Афоризми и цитати за алчността. Как да я открием в себе си и да я премахнем?

Парите и материалните неща са в ума почти на всички, но едни щедро ги споделят с околните, а други ги пазят за себе си и искат още и още. Порок ли е това?

Сърцето изстива, устата се свива в тънка нишка, безумен поглед отблъсква околните... Мислиш си, че това е някаква страшна африканската инфекция? Да, донякъде е така. Това наистина е болест, но характерна за много хора. И тази болест се нарича алчност. Семената на алчността виреят в много от нас, но при едни се развиват в по-голяма степен, а при други в по-малка. Какво представлява алчността? Всеки човек се е сблъсквал с нейната проява поне веднъж в живота си. А може би ти ревностно си отстоявал правото си на лична собственост? Някои казват, че алчността е в кръвта на човека. А това означава ли, че нищо не може да се направи, за да се промени това качество? Можеш ли, да не общуваш с алчния човек или да търпиш неговата свадливост? Всъщност алчността е болест, която може да се развие, може да затихне, а може и да пламне с нова сила при липса на профилактика. Нека се опитаме да обобщим симптомите на тази болест.

Първи стадий - обикновена стиснатост.

Представи си, че си носиш на работа луксозен, скъп шоколад, който искаш да си хапнеш. Какво ще направиш, когато дойде времето да се подкрепиш? Ще извадиш "домашния запас" и ще поканиш колегите да разделят с теб сладкия момент? Или ще си го хапнеш на тайничко местенце, където няма да има претенденти за твоя дългоочакван десерт? Ако избереш втория вариант, това не е хубаво. Не, разбира се, че никой не те задължава да разделиш нещо любимо с не особено близки хора. Ако за теб не е присъща щедростта към всички, то твоят избор е съвсем разумен. Шоколадът е твой - времето е твое - парите са твои.

Обаче ако ти е неудобно и неловко, все пак постъпката ти не е толкова лоша. "Сподели усмивката ей...", се казва в една песен. Така че и ти се усмихни и сподели с някого нещо, което ти е скъпо. Повярвай, това съвсем не е страшно, а много приятно.

Втори стадий - да намериш признаците в себе си

е нормално, а в другите - неприятно. Твой приятел идва при теб с пламнали очи и през сълзи те моли да му заемеш поредната сума пари. При това тази сума не завършва с една нула. На лицето ти се изписва смущение, минава ти през ум как загубваш тези пари заради чуждо прахосничество. Но все пак приятел в нужда се познава. И едва сдържайки гнева си и лошите думи, ти посягаш към портфейла си. Не си прави илюзии, че твоята дежурна усмивка ще успее да прикрие истинските ти чувства. Ако тя е достатъчно красноречива, той повече вероятно няма да те безпокои. Ако оценяваш себе си обективно, то разбираш, че ти... не, не си алчен, но не си и най-щедрият човек. Просто се постарай, когато ти искат нещо назаем, да се поставиш на мястото на искащия.

Трети стадий - безнадежден скъперник

За такива хора казват, че са патологично алчни. Когато твоето е малко, искаш от чуждото. Когато се обърнеш към такива хора за помощ - освен унижение нищо друго не получаваш. Колкото повече имат, толкова повече искат. Те искрено считат себе си за прави и дълбоко се обиждат, ако им кажат, че са алчни. Те живеят и съществуват заради натрупаното, съхраненото. Всичко свеждат към паричен еквивалент. Своето пазят като тигрица тигърчетата си. Могат да бъдат и богати, и бедни. Но във всеки случай никога не им е достатъчно - винаги нещо не им достига. Те са щастливи, когато виждат своите спестявания така, както се радват болните от анорексия, когато намаляват теглото си. И те не се срамуват. Остава ни само да се надяваме, че една сутрин един от тези скъперници може да се събуди с някакъв душевен порив и да помисли не за себе си, а за близките, да помогне на този, който се нуждае от помощ, вместо да си мисли: "А на мен кой ще помогне?"

Цитати за алчността

Алчността е най-страшният и разпространен човешки порок. Именно тя е разделяла и продължава да разделя цялата човешка раса на два непримирими воюващи лагера - бедни и богати. При съвременната техника и технология за производство на материални блага, ако те бяха разпределени справедливо, т.е. за всеки според приноса му (с изключение на наистина нетрудоспособните), всички биха могли да живеят в доста прилични условия. Но уви! /В. Зубков/

Алчният винаги е беден. /Ф. Петрарка/

За алчния и гробът е тесен. /Шекспир/

Алчността е желанието да имаш повече от необходимото. /Аврелий Августин/

На алчния човек му всичко не му достига, на умния всичко му е достатъчно. /Амброуз Биърс./

Жаждата за злато, сила и удоволствие ражда кръвожадни хора. /П. Буаст/