Гео БГ е сайт за полезна информация, интернет реклама и СЕО

ЗЕЛЕНАТА ИГУАНА ПРЕВРЪЩА ДОМА В МИНИАТЮРЕН „ДЖУРАСИК ПАРК”

Ако трябва да се направи класация на най-популярните терариумни обитатели, без всякакво съмнение, лидерското място ще бъде заето от зелената игуана. Това умалено копие на динозавър може да превърне всеки дом в миниатюрен „Джурасик парк”. Ключът към правилния избор на зелена игуана е внимателното наблюдение на влечугите. Да се наблюдават игуаните в зоомагазина понякога може да изисква доста време и търпение. Гущерът трябва да бъде активен и енергичен. Чевръстата игуана ще се крие при всяко бързо движение около нейния терариум. Влечуго, което лежи неподвижно на дъното, най-вероятно страда от някаква болест. Най-напред огледайте окраската на животното. Кожата на по-младите индивиди трябва да бъде светлозелена. Ако гущерът има матова жълтеникава кожа, това вероятно е знак за лошо здравословно състояние. Подобно на хамелеоните игуаните могат също да сменят цвета си, но не толкова бързо и не толкова забележимо. Тези промени в окраската винаги са нюанси на жълтото, отиващи към червено и зелено. Зелената игуана сменя кожата си около четири пъти в годината. Изглежда този процес се ускорява след като животното е било потопено във вода и кожата му започва да съхне. По принцип, независимо от своята възраст, игуаните са много добре приспособими към заобикалящите ги условия. Стига да им се осигури приемлива температура и подходяща храна, отглеждането на игуани не създава сериозни проблеми. Здравата игуана ще продължава да расте дотогава, докато е жива. По-младите игуани растат по-бързо от по-възрастните, тъй като цялостния процес на растеж се забавя с годините. Много от игуаните, които се продават в зоомагазините, са вече опитомени. Някои специалисти смятат, че една игуана е опитомена тогава, когато не се опитва да хапе и не размахва опашка като оръжие за самоотбрана. Ако търсите привързаност, не си избирайте игуана за домашен любимец. Игуаните живеят с хората, но отношенията им никога няма да надхвърлят границите на простото съжителство. Опитомената игуана може да стои на рамото ви или в скута, но само ако те са по-топли от околното пространство. Такава игуана ще яде от ръката ви, но само ако е гладна в момента, когато й предлагате храна. Не се разочаровайте, че тя никога не се гушка и не се гали във вас. Това просто не е в природата на този иначе чаровен гущер. Изборът на подходящ по размери и форма терариум има голямо значение. В случая с игуаната, колкото по-голям е той, толкова е по-добре за животното. Много хора купуват терариум или клетка за своите домашни любимци сякаш избират част от мебелировката, а не дом за своя питомец. Вярно е, че трябва да потърсите нещо, което се вписва в интериора на дома, но нуждите на домашния любимец трябва определено да са на първо място. Ако игуаните изпитват животинска клаустрофобия, те често отказват да се хранят и дори могат да умрат от глад. Зелените игуани са дървесни животни. По-високите терариуми или клетки биха ви дали най-добри възможности да изградите среда, в която игуаната ще се чувства по-близо до природата. Ако снабдите терариума с достатъчно дървесни клони за катерене, игуаната веднага ще се почувства като у дома си. Не забравяйте, че ленивото поведение на животното може да стане причина за закърняване и схванатост. Клоните трябва да бъдат аранжирани по такъв начин, че гущерът да може да се обръща върху тях, да се качва и слиза с лекота. Игуаните обичат да се греят на топло и светло и затова тези клони трябва да се разполагат по-високо от дъното. Веднъж щом сте посрещнали нуждите на животното вече е лесно да превърнете неговия терариум в красив елемент от всеки интериор. Истинските или изкуствени растения и камъни могат да направят дома на влечугото функционален, красив и достатъчно привлекателен, за да му се наслаждават както животното, така и хората. Преимуществото от използване на изкуствени растения при декориране на терариума е, че игуаната няма да ги изяде. Предимно вегетарианци, тези гущери биха изяли почти всяко истинско растение, което се намира в обсега им. За младите игуани е подходящ терариум или клетка с размери около 55 см дължина и 30 см ширина. Съд с такива размери е достатъчен за поддържане на животното в нормално здравословно състояние. Напълно порасналата игуана може да бъде настанена в терариум с размери 150 х 150 х 75 см, ако й се разрешава от време на време да се разхожда навън. Това, разбира се, са минималните необходими размери. Колкото повече място има игуаната, толкова по-доволна ще е тя. Дъното на терариума трябва да бъде изцяло покрито. Хората, които отглеждат игуани, имат различно мнение за най-добрата настилка, но най-често използваните са почва, чакъл, пясък, торф и вестници. Каквото и да изберете, внимавайте материалът да е такъв, че игуаната да не може да го погълне. Всяка игуана, която изяжда голямо количество от веществата, използвани в дънната настилка, рано или късно има проблеми с храносмилателната система. Трябва да поставите два съда на пода на терариума или клетката – един за храна и един за вода. Те трябва да бъдат поне с 5 см по-високи от настилката, така че частици от пясъка или настилката да не се смесват със съдържанието на купичките. Добре е да предложите на игуаната малко едрозърнест пясък, който тя да погълне, за да й помогне при смилането на храната. По метода на опита и грешката ще определите размера на пясъка, който игуаната харесва. Опитайте няколко размера, докато забележите, че животното поглъща някой определен тип пясък и след това се придържайте към него. Съдът за вода трябва да бъде достатъчно широк, за да може игуаната да се къпе в него. Температурата на водата следва да бъде почти като цялостната температура в терариума. Има много начини за осигуряване на необходимата топлина в жилището на игуаната. Тъй като игуаните са тропически животни, те имат нужда от влажна топлина, за да оцелеят. Много стопани на такива гущери са постигнали успех при поддържането на подходящо ниво на температурата чрез поставяне на обикновена крушка на някоя от стените или над терариума. Когато топлинният източник е поставен вътре в съда, той трябва да се отделя от животното със специална телена решетка. Игуаната постоянно търси източника на топлина и ако бъде оставена да се приближи твърде много, може да се изгори на откритата електрическа крушка. Някои притежатели на игуани постигат необходимата температура чрез включване на нагряващ кабел на дъното на терариума, който се покрива с избраната дънна настилка. В дивата природа игуаните следват слънцето, за да си набавят нужната топлина. Този метод със скрития нагревател позволява да се поддържа в добър вид терариума, но е в разрез с повечето естествени методи, които включват нагряване отгоре. Никога не подлагайте животното на въздействието на прекалена горещина. Ако то се почувства некомфортно под даден източник на топлина, просто ще се премести на по-приятно място. Убедете се, че сте осигурили на гущера възможност да се измести от даден топлинен източник винаги, когато пожелае. Най-добрият начин да се грижите за зелената игуана е като й предоставяте достатъчно количество разнообразна храна. Тъй като игуаната е строг вегетарианец, обслужването на нейните хрнителни нужди е много лесно. По-младите игуани обичат деликатеси като щурци, червеи и дори от време на време новородени мишлета. Има различни плодове и зеленчуци, с които стопаните на игуани хранят своите домашни любимци. Би било необичайно дадено животно да харесва всичко, което му се предлага. Най-добрият начин да разберете какво обича игуаната, е да й предложите да опита различни видове храни и внимателно да наблюдавате кои от тях яде най-продължително. Листните храни като марули, листа от целина, спанак, както и домати и настъргани моркови са особено обичани от игуаните. Препоръчваните плодове включват пъпеши, банани, праскови, кайсии. Изсушените или консервирани плодове, както и плодовите салати (истински деликатес за всяка уважаваща себе си игуана) са подходящи за сезоните, когато по-трудно се намират пресни плодове. Много от гущерите са наслаждават на различни растения, особено на глухарчетата. Малки количества котешка или кучешка храна могат да се прибавят към салатата на игуаната. Тази храна съдържа калций, от който се нуждае влечугото за правилно развитие на костите и цялостен растеж. Тъй като храносмилането при игуаните се влияе много от околната температура, хранителните навици на тези гущери често отразяват температурните промени. Колкото е по-висока температурата, толкова повече ще се храни игуаната – ще изяжда повече храна и по-често. Ако нейното жилище е разположено на място, където игуаната получава пряка слънчева псветлина, тя сама ще генерира витамин D. Някои стопани използват ултравиолетова лампа за облъчване на своите любимци като заместител на слънчевите лъчи, но еднократната й употреба не бива да надхвърля 30 минути. Ако слънчевата светлина не е достъпна, някои специалисти препоръчват употребата на масло от черен дроб на риба треска или мултивитамини, приготвени на базата на зеленчуци, за да се задоволи нуждата от витамин D. zoopress-bg.com

