Как се пише конспект

Конспектът е схематична писмена версия на изходен текст, предназначена да припомня на конспектиращия основните моменти от първоизточника. Конспектирането е особен вид репродуктивна дейност, която, за разлика от другите дейности в репродуктивния цикъл, има помощен характер и е изначално насочена към създаване на вторичен текст, предназначен за ползване от собствения си съставител. В реалната комуникативна практика човек винаги конспектира даден текст или корпус от текстове с оглед на собствените си познавателни цели. В конспекта в схематичен вид се представят основните моменти от съдържанието и постройката на възприемания текст.

Специалистите от сайта kursoviraboti.com посочват, че конспектирането се осъществява чрез два основни типа помощни процедури: правене на извадки и резюмиране на фрагменти от възприемания текст. При съставянето на конспекта правенето на извадки и резюмирането могат да се използват поотделно или пък в комбинация.

Правенето на извадки представлява целенасочено „изваждане“ на отделни пасажи от възприемания текст, които се преценяват като важни от определена гледна точка. То е спомагателна процедура при съставянето на много видове текстове - конспект, резюме, реферат, анотация, рецензия, статия, отзив и др.

Резюмирането на фрагменти от първоизточника е другият основен механизъм, чрез който може да се постигне съставянето на конспект. То, също като правенето на извадки, е дейност с разнообразни предназначения. Когато е ориентирано към изработването на конспект, резюмирането се насочва към смислово централните места в първоизточника, а те в основни линии са почти същите, които биха се подложили и на правене на извадки. Само че в случая подбраните от първоизтоника относително обемни представителни пасажи се синтезират смислово и се пресъздават лаконично със свои думи.

Специфичните особености на конспекта според специалистите от сайта kursoviraboti.com са:

• Конспектът е вторичен текст, предназначен за ползване от собствения си съставител, поради което постройката и езиковият и му облик се конструират по начин, удобен за конспектиращия.

• В съдържателно отношение конспектът се съотнася с първоизточника като част към цяло. Конспектът може да бъде пълен или подборен. И двата вида конспекти могат да бъдат относително сбити или подробни.

• Конспектът достоверно пресъздава данните от първоизточника.

• Допустими са лични добавки, които обаче задължително се маркират като непринадлежащи на източника.

• Цялостната постройка на конспекта е схематична и подчертано фрагментарна. Изгражда се на принципа: един микротекст се оформя в един абзац.

• В конспекта се отдава предпочитание на опростените синтактични конструкции. Преобладават кратките, прости изречения; обичайни са безглаголните синтактични структури.

• Основно за оформлението на глаголните конструкции е сегашното време.

• Словесният състав на конспекта се стреми към пределна икономичност. Многословният изказ е крайно нетипичен.

• Обичайни са разнообразните съкращения и замените на словесни изрази с графични символи от най-различен тип.

• Обичайни са разнообразните съкращения и замените на словесни изрази с графични символи от най-различен тип.

Накратко казано, конспектът е вторичен текст със схематична и подчертано фрагментарна постройка, предназначен за ползване от собствения си съставител; достоверно пресъздава важните данни от първоизточника; изгражда се обикновено в сегашно време, с предпочитание към опростени синтактични структури и икономия на словесни средства; в типичния случай съдържа множество абревиатури, графични символи, графики, схеми и др.

Мястото на конспекта в училищното учебното съдържание е в 8. клас. Дотогава са изучени всички видове преразкази, затова вниманието се насочва към репродуктивна дейност, която се свързва не само с наративни, но и с разнообразни други видове текстове. Тъй като умението да се конспектира е важно за бъдещата комуникативна практика на учениците, задачите за съставяне на конспекти могат да се съотнасят не само с обучението по български език и литература в 8. клас, но и с преподаването на останалите учебни предмети. Подходящи за конспектиране в училище са текстове от най-различни категории — предговори на книги, речникови и урочни статии, отделни глави или раздели от научнопопулярни, литературнокритически, научни и други монографии, публицистични обзори и коментари в пресата и мн. др.

Използвана литература:

1. Маргарита Георгиева, Елка Добрева. Писмените ученически текстове. Първа част. София, 2003, изд. Кръгозор