Заслужава ли си изобщо да посещаваме банките?

Случвало ли ти се е някога да трябва да чакаш с часове в банката, само за да внесеш наличните ти пари в брой в сметката си? Да трябва да жертваш обедната си почивка, за да можеш да се вместиш в определеното им работното време? Да чакаш повече от час на опашката, да загубиш цялата си обедна почивка и пак да не успееш да си свършиш работата? И всичко това, в условията на пандемия. Прекрасно, нали?

Точно това се случи с мен преди седмица. Получих по-голяма сума пари в брой като подарък от близки и приятели за рождения ми ден. От няколко години не ми се беше случвало да имам такава сума в брой и исках да ги внеса в сметката си. Защо да се притеснявам да не ги загубя или да се чудя как да ги съхранявам докато не ги използвам всичките, при положение, че съм свикнала да плащам основно с мобилният си телефон посредством дигитален портфейл или чрез дебитна карта? Най-правилното решение за мен беше да отида до банката и да ги внеса, за да мога да продължа да се разплащам по обичайния за мен начин.

Бързо, лесно и удобно обслужване в банките, дали?

И тук започва моята „фантастична“ история. Преди да посетя офиса, който си бях набелязала, направих малко проучване онлайн за работното време на клоновете на моята банка в града. С учудване установих, че по-голямата част от тях работят до 17 часа и няма как да хвана тяхното работно време, освен ако не изляза по-рано от работа. Затова реших да пробвам да свърша това задължение през обедната си почивка. Мислех си „Какво толкова, ще успея да приключа най-много за 30-40 минути“. Жестоко се лъжех!

След като пристигнах в банката, опашката беше почти до вратата. Имаше 12 човека преди мен. Първоначално си мислех, че не е голям проблем, защото банката има много гишета и ще стане бързо. Дори по-бързо отколкото си мислех. На теория е така, но в реалността нещата бяха съвсем различни. От всичките десет съществуващи гишета, работеше само едно-единствено. След като обслужи първият клиент от опашката, служителката просто реши, че няма нужда да забави почивката си и да обслужи и останалите, а просто стана и излезе. Така в банката не остана нито едно работещо гише, въпреки единадесетте, чакащи на опашката клиенти.

Най-абсурдното от всичко беше това, че служителките просто се разхождаха по коридорите. Едната се беше подпряла на вратата и с интерес наблюдаваше чакащите клиенти. Другата просто си се разхождаше необезпокоявана, а третата – след дълъг разговор по телефона, дойде да попита клиентите, за какво чакат. Но на въпроса кога ще се появи някой на касите, тя отвърна, че колежките и работят, а касите ще отворят след като мине обедната почивка. Интересното беше, че според работното време на банката, обедна почивка няма, защото винаги има дежурен служител, който да обслужва клиентите. А къде беше този дежурен служител в момента? Защо всички работещи в този горещ августовски ден просто се разхождаха из банката и никой не си правеше труда да обслужи насъбралите се клиенти? Много въпроси, оставащи без отговор.

Времето си течеше, часовете си минаваха. След точно час и половина, към едното гише спокойно и без да бърза започна да се придвижва една от разхождащите се до този момент служителки. Седна на работното си място, извади мобилния си телефон и започна да разговаря на висок глас с майка си, за това какво да сготви за вечеря и какви продукти са и необходими, за да го направи. Това беше върхът на безобразието!

Всеки един от клиентите на опашката беше отделил от кратката си обедна почивка, за да повери и без това трудно спечелените си пари на тази банка, а те дори не искаха да ги приемат. Дори и след многобройните забележки и запитвания, служителките не полагаха никакви усилия да започнат да обслужват насъбралите се хора. След още 20 минути, въпросната служителка приключи изключително „важния“ си разговор и извика първия клиент от опашката. Отне и „скромните“ 25 минути, за да го обслужи. Пред мен оставаха още 10 човека, а аз вече закъснявах за работа с повече от час. Бях принудена просто да се откажа. Напразно загубено време, нерви и на всичкото отгоре дори не можах да внеса заветната сума.

Възможно ли е изобщо да внесеш пари без да ходиш до банката?

След като се върнах на работа, споделих с една от колежките си за разигралата се ситуация. Тя се учуди защо изобщо съм ходила до банката, след като мога да внеса парите в дигиталния си портфейл чрез предназначените за това банкомати или в обектите на OMV и FastPay. Показа ми една от функциите на дигиталния портфейл на iCard , на която не бях обърнала внимание. Използвам приложението от доста време, но до този момент го бях захранвала с пари чрез дебитната ми карта в банката и изобщо не бях забелязала, че iCard ми предоставя възможността да прехвърля наличните си пари в брой в дигиталния си портфейл в рамките на минути.

След края на работния ден, посетих един от близките до мен банкомати и само в рамките на няколко минути, без чакане на опашки и само с няколко клика, парите бяха прехвърлени в дигиталния ми портфейл. Благодарение на тази изключително удобна функция, не се налага да ходиш до банката, за да внесеш парите и след това да правиш допълнителен превод към дигиталния си портфейл. Всичко това прави процеса много по-лесен, бърз и удобен. В същото време не се налага да плащаш такса за депозит до 99 лева и превода може да бъде извършен от всеки твой близък или роднина в един от партньорските им обекти .

Чудесно, нали? Само ако знаех това преди да изгубя толкова много време и нерви, за да чакам да бъда обслужена в „престижната“ банка. Случвало ли ви се е нещо подобно? Обичате ли да ходите до банката или предпочитате да се възползвате от възможностите, които предоставят новите технологии? Аз определено не бих заменила удобството, което те предоставят с това да чакам с часове банковите служителки да ме обслужат. А вие?