КРАЖБАТА НА КУЧЕТО СЪСИПВА ПСИХИКАТА МУ

Откраднато е куче. За стопанина това е истинска трагедия. Изчезнало е не просто някакво животно, а истински член на семейството. Ако се питате, какво се случва с кучетата, които са били откраднати от своите стопани, трябва да знаете, че те изпитват силен стрес, което се потвърждава от редица изследвания. Кучетата стават малко активни, губят апетит, в тях могат да се развият органични заболявания, например гастрит. Освен това, за кучето човека, с който то е израснало от най-ранна възраст, се възприема от него като така наречената „база на безопасност”, щом само тази нишка се скъса, кучето се чувства буквално изгубено. В него изчезва интереса към живота, то може да престане да се интересува от заобикалящия го свят. Кучето може да стане страхливо чак до паника или обратно, да започне да реагира агресивно в съвършено неопасни за него ситуации, а може да стане апатично и „тъпо” – да забрави всички научени команди, на които са го учили и да изгуби способност бързо да взема решения в прости ситуации. Главното, което губи кучето заедно със стопанина – това е усещането за предсказуемост за околната действителност, а именно това заедно с привързаността към стопанина формира света на кучето. Кучето – това не е питомен вълк, то е изминало редом с хората дълъг път в течение на десетки хиляди години и тези години силно са изменили неговото поведение. Това е друг, различен от вълка, биологичен вид. Редом с човека оставали само тези животни, които били способни да се нагаждат към него, да разпознават неговите намерения и желания, бързо да се обучават. Кучетата се отличават от всички други – диви и домашни – животни със своето невероятно влечение към човека. Дори роденото на улицата кутре проявява невероятни за болшинството други животни способности – то разбира посоката на погледа на човека, може да определи затворени ли са очите на човека или са отворени. Всяко кутре, независимо от това, дали е било родено в дома на любящи стопани, или от бездомно куче, се стреми да установи контакт с човека на определена възраст – от 3 до 6 месеца. То може да се стреми ту към един, ту към друг човек и в края на краищата успява да получи ответна реакция. Предсказуемостта на човека, подкрепата във вид на храна и ласки, часовете, прекарани заедно и възобновяването на познанството ден след ден водят до развитие на емоционална връзка в кучето. Признаците на емоционална връзка са такива: кучето се радва при среща, следва човека или остава известно време редом с него, тъгува, когато той си отива, но остава на своята територия. Най-яркия пример за емоционална връзка е отношението на бездомните кучета към тези, които им носят храна. Привързаността се развива постепенно. Минималния срок за развитие на привързаност във възрастното куче е две седмици. Разликата между привързаността и емоционалната връзка е една, но много съществена. Кучето се чувства по-уверено, по-смело в присъствието на стопанина. То се държи по-активно, повече се оглежда встрани, подушва всевъзможни предмети, съгласява се да се доближи до непознати хора и кучета, към които не би се решило да отиде в отсъствие на стопанина. Някои кучета играят с играчки, пият и ядат само редом със стопанина и напълно губят интерес към живота, когато той отсъства. Привързаността – това не е обикновено привикване или обучение, тъй като тя засяга работата и на мозъка, и на хормоналната система. Предсказуемостта на стопанина укрепва привързаността, непостоянството я разрушава. Ако кучето не разбира, защо го наказват, то не може и да предотврати наказанието. То става нервно, в слюнката му се повишава концентрацията на хормона кортизол – сигурен признак на стрес. Постепенно кучето започва да избягва присъствието на стопанина, неговите докосвания. То се страхува от него и тогава, когато той го ругае, и тогава, когато го хвали. Така привързаността може да бъде разрушена. Привързаността способства за развитие на доверие, но не го гарантира. Доверието идва с опита, когато кучето се убеждава, че човека действа в негов интерес. Привързаността не подразбира и послушание, което също идва заедно с обучението. Отсъствието на послушание и доверие в кучето към стопанина може да доведе до взаимно недоволство и след това, до разрушаване на привързаността. Взаимното разбирателство – това е още една от многото страни на общуването между човека и кучето. Привързаността, доверието и послушанието не гарантират взаимно разбирателство. Много хора изказват възхищение за умствените способности на своите стари кучета. Взаимното разбирателство между тях е резултат от много години, прекарани заедно. Останало без стопанина си на непознато място, кучето губи своята „база за безопасност”. То по-малко изследва околната обстановка, по-дълго стои неподвижно, а неговата активност е основно посветена на призиви към стопанина (лай и вой), опити да го открие или да се измъкне от затвореното пространство. В стресово състояние в животните настъпва интелектуално снижаване. Кучетата могат да забравят за известно време командите и правилата на поведение, започват да удрят с глава преградите, без да се досетят, че могат да ги заобиколят. Откраднотото куче преживява добре известните на психолозите три стадия на мъка: протест, отчаяние и отстраняване. Известно е, че кортизолът (хормоналния показател за стреса) постоянно се повишава, когато кучето попадне в ръцете на непознат човек. Ако новия „стопанин” от първия ден започне да извежда кучето на 45-минутна разходка, то на третия ден кортизола престава да се повишава, а това означава, че кучето е започнало успешно да се справя със стреса. Признак на това, че кучето се е успокоило, стават неговата повишена двигателна активност, повдигнатите глава, уши и опашка. Физиологическите последствия от стреса, предизвикан от раздялата със стопанина и попадането сред непознати хора и в непозната обстановка, се изразяват в понижен имунитет, влошаване на козината, стомашно-чревни проблеми. Нервозността и болките в стомаха карат кучето да гризе неподходящи предмети. За известно време болката утихва, но болестта на стомаха, обратно, прогресира. Разстройството на храносмилането води до това, че кучето не може да задържа и цапа навсякъде. Нечистоплътността и гризането на всевъзможни вещи могат да станат навик, чието изкореняване възможно, само ако кучето се привърже към новия стопанин. Но стопанина, постоянно бършейки локвите на пода и изхвърляйки унищожените мебели, не издържа, наказва кучето и развитието на привързаност се затормозява. Много хора, сдобили се с откъснато насилствено от предишния му стопанин куче, казват, че са били готови за трудности, но не са очаквали, че те ще бъдат толкова големи. В първите два дни от раздялата с предишния стопанин, в кучето се проявяват тези проблеми в поведението, към които то има склонност. Кучето е или хиперактивно, или, обратно, апатично. Докато няма привързаност и доверие, погледът на човека в очите на кучето се възприема като заплаха. След още два дни кучето обикновено започва да се интересува от онова, което го заобикаля, става по-спокойно, възстановява своя режим на сън и бодърстване. Но то още не е готово да играе и силно дърпа повода, а всяко наказание в този период е вредно. Така или иначе, привързаност към новия стопанин не възниква веднага, понякога са нужни и три месеца, а има случаи, в които това никога не се постига. Според зоопсихолозите, след около година в отношенията между новия стопанин и кучето се установява трайна привързаност, предсказуемост и в известна степен доверие. Започва да се развива и взаимно разбирателство. При контакта с кучето настъпва стабилизация. Макар че повечето кучета са способни да се привързват към нов стопанин, има предположения, че количеството на привързаностите не е безкрайно – само 3-4 в живота. Какво се случва, ако кучето, поради кражби или други причини, сменя своя дом и стопани пет, шест или седем пъти? Специални изследвания на тази тема засега не са били провеждани. Смята се, че кучетата стават страхливи, неконтактни, подложени са на внезапни пристъпи на паника. Обикновено това поведение на кучето хората обясняват с жестоко отношение към него, но проблеми се появяват и в този случай, когато с кучето са се отнасяли добронамерено и търпеливо. Изясняването на този въпрос ще стане възможно в бъдеще. zoopress-bg.com

