Гео БГ е сайт за полезна информация, интернет реклама и СЕО

Тук можете да публикувате статии с линкове, да рекламирате вашия сайт или фирма и да намерите полезна информация

Блог » Образование и обучение

ivo90ivo90

Стимули за образованието в България

За всяко дата е нормално да задава въпроси , и ние възрастните , учителите и т.н. да му отговаряме. Когато ни зададат този въпрос, веднага можем да отговорим с някоя напудрена реплика от сорта на „ – За да успееш в живота" „ -Да не пасеш добитъка" и други подобни. Каква е само че действителността- образованието в България няма почти никаква стойност. Много по важно е кой познаваш , кой ти е чичо , леля, братовчед, и не на последно място от кой етнос си. Тази „традиция" в страната на шуробаджанащината обезсмисля напълно добрата диплома , способностите и качествата. Но учителите, родителите, медиите, министрите най лицемерно продължават да твърдят „ – За да успееш в живота". За какъв успех става дума? Детето колкото и да го правим на наивно ,всъщност изобщо не. Ние сме наивниците за да смятаме че то ни вярва. Тук държа да изключа многоуважаваните министри ,министерства на който им е пределно ясно че не им вярва, но така и трябва (необразования гласоподавател е много по желан) да не желае да учи. Но да се върнем на успеха. Детето главно вижда успеха на своите родители и учителите. От тук то си вади изводите за ползата от образованите. Да започнем с родителите: Бащата на въпросното дете има завършен 8 клас но няма работа и по тази причина всяка нощ ходи да „бере" дърва за да си докара някой лев. Вярно понякога го хващат едни лоши чичковци – горски който взимат дървата , но поне дават на баща му една хартийка да ходи до тоалетна с нея. Да ама на баща му за тая работа не му трябва диплома и от тук – „Защо да уча". Майката има завършено средно образование но също няма работа, ходи да се размотава по улиците работейки по някакви програми. Да ама на майка му за тая работа не и трябва диплома и от тук – „Защо да уча". Дядо му пък няма никакво образование , но и той с бащата –„бере" нощем дърва. Да ама на дядо му за тая работа не му трябва диплома и от тук – „Защо да уча" 40 годишната му баба има завършен втори клас. За разлика от майка му със средното само че тя е много по „Умна". Учила е във времето когато се е изисквало от учениците и знанията и ся действителни. Тогава не са ги държали само за бройката , а са повтаряли докато научат. Бабата само че също учи. Освен това на нея и плащат за това, а на въпросното дете не. „Това е много несправедливо" -казва си детето – „ и аз няма да уча та като порасна и на мен да ми плащат". От тук – „Защо да уча" Учителите: Детето вижда успеха на своите учители. Само ги карат да пишат, ама че ужас. Класната често по време на часовете им казва „Стойте мирно че имам работа", и започва да попълва безброй листове на някаква справка. Непрекъснато е изнервена и се кара с него. Освен това баща му е казал че за да взима заплата учителката трябва да го „държи" , защото то и плаща заплатата. Майка му пък казва че с „брането" на дърва баща му изкарва двойно повече пари от даскалицата. От тук – „Защо да уча" Разните министри могат да си чешат колкото искат езиците и да казват че образованието е приоритет , да измислят всякакви стратегии и други глупости, но докато не убедят децата в ползата няма да имаме образование. Това ще стане едва тогава когато децата видят хората в непосредственото си обкръжение(семейство и родители) да се радват на ползите от образованието. Ползата от разните там портфолиа , статистики , анкети и подобни щуротии с който заливат учителите е никаква. Това нищо не променя. Единствено затормозява учителите и те обръщат по малко внимание на децата за да могат в срок да изпълнят тези безсмислени задачи поставени им от РИО и МОН. Това предполагам също си е стратегия – ангажирай времето на учителите за да не могат да опитат поне да образоват децата – трябват неграмотни избиратели. monbg.ucoz.com

 

