Блог за Домашни любимци

ИГРАЧКИТЕ – КЛЮЧЪТ КЪМ ЩАСТИЕТО НА КУЧЕТО

Както е добре известно, играчките представляват инструменти за умствено, емоционално и физическо развитие на децата. Същите функции те изпълняват и за кучетата. Играчките, предназначени за кучета, не само позволяват на животните да разнообразят своето ежедневие, да снемат стреса и да подобрят настроението си, но и допринасят за доброто състояние на зъбите. Кучетата имат нужда постоянно нещо да дъвчат. Домашните питомци, които гризат мебелите, обувките и домашните вещи – това е истинско главоболие за техните стопани, но ако вие имате възможност да видите същите тези „разрушители” след няколко години, ще забележите, че техните зъби са се съхранили по-добре, отколкото зъбите на кучетата, които са имали възможност да гризат различни предмети само докато са били кутрета. Това е сериозен довод да се разрешава на кучетата на всяка възраст да гризат, когато им се иска, главното е, да се използват за това подходящи играчки. Ако кучето гризе играчки, това може да помогне за справянето с много проблеми, сред които неправилната захапка, а така също смяната на млечните зъби, които падат безболезнено, и няма нужда да се прибягва до анестезия за тяхното отстраняване. Предложете на кучето много различни предмети, които то ще може безопасно да дъвче. Обърнете внимание какво му харесва най-много и му осигурете още предмети и играчки с подобна структура. Кучето винаги знае какво му е нужно за зъбите във всеки момент. Когато кучето е възбудено, то ще гризе с въодушевление всяка играчка, докато не заспи неусетно. Играчката за него е като книгата в леглото преди сън за нас, хората. Такива играчки помагат на кучетата да се справят със самотата, когато любимият им стопанин не е у дома. Още един голям плюс на играчките е това, че те отвличат животното от настойчиво близане или хапане на собственото тяло. Давайте на своето куче любимата му играчка всеки път, когато видите, че то е започнало да се ближе, това ще избави вас и вашето куче от много неприятни проблеми със здравето в бъдеще. За да поощрите кучето повече да гризе и дъвче, дайте му играчка, която става за ядене. Но в началото се консултирайте с ветеринарен лекар относно безопасността на играчката или храната, която използвате, и се убедете, че кучето няма алергия. Съществуват играчки, вътре в които може да се поставя храна за вашия питомец. Според зоопсихолозите, стопаните не бива да икономисват от играчки за своите питомци. Те трябва често да се сменят, за да не омръзват на кучето. Играчките – това са инструменти, които помагат на вашия любимец да се развива. Различните кучета се разпореждат по различен начин със съдбата на играчките, попаднали в лапите им. По тази причина не може да се каже коя играчка ще бъде безопасна и ефективна, и коя – не. Едно куче може бързо да направи на парчета играчката и дори да погълне някои нейни части. Друго ще се занимава с нея толкова дълго, че в резултат от нея могат да останат големи парчета, които могат да увредят храносмилателната система на животното. Своя роля играят възрастта и опита. Това куче, което по-рано дълго време се е занимавало с играчката, и вие сте имали възможност да му я отнемете, преди кучето да я направи на твърде малки части, внезапно се превръща в шампион по скоростно унищожаване. Ако в дома ви се е появило още едно куче, то това може да накара първото да увеличи скоростта на гризане, за да не остане нищо за конкурента. Някои играчки са вредни за кучетата, поради това, когато имате някакви съмнения, потърсете съвет от ветеринарен лекар. Той може да ви подскаже какво е най-добре да се дава за гризане на кучето, така че то да не си счупи зъбите. Кучетата бързо се учат да се справят с меките предмети, така че логично е да им се дава нещо по-твърдо, но винаги трябва да имате предвид, че кучето може да повреди зъбите си. Много твърдите предмети са безполезни, тъй като кучето просто ще откаже да ги гризе. Някои кучета гризат само това, което има за тях привлекателен вкус, а други откъсват малки парченца, които могат да погълнат. На тях им е нужна компенсация за тежкия дъвкателен труд, и кой ще посмее да ги обвини за това? Въобще вие трябва да започнете с предлагане на вашето кутре на няколко играчки с различна текстура и да наблюдавате, какво ще прави то с тях. Доколкото кученцето расте, и съответно неговите челюсти стават по-силни, постепенно трябва да му предлагате играчки, с които ще му бъде все по-трудно да се справи. Това ще съхрани неговия интерес към процеса. Важното е да се поддържа интереса на кученцето и порасналото куче към играчките, които стават за дъвчене. Освен, че това ще запази здрави зъбите и ще снема стреса, то също така формира в кучето навик да гризе именно играчки, а не вещите, които принадлежат на неговите стопани. Докато кучето не е станало възрастно – това е прекрасно време да се вкорени в него извънредно полезния и ценен навик за гризане. Трябва да бъдете особено бдителни при използване на играчките, ако в дома ви живеят няколко кучета. Може би вашето първо куче се е справяло прекрасно със свинските уши, докато не сте си взели още един любимец, и сега то изразява своето недоволство, когато някой друг предявява претенции към онова, което счита за своя храна. Недоволство – това е меко казано, инстинктите изискват от кучето яростно да защитава своята храна от другите членове на глутницата. Кучета, които иначе никога не биха започнали да изясняват отношенията си, могат да влязат в яростна схватка заради храна или любимата играчка, която за тях е също толкова ценна. Понякога конфликтът продължава и след като е ликвидирана причината за неговото избухване. Така че научете се правилно да разпределяте играчките, когато си взимате в семейството ново куче, преди животните да започнат война помежду си. Това правило важи и в случаите, когато чуждо куче идва на гости в дома ви. Не се заблуждавайте, ако кучетата живеят мирно в първите няколко седмици от своето запознанство. Във всеки момент ситуацията може да се промени. Най-добре е просто да не допускате възникването на проблеми в отношенията между кучетата заради техните играчки. Вие трябва да бъдете лидер в глутницата, и това ще бъде добре както за кучетата, така и за останалите членове на вашето семейство. Кучетата използват играчките, за да установят аспектите на своите взаимоотношения, което е трудно за разбиране от нас, хората. Понякога може да се оставят играчки, които не стават за ядене на разположение на няколко кучета, ако тези играчки са достатъчно много, така че на кучетата да не се налага да се съревновават за правото на притежание. Но те все едно ще си съперничат, и вие ще трябва да решавате, доколко това съперничество е сериозно, и може ли безопасно да им се оставят такива играчки, когато животните са заедно. Понякога това е само еднократна акция на едно куче, което, утвърждавайки своя авторитет в глутницата, показва, че има право да отнема играчките на подчиненото куче, когато поиска. Дайте на кучето, останало без своята играчка, друга, без да отнемате от по-силното куче неговата „придобивка”. Ако то вземе и новата играчка, и следващата също, това означава, че иска да предаде със своите действия някаква информация. Ако кучето дава играчката без особена съпротива, възможно е, най-правилното решение да е просто да се позволи на кучетата да общуват помежду си. Трябва само да давате възможност на кучето да гризе нещо по такъв начин, че то да не бъде отнето от доминиращото животно. Естествено, ако кучето живее само, то това за него е много изгодно, тъй като цялото удоволствие от притежанието на играчките остава само за него. Кучетата използват играчките като средство за общуване. Понякога те с помощта на играчки въвличат в игрите си други кучета – например, когато едно куче отнема една играчка от друго и избягва с нея, приканвайки своя приятел да го преследва. Лидерът в глутницата може да използва този прийом, когато играчката не го интересува много, но той иска да поощри подчиненото куче, което се страхува да се присъедини към играта. Вие може да направите същото, за да накарате едно куче, което не ви познава добре, да престане да се страхува. Има кучета, за които играчката представлява по-силен мотиватор, отколкото са лакомствата. Вие може да използвате властта на играчките още от първия ден, когато в дома ви се е появило кучето. Учете животното да ви донася предмети още от вашата първа среща. Дръжте под ръка множество различни играчки и наблюдавайте кои от тях са по душа на вашия любимец. Ще мине малко време и вие ще разберете ползата от инвестирането на пари в играчките за кучета. Може би вашето куче разполага с много играчки, но ако то все пак гризе мебелите, донесете му нова играчка и ще се изненадате колко много това ще повиши неговия интерес към старите играчки. Понякога играчката, която най-много е обичана от кучето, може да предизвика удивление в неговия стопанин. Добре е да се съобразявате с предпочитанията на своя питомец, когато искате да използвате играчката като фактор за мотивация. Играчката – това е ключът към щастливия живот на вашите любимци! zoopress-bg.com

