Кортизол, инсулин и въглехидрати сутрин
За да си отговорим какво се случва с нашето тяло сутрин редно е да започнем развитието на нашия сценарий още през нощта.
Идеалния случай нощният ни сън продължава между 6 и 8 часа – време, в което ние не поемаме никакви нутриенти и нашия организъм атоматично става мазнинно адаптиран (започва да употребява мазнинните ни резерви, като основен източник на енергия, за да поддържа своите функции).
В този период нивото на кортизол в тялото ни е ниско, но с приближаването на сутринта и събуждането, нивата на кортизол постепенно се повдигат, за да ни подготвят да преминем отново към бодърстване. В момента на нашето събуждане, нивата на кортизол в организма ни са най-високи и тялото ни постепенно преминава в режим на максимална активност, което автоматично означава “горене”.
Тук лежи и хипотезата, че сутрин тялото има по-бърз метаболизъм и това не е лъжа! Проблема обаче е, че това продължава само до тогава, докато нивата на кортизол са високи! Кортизола също така е отговорен за разпада на белтъците в организма до аминокиселини, които могат да бъдат изгорени за енергия. Поради тази причина, когато сме под интензивен стрес ние разграждаме и горим не само своите подкожни мазнини, но и чисто физически отслабваме като буквално изяждаме мускулатурата си.
Много хора изтъкват като положително последствие отслабването при подобни стресови ситуации, но истината е, че далеч не е необходимо да понасяме всички негативи на подобен опит, за да постигнем подобни резултати. В момента на нашето събуждане, когато нивата на кортизол са завишени, основният източник на енергия по необходимост са мазнините (тъй като не сме яли от часове и няма как да не се обърнем към резервите си).
Последното нещо, което бихме желали да направим (ако целта ни е да свалим излишните килограми от складирани мазнини) е да се намесим и да възпрепятстваме този процес като потушим огъня в метаболитната ни пещ, в която още от нашето ставане от сън горят естетическите ни и здравословни проблеми!
Една обилна въглехидратна (инсулинова) закуска (не забравяйте, че инсулина, действа като ръчна спирачка на процесите на кортизола) подава към мозъка ни сигнал, че настъпва момент да спрем за почивка и зареждане, точно когато се опитваме да потеглим! Нека не се заблуждаваме – храни като картофи, ориз, мюсли и хляб (без значение пълнозърнест или бял) са далеч по-опасни за постоянно повишените нива на инсулин през деня, тъй като те се разграждат по-бавно и подават захар в кръвотока за по-дълго време).
Освен това, изследвания свидетелстват, че не рязкото – кратко покачване на инсулина, а продължителното излагане на клетките на неговото влияние (киснене в инсулин), са отговорни за превключването им на режим за “напълняване”. (Т.е. влиянието на инсулина върху клетките е с кумулативен ефект). Скоростта, с която инсулиновия скок ще се реализира зависи пряко от това дали въглехидратите, които внасяме са с висок гликемичен индекс или нисък такъв.
Тоест, без значение дали ще ядем захар или нишесте и двете субстанции се разпадат до едно и също – глюкоза (захар), но в случая на нишестето (хляб, ориз, картофи) това продължава за далеч по-дълъг период от време. Причината, поради която често пъти изпитваме приповдигнато чувство и прилив на енергия, когато ядем сладко е, че ако храната е сладка, кръвната ни захар рязко се повишава, което предизвика лек шок за организма и моментално повишаване на нивата на кортизол и адреналин.
Високите нива на кръвна захар са опасни за нашето здраве, тъй като захарта е токсична за организма в концентрации над нормата. След първоначалния шок, панкреаса панически освобождава големи количества инсулин, които да се справят със “захарното нашествие”. Това, разбира се, води и до рязко понижаване на кортизола и усещане за отпускане, скоро след храненето.
За да се справим с нашествието на глюкоза, метаболизма ни се налага да превключи от режим “горене” на режим “зареждане”, като само така токсичната глюкоза може да бъде извадена от кръвотока и обезвредена под формата на гликоген (складова форма на глюкозата подобна на ” тлъстината”, но със захарен състав).
Ако обаче депата (резервоарите) в черния дроб и мускулите са запълнени (400-600 гр. максимум), единствения начин да обезвредим допълнителната енергия идваща от свободната глюкоза, е като я преработим в черния ни дроб, до безопасна – нетоксична мазнина и я складираме в бездънните мазнинни депа (т.н. “тлъстини”). Нежелан страничен ефект от ситуация, в която започнем цикъла си на хранене е факта, че тялото проявява афинитет за останалата част от деня именно към тази храна, с която е започнало от сутринта.
Попадайки в този въглехидратен капан още от сутринта, вие ще усвоите свободната глюкоза по гореописания начин в кръвта си за около два три часа, след което нивата на кръвна захар ще паднат под обичайните им стойности, а поради все още завишения инсулин, клетките ви ще продължат да функционират на режим “зареждане”, вместо отдаване на енергия и вашия мозък ще получи сигнал за тревога, тъй като достъпа до склада на енергия (мазнини, гликоген) в тялото е подтиснат, а кръвната захар (кеш енергията) са под необходимия минимум.
В тази ситуация решението е само едно! – Нова доза захар и започване на въглехидратния цикъл отново.. Това “пропадане” в нивата на кръвната захар се случва обикновено около 12 един часа по обяд, съпроводено е с чувство на мисловна мъгла, чувство за отпадналост, възможно е и главоболие. Рисувайки този сценарий, можем да обобщим, че това е най-разпространения механизъм, на който се обляга съвременната епидемия от затлъстяване.
Източник:
fitholic.bg