Гео БГ е сайт за полезна информация, интернет реклама и СЕО

Мобилни телефони със среден размер са най-вървежни

Учудва ли ви тенденцията напоследък телефоните да стават все по-големи и по-големи? Навремето наричахме мобифоните “тухли”, водехме ги за адски непрактични. Впоследствие навлязоха нови мобилни технологии , появиха се много нови и супер малки телефончета, носещи гръмкото прозвище GSM, които бързо избутаха остарелите мобифони. Те бяха практични, можеше да събереш и три в джоба си. А сега, с появата на галаксита, айфони, майфони и т.н., огромните размери изглежда започват отново да придобиват популярност. Една фирма се е хванала да разбере дали това е точно така, или просто е заблуда. Аналитичната компания Flurry излезе с интересна информация от проучване, направено във връзка с най-използваните мобилни телефони и операционни системи. Устройствата са били разделени в пет категории, според размера на екрана, така, както е показано по-долу: 1. Малки телефони (например повечето телефони на BlackBerry), 3.5 ”или по-малък екран 2. Средни телефони (например IPhone), екрани между 3.5 “- 4.9″ 3. Tаблети (например Galaxy Note), екрани от 5.0 “- 6.9″ 4. Малки таблетки (например Kindle Fire), екрани от 7.0 “- 8.4″ 5. Таблети (например IPad), от 8.5 “или по-големи екрани Нека първо ви запознаем с компанията, която е провела проучването, за да сте сигурни, че информацията е сто процента достоверна. Flurry е една от най-горещите новосъздадени компании в областта на високите технологии и мобилните революции. Над 70 000 фирми използват техните водещи в индустрията услуги за изграждане, измерване, реклама и монетизиране на повече от 200 000 приложения. Водещи компании като Rovio (Angry Birds), Zynga, New York Times, Electronic Arts, Skype, Groupon, иБей, Capcom, MTV и CBS използват Flurry. Днес в света има милиард смартфони и повече от 2000 различни модела телефони. Flurry взел най-популярните 200 модела, които представляват 80% от базата данни, и се оказа, че тенденцията на телефони с голям екран на Android всъщност много бавно се движи по възходяща линия, заемайки само 2% дял от пазара. За разлика пък, средните телефони се използват от доста голяма част от потребителите – 69%. Разделението, направено според операционните системи, показва, че повече от 70% от потребителите на Android, iOS и Windows Phone имат телефони със среден размер, а само при BlackBerry – смартфоните с малък екран се най-често срещани. Също така, статистиката показва, че таблетите най-често се използват като устройство за игри, а не толкова за четене и видео, както беше замислено в началото. Абсолютно сме съгласни, че таблетите са по-скоро играчки. Напоследък, например, все повече и повече ставаме свидетели на подрастващи деца, които се забавляват не с топка или с колички, а с таблет в ръка. Можете да срещнете тези устройства и като “фаблети”, което идва от английското phones, поради причината, че оразмеримо леко наподобяват телефоните. Въпреки, че набират все по-широка популярност, при тях също се забелязва спад в употребата на интернет, когато дисплеят не е достатъчно “практичен” – говорим за размери от сорта на 12 и 17,5 см.

Най-налудничевите пици в света

Ако обичате пица, то със сигурност ще изпитате вълнение, след като ви разкрия на какви видове попаднах из мрежата. В началото, признавам си, бях леко погнусен от някои от типажите, които се харесват от любителите на италианската храна, но след като експериментирах, то останах приятно изненадан. Пригответе се за голяма доза странни добавки и ако искате един съвет от мен, вземете си нещо да похапвате, защото със сигурност ще огладнеете.

---

Чудейки се какво да похапна в една пица в София, то аз се разрових в интернет, за да си избера нестандартен вид пица и да я поръчам. Първата, на която попаднах, беше пица “M&M”. Не се хващайте за главата. Добавките върху този вид са именно шоколадовите цветни бонбонки, а доматеният сос е заместен от течен шоколад. Блатът се изпича, но трябва да се внимава да не се прегори, защото всяко едно загаряне проваля цялата пица. След това той се намазва обилно с шоколад като само коричката се оставя суха. Най-накрая се добавят вкусните, малки и толкова цветни кръгли бонбончета “M&M” отгоре върху шоколада. Попаднах и на нещо още по-готино. Този път говорим за пица покрита само и единствено с пеперони. Онзи малък салам, които е изключително солен и пикантен. Нищо друго. Блатът се покрива със зехтин, а отгоре се нарежда толкова много пеперони, че най-накрая не виждаме абсолютно нищо от блата. Липсват доматен сос, кашкавал и каквито и да е допълнителни подобрители. Опитах и този тип пица и трябва да ви призная нещо – яжте я само когато сте много гладни, защото иначе рискувате да не оцените този вариант. Е, също така си пригответе поне една бира, вино или каквото там пиете в по-големи количества от обикновеното. Соленото ще ви накара да ми повярвате. Още една сладка пица ще влезне в този мой подбор от странни разновидности. Тя се състои от червен шоколадов сос, вместо доматен, шоколадови бонбони и бисквитки “Орео”. Самите бисквити не трябва да се разрязват или отлепят. Те са нещо като салам, но да знаете, че омазването е голямо. Особено ако сте дама и хапките ви не са толкова големи колкото мъжките. Принципът на този вариант пица е същият както този на “M&M” вариацията, но блатът трябва да е малко по-тънък и не с дебела кора отстрани. Завита пица, но не калцоне, е последната такава, която ще ви разкрия. На нея попаднах най-накрая, така да се каже. Но тук няма нещо толкова странно в съставките, а в начина на консумация на пицата. След като разполагате с вашата храна пред себе си, разделяте блата с добавките на две и завивате като дюнер. Завивате долният край с целофан или салфетка и добавяте кетчуп, майонеза, горчица, зелена салата и каквото желаете в сърцевината на образувалата се фуния. Трябва да ви кажа, че ако не прекалите, то се получава нещо наистина интересно поради смесването и концентрацията на вкусове на едно място. Източник : Автор :