ПРАВИЛНАТА КОТКА ЗА ВАС: ТЯ СЪЩЕСТВУВА!

И така, времето за колебания свърши: у дома ще се появи пухкав любимец. Решението е взето и не подлежи на обжалване. Но човешката психология е устроена много интересно. В процеса на взимане на решения и последващия избор мозъкът категорично отказва да мисли за лошото, той решително отхвърля всякакви контрааргументи. Затова пък при първите неуспехи, напротив, зацикля изключително на негативните моменти. Разумът започва да кипи: ”За какво мислихме, взимайки си такова непоносимо създание?” Отговорът е прост: вие сте избързали. Взели сте решение, основано изключително на емоциите. Отчетени са всички положителни страни на живота с котка и са отхвърлени негативните. Плюс неверния избор на порода, ако става дума за породист любимец. Ако следвате съветите на експертите, голям е шансът да не направите груба грешка с висока цена – не само за вас, но и за животното, което сте взели. Първа стъпка. Какво очаквате от своя любимец? Нека бъдем честни: котките попадат в нашите домове по силата на най-различни причини. И за естетика, и за уют, и за душата, и като детайл от интериора, и просто за да чуваме приятно мъркане ... Има и чисто практически цели – борба с наглите гризачи. Започвайте именно с това: какви задачи поставяте пред своя любимец. Показването на високото ниво на благосъстояние, хвърлянето на прах в очите – това е едно нещо. Слушането на сладки котешки песнички – това е друго. Нужен ви е хищник-изтребител на гризачи – това е трето. След това преминете към по-сложните въпроси. Готови ли сте да се примирите с повишената активност на вашия любимец? Нужно ви е спокойно животно, тихо дремещо цял ден? Имаме добри новини за вас: ако се потърси грамотно, за всеки конкретен случай може да се намери единствено правилния любимец. Втора стъпка. Какво можете да му предложите? Ние, хората, се отнасяме отговорно към избора на своите спътници в живота. Искаме да съвпаднат възгледите ни за живота, навиците, увлеченията, характерите ни да си „паснат”. Котката – това също е своего рода партньор, компаньон. И всяко животно има свой уникален и неповторим характер. Пригответе се за това, че ще ви се наложи не само да получавате – трябва още и да отдавате. Трезво преценете своя собствен начин на живот. Колко често отсъствате от дома и за колко време. Колко голямо е вашето семейство, имате ли деца, други домашни любимци, ще бъде ли котката желана и обичана от всички. Помнете: на света има много котки, предпочитащи да бъдат сами и единствени за своите стопани. Котки, които не понасят самотата. Най-накрая, котки, изискващи ежеминутно внимание. Трета стъпка. Научете всичко за харесалата ви порода. Породистите котки са добри с това, че човек винаги може приблизително да си представи в какво ще се превърне очарователното коте. Просто отваряте стандарта на породата и внимателно го изучавате. Особено внимателно изучете раздела, разкриващ особеностите на личността на животното. После опитайте да сравните получената информация със собствения си характер. Отговорете си на най-важния въпрос: ще се „разберете” ли с подобна личност или не? Всичко това може да ви наведе на една правилна мисъл: започнете да подбирате мустакати любимци, като се водите от чисти емоции. После на основата на вашите желания и христоматийното „харесва ми – не ми харесва”, съставете списък. Постепенно съкращавайте включените в него породи, докато останат 3-4 и тогава го разглобете буквално на молекули. На този етап емоциите следва да се изключат, включете само чистия разум. Взимайте под внимание всичко: активност, дружелюбие, отношение към децата, нужда от грижи. Всичко това, което за вас е принципно важно. Що се отнася до любимците с „улична” кръв, то тук нещата са малко по-сложни. Простете за израза, но вие, по същество, взимате не коте, а „котка в чувал”. Какво ще израсне от него – това е своего рода лотария. Като вариант, вие може да обиколите близките приюти, да разгледате възрастните животни, да разпитате персонала. Накрая, може да пообщувате със самите животни. И да – намирайки се в приюта, съвсем няма да е излишно да се вслушате в гласа на своето сърце. Независимо откъде ще се появи котката във вашия дом, ако харесвате тези уникални животни – непременно споделете живота си с такъв любимец. Рядко животно е способно да подари такова море от положителни емоции, както това правят нашите мяукащи приятели! zoopress-bg.com

РАЗХОДЕТЕ СЕ С КУЧЕ ОТ ПРИЮТ!

