Гео БГ е сайт за полезна информация, интернет реклама и СЕО

Далтонизъм - светът в по-малко цветове

Червено, оранжево, жълто? Детето ти не прави разлика между тях и постоянно бърка имената им. А ти се чудиш нормално ли е все още да не ги различава... Ако подозираш, че твоето дете има сериозен проблем и с разпознаването на цветовете, потърси помощта на специалист-офталмолог, който ще провери зрението на малчугана и ще установи дали той не страда от т. нар. „цветна слепота“. Признаци за далтонизъм Съществуват определени признаци, по които можеш да разпознаеш далтонизма. Детето далтонист например често бърка пастелите, като ги назовава с несъответстващи цветове. Разбира се, възможно е все още просто да не е научило думичките за всеки отделен цвят, но дали това е така със сигурност може да каже единствено лекарят. Когато детето се научи да разпознава цифрите, ще може да бъде тествано с помощта на специални диагностични таблици в кабинета на специалиста. Какво виждат далтонистите? Да си далтонист не означава да не разпознаваш цветовете. Такива случаи са много редки и са свързани с тежки увреждания на зрителната функция като цяло - силно намалена зрителна острота, нистагъм и т.н. Всяко нарушение в един от основните 3 цвята има три степени. Обикновено страдащите от „цветна слепота“ възприемат по различен от нас начин разликата е в нюансите. Причината е в недостига на един или няколко вида рецептори за цвят. Конусчетата, намиращи се в центъра окото, са отговорни за възприемане на цветовете. В човешкото око има 3 вида специфични елементи - пигменти, които се възбуждат съответно от червен, зелен и виолетов (син) цвят. Едновременното и еднакво по степен дразнене предизвиква усещането за бял; а липсата на такова усещане - за черен цвят. Окончателното цветно възприятие е резултат от различно по степен възбуждане на трите цветноразличителни системи. Ако тази чувствителност е нарушена, детето бърка цветовете и среща затруднения в детската градина (училище). Ето защо трябва да подходиш с много внимание и разбиране и в никакъв случай не е препоръчително да се караш на детето – далтонист за това, че не е „като другите“. То не бива да се чувства различно. Нужно е да знаеш... Далтонизмът е генетично нарушение във възпримането на един от цветовете: най-вече червено, зелено или виолетово. Нарушението в рецепторите за един цвят предизвиква изкривено възприемане на целия цветен спектър. В повечето случаи далтонизмът се дължи на наследствени нарушения на фоторецепторите, но е възможно цветната слепота да бъде предизвикана от увреждане на ретината или очния нерв. За съжаление състоянието не подлежи на лечение – нито се влошава, нито се подобрява. Затова детето – далтонист ще бъде ограничено в професионалния си избор (не може да е летец, моряк, шофьор, химик и др.) 8% от мъжката популация са далтонисти. Освен това заболяването се предава от майка на син. Автор: Наталия Градинарова Консултант: д-р Мариела Облашка, д. м. - офталмолог в болница „Вита“ - София

