Гео БГ е сайт за полезна информация, интернет реклама и СЕО

Тук можете да публикувате статии с линкове, да рекламирате вашия сайт или фирма и да намерите полезна информация

Блог » Образование и обучение

madmax3madmax3

Оптимистично за кризата в образованието

Ситуацията в българското училище (средно и висше) все повече буди тревога. “Учениците не искат да четат и учат”, “На преподавателите не им се работи, те не изискват” – тези често повтаряни констатации задължават да се вникне в същината на ситуацията, да се разбере защо е така. Става дума за симптоми, които говорят за болест на българското образование. Съвсем не може да ни бъде вдъхновение това, което е било “преди”. Рефренът за “разрухата”, обхванала и българското образование, навежда на мисълта, че не се разбира нещо кардинално важно. Щом като “системата на несвободата”, щом като дирижираното командно образование ни се мержелее като идеал, то явно нещо в понятията ни е сбъркано. Обикновено се позовават на “тоталната анархия, която се получи в резултат на нашия демократичен преход”, но това подлежи на тълкуване. Много често при прехода от несвобода първите явления на свободата наистина могат да изглеждат като “анархия”, която трябва да се осъжда и “бичува”. Но това… съвсем няма да ни помогне. Защото близо до ума е, че подобни крайни оценки може би се дължат на неразбиране смисъла на ставащото. Имали сме някога образование, “с което сме можели да се гордеем в Европа и в света, но сега всичко разрушихме” – ето една предпоставка на паникьорското съзнание, която съвсем не е безспорна. Тези, на които им се струва така, доколко разбират смисъла на образованието, автентичния смисъл на ставащото в училище? Учениците някога наистина бяха “дисциплинирани” и учеха, но по принуда, под жестокия натиск от страна пълновластните образователни инстанции, едва ли обаче защото са го желаели. Те бяха изпълнителни, многознаещи, послушни, четящи, податливи на натиск, а пък учителите могат да си спомнят онези блажени времена единствено с тъга и мила носталгия. Какво ли трябва да се направи, за да върнем миналото, блаженството на “всепослушанието”? Понеже с него сме били по-подходящи за Европа, а пък с днешната “анархия” ставаме само за Африка?! В годините на демокрацията в задушните коридори и стаи на образователната институция нахлу свежия вятър на живота. Онова, което имахме дотогава, не беше живот: не е живот млади хора да се държат като благовъзпитани старци, не е живот те да бъдат така послушни. Напротив, нормалното е да бъдат непокорни, да не се подчиняват, да са склонни да спорят, да изискват да бъдат третирани като свободни човешки същества. Разбира се, на онези, на които послушанието им изглежда като идеал, им става студено от “вятъра на промяната”. Те затова и мечтаят за уюта на тихото и кротко съществуване в безпроблемното, но неживо образование “преди”. На което обаче липсваше тъкмо най-важното: живеца на автентичното, същностно, човечно образование и възпитание. На днешната “лудница” в училище едва ли могат да издържат ония, които са така верни на идеала на манипулираното образование, при което ученикът е изцяло безправен обект на въздействия, от който се изисква само подчинение, който трябва само да изпълнява. Днес учениците са съвсем други, не изпълняват, не искат да четат, не знаят какво искат, объркани са, лутат се, бездействат, правят много глупости. Ще си позволя да изразя в най-екстремна форма позицията си, за да се открои същината на цялата работа. Движещата сила на истинската промяна и на поврата в училището е тъкмо съвременният “анархистически настроен” и “нищо смислено не правещ” ученик, който обаче с всичко, което прави, показва, че повече няма да приеме диктата на едно наложено му против неговата воля образование. Ето затова и възпитатели, и образователна институция от години немеят пред ставащото и затова са така отчаяни, защото повече просто няма как да се върне старото, добре познатото, уютното. Ето затова от години така несмислено правената “реформа” се изроди в поредица от външни, незначителни и много често глупави козметични промени, които са далеч от ясното разбиране за това какво може и следва да се прави. Ето че стигнахме до възловия момент: какъв е автентичния смисъл на образованието? Училището трябва да служи на живота, а образованието – на смислено живеещата, на свободно правещата своя живот човешка личност. В съвременния свят образованието в още по-голяма степен и още по-ясно трябва да стои до основната си мисия: да подпомага раждането на самостоятелно мислещата, суверенна човешка личност, която сама прави своя живот, която уверено преодолява трудностите по пътя на своята себереализация и себедоказване. Училището не може да “фабрикува” стандартни, изпълнителни, “униформено” мислещи безизразни безличия. Напротив, центъра, фокуса, ядрото на ставащото в него е именно раждането на личността, съпротивата срещу безличието, порива към свобода, устрема към индивидуалност, свобода, личностност. Училището трябва да бъде пространството на свободата и на свободния избор, в което младият човек се чувства насърчен да работи върху своята личност, върху самостоятелността си, в което той чувства и сам поема върху плещите си тежестите на свободата, на отговорността за собствения живот. Изпълнителният и послушен ученик не може да стане личност. Ето защо онази система, която наистина не издържа под напора на живота, и която фабрикуваше само безличия, е отговорна за крещящия личностен дефицит в нашето общество, от който толкова си страдаме в годините на демократичния преход. Смея да твърдя, че в тези години българското образование, също както и обществото като цяло, преживява най-тежкия и отговорен период на съществуването си. Най-съдбовна обаче е промяната в съзнанието, в начина на мислене, в разбирането на смисъла, в култивирането на една автентична култура на свободата, от която зависи всичко. От това доколко смело ще отговорим на предизвикателствата на самия живот зависи кога животът у нас ще се върне в естественото си русло, от това зависи дали изобщо ще станем някога модерно и проспериращо общество. Главният фактор в общностния живот е активната, самодейна, самостоятелна, зряла и отговорна личност. От качеството на човешкия фактор зависи бъдещето ни. Най-главното е защо младите хора у нас все още не намират в училището и в учителите свой партньор, който най-съзнателно да ги подпомага и насърчава в поемането на тежестите на самостоятелния и свободен живот. Ако ситуацията в българското образование не преживее колкото се може по-скоро действителен поврат към ценностите на автентичната свобода, то нашето общество е осъдено на бедност и на недостойно съществуване десетилетия напред. Днес, а и в предишните бурни години на обърканост и имитация на промени, в българското училище е налице ситуация, в която главният фактор – учениците! – все по-безапелационно се съпротивлява на един канон на образование, който е вътрешно чужд на безсъзнателно напиращия от гърдите им порив към новото и истински потребното им. Учениците не са “пощръклели” или “побеснели”, това, което правят, не е случайно. То е израз на една безсъзнателна увереност, че нещата в училище отдавна са демоде, отдавна не отговарят на съвременността и следователно трябва да отидат по дяволите. Това е наистина революционна ситуация, която или ще бъде овладяна от една поредица от спешни, новаторски и решителни реформаторски действия и промени, или пък, неовладяна, както, впрочем, е досега, ще доведе до цялостна разруха, срив и ексцесии, които съвсем няма да са така безобидни като това, да речем, че сега учениците не искат да четат учебници. Това, от което страда днешното образование, не е “прекомерната свобода”, а по-скоро липсата на свобода, нейното отсъствие и за учителите, и за учениците. Поривът към свобода и на едните, и на другите на повърхността се схваща като “анархия”. Учениците най-открито, неумело, но все по-решително искат свобода. Техният бунт срещу отживялата времето си система се изразява в това че вече не са така “кротки” и изпълнителни, че не искат да четат учебници, че бягат от часове (биха ли бягали от училище учениците ако намираха в него някакъв смисъл за себе си?!), че си “губят времето” като седят пред компютрите. Днешният учител пък е притиснат от две страни и се “пържи” на два огъня: учениците с тяхната отдаденост на “анархистично разбраната свобода”, и образователните инстанции с техните абсурдно-комични опити да задържат повеите на новото и на свободата, налагайки регламенти и програми, абсолютно неприложими в живота или направо вредни за живота. На съвременния учител още в по-голяма степен му е нужна свобода, това е “противоотровата”, която ще спаси и ще възвърне патоса на българското образование, и тя се изразява в доверие. Доверие към творческите възможности на българския учител да се справя сам и да поема тежестите на отговорната си мисия. На нашия учител трябва му вярват и да не се опитват да го унижават, превръщайки го в прост чиновник и изпълнител на нечия замислена някъде в етажите на властта и така чужда на духа на съвременното образование чиновническа воля. Ще завърша с нещо “странично” или странно звучащо. Твърдят например, че “някога”, пък дори и сега, в “плачевната ситуация”, в която се намираме, българските ученици “знаели повече” от американските, пък дори и от европейските. На фона на нашите ученици младите американци били направо “невежи. Това се изтъква като потвърждение за плодотворността на нашите традиции в образованието, и изводът е само да им бъдем по-верни, за да смаем света с постиженията си. Америка обаче е най-просперираща и богата страна, водеща в модерните технологии, а също, навярно, и в образованието, което обслужва както технологията, така и толкова динамичната и адаптивна американска икономика, основана на свободата и предприемчивостта на милионите човешки същества, устремени към своя успех. Как тогава да си обясним защо ние, толкова “образованите”, “умни” и “знаещи”, не сме способни да си уредим живота като американците или поне като европейците? От което пък следва извода, че и американското, и европейското образование са тясно свързани с потребностите на живота и най-ефективно го обслужват. Докато нашето не се справя със задачата си. Готови ли сме да признаем тази истина и да започнем на чисто, като престанем да се самозалъгваме, че сме “по-добри” от всички други, но необяснимо защо сме си най-нещастни?!

