Гео БГ е сайт за полезна информация, интернет реклама и СЕО

Багдатската батерия

През 1936 година, при изследването на руините на 2000-годишно селищо до Багдад, работници откриват странна малка ваза. 15-сантиметровия съд от светло-жълта глина е датиран около началото на новата ера. Той съдържа цилиндрично парче мед, дълго 1 5 сантиметра и с диаметър на основата 4 сантиметра. Ръба на медния цилиндър е споен с оловно-калаена сплав с отношение 60 към 40, подобна на съвременните... През 1936 година, при изследването на руините на 2000-годишно селищо до Багдад, работници откриват странна малка ваза. 15-сантиметровия съд от светло-жълта глина е датиран около началото на новата ера. Той съдържа цилиндрично парче мед, дълго 1 5 сантиметра и с диаметър на основата 4 сантиметра. Ръба на медния цилиндър е споен с оловно-калаена сплав с отношение 60 към 40, подобна на съвременните. Дъното на цилиндъра е запушено с нагънат навътре меден диск и е застопорен с бетон или асфалт. Друг изолационен слой от асфалт запушва горния отвор и държи на мястото му железен прът, пъхнат в центъра на цилиндъра. По пръта имало следи от действието на киселина. Германския археолог Вилхелм Кьонинг изследва обекта и стига до изненадващото заключение, че глинения съд не е нищо друго, освен древна електрическа батерия. Древната батерия Багдатския музей, както и други, открити в Ирак, са датирани от окупацията на Партите между 248 и 226 година пр. н .е. Д-р Кьонинг намира медни вази, гравирани със сребро, в Багдадския музей. Те са изкопани от Шумерски градове в Южен Ирак като повечето са датирани от 2.500 година преди н. е. При почукване, от повърхността на вазите се отделя синкав слой, който се получава при електролиза на сребро върху медна основа. Излиза, че партите са наследили своите батерии от една от най-ранните известни цивилизации. През 1940 година Уилиам Грау, инженер в Електрическата лаборатория в Питсфийлд, Масачусетс, прочита теорията на Кьонинг. Използвайки рисунките и детайлите, предоставени от германски ракетен инженер, Уили Грей прави копие на батерията. Той използва разтвор от меден сулфат и успява да произведе половин волт електричество. През 1970 година Арне Егберт, германски египтолог, също прави копие на батерията и я пълни с прясно изцеден сок от грейпфрут. Това начина, който според него са използвали в древността. копието произвело 0,87 волта ток. Той използва електричеството за да направи златно покритие на една сребърна статуетка. Тези експерименти доказват, че батериите са били използвани поне две хиляди години преди новото им откриване през 1799 година ( от Алесандро Волта ). Въпросът за какво са били използвани все още не е решен. Едно от преположенията е, че батериите са били използвани в медицината. Древните гърци пишат за болкоуспокояващия ефект на електрическата змиорка, когато бъде допряна до ходилата. Китайците развиват акупунктурата по това време, като често я прилагат в комбинация с електрически заряди. Това би обяснило присъствието на иглообразните предмети, намерени заедно с някои от батериите. Против тази теза е фактът, че максималния заряд, получен от копия на батериите е 2 волта. Той би бил неефективен при истинска болка, освен това в древността са познавали и различни вещества с подобно действие като канабис, опиум и вино. Според други учени батериите може да са използвани за обработка на метали. По времето от което са датирани батериите са били използвани две основни техники за позлатяване, които все още се прилагат. Едната е обработка с чук на ценния метал, като целта е да се получат тънки ивици. Другия вариант е да се смеси златото с живак, а след това смеската да се нанесе върху предмета. Тези техники са ефективни, но са твърде сложни, сравнени с прибавянето на малък но плътен слой от метала чрез електролиза. През 1978 година методът е изпробван като са свързани много копия на багдатската батерия, като е използван сок от грейпфрут за електролит. Резултатът според д-р Арне Егберт е бил нанасянето на слой сребро, дебел само една десета от милиметъра, върху повърхността на предмета. Други опити обаче не показват същите резултати. Не съществува никаква документация за този експеримент, дори и една снимка, която да потвърди резултата. Трето мнение за употребата на батериите е, че са били използвани в храмовете като номер, за да привличат богомолци, а оттам и пари. Батериите може да са били поставяни в някоя статуя. Когато хората идват да се молят на статуята, те са допускани само един по един в специалното помещение. Те задавали совите въпроси на статуята, а след това я докосвали. Ако батериите били свързани, молещите се получавали слаб, но осезаем електричен заряд, а може би и мистериозно присветване, това означавало, че отговорът е "не". В противния случай, когато батериите били изключени, не ставало нищо при докосване на статуята, и човека знаел, че отговора е "да". Така богомолците били убеждавани в божетвените сили на статуите, а след това, разбира се, оставяли и солидно дарение за храма. Багдадските батерии остават покрити с мистериозна покривка. Не се знае точно кога са направени, а още по-малко е известно предназначението им в живота на древните. Ако след войната в Ирак тези батерии бъдат занесени в някой западен институт за подробни изследвания, може би ще намерим отговора на част от загадката на Багдатските батерии. За тези интересни артефакти, тяхната история и догадките на учените, както и за много други загадъчни предмети и събития, можете да прочетете в раздела "Тайни и загадки" на нашия блог.