Отношенията у дома влияят на детската психика

Всяко семейство носи своя атмосфера – при едни преобладават хармонията и усмивките, при други – напрежението и конфликтите. А малкото „попива“ тези модели на поведение. От стила на взаимоотношенията у дома в голяма степен зависи как ще се държи детето навън, как ще се изгради неговия характер и по какъв начин ще общува с връстниците си. Семейство-вулкан Тук вечно се изясняват отношенията, защо това е така, а онова – не. Спонтанността преобладава над чувството за отговорност. Мама и татко са готови винаги да спорят за всяка дреболия. В такива семейства малките човечета изпитват силна емоционална натовареност. От постоянните спорове на родителите, понякога придобиващи катастрофални размери, се нарушава стабилността на детския свят. Съвет: Опитайте се, преди да заемете противоположната позиция, първо да изслушате мнението на половинката си. Постарайте се да не въвличате малкото във вашите спорове, както и да не му се налага да избира някоя от страните. По принцип няма нищо лошо понякога да се спори (нали в спора се ражда истината :), стига обаче това да не е ежедневно и да не води до размяна на обиди и изостряне на отношенията. Спорът може да е полезен, само ако е конструктивен. Тогава детето се учи как да отстоява своята позиция и че компромисът е възможен. Семейство-санаториум В този тип семейство единият родител изпитва повишена тревожност и изисква към себе си особено отношение, любов и грижа. Само външно семейството изглежда солидарно. А всъщност единият от членовете му значително ограничава задълженията си, като заставя близките си все повече и повече да му обръщат внимание и да се грижат за него. Понякога подобна позиция води до упреци на един от съпрузите към другия („Ти си толкова безсърдечен/на - аз страдам и трябва да те моля за твоята помощ“). Отношението на децата е различно в такъв тип семейства. Ако мама или татко се нуждаят от повишено внимание, то децата отрано свикват да изпълняват домашната работа, години наред живеят в състояние на нервна и физическа натовареност. И въпреки това обикновено се отнасят към родителите си с топлина и любов. Ако в центъра на „санаториума“ са баба или сестричката, то детето живее в среда на прекомерно изострено внимание към здравето, расте страхливо и ограничено и често пъти, когато порасне, се разбунтува срещу ситуацията и напуска семейството. Съвет: Възпитаването в състрадание и съчувствие е хубаво, но въпреки всичко се постарай, да покажеш на детето, че светът е разнообразен – има и тъга, и радости. От нас зависи да успеем да се справим с проблемите с усмивка и разбиране, а не с постоянно хленчене и недоволство. Всеки има своя път в живота и е добре да го извърви достойно, нали? Семейство-крепост В основата му е заложена представата за опасността от агресивността и жестокостта на обкръжаващия свят. Негативните емоции, възникващи в семейството, въпреки стабилността на домашното огнище, се пренасят към света като цяло. Тук е ясно изразено значението на „ние“. У дома обикновено един от съпрузите доминира и всичко е точно регламентирано. Постиженията на детето се оценяват само тогава, когато то оправдае възложените надежди. Възпитанието придобива черти на хипергрижовност. Малкото расте безинициативно, настроено е негативно. Възниква вътрешен конфликт между семейния и собствения опит. От тук са възможни и трудности в общуването с връстниците, усещане за изолираност, проблеми с нервната система. Съвет: Няма нищо по-хубаво от това детето да се чувства защитено от своето семейство. Но това не би трябвало да означава да му се отнема възможността само да опознае света около себе си. Да, в него има опасности, но има и много прекрасни неща. И си заслужава всеки сам да се сблъска и с едното, и с другото – само така ще натрупа опит и ще изгради своите представи за бяло и черно, зло и добро. Опитай се да не възпираш инициативата и любознателността на малкото, като разбира се това не изключва грижата и стремежът да го предпазваш и подкрепяш. Семейство-театър Театрализираният образ на живота показва видимо благополучие и близост, но... само на повърхността. А какво се крие отдолу? Единият от съпрузите изпитва остра потребност от признание, внимание, възхищение и т.н. В отношенията с децата бързо се приемат забрани и поощрения, които още по-бързо се забравят. Любовта към малкото се заменя с модни идеи за възпитание или се „откупва“ със скъпи подаръци. Демонстрира се обич обаче липсва пълноценното общуване. Обикновено в такава среда децата растат егоистични, липсват им вътрешната дисциплина и самоконтрол. Съвет: Искреността и доверието в общуването с детето са нещо твърде ценно. Трябва да изразяваме любовта си не само с купища играчки или водене по безбройни школи, а най-вече в разговора с малкото човече: как е минал денят му, кой му е помогнал, обидил ли го е някой, как се казва новото му приятелче и т.н. А правилата в живота на детето просто са нужни - те му помагат да изгражда своите представи за света. Семейство с кумир Детето укрепва съпружеските отношения и грижата за малкото се оказва единствената сила, способна да съхрани семейното огнище. Родителите са особено внимателни към своето съкровище – дори пренасят своите нереализирани амбиции върху него. Детето е под постоянно наблюдение, ограничава се неговата самостоятелност, преувеличават се достойнствата му. И като резултат след време то не е способно да вземе нито едно решение без помощта на мама или татко. Съвет: Всеки родител иска най-доброто за своето дете. Но понякога от прекалена грижа и амбиции е възможно да се забравим нещо важно – трябва да даваме на децата си правото на избор и самостоятелност. Безспорно, твоето дете е най-ценното за теб на този свят, но не забравяй и това, че всеки има свой живот. Така както малкото се нуждае от самостоятелност, така и ти имаш нужда от време само за себе си. Семейство-маскарад Родителите имат различни жизнени цели. Те поставят детето в ситуации на различни изисквания и несъгласувани оценки. Често пъти исканията на мама и татко напълно се самоизключват. Възпитанието се характеризира с непоследователен характер. Рядко родителите са искрени, те по-скоро зарязват една роля, за да се впуснат в друга. Разнообразните маски повишават тревожността у детето, водят до раздвоение на самооценката, неспособност към проява на волеви усилия. Всяка ситуация, която изисква да се вземе самостоятелно решение, предизвиква паника. Съвет: Детето се нуждае от последователност във възпитанието. За да се чувства сигурно, то трябва да знае какво се очаква от него, какво му е позволено и какво не. А ако мама разрешава едно, а татко го забранява, тогава няма какво друго да се очаква освен обърканост и тревожност. За да помогнете на малкото да расте щастливо и уверено в себе си, изяснете семейните правила и се опитайте всички да ги спазвате. Мнението на специалиста Анет Маринова, детски психолог, докторант в НБУ, София Ако родителите са щастливи, радват се на семейния живот и се отнасят към детето като към отделно човешко същество, тогава те правят точно това, което е нужно за него. Ако го приемат като пълноправен член на семейството и му позволят да се чувства като такъв, те изпълняват своята задача. Да се обича и да се уважава детето – това са двата полюса-опори на двойката. Когато всеки има свое място в семейството, се осигурява пространство за разгръщане на възможностите и на най-малкия човек в него. Добре е ролите на майката и бащата да бъдат ясно разграничени, в противен случай се образува диада майка-дете, която блокира развитието на малкото. Дори и в отсъствие на бащата, той трябва да присъства в словото на майката и начинът, по който говори на детето за него трябва да затвърди позицията на трима в семейството. Възпитанието на детето има за цел да му помогне да се разграничи от другите хора, като развие своите качества и формира собствена гледна точка. Мнението на детето за всичко, което вижда около себе си е, важно още от най-ранната възраст. Детето е чувствително към отношенията си с родителите, както и към тези между мама и татко. Когато любопитства за вашите отношения, не се се задълбочавайте в обяснения, които няма да разбере или ще го наранят. Давайте на малкото отговори така, че да признаете правото му да има мнение и да го изразява. Помогнете му да разбере, че родителите не са съвършени, така ще расте като толерантно същество, което лесно ще приеме собствените си и на другите недостатъци. Детето трябва да научи, че щастието е свързано със способността да се обичат любимите хора по свободен от първоначалната ни зависимост към тях начин. Целта е постигната, когато то открие, че по нещо прилича на близките си, но в същото време е и много различно от тях. Автор: Борислава Байкушева-Бонева

Как да стимулирате интелекта на детето?