Блог » Образование и обучение

madmax3madmax3

Петиция за промяна в образованието

Какво учат децата в училище? Началното и средното образование обучават децата. Обучението, за разлика от ученето е едностранен процес, в който се “налива” в главата на детето някакво знание. Сегашното образование не приема обратна връзка от всяко дете, какви са неговите способности, за да се набляга на тях. Приема се, че всички трябва да учат това, което някой някъде някога е преценил за необходимо. Потъпква се различието между децата и техните таланти и уникални способности. Много от знанията, които децата са длъжни да усвоят са ненужни в живота им. Малко са тези, които използват специализираните знания по-късно в практиката си. Какво трябва да учат в училище? Идеята на Петицията за промяна в образованието е всички да учат знанието, което е необходимо за живота. Знание за реалния живот, а не ненужни науки, от които цял живот нищо не ползваме. От това зависи бъдещето на всички ни! Основни предмети (дисциплини): Това е жизнено-необходимата информация за Здравето, Бизнеса, Правото, Управлението, Философията. Тези предмети сега се изучават главно във висшите училища и до тях имат достъп малък процент от хората. Когато се изучават от първи клас, тогава цялото общество ще се промени. На децата в училище ще се предоставя непреходното знание получавано от владетелите и техните деца в прочутата в древността Магнаурска школа обогатено и развито в светлината на съвременните достижения на познанието и науката. Велики българи като цар Симеон I и Константин Философ – Кирил, са изучавали в Магнаурската школа Право, Философия, Диалектика, Теология, Медицина, Аритметика, Геометрия, Астрономия, Музика, Риторика, Лесовъдство, Селско стопанство, Поезия, Езикознание, История и др. Това е знанието, важно за оцеляването на хората, за тяхното мъдро управление и добруване. Образовайки всички подробно как да пазят Здравето си ще направи цялото общество по-здраво, ще намали разходите за здравеопазване и ще увеличи раждаемостта и продължителността на живота, ще увеличи производителността на труда. Изучаването на Закони и Право ще направи хората по-уверени и ще намали корупцията (даже може да я премахне изобщо). Познавайки законите ще може да живее по-лесно и ще намалее престъпността. Ученето в училище основите и подробностите за Икономиката и Бизнеса ще направи хората по-предприемчиви, ще се увеличи броя на успешните фирми и ще се подобри стандартът на живот на всички. Всеки ще знае, че бизнеса носи ползи на всички. Знанията за Управлението и Властта ще помогнат на цялото Общество да контролира процеса на управление, който извършват политиците – контролът над управляващите ще се подобри. Всички ще знаят как трябва да оценяват работата на власт-имащите и как да ги снемат от власт. Ще знаят какво куца на системата и какви закони са необходими за добрата и работа. Познанията за Философията оформят светогледа на човека. Той осъзнава себе си като част от Общество. Започва да се пита “Как да помогна?” и от това печелят всички! Философията ще подобри самоконтрола и чувството за принадлежност към Общество. Спомагателни предмети: Всички останали предмети не са „животоспасяващи”. Без тях човек може да оцелее. Това донякъде омаловажава тяхната роля и може би ще получа много критики от хора, които обичат отличните си дипломи за средно образование. Но съдейки по себе си, информацията от средното ми образование допринесе само за общата ми култура, която е непригодна за оцеляване в живота. Не ме разбирайте погрешно – всички науки ще са си там, в училището. Но така, че децата на базата на изградения си светоглед от петте основни дисциплини ще избират кой предмет от спомагателните да изучават подробно (да стане за детето основен) и кой да си остане спомагателен. Спомагателните предмети ще имат една крайна оценка ДА или НЕ (Зачел/Не зачел; Минава/Не минава), докато по основните предмети ще се провеждат по различни начини и различно време изпити и тестове. На края на всяка учебна година трябва да има събеседване с детето кои предмети желае за основни. Тази беседа ще се провежда като се вземат предвид и резултатите на детето през годината. Може след определена възраст да се въведе Лично Избираем Предмет – това ще бъде тема или дейност, в която детето желае да се развива. Той може да бъде както основен, така и спомагателен. Този предмет може да не е от досега изброените и в момента изучаваните науки, например „Градинарство”, „Скулптура”, „Народни шевици”, „Български фолклор”, „WEB-дизайн” и др. По този Личен предмет детето може да получава или не оценки и удостоверения, в зависимост от желанието си за развитие. Изучаването на основните предмети може да бъде (освен в училището) навсякъде, където може да се открие полезна информация по дадената тема. Как ще се осъществи идеята? Като осъзнаем, че корените на всички недъзи на нашата действителност се коренят в миналото на нашето ограмотяване и се опитаме да променим бъдещето на децата ни и на България.

 

Блог » Образование и обучение

ivo90ivo90

Образованието ще бъде ли достатъчно?