За началото в СЕО

За СЕО е важно как започваме. Началото слага етикет на съдържанието и така става вежен фактор за ефективността на СЕО. По ключови думи и изрази ботовете те посрещат, по умни съвети потребителите те изпращат. СЕО изисква да маркираш съдържанието правилно, за да си честен с Интернет потребителите и търсачките. Последните поставят конкретни изисквания към СЕО копирайтърите, отговарянетона които е ключово за доброто оптимизиране. Пет са началните елемента, които имат пряко отношение към СЕО: • Име на сайта и мета описание • Заглавия • Подзаглавия и категории • Първи изречения на публикациите Името и мета описанието на сайта са първото нещо, което сканират търсещите машини, за да категоризират онлайн съдържанието. Затова СЕО ефектът, извлечен от тях маже да е голям. Тук обаче е важно използваните думи и изрази да са едновременно конкретни, за да отговорят на конкретно търсене, и да описват коректно основното съдържание. Добре е името и мета описанието да са в някаква комбинация, взаимно да се допълват. Намирането на точните ключови думи и фрази е важно и за написването на заглавията. Те са “шапките” на публикуваните текстове в сайта и затова оказват сериозно СЕО влияние. От друга страна заглавията могат да бъдат повече на брой и по-дълги, което носи допълнителен СЕО ефект. В традициите на добрите СЕО практики заглавията трябва да са информативни и интригуващи, да спомогнат за правилната категоризация на сайта и публикациите и да провокират желание за прочитане на информацията под тях. Вълнуващите и предизвикателни заглавия, съдържащи точните ключови думи и изрази, са признак за качествен СЕО копрайтинг. Те изискват ефективно съчетание от яснота, притегателна сила, насищане с правилните ключови думи и изрази, лекота, уникалност. Заглавията, отговарящи на тези условия, са злато в сферата на СЕО и Интернет маркетинга. Допълнителна сила на СЕО носят подзаглавията и категориите. Всички каталози в Интернет, които предлагат публикация на фирмени данни и линк, са разделени на категории. Така се подрежда съдържанието и се привличат търсещите машини. При Интернет магазините се постига същия ефект, като се категоризират групите стоки. СЕО ефектът идва от маркиране на информацията.. Подзаглавията пък придават допълнителна СЕО тежест на отделните публикации. СЕО ефектът при тях идва от възможността за използване на повече ключови думи. Първите изречения в публикациите също имат тежест за СЕО. Те трябва да съдържат основните ключови думи и изрази, да въвеждат в темата и да са увлекателни. Идеята им е да грабнат както търсещите машини, така и потребителите. Затова първите изречения трябва да са директни, свежи и изненадващи. Началото в СЕО е важно – важно е преди да задълбочиш комуникацията, да се представиш открито, честно и вълнуващо - etel.bg