Всеки родител иска най-доброто за детето си и търси начини максимално да стимулира всичките му потенциални качества и умения, включително интелекта. За съжаление, в динамичния и технологичен XXI в., повечето родители предпочитат да използват телевизията, компютрите и смартфоните за „ограмотяване” на своите подрастващи питомци, като по този начин постигат точно обратното на горепосочената цел. Не правете тази грешка. Вижте как естествено и многообразно да стимулирате интелекта на детето, като същевременно сте активен участник в процеса. Как да стимулирате интелекта на детето? Кърмете детето Майчиното мляко е безценен източник на полезни химични елементи за мозъка на детето и има много привилегии за организма му, включително защитата от заболявания и укрепването на имунната система. А изследванията показват, че децата, които са кърмени (поне през първите 6 месеца от живота им) са не само по-здрави, но и по-умни. Упражнявайте заедно четенето Това е една от най-значимите дейности за интелекта на детето, тъй като подпомагат писмените, говоримите и познавателните му умения, възпитават любовта към литературата и подпомагат цялата му образователна активност. Четете му дори още да не разбира значението на думите, тъй като така му давате добър старт за развитие на езиковите умения. Проучванията пък показват, че когато дете под 4-годишна възраст е активен уастник в четенето, коефициентът му на интелигентност значително се повишава. Насърчавайте детето да размишлява на глас за героите и ситуациите в любимата му книжка, да чете само и да задава въпроси, свързани със сюжета. Как да стимулирате интелекта на детето? Насърчавайте детето да закусва Детският мозък се нуждае от балансирано количество хранителни вещества като глюкоза, желязо, витамини А и В, цинк и фолиева киселина, които могат да се набавят от закуската. Тя може да бъде просто овесена каша, пълнозърнесто мюсли (без изкуствени подсладители) или чаша прясно изцеден плодов сок. Доказано е, че децата, които закусват имат по-добра памет, по-продължителна концентрация, успешно се справят с предизвикателствата, получават по-високи оценки и резултати на тестове, фокусират се по-бързо. Хранете детето правилно Това е важен фактор за интелектуалното му развитие. Протеините (яйца, риба, месо, бобови култури, ядки) в менюто подобряват вниманието, бдителността и мисленето. Въглехидратите също действат като гориво за мисълта, а най-полезни са хранителните вещества в пълнозърнестите храни и плодовете. Не на последно място, витамините и минералите са от съществено значение за здравето на мозъка. Забранете на детето вредните храни Те намаляват коефициента на интелигентност и водят до затлъстяване. Засищат, но не осигуряват жизненоважните за организма и правилното развитие вещества. Приспивайте детето рано Проучванията показват, че пълноценният нощен сън подобрява уменията по чужди езици, математика и четене. Децата в предучилищна възраст трябва да спят най-малко 11 часа, а до 12 - годишна възраст - най-малко десет часа. Как да стимулирате интелекта на детето? Запишете детето на спорт Физическите упражнения не само подсилват опорно – двигателната система на детето, но стимулират интелекта му. Те увеличават притока на кръв към мозъка и спомагат за натрупването на нови мозъчни клетки. При това с по-дълготраен ефект, отколкото при възрастните. След спортни занимания концетрацията се повишава, действията стават по-мобилизирани, познавателните способности се разгръщат. Запишете детето и на музикални уроци Като му позволяват да участва в ситуации, които ще са от полза в различни сфери от живота, те стимулират умствените му способности. Свиренето на музикален инструмент или пеенето в хор, особено между 6- и 11-годишна възраст, благоприятства правилното мислене и разгръща разбиранията за пространство и време. Слушането на музика пък подобрява паметта, вниманието, мотивацията и усвояването на нови знания. Не на последно място, музиката премахва стреса. Обмислете чуждоезиково обучение за детето Децата, които владеят два езика се фокусират по-добре под напрежение и възприемат по-бързо нова информация. Освен това, изследванията са доказали, че малките деца усвояват новите езици много по-лесно, с почти перфектни граматика и произношение. Общувайте с детето Комуникацията у дома е добра тренировка за общуването на детето с хората навън и дава безценна основа за интелектуалното му развитие. Учете го какво да говори, кога да говори и как да се изразява, и самите вие бъдете добър пример за книжовна и комуникативна култура. Поощрявайте го, когато отговаря правилно, защото така ще укрепите самочувствието му и ще избегнете интровертност (затвореност в себе си). Гушкайте го, давайте му цялото си внимание и муКак да стимулирате интелекта на детето? показвайте обичта си – това подпомага развитието на мозъка и елиминира мрачните емоции. Играйте заедно, четете заедно, пейте заедно, забавлявайте се заедно, бъдете негов пръв учител за заобикалящия го свят и за общуването с него. Включете в заниманията му стратегически игри Шах, ребуси, пъзели, гатанки, интерактивни стратегически игри - всичко, което мотивира детето да мисли и да търси решение на дадена игрова ситуация, е отлична тренировка за сивото му вещество. Оставяйте го да се справя само, но понякога се включвайте като негов съперник - състезателният дух е чудесен мотивиращ елемент за интелекта му. Извеждайте детето редовно на разходка Водете го сред природата, в музея, на театър, на екскурзии. Не пропускайте и игрите на детската площадка, където може да общува с връстниците си и да обменя с тях опит, идеи, впечатления. Така то по-лесно гради основите на интелектуалните си, социални, физически и емоционални умения. Накрая, едно малко условие. Когато стимулирате интелекта на детето си, помагайки му да изследва заобикалящия го свят чрез разходка, разговори, игри или уроци, не го претоварвайте (ще го разберете по реакциите му)! За да избегнете едностранчивото сетивно изтощение и хиперстимулация, фокусирайте се върху естественото общуване и простите игри. В случай, че детската стая е претрупана с устройства и занимания за насърчаване на умствените способности, малчуганът трудно ще успява да фокусира вниманието си на едно място. А ако наистина искате да помогнете на детето да разгърне целия си умствен потенциал, просто не спирайте да го подкрепяте и да го насърчавате в действията му. Никога не позволявайте то да се чувства като на самотен остров, далеч от вашия свят (светът на възрастните) и вместо това го включвайте във всички домашни дейности, изслушвайте предложенията, оплакванията и разказите му (колкото и глупави да са) и му позволявайте да поема инициатива в ежедневните занимания.

