Механизмът от Антикитера
Учени от университета Насионал де Килмес (Аржентина) и университета в Пюджет Саунд (САЩ) изясниха, че прочутият Антикитерски механизъм е почти с век по-древен, отколкото се смятало преди.
Антикитерският механизъм представлява своеобразен астрономически компютър от повече от тридесет предавки и циферблати със стрелки, с чиято помощ можело да се определи положението на Луната, Слънцето, Марс, Венера, Меркурий, Юпитер и Сатурн на определена дата, а също да се изчисли слънчево и лунно затъмнение.
Механизмът е открит през 1900 година от гръцки водолази в Егейско море до остров Антикитера на мястото на корабокрушение от I в. пр.н.е., и се смята за първото в историята аналогово изчислително устройство.
Механизмът е получил широка известност след статията „Древногръцкият компютър“, публикувана през 1959 година в сп. Scientific American от Дерек де Сол Прайс.
Древното устройство се среща и в антични летописи, например при Цицерон в съчинението „За природата на боговете“: „Топката, която наскоро изработи нашият приятел Посидоний, възпроизвежда това, което се случва на небето със Слънцето, Луната и пет планети в различни дни и нощи.“
Самият Антикитерски механизъм и създадената от учените негова функционираща версия се съхраняват в Националния археологически музей в Атина.
Радиовъглеродният анализ на механизма определил неговата възраст в периода от 150 до 100 г. пр.н.е., а сега учените изследвали частта му, необходима за определяне на затъмненията. Теоретична основа на изследването бил цикълът на Сарос – период, в който редица слънчеви и лунни затъмнения се повтарят.
Сарос е равен на 223 синодични месеца на Луната, което прави 6585,32 дни, или почти 18 календарни години. На практика античните астрономи използвали Екселигмос (от гр. ἐξέλιγμος – завъртане на колелото) – период, равен на три сароса и удобен с това, че образува цяло число дни – 19 756.
Учените успели да изчислят, че механизмът за предсказване на затъмнения ще показва най-точни резултати, ако в качеството на „точка на отчитане“ на сароса бъде избран 12 май 205 г. пр.н.е. Такова откритие би им позволило да направят извод, че уредът е бил изработен в края на III – началото на II в. пр.н.е.
И все пак изследователите отбелязват, че този факт може да определи не датата на сглобяването на механизма, а времето на разработката на неговата конструкция.
Първите въпроси
Механизмът от Антикитера е открит през 1902 г. в Егейско море, близо до остров Антикитера, разположен между Крит и Пелопонес. В момента устройството се съхранява в Националния археологически музей в Атина и е на възраст около 2100-2150 години. Първият учен, който повдига завесата на мистерията около странния апарат, е английският историк Дерек де Сола Прайс, който през 1955 г. пръв изказва предположението, че античният механизъм има точно и ясно предназначение – той е изчислително устройство, подобно на механичните калкулатори от ХХ век или астрономически часовник. Оттогава Механизмът от Антикитера се превръща в любим предмет за изследване на много учени (в това число и Жак Ив Кусто, който в края на 70-те години се гмурка в Егейско море, за да търси части от механизма) и веднага попада в списъка от доказателства на защитниците на теорията за палеоконтакта. Проучванията на уреда, които се правят и до ден днешен, пък все повече озадачават специалистите.
Как е направен?