Разходката с куче е прекрасен начин за поддържане на физическата форма. И не просто начин, а още и повод да излезете навън след напрегнат работен ден, да изминeте два-три километра, да смените обстановката, а заедно с това и да подредите своите чувства и мисли. Но, ако нямате куче, и, още повече, никак не можете да реализирате своята отдавнашна мечта и да си вземете верен четириног приятел? Нито сега, нито в близко бъдеще? Всъщност, тук не става дума за агитация и призиви за каквото и да било. Просто споделяме своите съкровени мисли. Животът с куче е привилегия, истинско благо в нашия бесен и малко жесток живот. Човек може винаги да се довери на своя космат приятел, да сподели с него своите тайни и неизказани желания. Кучето никога няма да го предаде. Можем да кажем дори нещо повече: всеки човек на нашата планета има нужда от куче. Разбира се, това е невъзможно. Но защо да не помечтаем? Куче-приятел, куче-доктор, куче-помощник, кучето като спасение от самотата. Но едно нещо е желанието, съвсем друго – възможностите. Преди време било проведено допитване, което показало, че девет от десет човека биха си взели куче, но за това им пречи апартамента под наем, където не са разрешени домашни любимци, плътния работен график, командировките. А понякога и просто изтънелият семеен бюджет. На това няма как да се възрази – сега всичко е скъпо, и животът с домашен любимец се превръща едва ли не в разкош. Как може да се реши този проблем? Какво може да направите, ако се чувствате самотни? Винаги сте искали да имате куче, но не можете да си го позволите? Чувствате сили в себе си, нужда да споделите с някого топлината на своята душа? Просто ви се иска да направите добро дело? Да се отвлечете от тъжните мисли? Има прост отговор – посетете най-близкия приют за кучета. Предложете своята помощ в качеството на доброволец. Помогнете на служителите да се грижат за неспокойните обитатели, разходете се с кучетата. Или с едно куче по ваш избор. Ето ви храна за размисъл. В страната има много приюти – общински и частни. Количеството на намиращите се там животни дори е трудно да се изчисли. От една страна, на попадналите там кучета приказно им е провървяло, защото поне ги хранят. От друга страна, какво виждат те от своята клетка? Клетка, клетка... и така в режим 24/7, с редки изключения. Животните буквално вехнат пред очите ни. Вие някога виждали ли сте очите на куче от приют? На свой ред, постоянният живот в клетка слага на кучетата неизгладим отпечатък, поражда многобройни поведенчески проблеми. Много от потенциалните стопани идват, гледат и – да, въздъхват и си заминават. На кого му се искат чужди проблеми? Да станеш доброволец е лесно. Много по-лесно, отколкото си мислите. В приюта ще ви обяснят всичко. Помнете – вие не дължите нищо на никого; вие сте дошли сами, по зова на сърцето. Съгласувайте в зависимост от своя график времето за посещения. Разбира се, в приюта ще се съобразят с вашите възможности. А каква изгода ще получите? Първо, ще се сдобиете с приятели. И хора-съмишленици, и, разбира се, четириноги приятели. При това вашата дружба може да стигне много далеч! Представяте ли си, вие сте намерили време, дошли сте в приюта, а вас ви очаква най-истинският, верен и предан приятел! Трудно е да се опише тази неподправена радост, която се чете по муцунките на изоставените и лишени от обич кучета. Второ, вие ще получите шанс за промяна на своя живот към по-добро. Ще си позволим малко да се отклоним от темата: има немалко щастливи двойки (и възрастни, и млади), които са се запознали в приют. Трето, вие няма да имате никакви допълнителни разходи. Вашата работа ще се състои в общуване с кучетата и разходки с тях. Едва ли ще откажете, ако ви помолят да нахраните животните. В заключение още една мисъл. Разбира се, вие няма вечно да бъдете доброволец. Животът си е живот, освен това, доброволчеството – това съвсем не е лесно изпитание, понякога то е свързано с емоционално изгаряне. Рано или късно ще се наложи да се сбогувате с обитателите на приюта, които сте обикнали и които са ви обикнали. Но трябва да се движите напред и в определен момент да кажете тежките, но нужни думи. Разбира се, това не е толкова лесно. Вземете със себе си този безценен опит, който сте получили. Помнете уроците, които са ви преподали. Животните са най-добрите и най-търпеливите учители по мъдрост на света. zoopress-bg.com