Facebook се разпространява – и може да угасне – като епидемия

Когато влизате във Facebook за девети път за 15 минути, то вероятно не ви хрумва, че Facebook е болест. Но учените от Принстънския университет (САЩ) смятат, че това определение за международната интернет социална мрежа е правилно. С помощта на прост епидемиологичен модел те показват, че използването на основната социална мрежа в света наистина се разпространява като инфекция. Освен това техният модел говори за това, че Facebook, както някога и MySpace, след няколко години ще бъде споходен от рязко спадане на популярността. Някои изследователи обаче са на мнение, че принстънските учени грешат с подхода към проблема. Няма нищо чудно в това, че епидемиологичният модел е приложим към такова социално явление като използването на уебсайта. В края на краищата инфекциозните заболявания най-често се разпространяват в резултат на контакт на човека с човек, тоест те също може да се смятат за социални явления. В същото време интересът към идеята или заниманието идват и си отиват буквално като болест – стига само да ти доскучае. Джон Канарела и Джошуа Спечлър, изучаващи авио- и ракетостроенето, твърдят, че развитието на MySpace и Facebook се описва добре с много прост математически модел за разпространението на епидемиите. Моделът предполага съществуването на три типа хора: „възприемчиви“ (S), които още не са започнали да използват социалната мрежа, „заразени“ (I) – които вече го посещават, и „оздравели“ (R), които или са прекратили ползването на сайта или са се отказали от него след първото запознанство. С разпространението на „болестта“ размерите на групите се променят. Например, тъй като за всеки нов случай на „инфектиране“ е необходим контакт между S и I, количеството S намалява пропорционално на произведението между I и S. Количеството I се увеличава по аналогичен начин, но в същото време носи загуби спрямо увеличението на количеството R. Моделът е идентичен на т.нар. модел SIR, най-простия в епидемиологията, но все пак с някои добавки. В SIR хората оздравяват самостоятелно, съвземайки се след простудата, затова във всеки момент количеството R се увеличава пропорционално само на количеството I. Канарела и Спечлър предположили, че I става R само като се сблъска с други R: вие не спирате да използвате социалната мрежа, докато някой от приятелите ви не направи това (все пак се разглежда социално явление). Затова числото R нараства пропорционално на произведението между I и R. След това приложили модела към реални данни. Популярността на MySpace и Facebook се оценявала въз основа на показателите на Google: просто тази информация е по-лесно да се получи, отколкото оригиналните цифри, които са конфиденциални. По такъв начин точно може да се определи броят на потребителите, докато самите социални мрежи разкриват само общото количество регистрирани записи, които се съхраняват дори след като хората са загубили интерес към тях. В резултат моделът ясно възпроизвел възхода и падението на MySpace: социалната мрежа е достигнала пик на активност през 2008 г., когато имало по 75,9 млн. уникални посещения на месец, а към 2011 година броят на ползвателите практически се стопил. Очевидно подобна съдба очаква и Facebook – в последните години, ако се вярва на Google, популярността на тази социална мрежа е престанала да расте, а от 2012 година е започнала полека да спада. Следователно, колкото по-дълго, толкова по-силно ще се увеличава количеството R, които ще мотивират другите I все по-активно да се отказват от Facebook и според модела някъде през 2015–2017 г. социалната мрежа ще загуби 80% от ползвателите си. Но специалистът по математическо моделиране на епидемиите Мариса Айзенберг от Мичиганския университет (САЩ) моли да не бързате да продавате пакета си акции от Facebook. По думите ѝ моделът SIR е толкова прост, че е способен да предскаже само едно: бавно или бързо, епидемията (или популярността на социалната мрежа) в крайна сметка ще спадне. Специалистът смята, че показанията на този модел би следвало да се сравнят с данните от други версии, които отчитат, възможността от появата на повторни огнища от епидемията (тоест, че някои R отново ще станат I).

Аеромобилът или летящият автомобил е вече факт

Аеромобилът е дълъг 6 м, елегантен но само двуместен. Сигурен съм, че няма шофьор в България, който да не си е мечтал за такава кола, летяща вода. Дали поради факта, че виси заклещен в капана на всекидневни задръствания или пък защото платното пред него е минирано от всевъзможни по размер и дълбочина дупки. Решението, оказва се, вече е факт. Словашкият автомобилен инженер и дизайнер Стефан Клай се вдъхновил от Жул Верн и от Антоан дьо Сент-Екзюпери, за да създаде една мечта. Автомобил, който може да лети. Возилото се нарича аеромобил и неговият създател го замислил още през '90-те години на миналия век. Освен конструктор, Стефан е внук и син на пилоти на малки самолети. Самият той също има документ, който му позволява да управлява самолет. Получил го, преди да се научи дори да кара кола. Аеромобилът е дълъг 6 м, елегантен, двуместен – в стилни сини и бели тонове, със сгъваеми криле. Може да се прибира в гараж или да се държи на място за паркиране. Собственикът може да го зареди в която и да е бензиностанция. Когато автомобилът пристигне на съответното летище, той разперва криле за няколко секунди и се превръща в самолет. По време на полет возилото може да достигне максимална скорост от 200 км/ч. То може да лети 700 км и да консумира по 15 л гориво на час. Проектът може да заинтересува големи страни като Русия, Китай и Австралия, където има обширни райони, лишени от сухопътна инфраструктура.

България в челото на ЕС по специалисти във високите технологии

Повече от 73 милиона души в ЕС са били заети в научно-технологични професии през 2012 г., което прави почти една трета от активното население на Евросъюза, сочат данни на Евростат за дела на специалистите и техниците, наети в сферата на научните и технологични професии. Анализът отчита две нива на хората, работещи в сферата на високите технологии: "специалисти" и "техници", както и "учени" и "инженери". България стои на високо ниво по отношение на наличието на специалисти и техници, като е след Румъния (68 на сто), Литва (67.7 на сто) и е заедно с Ирландия на трета позиция с 66.5 на сто. Зад нас са страни като Великобритания – 66.2 на сто и Люксембург - 65 на сто. Анализът на Евростат отчита и дела на заетостта на жените в сферата на науката и технологиите и тук отново сме на челна позиция, като най-висок дял на жени, заети в науката и технологиите, е отбелязан в Литва (68. 3 на сто). Следват Естония (63.9 на сто), България (63.8 на сто) и Латвия (63. 2 на сто). Като цяло дамите доминират в сферата на науката и технологиите в сектора на услугите. България, Латвия и Литва обаче са единствените три страни, в които се съобщава за дял от над 50 на сто на жените, заети и в производствения сектор, съобщи БТА. В абсолютни числа най-голям брой учени и инженери обаче се намират в Германия - около 3 милиона души. Следват Великобритания, Испания, Франция, Полша и Италия, като в тези шест държави са заети около 70 на сто от всички учени и инженери в ЕС. Делът на учените и инженерите, заети в науката и технологията, е най-висок в Ирландия (31.6 на сто) и в Румъния (29.3 на сто). Що се отнася до класацията на заети в хай-тек сектора на 1000 души - най-много такива специалисти отново работят в Германия - 961 на 1000. Във Франция съотношението е 684 на 1000, във Великобритания - 533 на 1000, в Италия 517 на 1000 и в Полша 200 на 1000. Най-значителен дял от високо квалифицирани кадри се отчитат в някои европейски столици и в регионите около тях с ключови университети и изследователски институции. Най-висока концентрация на постоянен високотехнологичен персонал е отчетена в Лондон - близо 40 на сто. Следват Люксембург – 35.6 на сто, Осло – 43.5 на сто, Копенхаген - 33 на сто и др. В челните 25 райони на ЕС с най-висока концентрация на хай-тек специалисти няма български град или регион. Анализът на Евростат открива и друга интересна закономерност във връзка със застаряването на населението на Стария континент - от 70-те милиона европейци, които се занимават в сферата на науката и технологиите - около 42 милиона са на възраст 45-64 г., тоест застаряващи специалисти. Останалите около 25 милиона души от бранша са на възраст 25-45 години, което означава, че в този сектор се задава криза на специалисти, отчита европейската статистика.