Най-евтините отоплителни уреди в България

За да топли един отоплителен уред трябва да се съобразим с кубатурата, която искаме да затоплим. За малките помещения от 20-30 кубика (10-12 м2) печка с мощност до 1000 вата е достатъчна, ако работи нон-стоп през цялото денонощие. Но, за по-голяма кубатура като например 50 -80 кубика, печката трябва да е най-малко поне 2.5 киловата или ако се отопляваме с климатик, консумацията на уреда няма да е по-ниска от 1.5 киловата, за да топли равномерно и еднакво през целия ден, икономия може да се направи ако температурата е по-ниска от 20*С, тогава климатика сам регулира колко енергия да харчи на час. За климатиците мястото им на поставяне, района - дали е сух или морски климат, също има значение за начина на отопление на помещението. Освен това значение консумация ток има и сезона, дали около жилището има други отоплени помещения; на кой етаж се намира жилището; колко стаи се отопляват и за колко време; има значение също и дали жилището е топлоизолирано изцяло (вън и вътре - под,таван, стените и дограмата); Колко дебела е изолацията и още няколко зависимости, които са известни на строителите. Няма еднакви жилища, макар че видимо да изглеждат еднакви. Ако тръгнете с метъра да измервате стените, таваните, подове - ще видите че повечето жилища са с криви стени и тавани. Някои дори не отговарят на квадратурата, по проект. Но, това са подробности. Спрямо сметките за ел.енергия, всяко различие има значение. Особено изискване за ел.отоплителни системи е - топлоизолирането на жилището (стени, тавани, под, дограма) мястото - къде се намира и района в който е построено, а също така и към кое ЕРП- е абонирано семейството, защото тези различия са много и защото поради недоглеждане, (не си виждаме фактурите за консумация на ток) спорим неправилно и не гнетим на високите сметки. ДУХАЛКИТЕ Това са вентилаторни печки с един, два или повече реотани. В тази зависимост цената на ел.уреда е или по-ниска или по-висока, но стават за отопление. По-скъпите имат възможност да топлят повече, харчат повече ток и могат да отопляват от 85 м3 до 150 м3, без да се задъхват, ако помещението е добре топлоизолирано и затворено. Консумацията на енергия е между 2 киловата/час или 4 киловата/час,в зависимост каква е мощността на уреда. Има калорифери(духалки), които харчат и по 8 киловата на час, те са метални с по-голяма форма, топлят мащтно и безшумно, създават комфорт, но и консумират много ел.енергия за час. Малките калорифери (вентилаторни печки) са с цена между 15 и 25 лв. Големите - 35 - 55 лв, но има и по-скъпи. Някои модели са по-тихи, но има и по-шумни,зависи от начина на поставената перка и материала от който е направена, също така шума зависи от изолацията на уреда отвътре и начина по който е направена самата печка. РАДИАТОРИ Тези уреди се наложиха на пазара заради това че са безшумни, по-малко харчат ток, защото си имат термореле за регулация на температурата, имат си превключване между реотаните (на една или две степени), имат вентилатор, който издухва топлината и я разпостранява равномерно из стаята. Те са подвижни, мобилни, нямат голяма поддръжка. Според големината на стаята, радиаторите са с 5, 7, 10, 12 или повече ребра. Предназначени са - за целогодишна климатизация както на малки еднофамилни къщи, така и за офиси, обществени сгради, търговски помещения и производствени халета. Видове - електрически - маслени - водни Радиаторите са добро решение за отоплителния сезон. Тъй като е поставен вътре в помещението,на него не му влияят природните катаклизми, стига да не го покривате по време на работа, уреда ще ви служи дълго време без повреди. Не харчат много ток, има доста икономични серии радиатори, които с 1 киловат мощност могат да отоплят стая от 12 -15 кв2. Консумира 1 кв/час Мощността им зависи от марката и за какво е предназначен. Има радиатори с мощност 1 киловат, 2 киловата или повече от 3 киловата. Колкото мощността му е по-голяма - толкова и излъчваната топлина е по-мощна, по-бързо загрява стаята и е по-комфортно. В сравнение с климатиците, освен че е по-евтин, радиатора е по-надежден, по-непретенциозен, не се поврежда лесно, не е капризен. Консумацията на ел.ток на един радиатор зависи от ребрата му и от мощността му, освен това зависи и дали е включен терморегулатора и на какво време е програмиран. КОНВЕКТОРИ Това е най-икономичното отопление за вашия дом. Почти всички конвектори са вентилаторни. Вентилаторният конвектор е предназначен за целогодишна климатизация както на малки еднофамилни къщи, така и за офиси, обществени сгради, търговски помещения и производствени халета. Конвекторът е уред, който успешно замества радиатора и климатика обединени в едно тяло. Той е част от отоплителна и/или климатична система, като изпълнява функцията на отоплително/охладително тяло. Конвекторът има приятен дизайн, така че да се съчетава с всякакъв вид вътрешен интериор. Съществуват и модели, които са за скрит монтаж, което прави системата абсолютно незабележима за потребителя и остава само приятното чувство на комфорт. Използването на висококачествени компоненти предопределя безшумна и ефективна работа както и дълъг експлоатационен период. В повечето случаи ако уреда не се събори умишлено или деца не му навредят, конвектора може да си отоплява помещението години наред (10 и повече години),без да се развали (да изгори някой реотан) или да прегори някоя връзка. Честото разглобяване и сглобяване - обикновено го правят младите неопитни електротехници, за да видят какво има вътре води до повреди. След това вмешателство, ако уреда не бъде сглобен правилно, той дава дефекти,които трудно се оправят и от специалист и струват скъпо. Така че, добре ще е да се отнасяме сериозно към този отоплителен уред и да го пазим от некомпетентни любопитни ръце, за да го имаме за дълго време. Цената на един конвектор варира между 40 лв и 350 лв. Този уред също като радиатора не се влияе от промените на времето, защото работи вътре в стаята. На всеки уред има апел - "Не покривай!" за да не се затормозява моторчето на вентилатора и за да може уреда да работи на максимална скорост отопление. Само когато уреда не се използва, може да се покрие да го запазим от праха, или да се прибере в кутията. През лятото, ако не се включва само вентилатора за охлаждане, уреда трябва да се прибере на сухо и чисто място, обикновено го прибираме в кутия и в помещение което е сухо,без влага. Напоследък нашумяха конвекторите от ново поколение - Адакс. Характерното за тях е - че излъчват инфрачервени лъчи които затоплят предметите в стаята, стените, елиминират влагата и така осигуряват комфорт и уют. Това е уредът на новото поколение енергоспестяващи радиатори и конвектори от XXI век. Поставят се на стената,така както се постява картина, не пречат и не създават шум при работа. Също както радиаторите имат ребра, които затопляйки се отдават тази лъчиста енергия. За сега употребата им не се е наложила така както климатиците. По принцип почти всички уреди използващи се за отопление работят с инфрачервено излъчване на топлината. Радиаторите, конвекторите и вентилаторните печки, всички тези уреди първо затоплят стените, после въздуха; така че в стаята да е топло и уютно. Специално за Адакс - не са особено икономични, както са климатиците, но топлят равномерно и са безшумни; нямат почти никаква поддръжка, макар тези предимства, нямат голяма популярност. Лошото при тези уреди е че, ако не се нагласят на икономично употребление, за 24 часа консумират около 60 -72 киловата енергия, което за месеца си е доста скъпо удоволствие. Разбира се, консумацията на енергия зависи и от това с каква мощност е електроуреда. Ако е с малка (700 вата) не е толкова страшно, но ако е с 4 киловата и при нагласа за малко икономичност, уреда си харчи доста ток. Недостатъкът при всички тези отоплителни ел.уреди е това че - не трябва да се пипат с ръка, защото са горещи и предизвикват изгаряне на кожата при допир. Може би заради това, не са за предпочитане в детските стаи и при възрастните хора. И двете поколения са разсеяни и невнимателни. Затова не отоплявайте стаите им с тези отоплителни уреди. ОБЩО ЗА ВСИЧКИ ОТ.УРЕДИ Какъвто и ел.уред за отопление да се използва през студените зимни месеци консумацията на ток си е значителна и е доста различна спрямо района на употреба. Един пример: през лятото, когато няма отопление сметката за ток на един малък апартамент,варира между 30 и 80 лв/ месец. Но, през зимата когато навън t* е над нулата, консумацията на ток за месец е около 100 - 160 лв, но ако е под нулата, тогава сметката ни за ток скача драстично,може и да стигне 400 лв,че и повече, зависи колко отоплителни уреда са включени за час - време и с каква мощност са. Освен всичко това всяко ЕРП има определена цена,на която продава в различните райони е различна, не е еднаква в цяла България, затова се получават и различни сметки за ток в различните домакинства. И когато се отопляваме с климатици - сметките за ел.ток са също така различни,както при другите отоплителни уреди. Това не означава че един уред е по-икономичен. Икономичността идва от мястото на инсталирания уред, големината на помещението, цената на тока за град, село, община и ЕРП-то което продава киловат/час - цена, също така температурата на въздуха вън и вътре. Знаем че, колкото по-студено е вън, толкова повече енергия черпи уреда ни за отопление на киловат - час. Само при уреди които не работят денонощно т.е. не са включени нон-стоп, те не правят големи разходи на енергия. 50% от населението в Сев.България където температурите често падат под нулата през зимата, там е влажно и мократа земя изстудява стените на къщите по-бързо, отколкото в сухите вътрешни райони на България. Жилищата разположени край реки, езера, блата и морето са винаги по-влажни, отколкото тези жилища, които са разположени в планината или в сухите равнини. От тези зависимости идват и различията на консумация на ел.енергия, цената й и количеството изразходвана енергия за месец. За да не се образува конденз по стените и стъклата на прозорците отоплителния уред се поставя под прозорците. Но практиката показва че, дори и там поставени ел.отоплителните уреди в стаята се образува конденз по прозорците, заради по-високата влажност в помещението. Кондензът се образува от срещата между топлия въздух и студения който прониква под прозорците и от пода на помещението.Даже и ПВЦ дограмите пропускат студ и влага от вън. Затова добрата топлоизолация навред в стаята играе важна роля за влажността и конденза. Много са споровете по форуми и блогове именно заради различните сметки за ел.ток. Вече писах достатъчно за тези разлики от какво зависят и заради какво са така различни. Добре би било да се вгледаме не само в сметката ни за ток, ами и да видим какво количество енергия сме потребили - колко киловата дневна и колко - нощна, освен това цената не е еднаква. Нощтната е също различна, както и дневната. Има и допълнителна консумация - такси, слънчева (соларни с-ми) енергия, вятърни и водни централи - те също учавстват в ценообразуването. И накрая сметката ни за ток набъбва от некоректното отчитане + надценката 20% ДДС + надписването - което също има значение за сметката ни за месец разход ел.енергия. Най - добрата цена и най-топло ни е било през годините когато се отоплявахме с печките на твърдо гориво (дърва, въглища). Новите модерни времена имат своите предимства, но и тези удоволствия струват скъпо. Който не може по финансови причини да си позволи този лукс да се отоплява на ел.ток, просто да не го прави. Всеки човек сам взима своето решение - с какво и как да се отоплява през зимните месеци. Тази зима ще е показателна за някои райони с по-висока консумация на ел.енергия. Освен всичко казано до тук, различията идват и от непрекъснатото увеличение на ел.енергията на всеки 3 месеца. Ако разбира се това увеличение е в сила от м. октомври 2014 г.