Кандидатите за президент във Франция множат предложенията за реформиране на образователната система. Чрез нея щели да се борят срещу безработицата, премахването на неравенствата и дори за единството на нацията. Във Франция, както и в САЩ, и отляво, и отдясно кичат класната стая с най-големите политически добродетели. Но може ли училището всичко? ДОКАТО палатковите лагери на движението „Окупирай Уолстрийт“ в САЩ се множаха, неговите основания бяха осветлени от едно официално проучване, публикувано през ноември. Според Бюрото по бюджета към Конгреса средният доход [1] на американските домакинства е нараснал с 35 % между 1979 и 2007 г. За същия период заплатите на най-богатата прослойка (около 1% от населението) са се увеличили седем пъти по-бързо [2]. Ден след оповестяването на тези цифри журналистът Никълъс Кристоф, определян като „по-скоро ляв“, публикува в Ню Йорк Таймс статия, озаглавена „Окупирай класната стая“ [3]. Макар да отчита проблема, който поставят социално-икономическите неравенства в САЩ, той се дистанцира от неизречените искания на демонстрантите – не се обявява нито за увеличаване на данъчните задължения на най-богатите, нито за регулация на финансовата система, още по-малко за арестуването на някои банкери. Съвсем не. Cпоред Кристоф мярката, която най-много би допринесла за намаляване на неравенствата, е да се подобри образованието на децата. Общият момент във всичките ми репортажи върху бедността, обяснява той, независимо дали в Ню Йорк или в Сиера Леоне, е, че доброто образование е най-доброто средство за преодоляването ѝ. За жалост, продължава той, както в САЩ, така и в Африка, вратите на този обществен ескалатор, са затворени за децата, които произхождат от средите на социално слабите. В контекста на движението „Окупирай Уолстрийт“ тази пледоария в полза на едно по-добро образование, способно да измъкне бедните от тяхното социално положение, е твърде изненадваща. Всъщност едно от малкото конкретни искания на демонстрантите е за разсрочване на дълговете, сключени за периода на тяхното обучение, които се изчисляват на 1000 милиарда долара за цялата страна. Макар че притежават дипломи, които би трябвало да отворят пред тях вратите на така почитания от Кристоф обществен „ескалатор“, те се оказват безработни или наети срещу заплащане, което не е достатъчно, за да погасяват задълженията си. Това обаче не е попречило на журналиста от Ню Йорк Таймс да си намери привърженици, понякога видни. В реч, произнесена на 6 април, президентът Обама припомни една от главните си цели: Да направим всичко, за да се даде на всекиго възможно най-доброто образование, тъй като то си остава най-решителният фактор, определящ дали едно дете ще успее в живота, или не. Рядък консенсус ЗА най-голямо учудване, в страна, в която двете основни политически партии не могат да се разберат дори какво е времето, анализите на Кристоф и на президента Обама не се различават от направените от другата страна на политическата шахматна дъска. Така в радиоинтервю през ноември Грегори Манкив, професор в Харвардския университет и бивш съветник на президента Джордж Буш, допусна, че нарастването на неравенствата поставя проблем [4]. Същият човек, чиито прокапиталистически пристрастия няколко седмици по-рано се бяха оказали достатъчно карикатурни, за да накарат група студенти да напуснат в знак на протест неговия курс по въведение в икономиката, побърза обаче да внуши, че слабостите на образователната система съставляват една от основните причини за икономическите неравенства. Според Манкив проблемът, с който се сблъскваме, е, че не сме произвели достатъчно дипломирани специалисти, за да отговорим на социалната поръчка за високо квалифицирани работници. Човек би казал, че освен Бог, американците – или по-точно казано, тези, които претендират да говорят от тяхно име – не виждат по-висша сила от образованието в борбата срещу неравенствата. Но дали вярата им е основателна? Образованието само по себе си би ли било достатъчно, за да се намали социално-икономическата пропаст сред населението, която все повече се разширява? По този въпрос, както и по въпроса за съществуването на божественото, доказателствата са рядкост… В реторически план лозунгите Head Start (Предимство от самото начало), Race to the top (Надбягване към върха), No child left behind (Нито едно изоставено дете) [5] функционират безотказно. В политически план това не е така очевидно. Най-напред, нищо не указва, че е възможно всички да бъдат поставени на равни начала още с прекрачването на училищния праг. В последните години значителен брой проучвания показаха, че още преди да си ожулят коленете на килимчето за игри в детските ясли, при децата от бедни семейства има забавяне спрямо тези, които са родени в заможни семейства. Когато е ефективно, училището съумява да попречи тази пропаст да се разшири, но не я намалява. От десетина години насам изследователите достигат до консенсус, който не е подложен на преоценка. На образованието в най-добрия случай се дължат 15% от резултатите на учащите, а на социално-икономическата им среда – около 60 %, потвърди наскоро журналистката Дана Голдщайн, специалист по въпросите на образованието [6]. Иначе казано, училището не е всесилно. В най-добрия случай то позволява да се смекчат различията, с които децата навлизат в своя курс на обучение, но не и да се заличат. Да се сочи образованието като най-доброто средство за постепенното премахване на неравенствата, означава усилията да се сведат до най-незначителната част от онова, което обуславя успеха. И обратното, стремежът към ефикасност на борбата срещу последиците от бедността в училището, би трябвало да доведе до това да не се ограничаваме само до факторите, свързани с класната стая, а да достигнем до корените на проблема – до социално-икономическия въпрос, който по-широко определя развитието на учениците. Тогава Кристоф би стигнал до следното заключение: за да постигат бедните деца по-добри резултати в училище, преди всичко трябва да им се помогне да се избавят от бедността. Впрочем има още едно препятствие по пътя, който трябва да води мирно от училищното равенство към социално-икономическото равенство. Дори ако образованието успее да заличи следствията от социалния произход, давайки по този начин на всички студенти равни шансове за университетска диплома, то не би могло да промени пазара на труда, в който всички трябва да бъдат включени независимо от образователната степен или бележките. А природата на пазара има някои особености. На какви места ще има най-много назначения до 2018 г. в САЩ? За касиери. Кои са втори в списъка? Продавачите. Трети? Сервитьорите. Четвърти? Продавач-консултантите. Трите следващи? Медицински сестри, подготвители на храни (авторът има предвид ресторантите за бързо хранене, където персоналът само подготвя за продажба полуфабрикатите – (бел. ред. ), чиновници в канцелария. Забелязвате ли общото между тези професии? Нито една от тях не се нуждае от университетска диплома. Като изключим тази на медицинската сестра, всички останали изискват кратко обучение, най-често на работното място. Само една, отново тази на медицинската сестра, е достатъчно добре заплатена, за да поддържа домакинството на относителна дистанция от прага на бедността. Впрочем според американското статистическо бюро от сега до 2018 година само една на всеки четири длъжности ще се нуждае от университетска диплома. Останалите ще могат да се заемат от хора, обучени при поискване, и заплащането им ще бъде обвързано с този факт. Защо това е важно? Защото независимо от нашата способност – поне хипотетична – да осигурим истинско равенство на шансовете за успех в училище, силни са и шансовете винаги да има някой, който да таксува вашите продукти на касата в супермаркета, да ви продава консумираните от вас стоки, да ви взема поръчката в ресторантите за бързо хранене, да записва рекламациите ви или да отговаря на телефона. И този някой ще бъде част от мнозинството американски трудещи се. Каквито и реформи да осъществим в образователна система, този тип длъжности няма скоро да изчезне. Казано на чисто икономически език, няма никакво основание всички ние да минаваме през университета. Разбира се, можем да признаем, че едно университетско образование носи не само икономически предимства, но при все това някои от нас ще трябва да работят в „Макдоналдс“ или в някое от другите подобни предприятия, които наемат три милиона подготвители (транжори) на храни в САЩ за средна годишна заплата от 16 430 долара (около 12 250 евро). При тези условия повече образование няма непременно да доведе до по-добро заплащане. Но как фишовете за заплатите да пораснат с няколко нули? А именно тези фишове увеличават социално-икономическите неравенства много повече от училището – богатството се концентрира на върха на социалната пирамида, защото напуска основата. Да се помисли за друго решение В КАКВО се състои рискът? В това в областта на труда да се възпроизведе логиката, която следваме в образованието, а именно да водим борба само срещу най-незначимите фактори. Ако радетелите на образованието-като-решение-на-неравенствата можеха да наложат своето виждане за нещата, тяхната битка може би щеше да доведе до това няколко десетки хиляди бедни деца да получат диплома, а след това и добре платена длъжност. Това би било чудесно. Пазарът на труда обаче е игра с нулев резултат – броят на свободните длъжности за дипломирани не е функция от образоваността на активното население. Следователно за всеки беден по рождение, който ще получи по-добре платено работно място благодарение на своята диплома, друг млад човек с по-заможен произход ще трябва да приеме по-ниско платен пост (да се обзаложим ли, че във всички случаи изходът ще е по-благоприятен за децата, които произлизат от заможни среди). Изглежда, че като се съсредоточаваме върху подобряването на образованието, ние понякога забравяме за едно друго решение на проблема за неравенствата – по-добро заплащане на зле платените длъжности, една несправедливост, която засяга десетки милиони трудещи се през целия им живот. Тези, които по примера на господин Обама от 6 април подемат госпъла за образованието, не се колебаят да внушават, че то представлява въпроса за гражданските права в нашата епоха. Може би те трябва да си спомнят, че през 1963 г., докато Мартин Лутер Кинг произнасяше във Вашингтон прочутата си реч „Имам мечта“, демонстрантите издигаха плакати с лозунга „Работа и свобода“. Те бяха разбрали, че в борбата за равенство на гражданите решаващ ще бъде социалният въпрос: колко работни места, с какво заплащане, за кого? И ще бъдат ли разрешени синдикалните организации? LE MONDE DIPLOMATIQUE Превод Миряна Янакиева Бележки под линия [1] Който дели населението на две равни половини, едната получава повече, а другата по-малко. [2] Congressional Budget Office, „Trends in the distribution of household income between 1979 and 2007“, октомври 2011, www.cbo.gov. [3] Nicholas Kristof, „Occupy the classroom“,The New York Times, 19 октомври 2011. [4] National Public Radio, 3 ноември. [5] Съответно: образователна програма за най-малките деца от средите на социално слабите; средства, отпуснати на щат, който насърчава нововъведенията в областта на образователната реформа; закон, чиято цел е да засили отговорността на щатите и училището за успеха на обучението чрез обвързано с резултатите финансиране. Джон Марш - Автор на Class Dismissed. Why we cannot teach or learn our way out of inequality, Monthly Review Press, New York, 2011. Прочети цялата статия тук: Поглед Инфо