 

Блог » Хостинг и провайдери

madmax3madmax3

Видове модули в динамичния уеб сайт

Фирмите с добро интернет присъствие са винаги няколко крачки пред своите конкуренти, които нямат изработен уеб сайт. Сайтът притежава безброй предимства, на които си струва да се обърне сериозно внимание. Те са свързани с ниски разходи за реклама, поддръжка, комуникация с клиентите и висока достъпност, които са определящи за потребителите. Динамичния уеб сайт е сайт, в който могат да се правят промени по съдържанието посредством административен панел. Съществуват различни видове системи за управление на съдържанието в зависимост от целите на Вашия бизнес. Чрез тях промяната на част от съдържанието на сайта става лесно и бързо, без необходима предварителна компютърна квалификация. Сайтът може да бъде предназначен изцяло да информира потребителите, както и за продажбата на различни стоки и услуги. Неговите функции трябва да бъдат изцяло съобразени с дейността на фирмата, съответно и с нейния сайт. Ето защо съществуват различни видове модули, които да улеснят потребителите в търсенето и покупката на даден продукт. В настоящата статия ще бъдат разгледани накратко част от модулите, които могат да бъдат срещнати в различните онлайн магазини. Модул „Галерия”: модулът позволява качването на снимки и видео във Вашия уеб сайт, използвайки административния панел. Изключително подходящ за фирми, чиито продукти имат атрактивна за потребителите визия. Модул „Портфолио” / „Изпълнени обекти”: ако целта на уеб сайта е да представите Вашите завършени проекти на потенциални клиенти, препоръчваме именно този модул. Модул „Често задавани въпроси”: Много полезен модул за всяка една фирма. Чрез него може да качване полезна за потребителите информация, отговаряйки на въпроси, възникнали в процеса на работа или употреба на продукта. Модул „Електронен каталог”: дава възможност да подредите по интуитивен начин продуктите си, със съответните описания, цени и детайли за поръчка, така че потребителите лесно да изберат търсеният продукт. Модул „Онлайн плащане”: задължително условие при продажбата на продукти през интернет е възможността за онлайн плащане. Модулът дава възможност на потребители от цялата страна и чужбина да пазаруват от Вашия сайт, без да се налага да идват на място, за да ви дадат дължимата сума. Web Motion е специализирана фирма за [url=http://webmotion.bg/uslugi/ueb-sayt/izrabotka-na-ueb-sayt/]уеб дизайн[/url] и интернет маркетинг, която ще Ви помогне в изготвянето на цялостна стратегия за засилване на онлайн присъствието на Вашата фирма: [url]http://webmotion.bg/[/url]