Даровито ли е детето ви ?

Какви възможности притежава детето ви? Дали то има определени артистични, интелектуални или спортни заложби? Вероятно трябва да изчакате, докато порасне, за да сте сигурни в отговора на този въпрос. Все пак с настоящия тест ще се опитаме поне мъничко да открехнем завесата. 1. Детето ви проходило ли е по-рано от 11 месеца? 2. Проговорило ли е доста по-рано от своите връстници и проявява ли силен интерес към речта? 3. Смятате ли, че то притежава богат речник за своята възраст? 4. Детето ви проявява ли изразен интерес към пъзели и строители? 5. Забелязали ли сте силен интерес у него към числата и броенето? 6. Вашето дете проявява ли силно любопитство към заобикалящата го среда? 7. Притежава ли детето ви по-голяма физическа сила и издръжливост, в сравнение с останалите на неговата възраст? 8. Има ли детето ви силно изразен интерес към книгите? 9. Предпочита ли то да общува с по-големи, вместо с деца на неговата възраст? 10. Поема ли ролята на лидер в групата? 11. Притежава ли детето ви много добра памет? 12. Смятате ли, че детето ви с лекота се е научило да се храни и облича само? 13. Има ли то изключително добра двигателна култура? 14. Има ли силно изразен интерес към рисуването и цветовете? 15. Лесно ли създава приятелства и адаптира ли се сред останалите деца? 16. Детето ви проявява ли силна креативност, дори в обикновените ежедневни занимания? 17. Смятате ли, че детето ви може да прави нещо в продължение на часове, без да изпитва отегчение? 18. Измисля ли си само игри, които да отвличат вниманието му? 19. В повечето случаи успява ли да намира решение, когато се изправи пред трудност или препятствие? 20. Притежава ли чувство за хумор, нетипично за неговата възраст? 21. Проявява ли загриженост и състрадание към останалите? 22. Има ли у детето ви ранен интерес към въпроси, свързани с добро и зло, правилно и грешно? 23. Има ли детето ви силен интерес към музикалните инструменти? 24. Смятате ли, че детето ви лесно заучава мелодиите и текстовете на песните, които чува? Ако отговорът на повече от 18 въпроса е „Да”, то има сериозен шанс в дома ви да расте един истински бъдещ талант!