БЛАГОРОДНИТЕ ПАПАГАЛИ НЕ ОБИЧАТ ПРАЗНИТЕ ПРИКАЗКИ

Световната орнитоложка общественост, изучаваща навремето фауната на Нова Гвинея, а така също на Молукските, Соломоновите и други съседни острови, веднъж се натъкнала на неподлежащ на някакво обяснение факт. Работата е там, че на всички тези територии живеели доста странни папагали, главно зелени, но с ярки жълти, сини и червени участъци в оперението. Такава пъстрота в окраската на папагалите съвсем не е фокус, но учените се оказали в задънена улица от едно интересно обстоятелство: всички тези красавци, които били наречени зелени лори, били изключително самци. В същото време в съседство живеели други папагали, малко по-дребни от първите, наречени червени лори, в по-голямата си част наистина червени, но със сини коремчета, - и всички те поголовно се явявали самки. И как тези две различни породи успявали да се размножават, дълго време оставало велика загадка на природата. И едва сравнително неотдавна учените най-накрая се досетили: няма никакви червени и зелени лори, има просто самки и самци от една и съща папагалска порода! Самците на благородния папагал са зелени, самките са не по-малко красиви, но червени, а защо с тях се е случило това, само Бог знае. От гледна точка на „украсяването на интериора” благородните папагали (а техните размери се колебаят от 35 до 45 см) са особено подходящи именно като разнополова двойка. И не бива да се страхувате, че те ще се отдадат на умопомрачително производство на себеподобни, та нали благородните папагали не встъпват с кой да е в брак, и това, че съдбата ги е захвърлила в една и съща клетка, за тях съвсем не е причина за всякакви интимни глупости. Нещо повече, решението за брака при тези папагали се взима от самката, а мъжете благородно изпълняват желанията на своите дами. Може би, именно поради това тези папагали са били наречени благородни, нали при тях за разлика от повечето други папагали доминират именно самките. Прелестните дами постоянно, от сутрин до вечер „строяват” своите кавалери и дори към паничката с ядене обикновено пристъпват първи. А деликатния зелен самец търпи всичко това и никога не отговаря на свадливата си приятелка – макар че би могъл, той е видимо по-едър и силен. Ако искате папагал за душата, то по-добре е да си вземете една птица, и не е важно, от какъв пол ще бъде тя. Самотният папагал е по-контактен, той обръща по-голямо внимание на хората и е по-нежен, без при това да става страшно досаден и натрапчив, това не е в характера им. В Европа благородните папагали се появили още в средата на XIX в. От този момент те започнали изцяло да задоволяват естетическите потребности на любителите. Разбира се, те не са така компактни като вълнистите папагалчета, но ако става дума за едри папагали, то тези червено-зелени красавци са едни от най-удобните за живот редом с човека. Те бързо се опитомяват, твърде дружелюбни са и не провокират скандали, и, което на практика е голям плюс, не са така умни и предприемчиви, като неуморните ара или жако. При всички свои безусловни предимства особено умните папагали понякога могат да доведат своите стопани до нервна криза. А при благородните папагали това едва ли ще се получи – те не са толкова любопитни, съобразителни, нетърпеливи, кресливи и хулигани, както техните пернати събратя-интелектуалци. Наистина, при тях и говорния запас е по-беден: ако с благородния папагал много се разговаря, той ще научи 10-15 думи, но това е всичко, на което е способен. Пък и да каже нещо на място при него се получава доста по-рядко, отколкото това става при свръхнадареното жако, което явно знае какво говори. Затова пък благородния папагал е много по-устойчив на стрес – той не се ядосва за дреболии и изключително рядко си скубе перата, нещо, към което са склонни много умните птици, винаги готови да си фантазират всякакви ужаси. Специалистите не съветват да се взима у дома папагал, уловен в дивата природа – той е по-див и своенравен, за предпочитане са птиците, развъдени в изкуствени условия. На възраст около три месеца и половина благородният папагал вече е в състояние самостоятелно да яде зърнена храна, тогава той може да се отнеме от майка му. Впрочем, в развъдниците ролята на майка обикновено изпълняват стопаните на благородния папагал: в плен родителските инстинкти на тези птици често атрофират, така че изхранването на малчуганите става задължение на хората. А щом това е така, то тези малки птички от самото си раждане са свикнали да бъдат взимани на ръце, да се хранят от пръстите на човека, да бъдат галени по главичката и почесвани под крилцата, и са готови да приемат същите знаци на внимание и от своя нов стопанин. Наистина, не веднага – птицата трябва да свикне ако не с новите хора, то поне с новата обстановка: два-три дни благородния папагал, пристигнал на новото място, може мрачно да седи в ъгъла на клетката и дори да се откаже от храна. А след това свиква и отново се връща към радостите на живота. Благородните папагали живеят 50-60 години, а щом е така, то не е изключено, за този дълъг период да им се наложи няколко пъти да сменят своите стопани. В това няма нищо страшно: съдейки по всичко, тези птици не изпитват някаква особена нежна привързаност към конкретни хора, така че няма да страдат твърде силно при раздяла с човека, с когото са живяли дълго време. Затова пък смяната на обстановката много ги огорчава, но и това не е за дълго, а към хората те се отнасят като към някакво приятно явление на природата. Но не бива да бъдат смятани за глупави и безчувствени същества – те са достатъчно умни и прекрасно разбират, какво им е позволено и какво – не. Те разбират нашите интонации и знаят, кога стопаните им са недоволни от тях. Умеят да правят пакости, и, ако хората правят нещо, което не им харесва, в отмъщение папагалът ще започне да кълве. Лесно се обучават – лесно може да се отучат от дразнещите крясъци, които, впрочем, не са душераздирателни като при някои други папагали, просто е нужно при поредния крясък да се пръскат с вода. Папагал, на чийто викове хората реагират с незабавно поднасяне на нещо вкусно, веднага съобразява, че крясъците са нещо хубаво и правилно, и тогава нервната криза на неговите стопани е в кърпа вързана. Макар че общо взето благородните папагали са рядко спокойни представители на своето племе: те не летят насам-натам из дома, не се навират в краката и ръцете на стопаните, макар че, в чинията, разбира се, надникват и нямат нищо против да се почерпят от менюто на двукраките. Благородните папагали са твърде склонни към съзерцателност, при това чест обект на тяхното съзерцание са те самите. Много благородни папагали ценят високо огледалата: веднага щом бъдат пуснати от клетката, те се насочват към огледалото и прекарват пред него много щастливи минути. С другите домашни животни благородните папагали обикновено се разбират добре, ако, разбира се, те не опитат да обидят красивата птица. Въпреки че клюнът на тези папагали не е толкова могъщ, както при папагала ара, той е способен да защити своя притежател от всеки нахалник. Освен на огледалата, благородният папагал се радва на различни стълбички, камбанки и други поставени в клетката му играчки. Само че тези подаръци трябва да му се дават едва след като се е научил да говори, иначе увлечения по игрите папагал скоро няма да ви каже първата си дума. Безполезно е да се поставя в клетката на благородния папагал ваничка за къпане – тези птици не се къпят по този начин, те трябва редовно да се пръскат с вода, за да помнят винаги за своите родни влажни джунгли. Обитатели на горите, те не обичат твърде силната и директна слънчева светлина, и, разбира се, теченията и студа са заплаха за тяхното здраве. Шоколадът е много вреден за тях, той разрушава черния им дроб, а много от тези птици обожават сладкото лакомство. Не бива да им се дават сладки, солени, лютиви, пържени храни, а малко варено яйце, скариди, парченце варено постно месо или дори пилешко (уви, на благородните папагали не им е чужд канибализма) – това е, което им е нужно. Но главното в тяхното меню са пресните зеленчуци и плодове, без които в тях бързо се появява авитаминоза, това е една от особеностите на благородните папагали. Спокоен, приветлив, много декоративен и неизискващ никакви свръхестествени грижи домашен любимец – такъв е благородният папагал. zoopress-bg.com

МОЖЕ ЛИ КУЧЕТО ДА БЪДЕ КУПИДОН?