За горчивия ми опит с "институцията" детска градина

Даа, детската градина, срещала съм деца, който с мъка си тръгват, когато родителите им ги прибират вечер, но това не касае децата от моето малко градче, там детската градина винаги е била една единставена и е някаква разновидност на монополните ЕРП-та които финансово издевателстват над клиентите си. В нашата детска градина,тогава преди около 25 години, издевателстваха психически и физически с малките си възпитаници. Не вярвам нещата да са се променили, някои "специалисти-педагози" още си работят там и чакат заветното пенсиониране, други вече се пенсионираха и предадоха "безценния" си опит на младата смяна. Като си помисля за това, какво да избера за моето малко дете (което е на 1 година и 4 месеца) ми се свива сърцето, но в крайна сметка в тази "така ценна" институция научих някой много важни житейски уроци, който мисля да споделя тук и сега. Та първото което разбрах е, че каквито и именити полу-висшисти и висшисти да имахме назначени за учители, децата се възпитаваха глвно, основно и предимно от леличките, които най-често тогава бяха с основно или маскимум незавършено средно образование. Леличките като всички хора на земята биват най-различни индивиди, някой от тях бяха от малцинствен произход, други бяха женени щастливо (и недотам) , трети бяха баби вече и тн. И тук това, което мога да споделя е, че човек бива добър или лош, независимо от образованието и етническия си произход, имотното си състояние или семейното положение: 1. едни лелички си бяха ангели, обичаха ни и ние тях, 2. други се интересуваха да мине деня, да си изкарат заплатата и така до пенсия, ние им бяхме като бройка трудноуправляеми предмети, за които отговарят, 3. трети си бяха злобни и мразеха нас, колежките си, учителките, живота си и какво ли още не, това без да е необходима конкретна причина. Образованието и финансовото ти положение не те правят по-уравновесен, не ти дават душевна хармония, ако ти не я носиш в себе си, да, те благоприятстват, но не дават сами по себе си нищо. Характера на човек все пак си върви с него, примерът е моята любима учителка, която беше от турски произход (но тогава със смененото си име), тя ни е говорила за Левски, Ботев, Османското владичество така, че когато порастнах и разбрах, че е етническа туркиня, аз се изумих. Никога не бях усетила неприязън или разлика спрямо децата, съдеше ги според постъпките им, а тя лично имаше нелеко семейно и финансово положение. Освен това проявяваше много добър вкус относно литератуарата, винаги ни четеше нещо, което слушахме със зяпнали усти, а дори и когато ни беше ядосана, си личеше че е добър и справедлив човек, който няма да те пребие за дреболийка, а ще те накара с думи да съжалиш за прегрешението си. За разлика от тази учителка имахме друга, която си беше кълбо от нерви, тя излъчваше напрежение, дори и когато беше весела. Беше висока и доста красива, но това сякаш не й носеше душевен мир. Беше дошла от някъде с някаква хубава квалификация, дълъг стаж, голямо самочувствие, прясно разведена и парадоксално: собственото й дете беше присъдено на бащата. Тя се вълнуваше главно от външния си вид, имаше доста променливо настроенеие, никога не ни четеше, не я интересуваше, с какви знания ще отидем в първи клас. А когато се занимаваше с нас, то беше да седне да грабне акордеона и да си свири някакви стари руски песни, от които ние нищо не разбирахме и само бучахме с акордеона. Обвиняваше ни, че не разбираме красотата на музиката, някои от нас даже и на фона на акордеона си заспиваха на столчето, беше АД, повярвайте ми АД. За подобна проява на неуважение към песента се стоеше наказан/а или се ядяха шамари. В най-добрия случай, когато тя беше на смяна, ни зарязваше на лелите и се заемаше с прическата или тоалета си, това беше по-добрият вариант за нас. Човек от най-ранна възраст се сблъсква с нечовешкото, грубото, несправедливото поведение на някои, които не може да контролира себе си, а на хартия е педагог, на външен вид изглежда перфектно, но се оказва толкова гнила ябълка, че дори няма право да отглежда собственото си дете. Представете си такава неуравновесена личност, която в състояние на афект крещи в лицето на детето ви думи като "Боклук, идиот, некадърник", каква следа оставя в съзнанието на това и всички други деца. Веднъж едно новодошло момиченце прояви невероятна смелост и отвърна след серия обиди, "че ще каже на мама, че я обиждат и мама никога не използва тези думи",но явно наистина имаше смелост и е споделило с родителите си, а те сигурно имаха алтернативна баба под ръка, защото на другия ден майка й само дойде да й вземе дрешките и да я отпише от градина, тогава научих, че смелостта не винаги е самоубийствена, понякога бива възнаградена, макар че аз не проявих такава. Пиша всичко това, не за да разтъпча калвиатурата си, а защото се замислих, как е сега в детските градини. В нашето градче със сигруност не се е променило много, но все пак е в по-мека форма, защото някои еманципирани майки вече разполагат с коли и возят децата си до детските градини в съседния град. Но като чувам за постоянния недостиг на места в детските градини в София, си мисля, че ножа и хляба, въпреки правата на детето, пак са в институцията детска градина. Мили хора, слушайте децата си, да, те понякога лъжат, фантазират си, преувеличават, но сълзите им не лъжат, ако едно дете е нещастно и плаче, това едва ли е демонстрация на прекомерен артистичен талант. И все пак при мен детската градина имаше един положителен ефект и то не маловажен, аз толкова чаках да приключи тази ера в живота ми, че следващата - училището не ми беше мъчилище, а истински рай, с ясни правила и норми. Научих се, че и лошите неща имат край, и човек ако е достатъчно търпелив успява да го дочака.

Хората някога са яздили динозаври!