24 май - празник на славянската писменост

24 Май е празник на славянската писменост, на българската просвета и култура. Той е празникът, който се чества от най-дълго време в близката ни история - 162 години. За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище `Св. Св. Кирил и Методий` в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Светите братя Кирил и Методий - създатели на славянската писменост. През 1857 година този празник на Св. Св. Кирил и Методий започва редовно да се отбелязва в Пловдив, Цариград, Шумен, и Лом. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров - това е общият църковен празник на двамата светии. Най-ранните данни за отбелязване на 11 май като ден на Светите равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методи датират от XII век, като те са признати за светци още в края на IX век. Поотделно паметта на Св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св. Методий - на 6 април (дните на тяхната смърт). Светият Всеруский Синод по повод празнуването хилядогодишнината на Моравската мисия на Св. Св. Кирил и Методий взема следното решение: `За спомен на хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашия бащин език чрез Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863 г. 11 май, като църковен празник на преподобните Кирил и Методий!` След това празникът се чества във всички православни славянски страни. Общият празник на Св.св. Кирил и Методий се чества от българската църква и през следващите векове, а през Възраждането се превръща и в училищен празник на буквите, създадени от Кирил и Методий. Това тържество, изразявящо духовните въжделения на българите за църковна независимост, просвещение и националновъздигане. Празникът на Св. Св. Кирил и Методий се отбелязва през Възраждането не само в българските земи, но и зад граница - сред възрожденската ни имиграция в Румъния и Русия, сред българските студенти в чужбина, сред българите, заточени в Диарбекир. Възторженото честване от всички българи на празника на светите братя Кирил и Методий е свидетелство за жаждата на българина за просвета и наука, за национално самоопределение и бързо икономическо и културно възмогване. През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на всеучилищния химн, познат на всеки българин с първия си стих `Върви, народе възродени`. Химнът е озаглавен `Химъ на Св.св. Кирилъ и Методи` и включва 14 куплета, от които ние днес изпълняваме най-често първите шест. Панайот Пипков създава на 11.05.1900 г. музиката към химна. Днес, 11 май се чества като църковен празник на светите братя Кирил и Методий, докато 24 май се е утвърдил като празник на славянската писменост, българската просвета и култура. 24 май като празник на славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий се отбелязва днес и извън България - в Русия той се чества за първи път през 1986 г. По инициатива на мурманския писател Виталий Маслов. В Мурманск е най-северната точка, където има паметник на Св. Св. Кирил и Методий. 24 май е празник, какъвто нямат другите народи по света - празник на писмеността, просветата, културата. Празник на духовното извисяване, на стремежа към усъвършенстване чрез постиженията на науката и културата. Буквите, създадени от Кирил и Методий, преводите, които правят на най-важните богослужебни книги, защитата на правото на всеки народ да слави Бога на своя език, са от историческа значимост не само за формиране на българския народ и за неговия просперитет. Делото им е високохуманно и демократично, всеславянско, служещо на великата общочовешка идея за равенство на всички духовната област. Безспорен факт е, че Константин-Кирил Философ създава азбуката и първите преводи на богослужебните книги на славянски език. Един обаче от най-интересните и нееднозначно решени въпроси е създаването в относително кратък период на две славянски азбуки - глаголицата и кирилицата. Не съществува и абсолютно единна позиция по въпроса, коя от тях е създадена от Константин-Кирил. Кирилицата е хронологически втора по своята поява според по-разпространената от двете хипотези относно авторството на двете азбуки. Звуково и графически тя се базира на гръцкия унциал. Според тази хипотеза неин създател е Климент Охридски като ученик на Константин-Кирил, като в знак на почит към учителя си Климент нарича азбуката на негово име. Преобладаващата част от учените свързват авторството на глаголицата с Константин-Кирил. Тя отговаря на звуковия състав на българския език, има оригинална графика и някои изследователи сочат, че начертаването на буквите следва т.нар. златно сечение (отношението на малката страна е както отношението на голямата към цялото). Между глаголицата и кирилицата съществува известна приемственост, но и съществени различия. Кирилицата измества бързо глаголицата най-напред в Източна България и най-вече в столицата Преслав. В Охридската школа (Западна България) тя има по-широко разпространение и се използва по-дълго. В някои манастири по адриатическото крайбрежие на Хърватско глаголицата се използва като тайнопис чак до XIX б. Според втората хипотеза Константи-Кирил Философ е автор и на двете азбуки, което от своя страна води до допускането, че той два пъти е превеждал основните богослужебни книги: през 855 г. Създава кирилицата чрез известно пригаждане на гръцкото писмо за нуждите на славянската реч, като след това превежда и богослужебните книги за нуждите на българките славяни по поречието на р. Брегалница (в североизточна Македония), а през 862-863 г. Създава глаголицата и преписва преведените преди това книги, като основната цел е да придаде общохристиянски характер на мисията си във Великоморавия. Днес на кирилица пишат не само българите, но и сърбите, черногорците, руснаците, украинците, белорусите, както и още много не славянски народи от бившия Съветски съюз, а също и монголците - общо приблизително около 200 милиона души. Делото на Кирил и Методий бива продължено от техните ученици Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава, които, идвайки в България, намират подкрепа за своето дело от българския цар Борис I. Всеки от петимата ученици има свой църковен празник, като освен това честваме общия църковен празник на двамата първоучители Кирил и Методий и петимата техни ученици всяка година на 27 юли. Празникът се нарича Свети Седмочисленици. В едноименната софийска църква като безценна реликва се пази част от ръката на Св. Климент.

Как да говорим с детето - по-добре истина, отколкото лъжа

“Мамо, мамо, аз как съм се родил? А къде е татко? Защо на Пепи от градината едното му краче е криво?...” Детето е способно постоянно да ви засипва с въпроси и точно когато сметнете, че сте дали всички възможни отговори, се стоварва нова лавина питанки. Почти винаги когато пита, детето вече знае нещо по въпроса и има предполагаеми отговори по темата. Може да е говорило с приятелче, да е дочуло нещо случайно или пък да го е прихванало от разговор в семейството. В такъв случай най добрият първоначален отговор също е въпрос. Например - ако пита как се е родил, контрирайте с – „А ти как мислиш?” Така може да добиете представа в каква степен детето е запознато с истината за процеса и доколко представите му са плод на въображението или все още част от приказен свят. Родителите често се учудват от какви неща се интересува детето им. Наскоро получих въпрос от 6-годишния си племенник на колко метра дълбочина се погребват мъртъвците. Шокира ме не толкова въпросът, колкото цялостната посока, тематиката на мислите, породили подобно питане. И естествено любимият ми - Как бебето влиза в корема на майката? А всъщност няма нищо чак толкова странно. Детето се интересува от абсолютно всичко, свързано и с живота, и със смъртта. То иска да вникне в различните събития, които се случват около него, в някой по-дълбоко и подробно, в други не толкова. Когато даваме отговори на въпросите, трябва да се съобразяваме с някои особености. Важно е максимално да се придържаме към истината. Другото условие е да не даваме повече информация, отколкото детето може да разбере за възрастта си. Интересът му също има своите граници, които родителите трябва да се опитат да усетят и да не преминават. Дали ще отговорим на любопитството, или ще го подбудим още повече зависи и от нашата реакция, когато отговаряме. Ако се изплашим, можем да дадем смешен или по-лошото - много объркващ за отговор. Децата са много добър лакмус за смущенията на родителите си. Всяко проявено тяхно притеснение прави интереса към въпроса още по-голям. Детето забелязва, че има неща, които се крият от него и именно те му стават най-любопитни. Ако не получи отговор от родителите си обаче, то може да го намери на улицата или от чужди хора, а информацията от там може да е опасна, изопачена или неточна. Да се отговаря на въпроси, свързани със секса или любовта, трябва да става толкова естествено, колкото на такива, свързани с времето или машините. Детето би се чувствало добре, ако му покажем, че да е искрено е нещо хубаво. Така се градят основите на честни отношения родител-дете, в които няма място за лъжи. А в тези отношения родителите не се сърдят заради зададени въпросите. Спокойствието на детето се определя и от това дали отговорите се дават с желание, решително, без потайности и увъртания. Бягайте възможно най-далеч от отговора „Ти още не разбираш”. Самият въпрос сигнализира, че тази област на познанието вече не е чужда на детето.

Детето си гризе ноктите - как да му помогнем ?