 

Блог » Охрана и сигурност

madmax3madmax3

Факторът цена при избора на охранителна система

Когато човек избира охранителна система има множество фактори, които оказват влияние върху неговото решение. Несъмнено един от най-силните фактори е цената. Важно е фирмите извършващи СОД услуги да предлагат гъвкави решения и конкурентни цени на своите клиенти. Типичен пример за фирма, чиято политика е ориентирана изцяло в полза на клиента е [url=http://bodusod.bg/]Боду СОД[/url] С ясните условия и атрактивни цени, които предлага, фирмата си е спечелила много лоялни клиенти. За да си изясните начина на ценообразуване при монтирането на охранителна система, трябва да сте наясно с нейните елементи. Тук трябва да споменем, че съществува ценова разлика при елементите предлагани от отделни фирми. Задължителният компонент на всяка охранителна система е техниката, която в голяма част от случаите се заплаща. Цените за техниката варират при различните фирми и също така се определят от големината на монтираната система. Самата техника се състои от магнитен датчик, централа, клавиатура и/или дистанционно управление и обемни датчици за хора или животни. Именно от тези компоненти произтичат и разликите в цените. От размерите на охраняваното помещение зависи и броя на датчиците, които ще се инсталират. Най-често броят им варира между 2 и 6. Другият съществен елемент на ценообразуването е месечната такса. Тук вариацията в цената между отделните фирми отново е голяма. Боду СОД предлага достъпни абонаментни цени, което я разграничава от фирмите, предлагащи месечни такси, непосилни за повечето клиенти. Част от фирмите изискват предварително плащане, но обикновено то върви с определена отстъпка. Предимството отличаващо Боду СОД от останалите фирми е, че не се изисква сключването на ангажиращ договор, който да обвързва и задължава клиента да ползва услугите. Останалите фактори, влияещи върху ценообразуването на услугата, са таксата за монтаж на самата охранителна система и таксата за първоначално включване. Важно е монтажът да се направи от професионалисти, за да може самата система да действа коректно. Тук [url=http://bodusod.bg/]Боду СОД[/url] отново изпъкват пред конкурентните фирми – те разполагат с екип от експерти с дългогодишен опит, които знаят как да извършат качествено монтажа дори на най-сложната система за охрана. Част от фирмите извършват инсталацията на системата безплатно, други вземат определена сума за нея. Такса за така нареченото първоначално включване обикновено не се взема, освен в случаите когато има прехвърляне от един доставчик на друг. В тези случаи сумата обикновено е символична.

 

