Евгения Марс излиза от сянката на Вазов

Книгата съдържа избрани творби на Евгения Марс (1877 - 1945), писателка, преводачка и общественичка, чието творчество не е издавало след 9 септември 1944 г. Подбрани са разкази, театрални пиеси, пътеписи, есета, спомени и интервюта, поместени в периодичния печат. В продължение на десетилетия името на Евгения Марс незаслужено остава в сянката на Иван Вазов. Народният поет я среща 17 години преди смъртта си, възприема я като близка приятелка и я издига в култ, като и пише развълнувани писма и и посвещава стихове. Сам по себе си този факт е достатъчно красноречив за творческото и човешкото обаяние на Евгения Марс, която блести със собствена светлина в културната история на страната ни. Авторка е на сборниците с разкази „Из живота”, „Лунна нощ. Разходка из Цариград”, „Белите нарциси” и „Човекът в дрипи”, на три драми, две от които са играни в Народния театър - „Магда” и „Божана”. Нейни разкази са печатани в чужди издания, есеистичните и творби се радват на одобрението на широк кръг читатели. .През 1920 г. е наградена от цар Борис ІІІ с орден Дамски кръст ІІІ ст. с корона за гражданска заслуга, придружен от грамота в знак на признание за нейната "деятелност като писателка".

Нейна заслуга е издаването на енциклопедичния алманах „Полувековна България 1878-1928“, който съдържа изключително ценни статии, обзори и изследвания за първите пет десетилетия от развитието на новоосвободеното ни отечество.

Евгения Марс и съпругът и д-р Михаил Елмазов, първият български дипломиран зъболекар, гостоприемно отварят дома си за българската интелигенция - в къщата им на столичната ул. „Бачо Киро” през 20-те и 30-те години всеки четвъртък се събира духовният елит на нацията. Така се ражда прочутият литературен салон на Евгения Марс, уникално културно средище с проекция и в нашата съвременност.

На "ползу роду" е и дейността на Евгения Марс като председателка на Клуба на българските писателки.