Стигне ли се до предложение за романтична среща, кучето може да бъде изключителен помощник в изпълнението на този толкова притеснителен ритуал. Нека погледнем истината в очите: какво може да бъде по-привлекателно за една любителка на животните от мъж, който прегръща своя най-добър приятел или играе с бездомно куче в парка? Някои мъже знаят много добре, че тяхното куче привлича жените, докато други могат и изобщо да не забележат този чудотворен факт, но кучето определено може да изиграе ролята на Купидон в съединяването на двама самотни любители на домашните животни. Ето какво могат да научат жените за мъжете от техните отношения с четириногите им любимци. Той позволява на своето куче да направи първо впечатление Личността и породата на кучето говорят много за неговия стопанин, преди той да каже дори и една дума. Обикновено човекът, който има куче, се свързва с такива положителни черти, като откритост, вярност и състрадание. Животът с куче демонстрира също грижовната страна на човека, и това, как той взаимодейства със своето куче, може да бъде индикатор за това, какъв съпруг и баща ще се получи от него. Според психолозите, на човек, който задоволява всички физически и емоционални нужди на своето куче и проявява добросърдечие в общуването със своя любимец, може да се разчита – той ще се отнася с не по-малка любов към близките му хора. Ако той отговаря на потребностите на своя любимец – ветеринарно обслужване, къпане, разходки, игри и почистване след кучето – той също с по-голяма вероятност ще проявява аналогична отговорност в отношенията. Предпочитаната порода на кучето също може да разкрива специфични аспекти от личността на неговия стопанин. Изследване, проведено от британски психолози, показало, че предпочитанието към една или друга порода е свързано с чертите на характера на човека. Стопаните на пастирски кучета с по-голяма вероятност са екстраверти, докато в същото време хората с ловни породи кучета, по правило, са по-емоционално устойчиви. Мъжете с миниатюрни кученца са по-приятни и открити за нови впечатления. Той използва своето куче, за да се справи с притесненията – неговите и вашите И за мъжете, и за жените началото на разговора с нов човек може да бъде плашещо. Присъствието на куче помага да се отстранят социалните бариери и облекчава „счупването на леда”. Тази тактика не е останала незабелязана. Много хора получават по-голямо внимание от представителите на противоположния пол, когато са в компанията на своите кучета. И не само самотните млади мъже могат да извлекат изгода от присъствието на кучето – тактиката работи и за мъжете от всяка възраст. Той използва своето куче, за да си уговори първа среща Кучетата нерядко установяват отношения помежду си в парка или по време на обучение в специална школа, и това може да доведе до първоначална връзка и за техните стопани. В края на краищата, определянето на дата за следващата съвместна кучешка игра е много по-безопасно, отколкото насрочването на среща от двама души, търсещи романтика. Не бива да се забравя също, че кучетата могат да предупреждават, когато някой не заслужава доверие. Но те могат и да покажат, кога мъжът е роден защитник, на който може да повериш собствената си безопасност. Неотдавна британският вестник The Daily Mail, след като анкетирал своите читатели, публикувал рейтинг на породите кучета, които могат да помогнат за намиране на своята втора половинка. Рейтингът, разбира се, е спорен, но в него все пак има рационално зрънце. И така, за най-добра порода кучета за привличане на жените е призната немската овчарка. Мъж, който споделя живота си с такова куче, знае, как да се погрижи и за бизнеса, и за жената. Второ място в рейтинга заел голдън ретривърът. Породата е известна със своя добър и нежен характер, което, разбира се, не е съвсем подходящо за куче-пазач, но показва, че неговият стопанин, макар и да не се хвърли в бой за вас, все едно няма да ви изостави. Лабрадорът заема почетното трето място в този рейтинг. Породата характеризира своя стопанин като надежден и предан приятел. Четвъртата позиция е за сибирското хъски. Мъжът, който има хъски, е трудолюбив, надежден и винаги готов да дойде на помощ, макар и да е малко грубоват. Що се отнася до жените, то като най-добри породи за тях са признати голдън ретривъра и лабрадора, очевидно, благодарение на техния надежден и дружелюбен нрав. За съжаление, анкетата показала, че мъжете смятат стопанките на чихуахуа за глупави и лесно достъпни, а отношенията с тях характеризират като „за една нощ”. Същото се отнася и за пуделите. Мъжете ги асоциират с капризен и вятърничав характер. zoopress-bg.com

ЗАЩО СМЪРТТА НА ДОМАШНИЯ ЛЮБИМЕЦ СЕ ПРЕЖИВЯВА ТОЛКОВА ТЕЖКО?

Животът на домашните любимци е много по-кратък от човешкия, и тяхната загуба е мъчителна. В обществото кой знае защо не е прието да се съчувства на човек, който е изгубил любимата котка или куче, но психологът Гай Уинч е убеден, че ние трябва да бъдем по-внимателни и да разбираме, колко болезнена е такава загуба. Истината е, че преживяването на загубата на домашния любимец е изключително тежко. За съжаление, много хора не са готови да признаят, колко болезнена е такава загуба и колко силно се отразява тя на емоционалното и физическо състояние. Неотдавна в New England Medical Journal било съобщено за жена, в която след смъртта на кучето й лекарите открили „синдром на разбитото сърце” – остър сърдечен пристъп с признаци на инфаркт. Въпреки че за това узнал едва ли не целия свят, едва ли в общото възприятие нещо се е променило. Малко са хората, които биха се осмелили да поискат почивен ден, за да оплачат своя любимец. Ние се страхуваме да се покажем твърде сантиментални или емоционално неустойчиви. И, уви, малко са работодателите, които биха се съгласили да удовлетворят такава молба. Фактът, че обществото възприема недостатъчно сериозно смъртта на домашните любимци, се отразява пагубно на нашата способност за възстановяване. Ние не само сме лишени от социална подкрепа, но и се стесняваме от дълбочината на страданията и крием своята болка дори от най-близките си. Понякога, без да осъзнаваме докрай, какво се случва с нас, ние се питаме, защо реагираме толкова неадекватно на загубата. Ето няколко обяснения за това, защо тъгуваме и откъде е това усещане за празнота след смъртта на домашния любимец. Загубата на любимите животни е също толкова болезнена, както и на останалите членове на семейството Много стопани смятат своите животни за членове на семейството. За тези, които живеят сами, няма по-близко същество. Те могат да се виждат с родителите, братята и сестрите един-два пъти в годината, но кучето или котката са част от ежедневието, поради това тяхната смърт може да се усеща по-силно, отколкото загубата на някой далечен братовчед. Любимците са наши терапевти Те са способни да оказват терапевтично въздействие, дори ако никой не ги е обучавал за изпълнение на тази благородна работа. Тяхното присъствие осигурява приятна компания, избавя от самотата, понижава нивото на депресия и тревожност. Губейки ги, ние губим важен и жизненонеобходим източник на подкрепа и комфорт. Грижите за тях дават смисъл на живота Когато имаме за кого да се грижим, ние сме настроени по различен начин, самооценката ни се повишава, появява се жизнен ресурс и усещане за цел в живота. Когато нашите любимци ни напускат, изчезва и толкова необходимото усещане за нашата собствена нужност. Руши се нашето ежедневие Грижите за животното – това е комплекс от задължения, с които са изпълнени дните ни. Ние поддържаме своята физическа активност, разхождайки кучето, ставаме по-рано, за да нахраним котката, предвкусваме почивните дни, когато ще може поне за час да яздим кон. С тяхната загуба се променя привичния ред на нещата, с който в продължение на години са били свързани нашите планове и действия. Нас не само ни мъчи душевна болка, а съществуванието ни става безцелно. Губим част от своята идентичност В квартала стопаните на кучета, по правило, знаят имената на местните любимци. Където и да се появят те, тях ги приветстват. Нерядко домашните любимци в социалните мрежи имат повече последователи от много хора. Те стават неделима част от нашата самоидентификация, и с тяхната загуба в нашето „Аз” възниква празнота. Без тях ние сякаш ставаме безлики и незабележими. Смъртта на животното не просто разбива сърцето, тя предизвиква истинска, дълбока мъка. А това е нещо, към което всеки нормален човек трябва да се отнася сериозно и с разбиране. zoopress-bg.com