 

Блог » Култура и изкуство

ivo90ivo90

Чудотворните икони на България - Богородица Троеручица

Богородица Троеручица е основната светиня за поклонение в Троянския манастир. Иконата е от типа Одигитрия (от гръцки език – пътеводителка). Произходът й се свързва с чудото, случило се на св. Йоан Дамаскин през VІІІ век. Заради активната му позиция срещу иконоборческата ерес в Сирия, където живее и проповядва, императора-оконоборец Лъв III го наказал. Тъй като Йоан не бил римски поданик, владетелят уредил наказанието да бъде изпълнено по разпореждане на халифа на Дамаск. Санкцията била отсичане на дясната ръка на Йоан. След молитви към Богородица ръката му по чудодеен начин отново станала здрава. В памет на това събитие на някои икони се добавя третата ръка. Тази в Троянския манастир датира от ХVІІІ век и е копие на по-стар образец. Според преданието е донесена в обителта от атонски монах. Троянският манастир е създаден заради иконата. Тя пристигнала в село Орешак около 1600 г. носена от един или двама монаси от манастирите в Света Гора. Те носели иконата към Влахия, но отседнали в селото, за да се срещнат с отшелник, за когото били чули. На следващия ден, когато се подготвяли да отпътуват магарето, с което се пренасяла иконата, отказало да помръдне и те трябвали да останат в селото още един ден. На другия ден обаче случката се повторила. След като няколко дни магарето продължавало да се противи, монасите приели това за, че иконата трябва да остане там. Tроянският отшелник скоро привлякъл още неколцина братя, които построили за чудотворната Богородична икона малка дървена църквица и започнали да служат в нея. Броят на поклонниците и заселниците нараствал, а за тях била построена странноприемница с килии. Така бил изграден Троянският манастир. Славата на чудотворната икона Света Богородица Троеручица се разнесла, защото непрекъснато дарявала изцеление на идващите с вяра при нея. На всеки за всичко помагала. И не само на християните, а и на иноверци, които идвали да я молят за помощ. В днешно време много хора търсят решение на своите проблеми чрез нея. Стотици вярващи на ден минават през манастира, за да й се поклонят. Много хора казват, че Св. Богородица Троеручица им е помогнала да се излекуват от болести, които лекарите са смятали за неизцерими. А преди няколко години по иконата започнали да избликват и сълзи, което засилило още повече интереса към манастира.

