БОАТА – ПРИНЦЕСА В ДОМАШНИЯ ТЕРАРИУМ
На страха очите са големи. Очевидно, смелите натуралисти от миналите векове все пак са се страхували от змиите, пък и лукавите индианци разказвали какви ли не страховити истории – с една дума, записките на учените-първопроходци в Южна Америка са пълни с всякакви гигантски чудовища, опитващи се да закусят с пухкавите изследователи. Дори обикновената боа или боа констриктор в разпаленото въображение на натуралистите се превърнала в единадесетметрово чудовище с дебелината на най-здравия индианец, чудовище, способно да погълне изцяло възрастен човек, желателно бял. А пък за да не подозира до последния момент белия човек каква опасност го дебне, боата специално се преструвала на повалено дърво, примамващо изморения пътешественик да си почине върху него с всички произтичащи от това последствия.
В действителност, както винаги, всичко било съвсем наопаки. Не боата поглъщала хора, а самите хора се лакомили за нейното месо, а от кожата й правили ботуши и други кожени изделия. При това хората твърде бързо се научили да използват ловните таланти на боата – мнозина бразилски плантатори защитавали своите хамбари от плъхове и мишки не се помощта на котки, а „наемайки” тази ловка и бърза змия. Някои дори държали боа в собствената си спалня – та нали в тези мрачни времена гризачите могли лесно да свият гнездо под леглото дори на най-надутия земевладелец, а в присъствието на змията подобна миша волност била напълно изключена.
Очевидно, от тези времена започнал и съвместния живот на човека и боата констриктор, един от най-известните представители на рода на змиите-удушвачи. И навярно, един от най-красивите – боата е облечена в много елегантни цветове и е покрита с изящен рисунък. Червеникаво-сива, украсена с големи сиво-жълти петна на гърба и прелестни ромбове от двете страни, боата, разбира се, изобщо не си и мисли, че така ще се хареса на мнозина – просто тази окраска й помага да се маскира, а след това силно да изненада своята безгрижна плячка.
Възможно е, някои и друга боа констриктор в миналите векове наистина да е достигала, ако не единадесет, то поне 5-6 метра, но в наше време за такива гиганти са чували само някои стари индианци, които вечно си припомнят разни небивалици.
Впрочем, може би, това е за добро, все пак не всеки е способен да си вземе за домашен любимец шестметрова змия, с нея животът е някак тревожен и леко дискомфортен. Затова пък нормалните, дълги два-три метра змии, у дома вече са престанали да бъдат отчайваща рядкост. Днес да се обзаведе с боа констриктор може всеки, макар че това е покупка, която трябва да се прави не под влияние на емоциите, а под диктовката на здравия разум и силната памет. Все пак това не е като да си купиш хамстер.
Удушвачите обикновено се продават на метър, но не до безкрайност: все пак констрикторите растат не цял живот, а до две-тригодишна възраст. И ако вашата змия се храни добре, тя напълно може да израсне до три метра и там да спре.
Но това е възможно само в случай, че вашата боа разполага с всичко необходимо за „разцъфтяване”, т. е. голям терариум, дълъг минимум два метра, висок около метър-метър и половина. В терариума трябва да има дебели клони и плоскости, по които змията красиво ще пълзи. Змийското жилище трябва да бъде оборудвано с лампи и термокилим, за да се поддържа температура около 28-30 градуса по Целзий: студът е пагубен за тези влечуги, но и прекомерната жега също не е особено подходяща. Разбира се, в терариума трябва да има поилка, изпълняваща ролята на басейн, а ако за такъв водоем няма достатъчно място, ще ви се наложи от време на време да пръскате своя питомец с вода. Някои специалисти съветват още да се построи на змията нещо като къщичка – укритие, което може да направите собственоръчно, например, от парчета дървесна кора.
Най-печалното в боата констриктор – това са нейните гастрономически пристрастия: макар и не особено често, веднъж седмично или дори по-рядко, но това красиво и жестоко създание яде мишки, плъхове или пилета, при това желателно живо. Или мъртви, но съвсем отскоро – от замразеното угощение повечето змии-удушвачи се отказват категорично. Не всеки любител на животни е способен спокойно да наблюдава паниката на още живата плячка, чийто живот ще бъде прекъснат само след няколко мига. Ах, колко прекрасен би бил живота, ако всички земни създания бяха строги вегетарианци!