Има ло ли е срещи с извънземни в древността ?

Aко извънземни астронавти някога са посещавали Земята, вероятно биха оставили някакви материални следи за пребиваването си. Ако това е така, сигурно са оставили нарочно някаква информация за себе си, съхранена за бъдещото човечество така, че когато хората достигнат определена степен на развитие, да намерят и разберат тези послания. Учените отдавна се опитват да вникнат в смисъла на огромните мегалитни конструкции, разпръснати на много места из планетата ни, както и на други монументални творения на древността. Особен интерес будят такива величествени строежи, като Стоунхендж в Англия, Баалбекската тераса в Ливан и египетските пирамиди. И до сега не е известно, какво е предназначението на Стоунхендж - дали е храм или астрономическа обсерватория. Може би някъде в основите му е заровено послание до съвременното човечество и кръговото разположение на гигантските каменни блокове указват местонахождението му. Закономерности и интересни открития в цял свят Нека погледнем сега към Гиза в Египет, където тайнственият Сфинкс сякаш охранява покоя на величествените пирамиди на фараоните от IV-та династия - Хеопс, Хефрен и Микерин. Пирамидите на Хеопс и Хефрен лежат на една права линия. Диагоналът на пирамидата на Микерин пресича тази линия в точка, разположена точно на 78 метра от центъра на пирамидата на Микерин. На 78 метра от центъра на Стоунхендж, извън пределите на съоръжението, лежи самотен каменен блок - така наречения "Слънчев камък". Случайно ли е това? Не е ли някакво указание? Големият Сфинкс, както е установено, е създаден значително по-рано от най-древните пирамиди. Японски изследователи открили под лявата му лапа тесен подземен проход, който под наклон върви към пирамидата на Хефрен, но къде завършва, не е известно и до сега. Когато започнали да изучават внимателно главата на Сфинкса, се оказало, че има трето око, обърнато нагоре към космоса. Установило се също, че прпорциите на лицето му и лицевия ъгъл между линията на челото и линията от ушното отверстие, не са характерни за човек. На един от склоновете на Андите в Южна Америка е начертан огромен тризъбец ("Канделабър"). Ако се лети в указаната от него посока, ще се стигне до платото Наска, набраздено от гигантски загадъчни изображения и множество пресичащи се линии с дължина до 8 километра. Всичко това може да се види само от голяма височина. Какво е истинското им предназначение, не е изяснено и до днес. През 1886 година, австрийският физик д-р Гурлт намерил във въглищен пласт от третичния период стоманен паралелепипед с размери 67х67х47 милиметра и тегло 785 грама. От къде е могло да попадне изделие, плод на разумна дейност, в тези древни земни слоеве? В Южна Америка, високо в Андите, в царството на древните инки, се намира високопланинското езеро Титикака. Около него се виждат следи от морски водорасли, раковини и руините на морско пристанище. Кога е станало това чудовищно нагъване на земната кора, повдигнало високо морския залив, превръщайки го в планинско езеро? Някои геолози смятат, че това е станало преди няколко стотин хиляди години. А нима в тези древни времена е имало разумни същества, способни да построят такова морско пристанище? Още по-интересно е, че до развалините на пристанището се виждат останките на циклопски строежи, както и добре запазената "Врата на слънцето", покрита със странни изображения и йероглифи. През 1949 година надписите били разчетени и се оказали изключително точен календар, но с година, състояща се от 290 дни - десет месеца по 24 и два месеца по 25 дни. Това явно