Как се пише интерпретативно съчинение по литература

Блог, Блог със статии и интересни факти, Образование и обучение

02.08.2020 г.    02.08.2020 г.    71 VitanaVitana

Как се пише интерпретативно съчинение по литература

Блог » Образование и обучение

Как-се-пише-интерпретативно-съчинение-по-литература

Интерпретативното съчинение (статия) представлява систематично изложение на резултатите от проучването и интерпретацията на проблем, съществен за даден изходен текст. В този вид съчинение ясно се откроява и пътят, по който ученикът е достигнал до своите истини за интерпретирания проблем.

Интерпретативното съчинение по литература е научен, литературноаналитичен и литературнокритически текст, писмено изложение коментар на художествена литературна творба или творби по определена тема. То като цяло се отъждествява с понятието аргументативен литературнонаучен текст: систематично писмено изложение, комплекс от разсъждения и изводи, илюстрирани с цитати от художествената литературна творба, които доказват състоятелността на формулираната теза въз основа на проблематиката, заложена в заглавието.

С други думи, интерпретативното съчинение по литература е умален и опростен работен вариант на литературнокритическата статия, предназначен за практическа образователна работа в средното училище. Неговата идеална цел е да развива у учениците умения за относително самостоятелен коментар на художествено литературно произведение, изложен в последователен смислово свързан текст, подчинен на изискванията на научния стил и орнаментиран, по възможност, с оригинални есеистични елементи. Реалната му цел е чрез неговото създаване учениците да си изградят практически умения за генериране на аргументативен, „доказателствен“ литературнонаучен текст с известни аналитични изводи въз основа на зададен проблем.

Жанрът интерпретативно съчинение е текст, който съчетава аргументаторски и херменевтични умения, т.е. показва изкуството на своя автор да “чете” по различен начин дадена творба, като ѝ придава нови, оригинални значения, надхвърлящи авторовите намерения. На практика това означава съчинението да “превежда” многопосочните значения на литературната творба, като все повече и по-плътно се доближава до обекта на тълкуването (литературния текст-основа). Съчинението е своеобразна визитна картичка, която показва степента на литературна компетентност, нивото на езиковата култура или обобщено казано комуникативния потенциал на своя автор.

Композицията на интерпретативно съчинение следва следната схема:

Можем да обособим следните изисквания и принципи на конструиране на интерпретативното съчинение:

І. Въведение

 начален композиционен компонент, който дефинира и определя смисловите граници на интерпретацията, като върви от общото към частното.

 Неговият емоционален градус е значително по-висок от този на аргументативната част, където преобладава рационалното начало.

ІІ. Теза

 отделен абзац, със статут на основно твърдение

 структура: въвеждащо изречение, развиващи изречения – отделните микротези и заключително изречение.

 Тезата притежава ярко изразен рационален характер, тя е и микроплан на интерпретативното съчинение.

Подредбата на микротезите е свободна, но по правило първата микротеза трябва да има ярка аргументативна сила, втората може да бъде по-слаба в това отношение, а финалната микротеза отново трябва да бъде особено категорична и недвусмислена като аргумент. Подредбата на микротезите в тезата трябва да бъде спазена в същинската част, тази, която се определя като изложение или същинската интерпретация.

ІІІ. Аргументативно-интерпретативна част (изложение)

 Винаги се започва с дефиниране на първата микротеза. Всяка микротеза се изказва в изложението.

 Микротези – съставни части на тезата, представляващи отделни смислови ядра на проблематизацията, заложена в заглавието

 Микротеми – съставни части на микротезите, които представляват отделни мотиви Те по правило се развиват като се разполагат графично в отделни абзаци. Те съдържат:

 Опорни моменти – отделни епизоди от един художествен текст или ключови изрази, които подлежат на тълкуване.

 Аргументи – доводи, които се конструират в разсъжденията, като задължително съдържат отговор на въпросите какво, как и защо. Тези три въпроса се отнасят до разнородни микроструктури на текста-основа. Точно тук се реализира онази дейност, която популярно се нарича анализ на текстовите структури, като този анализ може да бъде многопосочен: да се осланя на различните интерпретативни техники, които най-общо се легитимират като затворен или контекстуален прочит на литературната творба.

 Цитат – авторов текст, който подкрепя и илюстрира разсъжденията.

 Този порядък не е задължителен, т. е. той може да се променя в процеса на работата.

 Логически преходи – те се конструират, за да осъществят плавен преход между отделните смислови ядра, присъстващи в съчинението. Има ги (ако е необходимо) между въведението и тезата; между тезата и аргументативно-интерпретативната част (изложението на съчинението); между отделните микротеми в рамките на една микротеза; между отделните микротези; между последната микротема на последната микротеза и заключението.

ІV. Заключение

 обобщава на ново ниво интерпретираната проблематика.

 Заключителната част разширява смисловото поле на интерпретацията към цялата българска литература или към общочовешките ценности, които се интерпретират в литературния текст-основа.