КУЧЕТО ОТ ПРИЮТ: ЖИТЕЙСКА МЪДРОСТ И КОПНЕЖ ЗА ОБИЧ

Решението да си вземете куче от приют е изключително благородно. Но много хора се оказват не съвсем готови за трудностите, свързани с адаптацията на животното в новия дом. Историята на попадналите в приют кучета рядко е благополучна, а травматичния опит слага дълбок отпечатък на тяхното поведение. Мнението за това, че кучетата от приют винаги имат проблеми със здравето, няма нищо общо с реалността. Ако вие избирате куче от добър приют, неговите служители са напълно осведомени за състоянието му и ще ви дадат цялата необходима информация. Обикновено животните вече имат всички нужни ваксини, обработени са срещу паразити и, може би, са кастрирани. Изключително важно е да се подхожда осъзнато към избора на животно, защото връщането му в приюта може да стане за кучето, повярвало в своето спасение, крах на всички надежди и вярата в хората. Много добре си помислете с какво куче искате да споделите живота си. Дали искате да приемете в семейството си кутре или възрастно куче? Възрастното животно най-често вече е запознато с правилата на живота у дома, затова пък кутрето се приспособява по-лесно към новите условия и новото обкръжение. Помислете и за това, какъв темперамент трябва да има вашия бъдещ любимец. Ако вие сте флегматични и обичате да седите часове наред с книга в ръка, потърсете спокойно, уравновесено по характер куче. Ако не можете да си представите живота без сутрешно бягане в парка, вашият избор трябва да стане също толкова енергично куче. Отчитайте породните особености. Представителите на ловните породи кучета едва ли ще се зарадват на ролята на домашни възглавници за дивана. Повечето кучета в приютите са безпородни. Но те имат огромни предимства: много здрав имунитет, неповторима външност и... житейска мъдрост, родена от тежки премеждия. Най-главното е да има съвпадение в характерите – вашия и на кучето. Необходимо е редовно да се посещава приюта, да се общува с кучетата, да се играе с тях. Повярвайте, вие бързо ще разберете, кое куче е „вашето”. Към момента, когато започнете да планирате взимането от приюта и настаняването му в новия дом, вие трябва вече да сте се сприятелили с него, то трябва да ви познава и да се радва на новата среща. Установяването на контакт и доверие са ключови елементи в отношенията с бъдещия четириног член на вашето семейство. Имайте предвид, че грижите за кучето изискват значителни ресурси. Готови ли сте да внесете промени в своя ежедневен график? Готови ли сте да осигурите на своя любимец домашен уют, правилно меню, своевременни ветеринарни прегледи, курсове по дресировка, редовни разходки? И още нещо: готови ли сте за периода на адаптация на кучето след живота му в приют? Първите дни на кучето в новия дом и дори първите месеци могат да станат сериозно изпитание за нервите. Нерядко на кучетата от приют им е трудно да се доверят на новите стопани поради това, че предишните са се държали лошо с тях. Тук ще са нужни цялото ви търпение и спокойствие. В какво се състои трудността на адаптацията на кучето след приюта? Преживяло значителен стрес и смяна на обстановката, кучето дълго не може да свикне с новото жилище, новото обкръжение, прави пакости, страхува се да остава само. Обикновено поведението на кучето се стабилизира към края на първата година от живота с новите стопани. В първите дни в новия дом кучето ще бъде или апатично, или хиперактивно, може да се откаже от храна. По-добре е да не му се натрапвате и да му дадете време да се ориентира и да свикне с новото място. Две седмици по-късно се появява привързаност към стопанина. Няма нищо кой знае колко хубаво в това, че кучето ви следва навсякъде, но ако то не се е залепило за вас като пощенска марка, а просто предпочита да се намира редом със стопанина в една стая, всичко е наред. Не оставяйте на първо време кучето само у дома, обикновено в такива случаи сюрпризите във вид на разрушително „земетресение” няма да закъснеят. След две седмици може да започнете да оставяте за кратко време кучето само. Първо излезте за пет минути, после увеличавайте това време. Ако за тези няколко минути кучето не е направило никакви поразии, хвалете го и му давайте лакомства. Скоро ще настъпи ден, когато ще можете да излизате навън за дълго, без да се тревожите какво ще заварите, когато се приберете. След поява в многолюдно семейство кучето бързо откроява своя стопанин, но ще започне да намира общ език с останалите членове на „глутницата” след около три месеца. Тук следва да си припомним, че кучетата от приют често имат негативен опит в общуването с хора, поради това в първите месеци след появата в семейството на нов четириног приятел може да ви потрябва помощ от кинолог и зоопсихолог. Важно е да не се игнорират проблемите в поведението и емоционалното състояние на животното, а да се намери изход от ситуацията с помощта на специалисти. Случва се понякога, неопитни стопани, сблъскали се за пръв път с това, че кучето, което са взели от приют, е устроило погром в жилището или се е затворило в себе си и не желае да контактува с хората, вдигат ръце. Дори се замислят дали не са направили нещо импулсивно и дали не е по-добре да върнат животното в приюта. Но кучето не е играчка, щом сте го приели в семейството, не трябва да избягвате трудностите, а заедно да ги преодолявате. Не е изключено, че всички проблеми могат да се решат буквално след няколко практически занимания със зоопсихолог. Не се предавайте, всичко ще се получи! Постарайте се да предпазите своето ново куче от излишен стрес. Ремонт може да се направи и след година, шумните роднини нека ви погостуват някой друг път, разместването на мебелите у дома също може да се отложи. Обучавайте кучето на самостоятелни игри, нека то бъде ангажирано с повече интересни главоблъсканици, играчки за откриване на скрито в тях лакомство. Колкото повече увлекателни занимания има кучето, толкова по-малко ще тъгува и ще прави бели във ваше отсъствие. Да си вземеш куче от приют – това е половин приключение. Да се сприятелиш с него и да му дадеш да разбере, че сега то е пълноценен член на семейството – ето това е подвиг с голяма буква. Запасете се с търпение, със сигурност ще успеете да направите щастлив вашия нов приятел. Кучето ще почувства вашата загриженост и добрина и ще ви отговори с преданост и дружба за дълги години. www.zoopress-bg.com