не е земен календар! Също там, в Южна Америка са намерени огромни гранитни сфери с абсолютно правилна форма, разположени на върховете на правилни многоъгълници. Трудно е да се предположи, че преди хиляди години, древните жители на планетата са били запознати с геометрията. В провинция Кюсю, в Япония, в гробницата на Чин Сан построена през 2000 г. пр. Хр. е изобразен древен цар, вдигащ приветствено ръце към седем летящи диска. Древните текстове разказват В древните тибетски текстове "Кандшур" и "Тандшур", съхранени в подземията на будистките манастири, се говори за летящи машини, подобни на елмази в небето, както и за прозрачни сфери, които се появявали понякога пред хората. Много интересни неща може да се прочетат в древноиндийския манускрипт "Вайманика Шастра", написан през IV в. пр. Хр. от мъдреца Махараши Бхарадваджи, базиран на ръкописи от първото и второто хилядолетия пр. Хр. В този манускрипт са описани 32 особености на "вимани", както били наричани въздушните колесници на боговете, споменавани в древноиндийския епос. Те били толкова здрави, че не било възможно да бъдат разбити или изгорени. С помощта на различни устройства, те можели да се въртят около оста си; да се свиват и разширяват; да изменят формата си по време на полет; да се маскират като облак; да излъчват силно сияние или да се скриват в абсолютна тъмнина; да поглъщат светлинните лъчи и да стават невидими; да се движат с огромна скорост; да прелитат от свят в свят; да се придвижват скокообразно или на зиг-заг; да се потапят във вода; да излъчват светлинни лъчи, от които всички предмети стават видими; да генерират енергия, способна да парализира хора и животни; да получават на екрани изображения на това, което става на далечно разстояние и още много други невероятни свойства. Нима това не прилича на съвременните описания на НЛО? В една от хрониките за походите на Александър Македонски е описано събитие, станало около 332 г. пр. Хр., при обсадата на финикийския град Тир. Един ден, в небето над македонския лагер, неочаквано се появили пет "летящи щита", придвижвайки се в триъгълен строй. Водещият "щит" бил два пъти по-голям от останалите. Пред очите на изумените войни, "щтитовете" направили бавно няколко кръга над града, след което от тях блеснали ослепителни мълнии, разрушаващи крепостните стени. Зарадваните македонски войски се хвърлили в атака, а "щитовете" продължили да кръжат, докато не бил превзет града, след което изчезнали с голяма скорост. Особено много съобщения за тайнствени летящи обекти се съдържат в трудовете на Тит Ливий - 30; Цицерон - 9; Плиний Стари - 26. При описанието им, римските автори ги оприличавали на слънцето, луната, кръгли щитове и т.н. Изобщо, в 50 от трудовете на различни римски автори се срещат 39 описания на огън в небето, 11 - на летящи "щитове", 8 - на огнени сфери, 12 - на две и повече слънца, 5 - на "нощни слънца" и 7 - на неизвестни обекти. Древните християнски източници (Библията, Кумранските свитъци), също изобилстват с описания на неизвестни летящи обекти, напомнящи съвременните описания на НЛО. Даже в преданията на североамериканските индианци се споменава за кръгли летящи обекти. В една легенда на индианците от щата Уайоминг се казва, че преди много луни, от небето доплувало голямо "огнено колело" и кацнало на върха на Шаманската планина, след което отлетяло със скоростта на уплашена птица. Подобни сведения са достигнали до нас не само от дълбоката древност. И средновековието изобилства с такива свидетелства. Летящи обекти, във формата на щитове или дискове, са наблюдавани през 776 г. при