 

Блог » Култура и изкуство

ivo90ivo90

Чудотворните икони на България - Св. Богородица Одигитрия

Св. Богородица Одигитрия от Рилския манастир Старинна чудотворна икона с 32 четириъгълни преградки с мощи на светци. В горната й част има надпис “Одигит­рия” (Пътеводителка). Има основания да се счита, че първо­начално иконата е била собственост на знатна фамилия или манастир. Старо предание уверява, че е била подарена на Рилския манастир от сестрата на цар Иван Шишман, така наречената „Мара бяла българка”, жена на султан Мурад І (1319-1389). Потози начин, наред с религиозната си стойност като християнска светиня, тя добива и историческо значение, свързва се с българската народна съдба.Намира се в специален иконостас при третата колона на голямата манастирска църква. Ценно съкровище на св. Рилска обител, тя се пази винаги заключена. Само на големи празници, при масово посещение, след св. Литургия с нея се прави тържест­вена лития. Излиза се от Дупнишките порти, обикаля се юго­източната страна на манастира и се влиза през Самоковски­те порти. В нартиката на църквата игуменът отслужва моле­бен с водосвет. Множеството минава на поклонение пред иконата, след което пак я заключват. Местното население я почита като изцелителка при тежки заболявания и при масови епидемии. В такива случаи свещеник с епитрахил, монах, прислужник и въоръжена охрана посещават дома или обхождат засег­натите места, правят водосвет, поръсват и се връщат.Още се помнят чумната и холерната епидемии, когато целият край бил засегнат. По молба на населението двама йеромонаси и един дякон след всенощно бде­ние и молебен с лития изнесли чудотворния образ от манастира. Навсякъде иконата била посрещана с по­чит, извършвал се водосвет и се обикаляли домовете, поръсвали се със светената вода хора и животни. С благодатната помощ на Божията Майка страшният мор се прекратил и изплашеното население се прибра­ло по домовете си и се отдало на мирен труд.

 

Блог » Култура и изкуство

ivo90ivo90

Чудотворните икони на България - Св. Богородица от Бачковския манастир

Св. Богородица от Бачковския манастир Тя е най-голямата светиня на Бачковския манас­тир. На специално място в съборната църква, под нежни драперии, изработени от благодарни ръце, тя умилно благославя поклонниците. Преданието я отрежда като творба на св. апостол и евангелист Лу­ка. От цялата икона само ликовете на св. Богороди­ца и Младенеца топло поглеждат и раздават бла­гослов на вярващите. Всичко останало от нея е об­ковано в две ризници – златна и сребърна – земна оценка на духовната й стойност. Заселването й в манастира потъва в мълчанието на вековете. В на­чалото на ХІV в. тя е вече в Бачковския манастир – според едни, подарена от братята грузинци Игна­тий и Атанасий, а според други – „прелетяла” от един грузински манастир (заради проявено към нея небре­жение) и „кацнала” тук, в местността „Клувията”. При „кацването” лумнал неопалващ огън, само светлината му силно блестяла и правела „нощта – ден”. Двама пастири – брат и сестра, три нощи наред съзерцавали негаснещите пламъци и дошли да видят какъв е този чуден огън. Така чудотворната икона известила за пристигането си. Те съобщили в манастира и братята с лития я пренесли в църквата „Св. Богородица”. Пос­тавили я на иконостаса. За обща изненада сутринта мястото й там се оказало празно. Иконата „избягала” в „Клувията”. Понесли я в манастира, но следващите дни чудното „бягство” се повторило и потретило.Един от монасите разказал на изпадналите в недоумение братя, че му се присънила св. Богородица и казала, че ще остане в манастира, ако й отредят специално място вдясно при входа на храма, за да вижда кой с какво сърце влиза в Божия дом, и всяка година на втория ден на Великден да я „отвеждат” до старото й място. Така и направили: поставили я на трон вдясно от главния вход, където е и днес. На втория ден на всеки Ве­ликден с лития я отнасят до „Клувията”, отслужва се молебен.В „Клувията”, на мястото на „кацането”, изпод скалата бликнал извор със сладка, лековита вода, а върху издяланата отвесна скала е изписано копие на иконата. Тясна стълбица води по стръмнината до скалната икона, пред която постоянно гори кандило. Наб­лизо е издигнат параклис „Св. Архангел” – Ангел се казвал овчарят, който пръв я видял. Силната вяра кара стари жени и майки с деца да изкачват стръмното стълбище и припалват свещи пред св. Богородица. По тоя повод разказват чудеса: Момиченце паднало от стръмната стълба и било намерено от родителите му съвършено здраво да си иг­рае на зелената трева край поточето. Майка-кърмачка в религиозния си възторг от светостта на мястото изтървала кърмачето си от върха на стълбището. Ужасена, бързо слязла и намерила детенцето си невредимо, кротко заспало на полянката. Благодарната майка снела от шията си наниза жълтици и го окачила на чудотворната икона на св. Богоро­дица. Във водите на целебния извор (аязмото) много болни и недъгави получават изцеление. Хиляди вярващи през всички дни на годината, но особено на Богородичните празници, посещават манасти­ра, с вяра разкриват болките и страданията си пред чудотворната икона “Св. Богородица” Бачковска и ду­ховно окрилени се връщат по домовете си.