КОТКИТЕ И COVID-19: НЯМА ПОВОДИ ЗА ПАНИКА!

В зората на пандемията от COVID-19 се появиха съобщения, че котките са способни да се заразят с „човешки” щам на коронавируса. Тези новини, естествено, породиха вълна от паника: много от и без това разтревожените хора масово започнаха да се отказват от своите мяукащи любимци. Нека видим каква е ситуацията днес. В търсене на отговор се насочихме към авторитетни американски източници – родните са твърде оскъдни на информация по този въпрос. Резултатът: котките действително могат да се заразят с „нашия” коронавирус. Към края на юли 2021 г., 97 американски котки и 85 кучета дали положителни проби за COVID-19. „Съгласете се, че в мащабите на страната това са единични случаи, - коментирала доктор Лори Тейлър от Американската ветеринарна асоциация. – Просто за сравнение: в САЩ от коронавирусна инфекция са преболедували повече от 35 милиона човека. Така че общите цифри за домашните животни не са големи, и няма никакви поводи за тревога”. Как протича заболяването в котките? Според доктор Тейлър, повечето котки прекарват заболяването от човешкия коронавирус безсимптомно (може би, поради това е толкова оптимистична статистиката), в някои животни се наблюдават леки респираторни симптоми. Съвсем рядко се фиксират стомашно-чревни разстройства. Факти за гибелта на някоя котка не са установени. Всички котки с диагноза COVID-19 са били излекувани. На практика стопаните най-често забелязват, че котката започва доста често да киха, да подсмърча и да диша тежко. Понякога на животното му се повдига, появяват се течни екскременти. Много е важно да се знае, че котките не се разболяват от коронавирусна инфекция сами по себе си – те се заразяват от своите болни стопани. По правило, стопаните не спазват никакви предпазни мерки. Дори с потвърдена диагноза те продължават да галят и „мачкат” пухкавия любимец в предгръдките си. А сега и добрата новина: заразяването протича по принципа на улица с еднопосочно движение. Котката се заразява с коронавирус от своя стопанин, боледува, но не разпространява инфекцията по-натам по веригата: факт на обратно заразяване до днес не е установен. Така че може да въздъхнем спокойно – медицината е реабилитирала напълно котките, и те сега не са смятани за разпространители на коронавирусна инфекция. Що се отнася до предпазните мерки, всичко е много просто: при потвърждаване на диагнозата се постарайте да намалите контактите с животното до минимум. Във всеки случай, въздържайте се от прегръдки. Най-добре би било, ако, общувайки с животното, се използват маска и ръкавици – поне така препоръчва доктор Тейлър. Ако сте заболели, не е нужно да прехвърляте грижите за своя любимец на някой приятел или познат: ако и на двамата ви е съдено да преболедувате – така и ще стане. И още нещо: имайте предвид, че карантината изнервя котките. Изследователи от Гентския университет в Белгия установили, че домашните котки изпитват стрес по-често и се държат агресивно поради наложената във връзка с COVID-19 карантина. По думите на учените, котките стават раздразнителни, тъй като останалите у дома стопани нарушават техния ежедневен режим. Например, стопанинът може да прекара половин ден, излегнат на любимия диван на котката, а тя трябва да се задоволява с килима на пода. При това останалите у дома деца не допринасят за спокойствието на мъркащите любимци. Според специалистите, котките са силно привързани към рутината – значително по-силно от кучетата. „Домашните тигри”, живеещи в апартаменти, понасят карантината много по-тежко, отколкото техните събратя, живеещи в къщи с двор. Изследователите събрали данни от ветеринарни лекари от различни европейски градове (Гент, Париж, Барселона) и малки населени места. Те анализирали и систематизирали оплакванията, споделяни с ветеринарите от стопаните на домашни котки. Въпреки че тези сведения се недостатъчни за научни изводи, изследователите отбелязали ясно открояваща се тенденция: карантината, призвана да ограничи коронавирусната пандемия, действа на нервите не само на хората, но и на котките. www.zoopress-bg.com

КАКВО ОЗНАЧАВА "ФРЕНСКАТА ЦЕЛУВКА" НА КУЧЕТО?