Упорит и широко разпространен навик сред поне половината от децата. При тийнейджърите този процент спада, но остава факт при немалко възрастни. Независимо от годините, в основата на онихофагията стоят едни и същи причини. Най-често това са стресът, тревогата, вътрешното напрежение и неудовлетворението, които са отражение на конфликти между личността и заобикалящата го среда. В детска възраст поводите изобилстват, но парадоксално понякога остават незабележими за възрастните. Тръгването на детска градина, рязкото отделяне от майката, напрежение между родителите, травмиращ инцидент, катастрофа или дори един страшен филм биха могли да бъдат причина детето да започне да си гризе ноктите. Ако в къщи високият тон е обичайната среда, то детето може да приеме това като заплахата пред интегритета на семейството, което от своя страна схваща като пряка лична опасност. Понякога просто му липсва внимание и това е често срещан проблем в днешния забързан свят. Тогава бързо се научава да го привлича с този си навик. Гризането на ноктите може да бъде имитация. Това е начинът на децата да усвояват и то не задължително умения с положителен знак. Ако някой от родителите има този навик, той от една страна е модел за подражание, а от друга това сочи негов собствен проблем, който сам има нужда от решение. Разбира се, има и една съвсем банална причина, близка до липсата на достатъчно внимание – скуката. Дете, което расте само, не получава достатъчно интензивна грижа или такава, която да съответства на темперамента му, интересите и нагласите му, също е в състояние да започне да го прави. Гризането на ноктите се схваща от някои психолози като вид самонараняване. Децата могат да го правят, наказвайки себе си, когато тяхното възпитание се базира на строгото наказание, твърде сурови мерки, недобре подбрани обяснения, обиди или заплахи. Всичко това може да рефлектира в толкова устойчив навик, че да продължи с години и дори десетилетия. Накрая сред причините се споменава липсата на силиций в организма. Той е необходим особено на децата като елемент, който подпомага усвояването на калций. Как да помогнем на детето да изкорени този навик? Един малък процент родители споделят, че децата им са се преборили само след един спокоен разговор и подходящи обяснения. Да разкажеш колко добре изглежда маникюрът на мама и че това не е защото си е гризала ноктите или, че такива красиви ръце ще има всеки, който се откаже от навика, понякога върши работа. За съжаление рядко е достатъчно. Още повече, че на 2-3 годишни деца е трудно да бъде обяснено по начин, който да ги мотивира достатъчно, защото изисква известно ниво на самоконтрол. Родителите могат да наблюдават детето и да му правят забележки всеки път, когато посегне към устата си и това може да го откаже поне за известно време, но в съзнанието му се загнездва идеята, че това е начин да прикове вниманието към себе си. Ако това е основният мотив, то така кръгът се затваря. В общия случай, изкореняването на стреса и дразнителите не е резултат от еднократно действие. Затова е добре да се вгледаме по-дълбоко в живота на детето, семейството и средата му извън него. Важно е да го направим от негова гледна точка. Децата трудно формулират дълбоките си нужди и затова те често излизат на повърхността под формата на подобни симптоми. Родителите не трябва да подминават всичко това с лека ръка, защото то е сигнал за дълбок проблем. Дали детето не е подложено на грубо отношение, дали ние самите му осигуряваме приятна среда, дали семейството и конфликтите, които на пръв поглед не го засягат, всъщност не му влияят твърде пагубно. Щом гризането на ноктите е автоматизиран отговор на неприемлива среда, какво да променим в нея. Млада майка споделя, че нейният собствен проблем, започнал още в детството, е отшумял в тийнейджърските години с развода на родителите и. В друг случай, когато някой (или и двамата) родители са подложени на стрес, това се предава на децата паралелно с навика. Майка на две деца, които отглежда сама, разказва как напрежението и „избива” в гризане на ноктите, което отдавна не е правила. Малкото и дете също започва да го прави. Консултация с психолог е много удачно решение. Там споделяме проблемите си без да бъдем съдени и сме в състояние под деликатното му ръководство да стигнем до корена на нещата. Някои професионалисти съветват да се отдели едно специално време от деня за гризане на ноктите. Това от една страна освобождава човек от усещането, че е престъпник, от друга побира навика в определени граници и всъщност го трансформира в занимание, което после лесно можем да изоставим. Често родителите прибягват до чисто механични решения, които понякога дават резултат, но често имат и обратен ефект. Намазване с лютиви или горчиви препарати например. Това убеждава детето, че прави нещо много нередно и е наказвано по този начин. Умереността в отпора на този навик също е важна. Не трябва да е твърде натрапчива, за да не стресира детето допълнително. Продават се специални препарати – лакове, които също са ефективни в някои случаи. Наред с всичко друго можете да режете ноктите на детето по-плътно, за да няма какво да гризе. Поддържането на красив маникюр е друг начин да се възпре разрушаването му, наред със залепянето на специални стикери. Поставянето на шини на зъбите, които пречат на отхапването може да се превърне в пречка и за около месец да се откаже от навика. Метални ръкавици са друго изобретение, което обаче вероятно създава доста дискомфорт. Промяна в храненето на децата също може да даде ефект, ако причината е в недостига на силиций. Силицият е много разпространен елемент на Земята и можем да го открием в храни като камбите, зелените маслини, пълнозърнестите продукти и зелените зеленчуци. Бамбукът, соята и кафявият ориз също са полезни храни при недостиг на този микроелемент. И накрая, ако все пак се изправите пред такъв проблем, то първо поговорете с детето си. То едва ли може да назове ясно своите дълбоки нужди и тревоги, но ако „слушате между редовете”, ще разберете откъде да започнете.

Детето не чува!