За първи път за намерените в Ика – Перу, изумителни артефакти, които се превърнаха в световна сензация, се споменава още през 16 век. Става дума за черни камъни, на които са изобразени странни животни. Летописците от онова време пишат, че в местността Чинчаюнга, която е в съвременната провинция Ика, се намират много камъни с гравирани върху тях рисунки. Истинска известност тези странни камъни получават благодарение на Хавиер Кабрера (1924-2001 г). Доктор Кабрера, който колекционирал и изучавал в продължение на 40 години тези артефакти, събрал повече от 11 хил. от тях. Като лекар той бил направо поразен: върху някои от камъните, автентичността на които е потвърдена от специалисти, са изобразени сложни операции по присаждане на човешки органи. А на един от тях той без колебание разпознава прибор, напомнящ на устройство са преливане на кръв. През пролетта на 1967 г. Д-р Кабрера изпратил над 30 образци от тези камъни за експертиза в лабораторията „Маурисио Хочшилд Майнинг” в столицата на Перу. В изпратеното му от лабораторията заключение еднозначно се казвало, че повърхността на камъните и линиите на рисунките са покрити с пласт от естествена патина, която свидетелства за автентичността на образците. Освен това се отбелязвало, че линиите на рисунките не показват съществени признаци на износване или повреди, което свидетелства за това, че камъните не са били използвани дълго и са били погребани много скоро след изработването им. Скоро подобни заключения били направени и от експерти от университета в Бон. Направен бил и анализ на нанасянето на гравюрите. Експертите открили, че изображенията върху камъните от Ика са оставени от нещо подобно на фреза или бормашина. Рисунките по камъните за различни като стил, а също и като качество на изображенията и прецизност на изработката. Това подсказва, че над създаването им са работили голям брой художници. Д-р Кабрера, който проучвал своята колекция дълги години, успял да открие цяла редица закономерности в изображенията. Той стигнал до извода, че основните мотиви представляват отделни и ясно изразени серии. Всяка тема, разгърната в серия, се предава средно върху около 200 камъка. Според развитието на сюжета се увеличава не само размерът на камъните, но се усложнява и техниката на нанасяне. По-простите сюжети са обработени с използването на гравюри, а по-сложните са изпълнени с техниката плитък релеф. През седемдесетте години на миналия век камъните от Ика, подредени в музей, предизвикват истинска сензация. На един от тях е изобразен индианец, който гледа в небето през телескоп. Ако те са истински, това означава, че индианците далеч преди Колумб и Галилей са имали телескопи, а също са могли да присаждат сърца. Науката в онези години очевидно не е била готова за подобни новости и поради това учените били поразени най-силно от епизодите с динозаврите. На гравираните камъни доисторически гигантски гущери мирно си съседстват с човека, те дори са използвани като животни за яздене. Има дори сцени, на които с помощта на телескопи пилоти на летателни апарати наблюдават динозаври. Камък с такава рисунка се пази в Музея по аеронавтика в Лима. Но нали динозаврите, според учените, са изчезнали 60 милиона години преди появата на човека? Кой тогава е изработил всички тези артефакти и каква е точната им възраст? През 1944 г. в Мексико изследователят Валдемар Джулсруд открил десетки хиляди глинени статуетки, значителна част от които изобразявали динозаври и други някакви неизвестни животни. Те са открити в мексиканския града Акамбаро, намиращ се на около 300 км северно от столицата на страната и са известни като находките край Акамбаро. Удивителен е фактът, че в цялата колекция няма дублирани фигури - всяка една е уникална. Мнозина обявили тази колекция за фалшива, аргументирайки своя скептицизъм с това, че в човешката история няма такъв период, когато динозаврите да са съществували едновременно с хората. Но независимо от тази присъда интересът към статуетките от Акамборо и камъните от Ика е огромен. За тях се пишат книги, снимат се филми, в това число една от сериите на поредицата „Извънземни от древността”, която в момента се излъчва и в България по тв канала „Хистори”, е просветена на тях. Дискусията за тях отдавна е излязла извън територията на Южна Америка. През 1974 г. френският изследовател Робер Шару издава книгата „Загадката на Андите”, голяма част от която е посветена на камъните от Ика. Той ги нарича библиотеката на Атлантида. Шару е убеден, че човешкият род е доста по-древен, отколкото е прието да се смята. Камъните от Ика според него са пряко доказателство за тази хипотеза. Книгата на Шару става бестселър, а Кабрера става известен в целия свят. Авторът на книгата го нарича най-големият първооткривател на човечеството. Нали и техническите експерти потвърждават автентичността на камъните? А това означава, че сегашните ни представи за възрастта и произхода на рода човешки са неверни. Подобни въпроси все по-често се поставят в медиите в търсене на разумен отговор. През януари 1975 г. се провежда добре планирана операция с участие на представители на средства за масова информация и полиция. Организаторите, осъзнавайки, че Кабрера е много известен човек, декан на медицински факултет в университета, не рискуват директно да го обвинят във фалшификация. Те включват в операцията прости необразовани селяни, които се занимават с изготвянето на фалшиви камъни и с продажбата им на туристите, арестувайки няколко човека. Срещу свободата си, на задържаните се предлагало да признаят, че те са изработили фалшификатите и за професор Кабрера. Това веднага е подхванато от медиите, които казват, че загадката с колекцията на Кабрера е разрешена. Но журналистите не си дали труда да се позаинтересуват как са били гравирани онези камъни от колекцията на доктора, тежащи минимум половин тон. Всеки график, знае, че да се покрие с рисунки такъв размер е доста трудна работа. А пък да се състари е направо невъзможно. Още повече селяните не разполагали с техника за пренасяне на камъните. Но статиите пуснали своите корени, а официалната теория за произхода и възрастта на човечеството оцелява и този път. Разбира се, изображенията върху камъните противоречат на утвърдените представи за човешката история и въобще – на здравия смисъл. Но това не е достатъчно основание за отричане на реални факти. Хавиер Кабрера дори изказва предположение, че динозаврите са загинали заради човека. Освен медицинската тематика върху камъните в неговата колекция са представени сюжети, които разказват за изучаването и усвояването на космическото пространство. И по-конкретно – на летателни апарати с различни конструкции. Но най-интересното било това, че някои от гущерите върху камъните имат гръбни плочи. А за съществуването им палеонтолозите научиха едва в края на миналото столетие. За това пък още повече не са могли да знаят простите селяни от Андите, които уж били изработили тези камъни. Излиза че онези, които са ги създавали, са познавали добре анатомията на диплодоците, което още веднъж потвърждава теорията на д-р Кабрера. Освен това в пустинята на юг в Перу са намерени останки от хора и кости на динозаври, датирани по едно и също време. Като цяло хипотезата на д-р Кабрера говори за това, че древната цивилизация, създала тези камъни, е господствала на Земята преди някаква глобална катастрофа и е успяла да достигне високо равнище на развитие. На нея са й били известни живи същества от други планети и дори – галактики. Тя е знаела за бъдещ голям катаклизъм. „Каменната библиотека” на първо място е създадена като предупреждение за оцелялото след глобалната катастрофа човечество. Към настоящия момент дискусията за човека от епохата на динозаврите и за автентичността на тези камъни-чудо, е утихнала. А учените ги наричат неизвестен феномен. За тези интересни артефакти, тяхната история и догадките на учените, както и за много други загадъчни предмети и събития, можете да прочетете в раздела "Тайни и загадки" на нашия блог.