Блог » Тайни и загадки

madmax3madmax3

Находките край Акамбаро

Тази изумителна история започнала през юли 1944 година. Валдемар Джулсруд (Waldemar Julsrud) се занимавал с търговия на железария в Акамбаро – малко градче на около 300 км. северно от Мексико сити. В едно ранно утро, разхождайки се по склоновете на хълма Ел Торо, той забелязал някакви парчета керамика, подаващи се от почвата. Джулсруд бил германец, заселил се в Мексико в края на XIX-ти век. Археологията била негова страст и още през 1923 година, заедно с отец Мартинес, извършвал разкопки край Чупикауро, в близост до Ел Торо. Той познавал добре древната мексиканска култура и затова веднага разбрал, че тези керамични фрагменти не може да се причислят към никой от известните периоди. Джулсруд, съзнавайки, че не е професионален археолог, наел местен селянин, обещавайки му по едно песо за всеки неповреден керамичен или издялан от камък предмет. По този начин принудил наетият пеон да бъде много внимателен при разкопките, стараейки се да не ги повреди. Така било поставено начло на прочутата колекция на Джулсруд, впоследствие попълнена от сина му Валдемар Карлос Джулсруд, а след това – и от внука му Карлос II. В крайна сметка колекцията наброявала около 37000 предмета (артефакти), разделени в три категории: Най-многочислени били глинените статуетки, моделирани ръчно и изпечени на открит огън; Другата група била съставена от каменни скулптури; Третата – от керамика. Колекцията – Реакции Удивителен е фактът, че в цялата колекция няма дублирани фигури – всяка една е уникална(!). Размерите варират от десетина сантиметра до 1 м. височина и 1,5 м. широчина. Освен това, в колекцията има и музикални инструменти, маски и предмети от обсидиан и нефрит. След смърттъа на Валдемар Джулсруд-старши, колекцията (в опакован вид) заемала 12 стаи в дома му. В колекцията имало множество статуетки, представляващи почти пълен набор на човешките раси – монголоиди, африканоиди, кавказки тип (в това число с бради), полинезийски тип и т.н. Но не това превърнало колекцията в сензация на века. Около 2600 статуетки изобразяват динозаври(!!!). При това разнообразието на типовете динозаври предизвиква истинско изумление. Всред тях са добре известните на науката брахиозавър, игуанодон, тиранозавър рекс, птеранодон, плезиозавър и много други. Има и огромно количество статуетки, които учените не могат да идентифицират – в това число и крилати динозаври-дракони. Най-поразително обаче е, че колекцията съдържа значително количество скулптурни изображения на хора, заедно с динозаври, което навежда на мисълта, че хора и динозаври са живяли заедно, в най-тесен контакт(!). Този контакт е показан в целия спектър на взаимоотношения – от стълкновения между двата вида, до използване на динозаврите, като опитомени животни. В по-малки количества са представени отдавна измрели млекопитаещи – американска камила, кон от ледниковия период, гигантски маймуни от плейстоцена и др. Групата скулптури, изобразяваща заедно хора и динозаври, била главна причина за премълчаване и дискредитиране на находката. Тези изображения не само опровергавали теорията за линейно-еволюционния произход на видовете, но влизали в непримиримо противоречие с цялата съвременна научна мисъл. През 1947 г. Джулсруд публикувал със собствени средства книга, описваща находката му. През март 1951 г. американският журналист Лоуел Хармър публикувал в “Los Angeles Times” репортаж за пребиваването си в Акамбаро и за разкопките на хълма Ел Торо. След него, през юни 1953 г. Уйлям Ръсел публикувал също материал за разкопките на Джулсруд, придружен от снимки, изобразяващи работния процес. При това Ръсел изобщо не се съмнявал в автентичността на намерените предмети. Независимо от това, академичният свят мълчал и не проявявал заинтересованост(!), използвайки универсалния довод: “Това не може да бъде, защото не може да съществува никога”. Нещо повече, през 1952 г. от колекцията се заинтерсувал ученият Чарлз Дипесо и той пристигнал в Акамбаро. Пред Джулсруд изказал възхищение от откритието и даже пожелал да закупи отделни образци за музея на “Amerind Foundation”, където работел. Но след като се върнал в САЩ, публикувал няколко статии, в които заявявал недвусмислено, че колекцията е фалшификат. Веднага след това обаче, професор Рамон Ривера от факултета по история на Висшата школа в Акамбаро, след едномесечни проучвания, констатирал, че през последните сто години в този район не е имало керамично производство в подобни мащаби. Нещо повече – част от колекцията се състояла от каменни скулптури със следи от силна ерозия, а да се фалшифицира ерозия е практически невъзможно. Всъщност всички доводи, приведени от Дипесо, били лесно оборими от гледна точка на здравия разум. Първо, никой скулптор, колкото и продуктивен да е, не е в състояние да изготви 37000 (а може би и повече), съвсем не малки скулптури от керамика и камък, да фалшифицира ерозия върху каменните повърхности и да закопае тези скулптури на прилична дълбочина. Второ, ако това не е дело на един човек, а на работилница, в изработването на колекцията би трябвало да се забелязва единен стил. Но в колекцията не само няма нито един дубликат, но керамичните скулптури са изготвени от различна глина, в различни стилове и с различна степен на майсторство. Трето, било установено недвусмислено, че керамиката в колекцията е моделирана ръчно и изпечена на открит огън. За такъв метод и за такъв обем, е необходимо огромно количество дървесина, която в сух и обезлесен район, като Акамбаро, винаги е била много скъпа. А и подобна мащабна дейност е невъзможно да остане незабелязана. Доказателства за автентичност Чак в 1955 година от колекцията се заинтересувал младият учен Чарлз Хепгуд. По това време той бил професор по история и антропология в университета Ню-Хемпшир. Когато пристигнал в Акамбаро, се договорил с местния шериф, майор Алтимерино и получил разрешението му да разкопае пода в една от стаите на жилището му. На дълбочина около 2 метра, открил 43 статуетки, аналогични по стил на тези в колекцията на Джулсруд. Тъй като било добре известо, че домът на шерифа бил построен през 1930 година, находката на Хепгуд отхвърляла автоматично всякакви твърдения, че колекцията е изготвена по времето на Джулсруд. През 1968 година Хепгуд изпратил за анализ няколко образци в лабораторията за изотопни изследвания в Ню-Джърси. Ето резултата от тези изследвания: I-3842: 3590 +/- 100 години (1640 +/- 100 г. пр.Хр.) I-4015: 6480 +/- 170 години (4530 +/- 170 г. пр.Хр.) I-4031: 3060 +/- 120 години (1100 +/- 120 г. пр.Хр.) През 1972 година Артър Янг изпратил две статуетки в Пенсилванския музей за термо-луминисцентен анализ, чрез който била определена възрастта им – 2700 г. пр.Хр. Всеки образец бил тестван 18 пъти. Решаващ прелом в признаването на колекцията на Джулсруд, настъпил благодарение деятелността на американските изследователи – антрополога Денис Суифт и геолога Дон Патън. През 1999 година те посетили Акамбаро пет пъти. При тези посещения, направили около 20000 снимки на образци от колекцията. Благодарение публикацията на снимките и активната им дейност, местните власти били принудени да открият специален музей и част от колекцията била изложена най-после, като постоянна експозиция. Така днес, изложените образци вече са достъпни за широката публика. Но кой е техният автор и къде е видял обектите, които е изобразил, остава загадка. За тези интересни артефакти, тяхната история и догадките на учените, както и за много други загадъчни предмети и събития, можете да прочетете в раздела [url=./2.0.21.Блог-Тайни-и-загадки]"Тайни и загадки"[/url] на нашия блог.

 

Блог » Пътуване и туризъм

madmax3madmax3

Очарованието на почивката в хотел край Цигов чарк

Когато се колебаете къде да отидете на почивка за няколко дни или за повече време, изберете някой хотел в Цигов чарк и ще пожелаете винаги да се връщате на това вълшебно място. Скътано в пазвите на планината Родопи, то с пълна сила потвърждава думите на Ж. Ж. Русо „Назад към природата”. Защото тук човек наистина се чувства истински и пречистен, намерил своето „естествено състояние”, което се определя най-вече от връзката му със заобикалящата го природа. Всеки хотел в Цигов чарк изненадва не само с красивия си външен вид, но и с уюта на своя интериор. Стилно подредени стаи за различен брой хора, санитарни удобства, камина, климатик. Макар интернетът да е намерил място и тук, той не може да намали усещането, че се чувстваш обновен и успокоен. Близостта на Цигов чарк с язовир Батак и градовете Велинград и Пазарджик е допълнително предимство за курортистите. Те могат да си организират велопоходи или да покарат ски, да ловят риба, да карат лодки или водни колела или просто да се разходят на чист въздух по някоя екопътека. Каквото и да изберат почиващите в семейните вили и къщи или в някой хотел в Цигов чарк, ще останат доволни. Развитието на туризма в тази част на Родопите води началото си от преди повече от половин век. Днес китните еднофамилни къщи и семейни вили са предизвикателство за всеки, който е решил да отиде на непознато място за пълна релаксация. Мирисът на бор и диви плодове ободрява и зарежда, кристалната вода на язовирите дава усещане за вечност и неподправеност, а гостоприемството на домакините допълва представата за българското. Гостите на всеки хотел в Цигов чарк ще останат очаровани от възможностите за пълноценна почивка и спорт. Освен традиционните риболов, лов и ски се предлагат дори езда, както и посещения на места, съхранили исторически останки- всичко това може да разнообрази престоят ви във вила, семейна къща или хотел в Цигов чарк. Според някои проучвания името на местността идва от личното име Циго и банциг (чарк), или „дъскорезницата на Циго”. Гъстите гори и тогава са били едно най-големите богатства на този приказен район. Днес развитието на туризма налага своевременни промени на инфраструктурата на мястото- старите курортни комплекси се ремонтират, строят се и много кокетни вили и къщи за гости. Създаването на по-големи туристически комплекси в Цигов чарк е свързано със засиленото посещение на групи и с организирането на детски лагери. Досегът с природните красоти обогатява и тонизира човека, а когато това е съпроводено и от комфортните условия на различните места за отдих, оставаме с усещането за истинско вълшебство – [url]http://katalina-bg.com[/url]