 

Блог » Тайни и загадки

ivo90ivo90

Израилското царство не е съществувало, твърди археолог

Авторитетният израелски професор по археология Израел Финкелщайн с факти в ръце твърди, че Изходът на евреите от Египет, който се споменава в Стария завет, се е случил всъщност 1500 години по-късно. Своята теза ученият е формулирал в новата си книга The Forgotten Kingdom – „Забравеното царство“. В нея вниманието на изследователя е насочено, както той сам се изразява, към „скритите източници на Библията“. И преди всичко към Петокнижието на Мойсей (Тора) и книгата „Изход“. През 2001 година Израел Финкелщайн в съавторство с Нийл Ашер Зилберман публикуват на английски език бестселъра The Bible Unearthed. В нея, въз основа на археологични данни авторите са стигнали до извода, че на територията на Палестина, Египет и в съседство не са били открити конкретни доказателства за съществуването на великото царство Израил, величествения „Изход“ от Египет и завоюването на „обетованата земя“. „Съдържащата се в Библията историческа сага – пише в пролога на книгата – за срещата между Авраам с Бога и неговото пътешествие в Ханаан, до избавянето от Мойсей на децата на Израил от робство, до разцвета и падението на царствата Израил и Юдея – е било не чудесно откровение, а блестящ продукт на човешкото въображение. Както свидетелстват археологичните данни, за първи път тя е била замислена в продължение на две или три поколения, преди около двадесет и шест столетия. Нейна родина е било Юдейското царство – слабонаселена област с пастири и земеделци, ръководени от далечна столица, разположена в центъра на планината, на тесен гребен между стръмни, скалисти клисури.“ Специалист в своята област, Финкелщайн е свикнал повече да се доверява на материални свидетелства, а не на думи. И откритите за повече от 70 години разкопки в тези краища безмълвни свидетели (артефакти) са доказали, че огромната империя на Давид и Соломон всъщност не е съществувала. Тя е била плод на въображението на по-късните редактори на Свещеното писание. Никакви археологични следи от съществуването на това митично царство в ранния железен век на Палестина – или както я наричали древните юдеи – Пелешет, тоест „страната на филистимците“ – не са се съхранили. Може би на небесата, но не и в земята. Дълго преди Финкелщайн сериозни, включително и еврейски учени, са критикували старозаветните басни за „десетте египетски наказания“ и особено самия Изход. Основание за такова умозаключение били не археологически разкопки, а липса на споменаване за изхода на евреите от Египет в египетските източници. Книжниците на фараоните са „проспали“ такова важно събитие или просто не са го забелязали поради неговата нищожност – отишли са си няколко пастири от тучните пасища, и какво толкова? Но в съзнанието на потомците тези бягащи роби са се превърнали в нещо значително и дори фундаментално. Историята е сплав от различни дисциплини. Каквото липсва в документалните източници, може да бъде открито в отломки от статуи, монети, фрагменти от сгради и т.н. Но в случая с „Изход“ мълчат всички и всичко, освен неколцина древноеврейски разказвачи. Новата си книга Финкелщайн посвещава на Израил, държавата на север, която поради прегрешения пред Всевишния през 722 г. пр.н.е. е завоювана от асирийците, а нейният елит завоевателите изпратили в Месопотамия. Редакторите на Стария завет, напротив, са произхождали от Юдея, разположена на юг държава, където вещаели почти всички древноеврейски пророци. Юдея загубила своята държавност едва с превземането на Йерусалим от Навуходоносор II, владетел на Вавилон, през 597 г. пр.н.е. Пребиваващите в Месопотамия и по-късно – в Йерусалим, първосвещеници са създали Тора – Петокнижието на Мойсей. Дори в Новия завет хората от север се наричат самаритяни или самаряни, които не познавали състраданието, да не говорим вече за вяра в Бога. Според сведенията на Финкелщайн Юдея със столица Йерусалим е била до VIII век незначително княжество, докато Израил със столица Самария е получил признание на център на властта в региона. Разликата в класификацията намерила отражение и в културата. Наред със създаването в този период на всевъзможни административни учреждения и размаха на монументалното строителство в Северна Палестина (Израилското царство) се развивала и писмена култура, а Южна Палестина (Юдея) изоставала от него по всички параметри. Двама от така наречените 12 „малки“ библейски пророци – Осия и Амос (VIII в. пр.н.е.), посочват в Стария завет на грешния цар на северната империя (царството Израил) Божия гняв и в своите проповеди се обръщат към „живото предание“ на Израил – темата за изхода на евреите от Египет през март-април (1 адар – 14 нисан) 2448 г. пр.н.е. Според Финкелщайн юдейските редактори на Стария завет са черпили своите сведения от архивни източници в Израилското царство, и са сбъркали с географията. И тази хипотеза има документално потвърждение. Исторически предпоставки за старозаветния „Изход“ всъщност са съществували, но в съвсем различно време. В „Юдейските древности“ на Йосиф Флавий и в Трета Книга Царства се споменава за похода на египетския фараон от XII (Либийска) династия Шешонк I или Шешенк (в различни източници името му се предава също като Шишак или Сусаким) към Йерусалим. Тази военна кампания в Палестина, която отдавна се отнасяла към сферата на влияние на египетската държава, била предприета от фараона през 926 пр.н.е. В Библията се съобщава, че фараонът донесъл от Йерусалим много съкровища. Данните от археологическите разкопки свидетелстват, че страната, която по-късно става Юдейско царство, в този период е била слабо заселена и още повече в нея не се е намирала блестяща столица, която можело да се разграби. По-скоро може да се говори за военни набези на египтяните в Северна Палестина. Споменаване за господството на египтяните западно от Тивериадското езеро, по-известно като Галилейско море, Финкелщайн намира в историята за цар Саул, претърпял поражение в битката с филистимците в планината Гелвуя и завършил живота си със самоубийство. Напълно е възможно филистимците да са действали в качеството на съюзници на по-могъщите египтяни. Следователно Изходът може да е бил спомен за стара египетска наказателна експедиция, която по милостта на фараона е довела до образуването на ново царство, станало впоследствие Израил. Заедно с историята на наследника на Саул – цар Давид, изходът от Египет представлява основополагащ мит на северната империя. При това може да е ставало дума за „културно-историческа памет“, отбелязва Финкелщайн, а не за „изображението на конкретни събития“. Но по какъв начин държавната идеология на ненавистното Израилско царство е намерила своето отражение в политико-религиозните традиции на Юдейското царство, от което в края на краищата се е появил Старият завет? И отново Финкелщайн призовава на помощ археологията. Той се аргументира с това, че по-късно през VIII в. пр.н.е. в Юдея са се появили елементи на високата материална култура на Израил, например производство на зехтин, погребални обреди и определен тип керамика. В същото време, като се започне от 730 г. пр.н.е., в Юдея значително нараства броят на населението, което се увеличило трикратно за няколко поколения. Финкелщайн обяснява този феномен с големия брой бежанци, устремили се на юг след разгрома на Израилското царство от асирийския владетел Салманасар V. Елитът на разгромената държава бил депортиран във Вавилон, а повечето поданици се разпръснали по далечните провинции на Асирия, попадали в Юдея, където заедно със своите животни донесли и своите митове. В други, различни от Библията, източници се казва, че в тази епоха над Юдея господствала династия, чийто родоначалник бил Давид. Този факт е възможно да обяснява, че пред редакторите на Библията е стоял проблемът с въвеждането на неофити във всеобщата история на юдеите и създаването на „панюдейска“ идеология. Това обяснява двойствения характер на Давид в Библията – великият владетел, на когото не били чужди човешките слабости и политическите грешки. „Израил“, названието на загиналата северна империя, според Финкелщайн по такъв начин е бил интегриращ конструкт, „апелиращ към жителите на някога израилските територии на север“ да се присъединят към еврейската нация и управляващата я династия в Йерусалим. С това разбиране на историята „Изход“ скоро е започнал да играе нова роля. Първоначално споменът за далечната победа над Египет е укрепвал собствената увереност по време на политиката на колебание на Юдея между две велики държави – едната на Ефрат и другата на Нил. След завладяването на Йерусалим от вавилонците през 597 г. пр.н.е. разказът за Изход бил представен в служба на новата теология – като Изход от вавилонския плен. За тези интересни артефакти, тяхната история и догадките на учените, както и за много други загадъчни предмети и събития, можете да прочетете в раздела "Тайни и загадки" на нашия блог.