Кучетата се привързват съвършено искрено към своите стопани, стараейки се да не пропускат всяка възможност да им благодарят за любовта и грижите. „Горещата благодарност” се реализира по различен сценарий – много, ако не всичко, зависи от самото куче, особеностите на неговия темперамент и характер. Така например, много стопани усещат на своето лице плавните движения на топлия кучешки език. Да си признаем честно – подобна проява на любов не е по вкуса на всеки. Нещо повече, кучето ближе не само бузите, но се опитва да попадне право в устата. Какво представлвява тази особеност на кучешкото поведение? Приветствие и израз на привързаност. Най-логичното обяснение – това е гласът на природата. Нека видим, как се държат кучетата в „обичайни” условия. Срещат се две кучета и пристъпват към запознанство. Първата им работа е да проявят интерес към интимната област, разположена под опашката. Но невинаги става така: надушвайки симпатия, животните си облизват взаимно муцуните, стараейки се при това да уцелят устните. И в това няма никакви скрити намеци. Първо: кучетата се доверяват напълно едно на друго. Второ: устните на приятеля (особено, ако той е хапнал наскоро) съхраняват миризмите на неговата закуска или обяд. Форма на вежливо извинение. Кучетата умеят не само да дружат, но и да се карат. Какво пък, в живота всичко може да се случи! Но в скандала обикновено някой не е прав (или намира сили в себе си да признае своята грешка). А пък извиняващото се куче се опитва да близне своя опонент право в устата. Кучетата са умни, те са се научили за хилядолетията еволюция прекрасно да четат емоциите по човешките лица. Ето, например, стопанинът се е разстроил поради неподобаващото поведение на своя любимец. Умното животно се опитва да заглади своята вина. Така че оценете и (по възможност!) му простете. Току-що пред вас са се извинили за огорчението, което са ви причинили. Просене на храна и (или) лакомства. Добре е хората с по-слаби нерви да пропуснат следващите редове. А за всички останали предлагаме неудобната истина. Дивите кучета и вълците полагат много грижи за своите малчугани – кутрета и вълчета. Вълците и кучетата, каквото и да не говорят експертите, са близки роднини, в тях има поразително сходни модели на поведение. Колко бързо и безопасно може да се донесе намерената храна до леговището? Животните изяждат своите находки, а след връщането си при малките повръщат храната. Малчуганите бързо се учат, те разбират, откъде получават своята храна. Ближейки устата на родителите, те сякаш ги карат да побързат – гладни сме, давай по-бързо. Удивително е, но този модел на поведение се е оказал много устойчив. Ближейки устата на стопанина, кучето проси или храна, или малка вкусна почерпка. Подчинение и уважение. Моделите, демонстриращи подчинение в кучетата са няколко, и облизването на муцуната (или на човешкото лице) е един от тях. Да разгледаме ситуацията, възникнала в глутницата, когато кучетата са решили да изяснят, кое от тях е лидер? Схватката е приключила, победителят празнува своята победа. Победеният унижено показва, че е научил къде му е мястото, и започва да ближе муцуната на своя по-силен съперник. В някои случаи дори не е нужна битка, за да демонстрира кучето своето безусловно подчинение на доминиращото животно в глутницата. Семейството – това също е своеобразна глутница. В идеалния случай мястото на водач принадлежи на стопанина. Кучето, облизвайки устата на човека, се старае да покаже, че приема своята роля, безпрекословно се подчинява и уважава своя стопанин. Постарайте се да определите, какво именно иска да каже вашия любимец, опитвайки да ви целуне с език. Ясно е, че подобно поведение няма да достави удоволствие на всеки. Но вие трябва да намерите начин да покажете по друг начин, че приемате засвидетелстваното уважение, без да отблъсквате кучето. Просто любов и привързаност. Във вашето семейство може да преобладават и други отношения, които са далеч от законите на йерархията и безусловното подчинение. Добре е, когато у дома царува любов, кучето се чувства пълноправен член на семейството, старае се да участва във всичко. На практика вие прекарвате цялото си време заедно, вашите прегръдки и целувки са станали нещо обичайно – пригответе се да получавате нежни ласки в отговор. www.zoopress-bg.com

ПАНИЧЕСКИ АТАКИ ИЗМЪЧВАТ КУЧЕТО

Паническата атака е тежко, мъчително състояние, възникващо, по принцип, внезапно. То е съпроводено от пристъпи на тревога, страх, загуба на контрол над себе си. Такава атака може да се развие на фона на остър стрес и да доведе до учестено сърцебиене, затруднено дишане, потене, треперене, световъртеж и повдигане. Когато паническата атака се завръща отново и отново, специалистите говорят за паническо и дори депресивно разстройство. Смята се, че паническата атака е характерна предимно за хората. Но не бива да забравяме, че кучетата живеят с нас не едно хилядолетие и са успели да усвоят редица модели на човешкото поведение. Паническата атака не е изключение. Паниката, страховете и тревогата са нужни за оцеляването. Когато хората изпитват чувство на силен и внезапен страх, настъпва мощно освобождаване на адреналин. Под неговото действие човек получава някаква свръхсила, способност да прави неща, на които никога не би се осмелил в нормална, спокойна обстановка. Проблемът е в друго: адреналинът има свойството да се натрупва в организма, когато, условно казано, не му дават да излезе навън. Натрупа ли се достатъчно адреналин, той се опитва да напусне тялото – и ние виждаме симптомите, характерни за паническата атака. Често понятията „паническа атака” и „тревожно разстройство” се бъркат. Независимо от известната прилика в симптомите, все пак това са различни неща. Но когато става дума за кучетата, обикновено се използват и двата термина: кучетата не могат да опишат своето състояние, да изразят своите чувства. Поради това специалистите предполагат, че първопричина както за паническа атака, така и за тревожно разстройство става баналният стрес. При кучетата отсъства самоанализ, животните не разбират, какво се случва с тях, защо изпитват прилив на необяснима тревога или страх. В момент на паническа атака те могат да действат спонтанно, нехарактерно, да показват нетипични модели на поведение. Какви са най-често срещаните симптоми? Ушите обикновено са дръпнати назад, опашката е прибрана под тялото, кучето безцелно ходи напред-назад. Наблюдават се учестено дишане и сърцебиене. Зениците са разширени, налице е повишено слюноотделяне. Животното потреперва, губи апетит. В някои случаи се регистрира така наречения натрапчив груминг, когато кучето яростно се ближе, отскубвайки цели кичури козина. То започва да лае, надава вой или скимти. В редки случаи кучето може да стане агресивно, може да се нахвърли дори на своя стопанин (под влияние на мощното освобождаване на адреналин в организма). Трябва да се подчертае, че в такава ситуация много модели на поведението хипертрофират. Така например, ако кучето обича да копае или да драска нещо, в момент на паническа атака то прави това особено щателно, с утроена сила. Възможни са също самопроизволно уриниране или дефекация. Може ли кучето да се „зарази” със страх от своя стопанин? Краткият отговор е „да”, може. Кучетата долавят психологическото състояние на своя стопанин. Нещо повече, те смятат себе си и стопанина за едно цяло, нещо, като продължение на своя любим човек. Ако стопанинът изпитва силен пристъп на страх, той, най-вероятно, ще го предаде и на своя любимец (но не в 100 % от случаите). В такива ситуации трябва да си припомним, че на нас ни се налага да мислим и да взимаме решения за двама. Постарайте се да преодолеете опасния пристъп, успокойте се и успокойте кучето. Говорете нещо с равен и спокоен глас, погалете своя любимец. Ако кучето е предпочело да се скрие, не го карайте да излезе насила от своето временно скривалище. Когато тревогата отмине, то ще се появи само. Може да опитате да отвлечете кучето с някаква интересна игра. Ако пристъпи на паническа атака се случват с кучето редовно, може да излизате на разходка по-често, използвайки нагръдник. Той ще ви помогне да удържите животното, ако опита да избяга. За профилактика на паническите атаки в кучето се постарайте да анализирате събитията, предшестващи началото на пристъпите. Може би, ще успеете да установите някакви тригери – например, струпване на хора, силни звуци и т. н. Съответно, старайте се да не натоварвате кучето, вкарвайки го в стресови ситуации, които може да предвидите. zoopress-bg.com