За всеки родител новината, че детето му има проблем със слуха или въобще не чува е шокираща. Понякога това става ясно едва след първата година на малкото, когато близките му очакват да проговори, а то втренчено следи изражението на лицето и движението на устните им. При други, които имат частично намаление на слуха, проблемът може да се установи след проговарянето им, когато стават забележими несъвършенствата в артикулацията им. 1 на 1000деца се раждат с пълна глухота, а 3-4/1000 с различна по степен слухова увреда. Кои са рисковите фактори за глухотата при децата? Фамилна обремененост (Голяма част от случаите на глухота и загуба на слуха са наследствени ); Недоносеност Трудно раждане, при което се стига до намаление или липса на кислорода, пренасян от кръвта до тъканите на бебето. Това състояние се нарича аноксия и предизвиква клетъчни изменения, особено във висшите нервни клетъчни формирования, които са извънредно уязвими; Прекарани от майката инфекции (рубеола или други шарки в ранните седмици на бременността) или предаване на цитомегаловирус при раждането. Вродени малформации; Резус фактор-несъвемстимост между майката и детето Тежка жълтеница на новороденото; Неонатални инфекции; Преболедуване на менингит в ранна възраст. лечение с ототоксични антибиотици. У нас има приета правителствена програма за неонатален слухов скрининг на всички деца в първите дни след раждането, но на практика тя не се прилага, защото държавата не отпуска средства за реализирането й. Единствено родителите, които настояват за такъв преглед и заплатят допълнително за него още в родилния дом, могат да разберат още тогава дали детето има някакво отклонение в слуха си. Как да провериш дали детето чува? Децата усвояват умението да говорят като подражават на чутото от възрастните. Добрият слух е задължително условие за нормалното психическо и речево развитие на детето, затова колкото по-рано откриеш, че малкото има някакъв проблем с това сетиво, толкова по-бързо ще може да се реагира. Първото, което можеш и сама да установиш дори и при новородено бебе е да плеснеш с ръце в стаята и да проследиш реакцията на детето. Ако такава въобще няма, най-добре побързай да направиш консултация със специалист УНГ. При деца към 1 г., ако липсва интерес към различна звукова стимулация, идваща от детското по телевизията или друг източник на музика, също трябва да помислиш за спешна среща с лекар. Децата над годинка, които търсят настоятелно визуален контакт при общуването, вероятно също имат проблеми със слуха. Видове глухота при децата: В зависимост от това в коя част на слуховата система са открити анатомични изменения или функционални нарушения , се определят два вида глухота: Кондуктивна глухота – свързана е със състоянието на външното и средното ухо и се изразява в намалена способност за възприемане силата на звука. Състоянието може да се подобри след медикаментозно или хирургическо лечение.При този тип намаление на слуха децата са с развит говор, само при аномалии на анатомичните структури малкото може да не проговори. Невросензорна глухота - При нея пренасянето на слуховите дразнения е затруднено или въобще не може да се осъществи по невросензорната верига. Това е състояние, което трудно се поддава на лечение и успехът зависи от това, къде точно е прекъсната веригата. Как може да се помогне на детето? Много от причините за намален слух са лечими, а голяма част от нелечимите се преодоляват чрез слухопротезиране или кохлеарен имплант. Ето защо откриването на намален слух при деца е от изключителна важност. Поставянето на слухов апарат трябва да стане възможно най-рано след установяването на проблема. При бетата, които са диагностицирани с пълна глухота, операцията за поставяне на кохлеарен имплант се прави около първата годинка. Операцията и апаратчето, което се поставя на детето се заплаща изцяло от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). У нас това се прави в МБАЛ „Царица Йоанна“ (ИСУЛ) – Клиниката по УНГ и във Военна болница. При правилна експлоатация един такъв имплант издържа 10 и повече години, само при евентуален технически дефект може да бъде подменен. Как работят слуховите импланти? Кохлеарен имплант е електронно устройство, което помага на загубилите слуха си да чуват. Има външни части (говорен процесор, който приема звуковите вълни, кутия със захранващи батерии и предавателна намотка) и вътрешна част (поставя се във вътрешното ухо - охлюва ) , които позволяват сигналът да стигне до структурите на централната нервна система в мозъка. Имплантът не възвръща нормалния слух, а само го имитира, като стимулира директно слуховия нерв с електрически импулси. Целта е детето да чува реч и да не усеща дискомфорт, когато звуците са прекалено силни. От какво зависи успешната адаптация на дете със слухов апарат? Практиката показва, че слухопротезираните деца около първата им година успяват да проговорят и да се интегрират социално дотолкова, че дори да тръгнат на училище с останалите си връстници. Успехът зависи на първо място от родителите, които да правят всичко възможно да общуват повече с малкото и от работата на сурдопедагозите (педагози, работещи с глухонеми) и логопедите в специализираните кабинети. Лекарите определят говорният контакт на близките с детето като ключов за успешната адаптация. Консултант: Доц. д-р Диана Попова, д.м.н., Катедра по УНГБ в МБАЛ „Царица Йоанна“