 

Блог » Полезни съвети

madmax3madmax3

Лятна течност за чистачките или проста чешмяна вода?

Някой автолюбители смятат че покупката на специална течност за чистачките през лятото си е чиста загуба на пари, други напротив, ползват единствено и само такава течност, а има и такива, които си я правят сами от пречистена или т.нар. „изворна” вода която продават в магазините и добавят малко миещ препарат. Кой е прав и кой крив няма да обсъждаме, нашата цел е да разгледаме плюсовете и минусите всички варианти а избора си е напълно и само Ваш. Въпреки че на пръв поглед няма нищо особено в темата с лятната течност за чистачките и тя си има своите нюанси, от които както ще се изясни по-долу може да зависи до голяма степен безопасността Ви, особено на любителите на по-високите скорости. Общо взето вариантите са три, да се ползва готова течност която се продава навсякъде, чешмяна вода или течност собствено производство, така да я наречем. Първия вариант е да използвате течност за чистачки, в състава й влизат вода, миещи вещества или научному ПАВ, окрасители и ароматизатори, нищо свръхестествено и няма да се впускаме в подробности относно марки и видове. Качествата които притежават този вид течности са относително еднакви за различните марки и производители, най-важното от които е отмиването на насекомите от стъклото а не да ги размазват само и да не оставят мътни отложения след изсъхването на стъклото, което е особено неприятно при нощно шофиране. Използването на вода от чешмата е най-евтиния вариант, и общо взето върши работа, т.е. отмива прахоляка от предното стъкло, но трудно се справя с размазаните и засъхнали насекоми, също така много дървета, например като липите през пролетта и лятото изпускат нещо от типа на смолисти капчици, които също се измиват трудно само с една чешмяна вода. Да не говорим за варовиковите налепи които остават в следствие на изпарението на вода, и запушват дюзи. Особено през лятото водата която остава в маркучите на системата и в дюзите се изпарява много по-бързо под въздействието на слънцето и не се учудвайте когато започнат да пръскат накриво и постепенно престанат въобще да функционират. Така че използвайки чешмяна вода освен риска от преждевременно задръстване на дюзите и маркучетата, видимостта Ви не е гарантирана. А това което въобще не е добре да се прави е да се налива вода от река, езеро или извор, колкто и да е чиста на пръв поглед след известно време тази вода започва да „цъфти” в резервовара заради наличието на всякакви организми в нея и след време 100% ще задръсти някое маркуче или дюза. По-грижовните и иконимични стопани сами си правят нещо подобно на течност за чистачки. Купува се т.нар. „изворна вода”, която всъщност е много добре филтрирана чешмяна вода и добавят миещ препарат или пък препарат за миене на прозорци и така се получава една течност за чистачки, която е много евтина и върши доста добра работа, и отмива добре по-упоритите замърсявания и не оставя вредни отлагания в системата и по стъклата. Единствено трябва да се отбележи, че битовите миещи препарати са с алкален характер, и съотвенто техния воден разтвор не е химически неутрален а алкален, което не е много добре за лака на боята и гумените части на системата и чистачките и гумените уплътнения на стъклата при по старите модели автомобили, просто гумата се състарява малко по-бързо, което води до по-бързото нацепване и износване на чистачките и гумените уплътнения. Разбира се всичко това зависи от концентрацията, и колкото е по-ниска толкова по-добре, за системата, но по-зле мие. Също така при предозиране на миещия препарат течността започва да се пени и системата не работи оптимално. Как го правят на „запад” и защо така го правят? За да разнищим по-подробно темата ще разгледаме какво е положението в Европа и по-точно в Германия, където рационалността е основен житейски принцип. Около 50 – 60% от пазара там се пада на течността за чистачки от т.нар. „премиум-клас” изразено в цифри, от 5 – 8 евро за опаковка. Защо рационалните германци си купуват толкова скъпа течност за чистачките, колкото и да са богати, точно те много добре си правят сметката. Истината е много елементарна, този вид течност за чистачки съдържа много качествени и съответно скъпи миещи съставки и се изразходва с около 20 – 30% по-бавно, освен това съдържа глицерин, които съхранява гумената работна повърхност на чистачката, не оставя никакви утайки и не задръства дюзите. Но това не е най-главното, в Германия има високоскоростни аутобани, а на висока скорост, колкото по-бързо Ви е измито стъклото толкова по-добре. Например един замах на чистачката е примерно 1 сек. за това време кола движеща се с 130 км/ч изминава 36 метра, според повечето експерти при таква скорост стъклото Ви трябва да бъде изчистено за 1 – 2 замаха. 4 – 5 замаха при 130 км/ч са 180 метра „на сляпо”, а при 200 км/ч са 270 метра. малко по-долу ще ви стане ясно защо беше цялата тази аритметика. В заключение: ако през по-голямата част от времето се движите в града и на по-ниска скорост, за добрата видимост и безопасността Ви няма голямо значение какво точно наливате в резервоара на чистачките, всичко е въпрос на лична преценка; ако основния Ви пробег е междуградски и по магистрали на висока скорост е добре да се замислите за качествена течност, която ще Ви осигури бързо почистване на стъклото при по-високи скорости и ще намали съществено шофирането „на сляпо” по време на самото измиване; използването на чешмяна вода води до задърстване на система и не добро измиване на органичните замърсители и намаляна видимост; използването на битови миещи препарати води до преждевременно състаряване на гумените части и лака на боята.