Критериите за оценяване на интерпретативно съчинение (VІІІ – ХІІ клас) са следните:

1. Придържане към жанровите изисквания за създаване на този вид съчинение:

• подходящ увод;

• откроена и произтичаща от проблема в заглавието теза;

• пълни, точни, целенасочени и задълбочени разсъждения по темата;

• подходящи изводи;

• заключително обобщение.

2. Наличие на логически преходи както между отделните структурни елементи на писмената работа, така и между отделните подтези в рамките на същинската част.

3. Наблюдения върху художествената специфика на текста.

4. Стилово единство, цялостност и завършеност на писмения текст.

5. Избор на глаголно време.

6. Равнище на овладяване на правописната и пунктуационната норма на съвременния български книжовен език.

7. Графично оформяне на съчинението.

В зрелостния изпит по български език и литература, държан от българските ученици в края на 12 клас, третият модул е написване на литературноинтерпретативно съчинение или литературно есе по избор, като максималният брой точки, които се дават, са 30. Целта е всеки ученик да развие в рамките до 4 страници тема, в която да се открои критическо мислене, езиковедски умения и логическа мисъл. Изискванията са формирани в три основни групи:

• литературни компетентности;

• компетентности на аргументативен текст;

• езикови компетентности.

Критериите за оценяване на литературноинтерпретативното съчинение са следните:

I. Литературни компетентности – максимален брой точки – 10

• Разбиране и осмисляне на условния характер на литературата – от 0 до 2 т.

• Знания за процесите в литературната история, автора и творбата – от 0 до 2 т.

• Умения да се прилагат знания за строежа и функционирането на литературната творба и изясняване на зададени проблеми – от 0 до 3 т.

• Интерпретиране на художествените смисли съобразно поставен проблем – от 0 до 3 т.

II. Знания и умения за изграждане на аргументативен текст – максимален брой точки – 12

• Наличие на теза, съответстваща на темата и проблема – от 0 до 3 т.

• Адекватна, конкретна и изчерпателна аргументация – от 0 до 3 т.

• Логическа последователност на аргументацията – от 0 до 3 т.

• Ясно структурирани и смислово свързани композиционни части (Увод, изложение, заключение) – от 0 до 3 т.

III. Езикови норми – максимален брой точки – 8

• Знания и умения за прилагане на лексикалната норма – от 0 до 2 т.

• Знания и умения за прилагане на граматичната норма – от 0 до 2 т.

• Знания и умения за прилагане на правописната норма – от 0 до 2 т.

• Знания и умения за прилагане на пунктуационната норма – от 0 до 2 т.

Максимален резултат от критериите за оценяване на интерпретативно съчинение – 30 точки.

1) Есето представлява изградена на асоциативен принцип интерпретация на проблем, към който се подхожда на базата на персонален опит (житейски, философски, естетически и пр.). В изложението се представя становище, което се доказва с аргументи от различен тип. Смисловата структура на есето „снема“ не логиката на научното изследване, а следва интуицията, играта на въображението и фантазията на ученика.

Критериите за оценяване на литературно есе според изискванията на МОН са следните:

I. Компетентности за писане на аргументативен текст есе – максимален брой точки – 22

• Изразяване на лично становище по зададения проблем – от 0 до 2 т.

• Разглеждане на проблема в адекватен и значим контекст – от 0 до 2 т.

• Стилистически умения за постигане на въздействие и убедителност – от 0 до 3 т.

• Достатъчност на аргументацията за убедителното доказване на тезата – от 0 до 3 т.

• Теза, свързана с поставения проблем – от 0 до 3 т.

• Аргументация, доказваща тезата и подтезите – от 0 до 3 т.

• Логическа последователност на организацията на есето – от 0 до 3 т.

• Смислова обвързаност на композиционните части на есето – от 0 до 3 т.

II. Езикови норми – максимален брой точки – 8

• Знания и умения за прилагане на лексикалната норма – от 0 до 2 т.

• Знания и умения за прилагане на граматичната норма – от 0 до 2 т.

• Знания и умения за прилагане на правописната норма – от 0 до 2 т.

• Знания и умения за прилагане на пунктуационната норма – от 0 до 2 т.

_______________________________________________________________

Максимален резултат за 6.00 от критериите за есе – 30 точки.

Използвана литература:

1. Веселин Андреев. Литературноинтерпретативното съчинение като аргументативен текст, електронно списание LiterNet, 18.08.2004, № 8 (57)

Подбор и селекция: http://www.kursoviraboti.com



 

VIP реклама


Препоръчано от нашия блог

Как-се-прави-презентация

Филтър


Сподели с приятели


Добави статия

Вие можете да добавите безплатно статия с линкове, интернет сайт, описание на фирма или услуга, малка обява или рекламно съобщение. Възползвайте се от нашите услуги за да намерите нови клиенти.

Добави статия

Добави сайт

Добави фирма

Добави обява


Най-четеното


Полезни връзки


Ключови думи

съчинение умения текст като знания норма точки прилагане литература между които или интерпретативно проблем тезата максимален част изложение брой отделните аргументативен микротеза творба основа съчинението към критериите този