално се запознават в 9. клас. Есе може да се пише и в 7., и в 8. клас, но богатите възможности, които есето предоставя за себеизява по разнообразни въпроси (в тяхната явна или асоциативно усетена връзка), могат да се осмислят в горна степен. Уместно е за есе да се следва същата градация по степен на трудност и да се предлагат същите теми, както за статия, защото по такъв начин учениците получават правото за избор на жанр за текста си - есе или статия. Есето е жанр, относим и към групата на съчиненията интерпретации, и към свободните съчинения. Мислено като свободно съчинение, то, за разлика от есето интерпретация, предполага пишещият сам да подбира обектите (текстови или нетекстови), а на практика това означава учителят само да предлага темата за текста.

Използвана литература:

1. Маргарита Георгиева, Елка Добрева. Писмените ученически текстове. Първа част. София, 2003, изд. Кръгозор

Подбор и селекция: http://kursoviraboti.com



 

VIP реклама


Препоръчано от нашия блог

Как-се-пише-подборен-преразказ

Филтър


Сподели с приятели


Добави статия

Вие можете да добавите безплатно статия с линкове, интернет сайт, описание на фирма или услуга, малка обява или рекламно съобщение. Възползвайте се от нашите услуги за да намерите нови клиенти.

Добави статия

Добави сайт

Добави фирма

Добави обява


Най-четеното


Полезни връзки


Ключови думи

съчинение текст клас или като съчинението които умения към съчинения статия върху трябва който есето текстове знания въпрос част може норма прилагане тезата точки учениците която тема чрез разсъждение изложение проблем есе