Въпросът как е бил изобретен толкова прецизен астрономически уред преди повече от 20 века още разпалва любопитството на научния свят. Доказано е, че за направата на Механизма от Антикитера са използвани диференциална предавка (за която се смята, че е изобретена не по-рано от ХVІ век), 32 бронзови механизма и циферблати със стрелки. При това нивото на механична обработка на детайлите е сравнимо с това на производството на механични часовници от ХVІІ век. През 1959 г. артефактът е изучен с помощта на рентгенови лъчи, но пълна схема на устройството е съставена едва през 1971 г. През лятото на 2005 година чрез нов рентгенов метод са прочетени около 2000 символа, нанесени върху отделните детайли от механизма. Всички тези странни открития карат учените да създадат международна изследователска група, която да даде окончателно становище за произхода и предназначението на уреда. Екипът на Майк Едмъндс потвърждава, че Антикитерският механизъм представлява прецизен механичен компютър, предназначен за изчисляване на движенията на небесните тела с точност, която трудно би могла да се постигне и в днешно време – своеобразен изключително точен астрономичен календар. Мнението на самия Едмъндс е повече от категорично: “Този уред е просто невероятен, единствен от вида си. Дизайнът му е много красив, а астрономическите изчисления абсолютно точни. Начинът, по който са направени вътрешните механизми, буквално ни накара да зяпаме с отворени уста. Този, който е направил уреда, е бил невероятно прецизен. От гледна точка на това, че е единствен и че представлява историческа ценност, според мен апаратът е по-ценен от картината “Мона Лиза”.
Кой го е изработил?
Учените достигат до две основни теории за това кой е направил този изключителен за времето си уред. Според едната група създателите на проекта са от астрономическата школа на древния гръцки философ Посидон, която се е намирала на остров Родос. За архитект на това гениално творение те сочат астронома Хипаркус – един от първите изследователи на движението на Луната и нейните фази.
Според последните проучвания, публикувани в списание “Nature” от 30 юли 2008 г., корените на Механизма от Антикитера трябва да се търсят в колонията на Коринт на остров Сицилия, което директно препраща към безспорно най-големия ум на древността – Архимед. Да се твърди, че той е архитект на изобретението, обаче е доста трудно, тъй като Архимед умира повече от 100 години преди най-ранната предполагаема дата на създаването на механизма. Въпреки това не е изключено великият учен да е участвал, макар и косвено, в създаването на тази загадка.
В статията, публикувана в броя на списание “Nature” отпреди по-малко от месец, учените правят допълнителни разкрития около начина, по който е работил механизмът. Според тях той е изчислявал времето по Метоническия календар (кръстен на името на древния гръцки учен Метон, който разделя годината на 365 дни, като всяка четвърта има по-един ден повече – 366, и създава теорията за хелиоцентричната система), предсказвал е с абсолютна точност след колко време ще има слънчево затъмнение и е служил като календар за организирането на древните олимпийски игри.
Странните артефакти
За Деникен и много негови последователи, изброените досега факти говорят директно, че в направата на Механизма от Антикитера са участвали същества с далеч по-развит интелект от хората, живели през II и I век пр. Хр. Затова този уникален изчислителен апарат, който нерядко е наричан и първия механичен компютър, попада в интересния списък на т. нар. артефакти не на мястото си. Освен него в този списък се включват и Аеропланът от Сакара, Артефактите от Косо, Дорчестър, планината Байгонг, Багдадските батерии, Вкаменената човешка ръка от Богота на 100-130 млн. години, Дисковете от планината Баян Кара Ула (Дропа дискове), Железният стълб в Индия, Каменният блок от Баалбек, Камъните от Ика, Картата на Буаше, Картата Пири Рейс, Картата на Създателя, Кристалните лещи от Хелуан, Кристалните черепи, Кубовидният метален къс от Австрия, Купата и чукчето от планината Тейбъл, Микроскопичните обекти от Нарада, Незавършеният обелиск от Асуан, Пирамидата Гимпи в Австралия, Рисунките на машини в древен Египет, Лампите от Дендара, Статуята от пещерите Лултун, Сферите от Клерксдорп, Фигурките на аероплани от предколумбова Америка, Фигурките от Акампаро, Черната пагода от Конарк и Чукът от Киндуги.
За тези интересни артефакти, тяхната история и догадките на учените, както и за много други загадъчни предмети и събития, можете да прочетете в раздела
"Тайни и загадки" на нашия блог.