ОТРОВЕН ЛИ Е ШОКОЛАДЪТ ЗА КУЧЕТО?

Ако попитате стопаните на кучета, с каква храна не бива да се хранят четириногите любимци, те ще изброят такива продукти, като лук, чесън, грозде и шоколад. Неспособността на кучетата безопасно да ядат шоколад е общоизвестна, но тъй като те се стремят да излапат всичко наред, ежегодно много от тях се налага да бъдат лекувани заради влечението им към сладкото лакомство. Но има и такива кучета, и те също са много, които ядат шоколад (със знанието или без знанието на стопаните) и при това се чувстват чудесно, без каквато и да било нужда от лечение. Ако шоколадът е изключително вреден за кучетата, то защо в тези четириноги лакомници всичко е прекрасно? Защото отровата – това винаги е доза. Токсични за кучетата компоненти в шоколада са теоброминът и кофеинът. Тези химически вещества са структурно почти идентични, и двете се отнасят към метилаксантините. Един от факторите, правещи метилаксантините изключително опасни за животните, е крайно бавното им усвояване. Особено това се отнася за теобромина. В кучетата нивото на кофеин в плазмата достига върхова стойност след 30-60 минути, периода на полуизвеждане от плазмата е 4,5 часа. А с теобромина нещата са по-лоши: неговата концентрация в кучешката плазма става върхова не по-рано от 10 часа след консумацията, а периода на полуизвеждане е 17,4 часа. Намирайки се в кръвта, метилаксантините провокират редица ефекти. Преди всичко, те намаляват активността на аденозиновите рецептори. Тези рецептори отговарят предимно за привеждане на организма в сънно състояние и снижаване на неговата активност. Метилаксантините потискат сънливостта, действайки като стимулатори. И така, какво ще се случи, ако вашето куче изяде опасно количество шоколад? То ще почувства повдигане и, може би, повръщане, сърцето му ще започне да бие ускорено, ще се появи диария, ще се проявят признаци на хиперактивност и, ако дозата метилаксантини се окаже голяма, кучето е заплашено от тремор, гърчове и дори смърт. Каква доза метилаксантини следва да се смята за висока, зависи от това, какво е вашето куче. По данни на Американското дружество за защита на животните (ASPCA), признаци на слабо отравяне с теобромин се наблюдават при доза 20 мг/кг, а на тежко – започвайки от 20 мг/кг. Вече при доза 60 мг/кг могат да започнат гърчове. В токсологични изследвания, измервайки токсичността на веществото, обикновено се определя неговата средна смъртоносна доза, за теобромина тя е 100-200 мг/кг. Обърнете внимание: изчислението на всички дози е направено на килограм кучешко тегло, поради това дозата теобромин, ниска за немска овчарка, може да се окаже прекалено висока за чихуахуа. Дори ако вашето куче яде по малко шоколад и не изпитва никакви болезнени усещания, все пак по-добре е да не му се дава такова лакомство. В хода на едно изследване било установено, че нееднократното въздействие на теобромина на кучешкия организъм води до развитие в животното на кардиомиопатия (хронично заболяване на сърдечния мускул, което затруднява кръвообръщението). Как следва да постъпите, ако подозирате, че вашето куче е изяло шоколад? Има няколко варианта. Вие може да се възползвате от онлайн-калкулатор (www.vets-now.com/app/chocolate-calculator/) за да определите, дали вашето куче е в опасност, или да се обадите на вашия ветеринарен лекар. Помнете, че проверката с помощта на калкулатора не може да замести ветеринарното изследване, поради това, независимо от получените резултати, трябва да наблюдавате внимателно кучето, за да не пропуснете такива симптоми, като учестено сърцебиене, повръщане или тремор. Ако вашето куче е изяло шоколад, а вие не знаете колко, ако има симптоми на отравяне, ако е бременно (теоброминът е способен да проникне в плода през плацентата) или нещо е влошило неговото здраве, необходимо е незабавно да потърсите ветеринарна помощ. Отравянето може да се прояви не веднага, а два часа след като кучето е изяло шоколада, но колкото по-рано бъде проведено ветеринарно лечение, толкова по-добре. А какво правят ветеринарите, за да излекуват кучето, отровило се с теобромин? Те очистват стомаха на животното. Ако отравянето се е случило неотдавна, от него се отстранява цялото съдържание. След това се използва активен въглен, способен да свързва много химически вещества. Той е най-ефективен, когато се дава веднага след отравяне. За кучетата обикновено се смесва с влажна храна. В едни случаи е нужно да се дава активен въглен нееднократно, в други е достатъчно само веднъж. В допълнение кучетата, отровили се с теобромин, се лекуват с препарати, снемащи специфичните симптоми, – например, такива, като диазепам (срещу гърчове и превъзбуда), бета-блокери и атропин (при висока честота на сърдечните свивания съответно). От всичко това може да се извлекат следните поуки: Шоколадът е опасен за кучетата главно заради съдържащия се в него теобромин, чиято ефективна метаболизация е недостъпна за кучешкия организъм. Количеството на шоколада, което може да се дава на кучето, без страх от поява на симптоми на отравяне, зависи от теглото на животното. Ако вашето куче яде шоколад, вие трябва внимателно да следите неговото състояние и да се обръщате към ветеринарен лекар, ако сте забелязали симптоми на отравяне или ако вашия любимец е млад, очаква бебета, а така също има някакви проблеми със здравето. zoopress-bg.com

