Модални глаголи част 1

Всеки който е изучавал английски език се е сблъсквал с употребата на модалните глаголи. В тази статия ще разгледаме някои от тях и ще обясним каква е употребата им в конректния случай, така че да разберете разликата и когато ви се наложи в разговор да направите правилния избор.

Първо ще разгледаме употребата на модалните глаголи, които изразяват някакво задължение или необходимост( obligation/necessity).

Това са модалните глаголи must и have to. Те имат много близко значение .

Have to се използва по-често за общи, външни задължение например правила и закони. Нещо, което някой ни налага като правило вън от нас(тоест не ние самите да си го налагаме).

Must се използва по-често за специфични, конректни или лични задължения(нещо, което ние самите си налагаме на нас).

Нека да сравним два примера, за да разберет разликата по-добре.

I have to wear a white shirt at work. (it’s a rule in my company)

Трябва да съм облечен с бяла риза на работа ( това е правилно във фирмата, в която работя)

I must buy a new shirt for my sister’s wedding. (it’s my own decision).

Трябва да си купя нова риза за сватбата на сестра ми. (това е мое собствено решение).

Друга съществена разлика между must и have to, произлизат от това, че have to може да се използва граматически във всички времена, докато must е модален глагол , неговите форми са must и mustn’t.

Интересно допълнение е, че можем да използваме и двата глагола,когато искаме да препоръчаме нещо много силно на някого.

You have to /must watch this new film- its’amazing.

Трябва да гледаш този нов филм- невероятен е.

Дотук разгледахме употребата на тези два глагола за изразяване на задължение или необходимост. За да изразим обратното – липса на задължение или необходимост използваме don’t have to. Нека да дадем няколко примера за това.

You don’t have to pay for the water. It’s free.

Няма нужда да плащаш за водата, тя е безплатна.

You don’t have to come with me to this party if you don’t want to.

Няма нужда да идваш с мен на това парти, ако не искаш.

На български най-лесно и ясно е да преведем don’t have to с няма нужда.

Важно е тук да отбележим разликата с mustn’t, което изразява забрана.

За разлика от употребата им в положителна форма, mustn’t и don’t have to нямат нищо общо когато са в отрицателна форма.

You mustn’t park here. It’s forbidden.

Не трябва да паркираш тук. Забранено е.

You mustn’t eat in the classroom. There is a rule.

Не трябва да ядеш в класната стая. Има такова правило.

В този случай можем да използваме и can’t /not allowed като синоним на mustn’t.

You mustn’t park here/ You can’t park here./ You are not allowed to park here.

Не трябва да спираш тук./ Не можеш да спираш тук ./ Не е позволено да спираш тук.

Сравнете с употребата на don’t have to и ще видите , че значението им е съвсем различно.

В заключение, за да изразим задължение и/или необходимост както и липса на забрана или необходимост, или наличие на забрана използваме глаголите must и have to, както и съответно don’t have to и mustn’t.

Важно е да правим разликата в отрицателната им форма, когато тези глаголи означават две коренно различни неща, а именно mustn’t изразява забрана, докато don’t have to – липса на необходимост.