 

Блог » Дом и семейство

madmax3madmax3

Какво означава да си родител ?

Когато за първи път разбрах, че ще имам дете, извънредно много се зарадвах. Все още не разбирах добре какво точно ме очаква и честно казано, днес, повече от 7 години по-късно, все още изпадам в ситуации, в които не зная как да реагирам. Родителството ме поставя непрекъснато пред нови изпитания и всеки ден от мен се иска да влагам още повече от себе си. С всеки изминал ден детето ми расте и изисква повече време, повече внимание, повече търпение и повече информация, за да попълни базата си с данни за живота. Именно поради тази причина аз често си задавам въпроса „Какво е да си родител?” Общо прието е, че родителите трябва да знаят и да могат всичко. Поне така смятат онези, които за първи път се сблъскват с идеята, че очакват дете. Те считат, че трябва да могат да се справят с всеки проблем, да успеят да реагират правилно при всяка ситуация и да са безгрешни. Това заблуждение е временно. Опитът ме научи, че първо е необходимо време да свикнеш с идеята, че вече си родител. След това да приемеш, че животът ти е променен завинаги и да се приспособиш към новата ситуация. Аз например, като новоизлюпил се родител, вярвах, че от мен се очаква винаги да знам отговорите и да правя всичко както трябва. Изчетох доста литература относно отглеждането на деца, събрах пълна информация за това какво следва и как трябва да реагирам на промените. Но в крайна сметка животът ми показа, че никой не се е родил научен и най-вече, че някои неща липсват в книгите. Бях изключително педантична относно дребните детайли, описани в книгите, но животът не може да бъде воден като по книга. Бързо разбрах, че не съществува такава книга, която просто да отвориш и да намериш всички отговори. Необходимо е време. Време да свикнеш с новия си живот, време да опознаеш детето си, време да се научиш как да реагираш и да се справяш с проблемите. А те са много. Всеки ден те изправя пред нещо ново, няма два еднакви дни или два еднакви проблема. Именно затова е необходим правилен подход към живота като цяло. Да си родител означава да се научиш да носиш отговорност не само за себе си, да осъзнаеш колко важна е всяка твоя постъпка, да имаш по-големи изисквания към самия себе си за да бъдеш достатъчно добър пример за детето си. Да си родител означава да се промениш. Тази промяна не винаги е лесна. Налага се да се откажеш от начина си живот до момента, да правиш компромиси със себе си и постоянно да се учиш. Да си родител е предизвикателство. Никак не е лесно да приемеш идеята, че вече не разполагаш с времето си, че животът ти започва да се върти единствено около детето ти и след време усещаш, че той се формира главно през неговата призма. Свободното ти време е отделено за него. Всички решения, които взимаш се претеглят първо от гледна точка на детето. Кое би било добро за него и кое не. В деня, в който станеш родител, се отказваш личния си живот и се посвещаваш единствено на друг човек. Напълно погрешно е да се смята, че нищо няма да се промени, това би било грешка. Всичко се променя. Да си родител, обаче е нещо повече от това да правиш компромиси със себе си и с начина си на живот. Родителството е огромно предизвикателство, което те кара да се развиваш, да се учиш и да станеш по-добър човек. Родителството разкрива нови възможности и променя коренно възгледите ти за света. Няма по-прекрасно нещо от това да виждаш, че се справяш добре като родител. Една детска усмивка компенсира всички трудности, с които си се сблъскал. В лицето на малкия човек ти печелиш някой, който не само ще изисква от теб да си по-добър, но и ще ти помогне да станеш такъв, дори без да го осъзнава. Детето е твоят най-голям съдник, то е едновременно твое копие и наставник. С негова помощ ти можеш да се промениш. В очите му виждаш себе си, както с добрите, така и с отрицателните си качества и навици. Детето те научава истински да обичаш, да си загрижен за някого повече, отколкото за себе си. Помага ти да видиш живота в коренно различна светлина. То предизвиква в теб емоции, които никога не си предполагал, че можеш да изпиташ. Това е едно друго измерение. Независимо от това какво си очаквал от родителството, то няма нищо общо с твоите представи или ги променя с течение на времето. Независимо колко си подготвен за това, впоследствие се оказва, че си нямал представа какво означава да си родител. Често мечтите и надеждите ти се различават от истинския живот, но свикваш да се приспособяваш. Очакванията ти често надвишават реалността и понякога този факт те разочарова, но свикваш да приемаш и това. Детето ти е човек, ти също и в тази връзка нищо човешко не ви е чуждо. И двамата грешите и после съжалявате, но и двамата се учите от грешките си. Понякога ти се учиш дори повече от детето, с оглед на това, че се налага да променяш вече изградени качества и мироглед. Детето е като книга с бели страници. Всеки ден от живота му попълва страница от него. Всеки ден от вашия съвместен живот го учи на нещо ново, дава му нови възможности и разкрива пред него един нов свят. Основен принцип на родителството е да очакваш неочакваното. Децата от своя страна, въпреки очакванията ви, се задоволяват с малко. Те не държат на най-прекрасната играчка, на най-красивата дреха, най-скъпия подарък. Това, от което имат нужда е истински да ги обичате, независимо от всичко. Те очакват да сте пример за тях, но са склонни лесно да ви прощават грешките. Не очакват да сте идеални и не изискват от вас да бъдете нещо, което не сте. Те нямат нужда само от материалната ви подкрепа, те имат нужда да се чувстват обичани, защитени и закриляни. Децата осъзнават грешките си по-лесно от възрастните. Склонни са да се извиняват и очакват да ги научите как да ги поправят. Децата очакват много от вас, но ви обичат точно такива каквито сте. Те не искат и нямат нужда от други родители. Вие сте единствените най-добри родители за тях. Децата искат топлина, сигурност и любов. В техния малък свят те трябва да се чувстват защитени. Необходимо е да знаят, че въпреки всичко вие ги обичате и те са най-важното нещо за вас. Исканията им са прости – те очакват да ги похвалите, когато се стараят и да им направите забележка, когато са сгрешили. Ако не реагирате по този начин, детето ще израсне с погрешни изводи за живота. Вие сте първите учители на вашето дете. Вие първи започвате да го учите да се усмихва, да мисли, да се изявява и да се радва на живота. Вашето дете е специално, уникално и различно от всички деца. То се различава от останалите в развитието, качествата си и вродените си възможности. Всичко, което правите в първите години от живота на вашето дете, има голямо значение за неговото развитие във всякакъв смисъл. Вие трябва да се научите да бъдете добри родители, т.е. да помагате на детето си да развива своя потенциал, да откриете какво го влече, какво умее и да му помогнете да развива вродените си таланти. Необходимо е да обръщате внимание на въпросите му и на това какво точно го интересува, трябва да се научите да познавате вашето дете. Необходимо е да помислите за своята философия на родителството – да си дадете сметка какво точно очаквате и какво се очаква от вас като родители. Замислете се кои сте вие, какво искате да възпитате във вашето дете, кои ваши качества не искате то да притежава и какво трябва да промените в себе си. Изяснете целите си като родител, вашите ценности и приоритети. Не пропускайте да научите детето на онова, което умеете най-добре. Децата са огледало на родителите, те се учат от това, което виждат по подражание, а не от това, което им говорите. Ако децата са заобиколени от враждебност, те се научават да се бият. Ако децата растат в страх, те се научават да се тревожат. Ако изпитвате съжаление към децата, те се научават да се самосъжаляват. Ако към тях се отнасяте с присмех, те се научават да се срамуват. Ако децата се измъчват от ревност, те се научават да завиждат. Ако живеят с чувство за срам, те се научават да се чувстват виновни. От друга страна, ако проявявате към децата толерантност, те се научават да бъдат търпеливи. Ако вдъхвате на децата кураж, те се научават да бъдат уверени. Ако получават похвала, те се научават да бъдат упорити в постигането на целите си. Ако децата получават одобрение, те се научават да харесват себе си. Ако се отнасяте към тях с любов, те се научават да получават и да дават любов. Ако получават признание, те се научават да бъдат самоуверени. Ако обграждате децата с разбиране, те се научават да бъдат щедри. Ако живеят сред честност и почтеност, те се научават на истина и справедливост. Ако децата живеят в сигурност, те се научават да вярват в себе си и в хората. Ако живеят в спокойствие, те постигат хармония на духа. Необходимо е да подхранвате самооценката на децата. В никакъв случай не трябва да ги омаловажавате, обиждате, унижавате или ругаете. Вашата задача е да помогнете на Вашето дете да вярва в себе си и да развие чувство за уважение към другите. Трябва да му помогнете да открие таланта, който носи и интересите си. Трябва да му помогнете да се научи на самоконтрол и самодисциплина, защото няма винаги да сте до него. Тъй като го обичате и цените, трябва да приемете, че имате решаваща роля в живота му. Пазете го, когато е възможно от физически вреди и емоционални болки, но го оставяйте само да опитва и да се научи. Научете го на постоянство, научете го да не се отказва, ако срещне трудност. Детето е приоритет в живота Ви – от появяването си на този свят, то се превръща във важен фактор в решенията, които взимате. Но независимо от всичко, най-важно е да го обичате, да му казвате и да му показвате всячески това. След всичко казано дотук, да си родител изглежда прекалено трудно, но всъщност не е. До себе си имате един малък човек, който Ви обича, разчита на Вас и Ви вярва. Детето не очаква от Вас чудеса и разбира отлично, че не сте идеални. Не го подценявайте. Старайте се да бъдете за пример и да премахнете онези качества и навици от себе си, които не искате то да придобие. Детето Ви възнаграждава за усилията многократно. Достатъчно е само да усетите малките му ръчички да Ви прегръщат, да усетите вярата и надеждата, която храни то във Вас, само две мънички думи „Обичам те!” са достатъчни за да разберете, че си струва. „Добрите родители дават на децата си корени и криле. Корени, за да знаят къде е домът им, и криле, за да летят надалечe и да правят онова, на което са били научени.”