Как детето да се справи с тормоза и агресията в училище

Все повече деца, не само тийнейджъри, а и от началните класове, тръгват на училище с тревога, но не заради някой ненаучен урок или предстоящо изпитване. Те се притесняват, че днес отново ще трябва да се справят с подигравки и обиди. Агресията между децата в и извън класната стая не е нещо нормално между подрастващите и не може да бъде подминавана. Последиците от нея могат да засегнат не само самочувствието на вашия син или дъщеря, но могат да доведат и до жестока физическа саморазправа. Както децата, които тормозят, така и тези, които са тормозени, имат нужда от помощта на възрастните. Родителите и учителите трябва да се научат да разпознават всички видове насилие, за да могат да ги спрат в зародиш. Агресивното поведение се изразява не само във физическо насилие, но и във всякакви форми на психическо или емоционално такова. Така например, когато някое дете бива изолирано и избягвано, това е един много изтънчен начин то да бъде накарано да се чувства отхвърлено. А докато се изграждат като личности, децата в твърде голяма степен се влияят от начина, по който биват възприемани от връстниците си. Затова едно подобно негативно отношение, насочено към тях, може силно да ги нарани. Помнете, че момчетата отдавна вече не са единствените, които са тормозени или пък които тормозят. Момичетата могат да бъдат също толкова агресивни, но обикновено те реагират по по – завоалирани начини. Те са по – склонни да причиняват емоционални страдания чрез отхвърляне от групата, пускане на слухове или преки обиди. Децата, които най - често стават жертва на физически или психически тормоз в училище, са по – чувствителни и по – затворени от другите. В социални ситуации те са притеснителни и пасивни, и избягват да влизат в конфликти. Възможно е връстниците им да не ги приемат, защото са по – различни, имат друг цвят на кожата или някакъв физически дефект. Във всеки случай те нямат никаква вина за това, че биват нападани от съучениците си. Често децата се срамуват да признаят пред родителите си, че са жертва на тормоз в училище. Затова ето няколко признака, по които можете да познаете дали детето ви бива нагрубявано: Прибира се с рани и скъсани дрехи Не говори вече за случващото се в училище Затваря се в себе си Не спи добре Склонно е към депресивни състояния Страхува се да ходи на училище и често си измисля поводи, за да си остане вкъщи Проявява агресивно поведение (понякога детето не знае как да се справи с чувството на потиснатост и си го изкарва на брат, сестра или друг съученик, който не би му отвърнал) Децата, които нараняват съучениците си физически или вербално, се познават по това, че проявяват малко загриженост за чувствата на другите, очакват всичко да става така, както те искат и трудно следват правила. Възможно е тези момичета и момчета да са били свидетели на прояви на насилие у дома. Тяхното поведение не ги прави лоши хора, но със сигурност говори за това, че не са били научени да контролират агресията си и да изразяват емоциите си по един здравословен начин. Училищните психолози могат да помогнат на буйните деца, като им обяснят защо насилието наранява и ги подтикнат към по – голямо разбиране на чувствата на останалите. Незаменима обаче е ролята на родителите, които могат да повлияят най – много чрез примера, който дават. Взаимоотношенията помежду им и начина, по който общуват с детето, изграждат в него представата за това как трябва да се отнасяме към другите хора. Много от тези момичета или момчета всъщност не са били свидетели на друго в дома си освен на системно нагрубяване, пренебрегване и подигравки. В един момент те престават да търсят взаимност с родителите си и започват да прикриват чувството си на тъга, самота или уязвимост зад маската на грубостта. Дори да не го съзнават ясно, често нападателното им държание и проблемите, които създават около себе си, целят да привлекат вниманието на майките и бащите им. Детето ви може би проявява агресия, ако: Се връща от училище с повече пари, чужди вещи, учебници или дрехи Има повече гневни изблици Интересува се най – вече от своите желания и чувства Поставя се в опасни или неподходящи за възрастта си ситуации Не допуска определени деца в компанията си и се опитва да ги злепостави пред останалите Ако забележите подобно поведение у детето си, можете да му помогнете, като създадете строги, но разумни правила, които то трябва да следва. Те ще му показват границите, които не трябва да преминава и ще му напомнят, че се интересувате какво се случва с него. В никакъв случай не го наказвайте с бой, така само ще затвърдите представата му, че всичко може да се постигне с насилие. Опитвайте се да контролирате гнева си и да показвате уважение и загриженост към останалите. Прекарвайте повече време с детето и създайте атмосфера, в която то ще се чувства спокойно да сподели това, което изпитва. Училището е мястото, където всяко дете се чувства сигурно и защитено. Там то е изолирано от външния свят, заобиколено е от възрастни хора, които се грижат за него. Но във всекидневието често пъти се случва подрастващите системно да тормозят по-слабите, като ги принуждават да вършат неща, които те не желаят. Училищният тормоз се изразява в обиди, подигравки, измисляне на прякори, блъскане, удряне, взимане насилствено на пари, отправяне на заплахи за саморазправа в случай, че някой разбере за това, и др. За да не се превръща детето ви в обект на тормоз в училище Стимулирайте го да развива умения да общува и да разбира другите хора – това ще му помогне да спечели симпатиите на съучениците си. Учете детето си да работи в екип и да уважава постиженията на другите. Предпазвайте го от прекалена амбициозност и прояви на егоизъм. Помислете дали облеклото и прическата на детето ви, или поведението, което изисквате от него, не са причина за подигравки от страна на други деца. Помогнете на детето си да изглежда добре, за да има самочувствие и да бъде харесвано. Окуражете детето си да намери и развие интереси и хобита – тези занимания ще повишат самочувствието и самоуважението му. Насърчавайте го да прекарва междучасията и свободното си време извън училище с приятели и съученици. Помогнете на своето дете да срещне нови приятели извън училище. Научете детето как да търси помощ от възрастен при нужда. Обяснете му, че споделянето с възрастен не е клюкарстване, а решимост да се справи с тормоза. Ако вие или вашето дете се нуждаете от допълнителна квалифицирана помощ, говорете с педагогическия съветник или потърсете специализирана психологическа помощ. Как да разберете, че детето ви е тормозено Детето се прибира вкъщи със скъсани, повредени или липсващи дрехи, учебници или други вещи. Има необясними синини, натъртвания, охлузвания. Прекарва самò времето в училище и извън него, няма приятели. Изглежда уплашено, когато отива или когато се прибира от училище; отива на училище с нежелание. Променя маршрута си, когато отива и се връща от училище. Губи интерес към училищните мероприятия и успехът му се понижава. Изглежда разстроено, когато се прибира от училище. Често има главоболие, болки в стомаха или други оплаквания. Изглежда неспокойно и е с ниско самочувствие. Намира си оправдания, за да отсъства от училище. Страда от безсъние или сънува кошмари. Губи апетит. Ако детето ви проявява някой от изброените признаци, не е задължително да е тормозено, но трябва внимателно да се опитате да разберете дали нещо в училище го тревожи. Информирайте се: - има ли приятели в училище и кои са те; - има ли съученици, с които взаимно не се харесват и защо; - изолират ли го от игри или групови дейности. Мерки, които трябва да предприемете, ако детето ви е обект на тормоз в училище Проведете разговор с детето, след което се срещнете възможно най-бързо с класния ръководител, с педагогическия съветник или с директора на учебното заведение. Споделете с тях своите притеснения и поискайте професионален съвет. За да подпомогнете решаването на проблема, работете в сътрудничество с класния ръководител или с педагогическия съветник. Съобщете им фактите, които знаете. Не бързайте да разговаряте с родителите на детето, което тормози вашето; оставете училищното ръководство да направи това. Разговаряйте често с детето си и с класния му ръководител, за да следите за резултатите и да сте сигурни, че тормозът наистина е спрял. Съвети: Не съветвайте детето да игнорира тормоза и да се прави, че не го забелязва. Не обвинявайте детето за тормоза – не допускайте, че то е направило нещо, за да си го „заслужи”. Дайте му възможност да говори за преживяванията си, свързани с тормоза. Запомнете и дори запишете какво споделя то с вас. Проявявайте емпатия към детето и не пропускайте да го поздравите за куража му да сподели с вас за случващото се. Ако не сте съгласни с начина, по който детето се отнася към ситуацията, не го критикувайте. Не забравяйте, че то трудно ще се справи без вашата помощ. Контролирайте емоциите си; погледнете обективно ситуацията и заедно обмислете стъпките за справяне с проблема. Не насърчавайте детето си да отмъщава на онези, които го тормозят. Убедете го, че по този начин е малко вероятно да се сложи край на проблема. Възможно е да стане по-лошо – детето да бъде обвинено в агресивно поведение.