ПРАКТИЧЕСКО РЪКОВОДСТВО ЗА ОБЩУВАНЕ С КОТКАТА

По цели денонощия седeм дни в седмицата котките са заети с нещо. Те бутат вещи от рафтовете, драскат мебелите, ближат се, ядат, въртят се наоколо и, разбира се, спят. Може да изгубим години, анализирайки това, което котката се опитва да ни каже: да разшифроваме смисъла на нейното мяукане, безкрайната тайна на мъркането и езика на нейното тяло. Мнозина са се опитвали да намерят отговор на главния въпрос: могат ли котките да общуват. Последни изследвания показват, че това съвсем не им е непознато.

„Аз мисля, че това не е толкова просто, както да се научи кучето да изпълнява команди”, – убеден е Джон Брадшоу, изследовател на котките.

Котките общуват с други котки почти изключително невербално – без думи, с езика на тялото и миризмите. Човешкото общуване до голяма степен се основава на значението на думите, тона и изражението на лицето. Това представлява проблем, тъй като котките имат много малко лицеви мускули в сравнение дори с кучетата, да не говорим за хората. Но изследователите смятат, че котките, в действителност, събират информация от нашите лица, различавайки емоциите по изражението.

Интересно е, че животните се държат по различен начин, когато техният стопанин показва щастливи или сърдити емоционални сигнали. При това, емоциите на страничните хора обикновено се игнорират от котките.

Мяукащите любимци свързват сърдития глас с лоши неща и щастливия глас – с хубави неща. И това е важно, тъй като в животното се изгражда прост асоциативен рисунък. Основно, котката се грижи само за емоциите, тъй като те имат предсказуеми последствия за нея. Повечето от тези емоции не са били съзнателни. Когато хората наистина са напрегнати, нерешителни или изнервени, те изпускат информация или чрез езика на тялото или с глас или дори с миризма (изпотяване при стрес). И животните могат да улавят тези сигнали и да получават информация. Когато на опашатия любимец му кажат „Махни се от тука!”, котката не разбира думите, но получава съобщение, че прави нещо нередно. Общо взето, сърдитото или щастливо лице са една от формите за общуване с котките.

Освен чрез изобразяване на емоции, ние можем да получим още възможности за общуване с нашите мъркащи любимци. Брадшоу смята, че можем да направим това по един от двата начина: или изучавайки поведението на котката и подражавайки й, или обучавайки котката, както се обучават кучетата. С първия вариант има известни трудности. Има хора, които мяукат на своите любимци, но това не дава никаква информация на животното. Мяукането отсъства в дивите видове котки, а в домашните се е появило за привличане на вниманието на хората. Котките мяукат само поради това, че ние реагираме на тези звуци.

Следващият проблем в общуването е липсата на опашка, с помощта на която се подават изключително важни сигнали.

Но все пак има няколко способа за общуване на човека с котката. „Може да се използва вокализацията на гласа, – обяснява Брадшоу. – С опашатите любимци следва да се говори с мек глас. Моите котки реагират на това много позитивно”.

Друг трик е много бавното мигане. Главната идея се състои в това, че котките, за разлика от хората, се плашат от поглед право в очите, а мигането помага този страх да се намали.

Има и начин да се уплаши котката. Опашатите създания са хищници от средно ниво, а такива животни, като койоти, лисици, и дори някои хищни птици, могат да виждат в тях плячка. По този начин, инстинктите принуждават да ловуваш малки и да се страхуваш от големи. Специалистите смятат, че надвисването над котката, правейки се на по-голям, в нейните очи изглежда много заплашително.

А как стоят нещата с дресировката? Независимо от своята репутация, котките се поддават чудесно на дресировка. Най-лесно е да се научи котката да сяда, това отнема само няколко минути. Може да се обучи тя да реагира на конкретни думи („седни”, „дай лапа”) също, както и кучетата. При това, не е задължително за награда на послушния ученик да се дава лакомство – галенето или даването на любимата играчка може да бъде много по-ефективно.

При дресировката е необходимо да се отчита, че в котките е много малка продължителността на концентрацията на внимание, те не са възприемчиви към продължително обучение.

Котките са способни да правят асоциации между думи и действия, точно така правят кучетата. Брадшоу смята, че те реагират на жестовете по-добре, отколкото на думите. Много по-лесно е да се научи котката да подава лапа, ако човек дава своята ръка, отколкото ако й се казва „дай лапа”.

За котките и дори за кучетата, както смята Брадшоу, тяхното име не означава нищо: „Аз никога не съм виждал никакви доказателства за това, че котките разбират своите имена, но може да се използва името в качеството на сигнал „погледни ме”. Така също, изследователите смятат, че хората усложняват това общуване, натрапвайки на котките няколко вариации на тяхното име.

Независимо от всички трудности, има един безпогрешен начин за общуване с любимата котка. И хората, както изглежда, правят това инстинктивно. Той се нарича „погали котката”.

zoopress-bg.com