 

Блог » Игри и забавления

madmax3madmax3

Съвети при футболните залози

Търсите ли безплатни съвети за футболни залози? В интернет има много такива.Трябва да помните, обаче, че залозите се основават на дълбок анализ. Обикновено безплатните съвети са копирани от законните залагания. Някои от тях са написани от непрофесионални анализатори с ограничен опит, на който едва ли може да се разчита. Ако следвате подобни съвети, много вероятно е да се окажете подведени. Най-добрият избор са платените спортни [url=http://www.futbolnizalozi.com/]залози[/url]. Малката такса, която ще трябва да внесете служи като гаранция, че съветите наистина ще ви помогнат да направите правилния залог. Футболните прогнози до голяма степен се основават на задълбочен и подробен анализ на минали събития, предвиждайки различни елементи, които могат да повлияят върху резултата на играта. Всеки залага по различни причини. Има хора, които го правят от вълнение. Някои от тях са силно пристрастени към футбола и залозите са израз на лоялността им към любимия отбор. От друга страна, има и хора, които пускат залози за определена цел, а именно да спечелят пари. Независимо от причините за ентусиазма ви, за да направите добър залог, ще имате нужда от някои съвети. Винаги търсещи удобство, хората са доволни, когато получават безплатни съвети за футболни залози. Има много места, от които може да намерите такива. Все пак, бъдете внимателни, когато следвате определени съвети. По-добре е да четете списания или спортните колони, написани от професионалните анализатори. Така ще се запознаете подробно с повече информация за футбола като игра, различните техники и силните места на известните отбори. Лесно ще можете да прецените кои са факторите, които оказват влияние върху играта. Ако все пак искате да получите безплатни съвети, можете да се доверите на експерти. Наблюдавайте техния подход, учете се от всяко тяхно действие, задавайте им въпроси. Така ще можете да ги наблюдавате отблизо, докато те правят своите успешни залози. Учете се от най-добрите! Обмисляйте всяко действие, преди да направите залог, защото ако го направите на случаен принцип, вероятно няма да спечелите. При футболните залагания не е препоръчително да разчитате само на късмета си. Спечелването на всеки залог изисква внимателно наблюдение на отбора и отделните футболисти, анализ на играта и последните резултати и много други. Може да изглежда лесно да правите залози, но не е. Има хора, които биха казали, че спечелването е просто по-голям късмет. Но всъщност, за да спечелите на футболни залози, трябва да им посветите много моменти и анализ, за да вземете ключовото решение за това къде и как да направите залога. Готови ли сте за игра?