КАКЪВ ПЕРНАТ ЛЮБИМЕЦ ДА СИ ИЗБЕРЕТЕ?

Ако обичате птиците и искате да отглеждате у дома си пернат любимец, възможностите ви за избор са доста големи: от огромните пъстроцветни папагали до миниатюрните изящни финки. Но не бързайте да купувате птицата, която ви е харесала, без добре да помислите. Такава “любов от пръв поглед” може да ви доведе горчиво разочарование и много проблеми: как да отглеждате пернатото създание, с какво да го храните?.. Ако за първи път ще съжителствате с птица, най-добре е да не избирате домашния си любимец сред екзотичните видове, които изискват по-специални грижи. Преди да пристъпите прага на някой зоомагазин, отговорете си на въпроса какво очаквате от птицата? Ако ви е нужен компаньон, с който да си общувате по време на почивка, и който да ви забавлява, най-добре е да си вземете папагал. Това може да бъде вълнисто папагалче, което понякога може да научи до няколко десетки думи, и бързо привързващата се към стопанина си корела, и големите папагали като жако, амазона, ара или какаду. Що се отнася до големите папагали, най-добре е да си вземете вече опитомена или съвсем млада птица. На възраст няколко месеца тези папагали сами се стремят да общуват, поради което лесно и бързо се обучават. За обучение на разговор са подходящи само младите птици, най-добре на възраст около 3 месеца. Говорят самците, понякога и самките, на вълнистите папагалчета, амазоните, ара, какаду. Освен папагалите, говорни умения притежават и други пернати: мейни, скорци, врани, понякога дори канарчета. Най-важното е обучаваната да говори птица да се държи отделно от другите, за да не си отвлича вниманието. Най-големи “дърдорковци” сред дребните видове папагали са вълнистите, сред едрите – жако и някои видове амазони. Имайте предвид, че таланта за имитиране на човешката реч е много индивидуален: една птица лесно научава цели изречения, друга от същия вид с труд научава само две-три думи. Срещат се и истински “бездарници”, които не могат да запомнят и една дума. Ако искате да имате у дома си пойна птичка, вземете си канарче, по-точно канар, тъй като женските не пеят. По този признак именно се определя половата принадлежност на тези очарователни птички. Колкото по-ярко и необикновено е оперението на канарчето, толкова по-бедна е неговата песен. Канарчетата от декоративните породи изобщо не пеят - те са ценени, заради красотата им. Ако ви привлича възможността да наблюдавате живота на птиците, техните взаимоотношения, навици, купете си вълнисти папагалчета или корели, чийто семеен живот е много занимателен. Същото се отнася и за амадините, оризарките, диамантовите гугутки. След като сте избрали каква птица да си вземете, остава ви да отидете в зоомагазина, откъдето да се снабдите с клетка и храна за новия си любимец. Мнозина считат, че по-нататъшните грижи за стайната птица са нещо много просто, като даване на храна и смяна на водата в поилката. Не правете тази грешка. Ако се ограничите само с подобна “програма-минимум”, съдбата на вашата птица може да се окаже трагична. Много скоро пернатото създание ще загуби своя весел и безгрижен характер, и дори може да умре. Печално е, ако това стане пред очите на вашето дете. Смъртта на живото същество може да остави дълбока следа в неговата душа. Наистина, още по-лошо е, ако децата са равнодушни към смъртта на животното. Голяма грешка ще направите, ако успокоявате детето с думите, че нищо лошо не се е случило, тъй като на мястото на умрялата птичка можете да купите друга от магазина. По-добре е изобщо да не си взимате пернат любимец у дома, ако не чувствате вътрешна отговорност за живота на симпатичното създание. От вас зависи птицата благополучно да преживее отпуснатия й от природата срок, радвайки ви години наред. Непременно трябва да създадете на своя пернат приятел условията, които са необходими за неговото нормално съществувание. Жизнените потребности на птиците и в природата, и в плен са твърде разнообразни и зависят от индивидуалните особености на всеки вид. Някои пернати се отглеждат доста лесно. На първо място това са непретенциозните по отношение на храната зърноядни птици от семейството на врабчетата и някои папагали. Насекомоядните птици са по-претенциозни и трудни за отглеждане у дома. Те имат нужди от богати и разнообразни хранителни смески, изискващи време и опит за приготвянето им. Влажните смески в хранилките много бързо се развалят и стават опасни за здравето на птиците. Ето защо такива пернати трябва да се хранят минимум два пъти на ден, което задължително трябва да имате предвид, ако искате да отглеждате в къщи славей или синигер. Ако ви няма у дома от сутрин до вечер, по-добре не си взимайте насекомоядна птица за домашен любимец.. Много по-лесно е отглеждането на птици, които от векове се отглеждат в клетки, такива като канарчето, японската амадина, вълнистото папагалче и някои други. Именно поради дългогодишното отглеждане и развъждане на тези птици в плен, обикновено те не създават проблеми на стопаните си. Когато си избирате птица знайте, че и при пернатите, както при хората, всеки индивид си има свой собствен характер. Едни птици привикват към живота в плен по-бързо, други – по-бавно. Сред тях се срещат нервни създания, плашещи се до смърт от най-малкото движение, има и истински меланхолици. Често това зависи от вида на птицата. Например, големите синигери и зебровите амадини са много неспокойни птици, а оризарките са невъзмутими новодомци. Но и сред птиците от един вид се срещат както спокойни, лесно опитомяващи се особи, така и прекалено предпазливи и недоверчиви. http//:zoopress-bg.com

КОГО ОБИЧАТ ПОВЕЧЕ КОТКИТЕ – МЪЖЕТЕ ИЛИ ЖЕНИТЕ?