обсадата на замъка Зигибург; в 1133 г. над Япония; в 1209 г. над Англия; в 1527 г. над Франция; в 1553 г. над Стокхолм; в 1619 г. над езерото Ури в Швейцария; в 1676 г. над Тоскана. През 1520 г. над Ерфурт прелетял обект с кълбовидна форма, съпровождан от два по-малки подобни обекта. При това, Голямата сфера излъчвала въртчщ се лъч. Траекториите на някои от наблюдаваните обекти през средновековието били зигзагообразни (Китай-557г., Япония-1423г., Бостън-1639г.). При други случаи, заставали неподвижно (Китай-905г., Ница-1433г., Лисабон-1551г., Рим-1571г., Киото-1606г., Лайпциг-1636г.). През 1646г. над Кембридж в Англия, се появила въртяща се огнена сфера, която се приземила извън града, след което излетяла и изчезнала с огромна скорост. Понякога били наблюдавани маневри на групи летящи обекти, създаващи впечатление за "сражения". (Англия-1355г., Нюрнберг-1561г., Базел-1566г., Петербург-1716г.) Доказателства за палеоконтакти Нима всичко това и още много други свидетелства не доказват, че земята ни е била посещавана в древни времена от палеоастронавти? И ако е така, дали са осъществявали контакт с местното население? И не толкова материалните артефакти, колкото изумителните познания на древните ни предци, дават почти пълна увереност за това. Нима не са поразителни невероятните научни познания на шумерите или смайващо точния календар на древните маи, както и това, че са знаели за кръглата форма на Земята векове преди европейските учени? Или електрическите батерии, изработени преди 2000 години, открити при разкопки в Ирак! Освен множеството предмети, древните са ни оставили и много изображения на НЛО и палеоастронавти. Като най-стари може да се приемат рисунките по стените на пещери във Франция и Испания (Алтаир), чиято възраст е около 10-15 хиляди години. Удивително наподобяват съвременната представа за НЛО и изображенията в Долината на смъртта в САЩ. Най-известни обаче, са скалните рисунки в Тасили (Сахара, Африка), създадени преди около 6-10 хиляди години. На тези рисунки са изобразени множество животни и хора, всред които се виждат грамадни фигури в костюми, приличащи на скафандри ("Великият Марсиански Бог"). Между другото, подобни древни изображения, на възраст 6-14 хиляди години, се срещат и на територията на Италия (Val Camonica), в Перу (Toro Muerto) и Австралия (Kimberley). Поразяваща е една статуетка, намерена в Еквадор, приличаща поразително на астронавт в скафандър (вижте изображението в ляво). В това отношение, безспорно най-забележителни са древните японски статуетки "догу" (в превод означава "устойство, инструмент"), високи от 8 до 30 см. До момента са намерени около 3000 статуетки, чиято възраст е от 3000 до 10000 години. Според някои изследователи, това са най-древните изображения на космически скафандри. През 1964 и 1990 год. в НАСА били извършени анализи на тези статуетки. Заключението гласи: "Догу приличат на човек или човекоподобно същество в дреха, прилична на космически скафандър!" Нека сега се прехвърлим в Централна Америка. Какво ви се струва, че виждате на изображението върху надгробната плоча в древен храм в Паленке (вижте в галерията по-долу)? Не прилича ли на космонавт, намиращ се в космически кораб? Вижда се, че той е съсредоточен върху пулта за управление, а от соплата в задната част, личат огнените реактивни струи. Необясним факт остават и отверстията, причинени от куршум, в черепите на изкопаем древен бизон и на неандерталец, живял преди 40,000 години. Куршуми в праисторическите времена? Това някакъв абсурд ли е или факт, върху който трябва да се замислим сериозно!