 

Блог » Наука и техника

ivo90ivo90

Черната дупка в Млечния път изригна небивало лъчение

Получени изображения показали, че подобни случаи са били само два – през септември 2013 и октомври 2014 г. Американски учени и европейските им колеги фиксираха най-силния изблик на електромагнитно лъчение за цялата история на астрономичните наблюдения от свъхмасивната черна дупка, намираща се в центъра на нашата галактика, пише ТАСС. Според НАСА необичайното явление било открито с помощта на орбиталната обсерватория Chandra, която вече повече от 14 години наблюдава космическите обекти. Изображенията, получени от този рентгенов телескоп, показват, че черната дупка с маса 4,3 млн. пъти повече от слънчевата два пъти е изхвърляла огромно количество енергия фотони. Първият път е бил през септември 2013, а вторият – през октомври 2014 г. Според ръководителя на изследването Дарил Хагард от Амхърст колидж (щата Масачузетс) мощността на лъчението е била 400 и 200 пъти над обичайната. Специалистите смятат, че съществуват две хипотези, обясняващи толкова необичайно поведение на черната дупка в центъра на Млечния път, известна с името Sagittarius A*. Според първата от тях електромагнитият изблик е настъпил в резултат на разрушаването на масивен астероид, попаднал в зоната на гравитационното въздействие на черната дупка. Неговите отломки, нагрети до свръхвисоки температури, са послужили за източник на силното рентгеново лъчение, докато не изчезнали зад хоризонта на събитията – границата на тази област в пространството. Втората хипотеза, издигната от американски и европейски учени, предполага, че избликът е даден от линиите на магнитното поле на гигантския газов облак G приближаващ се към черната дупка на разстояние около 22 млрд. км. Подобно явление астрономите доста често наблюдават на Слънцето. Учените смятат, че е необходим допълнителен анализ на данните, получени от обсерваторията Chandra, за да обяснят по-точно поведението на един от най-загадъчните обекти в нашата галактика.