Механизмът от Антикитера

Учени от университета Насионал де Килмес (Аржентина) и университета в Пюджет Саунд (САЩ) изясниха, че прочутият Антикитерски механизъм е почти с век по-древен, отколкото се смятало преди. Антикитерският механизъм представлява своеобразен астрономически компютър от повече от тридесет предавки и циферблати със стрелки, с чиято помощ можело да се определи положението на Луната, Слънцето, Марс, Венера, Меркурий, Юпитер и Сатурн на определена дата, а също да се изчисли слънчево и лунно затъмнение. Механизмът е открит през 1900 година от гръцки водолази в Егейско море до остров Антикитера на мястото на корабокрушение от I в. пр.н.е., и се смята за първото в историята аналогово изчислително устройство. Механизмът е получил широка известност след статията „Древногръцкият компютър“, публикувана през 1959 година в сп. Scientific American от Дерек де Сол Прайс. Древното устройство се среща и в антични летописи, например при Цицерон в съчинението „За природата на боговете“: „Топката, която наскоро изработи нашият приятел Посидоний, възпроизвежда това, което се случва на небето със Слънцето, Луната и пет планети в различни дни и нощи.“ Самият Антикитерски механизъм и създадената от учените негова функционираща версия се съхраняват в Националния археологически музей в Атина. Радиовъглеродният анализ на механизма определил неговата възраст в периода от 150 до 100 г. пр.н.е., а сега учените изследвали частта му, необходима за определяне на затъмненията. Теоретична основа на изследването бил цикълът на Сарос – период, в който редица слънчеви и лунни затъмнения се повтарят. Сарос е равен на 223 синодични месеца на Луната, което прави 6585,32 дни, или почти 18 календарни години. На практика античните астрономи използвали Екселигмос (от гр. ἐξέλιγμος – завъртане на колелото) – период, равен на три сароса и удобен с това, че образува цяло число дни – 19 756. Учените успели да изчислят, че механизмът за предсказване на затъмнения ще показва най-точни резултати, ако в качеството на „точка на отчитане“ на сароса бъде избран 12 май 205 г. пр.н.е. Такова откритие би им позволило да направят извод, че уредът е бил изработен в края на III – началото на II в. пр.н.е. И все пак изследователите отбелязват, че този факт може да определи не датата на сглобяването на механизма, а времето на разработката на неговата конструкция.

Първите въпроси

Механизмът от Антикитера е открит през 1902 г. в Егейско море, близо до остров Антикитера, разположен между Крит и Пелопонес. В момента устройството се съхранява в Националния археологически музей в Атина и е на възраст около 2100-2150 години. Първият учен, който повдига завесата на мистерията около странния апарат, е английският историк Дерек де Сола Прайс, който през 1955 г. пръв изказва предположението, че античният механизъм има точно и ясно предназначение – той е изчислително устройство, подобно на механичните калкулатори от ХХ век или астрономически часовник. Оттогава Механизмът от Антикитера се превръща в любим предмет за изследване на много учени (в това число и Жак Ив Кусто, който в края на 70-те години се гмурка в Егейско море, за да търси части от механизма) и веднага попада в списъка от доказателства на защитниците на теорията за палеоконтакта. Проучванията на уреда, които се правят и до ден днешен, пък все повече озадачават специалистите.

Как е направен?

Въпросът как е бил изобретен толкова прецизен астрономически уред преди повече от 20 века още разпалва любопитството на научния свят. Доказано е, че за направата на Механизма от Антикитера са използвани диференциална предавка (за която се смята, че е изобретена не по-рано от ХVІ век), 32 бронзови механизма и циферблати със стрелки. При това нивото на механична обработка на детайлите е сравнимо с това на производството на механични часовници от ХVІІ век. През 1959 г. артефактът е изучен с помощта на рентгенови лъчи, но пълна схема на устройството е съставена едва през 1971 г. През лятото на 2005 година чрез нов рентгенов метод са прочетени около 2000 символа, нанесени върху отделните детайли от механизма. Всички тези странни открития карат учените да създадат международна изследователска група, която да даде окончателно становище за произхода и предназначението на уреда. Екипът на Майк Едмъндс потвърждава, че Антикитерският механизъм представлява прецизен механичен компютър, предназначен за изчисляване на движенията на небесните тела с точност, която трудно би могла да се постигне и в днешно време – своеобразен изключително точен астрономичен календар. Мнението на самия Едмъндс е повече от категорично: “Този уред е просто невероятен, единствен от вида си. Дизайнът му е много красив, а астрономическите изчисления абсолютно точни. Начинът, по който са направени вътрешните механизми, буквално ни накара да зяпаме с отворени уста. Този, който е направил уреда, е бил невероятно прецизен. От гледна точка на това, че е единствен и че представлява историческа ценност, според мен апаратът е по-ценен от картината “Мона Лиза”.

Кой го е изработил?

Учените достигат до две основни теории за това кой е направил този изключителен за времето си уред. Според едната група създателите на проекта са от астрономическата школа на древния гръцки философ Посидон, която се е намирала на остров Родос. За архитект на това гениално творение те сочат астронома Хипаркус – един от първите изследователи на движението на Луната и нейните фази. Според последните проучвания, публикувани в списание “Nature” от 30 юли 2008 г., корените на Механизма от Антикитера трябва да се търсят в колонията на Коринт на остров Сицилия, което директно препраща към безспорно най-големия ум на древността – Архимед. Да се твърди, че той е архитект на изобретението, обаче е доста трудно, тъй като Архимед умира повече от 100 години преди най-ранната предполагаема дата на създаването на механизма. Въпреки това не е изключено великият учен да е участвал, макар и косвено, в създаването на тази загадка. В статията, публикувана в броя на списание “Nature” отпреди по-малко от месец, учените правят допълнителни разкрития около начина, по който е работил механизмът. Според тях той е изчислявал времето по Метоническия календар (кръстен на името на древния гръцки учен Метон, който разделя годината на 365 дни, като всяка четвърта има по-един ден повече – 366, и създава теорията за хелиоцентричната система), предсказвал е с абсолютна точност след колко време ще има слънчево затъмнение и е служил като календар за организирането на древните олимпийски игри.