Случаят „Дятлов“

Случаят „Дятлов“ се отнася за събитие, довело до смъртта на девет скиора в северната част на Урал в нощта на 2 Февруари 1959г. Жестоката сцена се разиграва на източното било на планината Холат Сяхил – наричана от местните Планината на мъртвите. След инцидента планинският проход е наречен проход Дятлов, на водача на групата, Игор Дятлов. Очевидци на случилото се няма и съветските следователи определили единствено, че „непреодолима неизвестна сила“ е причината за смъртта. Хронологията на събитията също остава неясна, поради липсата на свидетели и доказателства. Десет младежа сформирали ски група, която трябвало да премине през северната част на Урал в Свердловска област. Водач на групата бил Игор Дятлов. Останалите били още седем мъже и две жени – повечето все още студенти или наскоро завършили. Игор Дятлов, Зина Колмогорова, Людмила Дубинина, Александър Колватов, Рустен Слободин, Юри Кривонищенко, Юри Дорошенко, Николай Тибо-Бриньол, Александър Золотарев и Юри Юдин поели на последното си пътешествие. Целта на експедицията била достигането на Отортен, на около 10 километра от мястото на инцидента. Маршрутът по това време на годината попадал в категория 3, най-трудната. Всички членове на групата били опитни скиори и участвали в дълги планински преходи и преди. На 25 Януари младежите пристигат с влак в Ивдел, градче в центъра на северната Свердловска област. От там се качват на превоз за Вижай – последното населено място толкова на север. На 27 Януари започват похода си към Отортен, но на следващия ден Юри Юдин се разболява и се връща. Той няма представа, че тогава вижда приятелите си за последен път. Благодарение на дневниците и камерите, открити около последния им лагер, следователите успяват да проследят пътя на групата до деня преди инцидента. На 31 Януари деветимата достигат стръмнина и започват приготовления за изкачване. В една гориста долина те оставили излишната храна и оборудване, които щели да им бъдат нужни на връщане. На следващия ден започват да се катерят, като най-вероятно са планирали да прехвърлят върха и на следващата нощ да пренощуват от другата страна, но времето се е влошило и снежна буря ги отклонила на запад, към върха на Холат Сяхил. Когато разбират за отклонението, групата решава да лагерува там. Уговорката била Дятлов да изпрати телеграма до спорния клуб веднага щом се върнат във Вижай. Очаквало се това да се случи не по-късно от 12 Февруари, но когато датата дошла, от скиорите все още нямало никакви вести. Не последвала реакция – все пак често се случвало подобни експедиции да закъсняват с по няколко дни. Чак след като роднини на младежите настояли за спасителна операция, по маршрута били изпратени групи от доброволци, които да ги търсят. Това се случва на 20 Февруари – повече от седмица след очакваното завръщане на групата. По-късно в търсенето се включили армията и полицията, които осигурили самолети и хеликоптери. На 26 Февруари бил открит изоставеният лагер на Холат Сяхил. Палатката била разкъсана отвътре, а следи от стъпки водели към близка гора, но след 500 метра се губели. В началото на гората, под един висок бор откриват останки от огън, както и първите две тела – тези на Кривонищенко и Дорошенко. Те били боси и само по бельо. Между това място и лагера били разпръснати телата на Дятлов, Колмогорова и Слободин. Те били застинали в такива пози сякаш се опитвали да се върнат в лагера. Тримата са открити на разстояния 300, 480 и 630 метра от високия бор. Останалите четирима от групата се издирват повече от два месеца. Най-накрая са открити на 4 Май, под четири метра сняг, дълбоко в същата борова гора. Веднага след откриването на първите пет тела по случаят е организирано съдебно следствие. При медицинските прегледи не са открити смъртоносни наранявания и като причина за смъртта е посочено хипотермия. Един от загиналите имал малка пукнатина на черепа, но раната не била фатална. Всичко се променя с откриването на останалите 4 тела. Тибо-Бриньол имал множество черепни травми, а Дубунина и Золотарев били с тежки травми в областта на гръдния кош. Според д-р Борис Возрождений, силата нужна, за да се нанесат подобни травми е изключително голяма – като при автомобилна катастрофа. По телата нямало видими наранявания, каквито биха се получили при такава сила. При Людмила пък, освен нараняванията по тялото, езикът и липсвал напълно. Първоначално подозрението паднало върху местните хора манси, които може би са нападнали и убили младежите, защото са навлезли в техните земи. Разследването обаче отхвърля тази теория, а и на място не са открити следи от други