Гео БГ е сайт за полезна информация, интернет реклама и СЕО

Илиян Митов-осиновеният син на Б.Герасимов : Осиновяването - труден процес за българи, но не и за чужденци

Миналата година са дадени 287 съгласия от министъра на правосъдието за международни осиновявания, каза Илиян Митов-осиновеният син на дипломата и писател Б.Герасимов.Илиян създаде свой проект DREAMCHASER по повод международната система за осиновяванията в цял свят.Илиян е и единственото дете от Бълагария което е част от световната прoграма на осиновените в цял свят AFA`S GROUP . Осиновените деца през изминалата година са 329, сочи справката на ведомството. Според него най-много малчугани са осиновени от италиански граждани и след процедурата са заминали да живеят с новите си родители. Изоставените деца или сираците намират най-много осиновители в САЩ, Германия и Франция. В много от случаите обаче, осиновяващите родители имат изисквания за пола, възрастта и външния вид на детето. Някои дори посочват предпочитания за цвят на косата и на очите. Понякога се прави преценка от социалните работници дете на каква възраст е подходящо да бъде осиновено от конкретно семейство. Целта е правилна преценка за отговорностите, които осиновяващото семейство може да носи за детето. В България все още осиновяването е процес, който не се възприема от обществото по начин, по който това става в други страни. В чужбина този процес е открит и дори се празнува. През 2002 година България е ратифицирала Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване (Хагската конвенция). Хагската конвенция от 1993 година цели да се гарантират правата на децата, както и да се елиминират възможностите за трафика и продажбата им. Елиминирана е и възможността осиновяващите сами да посещават домовете за деца и да договарят на място това, което искат. Всички деца, както и осиновяващите, са вписани в регистър и имат равен шанс !

Евгения Марс излиза от сянката на Вазов

Книгата съдържа избрани творби на Евгения Марс (1877 - 1945), писателка, преводачка и общественичка, чието творчество не е издавало след 9 септември 1944 г. Подбрани са разкази, театрални пиеси, пътеписи, есета, спомени и интервюта, поместени в периодичния печат. В продължение на десетилетия името на Евгения Марс незаслужено остава в сянката на Иван Вазов. Народният поет я среща 17 години преди смъртта си, възприема я като близка приятелка и я издига в култ, като и пише развълнувани писма и и посвещава стихове. Сам по себе си този факт е достатъчно красноречив за творческото и човешкото обаяние на Евгения Марс, която блести със собствена светлина в културната история на страната ни. Авторка е на сборниците с разкази „Из живота”, „Лунна нощ. Разходка из Цариград”, „Белите нарциси” и „Човекът в дрипи”, на три драми, две от които са играни в Народния театър - „Магда” и „Божана”. Нейни разкази са печатани в чужди издания, есеистичните и творби се радват на одобрението на широк кръг читатели. .През 1920 г. е наградена от цар Борис ІІІ с орден Дамски кръст ІІІ ст. с корона за гражданска заслуга, придружен от грамота в знак на признание за нейната "деятелност като писателка". Нейна заслуга е издаването на енциклопедичния алманах „Полувековна България 1878-1928“, който съдържа изключително ценни статии, обзори и изследвания за първите пет десетилетия от развитието на новоосвободеното ни отечество. Евгения Марс и съпругът и д-р Михаил Елмазов, първият български дипломиран зъболекар, гостоприемно отварят дома си за българската интелигенция - в къщата им на столичната ул. „Бачо Киро” през 20-те и 30-те години всеки четвъртък се събира духовният елит на нацията. Така се ражда прочутият литературен салон на Евгения Марс, уникално културно средище с проекция и в нашата съвременност. На "ползу роду" е и дейността на Евгения Марс като председателка на Клуба на българските писателки.