Странните артефакти

За Деникен и много негови последователи, изброените досега факти говорят директно, че в направата на Механизма от Антикитера са участвали същества с далеч по-развит интелект от хората, живели през II и I век пр. Хр. Затова този уникален изчислителен апарат, който нерядко е наричан и първия механичен компютър, попада в интересния списък на т. нар. артефакти не на мястото си. Освен него в този списък се включват и Аеропланът от Сакара, Артефактите от Косо, Дорчестър, планината Байгонг, Багдадските батерии, Вкаменената човешка ръка от Богота на 100-130 млн. години, Дисковете от планината Баян Кара Ула (Дропа дискове), Железният стълб в Индия, Каменният блок от Баалбек, Камъните от Ика, Картата на Буаше, Картата Пири Рейс, Картата на Създателя, Кристалните лещи от Хелуан, Кристалните черепи, Кубовидният метален къс от Австрия, Купата и чукчето от планината Тейбъл, Микроскопичните обекти от Нарада, Незавършеният обелиск от Асуан, Пирамидата Гимпи в Австралия, Рисунките на машини в древен Египет, Лампите от Дендара, Статуята от пещерите Лултун, Сферите от Клерксдорп, Фигурките на аероплани от предколумбова Америка, Фигурките от Акампаро, Черната пагода от Конарк и Чукът от Киндуги. За тези интересни артефакти, тяхната история и догадките на учените, както и за много други загадъчни предмети и събития, можете да прочетете в раздела "Тайни и загадки" на нашия блог.

Картата на Пири Рейс

В средата на XIX-ти век, директорът на Националния музей в Истамбул, подреждайки библиотеката на византийските императори в стария султански дворец, открил на една прашна полица карта, изработена върху кожа от газела. Върху картата били изобразени западния бряг на Африка, южното крайбрежие на Южна Америка (!) и северния бряг на Антарктида (!!!). Бреговата ивица на Земята на Кралица Мод, южно от 70-тия паралел, била изобразена без ледена покривка. На това място съставителят нанесъл планинска верига. И това е една от най-големите загадки, защото геологическите доказателства потвърждават, че най-късната дата, когато би могла да бъде видяна и нанесена на картата без ледове, е 4000 години пр. Хр. Името на човека, съставил картата, било добре известно на директора на музея. Това бил адмиралът от военния флот на Отоманската империя Пири Рейс, живял през първата половина на XVI-ти век. Картографията била негова страст. Карта, изработена в космоса?! Достоверността на картата не будела съмнение, но Антарктида била открита през 1818 г., а картата била съставена в Константинопол през 1513 г. – 300 години по-рано (!). Графологическата експертиза на бележките, направени в страничните полета на картата, потвърдила, че са направени от ръката на Пири Рейс. Начертана през 1513 г., картата демонстрира необяснимо познаване на Южна Америка. И не само на източното крайбрежие, но и на Андите в западната част, които по това време все още не били известни. Река Амазонка също била изобразена правилно. Неизвестните до 1592 г. Фолклендски острови, също били показани на картата и то на точната географска ширина. След интензивно сеизмично проучване, през 1960 г. подполковник Харолд Олмейра, командир на 8-а ескадрила за техническо разузнаване на ВВС на САЩ, съобщава следното: “Географските подробности, изобразени в долната част на картата (брега на Антарктида), съвпадат точно с данните от сеизмичното разузнаване… Невъзможно е да се обясни това съвпадение с предполагаемия уровен на географската наука през 1513 година”. Самият Пири Рейс, в бележки на страничните полета написал, че картата е базирана на източници, някои от които били начертани от негови съвременници, а други се отнасят към по древни времена – около IV век пр. Хр. Единият от тези източници принадлежал на Александър Македонски, живял точно в тази епоха. Още по-смайващи се оказват резултатаите от изследванията на картографи от САЩ. Според тях, картата е нарисувана така, както би се виждала от космоса (!). Освен това, на нея са показани вътрешните райони на Антарктида, за които никой по това време не би могъл да знае. Показани са и планинските хребети, скрити под ледовете от хиляди години. Картата на Пири Рейс не е единствена! Всъщност картата на Пири Рейс съвсем не е единствената, която смайва днешния свят. Още през 1959 г. американският професор Чалз Хепгуд открил в Библиотеката на конгреса във Вашингтон една карта, съставена от Оронтеус Финиус през 1531 г. Там Антарктида е изобразена без лед, с ясно различими, брегове, планини и реки. Очертанията и характерните особености на релефа, съвпадали със сведенията за скритата под ледове повърхност на материка, които били картографирани през 1960 г. През 1737 г. действителният член на Френската академия на науките Филип Боаше, публикувал своя карта на Антарктида. На нея той също дал точно изображение на материка както изглежда без ледената покривка. Нещо повече, френският академик изобразил в средата на континента водно пространство, разделящо го на два подконтинента. Изследванията по програмата на Международната геофизическа година, извършени през 1958 г. потвърждават, че Антарктида всъщност е архипелаг, съставен от големи острови, сковани от лед, с дебелина 1,5 км. В крайна сметка става ясно, че картите на Пири Рейс, Оронтеус Финиус и Филип Боаше дават представа за Антарктида такава, каквато е била по време на зараждащите се шумерска и египетска цивилизации. Според мнението на специалисти от Масачузетския технологичен институт, за съставянето на тези карти е необходимо задълбочено познаване на методите за геометрична триангулация и разбиране на сферичната тригонометрия. А такива знания безпорно са имали съставителите на картите, които използвали като първоизточници Пири Рейс, Оронтеус Финиус и Филип Боаше. Дали някога ще разберем, кои са били тези древни картографи, обладаващи такива смайващи знания?! За тези интересни артефакти, тяхната история и догадките на учените, както и за много други загадъчни предмети и събития, можете да прочетете в раздела "Тайни и загадки" на нашия блог.