хора или борба. Температурата в планината била около -30°, а жертвите – облечени само частично. Някои от тях били само с по една обувка, а други боси или по чорапи. Това се обяснява с хипотермията – около 25% от жертвите на измръзване стават толкова дезориентирани, че започват да се събличат. От публичната информация, предавана от журналистите, става ясно, че: Шестима от групата са умрели от хипотермия, а другите трима – от фатални наранявания. Няма следи, показващи наблизо да е имало други хора. Палатката е разкъсана отвътре навън. Жертвите са починало около 8 часа след последното си ядене. Следите от лагера показват, че всички от групата са го напуснали по собствена воля, пеша. Теорията за местните хора д-р Возрождений отхвърля, като заявява, че такива наранявания не могат да бъдат причинени от друг човек. Нужната сила е била огромна, а по телата няма видими наранявания на меките тъкани. Тестовете за радиация показали високи дози на радиация по дрехите на някои от жертвите. Официалното становище е, че деветимата скиори са загинали от „непреодолима неизвестна сила“. Случаят официално е приключен през Май 1959г. поради липса на обвиняема страна. Всички документи били изпратени в секретен архив, част от който станал достъпен през 90-те години. Някои хора твърдят, че разследването е пропуснало или игнорирало някои важни факти. След погребенията, роднините на жертвите твърдели, че телата били с някакъв странен кафеникав тен. В едно интервю бивш следовател по случая казва, че уредите са отчели висока радиация по самия връх и това е причината такава да бъде открита и по телата. Източникът на радиацията обаче така и не бил открит. Друга експедиция на около 50 километра южно от мястото на инцидента, твърдят, че са видели странни оранжеви сфери в нощното небе същата вечер. Подобни сфери са наблюдавани и на други места в периода Февруари-Март 1959г. В някои доклади са описани много метални отломки в района на инцидента, което кара някои да смятат, че са замесени военните. През 1967г. журналистът от Свердловск Юри Яровой публикува книга, вдъхновена от инцидента. Яровой участвал в търсенето и разследването и бил официален фотограф по случая, така че имал вътрешна информация. За жалост книгата е писана по времето на Съветския съюз и детайлите относно инцидента били запазени в тайна, а писателят избягвал да пише друго, освен вече известните факти. Краят на книгата е доста по-оптимистичен – там само лидерът на групата загива. Макар Яровой да имал в предвид няколко други алтернативни края, те били отхвърлени поради цензура. След смъртта на журналиста през 1980г. всички негови архиви, снимки и дневници са изгубени. Нови детайли за трагедията изникват през 1990г. след публикации на регионалната преса в Свердловск. Журналистът Анатоли Гушин бил ангажиран със задачата да прегледа оригиналните записки по разследването и да използва информацията в публикациите си. Той забелязал, че доста страници липсвали от папките, както и един плик, който бил споменат в списъка с материали. Гушин обобщава откритията си в книга. Някои го критикуват, защото набляга на теорията, че инцидентът е резултат от експеримент със съветско тайно оръжие. Това обаче поражда обществена дискусия, подхранвана от интереса към паранормалното. Всъщност много от тези, които си мълчали в продължение на 30 години, след това започнали да разкриват нови факти за инцидента. Един от тях е бившият полицай Лев Иванов. Той водил официалното разследване през 1959г. 30 години по-късно пише статия, в която признава, че властите нямали никакво логично обяснение за случилото се. Пише също така, че след информацията за летящите сфери, той получил директни заповеди от високопоставени лица да прекрати разследването и да засекрети материалите по случая. Юри Юдин смята, че приятелите му са загинали след експлозия или експеримент със съветско оръжие. Според него цялата секретност около инцидента сочи, че групата най-вероятно неволно е навлязла във военна зона. Радиацията на мястото подкрепя тази теория, както и странният цвят на кожата на жертвите. Юдин твърди, че военните са открили лагера преди спасителите. Той бил помолен да идентифицира всеки предмет, открит на мястото. Парче плат, което приличало на част от военна униформа, очила и чифт ски не принадлежали на никой от групата. Юдин открил документи, които го карали да вярва, че разследване е започнало още на 6 Февруари, 14 дни преди началото на спасителната мисия, но това също никога не е доказано. В Екатеринбург е открита фондацията Дятлов, чиято цел е да се убедят руските власти да отворят отново случая.