 

Блог » Домашни любимци

ivo90ivo90

Любопитни факти за кучетата

Не е случайно, че за кучетата казват, че са най-добрият приятел на човека. Те всъщност притежават много човешки черти и качества. Вижте някои любопитни факти, които ще ви убедят, че кучетата са страхотни същества. Е, не по всичко приличат на нас, но всъщност точно това ги прави още по-добри. 1. Някои бездомни кучета в Русия са разбрали, че чрез метрото могат да пътуват на дълги разстояния и да се топлят едновременно. Хора, наблюдаващи поведението им, са разкрили, че уличните кучета използват услугите на подземния транспорт, за да достигат до по-населени места, където има повече храна. 2. Кучетата не обичат да бъдат прегръщани като хората. За тях това е по-скоро знак за доминация, а не за нежност. 3. Две бездомни кучета спасили 50 американски войници в Афганистан. Потребители на Facebook успели да съберат необходимите средства, нужни за транспортирането на животните в САЩ, където те да бъдат гледани и обучавани от спасените от тях военнослужещи. 4. В песента "A Day In the Life" на The Beatles е включен звук от специална кучешка свирка, която, както сами се сещате, може да се чуе само от кучетата. Звукът бил записан от Пол Маккартни, за да може любимата му овчарка да се забавлява с музиката на групата. 5. Куче-водач, на име Несбит, е летяло над милион мили с една и съща авиокомпания. Като знак на признателност компанията му е издала негова лична карта за отстъпки. 6. Майкъл Вик е американски куотърбек, който през 2007 г. е обвинен в организиране на боеве с кучета. Едно от неговите тренирани кучета е преминало през курс на обучение и е започнало "работа" като успокояващо куче, играещо си с умиращи дечица. 7. Много кучета-водачи са обучени да знаят кога са на работа. Когато специалната им каишка е сложена, знаят, че са на бачкане. Когато каишката се свали, моментално стават игриви и енергични като всички останали. 8. Като малък Тайгър Уудс е заеквал. За да спре да заеква, преди да заспи, всяка вечер той говорел на кучето си. 9. Кучетата-водачи са обучени да пишкат и да акат по команда, за да може собствениците им да почистват след тях. Мъжките кучета пък са научавани да пишкат, без да си вдигат крака. Guliver/Getty Images 10. В Древен Китай като последно оръжие императорите са използвали пекинези, които криели в ръкавите си. 11. Когато Лорд Байрон разбира, че не му е позволено да посещава Cambridge Trinity College заедно с кучето си, той си отмъщава като отива с мечка. 12. През 1860 г. в Сан Франциско две бездомни кучета станали известни с факта, че са си най-добри приятели. Дружбата им била отразена във вестниците, а двете животни дори получили закрила от градските служби, които залавяли помиярите. 13. В Нова Зеландия има сграда във формата на куче. 14. Известна е историята на кучето Накио, което измръзва и губи и четирите си лапи. Днес то се радва на четири протези, с които вече тича като преди. 15. Влажността на кучешкия нос е нужна, за да може животното да определи от коя посока идва миризмата. 16. Хиените са по-скоро близки до котките, отколкото до кучетата. 17. Кучешките каишки с шипове са измислени още в древна Гърция. Целта им била да защитават гърлата на кучетата от нападенията на вълците. 18. Слепият боксер Бакс "вижда" благодарение на четиригодишната гъска Бътънс. Птицата води кучето като или го побутва, или издава звуци, за да го насочва накъде да върви.

 

Блог » Любопитно и куриозно

ivo90ivo90

Намериха британска сонда на Марс, изчезнала преди повече от 10 г.

Британска сонда, която изчезна безследно преди повече от 10 години, е забелязана на повърхността на Марс, обяви Космическата агенция на Великобритания, предаде „Франс прес". Марсоходът Beagle е бил открит на повърхността на планетата, което слага край на мистерия, станала по време на мисията, отбелязва агенцията. Това откритие показва, че Beagle 2 работи и успешно е извършил кацане на Марс на Коледа през 2003 година, поясняват от Космическата агенция, допълвайки, че има „ясно доказателство", че това е изгубеният марсоход. Откритието е потвърдено от изображения на Mars Reconnaissance Orbiter (MRO) на НАСА. От Европейската космическа агенция заявяват, че преди 11 години операцията е била разглеждана като пълен провал, но сега тотално са се обърнали нещата. Най-малкото има кацане на Марс, каза генералният директор на агенцията Жан-Жак Дорден. Обаче роботът при кацането не е бил в позицията, която се предполага, че трябва да бъде, което „би обяснило защо не е получаван сигнал или данни от марсохода, тъй като е необходимо правилно разположение на всички соларни панели, за да може антената RF да изпраща информация и да получава команди от Земята". За съжаление, със закритата антена не е възможно да се задвижи Beagle 2 и да получим информация, поясняват от британската агенция. Това беше първата европейска мисия за изследване на друга планета.

 

 


 

VIP реклама


Препоръчано от нашия блог

Как-се-пише-подробен-преразказ

Филтър


Сподели с приятели


Добави статия

Вие можете да добавите безплатно статия с линкове, интернет сайт, описание на фирма или услуга, малка обява или рекламно съобщение. Възползвайте се от нашите услуги за да намерите нови клиенти.

Добави статия

Добави сайт

Добави фирма

Добави обява


Най-четеното


Полезни връзки


Ключови думи

българия образование култура обучение икони чудотворните изкуство богородица образованието британска любопитни изригна преди небивало лъчение домашни любимци кучетата факти сонда любопитно куриозно намериха млечния изчезнала марс път археолог дупка бачковския стимули петиция промяна бъде достатъчно троеручица одигитрия манастир черната тайни загадки израилското царство съществувало твърди наука техника повече