Чудотворните икони на България - Св. Богородица от Бачковския манастир

Св. Богородица от Бачковския манастир

Тя е най-голямата светиня на Бачковския манас­тир. На специално място в съборната църква, под нежни драперии, изработени от благодарни ръце, тя умилно благославя поклонниците. Преданието я отрежда като творба на св. апостол и евангелист Лу­ка. От цялата икона само ликовете на св. Богороди­ца и Младенеца топло поглеждат и раздават бла­гослов на вярващите. Всичко останало от нея е об­ковано в две ризници – златна и сребърна – земна оценка на духовната й стойност. Заселването й в манастира потъва в мълчанието на вековете. В на­чалото на ХІV в. тя е вече в Бачковския манастир – според едни, подарена от братята грузинци Игна­тий и Атанасий, а според други – „прелетяла” от един грузински манастир (заради проявено към нея небре­жение) и „кацнала” тук, в местността „Клувията”. При „кацването” лумнал неопалващ огън, само светлината му силно блестяла и правела „нощта – ден”. Двама пастири – брат и сестра, три нощи наред съзерцавали негаснещите пламъци и дошли да видят какъв е този чуден огън. Така чудотворната икона известила за пристигането си. Те съобщили в манастира и братята с лития я пренесли в църквата „Св. Богородица”. Пос­тавили я на иконостаса. За обща изненада сутринта мястото й там се оказало празно. Иконата „избягала” в „Клувията”. Понесли я в манастира, но следващите дни чудното „бягство” се повторило и потретило.Един от монасите разказал на изпадналите в недоумение братя, че му се присънила св. Богородица и казала, че ще остане в манастира, ако й отредят специално място вдясно при входа на храма, за да вижда кой с какво сърце влиза в Божия дом, и всяка година на втория ден на Великден да я „отвеждат” до старото й място. Така и направили: поставили я на трон вдясно от главния вход, където е и днес. На втория ден на всеки Ве­ликден с лития я отнасят до „Клувията”, отслужва се молебен.В „Клувията”, на мястото на „кацането”, изпод скалата бликнал извор със сладка, лековита вода, а върху издяланата отвесна скала е изписано копие на иконата. Тясна стълбица води по стръмнината до скалната икона, пред която постоянно гори кандило. Наб­лизо е издигнат параклис „Св. Архангел” – Ангел се казвал овчарят, който пръв я видял. Силната вяра кара стари жени и майки с деца да изкачват стръмното стълбище и припалват свещи пред св. Богородица. По тоя повод разказват чудеса:

Момиченце паднало от стръмната стълба и било намерено от родителите му съвършено здраво да си иг­рае на зелената трева край поточето.

Майка-кърмачка в религиозния си възторг от светостта на мястото изтървала кърмачето си от върха на стълбището. Ужасена, бързо слязла и намерила детенцето си невредимо, кротко заспало на полянката. Благодарната майка снела от шията си наниза жълтици и го окачила на чудотворната икона на св. Богоро­дица.

Във водите на целебния извор (аязмото) много болни и недъгави получават изцеление.

Хиляди вярващи през всички дни на годината, но особено на Богородичните празници, посещават манасти­ра, с вяра разкриват болките и страданията си пред чудотворната икона “Св. Богородица” Бачковска и ду­ховно окрилени се връщат по домовете си.