ПАНИЧЕСКИ АТАКИ ИЗМЪЧВАТ КУЧЕТО

Паническата атака е тежко, мъчително състояние, възникващо, по принцип, внезапно. То е съпроводено от пристъпи на тревога, страх, загуба на контрол над себе си. Такава атака може да се развие на фона на остър стрес и да доведе до учестено сърцебиене, затруднено дишане, потене, треперене, световъртеж и повдигане. Когато паническата атака се завръща отново и отново, специалистите говорят за паническо и дори депресивно разстройство.

Смята се, че паническата атака е характерна предимно за хората. Но не бива да забравяме, че кучетата живеят с нас не едно хилядолетие и са успели да усвоят редица модели на човешкото поведение. Паническата атака не е изключение.

Паниката, страховете и тревогата са нужни за оцеляването. Когато хората изпитват чувство на силен и внезапен страх, настъпва мощно освобождаване на адреналин. Под неговото действие човек получава някаква свръхсила, способност да прави неща, на които никога не би се осмелил в нормална, спокойна обстановка. Проблемът е в друго: адреналинът има свойството да се натрупва в организма, когато, условно казано, не му дават да излезе навън. Натрупа ли се достатъчно адреналин, той се опитва да напусне тялото – и ние виждаме симптомите, характерни за паническата атака.

Често понятията „паническа атака” и „тревожно разстройство” се бъркат. Независимо от известната прилика в симптомите, все пак това са различни неща. Но когато става дума за кучетата, обикновено се използват и двата термина: кучетата не могат да опишат своето състояние, да изразят своите чувства. Поради това специалистите предполагат, че първопричина както за паническа атака, така и за тревожно разстройство става баналният стрес.

При кучетата отсъства самоанализ, животните не разбират, какво се случва с тях, защо изпитват прилив на необяснима тревога или страх. В момент на паническа атака те могат да действат спонтанно, нехарактерно, да показват нетипични модели на поведение. Какви са най-често срещаните симптоми? Ушите обикновено са дръпнати назад, опашката е прибрана под тялото, кучето безцелно ходи напред-назад. Наблюдават се учестено дишане и сърцебиене. Зениците са разширени, налице е повишено слюноотделяне. Животното потреперва, губи апетит. В някои случаи се регистрира така наречения натрапчив груминг, когато кучето яростно се ближе, отскубвайки цели кичури козина. То започва да лае, надава вой или скимти. В редки случаи кучето може да стане агресивно, може да се нахвърли дори на своя стопанин (под влияние на мощното освобождаване на адреналин в организма). Трябва да се подчертае, че в такава ситуация много модели на поведението хипертрофират. Така например, ако кучето обича да копае или да драска нещо, в момент на паническа атака то прави това особено щателно, с утроена сила. Възможни са също самопроизволно уриниране или дефекация.

Може ли кучето да се „зарази” със страх от своя стопанин? Краткият отговор е „да”, може. Кучетата долавят психологическото състояние на своя стопанин. Нещо повече, те смятат себе си и стопанина за едно цяло, нещо, като продължение на своя любим човек. Ако стопанинът изпитва силен пристъп на страх, той, най-вероятно, ще го предаде и на своя любимец (но не в 100 % от случаите).

В такива ситуации трябва да си припомним, че на нас ни се налага да мислим и да взимаме решения за двама. Постарайте се да преодолеете опасния пристъп, успокойте се и успокойте кучето. Говорете нещо с равен и спокоен глас, погалете своя любимец. Ако кучето е предпочело да се скрие, не го карайте да излезе насила от своето временно скривалище. Когато тревогата отмине, то ще се появи само. Може да опитате да отвлечете кучето с някаква интересна игра. Ако пристъпи на паническа атака се случват с кучето редовно, може да излизате на разходка по-често, използвайки нагръдник. Той ще ви помогне да удържите животното, ако опита да избяга.

За профилактика на паническите атаки в кучето се постарайте да анализирате събитията, предшестващи началото на пристъпите. Може би, ще успеете да установите някакви тригери – например, струпване на хора, силни звуци и т. н. Съответно, старайте се да не натоварвате кучето, вкарвайки го в стресови ситуации, които може да предвидите.

zoopress-bg.com