ПРАКТИЧЕСКО РЪКОВОДСТВО ЗА ОБЩУВАНЕ С КОТКАТА

По цели денонощия седeм дни в седмицата котките са заети с нещо. Те бутат вещи от рафтовете, драскат мебелите, ближат се, ядат, въртят се наоколо и, разбира се, спят. Може да изгубим години, анализирайки това, което котката се опитва да ни каже: да разшифроваме смисъла на нейното мяукане, безкрайната тайна на мъркането и езика на нейното тяло. Мнозина са се опитвали да намерят отговор на главния въпрос: могат ли котките да общуват. Последни изследвания показват, че това съвсем не им е непознато. „Аз мисля, че това не е толкова просто, както да се научи кучето да изпълнява команди”, – убеден е Джон Брадшоу, изследовател на котките. Котките общуват с други котки почти изключително невербално – без думи, с езика на тялото и миризмите. Човешкото общуване до голяма степен се основава на значението на думите, тона и изражението на лицето. Това представлява проблем, тъй като котките имат много малко лицеви мускули в сравнение дори с кучетата, да не говорим за хората. Но изследователите смятат, че котките, в действителност, събират информация от нашите лица, различавайки емоциите по изражението. Интересно е, че животните се държат по различен начин, когато техният стопанин показва щастливи или сърдити емоционални сигнали. При това, емоциите на страничните хора обикновено се игнорират от котките. Мяукащите любимци свързват сърдития глас с лоши неща и щастливия глас – с хубави неща. И това е важно, тъй като в животното се изгражда прост асоциативен рисунък. Основно, котката се грижи само за емоциите, тъй като те имат предсказуеми последствия за нея. Повечето от тези емоции не са били съзнателни. Когато хората наистина са напрегнати, нерешителни или изнервени, те изпускат информация или чрез езика на тялото или с глас или дори с миризма (изпотяване при стрес). И животните могат да улавят тези сигнали и да получават информация. Когато на опашатия любимец му кажат „Махни се от тука!”, котката не разбира думите, но получава съобщение, че прави нещо нередно. Общо взето, сърдитото или щастливо лице са една от формите за общуване с котките. Освен чрез изобразяване на емоции, ние можем да получим още възможности за общуване с нашите мъркащи любимци. Брадшоу смята, че можем да направим това по един от двата начина: или изучавайки поведението на котката и подражавайки й, или обучавайки котката, както се обучават кучетата. С първия вариант има известни трудности. Има хора, които мяукат на своите любимци, но това не дава никаква информация на животното. Мяукането отсъства в дивите видове котки, а в домашните се е появило за привличане на вниманието на хората. Котките мяукат само поради това, че ние реагираме на тези звуци. Следващият проблем в общуването е липсата на опашка, с помощта на която се подават изключително важни сигнали. Но все пак има няколко способа за общуване на човека с котката. „Може да се използва вокализацията на гласа, – обяснява Брадшоу. – С опашатите любимци следва да се говори с мек глас. Моите котки реагират на това много позитивно”. Друг трик е много бавното мигане. Главната идея се състои в това, че котките, за разлика от хората, се плашат от поглед право в очите, а мигането помага този страх да се намали. Има и начин да се уплаши котката. Опашатите създания са хищници от средно ниво, а такива животни, като койоти, лисици, и дори някои хищни птици, могат да виждат в тях плячка. По този начин, инстинктите принуждават да ловуваш малки и да се страхуваш от големи. Специалистите смятат, че надвисването над котката, правейки се на по-голям, в нейните очи изглежда много заплашително. А как стоят нещата с дресировката? Независимо от своята репутация, котките се поддават чудесно на дресировка. Най-лесно е да се научи котката да сяда, това отнема само няколко минути. Може да се обучи тя да реагира на конкретни думи („седни”, „дай лапа”) също, както и кучетата. При това, не е задължително за награда на послушния ученик да се дава лакомство – галенето или даването на любимата играчка може да бъде много по-ефективно. При дресировката е необходимо да се отчита, че в котките е много малка продължителността на концентрацията на внимание, те не са възприемчиви към продължително обучение. Котките са способни да правят асоциации между думи и действия, точно така правят кучетата. Брадшоу смята, че те реагират на жестовете по-добре, отколкото на думите. Много по-лесно е да се научи котката да подава лапа, ако човек дава своята ръка, отколкото ако й се казва „дай лапа”. За котките и дори за кучетата, както смята Брадшоу, тяхното име не означава нищо: „Аз никога не съм виждал никакви доказателства за това, че котките разбират своите имена, но може да се използва името в качеството на сигнал „погледни ме”. Така също, изследователите смятат, че хората усложняват това общуване, натрапвайки на котките няколко вариации на тяхното име. Независимо от всички трудности, има един безпогрешен начин за общуване с любимата котка. И хората, както изглежда, правят това инстинктивно. Той се нарича „погали котката”. zoopress-bg.com

КАК ИЗГЛЕЖДА КОТЕШКОТО ЩАСТИЕ?