Когато една двойка иска да си вземе коте, често възниква въпрос: кого техният любимец ще обича повече? Отношенията между хората и животните се изграждат в процеса на съвместния живот чрез постоянно взаимодействие. Смята се, че котката се привързва повече към този, който я храни по-често, играе повече с нея, нежно я гали зад ушите. Но в избора на „любимец” котките са ръководят не само от материалните изгоди. Учените твърдят, че отношенията между котките и хората все още се намират в стадий на изучаване. За кучетата човечеството знае много повече, отколкото за мяукащите любимци. Изследванията за комуникация са малко, но те дават поне някакво научно обяснение за взаимотношенията между хората и котките. През 2018 г. унгарски учени решили да узнаят, доколко котките могат да бъдат компаньони за хората. Били разпитани 157 стопани от двата пола за поведението на техните домашни любимци. Изяснило се, че котките установяват емоционална връзка с хората, с които живеят под един покрив, и които добре ги разбират. С тази задача по-добре се справят жените. Дамите подхождат по-отговорно към отглеждането на котката: знаят, каква храна е подходяща, с какви играчки е по-интересно, къде обича да спи животното. Освен това жените по-често разговарят с котките, гледат ги в очите, прибягват до ласки. Жестовете и мимиката на котките се оказали за жените по-разбираеми, отколкото за мъжете. От изследването може да се направи извод, че котките отговарят с взаимност на емоционалните жени. Те с удоволствие контактуват с тях, доверяват им се повече. Към мъжете, които се грижат за котките механично, животните се отнасят неутрално, като към източник на храна. При това какво именно изпитват животните към човека (любов, уважение, дружба), засега е трудно да се каже. Разбира се, не бива да се вярва сляпо на това изследване. Участниците са малко, въпросите не дават точни данни, изводите са лесни за интерпретиране по най-различен начин. Със сигурност може да се твърди само това, че котките и хората разчитат емоциите едни на други по мимиката и жестовете. Това помага за взаимното разбирателство. На котката й е по-лесно да взаимодейства с открит човек. Полът играе второстепенна роля. Ако един самотен мъж си вземе котка и през по-голямата част от деня общува с нея, животното бързо ще установи с него емоционална връзка. Жена, която игнорира домашния любимец, гони го, най-вероятно ще събужда в котката само страх. А има и такива котки, които твърде неохотно се съгласяват на контакт с всеки човек. Често може да се забележи, че котката, независимо от грижите на стопанката, предпочита да спи редом с мъжа. Понякога котките ближат мъжката коса и спят сред мръсните дрехи на стопанина. Това поведение се обяснява не с някаква особена любов, а с миризмата. На котката повече й харесва мъжкия аромат. Освен това, мъжете обикновено са по-едри от жените, а значи, върху тях е по-удобно да се лежи. Не си струва стопанките да се разстройват: котката се отнася еднакво към двамата, но по въпросите на комфорта следва логиката. Няма съмнение, че котките обичат вниманието и грижите. Те трябва да знаят всичко, което се случва на тяхната територия, и да познават всички членове на семейството. Така се чувстват в безопасност. Забраните за влизане в определени стаи, агресивното или равнодушно отношение към любимеца повишават тревожността и могат да станат причина за депресия. Обичайте и се грижете за котката, и тя ще ви отговори с взаимност. www.zoopress-bg.com

КАК ИЗГЛЕЖДА КОТЕШКОТО ЩАСТИЕ?

Всички ние искаме щастие за своите космати приятели. Купуваме им вкусна храна, използваме всяка свободна минута, за да ги погалим. Но как да разберем, достигат ли нашите титанични усилия до целта? Щастливи ли са наистина нашите любимци близо до нас? Да опитаме да намерим отговора на този сложен и объркан въпрос. Задачата се усложнява от това, че на света няма две еднакви котки. Което е хубаво за една котка, може да бъде съвършено неприемливо за друга. Вокализация. Както вече споменахме, всички котки са различни: срещат се и приказливи създания, и заклети мълчаливци. В случая с първите всичко е ясно: щастливата котка няма да пропусне да се включи в лека, непринудена беседа със стопанина, споделяйки своите вълнения и преживявания. Щастливите котки използват предимно висок тон. Ниският тон, по-скоро, говори за взискателни и дори повелителни интонации. Тихите котки няма да започнат по повод и без повод да нарушават тишината. Своята любов те изразяват, намирайки се в непосредствена близост до стопанина. Ако такава котка „заговори”, то навярно нещо се е случило, нещо, което я тревожи. Колкото по-силен е звукът, толкова по-страшно е „нещастието”. Вие сте объркани? Не се тревожете: именно поради това ние обичаме нашите пухкави приятели, за тяхната вечно неразгадана тайна. Накрая, за щастието на котката говори още един момент: мъркането. Разбира се, в строго определен контекст, когато вие сте се приближили до своя любимец и сте пристъпили към тясно общуване. За задоволството на котката може да се съди и когато тя ви приветства със силно „мррр”. В превод на човешки език това означава: „Ах колко се радвам да те видя!” Език на тялото. Опитните любители знаят, че котките избират много „типови” пози. И всяка поза разказва за определено настроение на животното. Отпуснатата котка, пребиваваща в умиротворено настроение, или избира „свободна” поза, или свива лапички под тялото. Очите при това са полузатворени, котката външно сякаш е изпаднала в полудрямка. Ушите могат да бъдат леко наклонени напред. Понякога котките, случайно срещащи очите на близки хора, бавно мигат. Това е прекрасен знак: котката изпраща така наречената „котешка целувка”. Ще бъде вежливо, ако и вие мигнете в отговор. Внезапното разширяване на зениците на вашия любимец ще разкрие приятно, но неочаквано удивление. В щастливите котки мустаците са „увиснали”, те гледат леко напред. Козината е пригладена, опашката се намира в състояние на пълен покой. Щастливата котка, влизайки в стаята, обикновено държи опашката вдигната нагоре, като в края си образува неголяма „кука”. Преводът е същия: „Привет, приятели!” Увереност и увлечение. Щастливият домашен любимец е постоянно зает с важни дела (сънят също е голяма работа, ако не знаете). В състояние на бодърстване щастливата котка заема някакъв наблюдателен пост и внимателно наблюдава за всичко случващо се наоколо. Но не се намесва – тя е над всичко това. На присъствието у дома на непознати хора щастливата котка ще реагира с естествена предпазливост, а не с всепоглъщащ страх. Щастливите котки – това са преди всичко уверени в себе си котки. Игра и игрово поведение. Щастливата котка винаги с готовност ще приеме поканата за игра. Без значение дали става дума за коте или възрастно животно. Да, с възрастта активността и времето на игровите сесии намалява. Но главното не е това, а готовността на котката да се включи в играта. Котките играят само с тези хора, на които се доверяват и редом с които се чувстват в безопасност. Сън. Вашата котка много спи, понякога в различни непринудени и комични пози – отлично. Значи, тя е абсолютно спокойна и не очаква неприятности. Разбира се, тук не става дума за случаите, когато животните са болни и потиснати. А ако котката избира стопаните в качеството на партньори за сън, може да започнете да танцувате. Щастието здраво се е настанило във вашия дом. Отличен външен вид. Здравата и щастлива котка – това е добре поддържана котка. Това е животно, което буквално излъчва здраве. Образцовият външен вид на любимеца винаги настройва стопаните на оптимистична вълна: с тях всичко е наред. Добър (но не задължителен) знак е, когато котката в знак на признателност ближе и стопаните си. Апетит. Здравата котка винаги може да се похвали с чудесен апетит. Което, общо взето, не отменя „умоляващите очи” и жалното мяукане в надежда за получаване на извънпланово лакомство. В края на краищата, всеки от нас си има свои слабости. www.zoopress-bg.com