Загадката на великаните

Преди четвърт век в района на селището Ректън (графство Западен Съсекс, Великобритания) бил открит скелет на древен човек. Учените били поразени за „гигантския“ му за времето си ръст – 182 сантиметра. Освен това древният британец бил доживял „рекордните“ за съплеменници 45 години и починал не от старост, а от рани. Находката оставя немалко загадки… Според археолозите „великанът“ от бронзовия век се явявал вожд на племе или заемал друг „висок пост“, който получил по-скоро благодарение на изявените си физически данни. Очевидно неведнъж му се налагало да участва в сражения и да понася други жизнени изпитания, тъй като анализът на скелета показал травма на гръбнака, наличие на хроничен артрит и синузит. Окончателно го убила рана, нанесена в ръката с остро оръжие. Но най-много изследователите били поразени от това, че при „вожда“ бил открит наточен бронзов кинжал. Това е първият образец от такъв род оръжие, откриван на територията на Великобритания. Между 2300 и 2150 г. пр.н.е., когато живял ректънският „великан“, технологията за топене на бронз по тези краища тъкмо започвала да се развива. Британските ковачи добавяли към медта олово, добивано в югоизточната част на острова. Естествено, и по-рано били откривани скелети на хора, чийто ръст съществено превишавал средния на техните съвременници, че и на хора от наше време. Така през 1821 г. в американския щат Тенеси под руините на древна каменна стена били открити два човешки скелета с ръст 215 сантиметра. През 1879 г., по време на строителството на хамбар в Уисконсин, съдейки по дописка във вестник, били открити прешлени и черепни кости с „невероятна дебелина и размер“. През 1883 г. в гробище на територията на щата Юта открили скелети на хора с ръст 195 сантиметра, докато средният ръст на местните индианци бил приблизително 165 см. През 1885 г. в голяма гробница в Гастървил (щата Пенсилвания) бил открит каменна крипта с издълбани на стените примитивни изображения на хора, птици и животни, а в нея – скелет с височина 215 см. През 1899 г. в Рур (Германия) били открити скелети с ръст от 210 до 240 см. През 1890 г. в Египет археолозите се натъкнали на каменен саркофаг. Вътре имало глинен гроб, а в него – две мумии, на жена с червени коси и бебе. Ръстът на жената бил около 2 метра, като чертите на лицето и скелетите на нея и детето не приличали много на древните египтяни. Още две червенокоси мумии, принадлежащи на мъж и жена, били открити през 1912 година в Лъвлок (щата Невада) в пещера, изсечена в скала. Ръстът на жената приживе бил около два метра, а на мъжа великан – около три. Най-богат на подобни археологически находки бил ХХ век. През 1930 на находище на яспис близо до Басарста (Австралия) нееднократно откривали фосилизирани отпечатъци от огромни човешки крака. В същото време в местните речни наноси археолозите откопали каменни инструменти с тегло от 4 до 9 килограма – ножове, брадви, длета… Трудно е да си представим, че с тях може да е работил обикновен човек. Било изказано предположение, че някога по тези места живяло племе на великани, които антрополозите нарекли мегантропуси. Ръстът им можел да бъде от 210 до 365 см. През 1985 г. антрополозите организирали разкопки в този район, в резултат на които бил открит кътник с височина 67 и ширина 42 милиметра. Според учените притежателят на този зъб трябва да е имал ръст минимум 7,5 метра и да е тежал 370 кг. Възрастта на находката е девет милиона години. Предполагаемите мегантропуси веднага били сравнени с гигантопитеците, останки от които били открити в Китай. Съдейки по фрагменти от зъби и челюсти, техният ръст бил от 3 до 3,5 метра, а теглото – 400 кг. През 1936 година немският палеонтолог и антрополог Ларсон Кол открил на брега на езерото Елиза в Централна Африка 12 мъжки скелета. Приживе тези великани имали ръст от 350 до 375 сантиметра. Черепите им били със скосени брадички и по два реда горни и долни зъби. Останки от великани са откривани практически по всички континенти – в Европа, Азия, Африка. Неотдавна в медиите се появи информация, че Смитсъниънският институт в началото на 90-те години е унищожил колекция от хиляди скелети на великани, чиито размери значително превишавали човешките. Дали официалната наука не се е опитвала да скрие факта за обитаването на Земята на цели раси великани, тъй като това било сложно да се обясни от гледна точка на официалната история на човечеството? А не е изключено и великаните да са изиграли съществена роля в еволюцията.

Гео БГ - сайт за наука, образование и свободно време

гео бг сайт за наука образование и свободно време онлайн тестове за матури интересни факти и загадки актуални новини полезни статии и смешни вицове директория малки обяви факти и загадки забавни снимки блог новини тестове за матури

PHP MySQL Html CSS Photoshop Flash. Уроци за уеб програмиране.

Уеб програмиране. Уроци за Html, php, mysql, javascript , CSS, flash, SEO и photoshop. phpBB. Google. Хостинг и домейн. Уеб дизайн. Готови скриптове и темплейти.

ДГ № 153 "Света троица"

ДГ № 153 "Света троица"

Обяви - alo.bg - обяви за работа, обяви за имоти, авто обяви, безплатни обяви

alo.bg е един от най-големите сайтове за обяви в България. Освен в сайта може да публикувате обява и в 6-те ни вестника - София, Пловдив, Бургас, Сливен, Ямбол и Стара Загора.

Бебешки и детски магазини за твоето Ново Бебе

Бебешки и детски магазини за твоето Ново Бебе

Хостинг и домейни от Host.bg

Хостинг и домейн услуги в България от Хост.бг на високо надеждни и производителни сървъри. Безплатна денонощна поддръжка.