Всички ние искаме щастие за своите космати приятели. Купуваме им вкусна храна, използваме всяка свободна минута, за да ги погалим. Но как да разберем, достигат ли нашите титанични усилия до целта? Щастливи ли са наистина нашите любимци близо до нас? Да опитаме да намерим отговора на този сложен и объркан въпрос. Задачата се усложнява от това, че на света няма две еднакви котки. Което е хубаво за една котка, може да бъде съвършено неприемливо за друга. Вокализация. Както вече споменахме, всички котки са различни: срещат се и приказливи създания, и заклети мълчаливци. В случая с първите всичко е ясно: щастливата котка няма да пропусне да се включи в лека, непринудена беседа със стопанина, споделяйки своите вълнения и преживявания. Щастливите котки използват предимно висок тон. Ниският тон, по-скоро, говори за взискателни и дори повелителни интонации. Тихите котки няма да започнат по повод и без повод да нарушават тишината. Своята любов те изразяват, намирайки се в непосредствена близост до стопанина. Ако такава котка „заговори”, то навярно нещо се е случило, нещо, което я тревожи. Колкото по-силен е звукът, толкова по-страшно е „нещастието”. Вие сте объркани? Не се тревожете: именно поради това ние обичаме нашите пухкави приятели, за тяхната вечно неразгадана тайна. Накрая, за щастието на котката говори още един момент: мъркането. Разбира се, в строго определен контекст, когато вие сте се приближили до своя любимец и сте пристъпили към тясно общуване. За задоволството на котката може да се съди и когато тя ви приветства със силно „мррр”. В превод на човешки език това означава: „Ах колко се радвам да те видя!” Език на тялото. Опитните любители знаят, че котките избират много „типови” пози. И всяка поза разказва за определено настроение на животното. Отпуснатата котка, пребиваваща в умиротворено настроение, или избира „свободна” поза, или свива лапички под тялото. Очите при това са полузатворени, котката външно сякаш е изпаднала в полудрямка. Ушите могат да бъдат леко наклонени напред. Понякога котките, случайно срещащи очите на близки хора, бавно мигат. Това е прекрасен знак: котката изпраща така наречената „котешка целувка”. Ще бъде вежливо, ако и вие мигнете в отговор. Внезапното разширяване на зениците на вашия любимец ще разкрие приятно, но неочаквано удивление. В щастливите котки мустаците са „увиснали”, те гледат леко напред. Козината е пригладена, опашката се намира в състояние на пълен покой. Щастливата котка, влизайки в стаята, обикновено държи опашката вдигната нагоре, като в края си образува неголяма „кука”. Преводът е същия: „Привет, приятели!” Увереност и увлечение. Щастливият домашен любимец е постоянно зает с важни дела (сънят също е голяма работа, ако не знаете). В състояние на бодърстване щастливата котка заема някакъв наблюдателен пост и внимателно наблюдава за всичко случващо се наоколо. Но не се намесва – тя е над всичко това. На присъствието у дома на непознати хора щастливата котка ще реагира с естествена предпазливост, а не с всепоглъщащ страх. Щастливите котки – това са преди всичко уверени в себе си котки. Игра и игрово поведение. Щастливата котка винаги с готовност ще приеме поканата за игра. Без значение дали става дума за коте или възрастно животно. Да, с възрастта активността и времето на игровите сесии намалява. Но главното не е това, а готовността на котката да се включи в играта. Котките играят само с тези хора, на които се доверяват и редом с които се чувстват в безопасност. Сън. Вашата котка много спи, понякога в различни непринудени и комични пози – отлично. Значи, тя е абсолютно спокойна и не очаква неприятности. Разбира се, тук не става дума за случаите, когато животните са болни и потиснати. А ако котката избира стопаните в качеството на партньори за сън, може да започнете да танцувате. Щастието здраво се е настанило във вашия дом. Отличен външен вид. Здравата и щастлива котка – това е добре поддържана котка. Това е животно, което буквално излъчва здраве. Образцовият външен вид на любимеца винаги настройва стопаните на оптимистична вълна: с тях всичко е наред. Добър (но не задължителен) знак е, когато котката в знак на признателност ближе и стопаните си. Апетит. Здравата котка винаги може да се похвали с чудесен апетит. Което, общо взето, не отменя „умоляващите очи” и жалното мяукане в надежда за получаване на извънпланово лакомство. В края на краищата, всеки от нас си има свои слабости. www.zoopress-bg.com

КОГО ОБИЧАТ ПОВЕЧЕ КОТКИТЕ – МЪЖЕТЕ ИЛИ ЖЕНИТЕ?

Когато една двойка иска да си вземе коте, често възниква въпрос: кого техният любимец ще обича повече? Отношенията между хората и животните се изграждат в процеса на съвместния живот чрез постоянно взаимодействие. Смята се, че котката се привързва повече към този, който я храни по-често, играе повече с нея, нежно я гали зад ушите. Но в избора на „любимец” котките са ръководят не само от материалните изгоди. Учените твърдят, че отношенията между котките и хората все още се намират в стадий на изучаване. За кучетата човечеството знае много повече, отколкото за мяукащите любимци. Изследванията за комуникация са малко, но те дават поне някакво научно обяснение за взаимотношенията между хората и котките. През 2018 г. унгарски учени решили да узнаят, доколко котките могат да бъдат компаньони за хората. Били разпитани 157 стопани от двата пола за поведението на техните домашни любимци. Изяснило се, че котките установяват емоционална връзка с хората, с които живеят под един покрив, и които добре ги разбират. С тази задача по-добре се справят жените. Дамите подхождат по-отговорно към отглеждането на котката: знаят, каква храна е подходяща, с какви играчки е по-интересно, къде обича да спи животното. Освен това жените по-често разговарят с котките, гледат ги в очите, прибягват до ласки. Жестовете и мимиката на котките се оказали за жените по-разбираеми, отколкото за мъжете. От изследването може да се направи извод, че котките отговарят с взаимност на емоционалните жени. Те с удоволствие контактуват с тях, доверяват им се повече. Към мъжете, които се грижат за котките механично, животните се отнасят неутрално, като към източник на храна. При това какво именно изпитват животните към човека (любов, уважение, дружба), засега е трудно да се каже. Разбира се, не бива да се вярва сляпо на това изследване. Участниците са малко, въпросите не дават точни данни, изводите са лесни за интерпретиране по най-различен начин. Със сигурност може да се твърди само това, че котките и хората разчитат емоциите едни на други по мимиката и жестовете. Това помага за взаимното разбирателство. На котката й е по-лесно да взаимодейства с открит човек. Полът играе второстепенна роля. Ако един самотен мъж си вземе котка и през по-голямата част от деня общува с нея, животното бързо ще установи с него емоционална връзка. Жена, която игнорира домашния любимец, гони го, най-вероятно ще събужда в котката само страх. А има и такива котки, които твърде неохотно се съгласяват на контакт с всеки човек. Често може да се забележи, че котката, независимо от грижите на стопанката, предпочита да спи редом с мъжа. Понякога котките ближат мъжката коса и спят сред мръсните дрехи на стопанина. Това поведение се обяснява не с някаква особена любов, а с миризмата. На котката повече й харесва мъжкия аромат. Освен това, мъжете обикновено са по-едри от жените, а значи, върху тях е по-удобно да се лежи. Не си струва стопанките да се разстройват: котката се отнася еднакво към двамата, но по въпросите на комфорта следва логиката. Няма съмнение, че котките обичат вниманието и грижите. Те трябва да знаят всичко, което се случва на тяхната територия, и да познават всички членове на семейството. Така се чувстват в безопасност. Забраните за влизане в определени стаи, агресивното или равнодушно отношение към любимеца повишават тревожността и могат да станат причина за депресия. Обичайте и се грижете за котката, и тя ще ви отговори с взаимност. www.zoopress-bg.com