ПРАКТИЧЕСКО РЪКОВОДСТВО ЗА ОБЩУВАНЕ С КОТКАТА

По цели денонощия седeм дни в седмицата котките са заети с нещо. Те бутат вещи от рафтовете, драскат мебелите, ближат се, ядат, въртят се наоколо и, разбира се, спят. Може да изгубим години, анализирайки това, което котката се опитва да ни каже: да разшифроваме смисъла на нейното мяукане, безкрайната тайна на мъркането и езика на нейното тяло. Мнозина са се опитвали да намерят отговор на главния въпрос: могат ли котките да общуват. Последни изследвания показват, че това съвсем не им е непознато. „Аз мисля, че това не е толкова просто, както да се научи кучето да изпълнява команди”, – убеден е Джон Брадшоу, изследовател на котките. Котките общуват с други котки почти изключително невербално – без думи, с езика на тялото и миризмите. Човешкото общуване до голяма степен се основава на значението на думите, тона и изражението на лицето. Това представлява проблем, тъй като котките имат много малко лицеви мускули в сравнение дори с кучетата, да не говорим за хората. Но изследователите смятат, че котките, в действителност, събират информация от нашите лица, различавайки емоциите по изражението. Интересно е, че животните се държат по различен начин, когато техният стопанин показва щастливи или сърдити емоционални сигнали. При това, емоциите на страничните хора обикновено се игнорират от котките. Мяукащите любимци свързват сърдития глас с лоши неща и щастливия глас – с хубави неща. И това е важно, тъй като в животното се изгражда прост асоциативен рисунък. Основно, котката се грижи само за емоциите, тъй като те имат предсказуеми последствия за нея. Повечето от тези емоции не са били съзнателни. Когато хората наистина са напрегнати, нерешителни или изнервени, те изпускат информация или чрез езика на тялото или с глас или дори с миризма (изпотяване при стрес). И животните могат да улавят тези сигнали и да получават информация. Когато на опашатия любимец му кажат „Махни се от тука!”, котката не разбира думите, но получава съобщение, че прави нещо нередно. Общо взето, сърдитото или щастливо лице са една от формите за общуване с котките. Освен чрез изобразяване на емоции, ние можем да получим още възможности за общуване с нашите мъркащи любимци. Брадшоу смята, че можем да направим това по един от двата начина: или изучавайки поведението на котката и подражавайки й, или обучавайки котката, както се обучават кучетата. С първия вариант има известни трудности. Има хора, които мяукат на своите любимци, но това не дава никаква информация на животното. Мяукането отсъства в дивите видове котки, а в домашните се е появило за привличане на вниманието на хората. Котките мяукат само поради това, че ние реагираме на тези звуци. Следващият проблем в общуването е липсата на опашка, с помощта на която се подават изключително важни сигнали. Но все пак има няколко способа за общуване на човека с котката. „Може да се използва вокализацията на гласа, – обяснява Брадшоу. – С опашатите любимци следва да се говори с мек глас. Моите котки реагират на това много позитивно”. Друг трик е много бавното мигане. Главната идея се състои в това, че котките, за разлика от хората, се плашат от поглед право в очите, а мигането помага този страх да се намали. Има и начин да се уплаши котката. Опашатите създания са хищници от средно ниво, а такива животни, като койоти, лисици, и дори някои хищни птици, могат да виждат в тях плячка. По този начин, инстинктите принуждават да ловуваш малки и да се страхуваш от големи. Специалистите смятат, че надвисването над котката, правейки се на по-голям, в нейните очи изглежда много заплашително. А как стоят нещата с дресировката? Независимо от своята репутация, котките се поддават чудесно на дресировка. Най-лесно е да се научи котката да сяда, това отнема само няколко минути. Може да се обучи тя да реагира на конкретни думи („седни”, „дай лапа”) също, както и кучетата. При това, не е задължително за награда на послушния ученик да се дава лакомство – галенето или даването на любимата играчка може да бъде много по-ефективно. При дресировката е необходимо да се отчита, че в котките е много малка продължителността на концентрацията на внимание, те не са възприемчиви към продължително обучение. Котките са способни да правят асоциации между думи и действия, точно така правят кучетата. Брадшоу смята, че те реагират на жестовете по-добре, отколкото на думите. Много по-лесно е да се научи котката да подава лапа, ако човек дава своята ръка, отколкото ако й се казва „дай лапа”. За котките и дори за кучетата, както смята Брадшоу, тяхното име не означава нищо: „Аз никога не съм виждал никакви доказателства за това, че котките разбират своите имена, но може да се използва името в качеството на сигнал „погледни ме”. Така също, изследователите смятат, че хората усложняват това общуване, натрапвайки на котките няколко вариации на тяхното име. Независимо от всички трудности, има един безпогрешен начин за общуване с любимата котка. И хората, както изглежда, правят това инстинктивно. Той се нарича „погали котката”. zoopress-bg.com