 

Блог » Хостинг и провайдери

madmax3madmax3

Интернет статиите

От около два дни се опитвам да намеря място в Интернет пространството където да пиша и да споделям вижданията си по различни въпроси, които ме вълнуват. Сигурна съм, че не само аз съм търсела начин за писане било то за развлечение, упражнение или за допълнителен доход. Това се оказа почти непосилна задача. Въвеждах всевъзможни ключови думи в търсачката, които ме водеха до почти еднакви сайтове, пълни с общи приказки и безполезна информация. Може би намерих търсеното в този сайт, но никога не е късно човек да се разочарова. Намерила поле за изява се зачудих коя да е първата тема която да коментирам. Хората изказват мнението си по въпроси който ги вълнуват, а както споменах темата от която съм заинтригувана в момента не е нещо, което ме заобикаля, а самото писане на статии в Интернет. В повечето сайтове те приласкават със свободата да пишеш за каквото ти душа иска, стига то да е 100% уникално. В последствие обаче се оказва, че нещата не стоят точно така. Темите ти се определят от администратора (което не е нищо лошо, просто не е включено в описанието на сайта) или ти се налага да се ровиш в нета и да търсиш интересни статии, които да споделяш и коментираш. Къде е уникалността на дадена работа, ако тя е просто едно копие на нещо вече съществуващо и популярно? Един автор не би могъл да се гордее с нещо което не е негово, като споделена статия от друг сайт над която просто е написал няколко уж свои думи. Такъв човек не е автор, а просто един рекламатор. Заради такива “писатели” на “уникални статии” Интернет пространството е задръстено от една и съща информация, която просто е била прехвърляна от един сайт в друг. Има много неща, за които човек би могъл да пише. Те са навсякъде, заобикалят ни. Просто човек трябва да се старае да различи стойностното от обикновеното. Когато се разхождаме по улицата например срещаме различни хора, всеки от тях притежава своя уникална история. Сега сигурно си мислите, че хората имаме ако не еднакви, то поне сходни истории и рядко има нещо ново и интересно. Тук се намесва писателя той намира и откроява интересното, пречупва същността на нещата през собствената си призма и подчертава уникалността на историята, намира всички гледни точки и ги представя на читателя, за да избере своята или представя своите убеждения в опит да събере привърженици, но в никакъв случай не бива да се прави на писател, ако разпространява чужди материали под свое име. Който търси намира и който се постарае може да създаде нещо свое, все пак администраторите не търсят велики творци, просто хора с будно мислене и ясна позиция.

 

Блог » Игри и забавления

madmax3madmax3

Еврошанс – игра на късмета

Криза е голяма част от населението е безработна, а останалата получава ниски заплати, които са крайно недостатъчни като се вземе в предвид скъпия начин на живот, който ни се налага да водим. Отчаяни хората прибягваме до странности търсейки по-лесна печалба, една от тях са периодичните участия в така наречените “игри на късмета”. Една от игрите на Евробет е Еврошанс. На всеки десет минути се теглят по 20 числа, а играчът стиска талона си с надежда да е познал от 4 до 12 от тях (в зависимост как е избрал да играе). Участникът попълва талона като тото – ползва рождени дни, годишнини и какви ли не дати като любими числа, може би мислейки за какво да похарчи потенциалната си награда, още преди да я е получил, а когато не е познал нужната му бройка числа решава да опита пак и пак, и пак…. може ли човек да се вманиачи от подобен вид игри!? Може би отговорът е “Да” ако играча е вложил твърде много вяра в залога си и мисли, че това е най-алтернативния начин бързо и лесно да уреди финансовите си проблеми, но ни нищо на света не се случва задължително и на всяка цена. Игри като Еврошанс са най – вече за забавление, просто, за да видиш какво ще стане. Когато улучиш било то и само едно число усещаш трепет и тази щастлива случайност ти носи удоволствие, а когато човек прави нещо за забавление тогава шанса да спечели е по – голям. Лично аз се радвах искрено когато заложих скромното си едно левче (залагаш 1 лв , опитваш да познаеш 4 числа) и спечелих…….едно левче. Не спечелих много, но пък се забавлявах и целият букмейкърски пункт се радва с мен когато без да искам изкрещях ”О, познах втора цифра!”. На Еврошанс не бива да се възлагат големи очаквания, не всеки е роден късметлия, но емоцията е гарантирана. Желая късмет на настоящите и бъдещи участници в игрите на Евробет. Източник : [url=http://statii.net/2012/еврошанс-игра-на-късмета/]http://statii.net[/url] Автор : [url=http://statii.net/author/Cvetomila/]Цветомила Здравкова[/url]

 

 


 

VIP реклама


Препоръчано от нашия блог

Загадката-на-великаните

Филтър


Сподели с приятели


Добави статия

Вие можете да добавите безплатно статия с линкове, интернет сайт, описание на фирма или услуга, малка обява или рекламно съобщение. Възползвайте се от нашите услуги за да намерите нови клиенти.

Добави статия

Добави сайт

Добави фирма

Добави обява


Най-четеното


Полезни връзки


Ключови думи

провайдери забавления игри при хостинг край съвети проста чешмяна вода чарк или полезни течност дом чистачките лятна какво статиите еврошанс игра късмета интернет залози цигов означава родител футболните семейство очарованието уеб динамичния сайт охрана сигурност модули видове обучение оптимистично кризата образованието факторът цена пътуване акамбаро туризъм образование почивката находките загадки избора охранителна система тайни хотел