Боата може да живее без храна месец, и дори повече. Но това не значи, че таково постене й е по душа – напротив, тя мисли за храна постоянно. И е винаги готова да атакува – впива зъби в плячката, задушава я в своите прегръдки и радостно я поглъща. Подобни мисли не занимават само току-що обядвалата змия, пък и това не е доказано. С една дума, готвейки се да общувате със своя петнист любимец, за всеки случай щателно си измивайте ръцете – не е изключено, че боата ще надуши по вас миризмата от вчерашното пиле, и тогава може мълниеносно да се впие в дланта ви. По такъв приветлив начин тя може да изрази и своята уплаха, поради това не бива да се правят резки движения пред носа й.
Удушвачите не са отровни, и въпреки това хапят незабравимо: тяхната паст е пълна с безброй извити навътре зъбки, така че при опит да се измъкнете ще си причините по-голяма неприятност, пък и зъбите на влечугото могат да се повредят. За щастие, боата обикновено не се впива на живот и смърт в ръката, която я храни – тя хапе бързо и, осъзнавайки своята грешка, изплюва тази гадост. Но ако изведнъж вашият удушвач е увиснал на вас, като злобен булдог, бързо бягайте в банята и го поливайте с вода или пък му дайте да подуши спирт. Удушвачите не одобряват алкохола, поради това змията бързо ще ви пусне, а на вас спирта ще ви послужи за дезинфекция и успокоение (при употреба вътрешно) на разклатените нерви.
Имайки си работа с голям удушвач, трябва винаги да бъдете нащрек, тъй като невниманието и небрежността могат да доведат до трагедия. Представете си следната ситуация: слагайки любимата си боа на шията, слабата дама или дребния малчуган изведнъж решават да нахранят питомеца с неговия любим плъх. Реакцията може да бъде мълниеносна: извънредно доволна от срещата с храната, змията – не от зли помисли, а чисто инстинктивно! – стяга обръча около шията на човека, и това може да се окаже неговия трагичен край. За да се отслаби хватката на едра боа е нужен някой с добре тренирани мускули и здрави нерви. Всъщност такива ужаси се случват далеч не всеки ден, но те са напълно възможни, и за това трябва да се помни.
За храна змиите-удушвачи могат да се изпохапят една друга, пък и въобще те не се нуждаят особено от компания, поради това в терариума е най-добре да се отглеждат в горда самота. Със сигурност няма да им е скучно – макар че може ли някой да бъде сигурен? За какво в действителност мечтае боата констриктор, на нас ни остава само да гадаем. Впрочем, някои нейни мечти са очевидни – например, тя иска да избяга от терариума, и понякога успява. Удушвачът не е глупав, той запомня, откъде се появява храната, и стига само стопанинът да се засети, и констриктора ще пропълзи бързо покрай хранещата го ръка и ще се отправи в неизвестна посока. Разбира се, откриването в дома на едра змия е много по-лесно, отколкото, например, намирането на избягала мадагаскарска хлебарка, но удушвачите умеят да се промушват през такива тесни пролуки, че е просто удивително. Понякога те дори успяват да пропълзят под входната врата, в резултат на което възникват градските легенди за живеещи в канализацията змии-мутанти.
И, все пак, боата може да се пуска периодично на разходка, но само, естествено, под постоянен контрол. Особено внимание и предпазливост се изискват, ако в дома има котки и дребни кучета – удушвачът въобще не държи на менюто от гризачи, той е отворен за всичко ново и е готов да пробва на вкус различни пробягващи покрай него „деликатеси”. През лятото той може за кратко време да се изнася на слънце, това със сигурност ще му бъде приятно. Няма да откаже и да поплува във вашата вана, пък и на ръцете ви да поседи също няма да има нищо против. Общо взето, боата констриктор се опитомява нелошо (за змия, разбира се) – тези същества доста бързо започват да познават миризмата на стопанина, и при появата на познат човек до терариума удушвачът понякога дори демонстрира признаци на някакво оживление. Всъщност това е максимума чувства, които е съгласен да изпитва по отношение на своите хора. А пък чуждите хора боата не обича – старае се да изпълзи по-далеч, а ако непознатият човек настоява за всякакви нежности, може да бъде дори ухапан.
На известна агресивност са способни женските змии, които току-що са станали майки, но тях човек може да ги разбере. А в останалото време боата констриктор е напълно мило създание, пълзи в своя терариум, от време на време почесва носа си по капака – надява се да открие дупка и да се превърне в беглец. В предвидения от природата срок тези змии линеят, ставайки още по-ярки и красиви, а в свободното от цялата тази суета време просто лежат, свити в елегантен пръстен, и мислят за свои, змийски, работи. А стопанинът може да им се любува, при това тази радост е за дълго: ако имате късмет, вашата боа може да живее до 25 години. За това време тя едва ли ще се влюби във вас, затова пък вие ще успеете да се научите да изпълнявате екзотични танци със змия, и дори може да приобщите към това занимание вашите деца.
zoopress-bg.com
